Започвам с уговорката, че това е едно наистина трудно за написване ревю… на една наистина трудна игра. Играта е „Commissioned”. Това е сравнително лесна за обяснение кооперативна игра с дек билдинг елемент, подходяща за 1 – 6 играчи. Самите играчи пък влизат в ролите на ранните Християнски апостоли, които трябва да „растат във вярата“ (въпросният дек билдинг елемент), трябва да създават църкви, да ги разрастват, да преодолеят гоненията и да съберат книгите на Новия Завет. Има 5 сценария, 2 нива на трудност и вариант за един-срещу-всички.
Така. До тук – добре. Време е да направя следващата уговорка. Аз съм християнка, при това библейски вярваща. И щом разбрах за играта, бях изключително любопитна и нетърпелива да я видя, да я опитаме и победим. Щом я отворихме у дома, чувствата ми спрямо играта поеха в две противоположни посоки. От една страна, играта е пълна със стихове, цитати, препратки и тематичност. Обожавам тематично верните игри и в това отношение първото изиграване беше истинска наслада. На faith-картите, освен самата функция на картите, има и препратка към стих от Библията. Проверявахме стиховете и нямаше дори един, който да няма общо с функцията на картата. Тъй че, определено, по картите е мислено, а нечия Библия не си е седяла нова-новеничка на рафта с книги. Междувременно визията на играта е по-скоро суха и някак студена, отдалечаваща. Картата на „света“ е сравнително приемлива откъм визия, но личните бордове на играчите и най-вече самите карти са доста осакатени откъм арт,а дори и откъм естетична визия въобще. Освен темата, за мен е важна и визията като изживяване, вдъхновяване, настроение… а тук визията навява по-скоро меланхолична и безнадеждна атмосфера, което за мен е една голяма крачка назад за играта. И дори не искам да навлизам в темата за атмосферата, тъй като е вероятно да кривна по посоки, по които нито на мен ще ми се пише, нито на вас ще ви се чете…
Да продължим с първите докосвания до играта. Компонените. Високо качество карти, личните бордове са стабилни, плътни „плочки“, а големият борд е двустранен. Решен е по интересен начин – абстрактна карта на „света“, до който достига Християнството през първите си около 150 години, хляб и вино, мастилница и свещи. Моментът със свещите е особено покъртителен. В началото на всеки ход се отваря някакво събитие, което оказва влияние върху апостолите и регионите им. Някои от тези събития успяват напълно да разрушат някоя църква. Тогава върху „запалените“ свещи на борда се слага плочка със загасен фитил на свещта. Играта приключва, когато картите със събитията свършат, или и петте свещи са загасени. Е, смело мога да кажа, че елементът с гасенето на свещите е твърде емоционално натоварен и някак тажък, поне за мен беше мааалко повече, от колкото позволявам на игра. На второто ни разиграване загасихме и петте свещи, а накрая не просто се чувствах не-победила, ами и победена, разочарована, виновна, въобще… съвсем не като играла игра.
Останалите компоненти – стандартни картонени токъни за маркери за „гадостите“, сполетели конкретен регион или църква, дървени пионки за апостолите (6 цвята, големи и много приятни) и множество бели кубчета, маркиращи „членовете“ на църквите. Като цяло страхотно качество на компоненти, добро оползотворяване и солидни материали.
Самата игра протича сравнително стандартно. След първоначалния сетинг се теглят карти, след което следва фаза на „живота“ на всеки апостол. Всеки повтаря списък от едни и същи действия – отваря TRIAL карта (просто разбира каква ще е следващата гадост, която ще ги сполети), след това следва PRAY фаза – играчът слага на борда си две FAITH карти с лицето надолу. Междувременно всички останали играчи също слагат по две (вслучай на повече от 4 играчи – по една) карти, от които играчът може да избира в следващата фаза. Играта има вариант с 8-стенен зар, който затруднява комуникацията и посочва дали между играчите (апостолите) ще има комуникация или съобщението ще се загуби. При ниските стойности на зара играчите не могат да обсъждат стратегия на играните карти и като цяло не могат да съветват. След избора и изиграването на картите, има фаза на движение и идва ред на следващия апостол. Когато всички са готови, накрая се закупуват нови карти, вариращи според цената от кротки, отчаяни действия, до големи чудеса и знамения. Тук идва въпросът за баланса – доста от картите в първите две категории са доооста слаби, а в четвъртата са на светлинни години по-силни. Може би малко повече баланс би допринесъл за лекотата на играта, макар и цялото нещо да си има обяснение спрямо темата.
Как върви играта? Като машинка. Цък-цък-цък. Има хора, които обожават такива игра. Има и хора като мен. Тук нещата ми идват леко монотонни и еднообразни, повтаряме едни и същи действия, положението обичайно е отчайващо, борим се да оправяме поразии и накрая дружно губим. И в този ред на мисли да ви кажа – просто НЕ ИГРАЙТЕ ПО-ТРУДНИЯТ ВАРИАНТ!!! Той не е ПО-труден. Той е ужасно невъзможен, смачкващ и удрящ шамари наред. Предупредени сте.
Много хора веднага пускат паралел между Commissioned и Kings of Israel. Да, има общи елементи (градове на картата?:)), определено и двете игри могат да бъдат добър инструмент в ръцете на умел учител от неделно училище, но! Идва голямото „НО!“… и двете игри имат един необясним за мен проблем. И двете таргетират конкретната група на християните играчи на настолни игри, които ще си ги купят и играят именно защото са свързани с Библията, а не заради самата добра игра. И докато Kings of Israel може спокойно да се сравни с Pandemic и да се играе от съвсем неопитни играчи, Commissioned е неподходяща за тях. А дори и да успеете да обясните правилата и да започнете спокойно играта, още с първите 3-4 TRIAL карти е вероятно вече споменатата не-чак-толкова-весела атмосфера да се вкопчи във вашите не-чак-толкова-опитни апостоли и откровено да ги отчае.
За това – съвет от мен – не използвайте играта нито за нови играчи, нито за незапознати с Новия Завет. Играта е ТВЪРДЕ тематична, макар и на доста места да се тръби, че не е нужно да знаеш каквото и да било за Християнството, за да я играеш. Да, това абсолютно е така – чисто механично играта може да се играе и така. Знам и за много играчи, които играят ВСИЧКИ игри именно така. Но аз играя (или съответно – не играя) конкретна игра именно заради темата, а без темата Commissioned е местенете, махане и слагане на кубчета, карти и пионки. Да, интересно, трудно и целенасочено местене, махане и слагане, но все пак без онази идея, която са заложили дизайнерите в нея.
Рядко се случва да не мога категорично да кажа дали една игра ми харесва или не. В повечето случаи нещата за мен са в черно-бялата гама, но с Commissioned нещата рязко придобиват сиви, кафеникави и тъмнозелени нюанси. Ако сте християни и междувременно любители на настолните игри, определено е ценно и задължително попълнение на рафта. Но ако сте нови играчи или просто търсите нещо леко за разцъкване в събота следобед – не мисля, че това е вашата игра. И независимо в каква категория попадате, ако успеете да победите най-трудния вариант на играта – моля, пишете ми. Искам да знам! 🙂
Ако това ревю е подбудило интереса ви, силно ви препоръчвам да посетите сайта на производителите!
