Site icon Big Box Gamers

Automania – спящ хит от Ессен

Кутията

Името Аутомания първоначално ми напомни за играта Канбан, която е една от най-тежките и интересни игри, които притежавам. След това като видях кутията – жълта и с анимационни карикатурни герои, си казах – това ще е свръх лека или почти детска игра. Тъй като предпочитам игрите с повече съдържание, това малко ме отблъсна. Истината се оказа в средата – някъде между Канбан и детска игра – тоест средна сложност, или „гейтуей плюс“ игра. Въпреки това ми хвана интереса. Темата е любопитна – много са игрите със строене на замъци, градове или влакове, но за автомобили са малко. Дизайнерът е известен – направил е „Escape – Curse of the temple“, която е съвсем друг вид игра – кооперативна в реално време с хвърляне на зарове. Въпреки, че kickstarter кампанията на Automania едва мина целта си (вероятно заради арта, за който ще говоря накрая), след релийса й в Есен за играта се изсипаха суперлативи от доста ревюъри и геймъри, а оценката и в bgg е впечатляваща.

В Аутомания играчите ръководят компании за производство на автомобили. Всеки ход чрез поставяне на работници те ще ъпгрейдват дизайна на колите във фабриката си, ще наемат мениджъри и ще получават договори. И, разбира се, ще произвеждат и продават различен клас автомобили. Печели играчът, който събере най-много точки, а точките се получават чрез продажбата на коли, изпълнени договори, от някои мениджъри и т.н.

Борда на Automania по време на игра

Играта се изиграва за 4 рунда. Играчите започват с по 6 работника и малък начален капитал. В началото на всеки рунд в средата на игралната дъска се нареждат 4 реда от по 4 плочки (в 3-ти и 4-ти рунд плочките са по-добри). По време на хода си играчът избира един от 4-те слота вляво от колоните или 4-те слота отгоре над редовете и поставя свой работник там. Това му дава право да вземе една от плочките от този ред или колона и да я постави във фабриката си. Плочките са три основни вида – машинни плочки, които подобряват дизайна на колите произведени от играча, декорации – подобряват репутацията на колата и мениджъри, които дават различни бонуси. Освен това според слота, в който е поставил работника, играчът може да произведе определен тип кола, като плати цената й или да получи карта договор от три открити карти или такава от тестето – като в Ticket To Ride.

Машинни плочки, декорации и търсене на пазара (в зелено).

В играта основната цел е да се продават коли, и това може да бъде направено на два пазара – европейския или американския. Продажбите стават в няколко фази. След като се произведе колата играчът избира на кой пазар ще я продава и пресмята каква е репутацията на тази кола за този пазар. Всеки от пазарите има различно търсене на екстри (пример: Еко, Сигурност, просторен багаж и др). Всеки рунд търсенето на пазарите се променя. Играчът сравнява търсенето на пазара с екстрите, които произвежда на поточните си линии за произведения тип кола, прибавя допълнителна репутация от „звездички“ по поточните линии, от козметични подобрения на колата и от мениджъри. Може също да използва работници за маркетинг, което ще повиши още репутацията и така се получава крайната репутация на произведената кола. После се натоварва колата на кораба със съответния слот за репутация – ако е вече зает трябва да избере по-нисък слот за репутация. Колкото е по-висока репутацията, играчът печели повече точки от самото натоварване на колата в кораба. Чак в края на хода след като всички играчи пасуват колите биват продадени.

Договорите

При товаренето на кола на кораб играчът има право да изиграе карта за договор ако е изпълнил условието й. Ако например условието е джип с подобрен волан и репутация поне 12 и играчът произвежда джип, докарал е репутация до 12 и има в поточната линия за джипа машинна плочка „волан“, може да изиграе договора, като поставя картата открита пред себе си. Тя ще му донесе точки накрая на играта.

Когато играч пасува използва останалите си работници, за да получат за всеки по 1 „аутобък“ (парите в играта). По-важното обаче е, че може да избере свободен офис за продажби. Първият офис осигурява играча да играе първи следващия рунд, но пък ако избере него ще може да продаде само 2 от произведените си коли (освен ако няма специален мениджър). Следващият е за второ място, но дава бонус една плочка. Третият дава бонус един договор и право да се продадат до 3 коли. Последният те прави последен следващия рунд, но ще можеш да продаде колкото искаш коли.

Следват продажбите – като се започне от колата натоварена на най-високия слот за репутация на корабите на двата пазара и се продължава надолу. За всяка кола се избира място на съответния пазар и играчът получава точки и/или пари. Когато едно място се заеме, друг играч не може да заема същото, и остават по-неизгодни места. В европейския пазар наградите са повече точки, а в американския са предимно пари. Балансът е спазен, защото при товаренето в корабите на американския пазар се вземат малко повече точки, а и парите също са ценни.

Остана да спомена за мениджърите – те не са евтини, можеш да имаш максимум 4. Първият струва един аутобък, вторият – два и т.н. Има няколко вида – един ти дава допълнителен работник, друг репутация за всички коли, трети – допълнителен аутобък, ако използваш работник за получаване на пари и други.

Младите меринджеи

Играта завършва след 4-тия рунд и се получават точки от различни неща – който има най-много пари получава 10 точки, вторият – 6, третият – 3. Някои мениджъри и машинни плочки дават точки, ако са нарисувани сребърни медали върху тях. Добавят се и точките от изпълнени договори и така играчът с най-много точки е победител.

Вариантът за напреднали добавя специални умения за всяка фабрика коли. Жълтата фабрика има право веднъж на рунд да произведе електрическа кола, която има по-висока репутация. Зелената компания е добра в производството на малки градски коли – имат 3 слота за машинни плочки вместо два и може да произвежда до 4 малки коли на рунд вместо 3, като другите играчи. Синята фабрика наема евтино и до 6 мениджъра (вместо 4), но пък декорациите за колите им са по-скъпи. На червената й казваме „китайската“ и тя копира една кола на друг играч, като получава бонуса й от пазара, на който е продадена, въпреки че е с по-ниска репутация (девиз – Ние копираме само най-добрите).

Поточните линии за трите вида автомобили

Малко особени мисли

Аутомания е интересна и особена игра. Съчетава поставянето на работници с избор (драфтинг) на тайлове, като двете са свързани по интересен начин. Едно от най-хитрите неща е, че ако слота, който искаш да използваш е зает от работници на друг играч ти можеш да го използваш, но трябва да дадеш с един повече от своите работници.  Играчът, който си изместил получава своите „избутани“ работници и може да ги използва пак като му дойде хода. Това създава интересна динамика и дилемата дали си струва да помогнеш на играча връщайки му работниците, за да използваш слота. От друга страна, на този слот може да има много полезни за теб плочки и действие. А, де! Репутацията на колите и търсенето на пазарите също са в интересна симбиоза. Интеракцията на пръв поглед не е голяма, но под повърхността на индиректно ниво може да бъде сериозна, което е характерно и за цялата игра – уж е лека, приятна, анимационна и почти „multiplayer solitaire“, но ако задълбаеш в нея може да стане главорезно упражнение по оптимизация на ниво висша математика. Аз предпочитам да я играя някъде в средата, повече на усет, като все пак опитвам да изстискам колкото може повече от ситуацията без да го премислям прекалено.

Като стана въпрос за математика, сега е времето да спомена че изчисляването на репутацията на колите всеки път може да стане малко досадно и води до малко (съвсем поносим) даунтайм в иначе динамичната игра. Това е обаче по-малкия недостатък. По-големият са илюстрациите и графичното оформление. Общото мнение е че не е добър, анимационно-комиксовия стил не съвпада съвсем с геймплея, не е и твърде красив. Има и хора, които го харесват, но са малцинство. Цялостно подбутва към това играта да изглежда по-лека от колкото е, което може и да е предимство, а може и да е недостатък. Аз лично нямам голям проблем с арта на играта, но ако беше повече в стил Канбан и беше по-изпипан (и по-малко жълт), като цяло, би било повдигнало още цялостното ми впечатление за нея. Компонентите нямат особени недостатъци, но отново,сравнявайки я с Канбан (вероятно несправедливо) не блестят с кой знае какво.

Още едно нещо, което мислих да кажа като недостатък за мен е, че в играта няма твърде голямо разнообразие, „многотия“ – вземаш си плочки за фабриката или мениджъри, произвеждаш коли и ги продаваш. Всъщност размислих и го оттеглих – точно това е хубавото на играта, имаш си една цел и гледаш да я направиш по най-добрия начин. Колкото и да обичам салатите от точки на Фелд и механиката на Аутомания си има своите предимства. Ако имаше повече многотия играта щеше да е по-тежка, дълга, сложна за обясняване и по-трудна за изваждане на маса с не-геймъри. И все пак, играта стабилно преминава границата на минимум от разнообразие, има известна стратегия – дали ще инвестираш в мениджъри, в декорации или в повече плочки, ще събираш повече пари, за да произведеш много коли следващите ходове или ще заложиш на максимум точки от самото начало. Има и доста тактически избори – какво се търси в момента, какво се предлага и съвпада добре с действието, което искаш да изпълниш. Договорите също въобще не трябва да се подценяват – всъщност те ми спечелиха две игри, като крайните резултати бяха доста близки. Това говори добре за играта.

Финални мисли

Аз харесвам и препоръчвам Automania. В играта има достатъчно разнообразие, динамична е, лесно се обяснява и става и за гейтуей плюс (за играчи, след като са играли Катан и Каркасон) така и за ветерани. Има интересни механики като worker placement с „избутване“, пространствен tile drafting и динамичен пазар. С обясняването на правилата, играта отнема около час и половина. Следващото изиграване може да слезе до час, което за игра с толкова избори е направо чудесно. Преиграваемостта е добра, макар че не е огромна. Всички плочки се изтеглят в рамките на всяка игра, но кога и къде по борда попаднат води до достатъчно разнообразие. Договорите и специалните умения на цветните фабрики и самия геймплей помагат на Аутомания да е на достатъчно високо ниво. Общо взето единственият евенутален недостатък е арта, но това е въпрос на вкус и може сами да прецените дали го мразите, не ви пречи или пък евентуално ви харесва. Въпреки това играта се оказа един от скритите диаманти на Есен 2015, което се потвърждава от 9/10 която оценка даде Том Васъл и обяви за игра на месеца.

Плюсове:

Минуси:

Източник на снимките – BoardGameGeek.com

Exit mobile version