Site icon Big Box Gamers

Celestia – пътуване напред, често назад, а понякога и в миналото…

Беше от ония вечери, в които твърдо бяхме решили да играем заради забавлението, а не защото трябва да тестваме най-новите излезли неща. Още повече, че имахме нов човек на масата, който досега не се беше докосвал до съвременна настолна игра. Все предпоставки, които биха ни предизвикали да изберем няколко от добрите, стари парти игрички, наредени в малките си кутийки на най-горния рафт на шкафа. И все пак имаше една кутия, която още на визия тайнствено ни подканваше да й дадем шанс именно тази вечер. Най-доброто решение за вечерта!!!

Първо, да подчертая. Става въпрос за Celestia The Board Game 2015. Преди малко Board Game Geek ме осведоми, че играта си има адашка от 2012 – отново кратка игричка за космически събирачи на звезди. Неее! Никакъв космос. Не обичам.

Освен това играта е римейк на Cloud 9, шарена семейна игрица от 1999г., в която играчите се качват нагоре по облачета във въздушен балон.

Celestia (2015! За последен път казвам!) е кратка (30 минутна) игра, в която играчите се качват с всичката си лудост и безотговорност на странен и не особено стабилен летателен апарат. На всичкото отгоре си избират капитан, който да ги води в тая лудост, за да осъществят (или не!) пътуването на живота си. Странният им въздухоплавателен кораб минава през различни спирки, които отдавна са прехвърлили тънката линия на здравия разум и са коя от коя по-развинтени и… красиви! Ама наистина са много красиви! Обещавам да го повторя поне още тридесет и седем пъти в това ревю… На всяка спирка играчите все пак може да се опомнят и да си кажат „Абе, аз какво търся тука с тия?“ Могат да слязат, да си вземат някой сувенир за спомен и тихо и кротко да си се приберат вкъщи. А могат и да се метнат на врата на новия капитан и да му кажат едно бодро „С тебе съм, дори до края на света!“, а три минути по-късно думите им да се окажат пророчески. Така де, предупредих, че кораба е нестабилен. Тогава оставаш без сувенири.

Добре, сега ще ви извадя от цялата тая абстракция, за да ви разкажа съвсем практически за играта. Първоначално ще се сдобиете с нещо, наподобяващо комплект за авиомоделизъм. Трябва сами да си сглобите малкия прекрасен летателен апарат, в който дървените пионки ще пътуват, за да покоряват новите територии. От сега да кажа – компонентите са с прекрасно качество, а корабчето е като едно бижу! Прилича на нещо средно между резната напряко подводница и цепелин без балона отгоре. Пионките се настаняват удобно вътре, помислено е както трябва. Много не обичам неизпипани игри, в които чисто практически трудно им се случват нещата. Тук този елемент го няма, всичко се събира чудесно в корабчето и то наистина много помага на играчите да се потопят в атмосферата на приключенската лудост.

Пред нашия кораб се изправят девет елипсовидни „спирки“ – не знам дали споменах, но са ужасно красиви!!! Артът на играта е толкова изпипан, детайлен и толкова… арт, че дълбоко ви препоръчвам да влезете в официалния сайт на играта и да си свалите вариантите за десктоп. Рядко попадаме на толкова красиви изображения за настолна игра. И – да, всеки си има вкус, но и аз, и вие ще се съгласим, че от Dixit до Suburbia има бая разлика. Аз, като момиченце, обичам да ми е красивичко. И това всъщност носи голям процент от удовлетворението ми в играта, затова и обръщам такова внимание на тая част. Визуалното изживяване е почти толкова важно, колкото и самият геймплей – едното е пряко свързано с другото. Стига съм ви занимавала с моите теории и конспирации, а да продължим нататък по приключенския ни маршрут.

До всяка от елипсовидните плочки-спирки се поставя по едно тесте с карти – точки. Ако играч реши, че напуска кораба, той си взима най-горната от тези карти (мисля, че спрямо темата намира съкровище) и си я прибира. Те са с най-различна стойност, като тя е не по-малка от обявената на самата спирка. Стойността на съкровището е все по-висока нагоре, но и пътуването става все по-рисковано.

Преди всяко придвижване напред се избира нов капитан, реда се върти според играчите. Щом капитанът заеме новата си позиция, той мигом тябва да се изправи срещу опасната и грозна реалност на решенията на съдбата – а именно – заровете! Всеки играч има в ръката си карти със символи (плюс няколко специални карти, за които ще спомена по-късно). На заровете ги има същите тези символи, плюс няколко празни места на зара. Капитанът поглежда с надежда към следващата дестинация, за да разбере колко зара трябва да хвърли. (Още по-яко би било да хвърли зар, за да види колко зара трябва да хвърли, нали, Cones of Dunshire?) Според символите на заровете трябва да се дадат същите карти, за да може нашият летателен апарат да оцелее в прехода към следващата спирка.

И така, от тук има няколко варианта. Разбира се, ако всички зарове са празни, този път на корабчето му се разминава, всички вдигат наздравица и се отпускат спокойно назад. До след 12 секунди. Ако заровете са със символи, а капитанът има съответните карти, той е длъжен да ги даде. Разбира се, и тук има карта, която може да замени всеки цвят (само ако знаете как не обичам да им се казва „Жокер“ на тия карти…), но! Капитанът НЕ Е длъжен да си я дава, за да замени символ. Ако ще. Това си е негова работа и никой не може да го гледа намръщено, да го рита изпод масата или да хвърля пуканки по него заради решението му. Ми ти като станеш капитан, ше те видиме, бе! И тъй… ако капитанът супер категорично няма символите, корабът… така да се каже… бум. И всички на него….

Тук идва тънкия момент. Ние не виждаме картите на капитана. Виждаме заровете. И с надежда в гласа питаме „Шефче, ти знаеш ли какво правиш?!“. Капитанът, от своя страна, може да ни каже каквото си пожелае – че има картите, че ги няма, да слизаме, да оставаме… А ние можем, ако решим, да му повярваме. Или пък не. Тук се появява „блъф“ момента на играта, който обаче при нас се получи толкова комичен, че блъф-уменията на играчите нямаха никакво значение. Това е и особено забавния момент, когато играч с 34 карти в ръка крещи „Бегайте, умрехме!!!“ Или следващият капитан, разполагащ с две карти в ръка при изискани три, спокойно казва „Ааа аз знам пътя, спокойно, ще ви закарам!“ И така – вие решавате дали ще останете с видимо нестабилния психически и откъм умения капитан или ще слезете тихо и кротко. Ако слезете си взимате сувенирче (точици, тоест). Ако не слезете и оцелеете до следващото поле – супер! Ако не оцелеете – бум – ни точици, ни сувенирче…

Тук идва мястото и да спомена няколко специални карти. Няма да ги обяснявам подробно, понеже, както вече сме виждали и в някои други настолни игри, тук също е включена напълно безплатно КЪМ самата игра книжка с правила! Но… мога поне да спомена, че чрез тях можете да накарате играч пак да хвърля заровете, можете любезно да избутате от кораба някой, или пък да накарате всички да ви последват в капитанската ви лудост, а после спокойно да си извадите парашутчето (по-скоро джет пака), да скочите от кораба и да им гледате физиономиите. Забавно!

Играта приключва, когато някой от пътешествениците изреве с цяло гърло „Събрах 50 точкиииии!“. Тогава всички останали плякат разярено картите на масата с мърморене от типа „Е, да му се не види, на 49 съм!“ (Добре, това беше моят случай….)

И така, после всички отдъхват и се чудят дали да не изиграят още една…

Много е добра. Наистина. Добра е за съвсем нови играчи и за съвсем не нови играчи. Добра е за филър, за първа игра, за последна игра… И, не знам дали ви споменах, но е ужасно красива.

Сега, с наближаването на празниците, мога да ви посъветвам, че тази игра всъщност е и прекрасен подарък, понеже има огромен кръг от хора, които биха я харесали. Знам, че изговорих твърде много суперлативи, но просто нещата са такива… не съм играла Cloud 9, но поне откъм визия и компоненти Celestia я превъзхожда с много. Бях изключително скептична към римейкове на настолни игри, стори ми се ненужно и странно – защо просто не се преиздаде с нов тираж и да се приключи това безумие? Но тук го разбирам. Просто са качили нивото. И то с много. И то без да хвърлят зарове. Хванахте ли метафората? А? Не? Ми то си е за вас, пък. Довиждане.

Очаквайте играта скоро в:

Paladium Games

Exit mobile version