Tortuga 1667 беше една от най-добрите парти игри за 2017. Façade Games продължават серията си от социални парти игри, като този път завиват от пиратската атмосфера и забиват право в една от любимите ми теми – уестърн!
Компонентите, както и в предната игра не само, че не разочароват, но за малкото количество, което отново е в кутия в стил „книга“, те се отличават със страхотно качество. Мийпълчетата и заровете са специално изработени, картите са в собствена кутийка и имат свеж и тематичен арт, но най-отличителните компонентите с дебелите дървени, приличащи на луксозни поставки за чаши, локации.
Геймплеят на Deadwood обещава с концепцията си за тематично изживяване и донякъде го постига… понеже в дивия запад големите пушки и хаосът печели всичко.
Основната идея на Deadwood е оригинална. Играчите се движат из три локации, като се стрелят и си обират съкровища един от друг. След определен брой рундове всички играчи показват тайните, които крият пред себе си и в която локация има най-много злато, тя побеждава.
Но чакай! Играта не е свършила. Победителят трябва да е само един. Това означава, че всички „каубоЙЦИ“ на тази локация се изпозастрелват, докато остане само един!
Хитрата врътка тук се крие в баланса. От една страна искате да събирате злато, за да си подсигурите място на финалната престрелка. От друга страна, златото ви заема ценно място, което иначе бихте използвали за тежки оръжия, които биха ви помогнали точно във въпросната престрелка.
По време на играта ще си поглеждате тайните карти, ще си ги крадете и ще манипулирате всичко около масата, като най-хитрите опортюнисти ще успеят да се намърдат на място, където има много злато, без самите те да носят в себе си.
В началото на играта получавате по няколко сейф карти, които крият злато, оръжия, други благинки… или дори плъхове. Всеки от играчите получава малко информация за съседите си, така че не почвате на сляпо.
Всичко в играта се върти около тесте с Deadwood карти. В ръка винаги ще имате четири и когато е ваш ред, всичко, което ще правите е да играете една от тези карти. Всяка карта може да се ползва или за специално умение или за оръжие.
Ако я използвате за оръжие, вие избирате един от играчите и се пуцате. Преди да се пуцате обаче си избирате дали ще го обирате или ще се дуелирате. Ако го обирате и спечелите, вие му крадете една от сейф картите. Ако се дуелирате и сте в една локация – вие го избутвате в друга. Ако сте в различни локации – сменяте позиции.
След като свалите карта с оръжие и опонента ви прави същото.
Всяко оръжие използва определен зар за битки. Заровете са пет вида, като жълтите имат най-малък шанс за нанасяне на щети, а черните – най-голям. Ако успеете да пребиете избрания от вас човек, вие получавате съответния бонус. След това и двамата си теглите нова карта.
Тази механика може и да изглежда изчистена и тематична, но именно тя е тази, която чупи играта за мен. Картите са изключитено случайни, а заровете са цели пет нива, което значи, че цяла игра можете да теглите само оръжия с жълти зарове или пък нито веднъж да не изтеглите карта с „кон“, която ви позволява да се преместите от локацията. Така хем няма да можете да спечелите дуел, хем няма да се мръднете от мястото си.
Deadwood 1876 е само няколко рунда и вие няма да имате повече от 4-5 хода, освен ако не събирате специални значки в сейфовете си, които ще ви дадат ценни бонус действия преди последната престрелка.
Заключение
Deadwood 1876 има хитра идея, но в крайна сметка, всичко до което се опира е в това какви карти имате в ръката. Ако теглите зле – ще се справите зле. Ако теглите добре, в края на играта ще обяснявате, че сте спечелили, заради уникално умните ви избори. Заровете са пет вида, което е твърде голяма амплитуда за шанс.
Идеята със сейфовете е готина, макар и не супер интуитивна, тъй като сме виждали множество игри с подобна механика (Leader of Euphora, като най-пресен пример). Въпреки това – редовната размяна на тези карти успяват да създадат хаотична и леко параноична атмосфера. За жалост, в играта имате изключително малко ходове, което превръща лошото ви хвърляне на зарове в катастрофално, а участието ви в играта – често излишно.
Добри идеи, но удавени в случайност.
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотни компоненти
- Оригинална и тематична идея за решаване на победител
МИНУСИ:
- Твърде малко ходове
- Твърде голяма случайност от заровете
- Твърде голяма случайност от картите – дори и за парти игра
- Трябва да спрат да слагат години в заглавията си
