Site icon Big Box Gamers

Beneath Nexus – Свежа идея. Само идея.

„Дънджънкроу“ (както казва Денис) игрите определено са в повече, като те са тренд не само последните години, ами… винаги са били, всъщност. Видеогеймърската РПГ същност на моето поколение има склонност към всякакви подобни изживявания и въпреки че продължават да излизат едни и същи игри от този жанр, ние си ги лапаме без да задаваме въпроси.

Silvercluth Games са се опитали да направят нещо различно. Е… донякъде различно. Основният проблем на настолните РПГ-та е факта, че отнемат твърде дълго време, а и често трябва да играете кампания, за да се изкефите на играта. Новата компания събра нужните си пари в Кикстартър, заради своя изчистен поглед към жанра.

Целта на компанията е да направи нещо, което да се обясни за две минути, да се подготви за една и да се изиграе за под час. Амбициозно намерение за създаване на тематично усещане.

Дизайнерите са изчистили всичко от познатия ни жанр, като са оставили скелета – Един гад, който иска да избие героите и самите герои, които са с различни класове, подпомагащи се един-друг.

В началото на играта, един от играчите си избира някой от основните 4 гада. За помощ има тесте с чудовища, които да шамаросват героите с ритници. Какво? Някои имат големи стъпала. Освен това всеки от четирите гада има собствено тесте с магии, както и огромно базово такова, в което се смесват уникалните… „нему“? (винаги съм искал да използвам тази дума… дали така се използва?).

Всъщност, всеки герой има също собствено тесте, свързано със специалностите му.

Играта се развива в три рунда. През първия и втория рунд героите минават през почти случайна локация, която добавя специфики към рунда и дава начина за преминаването през нея.

Третият рунд се развива в леговището на Гада. В този случай гада става „Супер гад“ и добива много повече умения и живот.

Самата механика е проста. Ама наистина проста. Играчът с ГЛГ (Големия лош гад) има толкова действия на ход, колкото са играчите. Може да ползва чудовищата, може и магиите. Може и своите вградени действия. След това са героите. Всеки има точно по едно действие и ръка от три карти.

Ако ви е страх да удряте в лицето, бийте по Korema.

Може да ви изглеждат като твърде малко действия на ход, но всъщност в процес на играта ще се сдобивате и с пасивни такива, както и с предмети след битка. Освен това фокусът не е в отделните герои, а във взаимодействието между различните класически класове – танк, бияч, лекуващ, призоваващ и така нататък.

Дотук звучи като формула, която би трябвало да харесам. Като добавим и отличното качество на картите, имам предвид страхотно, то това вероятно е котва на рафта. Но…

Ето двата основни проблеми, които имам с играта.

Първо, и може да звучи като заяждащо и маловажно, илюстрации по повечето карти липсват. Има единствено върху картите с герои, злодеите, локациите, предметите и чудовищата. Но няма никакви върху основните карти, които се играят през цялото време – магиите и уменията на героите. Това, за съжаление, отнема огромна порция от тематиката, която всъщност на моменти, поне от геймплей гледна точка, може да се открие.

Всички са само със символи, съответстващи на герой или ГЛГ.

Вторият, и вече определящ за мен, проблем са картите с умения. Те са ограбени от вълнуващи действия (да не кажем са скучни) и даже се повтарят из тестетата. Когато изхабиш единственото си действие за цяла врътка (която може да продължи и 10-15 минути), за да нанесеш 1 щета… някак си се усещаш мизерен. И това не е единичен случай на герой, който има друг фокус. Всичките удари изглеждат като скубане на коси между 7 годишни момиченца.

Нека добавим и трети проблем – времетраенето. Да, това не е дълга игра – трае около 40 минути. 40… безкрайни минути. Beneath Nexus не би трябвало да продължава повече от 20 минути, заради иначе „невдъхновените“ действия, които ще правите през цялата игра.

Заключение

Beneath Nexus има страхотна концепция и всичкото обещание на света, че това е игра, от която имаме нужда. Игра, която ще донесе свеж полъх сред пренаситения жанр на дънджънкроул игрите. Играта успява да поднесе ясни и изчистени механики, качество на компоненти и донякъде сносен арт на някои от картите.

Този арт обаче не е консистентен и това ще ви изкара от темата. Най-големият проблем на играта обаче се крие в крайно незадоволителните умения, които превръщат играта от епично фентъзи в първите двайсет страници от първата книга на Властелина на пръстените. За жалост, аз не търся описание на полянки, а екшън, който в Beneath Nexus реално липсва. Това е моята оценка. Добър замисъл, добро начало, но в крайна сметка не за мен. Ако сте колекционери на този жанр игри, може би бихте открили място за играта в колекцията ви. Може би…

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта все още се открива трудно на свободния пазар, затова можете просто да посетите сайта на производителите и да следите как им вървят там бакиите.

Beneath Nexus

Exit mobile version