Site icon Big Box Gamers

Donning The Purple – брутална игра за трима

От време на време се раждат игри, които на теория не би трябвало да работят, но само заради едно спасително качество, те се превръщат в бижу, което обръща негативните си части в плюсове.

Donning The Purple е случайна, изпълнена с “take that” и продължава над час, което мигновено означава, че първите две неща би трябвало да я сринат до основни. Истината за Donning the Purple обаче е, че има солидни основни, които държа здраво каквито и проблеми да си мислите, че играта има. Тези основи се наричат – идеално изпълнена тема и уникална история, която се разгръща всеки път щом играете.

Така де… Donning the Purple не носи най-оригиналната тема – това е поредната игра за Рим. Разликата е в това, че тук – темата излиза с всяко едно малко действие. Трябваше да се поровя за значението на името на играта. Очевидно не става въпрос за Донинг Лилавия, а за издигане в императорство – по онова време лилавата тога се е носила от императорите. Ще ме извинявате за невежеството, ама аз съм просто човек, който играе игри със слепи кокошки и паркове за мечки.

Играта обхваща периода около двестната година след Христа – период за Рим, който е най-известен с упадъка на империята от множеството варварски атаки и най-вече – от вътрешни политически неразбирателства, алчности и копнежи за власт. Това е период, в който не знаеш кой е от твоите… или по-скоро знаеш – никой. Брутални години, когато всеки император и сенатор трябва да си гледа гърба, да не би случайно да виси някой друг нож от там.

Donning the Purple e нетипична евро игра за от един до трима играчи, с полукооперативен елемент, който работи отлично. Всеки играч управлява аристократична фамилия, която заради жаждата си за власт е готова на всичко да се сдобие със слава и пари. Играта се печели с точки, а най-много възможности за точки има, когато си император. Тоест – всеки иска да е император… в правилния момент.

Приятел нарече Donning the Purple – некооперативна Пандемия. Не мога да се съглася с него, но разбирам откъде му е дошла тази мисъл. В средата на масата има карта с териториите на Рим. Териториите са разделени на няколко области с местни столици. Всеки ход ще се появяват варвари и ще се движат към столиците. Ако така се случи, че и в четирите столици в играта (без Рим) има варвари – всички губят. Най-голямата сила за справяне с варварите има императора. В първата ни игра, ние загубихме още на първи ход, защото изтеглихме карти събития изпълнени с варвари, а нашият император (кхъ… Никола… кхъ…) реши, че е по-добре да изхарчи ходовете си в това да изкара бързи пари, вместо да се бие с враговете. И така… загубихме на първи ход.

 Но дори и този развой е изключително тематичен – както за периода тогава, така и за управлението на нашата държава сега – отиваш на власт, за да вземеш едни пари и да бегаш, бате.

Всеки играч има собствено табло на фамилията с дейстивя, където да слага дискчета и куп дискчета, които представляват издръжливостта на шефа на фамилията в този момент. Когато слагате дискчета, те не са връщат при вас, а ако ви свършат всички дискчета – умирате. По-добре е да свиквате с мисълта за смърт в тази игра, защото ще умирате често (въпреки, че имахме игра с един от играчите, който оцеля до края). Не се притеснявайте. Когато умрете просто получавате негативна точка и рестартирате борда си – тоест, идва нов член на фамилията ви начело. Но не прекалявайте с умирането – играта се печели с малко точки и всяка негативна сериозно ви орязва шансовете за победа.

Местата по борда ви са:

Някои от тези действия можете да правите и по време на хода на другите, ако въпросните други го задействат, за да можете да го копирате.

Ако така се случи, че императорът умре – а това ще се случва редовно, следващият, който ще заеме функцията му е играч с токъна за наследяване на трона. Този токън може да се купува от Императора и да се печели от играчите с карти, но често и се губи от карти. Ако никой не го притежава, тогава който е най-влиятелния в сената, той става император. Ако и такъв няма, императорската титла се решава на търг.

Защо толкова пък искате да сте император?

Ами защото императорът идва както с отговорности, така и с благинки. Императорът може да наема войски, за да трепе варварите, но при всяка победа печели сума ти пари, а може и карти с бонус действия.

Да, императорът трябва да храни народа и ако не го изхрани, народът може да се разбунтува и да го убие, но ако пък е супер доволен, императорът може да трупа безценни точки.

Освен това, в края на хода, императорът взема такси от всички райони… много, много кинти!

Най-добрият момент да станеш император в тази игра е веднага след изхранването на народа. Народът се разбунтува и убива императора и ако ти си щастливеца да му заемеш мястото, ти няма нужда да изхранваш хората… но пък ги таксуваш! 

Заради това често в тази игра се играят опортюнистични карти с гаден ефект срещу другите. Трябва обаче да знаете кога точно да ги мушнете, за да имат ефект, понеже няма да имате чак толкова много карти по време на игра.

От друга страна, императорът е такава цел, че ако сте взели властта, е добре да изстискате каквото можете. Не се опитвайте да я задържите, защото случайните събития и ножовете от съперниците ще ви я отнемат за секунди.

С действието „Подкупване на сенатор“ вие си осигурявате влияние в сената. Който последен е подкупил сенатор, той има силата да размества сгради в градостроежния план.

Да. Когато правите действието „строене на сграда“, тя не отива директно на мястото си, а влиза в редичка от сгради, които в края на рунда ще се строят по ред. На рунд влизат само по четири, така че реда е много важен. Който има влияние на сената, може да размени две сгради преди да се строят, което е мега-дупер-мупер важно.

Именията се слагат по дъската и ви дават пари всеки ход, но варварите се появяват на случаен принцип и могат да ви отнесат сградата за нула време. От друга страна – монументите си ги слагате на личната дъска. Ако играете базовата игра – всеки играч има еднакви монументи, но аз ви препоръчвам да започнете веднага на асиметричния вариант, в който всеки играч има уникални специални умения, които се отключват с въпросните монументи.

Друг малък мод, който има в кутията са две специални дискчета, които сменят две от базовите ви за издръжливост. Едното се използва, когато искате да правите действие с пари – дискчето ви позволява да не плащате нищо. Другото дискче забранява копирането – това е изключително полезно при подкупване на сенатор, тъй като който последен подкупи – той има влияние.

Последният мод, който лично аз мога и без, са специални евенти, които се случват в края на всяка година. Вие знаете предварително какви са.

Играта се играе четири години (четири рунда), което обикновено е около час, час и нещо, при трима играчи.

Да, тук можете да играете и соло, но тогава играта наистина заприличва на Пандемия… може би малко по-читава Пандемия. С двама играчи също е възможно, но Donning the Purple светва с трима. За есента се готви разширение, което добавя още един играч, така че нямам търпение да видя и това как ще работи.

Заключение

Donning the Purple е свежа игра с изненадващо дълбоко тематично усещане. Да, тя е фрашкана с късмет – всеки ход се теглят безобразно много случайни събития и всеки играч има бонус карти, които тегли също на случаен принцип. Освен това има и зар, който играе роля за много неща. И въпреки това, не мога да отрека, че Donning the Purple е създаде едно от най-забавните ми настолни преживявания тази година.

Компонентите, илюстрациите и визуалният дизайн са на отлично ниво, а механиките са изключително тематични. Всяко изиграване създава запомняща се история и дори да сте абсолютно хладни към римската тематика (както съм и аз), мисля че ще откриете достатъчно прилики дори с нашата корумпирана политическа атмосфера.

Трябва да имате предвид, че Donning the Purple е брутална и далеч от приятелска игра. Тук цялата идея е да причинявате крайни и отвратителни неща на опонентите си. Това автоматично значи, че стратегии не могат да се правят. Но! Това не значи, че всичко се опира до случайност. Мислене и вземане на значими решения има, но те са по-скоро тактически и опортюнистични. Тоест – трябва да решавате не дали – а кога точно да вземете императорската титла и по какъв неприятен начин да убивате приятелите си.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version