Site icon Big Box Gamers

Bruges – евро диамант от Стефан Фелд

Нямаше как да отлагам повече – дойде времето да напиша ревю за игра на легендарния Стефан Фелд! За целта избрах Брюж, защото не е нито най-простата, нито най-сложната игра на Фелд, нито най-кратката, нито най-дългата. Тя не е и най-любимата ми негова игра, но е близо. А и понеже харесвам белгийска бира… играта няма нищо общо с бира, за съжаление.

Няма да увъртам – тематика и игра на Фелд нямат място в едно изречение. В играта строим къщи, наемаме личности с всевъзможни професии, проправяме канали и се разхождаме по площада, за да си вдигаме репутацията. Все пак живота в белгийския град не е толкова лесен – ще ни спохождат и бедствия като пожар, наводнение, обир, чума и т.н. И изненада – печели който има най-много точки в края играта…

Стигаме до същината – най-важното в игрите на Фелд са механиките. Тук имаме от всичко по нещо – зарове, карти. които могат да се ползват за различни неща, мажоритети, състезание (за каналите), строене на двигател (engine building), управление на ресурси (resource management). Всяка от тези механики е свързана с останалите максимално елегантно – точно това е почерка на този дизайнер. Рай за всеки почитател на евро игрите! Ще решите, че играта е тежка и отнема часове, но не е така – играчи, които са минали през школата на Катан и примерно „Lords of Waterdeep“ могат да се справят с нея. Ако са я играли вече веднъж и не са мотливи – могат дори да я завършат за около час и половина!

Заровете имат значение целия рунд

Играят се неопределен брой рундове – докато картите в едно от тестетата свършат. В началото на всеки рунд първия играч хвърля 5 зара в различни цветове. Стойностите на тези зарове ще играят роля по време на фазата за изпълнение на действия. Засега ако някой от заровете показва 5 или 6 – всички играчи получават маркер за бедствие от този цвят – червен за пожар, син за наводнение и т.н. Сумата на зарове, които показват 1 или 2 пък показва колко пари ще струва на всеки играч да се придвижи напред по трасето за репутация този ход. Ако може да си го позволите това е лесен начин за печалба на точки, но пък ще откриете, че парите са много ценни и едва ли ще имате за дълго излишни.

Тестетата от които се теглят карти

 

След подготвителната фаза със заровете всеки играч тегли карти докато има 5 в ръката си (явно за Брюжчани числото 5 е свещено). Всяка карта на гърба си има един от 5-те цвята. Играчите имат ограничен контрол какви цветове карти получават тъй като могат да теглят последната карта от което си изберат от двете тестета. След това играчите се редуват да играят по една карта, докато всеки не е изиграл 4 карти. Звучи скучно, но картите могат да се ползват за много неща:

Карти с личности

Най-интересното в картите е човека, който може да наемете. За всичко останало е важен само цвета на картата. Освен действието от картата по време на хода си играчът може да активира личност, която е наел. Има хора, които дават ресурси и/или точки еднократно, когато ги наемеш. Други дават постоянен бонус. Трети дават нещо всеки рунд – завъртат се хоризонтално, за да се знае че са използвани. Други пък могат да се активират пак всеки рунд, но изискват работник от определен цвят. Тези хора са елемента на „строене на двигател“. За какво да използвате картите си често е агонизиращо решение. Дали да я наемете за умението, което ще ви помогне дългосрочно, или ако картата е единствената ви жълта – за  жълтите работниците, които ви трябват, за да активирате важно умение на друга личност. Може пък и за пари, които също са ви нужни, особено ако жълтия зар показва 6 (тоест ще вземете 6 пари) а другите зарове са ниски. Трудно е, но да разплетете пъзела е много удовлетворящо усещане.

Бедствия – ако съберете 3 (пълен кръг) става неприятно

Освен личностите за някакво доближаване до тематичност помагат и бедствията. Ако съберете 3 маркера бедствие пожар – губите къща или канал. При 3 маркера чума – губите една от наетите личности, ако съберете 3 маркера грабеж се лишавате от всичките си пари. Има и други бедствия. Някои неприятни личности дават маркери беда на останалите играчи, други пък премахват от вашите беди. Бедствията не са толкова страшни тук, колкото в други игри на Фелд (Notrе Damme, In the Year of the Dragon) – 3 маркера не се получават толкова често, а има и лесен начин да се отървете от тях, макар че губите ценен ход за това. Освен това, ако се случи обир, когато нямате пари се отървавате. При чума, когато имате човек, който не ви носи точки и има само еднократно умение дори ви е от полза, защото освобождава къща – тъжно, но наистина полезно. Бедствията са интересен елемент, който добавя още нещо, с което мисловно да жонглирате, докато играете играта.

По средата на игра на Брюж

Има и още няколко правила – например в края на всеки рунд играчът, който има най-много канали, личности или е най-напред в репутацията може да си обърне плочката за съответния мажоритет и това носи точки. Фелд е забъркал поредната си свежа салата от точки. Точки се печелят от къщи, канали, репутация и личности. Като цяло правилата не са твърде много и са изчистени, а най-голямо разнообразие има в личностите. Има личности, които дават точки в края на играта според определени правила – например по 2 точки за всяка твоя личност от гилдия „изкуство“. Въпреки че я има тази салата от точки, тук все пак процесът е контролиран, най-много точки се получават от две-три места и има само разни добавки оттук оттам (които обаче имат важно значение), което води до по-тактическа надпревара.

Финални мисли

„Брюж“ се усеща и като типична игра на Фелд и като нещо друго. Ако от нея се изключат напълно личностите би останала една елегантна, сравнително лека, приятна но и суха евро игра. Личностите внасят голямо разнообразие, преиграваемост и щипка тема, правейки играта чудесна. Аудиторията й е малко ограничена – не е подходяща за начинаещи играчи, а хардкор геймърите биха я определили като симпатична, но едва ли ще се връщат често за нея.  Въпреки това, играта наистина блесва като „геймърска“ семейна игра – тоест в категорията gateway плюс. Динамиката е добра, ходовете са сравнително бързи. а по време на хода на другия може да обмисляш своя следващ ход, тъй като не се променят много неща, които биха ти повлияли.

Стигаме и до интеракцията, която е сравнително ниска, но все пак има надпреварване за мажоритетите и статуите. Е, и някои от личностите имат умения влияещи на другите играчи, но не са толкова много. Като цяло, всеки си строи собственото кварталче и премервате кой се е справил най-добре – аз нямам нищо против това, а и в тази игра усещането, че всеки играе същата игра сам го няма. Има възможност за различни стратегии – можете да спечелите само с личности, с канали или репутация, както и с най-различни комбинации от тях. Крайният резултат обаче ще зависи от тактическите решения и правилния избор сред наличните личности.

И късметът играе роля – ако ви споходи с добра комбинация от личности, цветове карти и зарове може да дръпнете доста с точките, което ще е доста приятно за вас, но вероятно не и за останалите играчи. Все пак повечето точки се получават в края на играта, та обикновено тръпката се запазва до последно. Трябва да отбележа и добрия арт (Майкъл Мензел) и компоненти – те подчертават белгийския средновековен стил по-добре от механиките на играта.

Плюсове:

Неутрално:

Минуси:

Източник на снимките: BoardGameGeek.com

Exit mobile version