Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
От пет шест години съм фен на Magic: The gathering,
а от 2-3 се увличам и по други настолни приключения.
Вниманието ми го грабва всичко фентъзи (друг въпрос е дали го задържа).
- Почти ревю: Betrayal at House on the Hill: Widow’s walk - януари 3, 2017
- Mystic Vale – Следващо поколение deckbuilder - ноември 11, 2016
- ПРЕВЮ: Gwent Beta – Загуби днес, за да спечелиш утре - ноември 4, 2016
RPG игрите са чудесно нещо. Те ви позволяват да изживеете по няколко живота, които са коренно различни от реалността. Да се биете с чудовища, да вземате съкровища, да изследвате зловещи тъмници и какво ли още не. Но имат един огромен недостатък – отнемат адски много време. Това са игри, които ядат времето ви, като Бисквитеното чудовище…бисквити!
За това днес съм тук да ви разкажа за една игра, която събира в себе си всички елементи, които правят RPG игрите напрегнати и интересни, но трае само около 20мин. Това е Dungeon Raiders.
Играта е дело на дизайнера Phil Walker Harding и е публикувана от Hоmoludicus и Pasport Game Studios.
Компоненти
- 30 карти за подземието
- 25 карти със сила
- 24 карти с предмети
- 5 карти с герои
- 5 карти за отбелязване на златото
- 5 карти торби
- 11 карти с чудовища Шефове
- 50 кубчета живот
Палете Факлите, пригответе Ключовете и наточете Мечовете
В играта има 5 класа, като всеки от тях започва с някакво предимство пред другите. Рицарят има Меч, Магьосникът Кристално кълбо, Варваринът е най-коравия от всичките и т.н. Също така и всеки играч получава пет карти, с номерата от 1 до 5, взима червени кубчета, колкото живот има героят му и си отбелязва стартовото си злато. След като това е готово е време за първият от петте етажа на Тъмницата.
Ритате вратата и…
Играта неизбежно ми напомня за Munchkin с това, че в началото на всеки етаж има врата. Но и с това, че полу-кооперативно се мотаете из Тъмница. Играчите могат да си помагат, но могат и да си въртят номера. В крайна сметка има само един победител. От друга страна напомня и за обърнат Boss Monster…което си е класическо RPG….това не съм го казал.
Тука светло, тука тъмно…
На всеки етаж има пет стаи. На последният етаж, в последната стая има Гадина Шеф. Някои стаи ще са „осветени“, тоест ще виждате какво има в тях преди да влезете. В други ще е тъмно и освен, ако нямате Факла, то няма да знаете какво има вътре преди да влезете. Стаи не могат да се заобикалят. Но нека все пак видим какво може да ви се случи и след като влезете в една стая, била тя осветена или не и защо аджеба има значение дали знаете какво има в стаите на етажа.
След като играчите влязат в дадена стая, те ще играят една карта от ръката си по свой избор. Картата се поставя с гърба нагоре и чак когато всички са готови, картите се разкриват едновременно. Изиграните карти излизат от играта до краят на етажа. Според това какъв номер карта сте изиграли може да се случат различни неща – да вземете предмет, злато, да задействате капан или да го избегнете. Понякога ще задействате капани, които ще имат ефект и върху вас само, за да си изпатят и другите….не, не, не отричайте, това е истината.
Единственият момент, когато почти винаги играчите ще са принудени да играят заедно е, когато се бият с някое чудовище…освен, ако не сте сигурни, че някой няма да изиграе по-слаба карта от вас, тъй като в крайна сметка чудовищата в това подземие се интересуват само от лесната плячка.
И така играта продължава етаж след етаж, докато накрая не излезете от Тъмницата. В този момент се случват две неща. Първо този/тези, които са на най-малко живот (при)отпадат от играта. Второ оживелите броят златото си, този който има най-много печели.
Заключение
Да караме поред, все едно отваряме кутията заедно. Картите. Както може би ви е направило впечатление 98% от играта са карти и нямам никакви забележки по тях. Направени са от качествени материали и са изрисувани със старание и щипка хумор. Може да питате Скелета свирещ на марака и Зомбито, което изпълнява Лунната походка, ако не ми вярвате. Книжката с правила е изключително подробна и в нея ще намерите всичко необходимо, което трябва да знаете за играта, вместено в 8 странички.
От десетината игри, които изиграх установих, че играта може да бъде играна или много бързо, при което свършва за около 15 минути или бавно и аналитично, при което свършва за около 35 минути. Всичко зависи от това, колко твърдо сте решили да спечелите. Но ако се отдадете на играта твърде сериозно, то има риск да ви обхване „парализа на анализа“, защото е по-трудна и безмилостна отколкото изглежда.
Но както и да играете, то в играта ви ще има напрежение, битки с чудовища и състезание за съкровища, а когато се измъкнете живи и с най-много живот, то чувството, че сте постигнали нещо също го има.
С две думи, чудесен „филър“ или дори игра за запознаване с хобито, ако компанията ви са фенове на фентъзито. Както винаги, ако съм ви заинтересувал, играта ще намерите на линковете по-долу.
Линкове:
