Site icon Big Box Gamers

Blindes Huhn – история за сляпата кокошка Стефан

Слепите кокошки, куците пилета и гладните мечки

От сега да си кажа – гладни мечки няма да има. Но куци пилета и – най-вече – слепи кокошки – гарантирано! Ще има също така кокошки с плетки, кокошки-готвачки, златни яйца… Въобще – пълна кокошкарска история!

Ако сега отидете в Board Game Geek (само хипотетично говоря, да не си мръднал от тука.), и напишете Blindes Huhn, ще ви излязат минимум три игри със същото заглавие – от 1997-ма, от 2007-ма и от 2015-та. Да, яко репринтове. Но мога да ви гарантирам, че най-новият определено е и най-добрия откъм визия.

А сега за самата игра. Играта е наддаване с блъф елемент с цел да си събереш възможно най-много кокошчици. Има, разбира се, слепи кокошки. Ако си вземеш такава, точките са -3. Но ако се комбинира с карта със златна царевичка, заедно носят 5! Може да няма кой знае каква логика или тематичност, но пък всички ще се бутате за златните царевички, гарантирано.

И така, какво представлява Blindes Huhn? Играта е за от 3 до 5 играча. Имаме дек, от който се тегли подред и се разкриват една или две карти от изтеглените, според предварителната уговорка и броя играчи. Следва наддаване за картите, като всеки плаща от своите карти, за да вземе другите. Самите карти са в няколко цвята и целта е да се събере повече от даден цвят. Съответно картите имат стойност, която се гледа при продажба и точкуване. Всеки си драпа (наддава, де) за неговия цвят или за малко царевичка. Забавното е, че играчът, наддал най-много, плаща с карти от неговите. След това те се завъртат между останалите играчи, които си избират последователно картите, които им трябват. Тоест играчът, който плаща, трябва доста да внимава с какво точно плаща, за да направи особено лоша услуга на себе си и особено добра на опонентите.

Междувременно веднъж при нас се случи нещо много забавно – след като един от играчите събра почти всички карти от лилавия цвят, той рязко се обезцени – никой не искаше да събира лилави, понеже той вече имаше твърде много. Изведнъж лилавите карти станаха средство за наддаване на едро и междувременно за сериозно прехвърляне между играчите. Така залозите станаха много високи, но нещата се компенсираха към края на играта, когато вече наистина беше важно в кой ще има най-много от даден цвят.

А играта е някъде 30-40 минути, но минават като 10. Blindes Huhn е много забавна и динамична, играчите участват и общуват постоянно и ангажирано. Няма твърде много мислене и бавене дори от онзи-тип-играчи-които-не-бива-да-се-назовават. Честно казано, играта много ми хареса. И макар темата да е безумна, безсмислена и  да няма нищо общо с нищо, поне има страшно забавни илюстрации и – внимание! – всяка кокошчица си има уникално име! Забавлението е голямо и със слепите пилета, които обикновено преживяват доста по поътя си в търсенето на златните царевични зрънца. Липсата на тема определено може да се оправдае с простичкото „репринт“ – игричката си има и тати, и дядо. От поколение на поколение явно се е позагубила… но е абсолютно компенсирана от огромното количество забавление, което носи.

Играта е много подходяща и за нови играчи, и за запалени геймъри в почивка между две игри, даже за начало или късен край на гейминг вечер. Определено си заслужава място в колекцията на видните орнитолози, геймъри, фермери от птицеферми и всякакви яйцепроизводители!

В допълнение мога само да кажа – Ко-ко-ко, не взимай сляпо пиле, ако още нямаш царевица!

Играта все още се намира трудно, но можете да я откриете в сайта на производителите:

Ostia Games

 

Exit mobile version