Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016

• About
• Latest Posts

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

• Новогодишен разбор на BigBoxLan - януари 9, 2018
• Разбор на BigBoxLan и Соло игри - септември 8, 2017
• Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016 - юли 25, 2017

След  дълга почивка се връщам с един по-дълъг от обикновено разбор. Ще разкажа накратко за игри, които са ме впечатлили в добрия или лошия смисъл в последно време. Има още и впечатления за kickstarter и някои активности в boardgamegeek. Kато бонус ще приключим с класацията ми за игрите от 2016-та.

Тъй като от последния ми разбор мина много време няма да мога да включа всичко което изиграх. След известно умуване реших да започна отзад напред и да споменавам само заглавията които са ми оставили по-дълбоко впечатление и така докъдето стигна. Също така ще пропусна игрите, които влизат в топ 10 за 2016-та тъй като за тях ще стане въпрос след това.

• Dream Home– Леката игра за обзавеждане на къща нашумя доста в един момент, но напоследък почти не се чува за нея. Красива, лесна, бърза и със симпатична тема – все хубави неща за семейна игра. Има малко повече случващо се от някои други (кхъ, Kingdomino, кхъ), което ми харесва. Тя е леко повтаряема, къщите които правиш са подобни и не бих я играл всяка седмица, заради това и предполагам „славата“ и утихна.  7/10
• Harry Potter: Hogwarts Battle – Кооперативен декбилдър с тема за много популярния магьосник. Има нещо като легаси елемент като след като спечелите една игра преминавате на следващата, която вкарва нови механики, злодеи и заклинания, предмети и съюзници. За мен определено си струва едно изиграване на кампанията, особено ако сте фенове на книги/филмите. След като се преминат седемте игри (първите две са общо взето обучителни) не смятам, че си струва да се връщате към нея. Има и високо ниво на „небалансиран“ късмет – заради късмета може да загубите независимо какво правите. Или обратното – да отнесете злодеите като куцо пиле домат. Все пак когато късмета ви вкара в златната среда игрите са напрегнати и интересни, но основната й сила е изиграването на развиващата се кампания. 7,3/10
• Jorvik – Очаквах с интерес римейка на класическа игра на Стефан Фелд – Speicherstadt. Но бях разочарован. На първо време илюстрациите са под всякаква критика. И играта макар с интересна идея за наддаване с опашки показва възрастта си и не е достатъчно забавна. 6,3/10
• Adrenaline – Приятна игра комбинираща евро с контрол на територии и тема First Person Shooter. Отлични компоненти и интересни оръжия. Като че ли липсва някакво разнообразие, за да е по-преиграваема, което вероятно ще се подобри с излизащото разширение. 7,3/10
• Onitama – Отлична игра за двама. Макар да е абстрактна, чудесните компоненти помагат за насладата от играта й. Играта е от типа на шах като правилата се научават за 2 минути, но има огромна дълбочина. За разлика от шаха е доста по-бърза и всяка игра е различна заради картите, които се изтеглят всяка игра и определят какви ходове могат да правят фигурите. Ако играех по-често конфронтационни игри един срещу един щеше вероятно щеше да ми е топ игра. 7,5/10

Време за Siesta

• La Granja: No Siesta – За мен това е най-добрата игра тип „хвърляй зарове и задраскай нещо на лист“. Тя е и малко по-комплексна от повечето такива включваща драфтинг на зарове, управление на ресурси и дори специални умения от „помощниците“. Същевременно е и лесна за разбиране и не отнема много време. На косъм не влезе в моите топ 10 за 2016. 7,5/10
• Ristorante Italia – Търсих тази сравнително стара игра от години, но беше трудно откриваема. В Есен миналата година минути преди да си тръгнем попаднах на щанд в който беше на разпродажба. Някои механики в играта са леко остарели и икономиката е малко „дървена“. Правилата за оценяване от критиката и точкуванията в края на играта са малко трудни за обясняване и не са интуитивни. Все пак играта ми хареса доста. Темата ми е много присърце, илюстрации и компонентите са весели и с добро качество. Въпреки всичко механиките по някакъв странен начин правят играта забавна. 7,3/10
• Bruxelles 1893 – Очаквах доста от Брюксел и на хартия е супер като за моя вкус – много механики комбинирани с worker placement. Реализацията обаче не ми допадна – прецакването може да е в повече и начините за получаване на точки са скучни. Успешните стратегии са малко. 6,3/10
• The Downfall of Pompeii – Стара игра от дизайнера на Каркасон, която отново в едната си част включва поставяне на плочки и мийпъли (макар тук да са дървени шестоъгълници). Първата част от играта е странна и малко скучна. В нея играете карти и според тях разполагате хората си в града Помпей. След това обаче настъпва забава, в която вулкана изригва и поставяте плочки с лава опитвайки се да „хвърлите“ хората на другите играчи във вулкана, докато спасявате своите. В това прилича малко на Survive, но действието е опростено и по-динамично. Бърза е, хаотична и забавна, допадна ми, макар да не е нещо особено. 6,7/10
• Imhotep – Мразя тази номинирана за Spiel des Jahres измишльотина. Скучни действия, скучно точкуване, всичко което се опитваш да направиш може да бъде съсипано от случайни избори на другите играчи или кой си в реда. Отдавна не съм бил толкова ядосан на игра, а по принцип уважавам дизайнера… 5/10
• Glass Road –Игра от типа: едновременен избор на карта и според това дали и другите играчи са избрали такава печелиш повече или по-малко ресурси. Това е единствената от жанра, която ми харесва. Има интересно управление на ресурси използвайки колело тип Ora et Labora. Единствено сградите, чието строене е целта на играта са малко скучни, но за сметка на това играта е доста бърза. 7/10
• Honshu – Интересна игра със строене на град подпъхвайки карти под или над други карти. Първата част се получава нещо като наддаване за картите тип trick taking, което е малко странно, но по извратен начин работи добре. По време на играта се забавлявам, често печеля, но накрая ми липсва като че ли достатъчно задоволство от постигнатото. Но…за сложността и дължината на играта е добре. 7/10

Декбилдър от букви

• Paperback – Декбилдър с образуване на думи, като картите са букви, а някои имат и специални действия. Въпреки че си има недостатъците на декбилдърите и игрите на думи, ми харесва много. Най-малкото нямам нищо подобно в колекцията си. Допадна ми и кооперативния вариант. Недостатъците са даунтайма с повече от трима особено бавни и това че хора с богат английски речник са с голямо предимство. Може би Hardback която излиза този Есен ще е дори още по-добра… 7,3/10
• Beyond Baker Street – За мен това е убиеца на Hanabi, като вкарва специални умения, малко тематичност и разчупена игра. Отново не бих я играл много често, но запълва празнината в колекцията ми оставена от Ханабито.7,3/10
• Islebound – Игрите на Ryan Laukat са ми слабост, и тази не ме разочарова, макар и да не надмина очакванията ми. Има страхотни илюстрации и добри компоненти комбинирани с интересни механики. Като недостатък забелязах, че тъй като играта включва pick-up-and-deliver механика се получават еднообразни ходове. Като пример – един играч отива до остров А и купува риба, след което до остров Б и я разменя за пари, после до остров В за да купи сгради и всичко се повтаря. Игрите на Laukat обикновено не са напълно балансирани и изпипани, но може и точно в това да им е чара. Очаквам да я играя скоро пак, за да си създам по-цялостно впечатление, още повече че си набавих едно малко разширение за нея. 7,5/10
• Bruges: City of Zwin – Отлично разширение на отличната Фелдова игра. Прави каналите много по-интересни, тъй като когато ги строиш получаваш възможност за друг разнообразен бонус от кораби а не само точки. Добавя и още карти с професии, което си е супер, макар че не харесвам особено механиката на „чужденците“ понеже може да забави играта. Модула правещ някое действие малко по-силно всеки рунд е окей. 7,7/10
• FUSE – Кооперативна игра в реално време, в която трябва да се разберете със съотборниците кой зар да вземе всеки, така че да помогне най-добре на екипа. Но в бързината и хаоса често се получава обратното. Забавна е за филър и за разгряване на мозъка или за завършек на тежка гейм вечер. 7/10
• Stockpile – Доста хвалена игра с акции като всеки от играчите има различна вътрешна информация за кои акции се вдигат и кои падат. Има и специални умения, дори акциите на различните компании се държат различно. Интересен и елемента на блъфиране и какъв извод ще си извадиш от действията на другите играчи. Всичко е добре изпипано и ми хареса много, трябва да я играя скоро пак. 7,5/10

И дотук наваксах с близо шест месеца гейминг. Преди да премина към класацията ще споделя още някои boardgames свързани неща, които ми се случиха. След като получих Near and Far (за нея следващия път) ме хвана малка Kickstarter треска, в резултат на което очаквам няколко игри – Hardback, Dogs, Clans of Caledonia и Samhain. За малко се удържах да не бекна и Archmage. И на най-добрите явно може да се случи, при положение че досега бях цялостно kickstarter скептик имайки предвид дългото чакане на игрите и рисковете.

GeekGold (метафорично изображение, все пак валутата е виртуална)

Всеки знае за сайта boardgamegeek, но обществото в него е огромно и може би не сте чували, или поне не знаете подробности за някои дейности в него. Първата за която ще спомена е виртуалната валута GeekGold. Може да си я набавиш като подкрепиш bgg в годишния им Kickstarter или качваш снимки, ревюта, файлове и т.н. или да си купиш директно от други потребители. Най-интересното според мен нещо, за което се ползва валутата са лотариите Games for Geekgold. Всеки месец потребители качват игри в Geeklist списък, за които всеки може да дава GeekGold. В края на месеца се тегли лотария, като който е дал повече GG има по-голям шанс да спечели играта но често стават и изненади. Аз извадих такъв късмет и спечелих 3 игри в последното издание като вложенията ми за GG бяха доста малки.

Пример за Mathtrade

Друга интересна активност в bgg са Mathtrades. В тях потребители качват отново в geeklist игри, които биха разменили. Особеното тук е, че алгоритъм накрая изчислява възможни размени и е възможно да не си размениш Каркасона директно за Катан с Иван, а да го дадеш на Петър, който от своя страна ще даде Диксит на Иван. Така всички са доволни. Проблемът е, че повечето такива mathtrades в bgg са за щатите. Има по-малки и за Европа, но цената за доставка от България е доста голяма. Така за проба участвах в един UK mathtrade и по принцип направих добри размени, но като добавих цената да изпратя игрите и да получа моите след това в крайна сметка се оказа неизгодно. Дойде идеята да направим Български mathtrade като се опасявам че няма да има достатъчно участници и игри за да станат повече от 3-4 размени, но защо да не опитаме! Срока за участие е до 31-ви юли, връзка:

Експериментален MathTrade България Юли 2017

Top 10 за 2016:

Ако се чудите защо в разбора ми почти нямаше игри с оценка над 7.5, то това е защото доста от тях влезнаха в класацията ми топ 10 за миналата година. Въпреки, че 2017-ма вече преполов,и някои от игрите играх дори последните месеци. Сега направо към тях…

10. The Colonists – „Епичната стратегическа“ евро игра има интересни механики и оценявам мащаба на развитие в нея. Започваш с две къщички, а накрая имаш огромна индустриална империя. Проблемът в нея е времето, което отнема и „счетоводството“. Пълната игра отнема над 7 часа и то с двама или трима. Правилата са доста и не са прости. Когато развиеш индустрията си всеки ход произвеждаш по десетки различни ресурси и смятането им, съхраняването им и планирането какво да ги правиш отнема време и може да доведе до мозъчни болки и анализ-парализа. Тъй като рядко имам такова време и намирането на друг играч е трудно се разделих с играта и я класирам само на 10-то място.

9. Capital –  Средна сложност игра на Granna, която съчетава драфтинг с поставяне на плочки. В нея играчите строят града Варшава (всеки отделен район от него). Плочките са доста разнообразни и всяка една има различна конфигурация – например жилищен квартал горе, парк долу в ляво и магазини долу в дясно. Има и плочки със силни специални умения. Това прави реденето им доста по-интересно от например в Between Two Cities. Плочките имат и цена и икономиката е също интересна, строенето върху друга плочка намалява цената на новата и дава повече възможности. Тематично интересно е, че има бомбардировки по време на първата и втората война – тоест на края на определени рундове трябва да махнете по 1 или 2 плочки от града си. Играта много ми хареса поради раздвижените механики и се оглеждам за възможност да я добавя в колекцията си.

8. Dynasties – Въпреки, че последните игри на Матиас Крамер бяха разочароващи дадох шанс на Dynasties, която е откриваема само на немски език (но е без текст по компонентите) и като цяло не е много разпространена и известна. Новото в нея е, че към типични евро механики и контрол на територии добавя механизма „Ти разделяш, аз избирам“, който се използва твърде рядко. Тук обикновено се случва между двама играча и не винаги е в пълния си блясък, но все пак работи добре и носи свежест на играта. И останалите механизми са стабилни и интересни, както и компонентите са добри. За това поставям играта на почетното 8-мо място за годината като след още изигравания може да се придвижи с 1-2 места нагоре или надолу.

Dynasties: Heirate & Herrsche (каквото и да значи това на немски)

7. Coal Baron: Card Game – Игра с карти, версия на настолна игра. Обикновено тази формула води до безинтересна и постна игра, но тук случая е друг. Играта е малко олекотена (парите са премахнати) без да се губи интересното от нея. Добавени са нови механики на това как товариш и изпращаш въглищата, които според мен правят играта по-добра. Има повече начини за правене на точки, а скучното и нетематично точкуване на това кой е доставил най-много въглища от различните видове е премахнато. Като цяло играта е чудесна, въпреки че има известно влияние на късмета. Тя не е много сложна и дълга, и затова я оценявам доста високо.

6. Oracle of Delphi – Новата игра на Стефан Фелд, която чакахме 2 години. Развива механиката на използване на зарове подобно на Castles of Burgundy, като се добавя модулна карта, специални умения и тематика за гръцката митология. Основната новост тук, е че играта е състезание да направиш 12 задачи първи и да се върнеш при Зевс. Това променя доста формулата на Фелд за салата от точки. В случая смятам, че не се е получило достатъчно добре. Повечето задачи са тип „вземи и достави“ което не е от най забавните механики, въпреки че тук е раздвижено и по-интересно от обикновено. Също така един играч може да напредне и другите да нямат много възможност да го забавят. Играта все пак е много добра с добра преиграваемост и добри компоненти, но все пак не е от топ игрите на Фелд и се добра само до шесто място.

5. First Class – Подобно на The Coal Baron, това е картовата игра на Russian Railroads. Макар да бях скептичен, „стриймлайнването“ на играта и заменяне на worker placement-a (който и без това е пре-използван) с избор на карти от няколко редове е много свежо. Картите правят най-различни неща и сред най-добрите неща в играта са петте модула, от които в игра влизат два. Така играта е малко по-различна всеки път. Системата за пари, които може да използваш по всяко време за допълнителни действия дава възможност за правене на много удовлетворяващи „шашми“ или комбота. Правилата не са много и не отнема твърде много време, а изборите и развитието по време на играта са на отлично ниво. Определено е хит и мисля, че я предпочитам пред големия и предшественик!

4. Railroad Revolution – Отново игра на тема железници, но революцията за мен е дори едни гърди на пред от Първата Класа. Все пак само с карти не става. Тук играта си е пълна настолна с набор от различни работници, които използваш за различни действия. Има карта, по която градите железопътните си линии и станции. Интересна е системата с акции, които може да се използват по време на хода на друг играч, когато той получи право да инвестира в компании. Играта върви плавно без много време между ходовете на играчите, има „мисии“ и доста начини за правене на точки. Има добро отношение на сложност, продължителност и забава. Най-добрата игра за мен на What’s Your Game, които правят сериозни евро игри.

Железопътна Революция

3. Terraforming Mars – Нямаше как да минем без този супер-хит в класацията ми, но някой може да се учуди, че не е дори още по-напред. Играта има интересна тема и силна икономическа игра. Основната новост тук са проектите, които са огромен брой и всяка карта прави нещо различно и интересно. Има много различни ресурси, точки се правят по различни начини и трите параметъра на тераформирането са интересни. Изграждат се „двигатели“, които всеки ход произвеждат различни ресурси, пари и точки, като в началото са слаби а накрая стават много мощни. Има надпревара за места по картата и за постижения. Недостатък за мен е немалкото ниво на късмет при тегленето на картите с проекти. Още не съм играл варианта с драфтинг, както и проектите за напреднали (само в соло игра). С тях нивото на късмет може да се понамали значително, само се опасявам да не стане твърде дълга. Ако опасенията ми се окажат напразни, като нищо играта ще скочи едно място напред.

2. A Feast for Odin – Не съм играл още Агрикола и Каверна, но предполагам, че ще ми се сторят по-стандартни и ще предпочета пира на Один пред тях, още повече заради доста по-интересната тема. Както написах в ревюто си играта е чудесна „евро“ сага с голям мащаб като същевременно е елегантна, интуитивна и не много дълга. Ако картите със „специалисти“ бяха малко по-интересни играта имаше потенциал да е тотален хит, но и така е на второ място в класацията ми за тази доста силна година.

1. Great Western Trail – Александър Фистер започна да ме печели с Isle of Skye и Mombasa, а с GWT надмина себе си. Тя се закова на първото място в класацията и дори хората, с които играя и не са фенове на предните две споменати игри я признаха. Играта използва deck-building, но той е само сравнително малка част от всичко в нея. Oбикновено повечето игри включващи декбилдинг това е основната механика. Не съм му голям фен, но тук начина по който се ползва и това, че не е основното в играта ми допада много. Имаме и движение по карта, която играчите „изграждат“ строейки най-различни сгради. Включва управление на икономика, работници и развитие на железопътна мрежа. Има много начини за правене на точки и получаване на действия и умения. Това е превъзходна игра, която неслучайно е в топ 20 на boardgamegeek също. Различна е от всички останали и влиза също и някъде в моя Топ 10 за всички времена.

Great Western Trail – истинските каубои

Това са и игрите, които за малко се разминаха: Kanagawa, La Granja: No Siesta и Islebound (за вторите две споменах в първата част на ревюто). Ако някой се чуди защо я няма Lorenzo Il Magnifico – това е защото я броя за заглавие от 2017-та, през 2016-та беше почти невъзможно да се сдобиеш с нея.

Източник на снимките: boardgamegeek.com