ВИДЕО С ПОДРОБНИ ПРАВИЛА НА DEUS –
В КРАЯ НА РЕВЮТО
Уморих се да повтарям колко тематичен играч съм аз. Как за мен най-важните неща са темата и как механиките трябва да са обвързани с темата. Как трябва да имам усещането, че съм в света на… Бла-бла-бла! Понякога на третото кукуригане нещата се оказват различни.
Защото колкото и да съм уверен във вкусовете си се появява игра, която така ме зашеметява, че забравям всичко, което досега съм харесвал. Пренебрегвам логиката, принципните си предпочитания и желанието да намразя това, което играя.
DEUS има всички предпоставки да бъде игра, която в никакъв случай не трябва да харесвам, защото е точното определение на игри, които не са по мой вкус, но за мен…
DEUS е най-добрата игра излязла през 2014-та… поне от тези, които съм играл, де. Но от друга страна, те не са малко.
Ще го кажа по този начин. DEUS е комбинация от дискчета, цилиндърчета и всякакви класически евро фигурки плюс недетайлна дъска, върху която се играе плюс геймърска част с карти (на която обикновено не съм фен), плюс крайно нетематичен геймплей, плюс случайност, плюс липса на директно взаимодействие между играчите, плюс сума ти символи по картите и личните табла. С други думи DEUS е сбор от кофти елементи, които заедно правят една страхотна игра!
И понеже оплюх играта, като я наричам най-добрата игра за 2014, съвсем логично ще се аргументирам в тази объркана теза. Да започнем от…
Компонентите
Всеки играч разполага с купчина цилиндърчета, къщички и други подобни класически стилизирани компоненти, които сте срещали в много евро игри. Най-близко до това как изглеждат частите е звярът сред евро игрите – Terra Mystica. Там са си направо същите дървени нещица. Трябва да призная обаче, че въпреки първоначалната ми нагласа… тези цилиндърчета изглеждат много добре на дъската. Някак си наистина усещате как започвате от едно малко нищожно селце и се разпространявате из света на DEUS. Или поне – от малко фигурки – в много фигурки (но това също е чудесно усещане). Ако решите да разпръскате фигурките си из картата, можете да злорадствате над останалите опоненти с това колко са назад в развитието си или пък ако трупате в едно поле всички сгради, можете да се насладите на мегаполиса, който се изгражда върху полето.
Самите ресурси също са дискчета, но има някакво удоволствие с това да си играеш като с покер чипове с купчината глина и да дразните другите играчи с монопола, който притежавате над блатата. Защото когато свърши глината, свърши.
Споменах фигурки върху дъска. Е…
Какво представлява дъската за игра?
Това е модулна дъска от няколко плочки. В зависимост от броя на играчите, в игра влизат 4,6 или 7 плочки. Всички са двустранни и имат едни и същи полета върху тях, но в различен ред. Самите плочки не са детайлни и не са с най-великите илюстрации, но са изключително шарени и функционални. Можете лесно да различите планината от гората или полето от блатата… въпреки, че не знам защо блатата са червени. В крайна сметка – всичко е шарено и приятно за окото. Когато сложите фигурките върху картата, целият свят на ДЕУС се разгръща с цветове и 3Д абстрактни вкусотии за погледа ви. Наистина ще ви хареса как изглежда всичко, въпреки че не би трябвало. Казах ви, странно усещане е. Може би са сложили някакви други стимуланти в кутията…
Картите
Всичко се върти около тези карти. Целият геймплей е свързан с тях. Подробно описание, можете да откриете във видеото по-долу в статията. Идеята с прости думи е, че една карта можете да я ползвате за две неща – или да я построите или да я изхвърлите и да използвате умение, свързано с тази карта. Доста геймърски решения. Обикновено не съм най-големия фен на геймърските картови игри, но тук… механиката на картите работи по изчистен и деликатен начин.
При обикновена игра ще построите не повече от 12-13 сгради. Всяка сграда има конкретно действие и това действие се извърша или когато сложите картата или когато сложите друга карта от същия тип над нея. В този случай се извършват всички действия под новата карта. По този начин се елиминира постоянното търсене на всички умения, които картите ви дават (гледам към теб Imperial Settlers!).
Самите илюстрации по картите са приятни, не кой знае какво, но вършат работа. През повечето време няма да ги гледате, а ще обръщате внимание на действията. Особено при положение, че с новите карти закривате старите.
Евро игра с фигурки и карти… интересна комбинация, но не тежи ли твърде много. „Он дъ контръри!“ – Ще кажа аз с префърцунен английски акцент. С други думи… DEUS е безкрайно лека и елегантна игра, с достатъчно дълбоки и разнообразни решения.
Забелязвам, че последно време използвам много този термин. Какво означава „елегантна“ игра? Това за мен е ангажираща игра с лесни правила, бързи ходове, плавни и ясни действия, оптимизиран брой компоненти, времетраене отговарящо на дълбочината на играта и възможност да се играе с нови в хобито хора.
DEUS води до пристрастяване
В Deus има много начини за събиране на точки, но в никакъв случай не е „салата от точки“. Не всичко ви дава точки, но всичко ви дава потенциал да направите много точки. Дали ще развивате търговията и ще разменяте ресурси за точки? Дали ще контролирате определени региони за точки? Дали ще строите множество сгради, които да ви носят доходи от пари и точки или ще се развивате с военна сила, за да крадете точки от другите? Има десетки стратегии и всички са балансирани.
Играта свършва за по-малко от час и веднага след това ще ви се иска да изиграете още една игра, за да пробвате нова стратегия!
Едно от любимите ми неща в игрите е смелостта на дизайнерите. Мога да имам пълно доверие на човек, който стига до крайности в играта си, за да направи нещо с риск да счупи механиките, с риск да отиде твърде далеч. Брад Талтън и Level99 правят това, като в техните игри всички специални умения изглеждат твърде силни. Сякаш всеки герой е много по-силен от всеки друг.
В Деус е по същия начин. Всяка стратегия огъва механиките до такава степен, че имате усещането, че чупи играта. Ако решите да се развивате с купуване и продаване на ресурси – давайте. Лесно е. А още по-лесно е да сте монополист над даден ресурс. За два-три хода можете да оберете всичките дърва и да си ги държите пред вас за трофей като оставите играта без този ценен ресурс. Обикновено ръката ви е от пет карти, понякога можете да имате 10. Но има вариант да теглите цели 20 карти!!!
Можете да си нагласите военен чичко до сгради на противниците и да точите точки и пари всеки ход, необезпокояван. Можете дори да бързате и да заградите всички варварски племена по картата без да ги завладявате, само за да блокирате пътя на останалите за цялата игра. Има много стратегии и всички са успешни! Пробвайте!
Ходовете в Деус са елементарни. Или строите сграда или изхвърляте карти и допълвате до пет. И в двата случая получавате нещо интересно. С други думи – ходовете са светкавични, интуитивни и значими.
Играта е за от двама до четирима играчи. Играл съм всички варианти, някои от които по няколко пъти. Мога да потвърдя, че Deus е еднакво забавна с колкото и играчи да играете!
Много прости механики, но много дълбочина… когато не са ти свършили фигурките, за да си направиш действията! – BigBoxSolo
Доста интересна hand management игра, в която от значение са и нещата, които се случват на борда. Дава възможност за хитра игра и вълнуващи комбота. – BigBoxGeek
Нещо, което намерихме странно като решение беше цвета на дървото. Ресурсът е кафяв, а на картите е обозначен като зелен. Може би е така, защото горите по картата са зелени, а от там се добива дърво. Във всеки случай предизвика някакви съмнения.
Всъщност по-голямо съмнение предизвика едно правило от книжката. Или по-скоро липсата на това правило. Никъде в книжката не се казва какво означава „контрол“ над територия и дали можем да си влизаме в териториите. След малко ровене във форумите се оказа, че сме играли правилно. Не можем да си влизаме в териториите и контрол е само когато имате фигурка в поле. Не е голям проблем, но го има.
О… забравих за нещо.
Тема
Играта е на римска тематика с митологични римски богове. Не. Играта е абстрактна.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Обожовам тази игра. Дори когато само говоря за нея ми се доиграва пак. В нашата компания чух да се оприличава като по-леката сестра на Imperial Settlers, заради различните начини на използване на картите. Чух да се сравнява и със 7 Wonders, заради правенето на табла пред всеки играч. Малко дори напомня на Progress, заради постоянното изхвърляне на карти, начина на сдобиване на нови и слагането на технологии пред вас. Аз класифицирам игрите не по механики, нито по тема. Аз сортирам в главата си игрите по атмосфера на играта и усещането от прекарването. Да, DEUS не е най-социалната игра, но определено носи привкус на лековата и ненапрегната обстановка, която приключваte с усмивка и искаte да преживееte отново. Точно поради тази причина Деус ми напомня на Suburbia. Бърза, интuитивна игра, която можеte да играеte с когото поискаte – както с геймъри, така и с хора, които не са вкусвали хобито на настолните игри. Suburbia е в моят топ 10 любими игри на всички времена. Е, ето още една прилика между двете игри.
КАК СЕ ИГРАЕ DEUS
ПЛЮСОВЕ:
- Интуитивен геймплей
- Динамични ходове
- Прости правила
- Перфектно съчетание между дълбочина и времетраене
- Множество стратегии, всяка от които счупена (в добрия смисъл)
- Огромна преиграваемост
- Води до пристрастяване
МИНУСИ:
- Насилена тема, за която няма да ви пука
- Почти никакво взаимодействие между играчите
- Книжката има нужда от преработка
Благодарим на нашите от Paladium Games, че имахме възможността да се сдобием с това бижу! Препоръчваме ви с пълна сериозност и ентусиазъм да си купите Deus като кликнете на бутона отдолу!
DEUS – поръчайте от тук!
