El Gaucho – „твърде немска“ настолна игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

Има една много специфична категория игри, които често наричаме „средно тежки“. Има още по-специфична категория, която аз лично наричам „твърде немски“ игри. Това не значи, че играта е лоша. Напротив – в повечето случаи играта е добра, но усещането, което носи е твърде еднакво с другите „твърде немски“ игри. Това са игри, които на пръв поглед изглеждат скалъпени за два часа, но когато се заиграеш разбираш, че всъщност има доста замисъл, вложен в механиките. Дали това е гениалност… или просто произвеждане на конвейер, ще се опитам да стигна до някакъв извод в това ревю.

Ще отделя няколко абзаца, за да ви обясня как се играе играта, защото точно толкова обикновено ми трябват за „твърде немска“ игра.

Играчите са „гаучоси“ – кравари в Южна Америка. Опитват се да съберат колкото се може повече крави за себе си, след това да ги продадат за колкото се може повече пари.

В основата си, това е игра с колекциониране (най-близък превод до „set collection”). Играчите се опитват да събират еднакъв цвят крави. В центъра на картата има разположени на случаен принцип много крави с всякакъв цвят и числа. В играта има 4 цвята крави с числа от 1 до 12.

В началото на хода, първият играч хвърля зарове и си избира два от тях. Може да ги използва, за да си запази крава, като похарчи число/числа от заровете и си сложи един от гаучосите/човечетата върху определената крава. След това всички останали правят същото и накрая на хода всеки си прибира кравите.

Ето и врътката. Когато започнете да събирате крави от определен вид трябва винаги да ги подреждате или в низходящ или възходящ ред. Ако се случи така, че сложите крава, която чупи този ред, тогава мигновено продавате всички крави от този цвят. Цената се определя като умножите броя на кравите по най-високото число, което можете да откриете върху крава от този ред. Парите са точки.

Това е основния принцип, но играта всъщност се концентрира върху центъра на дъската, където има няколко полета, върху които вашите гаучоси могат да извършват действия. Всяко поле ви изисква определен зар и не може да се блокира от другите играчи.

Дъската. Източник на тази снимка: boardgamegeek

Действията са:

Да продадете крави на по-висока цена и без да чупите веригата
Да си прибавите виртуален зар
Да си сложите крава не в края на реда, а да я мушнете където искате
Да откраднете крава от друг играч
Да погледнете 4 скрити плочки с крави и да си изберете която и да е, за да я вземете безплатно
Да си изправите до двама гаучоси или да замените един легнал на друг играч с ваш.

Какво означава легнал Гаучос? Ами… всяка крава има две стойности. Едната стойност е числото, с което си я вземате в края хода, а другата е половината на първата стойност, с която можете да си запазите кравата. Следващ ход можете да платите пак малката сума и чак тогава да си вземете кравата.

Играта продължава така, докато свършат всички крави. Накрая продавате останалите си стада и който има най-много пари/точки, той печели.

Атмосферата

Цялото усещане на играта наистина може да бъде причислено към краварската атмосфера. Дори картинките на някои карти съдържат ако от крави. El Gaucho e кратка като времетраене. Около час, даже по-малко от час. Всъщност… това е типичното времетраене за „твърде немска“ игра.

Темата ще навлезе в речника ви докато играете и ще се подхвърлят смешни аграрни коментари, неизбежно е.

Да не говорим, че в играта има 3D елемент – обор с 4 стени, между които хвърляте заровете си. Това носи много приятно усещане – първо, защото заровете са големи, леки и дървени и второ, защото няма да се налага да метете зарове на следващия ден от под дивана.

Оборът!

Усещането в играта е като на пазар по време на Black Friday в някое тексаско ранчо – BigBoxYour

Въпреки това…

Играта е повърхностна

Казвам това в добрия смисъл. Понякога не ни се иска да навлизаме дълбоко в една игра, а просто искаме да си изкараме добре. Искаме да се забавляваме с глуповати подхвърляния или просто искаме да си поговорим по други теми. Тази игра е подходяща, защото няма да навлезете в дълбочинни разсъждения за южно американската селскостопанска действителност, нито ще ви забръмчат главите от тежки математически сметки… което понякога се среща в немските игри… но не в „твърде немските“ игри.

Играта не е „филър“ игра. Тоест не може да изпълнява функцията на игра, която да цъкнете между две други, по-тежки игри. Мястото на El Gaucho е в края на геймърска вечер за отпускане или в специална вечер на леки настолни игри (Казвам „вечер“, защото аз тогава съм свикнал да играя игри). В играта все пак има някакво тактическо и ненатоварващо мислене. Има няколко различни стратегии, което съвсем не е лошо за такава игра. Дали ще тръгнете да събирате едно голямо стадо от крави и ще направите много точки наведнъж или ще правите няколко по-малки стада и ще събирате пари през цялата игра? Можете да се концентрирате в краденето на крави от други играчи, а можете и да събирате крави чрез легнали гаучоси – тоест с повече зарове, но и с повече запазване на крави.

Това правят гаучосите в свободното си време!

Забавна и лека игра, която бих играл с удоволствие от време на време. Не съм сигурен обаче дали ще издържи теста за добра преиграваемост. – BigBoxGeek

С други думи…

El Gaucho е твърде класическа „твърде немска“ игра

Време е да дам определение на този термин. „Твърде немска“ игра е семейна лековата игра със съмнителна преиграваемост, приятелско усещане и малко математика.

Да не съм съвсем празнословен ще ви дам и примери за други такива игри – Firenze, Manila, Thebes, Village. Някои от тези са малко по-сложни, други малко по-прости, но всички тези спадат в категорията ми „твърде немски“. И четирите игри ми харесват, като Thebes особено много ми допада. Така че виждате – това не е негативна категория. Просто е… специфична.

Авторът на El Gaucho – Арвен Фюлер има има три игри тази година и то това са първите му три игри – Pagoda, Scharfe Schoten и El Gaucho. Първо си казах – Уау! После си казах – Хм…

Това или означава, че човека е гений или просто не влага много в игрите си и ги разхвърля набързо. Ще бъда оптимист и ще го нарека „продуктивен“. El Gaucho определено не изглежда прибързана игра. Напротив – играта е измислена да работи гладко, елегантно и динамично. В края на играта нямаш усещането, че си загубил времето си. Напротив – чувстваш се разтоварен. Нещо, което рядко може да се срещне в днешните агресивни и конфронтиращи игри.

El Gaucho ми напомня на онези кутии, които съдържат 20 семейни игри в тях и които са за цялото семейство. За щастие, те все още се продават по книжарници и все още си имат мястото. Честно казано не бих отказал от време на време да цъкна някоя дама или дори микадо, за да имам една добра семейна вечер. Е, вече няма нужда да го правите ако просто си купите El Gaucho.