Site icon Big Box Gamers

Black Hat – Хакерска смес от механики

Тези дни си говорех с един приятел за това колко интересно е да се правят игри с комбиниране на няколко механики – например хвърляне на зарове и драфтинг, програмиране на ходовете и поставяне на работници, такива неща. Звучи много готино наистина, но за да се получи, комбинирането на тези механики трябва да се направи изключително  внимателно. Затова, когато се срещнах в Ессен с Тимо Мултимаки, дизайнер на играта Black Hat и той ми предложи да направя ревю на играта, бях много ентусиазиран. 

Какво представлява Black Hat?

В общи линии, Black Hat е една смесица между „Не се сърди човече“ и игра на карти с малко усложнени правила. За да се постигне това чудо, всеки играч има по двама хакери (две пионки), които се опитват да пробият системата на хитрата корпорация (да се движат по борда) чрез игра на карти, докато играта се старае да възпрепятства това действие по всички възможни начини (поне чисто тематично, реално няма почти никакви подобни елементи). За да постигнете нещо в играта, трябва да се движите по борда и да се стараете да оставате без карти в края на всеки рунд, за да не трупате лоши точки. Няма хубави точки, само лоши. Ще се стремите да имате минимално количество точки на края на играта (малко е объркващо, знам). Имате и допълнителни варианти на игра, плочки за заместване на части от борда и подпомагане на евентуалната преиграваемост, но това са екстри, а в случая не екстрите са важни.

Най-важното нещо в играта са картите. Те ви помагат да се движите или да прецаквате другарчето, като го махате от удобни за него позиции. Също така ви дават „лоши“ точки на края на всеки рунд. Всичко това се случва с помощта на така наречения „trick-taking“ механизъм, или на български – взимане на ръце (като ръцете в бриджа (взятки), не като истински човешки ръце). В тестето има няколко специални карти, които добавят още малко правила, най-важната от които е Black Hat картата. Преди да стигна до нея обаче, да обясним какво правите с всичките си карти. Много е просто – печелите ръце чрез играене на няколко еднакви карти (например 5 десетки), като се стремите да имате най-силната комбинация от еднакви карти (5 десетки са по силни от 5 деветки и т.н.). За да е по-забавно, в играта има и жокери с максимална стойност (14). Когато ги играете с други, не-жокер карти, те променят стойността си (все едно пък на знаете как работи жокера). Ето тук вече се намесва Black Hat картата.

Black Hat картата също е един вид жокер, но има доста по-значима роля от него. Докато в повечето случаи ще се стремите да играете по-високи карти и комбинации от такива, за да спечелите ръка, давайки Black Hat картата, трябва да имате най-ниската комбинация от карти. Това обръща стандартното правило с главата надолу, така да се каже, и ако някой след вас иска да спечели, то той трябва да ви „подцака“ (добре ми се получи, нали). Не само това, ами ако спечелите си я взимате пак и дори можете да вземете всичките карти, които току що сте изиграли! Странно, а? Естествено, лош вариант е картата да остане у вас в края на рунда, така че трябва по някакъв начин да се оттървете от нея.

След това изморително и дълго обяснение на правилата на играта, време е да ви кажа какво мисля за различните съставни части от нея.

Компоненти

Компонентите определено ме изненадаха приятно – качествена изработка, шарени и ярки цветове. Вярно, не са много и не са кой знае колко масивни и релефни, но играта е така замислена. Шапчиците са много готини и бяха най-впечатляващия елемент за мен в играта, но плочките и борда също ми дадоха приятно усещане за нещо весело и интересно, което предстои. Като цяло, изглежда като една чудесна игра за гледане, с чудесни компоненти за игра и подмятане насам-натам. Какво повече ви трябва? Геймплей?

Геймплей

Имах доста високи очаквания за тази игра. Преди да чета правилата, преди да я пробваме, преди да видя дори компонентите си казах „Ей, това ще е много готино нещо“! До момента, в който започнахме да я играем бях с едно такова приятно заблуждение в главата си. След това изиграване обаче, мисълта, която имах за играта сякаш магически се изпари и започнах да се чудя дали не сме играли грешно, дали не сме комбинирали нещо грешно, защото не ми хареса. Питах Тимо, за да съм сигурен и се оказа, че всичко е наред, а това значеше, че определено нещо не е наред със самата игра. То да беше само едно нещо…

Нека започна с това, че след едно изиграване няколко дни се шегувахме за двата часа игра. Разбира се, това би било нормално, ако играта е по идея двучасова. На кутията обаче пише 30-45 минути? Всяка ръка, всеки рунд някак ставаха все по-мъчителни, все по-постни и безинтересни за играчите на масата. Това доведе до едно голямо проточване на играта и нежелание на играчите да я пробват пак. Беше разочароващо, меко казано. Като допълнение към това, тази Black Hat карта, която беше единственият малко по-раздвижен елемент в играта, беше нож с две остриета. Почти всеки път човекът, който я вземеше, не можеше да се оттърве от нея до края на рунда. Moже да кажете, че това е добре,  защото той е спечелил много, но не е така. В тази игра не се печели. Дори е лошо да печелиш много, защото се залостваш в някой трап на картата и не можеш да мърдаш с тази пионка до края на играта. Какво става като попаднат две пионки на две такива места? Ами… играеш за спорта, нищо друго не ти остава да правиш. Играеш, за да пречиш на другите и да им оставиш повече карти в ръцете, което фактически не зависи много от теб и е абсолютно на произволен принцип. Няма почти никаква стратегия, всичко е толкова хаотично и случайно!

Като заговорихме за стратегия… намерихме един начин, по който съвсем да убиете и малкото настроение в играта и той е да имате Black Hat картата и няколко карти със стойност 0. С тези невероятни карти можете да спечелите 5-6 пъти и да не дадете шанс на другите да направят абсолютно нищо. Не само това, ами като печелите можете и да ги прецаквате доста сериозно. Ние играхме със специалния Tracer режим, в който има проследяващ механизъм. След като той бъде задействан, „ловец“ започва да заловява всички пионки по пътя си и да ги слага в затвора. В края на всеки рунд взимате по 5 „лоши“ точки за вашата пионка в затвора. Затворените пионки седят там до края на играта, освен ако не играете с някои от специалните плочки. Представете си сега как човекът, който движи механизма, има Black Hat картата и няколко карти със стойност 0. Ясно ви е какво прави тази комбинация, нали? Нямам какво повече да кажа за геймплея. Да видим темата.

Тема

Определено темата е едно ниво над геймплея като качество на реализация. Въпреки че Black Hat е от типа абстрактни игри, на които можете да сложите каквато и да е тема, мога да кажа, че настоящата теама пасва до определена степен. Не е най-тематичната игра, която съм играл, но върши работа и дори би се харесала на някои бъдещи, настоящи и вече пенсионирани хакери. Можеше да бъде поне с малко по-задълбочен геймплей и по-застъпена тема, но това са по-скоро лични предпочитания и препоръки за бъдещето на такъв тип игри, отколкото критики към самата игра.

Тъй като всички обвинения и защити приключиха, време е да пристъпим към финалната присъда.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не съм специалист по игри с взимане на ръце (trick-taking), но за мен те трябва да са максимално опростени и лесни, бързи и забавни. От всичките тези неща, Black Hat е… ами, нито едно. Въпреки че идеята за такава комбинация от механики много ми харесва, за мен играта е усложнена до такава степен, че вече не е толкова забавна като за проста игра. В същото време играта не е достатъчно дълбока и даваща възможности за действия и развитие като за сложна игра. При темата важи същото – Black Hat e нито прекалено абстрактна, нито прекалено тематична и това прави темата такава, че да не предизвиква много внимание върху себе си.

Дори тази умереност във всичко да ви звучи добре, моето мнение е следното – това положение в средата лишава играта от каквато и да е острота. Компонентите не са достатъчни, за да задържат вниманието през цялата игра, а посредствения и на моменти странен геймплей по-скоро би отказал хората от играта, отколкото да ги накара да обмислят стратегии да предотвратят нещо за в бъдеще. 

Заради всичко описано горе, моята финална присъда е… добър опит и нищо повече. Успех на Тимо със следващите начинания, дано следващите му идеи бъдат по-успешни и по-завладяващи от тази! В крайна сметка, при всяка нова идея има грешки, нали?

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-разочаровала ме игра
  2. Най-бавна бърза игра
  3. Игра с най-прецакваща непробиваема стратегия
  4. Игра с най-шарени компоненти
  5. Игра с най-скучен геймплей

Ако случайно сте играли Black Hat и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂


Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
Дарение за сайта

Exit mobile version