Поредният успешен кикстартър във фентъзи свят с порядъчно и сравнително скучно име. DK държи да се отличи от останалите със своя 3Д „gimmick” (нещо привлекателно за добро първо впечатление, но което бързо си отива) и донякъде го прави. Всеки път щом построя кулата от кутии, хората се усмихват. Да, това не предизвиква УАУ ефект, но определено е детайл, който показва уважението на създателите към своите потребители.
Първото нещо, което ще забележите, когато отворите кутията е гигантската (поне в сравнение с нормалните) фигурка на дракон. Фигурката си е тежичка и детайлна. Лов ит! Всичко останалото в играта са огромно количество плочки, няколко колони за построяване на замъка/кулата, както и малко дискчета, олицетворяващи съкровища. Книжката в играта е едно листче. Да, правилата са толкова достъпни!
Не искам много да навлизам в темата по една проста причина. Изобщо не я разбрах. Чел съм абзацчето с историята няколко пъти и въпреки това, вскеки път щом се опитвах да го обясня на играчите, не ми се получаваше. Правилата на DK са идеален пример за игра, която насила се опитва да измисли тема и история на напълно абстрактна игrа.
В основата си играчите са членове на тайни гилдии, но… момент да проверя отново… Да. Играчите са членове на тайни гилдии, които са готови да служат на величествен дракон. Искат да му помогнат да се справи с нашественици в замъка, но междувременно да избягва хората от тайните си гилдии. Нещо такова.
Нека липсата на тема не ви накара да подминете играта, защото определено ще пропуснете нещо интригуващо. Нареждате три кутии една върху друга, като преди това във всяка кутия, на случаен принцип, слагате доста плочки с различни цветове, стойности и понякога специални умения. Накрая слагате дракона в средата на най-горната кула и си вземате по една тайна гилдия („демек“ – цвят), която само вие си знаете.
По време на ходовете си, играчите движат дракона по указан на кутията начин два пъти – веднъж хоризонтално и веднъж вертикално, колкото си искат полета. За да е легално, драконът трябва да може да спре върху плочка. След като спре там, играчът взема плочката и си я слага върху куп пред него със същия цвят. Следващата плочка, която вземе този ход я слага върху съответния куп на играча от дясно. Ако тази (втората) плочка е с по-висока стойност от долната на опонента, играчът получава съкровище. Съкровищата дават малко точки в края на играта, но основно служат за „жертвено” плащане на дракона. Ако така се случи, че драконът не може повече да се движи легално, той преминава на следващия етаж. Ако обаче има твърде много останали невзети плочки, тогава всеки играч трябва да плати определен брой съкровища по схема, за която сега няма да говорим. Ако играч няма достатъчно съкровища, излиза от игра. Това при нас не се е случвало, съмнявам се да се случва често и при вас. Очевидно механичната цел на тези съкровища е да накара играчите по-дълго да стоят по етажите и да събират плочки.
Някои от плочките имат специални умения, когато ги вземете за себе си. Това са умения от типа – размяна на плочка с друг играч, вземане на коя да е плочка от замъка и други подобни.
След като преминете през трите етажа на замъка се гледат купчините цветове на всеки играч. Първото, което се случва е да платите на дракона най-високата си купчинка – тоест, цвета, от който сте събрали най-много отива за дракона и не можете да го отбележите. Ако този цвят е от вашата гилдия, плащате следващата по големина купчинка. Защо следващата? Ами защото всяка плочка от вашата гилдия не ви дава точките на плочката, а ви ги взема.
След това се раздават и миниатюрни точки от мнозинство на съкровища.
Както виждате, това е доста тактическа игра с лек блъф механизъм, защото не знаете гилдиите на другите играчи, но те не знаят и вашата. Бихте искали да се опитате да заблудите опонентите, като си вземете една-две минусови плочки, защото в противен случай другите ще се досетят от коя гилдия сте и ще ви трупат все повече такива.
Другото нещо, което ще правят опонентите ви е, че ще видят в коя купчинка имате най-много точки и ще трупат върху нея още и още плочки, защото драконът ви изяжда най-голямата купчинка в края на играта. С други думи, ще искате да балансирате своите купчинки.
Харесва ми, че в играта има два цвята, които не са от ничия гилдия, което обикновено води до якото трупане от този цвят… и съответно губенето на всички такива плочки.
Сигурно сте се досетили, но играта не трае повече от 20-30 минути, сетъпът е светкавичен, а прибирането е за точно 18 секунди – просто бухате всичко в кутията.
Преди да се позаключа, не мога да не спомена и проблемите, на които се натъкнахме във връзка с арт решенията. Първото е, че арт в играта има, но той е толкова микроскопичен, че всичко ви се смесва и размазва докато играете. Трябва много сериозно да се загледате, за да видите, че всъщност всяка плочка представлява стая, в която влиза „герой”.
Това е малкият проблем. По-големият е странният избор на цветове. Тази игра е ад за далтонистите. Всъщност, не само. На определена светлина всеки може да обърка някои от цветовете. Ние често го правихме. Синьото, зелено, кафявото и жълтото се сливат и в края на играта може да се окаже, че сте оплескали някоя от купчинките.
Въпреки, че ако сте играли достатъчно, може и да свикнете, това не променя факта, че геймърите със зрителни особености вероятно ще трябва да я подминат. Жалко, защото…
Заключение
Dragon Keeper е един от най-доброите филъри в големи кутии, които съм играл. Играта е бърза, обяснява се бързо и предлага достатъчно важни решения и тактически маневри, но без да ви натоварва твърде много. DK ви предлага възможности за блъф, въпреки, че в повечето случаи е очевидно кой коя гилдия е. Трябва всички да са опитни играчи, че в края на играта да се случат големи изненади.
Визуално и откъм компоненти играта е с отлично качество, въпреки, че арт дизайна и цветовете не са най-оптимални.
Темата е съшита с ярко бели конци, но това не пречи на хитростта и оригиналността на чисто абстрактния геймплей.
Въпреки, че след една-две игри, играта ви ще върви гладко, книжката не е от най-добрите помагачи. Да, тя е само един лист и всичко изглежда лесно (и е!), само, че начинът, по който е написана предизвиква доста въпрости по време на първите игри.
С други думи – играта има своите спънки, но общата ми оценка е доста висока. Препоръчвам я като лек, но не твърде плитък филър!
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинално 3Д излъчване
- Страхотна фигурка на дракон
- Лесни правила
- Бърз сетъп, бърз геймплей, бързо прибиране
- Възможности за блъф
МИНУСИ:
- Лош избор на цветове
- Микроскопичен арт
- Проблемна книжка с правила
Засега откриването на играта граничи с невъзможното, но съм сигурен, че скоро това ще се улесни. През това време можете да посетите сайта на производителите.
