GMT са майстори на политическите теми и е трудно да се съзтезаваш с тях, когато кръстиш играта си Electioneer. И да, тук играчите водят предизборни кампании, но не… Electioneer е сравнително абстрактна игра, наподобяваща Ticket to Ride, но вкарва повече взаимодействие с контрол на територии и добавя вкус под формата на специални умения.
Чудих се кога точно да го кажа, но нека започна с очевидното – Electioneer не е лоша игра, но това, което я съсипва е главозамайващата иконография, която ми предизвиква аневризъм само като си помисля за нея.
Символите, които са използвани за определения на видовете карти и на локациите по картата са безразсъдно шокиращи. Всъщносът…. те са доста хитри откъм идея и ако разгадете шифъра им ще разберете защо са точно такива, като ако свикнете с тази игра, дори можете да ги откриете за интуитивни. Причината да са толкова объркващи се крие в това, че никъде в никоя игра не съм срещал този начин на иконографиране, а настолните игри и иконите работят най-добре с аналогични графики – нещо, което поне малко можеш да свържиш с друго нещо, малко по-познато.
Картата в средата на масата разполага с десетки и десетки локации, за които уж помагат не само въпросната иконография, но и цветовите комбинации. Това е важно, защото всяка карта в играта е свързана с конкретно място по въпросната карта.
Честно да си призная, не виждам по-разумно решение за иконография, защото ако сравним тези карти с билетите от Ticket to Ride, ще разберем, че локациите в Ticket to Ride са в пъти по-малко, така че не може да се вземат идеи от там. Това не променя факта обаче, че ще ви трябват десетина минути убеждаване дори да започнете да играете Electioneer.
Не помага и факта, че всяка карта и всяка локация има текст на два езика – на английски и китайски. Това превръща вече объркващата ситуация в джаз музика – чувал си, че някой я слуша, но не познаваш нито един такъв човек.
Като сложите върху всичко това, че все пак играете върху картата на Хонг Конг… ще предположа, че не сте ходили в Хонг Конг, окей?… тогава внимавайте с купуването на Electioneer, защото после и вятърът няма да може да обвинявате, че духа във ваша посока.
Обърнах толкова внимание върху визията, защото ако всичко това беше изработено по-достъпно, играта имаше шанс да се мушне сред добрите семейни игри за 2018.
Геймплеят беше това, което ме привлече към Electioneer, затова е време да ви поговоря и за него.
В Electioneer вие се стремите да стигнете определен брой точки. Първият достигнал тези точки е победител. Точките обаче не са постоянни, понеже други могат да ви ги отмъкват.
За целта, вие трябва да се събирате определен вид карти, определен вид икони, някои конкретни предизвикателства и да изпълнявате къде тайни, къде не, мисии.
По време на хода си правите само две бързи действия. Ходовете минават толкова бързо, че играта с шест човека не би преминала толкова бавно, колкото бихте очаквали от такъв тип игра.
Целта ви тук е да събирате карти. Всяка карта отговаря на поле от централното табло. За да я сложите пред себе си, вие първо трябва да си я купите от магазин с подобни карти, след това трябва да сте на конкретното място на таблото и да платите цена за да можете да си сложите тази карта на лично табло пред вас.
Картите са 5 вида и всеки път щом сложите карта от вид върху същия вид, вие закривате предната карта, с изключение на иконите в единия ъгъл.
Картите имат три неща, за които се използват.
- Иконите в единия ъгъл – който има най-много икони от определен вид, печели точки
- Текстът върху видимите карти – специални умения, които си ги имате постоянно
- Билети – начин за по-лесно пътуване по централното табло.
Уменията са силни и могат да променят начина ви на игра. Играчите имат и тайни мисии, които са свързани с конкретни територии, но за мен те са най-слабата част в играта. Има много по-добри и лесни начини за печелене на точки. Самите мисии не дават чак толкова точки, а са почти невъзможни са изпълнение. Но пък по класически тикет-ту-райдов тертип, може да загубите.
Нещото, което ме интригува най-много в Electioneer е оригиналната икономика. Опитах се да я опиша подробно, но не ми се получи и изтрих всичко. В общи линии, играта използва рециклираща механика, в която парите се въртят по такъв начин, че има начин да предвидите кога и как да получите огромна сума. С други думи, Electioneer ви позволява сами да организирате механика за печелене на пари, ако сте пресметливи.
И преди да мина към заключението, трябва да имате предвид, че Electioneer е измамващо интерактивна. И под интерактивна, имам предвид – има учудващо количество взаимодействие между играчите. Да, има няколко карти с „take that” ефекти, но ако не следите кой какви карти слага пред себе си, играта може и да приключи само след 4-5 рунда (което е около 30 минути). С други думи, някой може да е събрал десетина икони и бум – всичко свърши.
Заключение
Electioneer e добра игра с отблъскваща визия. Под отблъскваща, нямам предвид „грозна“. Имам предвид точно това – тя ви отблъсква с лъжлива сложност, която всъщност не съществува.
Иконографията и текстовете по картите и дъската са безумно претрупани и това не само ще ви дразни, но е твърде възможно да превърне изиграването ви в механично и абстрактно.
А като казах механично, самите механики са добри. Икономиката е оригинална и задоволителна, а уменията са достатъчно интригуващи, за да ви помагат в изборите и стратегията ви. Ходовете са бързи, а геймплеят е около час… въпреки че ако не внимавате, или просто играете с нови хора е възможно да съберете нужните си точки прекалено бързо и играта да завърши с гигантски флоп.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинална икономика
- Бързи ходове
- Хитри механики
- Учудващо достъпен геймплей
МИНУСИ:
- Претрупана козметика
- Объркваща иконография
- Твърде абстрактен геймплей
