Всички публикации от Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Zombie Plague – Безплатна игра за принтиране

 На пазара има многдобри зомби игри. Last Night on Earth и Zombicide. Ако сте фен на зомбитата – поне едната е задължително. Ако не ви достигат финансите или пък искате да пробвате нещо ново – препоръчвам да погледнете Zombie Plague.

На вънешен вид много прилича на другите, но хей, безплатно е. Общо взето, съвсем не лошо изобретение на фенове на тоя жанр.

Играта е за от 1 до 7 играча и както в Last Night on Earth, единият играч играе със зомбитата.  Едната страна се опитва да се барикадира и да търси предмети, а другата просто се опитва да се добере до така вкусните малки сладки човешки мозъчета. Ммм….

Свали си безплатно играта от тук
[sociallocker]Zombie Plague [/sociallocker]

Munchkin Zombies – Braaaains!

BBG рейтинг – 7/10

Преди да си купя Munchkin Zombies бях чел и гледал много ревюта за света на мънчкините. Харесвам игрите с чувство за хумор, а малките гадчета могат да те накарат да се залееш от смях….първите 5-6 игри. Да, това е проблемът в игри, които разчитат повече на хумора, отколкото на геймплея. Аз, като човек, който се занимава професионално с измислянето на смешки, много добре знам срокът на годност на една смешка. Каквато и да е. Въпреки това, когато влязох в магазина и бях решил да си купя нещо за около 50 лева (най-вероятно експанжън на Smallworld) първото нещо, което хвана окото ми беше “Zombies”. Второто – „Munchkin“. Хората, които ме познават, веднага ще разберат, че първото ме впечатли много повече от второто. Аз и моята съпруга не изчакахме и двайсет метра от магазина и с нетърпение отворихме кутията. Като разгледахме многото карти, които се намираха вътре се разсмяхме от сърце…първите няколко пъти.

ТЕМА – 10/10

Светът на мънчкините винаги е бил пародия предимно на фентъзи световете и персонажите. А легендарен автор на книги игри като Стийв Джаксън(дизайнерът на мънчкините) разбира достатъчно от пародии. В “Munchkin Zombies” играчите са зомбита, които искат да изядат мозъците на досадните хора, като разбиват врати, събарят стени, минават през огради, тъпчат консервени кутии…Не се спират пред нищо за да хванат малките гаднярчета, които в една по-класическа игра биха гонили тях с резачки и пушки. И докато се борят да стигнат до хората, зомбитата обират всичко по пътя си и го използват в своя полза. Като врати на коли, крайници, дори собствените си вътрешности. В същото време обаче другите зомбита съвсем не са ви приятели. И те се борят за същите мозъци все пак. Играта в никакъв случай не е кървава и гнусна, не ме разбирайте погрешно. Напротив – много е забавна и илюстрациите я правят безобидна. От към тема е просто шест! Или в този случай – 10!

КУТИЯ – 7/10

Кутията не е нищо особено. Класическа малка кутия с картон от вътре, върху който стоят картите и под който допълнителните фигурки, плочки и всякакви други компоненти. В този случай…един шест стенен зар. Според мен можеше да се постарят да направят поне две разделения за картите, тъй като самите карти са два вида. Е, какво да се прави, поне играта е евтина.

КОМПОНЕНТИ – 6/10

Разбира се, това е игра с карти, така че не очаквам чудеса от храброст откъм допълнителни компоненти. Плюс това зарът върши работа. Обикновен сив зар с 5 цифри и знак, който обозначава, че чудовищата(хората) успяват да те убият. Как изглежда този знак…Честно, не помня! Толкова рядко се случва да се хвърля изобщо зарът, че не е толкова важно.

Картите. Ето тук идва забавната част. Илюстрациите са  изрисувани с чувство за хумор и са уникални. Да, уникални са. Въпреки, че има повтарящи се карти, авторите са съобразили и са нарисували различни картинки на всяка една карта. Или по-скоро – мъжки и женски зомбита.

Всичко щеше да е идеално ако въпросните карти бяха добро качество. Което съвсем не е така. И ако възнамерявате да играете повече тази игра, съветвам ви да ги слийвнете. Когато играя тази игра, внимавам изключително много когато бъркам, подавам или изобщо като пипам картите, защото имам чувството, че са от най-обикновена хартия от най-обикновен принтер.

И още нещо. В играта всеки трябва да си следи нивото, но от компанията не са предоставили нито табло за следене, нито дори листчета и моливи. Даже в самата книжка пише, че трябва да си намерим нещо, с което да си следим развитието сами.

Е, какво да се прави, поне играта е евтина.

ГЕЙМПЛЕЙ – 9/10

Както вече споменах, играчите са зомбита, които най-после имат възможността да отмъстят за всички загинали събратя! Е, на практика и те са мъртви, така че задраскайте последното…

Играта спазва правилата на оригиналните мънчкини. Трябва да стигнеш 10то ниво преди останалите играчи. Всичко е просто. Играеш карта, разбиваш вратата, играеш карта, изяждаш злите човеци, играеш карта. Споменах ли, че можеш да играеш карта? Общо взето всичко се свежда до играенето на карти. Все пак това е игра с карти. Но ето и забавната част. Можеш да играеш карта по абсолютно всяко време! Дори и да прекъснеш някой докато говори. „Аз ще…СТОП! Захапва те доберман и не можеш да махаш проклятия от теб.“ Или както пише на самата карта – Здраво присаден доберман за крака ти. Когато решиш да нападнеш някой от човеците, които изтеглиш от тестето, играта ти казва, че останалите играчи имат право на разумните 2.6 секунди да решат дали ще подсилят твоя противник или пък ще направят нещо друго. Мръсно, разбира се. Това правило за 2.6-те секунди навлезе много сред нашата гейм група. Вече го използваме и при други игри.

Но така е. Основната част от играта е да правиш гадничко на другите. За някои това може да звучи отблъскващо. Особено за играчите, които са свикнали на почти соло икономическите игри от европейски тип. Но мога да ви кажа, че това „гадничко“ не е като онова „гадничко“!  Тази механика не изкарва най-лошото у хората, както обикновено може да се случи. Напротив. Всички се забавлявате. В мънчкин зомбис дори без да се замислям мога да хвърля три проклятие поред, валяк и моторна резачка на човека, който да убие зомбито на съпругата ми. И забележете, когато си тръгнат гостите, все пак ще ми се полага вечеря!

Единственият проблем на тази механика е, че много лесно всички могат да се обединят срещу един и да го сринат за минути. Особено когато имаш право само на един помагач. Абе то и един помагач. Никой няма да ви помогне ако няма уловка! Повярвайте ми!

Въпреки това, нещата в тази игра толкова бързо се променят, че от нулата можеш да стигнеш до върха и обратно. Това разбира се има и лошата страна – играта може да се протака доста.

РАЗНООБРАЗИЕ – 6/10

Играта има твърде малко карти, особено ако сте 5 или 6 играча. Разбира, има експанжън и още повече –може да се смеси с всичките 5345341344 мънчкин игри. Тогава може би с тесте от 999999+ карти, евентуално ще има разнообразие. Засега обаче, играта бързо се изчерпва.

Е, какво да се прави…Поне е евтина.

ФИНАЛНИ ДУМИ

Въпреки, че казах някои лоши думи за играта, искам да ви кажа, че това не е лоша игра. Съвсем не е. Аз съм човек с не до там толкова голям доход, че да мога да си позволявам много игри. В този смисъл – щом съм си я купил значи я харесвам. Нещото, което ме дразни най-много в играта обаче е, че може да бъде твърде дълга и зацикляща за това, което е. Така че не мога да ви препоръчам да си я купите, но не мога да ви кажа и да я отбегнете. Най-доброто решение е първо да я пробвате, ако имате къде. Ако нямате къде – пишете ни. Ние винаги сме на разположение.

Съвети и стратегия.

  1. Не предприемайте големи крачки в началото играта. Това ще ви се отрази в последствие. Няма да имате нужните карти, точно когато ще ви трябват.
  2. Не бийте на очи. В тази игра имате нужда от приятели. Пък били и те фалшиви.
  3. Ако ви се падне картата „Wandering monster”пазете я с цената на живота си!!!

Last night on earth – или как да прекараме последния си ден на Земята

BBG рейтинг – 8/10

LNOE е една от първите ми игри, които успяха много силно да ме запалят  и да ме изстрелят в света на бордовете.  Играта е изключително увлекателна, но за съжаление с времето и без удължeнията удоволствието може да се износи и всеки път, когато дойде нов играч и предложи да играете на нея, ти си „Ми….“

ТЕМА – 10/10

Не ме разбирайте погрешно, харесвам играта. Предимно заради темата й. Да, знам, че е зомби игра. Да, знам, че е клише. Но! Точно защото е зомби игра и точно защото не просто е клише, а уникално клише от филмите – точно заради това я обичам. Малко закътано градче. Зомби апокалипсис(не знаем защо, не знам как, но не ни интересува).  Стереотипни персонажи. Пушка. И….моторна резачка!!! Разбира се, хората, които не харесват зомбита, ИЗОБЩО не харесват зомбита. Така че тази тема ще ги отблъсне напълно. Понеже тази игра е може би най-голямото клише в историята на темите в борд игрите.(в този случай, това за мен е голям плюс)

КУТИЯ – 10/10

Кутията събира перфектно всички карти и фигурки. Дори дискът със саундтрака към играта (за това след малко). Играта има няколко експанжъна. Някои от които малки – само карти и персонажи. Не съм сигурен, но може би ще има проблем да поберете всичко в тази кутия. (Пояснение: Натъпкването, натикването, набутването и други подобни не е същото като побиране) Друг плюс на кутията е стандартната й форма. Побира се много добре на рафта и няма този спъваш ефект като примерно „Khet”.  Илюстрациите на кутията са много добри. Стандартно за Flying Frog Production всичко е в снимки и в повечето случаи им се получава. В повечето случаи.

ДЪСКА – 8/10

Борда е модулен. Което по принцип много харесвам в игрите. В LNOE дори са стигнали по-далеч, като са направи Г-образни бордове, с изключение на този в средата. Така сценариите се играят в квадратен борд, в който всички зомбита могат да те стигнат лесно. Особено когато средния борд е само с девет големи полета, което отнема на зомбитата два-три хода от единия до другия край. Разбира се, онлайн има няколко официални и доста неофициални сценария, които предлагат доста разчупен вид на модулиране на борда. Квадратната средна плочка е двулицева. От едната страна е просто поле, а от другата голямо имение, което се използва само за един от основните сценарии(който пък никога не сме успявали да спечелим).

И сега точно тук идва проблема. Само средната плочка е двулицева. Не разбирам защо не са направили и другите по същия начин. Да, предполагам, че има нещо общо с удълженията, които са предвиждали, но все пак – едва ли щеше да им излезе скъпо да сложат малко повече разнообразие. И ако няма да са двулицеви, защо не са повече? Г-образните плочки са само 6! Тоест само две не участват в играта. Малко са.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

Тук FFP са се пораздали. Фигурките на героите са много детайлни. Картите на героите са твърди и големи. Фигурките на зомбитата са също великолепни и са няколко вида. Зомбитата дори са оцветени в два цвята, в случай че двама играча играят с тях. Досега не съм срещал игра, в която да има двама от „другата страна“ (изключение правят парти игри или игри с предател от типа на Werewolf, Resistance, Avalon, Battlestar Galactica и др от този тип)

Тестетата с карти за героите и зомбитата също са с много добро качество. Илюстрациите са под формата на снимки, които са допълнително обработени. И забележете – всички карти са гланцирани! Няма нужда да се притеснявате от изливането на вода, сок или кола върху тях! Е, после може малко да лепнат, но разбирате какво искам да кажа.

На всичкото отгоре, от FFP не са били длъжни( и май не е било нужно) но са вкарали диск със саундтрак. Оказа се, че това е практика на компанията.(за повече информация – прочетете тук) Много хора смятат, че саундтрака е леко глуповат и скучен. Донякъде и аз съм съгласен, но все пак ако си решил да влезеш в роля, този диск може и да помогне.

ГЕЙМПЛЕЙ – 7/10

Геймплеят е лесен и интересен. Ха! Това звучи забавно. Лесен и интересен. Може да го ползвам като категория игри. „Лесни и интересни“. Извинявайте, отплеснах се.

Но е така, наистина. Играчите заедно избират кой ще започне пръв. Хвърля зар, движи се, разменя предмети, стреля и се бие. След това зомби играчът прави мръсотии, движи се, прави мръсотии. И за разлика от повечето игри, тук мръсотиите се връзват и не са досадни. Никой няма да ти се разсърди, ако зомби играчът заключи вратата след теб. Или ако изиграе любимата на всички карта „Last night on earth” , с която подсказва на мъж и жена в едно поле, че това може би е последната им нощ на тази земя и те решават да….я прекарат интересно…“Лесно и интересно“(добре, преставам)  и да изгубят един ход. Любопитно нещо са хората. Може цяла орда зомбита да те преследват, може дори около вас, на един метър пред лицето ти да има 6 зомбита, две от които са бившия ти приятел и баща ти, но ти като си си решил, че така ще си прекараш нощта. Решил си. Или поне зомби играчът е решил.

Освен да стрелят и бият, играчите мога да си изразходват хода в „Търсене“. Тук идва моят проблем. „Търсенето“ може да се извършва в определени полета и се осъществява,  като играчът тегли от тестето с картите за героите.  Да, може и да е забавно как откриваш аптечка и ключове в лекарския кабинет, но моторна резачка?! Какво, да не би да са им свършили скалпелите?!  Търсенето е на изключителен късмет. За щастие аз имам само базовата игра. Не мога да си представя какво е с експанжъните, когато тестето стане по-голямо, съответно късметът започва да придобива още по-значителни размери. Нямам нищо против късмета в игрите, но понякога може да „счупи“ играта. Особено когато сценария се основава на търсенето на определени предмети.  Пример: Можеш цяла игра да не намериш това, което ти трябва за мисията, но в друг случай(веднъж се случи) намерихме ключовете и газта на първите две тегления и завършихме успешно сценария.

Абе търсенето е терсене. (ех, смешки)

Другият ми основен проблем са сценариите. Може би всички с изключение на един изглеждат еднакви и се играят кажи-речи еднакво. Само предпазването на имението е малко по-различно и почти невъзможно! Разбира се, това е само базовата игра, експанжъните и интернет предоставят възможност за много други сценарии.
Като изключим тези заяждания от моя страна, играта се играе бързо и плавно. А ако влизате в роля, ще ви е искрено забавно! Ако си избирате какъв искате да играете – зомби или човек, знайте следното. На зомби играчът е по-лесно, но по-скучно, тъй като целта му винаги е да изяде хората преди да се съмне. Четох, че в едно от удълженията има сценарий с мисия за зомби играчът. Е те това вече е друго нещо!

РАЗНООБРАЗИЕ – 7/10

Вече споменах, но пак ще го повторя. Само базовата игра може бързо да износи разнообразието. Сценариите са еднакви, зомби играчът винаги прави едно и също, модулните дъски са малко. Въпреки това, играта има няколко удължения. Убеден съм, че с тях играта ще добие съвсем различен вид и усещане!

ФИНАЛНИ ДУМИ

Все пак смятам, че това е достатъчно добра игра за колекцията. Скоро имах възможността да играя Zombicide  и честно казано смятам, че LNOE е маааалко по-добра. Да, в Zombicide фигурките на зомбитата са уникално добри, но докато тя носи повече усещане за сериала Walking dead, Last Night on Earth има едно по-класическо усещане за клише, което само истинските зомби фенове могат да оценят.

Съвети и стратегия

Шегувате ли се? Зомбитата идват! Бягайте!!! … освен ако нямате моторна резачка. Тогава бягайте КЪМ зомбитата!!!

7 wonders – чудни чудеса!

BBG рейтинг – 9/10

Мисля, че изиграх достатъчно игри за да напиша ревю за 7 wonders. Някъде между 12 и 740123. Така де, предполагам е достатъчно.

Asmodee е една от любимите ми компании, а последно време произвеждат все по-интересни и …различни игри. Като казвам различни, имам предвид различни от останалите мейн стрийм игри, както и различни от игрите на самата компания. Като чуете Fantasy Flight Games си представяте „ооо, пак поредното LCG, с което ще ме оръсят стотици левове, или пък някоя гигантска епична игра с 3 000 компонента“. Е, от Asmodee са доказали, че могат с малко да правят много.  Типичен пример е 7 wonder. Няма да навлизам в това колко награди е печелила тази игра, защото ако следите наградите или класациите в BGG ще разберете, че това е като да следиш класациите в IMDB. Общо взето нищо не означава. Затова когато четете това ревю, ако можете, намерете и друго преди да решите дали да си купите играта. Това е просто мое мнение.

ТЕМА – 10/10

Даваме такава оценка, защото развитието на цивилизации винаги ни е впечатлявала. Поне нас – редакторите на BBG. Да, може да е широко разпространена, особено в европейските тип игри, но хей, по-добре е от това да строим замък.

Както се досетихте в 7 wonders се развиват цивилизации. Освен това обаче, всеки от играчите има шанса да построи едно от чудесата в света. Да, това са седемте чудеса на света и не – не са само те, има и експанжъни ,които вкарват и допълнителни чудеса. Чудесата са единственото нещо, по което се различават стартовите позиции на играчите. Няма раси, няма народи, няма отделни нации. Така че всички строим един нов свят, Въпроса е, кой ще бъде на върха.

КУТИЯ – 9/10

В кутията перфектно се побират картите в три отделни специални места. Дори и слийвнати, картите пак се побират, така че няма да имате този проблем, който се наблюдава при други игри. Чудесата също се побират „чудесно”. Единственото, за което трябваше да си купим допълнителни кутийки бяха малките военни жетони и парите. Ако нямате кутия, те могат да се поберат под чудесата, но когато търсите малките +1 военни жетони, отнема време и може да бъде досадно. Както и да е. Ако имате достъп до Джъмбо – една кутийка от 1 лв оправя проблема.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

В основата си 7 wonders е игра с карти, въпреки че има индивидуални бордове(чудесата). Затова илюстрациите са от изключително значение. Е, както се досещате от рейтинга…перфектни са.  Не само че вършат работа, но и са приятни за гледане. Всичко по картите е описано само със символи, така че веднъж като ги схванеш всичко става интуитивно. Черешката на тортата обаче са(въпреки, че аз не обичам черешки на тортите си) чудесата. Те са тези, които могат да те грабнат и да те захвърлят примерно в Халикарнасос, или пък да те вържат около кръста и да теглиш последния камък към върха на пирамида в Египет.  Може да не са чак толкова важна част от играта, но повярвайте ми…те са много важна част от играта. И то не заради геймплея, а заради самите тях.

ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10

Добре, добре! Знам, че ставам скучен с тези десятки. Еми ако не ми харесваше играта, нямаше да й правя ревю. Нямаше да си я купя най-малкото. А и какво да направя? 7 wonders носи със себе си този пристрастяващ дух, който обаче не те завлича прекалено много, че после като си легнеш да сънуваш отново как се катериш по скапаната пирамида. Не. Това е игра, която тече толкова гладко и интуитивно, че изобщо не се натоварваш. Да спечелиш, да загубиш, на кой му пука? (На мен). Освен това свършва за 20 минути. 20 минути?! И то няма значение дали играете трима или седем. Винаги е 20 минути, понеже всички играят реда си едновременно. Сега, играта има вариант и за двама, но така и не го пробвахме. Никога не са ме привличали вариантите с изкуствен играч. И дали сте 3 или 7, играта е винаги невероятна. Води се филър, но….когато играете трима играчи 15 игри подред до през нощите…не звучи много като филър(това се случи на нас веднъж). 7 wonders използва драфт механизъм и не само го използва, но цялата игра се върти около него. Това е механизъм, който позволява много голяма интеракция между играчите. Дали ще си построиш сградата, която ти трябва на теб, или ще продадеш тази, която трябва на този от ляво. Не. Най-добре да използваш картата, кяото трябва на този отляво за да си построиш етап от чудото. Подаваш картите и…По дяволите, подаваш на този отдясно!

РАЗНООБРАЗИЕ – 8/10

8/10 може да ви звучи малко, но съвсем не е. Единствената причина това да не е десятка е, че това е ревю само на базовата игра, без нито едно от двете излезли досега удължения. И това е защото, без удълженията играта може да стане доста хаотична и на случаен принцип. А след 10 такива игри – хаосът си е хаос. Може да звучи разнообразно, но съвсем не е така. Все още не съм имал шанса да играя Cities удължението, но притежавам Leaders и това, което лидерите правят е да концетрират играча в определена стратегия. И като казвам стратегия – имам предивд десетки стратегии, които на всичкото отгоре често се налага да променяш посредата на играта заради този човек отляво! По дяволите, пак подадох на дясно!

ФИНАЛНИ ДУМИ

7 wonders е чудесно попълнение за вашата колекция. Може да свърши перфектна работа за запознаване на нови играчи с настолните игри, става дори и за парти игра, но все пак…не винаги. Това е игра, с която да запълните времето между две игри(въпреки, че при нас, ако изиграем една игра, неминуемо започваме втора) или пък да стартирате гейм вечерта. Понякога и да заършите вечерта. За това последното внимавайте. Можете да си откарате няколко часа, както сте си били казали преди това – айде само 20-тина минути.

При всички случаи 7 wonders си заслужава наградите, защото е игра, която винаги можете да сложите на масата и всеки ще е готов да изиграе поне 1 игра(или 12). Това е игра както за геймъри, така и за начинаещи геймъри. Или дори за хора, които по принцип не играят такива игри. Препоръчваме я горещо!

Съвети и стратегия

Понеже това е ревю за базовата игра, имам само един съвет за стратегия към вас. Не си правете стратегия. Имайте идея какво искате, но не си правете стратегия. Ще бъдете разочаровани, когато някой ви вземе всичките зелени и както винаги е този от…дясно!!! А, по дяволите, сега пък се въртим наляво! Абе купувайте си сините цивилни сгради, никога няма да сбъркате с тях. А ако ви остане време, вземете си и нещо жълтичко(търговски карти)  да подкрепи точките. Не пречи и военна сила да имате, но само толкова, колкото да превишава тази на съседите. Няма смисъл от повече.

При всички случаи, най-важната стратегия е да се забавлявате!

7 Wonders Score Card (Таблица за точкуване)

Таблица за точкуване на 7 wonders.

Точкуването в повечето игри винаги е била досадна работа. Заради това в новите игри винаги съществуват методи, които да заменят листа и хартията. Дали ще е с кубчета, дали с отделна таблица, дали на самият борд ще има. В 7 wonders обаче точкуването си е по обичайния стар метод – моливче, хартия и събиране и умножение. Това може би е добре за по-малки деца, но ако смятате да изиграете поне няколко игри на 7 wonders(рядко можеш да се спреш само с една), трябва нов алтернативен метод. Да, със закупуването на играта получавате листчета, където да пишете, но някак си не е достатъчно. Заради това някой много добре се е сетил и е измислил дигитална таблица. Ако имате HTC или поне Андроид това е идеалното приложение за 7 Wonders, особено ако и вие като нас се дразните на досадното смятане на научните сгради!

Ето от тук можете да си изтеглите приложението и то напълно безплатно.
[sociallocker]

 

[/sociallocker]

 

Механики в борд игрите

Настолните игри все още са ниша за развитие. Едно неразкрито съкровище. И това може да се забележи по стотиците, хиляди игри, които излизат ежегодно. Нови геймплей елементи се откриват с всяка нова игра, различни оригинално измислени малки детайли, които могат да спечелят всеки играч и то не заради играта като цяло, а ЕДИНСТВЕНО заради самите детайли. Мога да кажа само, че много път е извървяно от обикновеното сантасе до примерно „Risk The Legacy“! Затова и аз смятам да сбия накратко някои от доказаните механики в борд игрите. Или поне най-известните. Все пак дори и сред игрите има теория, която всеки геймър може да оцени. Пояснявам – механика на игра означава начинът, по който играта се играе. Или с други думи – една игра може да съчетае в себе си няколко механики.
Термините при настолните игри често нямат превод на български, затова ще използвам заемки или нови думи, наложили се сред геймърското общество у нас. Някои термини ще оставя непреведени защото смятам, че така е по-добре.  Ако някой има идея как може да се преведе някой от въпросните термините и смята, че ще звучи добре, приемам корекции.
Предварително благодаря за помощта, заета от сайта Boardgamegeek.
Area Control(териториален контрол)
Игри с този тип механика обикновено награждават играча с най-много единици в дадена територия от борда. Например в Age of discovery играчът с най-много заселници в Новия свят, в края на епохата получава най-много точки.
Известни игри: Small World, El Grande, Twilight Struggle, Eclipse, Troyes, Age of discovery, Shogun
Аuction(Търг) – Както звучи, играчите участват в търг, обикновено с монети. Търгът е за специални предмети, ресурси или някакво предимство в играта. В повечето случаи търгът се провежда по класическия начин, но в някои игри е малко по-различно. ВGame of thrones например – всеки предлага определена сума точки влияние, но скрити в шепа. Всички играчи си отварят шепата и играчът с най-много печели. Останалите играчи обаче също губят точките в ръката си.
Известни игри: Game of thrones, Power Grid, Goa, Ra, Cyclades
Campaign/ Battle Card Driven(действие с карти) – Това е сравнително нова механика и се използва предимно във военни игри. Идеята е, че всеки играч има определени карти, които определят хода им.  За да направи действие, играчът трябва да изиграе определена карта от тези в ръката му.  Например – в Mage Knight за да се придвижеш с едно поле по тревата през деня, трябва да изиграеш карта„Move 2“.
Известни игри: Mage Knight Board Game, Commands & Colors series, Memoir ’44, BattleLore
Deck/Pool Building(изграждане на запас, тесте) – В този тип игри, играчите започват с предупределени карти/плочки/фигури. В процеса на играта, играчът често има възможност да се сдобие с още карти, които да подобрят и индивидуализират неговото тесте или запас от предмети. Пример – отново Mage Knight.Всеки започва с еднакво(с изключение на една специална карта) тесте и в процеса на играта печели други, по-добри карти, които да може да сложи в тестето си. Така новите карти се смесват със старите и тестето се индивидуализира.
Известни игри: Dominion, Thunderstone, Blood Bowl, Eminent Domain, Ascension
Grid Movement(движение по квадратчета) – Това е ясно. Игри, в които играчът може да мести персонажа/фигурката/картите си по борд, разделен на мрежови полета, обикновено квадрати. Пример: Sid Meier’s Civilization – играчите движат фигурите си по квадратчета и на същите тези полета могат да строят градове и сгради.
Известни игри: Summoner Wars, Fresco, Genoa, Sid Meier’s Civilization, Mr. Jack, Kingdom 
Builder
Role Playing(ролеви елемент) – Тази механика е основна в известни игри като Dungeons & Dragons и Ендивал. Но в настолните игри и игрите с карти също се среща и то много често. Не е задължително да преобладава. Може да е само малка част от самата игра. Пример – Last night on earth –Играчът играе с Джони, притиснат е от три зомбита, които току що са убили двама от персонажите. Играчът влиза в кожата на Джони и в стила на играта казва „Добрата или лошата новина? Лошата новина е, че вече съм загубил всичко, добрата новина е, че имам моторна резачка! Напред! Аааааа!“
Известни игри: Battlestar Galactica, Descent, Arkham Horror, Mansion of Madness, 
Runebound
Route building(Строене на път) – Просто. Който построи най-дългият път – обикновено печели. Ако играта използва тази механика, обикновено тя е в центъра на цялата игра. Най-вече това са игри с влакове, или както са по-известни – влакчета! Пример – Ticket to ride Europe. Играчът с най-дълъг маршрут печели 10 допълнителни точки в края на играта.
Известни игри: Ticke to ride, Railways Tycoon, Age of steam, Railways of the World, Hansa Teutonica
Set collection(Събиране на комплекти) – Основната цел на тази механика е да насърчи играчът да събира комплект от дадени карти/фигури/плочки. Пример: Age of Discovery – Ако играчът събере 3 различни ресурса – получава една сребърна монета. Ако събере три еднакви – 3 сребърни монети, 4 еднакви – 6 сребърни монети.
Известни игри: 7 wonders, Stone Age, Pandemic, Trajan, Tikal, Taj Mahal
Tile Placement(поставяне на плочка) – В тези игри, играчите поставят плочки за да печелят точки. Обикновено плочката се поставя до друга плочка, поставена преди това. Двете трябва да имат нещо общо – цвят, картинка, път…Пример – Каркасон. Цялата игра е съсредоточена върху поставянето на плочки. Ако играчът разполага с плочка, на която е нарисуван град и път – трябва да постави плочката до дуга плочка, която има  път или град с подходящата форма.
Известни игри: Carcassonne, Steam, Go, Dominant Species, Galaxy Trucker, Acquire
Action Point Allowance System(Система за допустими екшън точки) Този тип механика дава на играчите определен брой екшън точки, които да използват по време на хода си. Когато ги изчерпят, хода завършва. Пример – Sid Meier’s Civilization. По време наCity Management фаза имаш право само на една екшън точка, която може да се изразходи или за събиране на ресурс, или за купуване на армия, купуване на сграда/чудо или за отдаване на културата.
Известни игри: Through the Ages: A Story of Civilization, Earth Reborn, Merchants & Marauders, Space Hulk
Card Drafting(предаване на карти) – В този тип игри, на играчите обикновено им се предлага общ избор от карти. Първият играч тегли от там, после втория и така нататък. В друг случай – всеки играч взема еднакъв брой карти, тегли една от картите и предава на играча до него. Играчът до него прави също на другата страна и така нататък. Пример – 7 wonders. Играч получава 7 различни карти, избира да си построи цивилна сграда(син цвят) и предава на играчът вдясно, който пък за съжаление е чакал точно тази карта! Уви…
Известни игри: 7 wonders, Lords of Waterdeep, A Few Acres of Snow, London, Risk Legacy
Hand Management(Управление на ръката) – Тази механика се използва обикновено в игрите с карти, в които за да се получи максимално добър ефект трябва да изиграеш картите си по определен ред и начин. Пример – Munchkin –Изиграваш първо чудовище, срещу което да се биеш. После изиграваш предмети, които да вдигнат атаката, после атакуваш…И както се случва обикновено, най-добрият ти приятел увеличава силата на чудовището с 10 и то те убива. Ех..
Известни игри: Brass, War of the Ring, Race for the Galaxy, Dominion, Android: Netrunner
Modular Board(Модулна дъска) – В игрите с тази механика, борда е съставен от различни по-малки бордове, които образуват цялата карта. Така се създава разнообразие всеки път когато се играе. Създават се различни стратегии и усещане за разкриване на нови земи. Пример – Last Night on Earth – В началото на играта се теглят бордове на случаен принцип и се подреждат в различна форма. Така малкия град, населен със зомбита всеки път е различен.(различни сгради, различни места, от където да излизат зомбитата)
Известни игри: Sid Meier’s Civilization, Twilight Imperium, Runewars, Claustrophobia, Descent
Secret Unit Deployment(Поставяне на тайни единици) – Тези игри са свързани с тайна информация, която играчите пазят един от друг. Само играчът, който притежава определени карти/картончета/плочки знае информация за определена част от играта. Пример – Game of Thrones – Всеки играч слага тайни команди с лицето надолу в неговите региони. След това всички играчи едновременно обръщат командите си.
Известни игри: Android: Netrunner, Survive: Escape from Atlantis, Letters from Whitechapel, Dungeon Twister
Storytelling(разказване на история) – На играчът му е предоставена съвсем малко основна информация – думи и картинки. С това, той трябва да разкаже история. Това в повечето случаи са парти игри. Пример – Dixit. Играчът разполага с картинка. Той трябва да разкаже какво вижда, но не трябва да бъде прекалено ясен, но не и прекалено неясен.
Известни игри: Dixit, Tales of the Arabian Nights, Ultimate Werewolf: Ultimate Edition, Once 
Upon a Time, Texas zombies
Worker Placement(Поставяне на работници) – Тази механика задължава играчите да си избират между няколко действия(еднакви за всички). Обикновено това означава да поставят единици на определени секции от картата един по един. Тези секции правят едно и също за всеки играч.  Често играчите имат ограничен брой единици, които могат да сложат в определената секция. Когато играчът сложи единицата си, тя остава там до края на хода.Пример – В Агрикола, играчът започва с два члена на семейството, които могат да се поставят на места, където могат да вземат ресурс или на действия като „строене на ограда“.
Известни игри: Agricola, Le Havre, Ora et Labora, Dungeon Lords, Village

Типове играчи

Приятели, преди всичко това е един лицемерен опит да се надсмеем над себе си, тъй като и ние сме част от тази стереотипна категоризация. Така че при всички случаи възприемайте това с несериозност и глупав кикот, защото лично аз така съм го писал. Това са типовете играчи на настолни игри, които могат да бъдат срещнати, според мрн. Разбира се, това не е пълен списък, защото всеки ден се явяват нови и нови видове. Освен това, често се комбинират един тип с друг. Сигурен съм, че всички сте ги срещали! Ето ги и тях.
Айнщайнът
 Още познат като „човекът с парализа на анализата“Можем да назовен този вид играчи още „математиците” на настолните игри. Имате чувството, че винаги смятат, изчисляват, мислят…Разбира се, много е тънка границата между мисленето и… цикленето. Със сигурност не веднъж сте виждали как някой посяга към фигурката си, вдига я….оставя я. Вдига я! …оставя я! Най-после я вдига! Но дали да я постави? И къде да я постави? Ако я постави тук…не…Ако я постави там? Не….По-добре тук? Не, дай отначало. А някой помни ли от къде тръгна фигурката? Най-лошото е, че тези хора обикновено не обмислят хода си преди да дойде техният ред.
Любима реплика:
„Всъщност…. какво исках да направя?”
Откроява се най-силно в игри като:
Imperial Settlers
Eclipse
La havre
Шпионинът
 Може и „предателят”. Този вид обича предизвикателствата. Обича тайните. Обича…”мръсотийките”. Дори самата игра да не окуражава такъв начин на игра, той винаги ще намери начин да измисли! Ако няма как да прецакаш опонентите си, какво забавление е тогава? След като играта свърши, той няма да помни дали е победил или не, но няма да забрави онзи прекрасен, лукав, гениален ход, с който успя да дръпне водещия играч до последно място! Разбира се, това не винаги е лошо. Понякога цялата игра се върти около това. Но нека не прекаляваме поне със злорадството.
Любима реплика:
„Този път не бях аз!”
Откроява се най-силно в игри като:
Battlestar Galactica
Letters from white chapel
Avalon
Carcassonne: The princess & the Dragon expansion
Момичето
 Това е само термин. Често женският пол може да бъде много по-доминиращ в игрите, отколкото мъжкия. „Момичето” е играчът който винаги първи развява белия флаг. Когато нещата станат малко напечени, когато загрубеят, когато играта се проточти ,когато в играта има „шпионин” и той направи първия си ход, понякога, когато играта започне…очаквайте този играч да се откаже. В повечето случаи това съсипва играта и нервите на „състезателя”. Разбира се, по-лошият случай е „момичето” да не се откаже и тогава да мрънка или да играе като „бот” цялата игра.
Любима реплика:
„Е, какъв е смисълът?”
Откроява се най-силно в игри като:
Game of thrones
Arkham horror
Sid Meiers Civilization
Парти играчът
  Този вид играч действа най-добре, когато е в своята среда. Парти игрите. Когато обаче влезе сред така нречената „нърд” сфера, нещата могат да станат трагични за всички. Всички останали играят сериозно. Влезли са в атмосферата на играта. Някои дори и влизат в роли. Парти играчът им подиграва и пуска смешки, които никой не разбира. Но ако останалите играчи не възприемат много сериозно играта, тогава дори може да се позабавляват. Забележете – да се позабавляват! Все пак – не препоръчвам на парти играчите игри като Descent, Arkham Horror, Twilight Imperium.
Любима фраза:
„А вчера да знаете какъв филм гледах!”
Откроява се най-силно в игри като:
Dixit
Time’s up!
Jenga
Състезателят
Хардкор играчът. Той винаги играе за победата. Понякога дори с цената на мамене на системата. Той следи всички и преценява стратегията си. Забележете – не е задължително „състезателят” да се смесва с „айнщайнът”. Той може достатъчно добре да претегля стратегията си и да действа на време. Този тип играч винаги е в играта и НИКОГА не трябва да се опитвате да го изкарате от там. Катастрофално е! Тези играчи може да се окажат причина за прекратяване на играта и за спорове. Естественият им враг са „парти играчите”. Много често „Състезателят” е и „Шпионин” и/или „самотният рейнджър”.
Любима фраза:
„Ще играем или ще си говорим?!”
Откроява се най-силно в игри като:
….Всички игри! Те могат да намерят начин да превърнат дори игри като Dixit в бойно поле.
Самотният рейнджър
  Този тип играч, както се подразбира, играе само за себе си, а често и само със себе си. Точно заради него са измислени соло версиите на настолните игри, както и напоследък – настолни игри САМО за един играч. Когато играе състезателна игра, той не следи какво се случва с останалите в играта и това в повечето случаи води до загуба. Този играч обикновено е мълчалив или  някои случаи – нетърпелив. Защото само неговият ход е важен!
Любима фраза:
„Айде по-бързо!”
Откроява се най-силно в игри като:
Field Commander Napoleon
Agricola
Pandemic
Видео геймърът
 Този тип играч е най-близки по тип до парти играчът. Това е човек, който рядко би изпробвал нова игра, особено ако трябва да слуша дълги правила. Той предпочита веднага да се хвърли в бойното поле. Той е първи приятел на заровете! Те са създадени за този тип играч. Важното е да се върви напред, историята не е важна! Много често и не следят играта. Хвърляй зарове и вдигай ниво! О, да! Няма нищо по-важно от вдигането на ниво!
Любима фраза:
„Аз ли съм наред?”
Откроява се най-силно в игри като:
Super dungeon explore
Arcadia Quest
Ghost stories
Флейвър играч
 Това е играчът, който влиза най-силно в историята. Който следи какво се случва, който играе най-много ролевата част от самата игра. Това в някои случаи може да спомогне много за цялостната игра, но в някои случаи може и да е откровено досадно. Например, когато се чете всяка една карта, която се изтегли, от началото до край. Ще кажете – „Какво лошо?”. Лошото е, че тази карта я теглим три пъти поред!!! Естественият враг на „флейвър игачът” е „видео геймъра”.
Любима фраза:
„В името на Авандра!!!!”
Открояват се най-силно в игри като:
Dungeons & Dragons
Descent
Mansion of madness

Sid Meier’s Civilization – Да си построим Цивилизация!

Big Box Gamers общ рейтинг –  9/10

Fantasy Flight Games имат навика да правят големи, сложни, обвързващи и тематични игри. Случаят със Sid Meier’s Civilization The board Game може би е такъв. Поне за повечето играчи. Такива игри може или да отблъснат или силно да накарат някой да се влюби в тях. Аз съм от втория тип!

Тема –  10/10

 Който е играл компютърната игра, той е усетил атмосферата, която носи тази игра. Строиш огромна и силна империя, променяш гарантира, че всеки път ще изпиташ различно усещане за приключенията, коитоисторията, създаваш незабравими събития. От отварянето на кутията, до спечелването на най-силният народ, темата те грабва и не те изпуска всеки един момент. Дори когато се налага да направиш мръсен ход за да постигнеш целта си, всичко остава в играта. Играта ти предлага! Лично аз използвам тази уникална песен на Кристофър Тин за да се вдъхновявам всеки път когато играем.

Кутия – 8/10

Това е единственото слабо звено играта. Никакви разделения, дори никакви пликове. Препоръчвам кутии от ловно-рибарски магазини за компонентите, които са много! Не разбирам обаче защо трябва да даваме допълнително пари за нещо, което дори не е толкова скъпо. Да не говорим, че някои от другите компании са по-напред в това отношение. Days of Wonderостава ненадминат в тази сфера. Въпреки, че Fantasy Flight Gamesсъщо имат опит в някои добре организирани кутии. Доколкото съм чел и гледал в интернет – Descent е пример за това. Ако не бяха страхотните илюстрации на самата кутия, рейтингът би бил доста по-нисък.

Дъска – 10/10

Модулна дъска. Няма какво толкова много да добавя. Аз съм изключително голям почитател на случайно генерираните бордове. Сигурен съм, че и повечето хора са така. Това добавя огромно разнообразие в начина на игра. Но и рискове. Може да се окаже, че някои земи до конкретен играч са по-добри от тези до друг играч. В случая на Цивилизацията, това не е така. Всички парчета от картата са балансирани и винаги има нещо полезно, което може да откриеш там. Винаги има поне един ресурс и два села или колиби, които да завладееш. Освен модулната дъска, всеки играч притежава картон със своята цивилизация, където може да развива империята си. Който ме познава, знае, че обожавам игрите с лични бордове, където да си складираш всички „богатства”! 

Правила – 8/10

Книжката с правилата е обемна и пълна с много примери. За жалост, по време на игра могат да се открият много проблемни ситуации, които налагат дискусия и не присъстват в правилата. Хубаво е, чеFantasy Flight отговарят на феновете си и можете да откриете по форумите много доуточнения.  Един от най-сериозните проблеми, на които сме се натъкнали до сега е свързан с ресурс уменията, които се срещат в технологичните карти – колко пъти можем да ги използваме на ход и честно ли е да ги правим колкото поискаме. В крайна сметка открихме, че най-добре системата работи, когато се използват по веднъж на ход. За жалост това не го пише в правилата, но пък нищо не ни пречи да си обогатим преживяването като правим мъъънички промени в системата.

Компоненти – 10/10

Просто страхотни! Компанията се е доказала с това, че произвежда едни от най-добрите компоненти за игри на пазара. Цивилизацията не е изключение. Като се има предвид колко различни компоненти съществуват в тази игра, Fantasy Flight ни доставят високо качество! От ресурсите, технологичните карти и фигурките, до самата дъска и малките бордове на всяка цивилизация. Много хитро и полезно за нас потребителите е това, че компанията произвежда еднакъв формат карти за всичките си игри. Примерно – картите на технологиите и картите за култура са еднакви, но са еднакви и с тези на предметите и магиите в Arkham Horror. Това е добре, защото се продават подходящи протектори специално за този формат карти.

Геймплей – 10/10

Нека забравим кутията и правила, нека забравим дори компонентите…добре де, тях не можем да ги забравим. Искам да кажа, че тук Цивилизацията наистина показва силата си. Така наречената „мъгла на войната” запазва стила на компютърната игра. Личните бордове на всеки(цивилизациите) се отличават с оригиналните рингове, които се явяват показатели както за търговията, така и за доходите на злато. Това, което ми направи най-силно впечатление обаче е съвпадането на настолната игра с най-голямата сила на компютърната игра.  Абсурдът! Хубавата страна на абсурда, разбира се. Няма да кажа друго освен това. Представете си Русия, управлявана под форма на република, с пирамиди и айфеловата кула, построени близо едни до други. Армия – пиконосци се бият рамо до рамо с танкове и самолети. И на всичкото отгоре, не знаят как да преминат реката, защото никога не са знаели как да си направят лодки.
Повярвайте, тези неща създават страхотни истории!

Разнообразие – 10/10

Модулната дъска, коренно различните цивилизации, огромното количество умения от технологиите, различните видове културни карти…Вече съм играл играта десетки пъти и никога не ми се е сторила еднаква!

Заключение

Sid Meier’s Civilization е любимата ми игра. Няма съмнение. Реализмът, историчността, смесени с абсурда и огромните възможности, които предлага играта са достатъчни да ме карат да мисля стратегически, да се забавлявам и да се смея. Да, вярно е – играта не е за всеки, основно заради сложността и времето, което отнема, но според мен това е приключение, което всеки трябва да притежава на рафта си.

Flying Frog Productions

Big Box Gamers рейтинг – 7.5/10

Първо, FFP не трябва да се бърка с FFG(Fantasy Flight Games) . Въпреки почти еднаквите им абревиатури. Добре де, може само аз да ги бъркам понякога. Но не трябва! Защото нямат нищо общо.
FFP са компания, която акцентира върху бързите, забавни, не особено дълбоки и кинематографични игри.  Игрите им използват почти една и съща механика, компанията поддържа и освежава игрите си редовно както с удължения, така и с интернет добавки и най-важното – игрите винаги вървят със САУНДТРАК!

История

Въпреки, че първата игра на FFP излиза през 2007, компанията съществува от 1999.  Десетина години, малката компания измисля, рисува, чертае, тества докато най-после не се показва на бял свят с една незабравима, според мен, игра.  Last night on earth.  Минава около година и както повечето големи компании, FFP започва да произвежда удължения. Успоредно с това обаче прави нещо, което не много компании прави. Изкарва сценарии за своята игра онлайн. И то напълно безплатно! Въпреки сравнително скучният саундтрак,  който придружава играта, FFP не се отказват от тази стратегия и продължават да интегрират саундтрак и в следващите си игри. Това според мен заслужава адмирации. И най-вече, защото въпросният саундтрак, та дори и снимките, които се използват за картите са авторски. Дори в малкият екип от 8 човека си имат човек, който да отговаря за костюмите и реквизита.  След успеха на Last night on earth, компанията прави мързеливата крачка да направи Stand-alone  версия на играта с извънземни. С други думи – същата игра … но с извънземни.
 Не съм сигурен в успеха на това, но по скромната информация, с която разполагам, тази игра не е била успешна. Може би заради това и няма удължения за нея. Въпреки това, тази година те отново изкарват stand-alone версия на играта, но отново със зомбита. Първоначално си помислих, че това е страхотно. Можеш просто да си добавиш картата и персонажите към старата, но за жалост не това е истината. Персонажите са вариации на старите персонажи. Което е и плюс и по-скоро минус.  Last Night on earth си остава най-големият успех на компанията. Въпреки това съществуват още няколко имена, които не трябва да се пропускат.

Теми

Темите, които FFP избира, са изключително кинематографични.  Взети директно от най-големите клишета. Изцяло в добрия смисъл.  Дори персонажите са крайно стереотипни.  Разбира се, това може да е плюс само според мен . Просто аз съм огромен фен на зомбитата! Понякога си мисля, че хората просто не знаят как се гледат зомби филми…Както и да е. Отплеснах се. Зомбита, вампири, извънземни, нацисти, приключенци, чудовища. Клише до клише. Но целта на компанията е именно това. Да можеш лесно да влезеш в историята(клише) и лесно да излезеш от нея. Ако може и да се посмееш върху типичните бавни зомбита, които сякаш с удоволствие налитат върху моторната ти резачка…Пак се отплеснах.

Геймплей

Ще говоря за всичките игри на компанията, тъй като колко и да не си приличат, толкова си и приличат.
Компанията разчита на бързият, лесен и достъпен геймплей. В повечето игри, този начин се нарича  „зарове”! Въпреки употребата на зарове, които аз не предпочитам, не откривам мятането на шестици толкова досадно. Не и колкото в Arkham Horror.  Битките винаги са лесни – събират се зарове с малкото статистики на героите, които са добре и ясно имплементирани в картите.
Разнообразие. В известен смисъл съществува – Различни герои, различни предмети, локации, в Last night on earth и Conquest of planet earth дори съществува модулна дъска. От друга страна…след известно време, тази простота, за която споменах,  може да се окаже и минус за играта. Да, това е търсен ефект и помага играта да се разбере и от начинаещи, но все пак…всичко се свежда до търсиш предмет, намираш предмет, търсиш лошите, намираш лошите, убиваш лошите с предмет, печелиш играта. Това съвсем не е лошо, разбира се. Стига да се влагаше поне малко стратегия. Има доста случайност в тези игри. Разбирам, някои харесват хаоса. Донякъде и аз. Но…разнообразния хаос.

Качество

Тук е мястото, където компанията показва най-силните си черти. Дебели картонени гланцирани карти за героите, страхотни снимки на самите карти, ясен текст, ясни правила. Великолепни миниатюри. Сравнително добре подредени кутии и саундтрак!  Аз съм слушал саундтрака на Last night on earth и Touch of Evil. Колкото и не впечатляващ да е, успява да те вкара в подходящото настроение!

Игри:

  • Last night on earth
  • A Touch of Evil
  • Invasion from outer space
  • Conquest of planet earth
  • Fortune and glory

Финални думи

Flying Frog Productions е едно солидно име в индустрията за настолни игри с много потенциал и вярвам, че можем да очакваме големи неща. Примерно още зомбита? Липсва ми моторна косачка…и пак се отплеснах.

Age of Empires 3 – Да заселим Новия свят!

Age of empires 3 the board game е играта, която ме запали по манията с настолните игри. За това смятам, че е много подходящо първото ревю на The Big Box да бъде именно на тази игра.

 

Big Box Gamers общ рейтинг – 8.5/10

Тема
BBG рейтинг 8/10

Темата на играта е на пръв поглед очевидна за тези, които са запознати с видео играта Age of empires 3. Игра, която се развива в различни епохи и в която играчите се опитват да вземат превес един над друг основно с армия. Всъщност, името на играта, а и самата кутия са подвеждащи. Може да се каже, че играта няма почти нищо общо с компютърната игра.

Предполагам за това и настолната игра има допълнително заглавие – Age of discovery. Според мен, това трябваше да бъде заглавието – Age of discovery. Защото можеш наистина да усетиш как откриваш нови територии, правиш колонии и събираш ресурси, които пък ти носят жълтици и победни точки. В интерес на истината, играта набляга много слабо на военна тактика между играчите. Въпреки това, усещането за атмосфера е точно на място.

Кутия
BBG рейтинг10/10

Няма как да не дам 10 на кутия, която е излишно голяма, само за да бъде голяма! Кутията можеше да е два пъти по-малка, но се радвам, че са я направили такава каквато е! ГОЛЯМА! Така има място и за допълнително малки кутии или разделители за 400-те фигурки, сгради, ресурси и кораби. Все пак, можеше да сложат раздели, защото в кутията дори няма и пликчета. Така че ако ще купувате играта, бъдете готови за хаос и много търсене на определената фигура всеки ход. Пак казвам – компанията ме е спечелила само с големината на кутията!!!

Дъска
BBG рейтинг9/10

Игралната дъска помага изключително много на темата. Картата е изрисувана и оцветена много добре, а под всяко поле за действие има ясно обяснения, които да напомнят на играча за правилата. Така няма нужда постоянно да гледаш книжката с правила. Дъската се събира на почти всяка маса и можеш да поставиш резервните си фигури върху нея без да пречиш на самата игра.

 

Правила
BBG рейтинг9/10

Давам 9 само заради една причина. Опита за превод на български. Съвет – не разчитайте на българските правила. Прочете английските. Предполагам няма да имате проблем, тъй като ако сте фен на настолните игри, вече знаете, че на игрите на български са доста ограничени. В комплекта на играта се включва малка притурка към книжката с правила – „български правила”. Смешното обаче е, че правилата са преведени само до средата на оригиналната книжка…Защо? До там е стигнал бюджета или се очаква от нас да налучкаме останалото. Или може би пък само аз да съм получил такъв вариант, а някъде другаде в България някой е получил втората част на моите правила…Иначе книжката на английски е добра и почти ясна. Повече от два пъти едва ли има нужда да се чете.

Компоненти
BBG рейтинг 8

В играта съществуват около 400 фигурки. Заселници, капитани, войници, мисионери и търговци от 5 различни цвята за 5 различни играча. Фигурките са достатъчно детайлни, въпреки че понякога се бъркат заселниците с търговците. Както в повечето игри, можете да си боядисате фигурките. Аз не съм го направил, защото нямам времето и уменията, но ако вие имате – препоръчвам!

Колкото за останалите – сградите можеше да бъдат по-добре нарисувани, защото сякаш се обръща повече внимание на текста под тях, отколко на самите сгради. И ако ме питате как изглеждаше определена сграда или дори как се казва…едва ли бих могъл да ви кажа.

Ресурсите обаче са друго нещо. Оцветени и много ясни. Няма как да сбъркаш кафе с какао.
Монетите са от пластмаса, но изключително детайлни.

Корабите…това може би са най-добрите компоненти. Дори всеки път когато играем с приятелката ми, тя се старае да се сдобие с колко се може повече, не заради стойността и функцията им, а само заради тях самите. Разкошни са.

Геймплей
BBG рейтинг 7/10

Най-голямото предимство на играта е, че е изключително лесна за разбиране. Можете да научите всеки за не повече от 15 минути. И гарантирам – това че сте играли десетки пъти повече от другите почти няма да ви даде предимство пред новите играчи. Ходовете са бързи, но стратегически и няма непоправими грешки. Фактът, че играчите се движат по рамките на дъската с победните точки само в края на всяка епоха допринася за сигурност в играчите. Никога не знаеш дали си първи или последен в момента, така че винаги се бориш до край.
Играта е добра както с двама, така и с пет играча.
Когато играете с двама обаче липсва интерактивност между двамата, защото почти е сигурно, че битки за територии няма да има.

Когато сте с пет пък няма да има място за петия играч в полетата със задачи. А това вкарва нов слой стратегия!
Има няколко неща, които правят впечатление и накланят оценката надолу.

Първо – битките и войните са почти излишна част от играта. Това допринася по-скоро за настроение и усещане в темата, от колкото до ефективност. Винаги е по-добре да използваш войниците си за разкриване на нови територии, от колкото за войни. Освен това съществуват сгради, с които да местиш войниците си на съседни територии. От както имам играта, тази сграда сме я купили единствено веднъж и то от човек, който играеше за пръв път играта.

Второ – ресурсите. Играта някак те задължава всеки ход да се бориш за ресурс. Уж имаш избор, но не е точно така. Защото ресурсите са най-важната част от играта. С тях печелиш жълтици, с тях печелиш победни точки.

Трето – жълтиците. Има много случаи, в които може да имаш жълтици в излишък. Имаш много повече от всички. И смятам, че след целия труд, с който си ги сдобил все пак трябва да има някаква награда в края играта. Уви не. А сградата, която ти дава 1 точка на всеки пет жълтици не си заслужава. Виж ако бяха по 2 или 3 точки…

Разнообразие
BBG рейтинг – 8/10

Случайността в тегленето на сгради ресурси може да изглежда малка, но това дава изключително разнообразие всеки път когато трябва да оформяме стратегията си.

Освен това –рискът всеки път когато нападаш нова земя също дава своя отпечатък върху развитието на играта. Тук най-силно се проявява разликата в стила на игра на играчите. Дали ще нападнеш с максималния брой войници и заселници, с които разполагаш и да не рискуваш. Или ще се пробваш с минималния…А може и изобщо да не нападаш нови територии, а само да крадеш…Различни играчи, различни тактики.

[divider]

ФИНАЛНИ ДУМИ
Победата в Age of empires 3 носи задоволство, което малко игри носят. Наистина усещаш, че светът е твой. Особено когато си победил с малка разлика. Перфектно балансирана и сякаш винаги играчите се движат плътно един до друг…до самият край.
Според мен играта е подценена, може би защото не е произведена от големите компании. Смятам, че Age of empires е добър избор за българските играчи на настолни игри, защото това е едно от най-добрите борд предложения, които можете да намерите на българския пазар.

Продължения:

Builder expansion
В това удължение на играта се вкарва нова единица – строител. Когато изпратиш строителя в Новата земя, той директно носи 1 победна точка на играча.
Освен това се вкарват и компоненти за шести играч. На самата дъска може да се види, че това удължение е предвидено, защото има място за шести играч. Но това е редовна маркетинг стратегия на компаниите, което мен лично не ме дразни.
Най-голямото допълнение към играта обаче е специалните умения. Точно така, вече няма да играем само с цветове, а с раси и специални умения. Нямам търпение да се сдобия с това удължение, защото със сигурност това ще влее свежест в така или иначе страхотната игра.

Съвети и стратегия
Вече споменах, че войните са почти излишни, но ако все пак решите да рискувате или просто искате да пробвате нещо различно със стратегия на битки ви препоръчвам да започнете от самото начало. Сгради за войници(ако имате късмет) и сгради за мисионери. Мисионерите ще ви трябват повече от заселниците, защото заемат по-малко място от няколко заселника на таблото с пренасяне в новия свят. Каквото и да правите обаче с тази тактика – препоръчвам ви да НЕ завземате нови територии, а само да изпращате войници в новия свят. Минусът на тази тактика обаче е, че войната ще е очевидна от първия път, в който пратите войник в новата територия.

Винаги пръв!
Това е монополна тактика, която е изпробвана веднъж в моята компания, но преработи перфектно. Тя е проста и ясна. Гледаш винаги да си пръв в таблото с класиране и винаги вземаш пръв това, което ти трябва. Проблемът в тази тактика е късметът. Разчиташ изцяло на правилните сгради и правилните ресурси. Друг проблем е, че не можеш да разчиташ на кораби. Защото както се знае, при битката за кораби, последният почти винаги печели. Разбира се, тази тактика върви най-добре при 4+ играчи, защото ако играчите са по-малко изборът при сгради и ресурси ще бъде така или иначе голям. Тогава монополът няма да работи.

Това са две отличителни тактики. Разбира се има още десетки. Ако имате някоя особено добра и интересна тактика, можете да споделите.