През последните години все повече компании се възползват от класически игри, кaто ги превръщат в съвременно преживяване. Произхождайки от максимата, че вече всичко е измислено, дизайнери се вкопчват във визията или механиката на нещо познато и го съчетават с модерни системи, за да получат не просто уникален продукт, но такъв, който да може да се отличи на пренаситения пазар. Пълно е с игри, които използват Scrabble за основа, има стотици вариации на Монополи и Риск, да не говорим осъвременяването на шаха.
Днес ще погледнем към доброто старо Домино. Но не това домино, в което свързваме еднакви числа. Вече съществуват доста вариации и на това, на една от които вече съм писал ревю – Sapiens. Днес ще се впуснем във версия на една игра, която преди години беше обзела света със своята мания. Да, все още има огромни състезания и борби за рекорди, но интересът като че ли намалява. Ще поговорим за реденето на плочки внимателно и с търпение, като накрая бутаме първата и гледаме как за 1 минута се срутва по красив начин конструкция, която ни е отнела часове строеж.
В Aya, играчите влизат в ролята на изследователи, които плават по поречието на Aya и снимат пейзажи и животни. Това е свежа тема, която работи добре с кооперативната механика на играта.
В играта всички играят заедно и за 20 минути се опитват да обиколят колкото се може повече места и да снимат колкото се може повече пейзажи и животни. След като изтече времето е време да се тества дали пътешествието е успешно. След това се броят точки и играчите се борят за рекорд.
„Божествената“ Aya
Играта пристига с десетки и десетки дървени плочки, които са по-малки от нормалния размер за домино, така че ако сте свикнали да редите вериги от домино ви препоръчвам първо да се поупражнявате с тези.
От едната страна на плочка няма нищо, а от другата има река, която тече в различни части от природата – планина, поля, гора, лед, пустиня. В играта има различни плочки с животни и пейзажи, от които също ще имате нужда по време на игра.
Всеки играч има пред себе си купчина с плочки и по време на хода си може да сложи плочката където си поиска, дори да я изхвърли.
Играчите имат 20 минути, които се отмерват с гигантски пясъчен часовник от десет минути. Редуват се да теглят от своите плочки и да решават къде и дали ще я слагат в редицата.
Причината да не искат да слагат е, че след като изтекат 20-те минути се бута началната плочка и се вижда какво всички са направили. Всеки път щом веригата се прекъсне вие губите точки. С други думи, нищо не ви пречи да започвате нови и нови вериги, но цената е голяма.
По време на играта ще целите да минавате през специални пейзажи и да свързвате реките на тези пейзажи за точки, както и да слагате животни върху плочките си, като се спазват някои правила. Например, трябва да изтеглите плочка с фотоапарат, за да можете да поставите нов пейзаж на масата или животно върху плочките. В края на играта, се изчисляват по някои правила дали животните са правилно поставени. Те носят доста точки.
Максимума точки, които можете да постигнете е 55. В книжката пише, че е практически невъзможно да ги постигнете и ако успеете, значи лъжете. Пишат още, че дори и 50 изглежда невъзможно. Те не са виждали никой да го постига, дори те самите не са. Честно да ви кажа, ще се радвате и 15 да достигнете. Нашият рекорд мисля, че е към 25, не помня точно.
Заключение
Aya е оригинална игра, която не е просто „gimmick”. Това си е истинска и предизвикателна кооперативна игра, не е просто упражнение по ловкост. Да, дебелите и неловки пръсти със сигурност пречат, но решенията в реално време не липсват. Играта е напрегната, но какво очаквате от редене на плочки домино. В една от игрите ни дори се случи секунди преди да изтече времето аз без да искам да съборя половината плочки. Да, няма никакъв проблем да ги вдигнете обратно, но това си е тежка и трудоемка работа. Което ме навежда и на въпроса: Защо само аз харесвам играта? Наистина! Играл съм я с различни групи хора и нито един не е впечатлен от нея. Аз реално я намирам оригинална и забавна и бих я играл във всеки удобен случай.
За мен това е невероятна семейна игра и прекрасен избор за започване на настолна вечер. Да, продължава 20 минути, но не мога да я нарека филър, защото изисква мислене и ангажираност. Но ако започнете с нея вечерта ще ви повлияе добре в размърдването на мозъчните ви клетки преди да се захванете с нещо по-тежко.
За да я играете ви трябва, както се досещате, много равна маса, така че ви препоръчвам да махнете по-меките и дебели покривки.
Едно нещо ви гарантирам! Колкото и да се напрегнете при поставяне на плочките, всичко си заслужава след като бутнете първата плочка и видите успешното си творение да се сгромолясва, като образува прекрасна картина от река, която минава през различни пейзажи.
ПЛЮСОВЕ:
- Чудесен арт и компоненти
- Свежа тема
- Оригинална механики
- Само 20 минути
- Удовлетворяващ финал
- Не е просто слагане на плочки, това си е игра!
МИНУСИ:
- Изисква ловкост (някои не харесват това)
- Известна доза късмет
Повече информация за играта можете да откриете на сайта на производителите:
