Всички публикации от Недислав Стойчев

Казвам се Недислав и съм от Казанлък. Запалих се по настолните игри преди около 5 години, когато излязоха настолните игри по WoW, но от тогава до сега открих че обичам да бродя из тъмници, да убивам дракони, да хвърлям зарове, било то сам, с приятелката ми или с компанията от храбри приключенци. Обичам да играя както с приятели, така и с нови хора, просто защото е винаги забавно да доведеш нови жертви в тъмниците!

Doodle City – да си надраскаме град!

Докато преглеждах списъка с игри, които ще бъдат изложени на Essen Spiele тази година, измежду „големите“ заглавие се спотайваше една игра със закачливо име, която въпреки размерите си има потенциала да стане „голяма“ игра. Днес ще ви разкажа за

Doodle City е малка и бърза игра за 1 до 6 играча, която се превърна в хит на тазгодишното издание на Essen Speilе. Както гласи заглавието на играта, играчите ще рисуват пътища в своя град  и ще печелят точки от своите таксита, хотели, магазини и къщи. Преди да си поговирим за това как протича играта, трябва да обърнем внимание на

Компонентите

Doodle City идва в малка кутия, в която можем да намерим голям кочан с игрални полета, 1 син зар и 6 бели (общо 7 зара). Артът по игралните полета е закачлив и изчистен. Основната част от игралното поле е мрежа 5 на 5, като във всяка квадратче може да има такси, хотел, магазин и къщи.

Елементът на „драскането“

Чрез „драскане“на пътища, играчите ще свързват различните компоненти на своя град (такситата, хотелите и т.н.) и така ще правят точки. Играчът има право да нарисува в 1 клетка:

  • Хоризонтален път
  • Вертикален път
  • 90 градусова крива (завой)

На полетата с къщи играчът вече ще е нарисувал път и ще трябва да задрасква с X къщичките (вкарва семейство в къщата).

Ход на играта

Всеки играч получава своя „град“, а първият играч е този, който е ходил последно да пазарува. В играта се използва синия зар и толкова бели, колкото играчи има + 1 (при 3-ма играчи се използват 4 зара).

В началото на играта, трябва да се направи нещо като setup. Първият играч трябва да хвърли 5 пъти синия зар, като всяко хвърляне определя, кой път ще бъде построен на квадратчето с къщичките. Пример, играчът хвърля синия зар за първото квадратче с къщи и се пада 2. Той и останалите играчи рисуват обозначения с „1 – 2“ път на съответното квадратче. Това действие се повтаря и за останалите 4 квадратчета с къщи. След това играта започва.

По време на своя ход играчът, чийто ред е, хвърля синия и всички бели зарове. Синия зар обозначава в коя колона ще рисуват всички играчи за този ход. След това този, който е хвърлял синия зар, трябва да си избере бял зар, който обозначава в кой ред ще рисува играчът. Резултатът от пресичането на синия и белия зар е клетката, в която играчът трябва да нарисува път или да задраска къщичка. После по часовниковата стрелка, останалите играчи си избират бял зар и рисуват в получената клетка. След това идва ред на другия играч да хвърля всички зарове.

Какво става когато се падне 6-ца на синия зар? Всеки играч получава право да рисува, в която колона си избере. А 6-ца на белия? Играчът, който вземе за себе си бяла 6-ца, трябва да зачеркне едно от 7-те дравчета и получава правото да избере в кой ред да рисува.

Играта продължава в този ход, докато не се случи някое от изброените по-долу условия:

  • Играч отбележи максимум точки с хотели
  • Играч отбележи най-много точки от магазини
  • Играч задраска всичките си дръвчета

След това всички играчи смятат точките си и този с най-много точки побеждава.

Точкуването

Когато играч нарисува път върху хотел или магазин, веднага се смятат точките за съответния хотел/магазин. Хотелите носят толкова точки, колкото е дължината на техния път, а магазините носят толкова точки, колкото зачеркнати къщи има по дължината на пътя им. Максималните точки за хотел са 15, а за магазин – 10. Като при магазините, ако играч първи отбележи 3, 5, 7 или 10 точки, получава бонус точки, които впоследствие не са „валидни“ за другите играчи.

Точките от такситата се смятат на края на играта. Всяко такси носи 4 точки, ако е свързано за друго такси. Или с други думи, ако свържете 2 таксита ще имате 8 точки, 3 таксита – 12, 4 – 16 и т.н.

Също така, играчът с най-много задраскани дръвчета губи 4 точки, а този с най-малко печели 4 точки.

Заключение

Играта е супер! Играта е лесна, бързо се обяснява и е адски приятна да се играе във всякаква компания. Също така останах приятно изненадан от механиката със заровете. Играта е подходяща за започване на игрална вечер или за завършек, но не пречи и да се направят няколко поредни игри. Като бонус, Doodle City може да се играе и в соло вариант, който съм сигурен, че някой ден ще пробвам, докато чакам нещо за университета или просто, защото искам да видя колко точки мога да изкарам сам.  Това, което може да не се хареса в играта е, че не винаги може да се направи „идеалният“ ход, но това е нормално за игрите, които разчитат на зарове. За завършек, искам да ви кажа, че Doodle City има и iOS вариант.

Перфектен хибрид между съвременни механики и носталгично усещане за завръщане в миналото, когато играехме игри само с лист и хартия. – BigBoxGamer

Много хитра и иновативна игра от продължаващия със смелите си решения дизайнер на Escape: The Curse of the Temple. Първата игра, която си купих от Есен 2014 – това говори нещо. – BigBoxGeek

[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://www.aportagames.com/doodle-city“ target=“blank“ ]Aporta Games[/button][button color=“purple “ size=“medium“ link=“https://itunes.apple.com/no/app/doodle-city/id879505512?mt=8″ target=“blank“ ]Doodle City iOS[/button]

Игри с прекрасен арт дизайн

Последно време в настолните игри се влага извънредно много труд. Механиките стават все по-добри и иновативни, темите са все по-интересни, компонентите са все по-внушителни. Арт дизайна става все по-смел.
Какво е арт дизайн? Това не са просто картинките, не са илюстрациите, това са решенията, които дизайнерите са взели и са сработили с художниците, за да внушат на играчите емоция.
Защото когато в играта няма тема или историята не е движеща в концепцията, тогава на помощ идва арт дизайна.
Отделяме арт дизайна от „компонентите“, защото така ще трябва да изключим всички картови игри, ще трябва да не дадем шанс на малките компании, които не могат да си позволят грандиозни неща като FFG или Days of Wonder. Арт дизайнът е критична точка във всяка игра, защото ако той не работи, играта може да бъде тотален провал, но в някои случаи – може не само да спаси играта, но и да й предаде живот. Нов … красив живот.

BigBoxSolo препоръчва: Seasons

Колкото и добра да е една игра като замисъл и механики, безцветни картинки и скучен арт могат да я провалят. Обратният принцип също не работи – изключителният арт не прави сам по себе си една игра добра. Смея да твърдя, че съм намерил игра, която е колкото забавна, толкова и красива – Seasons.

Seasons е поставен във голям фентъзи свят с много магия, вълшебни предмети и същества-помощници, които да ви помагат по пътя към победата. Артът в играта е толкова шарен и игрив, че ви хвърля право в тази атмосфера – предметите изглеждат като изваяни от богове, а помощниците могат да бъдат както големи и страшни, така и малки и палави. Обърнете внимание, светът не е Tolkien фентъзи – по-малко елфи и джуджета, повече магически зайци и светещи амулети.

Всяка карта е достойна за картина на стената. Самите плочки на играчите, кръгът в средата, дори малките токенчета с енергия на елементите изглеждат страхотно. И като бонус, заровете са големи и внушителни – всички действия, които дават, са ясно различими и приятни за окото.

Xavier Gueniffey Durin и Stéphane Gantiez добре са си свършили работата по заглавието и също са работили заедно по Lords of Xidit. Gantiez има разнообразно портфолио, рисувайки за игри като Claustrophobia и Formula D, докато Durin набляга повече на своя игрив стил в игри като Tokaido и Shinobi Wat-AAH!

За самият геймплей няма да ви разкажа тук, понеже някой го е направил преди мен в нашето ревю на Seasons. Дори да не харесвате фентъзи като идея, заглавието е достатъчно шарено и добро, за да преглътнете ненавистта си към заклинания и просто да играете една хубава игра.

[divider]

BigBoxTyr препоръчва: 7 Wonders

Както и BigBoxSolo твърди, една игра може да се провали, ако няма хубав арт. Тъжно, но факт. Все пак, докато чакаме другите да играят и ако сме си измислили бъдещия ход, почваме да гледаме арта по картите и компонентите на играта. Пък и понякога, точно арта на играта ни кара да се потопим в нейната тематика. Една такава игра, според мен е 7 Wonders.

Арта на играта е създаден от художника Miguel Coimbra, чието творчество можем да намерим в други игри като Arcana, BatteLore, Cadwallon, Cyclades и още други игри. В 7 Wonders, художника е успял да илюстрира по картите доста реалистично чудесата, както и самите карти. Арта по картите изглежда реалистичен и (според мен) помага на играча да си представи в повече детайли съответните сгради, мини и т.н. В началото на играта всеки играч започва с само с табло със своето чудо, но в последствие в процес на играта около таблото се „появяват“ нови сгради. Ако играчът се загледа в картите, тяхното разположение спрямо чудото и се остави на своето въображение, то наистина играчът може да си представи своето чудо и разрастващата се инфраструктура около него. Когато играя 7 Wonders, често се заглеждам по картите и си представям моето чудо, със съответние карти около него … как хората вътре си ходят, работят, как би изглеждало всичко.

BigBoxGamer е написал ревю за 7 Wonders, в което може да научите повече за геймплея на играта, а също така в него може да намерите и неговото мнение за арта.

[divider]

 BigBoxGamer препоръчва: CV

Много се чудих дали да сложа в тази категория една от любимите ми игри – Архипелаг. Но това е статия за цялостна концепция за арт дизайна, а не само за плочките. Затова някак си съм длъжен да отбележа CV. Играта е ок. Не е лоша, не е и велика. Но ако търсите нещо, което да ви грабне окото още с отварянето на кутията, ако искате да се забавлявате предимно заради илюстрациите, ако просто сте фен на изкуството – жестоко препоръчвам CV. Илюстраторът в тази игра се нарича Пйотр Соха(Piotr Socha) и е единственият художник на игра, чиито творби извън играта съм разглеждал внимателно. Той е илюстрирал още няколко игри, но не толкова популярни. Оказа се, че Соха е доста популярен художник в Полша и препоръчвам да разгледате уникалните му творби в сайта му. Карикатурния му, ироничен и съвсем тънко гротескен стил е зареден с топли цветове и позитивни емоции. Е…ако ви се играе и приятна игра със зарове и ниска преиграваемост, но на ниска цена – защо пък да не си купите и самата игра.

[divider]

BigBoxTea препоръчва: Legacy: Testament of Duke de Crecy

За мен играта, която държи челното място откъм дизайн на елементи, е с иначе толкова благозвучното заглавие „Legacy: The Testament of Duke de Crecy”. Уверявам ви, че единствено заглавието е толкова тромаво. Изображенията на „потенциалните женихи“ в тази игра са просто уникални – изразителни, карикатурни, придаващи цялата атмосфера на играта. Някои от дамите имат по-скоро черти на чифтокопитно, а други, макар и фини и прекрасни на пръв поглед, пак имат малко нещо лудо като усещане… Любима ми е Марта, тя е дъщеря на сладкаря, а по визия е като най-сладкото му произведение, прилича на пухкав, многокалоричен мъфин… Благодарение на страхотните илюстрации играта доста често се нарежда на едно от първите места при избор на занимавка за вечерта. 🙂


[divider]
 Aко не сте съгласни или просто искате да помогнете на другите играчи, не се притеснявайте да изразите мнение за други игри в коментарите. 🙂

Pocket Dungeon Quest – джобната тъмница!

Ах, тъмници. Обичам игри, в които бродиш в тъмниците и търсиш нещо или трябва да убиеш някой. Има нещо привлекателно в това. 😀 Също така, ако играта е нечестна с играча, то със сигурност такава игра би ми станала любима. Точно затова игри като DungeonQuest са ми любими, дори и да ми се е случвало да играя само 3 хода (да, паднах в яма :D). Скоро бродейки из дълбините на Кickstarter кампаниите, попаднах на нещо, което само с името си успя да ме „жегне“.

PDQ или Pocket Dungeon Quest е игра за 1 до 4 играча, която, въпреки размерите си (да, може да се побере в джоб), успя да заводоли желанието ми за подвизи в мрачните тъмници.

Компоненти

PDQ се състои от 116 токена и един 6 стенен зар, като:

  • 100 токена служат за генериране на тъмницата
  • 4 токени – герои
  • 12 токена, служещи за отбелязването на точки живот
  • зарът служи за водене на битки

Всичко това се побира в торбичка (за зарове), плик или малка кутия. Арта по токените е семпъл и закачлив.

Правила

PDQ е кооперативна игра за 1 до 4 човека, с времетраене 20 мин. максимум и в правилата на играта са описани 3 сценария:

  • Лесен сценарий – намерете 3-те реликви и излезте от тъмницата
  • Нормално трудно – намерете „шефа“, убийте го и излезте от тъмницата
  • Трудно – изчистете цялата тъмница

Като лично ви препоръчвам да играете сценариите подред, защото повярвайте ми – не е толкова лесно.

Подреждане

Преди началото на играта, нека всеки играч си избере герой, с който ще играе. Всеки герой си има уникално умение, като:

  • Воинът – получава винаги +1 към зара за атака
  • Магьостникът – може да използва 2 магии или 2 предмета на ход (срямо обикновеното 1 магия или 1 предмет)
  • Стрелецът – той е толкова бърз, че получава право да хвърли отново зара за атака (веднъж на ход), ако не му допадне резултата
  • Крадецът – Може да вземе предмет или магия преди да се бие с чудовище, ако хвърли зар и резултатът му е между 4 и 6.

След това се генерира тъмницата. Размесват се токените за тъмницата и се подреждат в мрежа 10 на 10.

Всеки играч избира от коя страна на картата да започне. Изборът на първи играч (водачът на партито) се оставя на избор на играчите.

PDQ се играе в поредица от ходове, като по време на своя ход, играчите преминават през 2 фази:

  • Придвижване и разкриване на картата
  • Бой с чудовища и събиране на предмети/магии

Придвижване и разкриване на картата

Играчът премества своя токен с едно поле, в някоя от четирите посоки – нагоре, надолу, наляво, надясно и след това разкрива токените около него.

Бой с чудовища и събиране на предмети/магии

След разкриването на токените около героя, идва време за „действие“. Всички чудовища, които са около героя, първо трябва да бъдат убити. След това, героят ще може да вземе един предмет или магия за себе си (ако са се паднали такива), като всеки герои, може да носи в себе си по 2 неща (1 магия и 1 предмет, 2 предмета или 2 магии). Предметите и магиите, които останат се махат от тъмницата и отиват в купчинката на търговеца. Също така, може да се паднат диаманти (или иначе казано, парите в играта). Играчът може да има неограничен брой диаманти в себе си.

Битките

Битката зависи от това какво ще се падне на зара. Като страните на зара са:

  • Череп
  • 1 меч, 2 меча, 3 меча
  • 1 удар, 2 удара

Ако се падне череп, това е пропуск и за всяко чудовище има специално правило, като например, ако се биетe с минотавър и ви се падне череп, то той ви нанася 2 щета и напуска тъмницата (токена му се маха от тъмницата). При меч/мечове, нанасяте толкова щета на чудовището, колкота са мечовете на страната на зара, като са ви нужни 2 меча, за да убиетe чудовище. При удар чудовището ви нанася щети и губите толкова точки живот, колкото са ударите (жълтите „ескплозии“ на страната на зара).

Предметите, магиите и търговеца

По време на броденето ви в тъмницата на PDQ, ще намерите различни предмети и магии, които ще ви дават различни бонуси и ще ви помагат в трудни моменти, но също така има и капани, които не са „ви в бонус“.

По време на бродене в тъмницата може да срещнете търговец, който ще ви даде възможност да купите, някой от вече използваните предмети или тези, които сте „оставили“ назад в тъминцата.

Лично мнение

Впечатлен съм от това, как просто чрез куп токени и малко правила (прости при това), може да се създаде игра, която да ти доставя прилично “dungeon-crawl” удоволствие. Играта е подходяща за запълване на времето между сериозни игри, но също така и не пречи сам да се впуснеш в някоя тъмница, докато имаш да убиваш време. Още повече играта се побира в джоб, какво повече може да иска човек.

Към момента на писане на ревюто, PDQ е вече успешно финансирана KS кампания. Искам да благодаря на дизайнера на играта, Джеф Дехът, за предоставеното “print & play” копие на играта.

За preorder на физическо копие или закупуване на “print & play” копие, кликнете тук.
Страница на PDQ в Kickstarter

Игри за привличане на нови хора

Случвало ли ви се е да искате да въвлечете нови хора в игровата ви групичка или просто искате да покажете на незапознатите колко забавно и различно нещо са всъщност настолните игри. Не знаете как? Нашия екип има няколко предложения за това, с коя игра да започнете.

BigBoxGamer препоръчва:

Ticket to Ride.

Не е задължително играта за привличане да е твърде лека игра. Според мен парти игрите не са подходящи, защото те са отделна категория, която не е задължително да привлече хора. Имам приятели, които не играят настолни игри, но играят често само Авалон или Диксит. Разбира се, това не е винаги е вярно, но затова можете да прочетете при изборите на колегите.

Според мен и кооперативните игри не са подходящи, въпреки че по-лесно се свиква с тях, защото не е нужно да знаеш всички правила, когато започнеш да играеш. Винаги може да има някой, който да води играта. Което всъщност е и проблема. Хората не са свикнали на кооперативния елемент. В България всички са играли предимно игри с карти от типа на белот, блато и бридж. Така че трябва да има състезателен елемент.

Ticket to Ride е състезателна игра, в която на всичкото отгоре има използване на елементарни карти с цветове. Картите са нещо близко до хората. Веднъж дори баща ми се опита да ги брои. Ако и при вас някой се опита да го прави – оставете го и му пожелайте успех, поне ще се забавлявате.

Темата. Много е важно играта да бъде тематична. Така схващането на правилата е по-лесно. Реалистичната тема е плюс. С фентъзи и фантастика можете да хванете запалени фенове, нърдове и гийкове, но ако са такива – най-вероятно те вече са наясно с това какво са настолните или видео игрите така или иначе. Ако са играли видео игри … лесно ще схванат и настолните.

Кой Ticket to Ride препоръчвам? Оригиналната версия с щатите е най-изчистена и с най-малко правила, няма да сгрешите с нея. Ноо, препоръчвам Европейската – тя е най-приятелска, по-лесно ще си правите маршрутите и винаги можете да се измъкнете с поставянето на гара. Все пак препоръчвам да не ползвате тунелите. Усложнява играта за начинаещи. Отделно, ако се опитвате да предложите на родителите си да играят картата на щатите, има голяма вероятност да са израснали в едно друго време от нашето и да попитат дали вместо това не можете да изнамерите карта на съветския съюз.

Преди всичко обаче привличането на нови хора не зависи чак толкова от играта, колкото от хората, които привличате и от хората, които ги привличат.
[divider]

BigBoxGeek препоръчва: The Resistance


The Resistance/The Resistance: Avalon е страхотна игра, която заслужава отделна статия, но тук ще отбележа само защо тя е една от най-добрите игри, когато става въпрос за зарибяване на нови играчи по хобито на настолните игри.

Първо – играта е с елементарни правила, които се обясняват за 2 минути. Новите играчи имат нулев толеранс към слушането на правила и гарантирам, че още на втората минута някой ще каже: „Дайте да почваме, пък останалото ще го разберем в движениe“. Мразя го това изречение… особено когато имам още 10 минути да обяснявам! Когато обаче така и така съм обяснил всичко – е, ок 🙂

Второ – една игра продължава 20-30 минути. Това означава, че без проблеми ще могат да се изиграят поне няколко игри една след друга (често дузина на вечер). Това е страхотно, защото така и така обикновено първата игра е предимно за разучаване на правилата – едва от следващата започва същинското забавление! Времето за подготовка и прибиране на играта също е адекватно – под минута!

Трето – тайни идентичности. Това винаги работи (с изключение на Shadow Hunters, Bang, Bang The Dice Game, Werewolf Inquisition, обикновен Werewolf, Shadows Over Camelot, Police Precinct… е добре – не винаги, но когато работи смазва всичко!).

Четвърто – свързано с горното, това е игра на блъфиране, лъжене, умело манипулиране и комбинативно мислене. Това е игра на смешни, понякога дори конфузни ситуации. Това не е игра, в която ще си седиш тихо около масата. Това е игра, с която ще се забавляваш, ще се смееш и ще се кефиш колко хитро си изиграл ситуацията (а друг път ще се удивляваш колко тъпо си се минал). Игра, която провокира постове в социални мрежи като Facebook например… забавлението не спира дори и след като самата игра свърши – на следващия ден „шегите и закачките“ продължават (почти като в националния отбор по футбол ).

Пето – тази игра показва доста ярко една от най-привлекателните страни на настолните игри – тази на приятното прекарване на времето с приятели и дори – с хора, с които току-що си се запознал! Изключително добра е за топене на ледовете между непознати (а често новите хора, които искаш да зарибиш, са именно непознати). След като веднъж сте били в тайната комбина на гадните, червени шпиони и сте се видели, докато останалите играчи са със затворени очи, вече нищо не е същото.

Шесто – и най-същественото! – тази игра казва (не – крещи!) на новите играчи: Настолните игра са COOL (ГОТИНИ)!. А това е супер важно, за да се развенчае още от самото начало митът, че настолните игри са детинска работа за задръстеняци. След като тази истина излезе наяве, пред новите играчи се отваря цял един страхотен нов свят – светът на настолните игри.
[divider]

BigBoxTyr препоръчва: Dixit

Според мен въвеждането на нови играчи в хобито е малко дълъг процес, като нямам предвид времето измерено в месеци, а в срещите с тези хора и игрите, които са играни по време на срещите. В плюс, от важно значение е дали хората, които ще въвеждаме са запознати с това какво е настолна игра, дали са имали досег с компютърни игри и т.н. Случаят, който ще разгледам аз, е когато хората знаят какво е настолна игра (играли са примерно монополи, скрабъл и т.н.), но просто са нямали досег до нещо по-съвременно.

Имайки в предвид горе написаното, в повечето случаи, като за начало на този “процес “ бих започнал с игра на Dixit.

Защо Dixit?
Забелязал съм, че човек се притеснява, когато му се обесняват правила, дори и те да не са много или не толкова сложни, остава притеснението “Ами сега, ако не запомня правилата? Ако се изложа? Ако направя нещо тъпо, защото не съм разбрал нещо?”. Особено, ако в компанията има повече непознати, то тези въпроси винаги са намесени. В такава ситуация Dixit идва на помощ поради няколко причини:

  1. Лесни правила
    Всеки е играл на “асоциации”, затова и не се губи време, защото преди началото на играта е достатъчно да обясниш как се “прилагат” правилата от асоциациите в контекста на Dixit. Дори и пак да има странни погледи, достатъчно е да се направят 1, 2 разигравки на карти и вече всичко ще е ясно.
  2. Играта “стопява леда” между хората
    Dixit е много “лична” игра, защото интерпретацията на картите зависи чисто от човека и неговото мислене, мироглед и т.н. Точно заради това, най-често след като се направи ход и мине гласуването за карта, обикновено следва обяснение на асоциацията, което поражда дискусия. Точно тези дискусии се помнят в последствие и отпускат хората около масата. Един близък пример, като играх аз с нови хора беше, как на картата с плачещото африканче и плюшения мечок, се появи асоциацията “цветнокожи руснаци”. Разбира се, последва дискусия, защо точно това е щукнало в ума на автора на асоциацията, което успя да докара повече хора до рев (от смях, разбира се).
  3. Достъпна
    Понякога за новите играчи е проблем колко количесто компоненти има в дадена игра. В Dixit всичко, което ви трябва за игра са само картите (играли сме и без зайчетата, като използвахме тефтерче да пишем точките). Още повече, рисунките по картите винаги грабват хората. Като голям бонус е това, че може да се играе с хора от всякаква възраст. Пример, играл съм играта в компанията на малки и на възрастни и преживяването пак е било запомнящо се, просто защото е интересно да видиш как хората в дадената възраст биха интерпретирали дадената карта.

Какво правим после?
След една игра на Dixit, се появява искане за втора. 😀 Но важното е, какви са последствията от 1 или 2 игри на Dixit? Един от постигнатите резултати е, че хората вече са се отпуснали около масата, познават се поне малко и в повечето случаи притесненията, описани по-горе са сведени до минимум, защото хората вече са изиграли нещо заедно и не се страхуват от това да сгрешат или да попитат, ако не са разбрали някое правило.

Като естествено продължение след Dixit бих предложил Ticket to Ride, Каркасон или някоя лека кооперативна игра. Или иначе казано, след Dixit бих предложил нещо, което е с малко повечко правила и компоненти.  Дори бих извадил Castle Ravenloft, стига хората да са играли някоя ролева компютърна игра или поне да имат на представа какво е ролева игра.
[divider]

BigBoxSolo препоръчва: Takenoko

Да накараш някого да седне с теб за една игра е (относително) лесно. Да въвлечеш някого в настолните игри е много по-трудно. Първата игра е най-добре да е проста за разбиране, да е достатъчно тематична и да не губи от своя чар с всяко следващо изиграване. Смея да твърдя, че Takenoko обхваща всичко това. Една панда обикаля в една градина и яде бамбук, докато един градинар сади същият този бамбук и един император се радва на градината си. И всичко е много красиво.

Правилата са лесни и интуитивни, кратки за обясняване, а картите с точки направляват играта, ако някой не може да реши какво да прави. Действията на всеки играч са две от пет възможни и трето, което се определя от зар. Няма и буквичка текст по картите, плочките или таблото – всичко се разбира от пръв поглед, което прави играта достъпна за всеки. На някои ще се хареса красотата на играта, на други начинът, по който се изгражда градината, а трети просто ще се изкефят на пандата.

Една игра на Takenoko се изиграва за 45 минути до час. Има достатъчно възможности, за да може човек да се почувства, че взима правилно (или грешно) решение, но достатъчно ограничени, за да не отнеме дълго време планирането на действията и на някой да му доскучее. И все пак с разпределението на картите има начин да се измисли стратегия, така че играта не се изчерпва с просто „правене на нещо“.

Takenoko има и социален елемент, някой може случайно (или нарочно) да премести пандата точно, където вие не я искате, или пък да сложи плочка, която ви обезмисля картата. Играчите могат и да се съюзяват – на гърба на картите се вижда кой тип е условието за точки: панда, градинар или император. Ако двама играчи имат повече карти от градинаря или императора, те могат да решат да си помагат по пътя към точките. И изведнъж една панда да дойде и да развали всичко. Има потенциал за такива запомнящи се моменти, които ще останат като добър спомен с хората и ще ги върнат към игрите.

Takenoko е увлекателна, красива и има елемент на екзотичност – ние нямаме панди наоколо. Играта може да бъде както лека, неангажираща и отпускаща, така и задълбочена и изпълнена с конфронтация – тая панда пак ми изяде бамбука! Не гарантирам, че играта ще върви с абсолютно всеки – да, не е за вярване, има и хора, на които не им пука за панди и градинари. Но играта има всички качества да бъде вратата към настолните игри за тези, които знаят само за монополи.
[divider]
Aко не сте съгласни или просто искате да помогнете на другите играчи, не се притеснявайте да изразите мнение за други игри в коментарите. 🙂

Armadöra – да вземем златото на джуджетата!

Живеещи в своята страна Армадора, джуджетата, неизбягващи своята репутация на миньори и бижутери, бързо успели да намерят залежите на злато и съответно да го добиват и обработват. Останалите раси – елфите, орките, гоблините и магьосниците завидели на джуджетата и така Армадора станала обект на желание. Така започнала обсадата на Армадора!

Играта е дело на дизайнера Кристуард Конрад и се разпространява от Blackrock Editions

В Армадора, всеки играч поема ролята на някоя раса, която иска да превземе мините на джуджетата. По време на играта играчът ще разполага с армия и чрез нея ще „превзема“ територии. Която армия е по-силна в дадената територия, то нейния пълководец ще получи всичкото злато. Печели този, който накрая на играта има най-много злато.

Играта Армадора приспада към категорията абстрактна стратегия, която може да се играе от 2 до 4 играча за около 30 мин.

Компоненти

Играта идва в малка кутия, удобна за пренасяне. В кутията ще намерим:

  • 64 токена воини
  • 4 токена подкрепление
  • 6 токена с умения
  • 40 жълти дървени кубчета (златото)
  • 35 палисади (огради)
  • 4 малки паравана
  • игрално поле
  • книжка с правила

Кое какво е?

Воините

Тези токенчета представляват войниците ви по картата. Всяка раса разполага с армия от 16 токена, като от тези 16:

  • 1 токен е със сила 5
  • 1 токен е със сила 4
  • 1 токен – 3
  • 2 токена – 2
  • 11 токена – 1

Спрямо това, колко играча играете, ако играете 2-ма всеки играч разполага с всички 16 токена, при 3-ма с 11, а при 4 с 8.

Златото

Както написах по-горе, тези кубчета представляват златото по мините на джуджетата. Във всяка мина има различен брой злато, като как се разделят:

  • 1 купчинка с 3 злато
  • 2 купчинки с 4 злато
  • 2 купчинки с 5 злато
  • 2 с 6 злато
  • 1 със 7 злато

В коя мина ще бъде съответната купчинка злато се определя на произволен принцип при подреждането на играта.

Палисадите

Палисадите (или иначе казано оградите) служат за ограждане на териториите в играта, като под територия разбираме квадратчетата попадащи между оградите. Като избор, по време на своя ход, играчът може да постави до 2 дъски някъде по полето.

Параваните

Зад тях всеки играч крие своята армия. Така само той ще знае, кои армии са „в игра“.

Правилата

Както написах по-горе, Армадора е абстрактна стратегия от 2 до 4-ма играча със средно време за игра около 30 мин. В нея вие разполагате с армия и чрез нея ще трябва да превземате територии, които ще ви носят злато. Печели този, който е събрал най-много злато на края на играта.

Подреждане
Всеки играч си избира армия. След това взима съответната армия + паравана й. После златото се прави на купчинки по начина, описан по-горе и по произволен начин се разполагат по мините на игралното поле. След това оградите се правят на купчкина, която може да се достигне от всички.

Игралното поле след няколко хода

Играта
Играта тече в поредица от ходове, като кой ще е първи, се оставя на играчите да решат. По време на един свой ход, играчът може да:

  • Постави воин
  • Постави до 2 огради

Поставяне на воин
Играчът избира някой воин от свободните му (тези зад паравана) и го поставя с лице надолу в някое квадратче на игралното поле. (Като квадратчето не може да е заето от друг воин или злато)

Поставяне до 2 огради на полето
Играчът може да поставя огради между квадратчетата (белите линии), като единственото условие е, че не може да се постави ограда там, където ще се „затвори“ територия с по-малко от 4 квадратчета.

Край на играта
Играта приключва тогава, когато играчите нямат вече воини, които да поставят на игралното поле и вече не искат да слагат огради по полето. Тогава всички обръщат воините си на полето с лице нагоре.
След това, във всяка територия се смята коя армия надделява (сумират се силите на воините). Армията, чиято войска надделява над останалите, прибира всичкото злато в дадената територия. При равенство обаче, златото се дели между армиите, като ако има остатък, той си остава на игралното поле и не се „прибира“ от никоя армия.

В тази територия, орките печелят всичкото злато, защото силата им е 4, а на магьостниците е 2

Допълнителни правила (за напреднали)
Горе описаните правила са за „нормалния“ вариант на играта. Във варианта „за напреднали“, може да играете със специалните умения на расите и с подкрепления.

Лично мнение

Великолептна игра! Лесна, бърза за обяснение и дори бих казал зарибяваща. Много ми харесва елементът с блъфирането и догатките, какво е сложил противникът ми, дали ще сложи сега огради, дали ще ме прецака? Още повече времетраенето на една игра, както написах по-горе е адски малко. Когато я играхме с приятелката ми, успяхме да направим 2-3 игри за изключително малко време. Също така, друго което ме грабна е това, че е много лесно преносима, пък и самата игра си е малка като размер … идеална е за раницата. :Р

Като един фен на джуджетата, не мога да си обясня, защо трябва джуджетата така да бъдат малтретирани и да им се взима златото. 🙁 Нали играта е абстрактна, затова ще кажем, че която армия притежава дадената мина, то тя просто изкупува златото от мината. Така няма да има наранени джуджета!

Starship Merchants – да източим Космоса!

През 4048 година, галактиката ни е мирно и оживено място, а човечеството вече се е разпростряло на стотици нови планети и усилено продължава да се развива. Както винаги с целия този прогрес и напредък, нашият вид е започнал да усеща нужда от нови ресурси, които да променят технологиите ни. Не след дълго били намерени ресурси, които успели да „заситят“ нашата нужда. Така, как да изкараме пари от това? 😀

Играта е издадена през 2012 от ToyVault и е дело на дизайнерите Джо Хюбер и Томаз Леман (Race for the Galaxy, Pandemic: On The Brink и т.н.)

В Starship Merchants, ние сме амбициозни търговци на руда, които ще купуват космически кораби, наемат пилоти и обикалят галактиката в търсене и продаване на въпросните минерали. Първият търговец, който успее да натрупа 100 междузвездни кредита, може да обяви последния ход на играта, като след завършването му, победител е този с най-много кредити.

Компоненти

Какво ще намерим в кутията:

  • игрално поле
  • книжка с правила
  • платнена торбичка (може да я използвате и като торбичка за зарове :D)
  • 79 карти (кораби, пилоти, екипировка и т.н.)
  • 150 токена (пари, екипировка, руда и тн.)
  • 4 малки ракетки, представляващи всеки играч
  • 14 конзоли за корабите
  • 4 картончета с обобщени правилата на играта

Освен качествените компоненти, искам да отбележа, че артът на играта е много красив. Художниците чудесно са предали един „ретро sci-fi“ изглед на играта, както си личи по усмихнатия човечец на кутията. 😀 Рисунките по картите и игралната дъска са в същия ретро стил, което допринася за sci-fi атмосферата.

Какво? Как?

Картата
Разделена е на четири квадранта: Космическо пристанище, Пазар, Космос, Докове. Играчите ще обикалят квадрантите и ще извършват действията отнасящите се за съответния квадрант. (По-късно ще говорим и за действията в квадрантите) „Точката“ в средата на картата се нарича „Познатия космос“ и малко след началото на играта, там ще „летят“ ресурси.

Кредитите
Това е валутата в играта. Чрез нея ще купувате екипировка, пилоти, кораби и т.н. А спрямо това колко руда съберете и продадете, ще бъдете възнаграждавани в кредити. Спрямо кредитите ви в края на играта, може да бъдете победител.

Ракетите
Представляват играчите по игралното поле.

Mark 1 влекач, струващи 10 кредита. Характеристики: 3 енергия, 2 „места“ за багаж

Корабчетата
В Starship Merchants имаме 4 „марки“ кораби – Мark 1, Mark 2, Mark 3, Mark 4. Естествено всяка следващата марка е усъвършенствана спрямо предшественика си, както и струва малко по-скъпо. Всеки Mark идва в 2 разновидности Scout и Tug. Скаутът предоставя повече енергия, но има по-малък „багажник“ и не може да го товарите толкова с руда, докато при влекача е обратното – повече място, но малко енергия. Всеки играч може да притежава колкото си иска кораби (ест. спрямо това колко играча играят, има лимит колко кораба може да притежава даден играч за даден Mark).

Конзолата
С купуването на кораб получавате и конзола. Върху нея ще слагате купената екипировка, наетия пилот, дестинация на кораба и каква руда носи.


Екипировката
Допълнителна техника, която ще прави корабчетата ви по-готини. За да купите екипировка, трябва да заплатите цената й (горе в ляво на картата – 3 кредита), след което махате картата от market тестето, вземате съответния токен, представляващ закупената екипировка и го „екипирате“ на конзолата на кораба ви.

Пилотите
Както екипировката – правят корабите по-готини, като чрез уменията си обикновено добавят бонуси към даден вид доставена руда и т.н.

Ресурсите
Източникът на пари! В процес на играта, ще добивате някой от трите ресурса и съответно после ще бъдете възнаградени за това.

Геймплей

Starship Merchants е представител на pick-up and delivery (вземи и достави) механиката и може да се играе от 2 до 4-ма играча, като една игра трае около 90 минути.

Както написах по-горе, вие сте търговци, като ще търгувате с ресурси и ще печелите пари от тях. Вашата цел е да натрупате достатъчно състояние, благодарение на което да обявите последния ход на играта и ако след края му, вие сте с най-много пари – побеждавате.

Играта се обяснява лесно и бързо, стига вие да сте запознати добре с правилата.

Игралното поле, след няколко хода игра

Правилата на кратко
В началото на играта всеки играч започва от пристанището, като всеки играч е задължен да си купи кораб (поне 1) или да си вземе кораб на лизинг. Каква е идеята с лизинга? В момента на купуването на кораба на лизинг се плаща половината от цената му (ако тя е 8, то играчът ще заплати само 4 кредита) и ще сложи 2 “loan” токена на съответния кораб. Каква е уловката? На всяко влизане на играча в квадранта с пристанището, ако играча има “loan” токени на някой кораб, то той трябва да заплата отново 50% от цената му … или с други думи, ако взимате кораб  на лизинг, който струва 8 кредита, в последствие ще ви излезе 12 кредита.

В началото също, играчите могат да купуват само Mark 1 кораби. След като се купи последния Mark 1 кораб, вече играчите могат да купуват Mark 2. Тук сега има една особеност. Когато се купи първият Mark 3 кораб, Mark 1 корабите излизат от употреба (излизат от игра). Същевременно Mark 4 като се купят – Mark 2 излизат от игра.

Играта протича в ходове, като по време на един ход, играчът може да:

  • Извърши действие в квадранта, в който е
  • Да мине в следващ квадрант и да извърши действие
  • Да мине в следващ квадрант и да не направи нищо

Посоката на движение по квадрантите е Пристанище -> Пазар -> Космос -> Докове.

Сега ще обясня на кратко за квадрантите и какво може да правите там.

Пристанището
Действия:

  • Платете кредитите, които дължите по лизинги на корабите
  • Купете или вземете кораб на лизинг

Пазарът
Когато пристигнете в пазара (ракетката ви влезе в квадранта) може да махнете една от 2-те карти в продажба и да изтеглите нова.
Действия:

  • Купете и екипирайте карта от пазара или купете рафинерия
  • Заклеймете мина от локалния си космос (зелената страна на токена с руда)

Космосът
Това е мястото, където ще играете с вашите кораби. Единственото действие, което можете да предприемете тук е да пратите някой от вашите кораби в космоса, като спрямо енергията на кораба, който изпращате, можете:

  • За 1 енергия да вземете ресурс в багажното ви от локалния или познатия космос
  • За 3 енергия можете да вземете ресурс от локалния космос на някой от вашите опоненти (като не можете да вземете заклеймените мини, те са си негови)
  • За 2 енергия можете да „изследвате“ малко Космоса. При изследване на космоса бъркате в платнената торбичка и си вадите токен с руда, като вече по ваше желание можете да го поставите във вашия локален космос или в багажното ви
  • За 1 енергия да махнете и да изтеглитев нови 2 дестинации
  • Да изпратите кораба до някоя планета. Ако ви е останала енергия, колкото енергия е показано на планетата, можете да изпратите кораба си към дадената дестинация. Ако го направите, дори и да имате останала енергия, не можете вече да правите други действия.

Какво е локалния космос? Това е космоса „около вас“. Или с други думи, „празното“ място около вашите конзоли е локалния космос, от където ще взимате и разтоварвате ресурси в процес на игра.

Доковете
В този квадрант получавате заплащане за рудата, която донесете. Самото действие се развива в няколко стъпки:

  • Преместете всички незаклеймени руди от локалния ви космос към познатия космос
  • Получете пари за рудата, която носите във всички кораби
  • Разтоварете рудата от багажното ви към локалния ви космос
  • Махнете картите с дестинации от корабите
  • Махнете от игра корабите, които са излезли от употреба

Лично мнение

Това ми е първата игра, представител на pickup and delivery механиката. Играта ми хареса, лека е, не е толкова дълга и си има своя чар (артът примерно). Наскоро си говорихме с приятелката за игри, които развиват икономическото мислене и автоматично се сетихме за тази игра – в повечето моменти трябва да прецениш колко ще спечелиш, ако предприемеш различни действия, дали да инвестираш в кораб или екипировка, колко кораба да пратиш в космоса и т.н. Какво обаче забелязах като недостатък. В играта няма интеракцията между играчите. Да, винаги можеш да вземеш някоя руда от другарчето, но нямаш пряк начин как да се намесиш в плановете му. До някъде това е ОК и знам, че има хора, на които това им допада, защото спокойно могат да си мислят за в бъдеще ходовете и да знаят, че няма „по-тежък“ начин как да им провалят стратегията. И все пак, като аргумент, който бих си дал, за да оборя този недостатък е, че вместо повече интеракция между играчите, трябва постоянно да следиш какво правят останалите, защото победата може да ти се измъкне „под носа“. Но по-горе описаното като недостатък, е нещо малко, спрямо книжката с правилата. 😀 За жалост, книжката е написана много лошо и не всичко става ясно още от четенето на правилата. Ако няма кой да ви обясни правилата (някой от играчите) – приемете, че първата ви игра ще е за изясняване на правилата, но със сигурност ще ви трябват само 1, 2 цикъла (пълна обиколка на квадрантите) за да се подредят нещата на място. Ако все пак искате тежък представител на pickup and delivery механиката, то може да се обърнете към Merchant of Venus. 🙂

Играта беше предоставена от BoardGames.BG и може да бъде закупена от линка по-надолу:
[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/starship-merchants-ikonomicheska-nastolna-igra.html#.U7ubHvl_vk0″ target=“blank“ ]Starship Merchants[/button]

Lord of the Rings Board Game – ревю на BigBoxSabre

Макар и да не съм чел книгите на Толкин за Средната Земя, то това не ме спря да бъда фен на вселената и да съм играл повечето видео игри за нея. За жалост трудно ми беше да намеря игра, която да ми даде възможността да унищожа Пръстена с помоща на моите приятели. Tогава се появява геният на Райнер Книзия с неговата игра от 2000(с нова версия от 2012 – Silver Line Edition).

Lord of the Rings – The Board Game е кооперативна игра от 1 до 5 играча.  Играта ви поставя на мястото на петте хобита: Фродо, Сам, Мери, Пипин и Фати (всеки се откроява със специално умение). Целта ви е да достигнете до Съдбовния връх и да унищожите пръстена преди Саурон да ви спипа. По време на приключението ще премините през някои известни зони като Шлемове Усое и Мория. Също така ще ви се притекат на помощ различни персонажи от книгите като Гандалф, Арагорн и други.

Съдържанието на Lord of the Rings – The Board Game – Silver Line Edition

Компоненти

Играта идва в практична кутия, в която можете да поберете всичко, дори и ако сложите протектори на картите. В кутията ще намерите 3 игрални полета, куп различни токени, 2 тестета карти, зар, специално направен за играта и 6 пластмасови поставки за лицата на героите.  Всички те са добре изработени (все пак говорим за FFG). Из токените ще намерите руни (нещо като парична единица, която трябва за събития или да си купите Магиите на Гандалф), токени живот (нужни за събития или като завършите игрално поле), маркери (за движение и за събития), токени за случайни събития (ползват се в началото на хода и трябва да се внимава с тях, защото най-лесно те се разлепят), Пръстенът и лицата на хобитите и окото на Саурон (те се поставят на пластмасовите поставки и е добре всяка игра да са поставени по-един и същ начин).

Геймплей

Играта обръща особено внимание на кооперативната игра, защото има цели и събития, които засягат цялата задруга и ако някой е скръндза може да навреди на играта. За пример бих дал едно събитие още в началото, когато задругата трябва да махне 2 карти или Саурон ще се доближи до тях. Играта се играе на ходове и винаги като първи почва носителят на пръстена (Фродо, но може да се реши и другояче) . Всеки ход се състои от 2 части. Първо се тегли токен за случайно събитие, като събитията биват – за движение (по игровото поле или по полето „ Влияние на Саурон“), за събитие (в зоната или може да се изпълни условие и да не се случи нищо). Второто действие е по избор на играча: да играе карти (1 бяла и 1 кафява), да изтегли 2 карти или да се върне с едно поле по-далеч от Окото на Саурон на лентата “Влиянието на Саурон“.  Като цяло звучи просто и е наистина така. По-сложната част е как ще играе цялата задруга – дали ще бързат да стигнат до Мордор или ще се опитат да играят безопасно.  Макар и да е просто, то за играта трябва и голяма доза късмет, като се тегли токен за случайно събитие. Първо като се почне игра, трябва да се обърне внимание на картата на приключението.

Картата съдържа 2 елемента: пътя на приключението и лентата „ Влиянието на Саурон“. Особенно внимание трябва да се обърне на лентата за Саурон.

По нея Саурон се движи винаги напред и ако той достигне до някой от хобитите, той ще е отстранен от играта (а ако хобитът носи Пръстена, то тогава вие сте загубили играта). Картата на приключението има 7 зони: 3 „лагера“ и 4 зони за игране (всяко едно от тях идва с отделно поле). Всяка от зоните има събития, които трябва или може да бъдат изпълнени в зависимост от това какво реши задругата.

Всяко игрово поле се състои от пътека за движение (1 главна и 2 или 3 второстепенни) и лента със събития. За да се изпълни картата, то трябва или да се стигне до края на главната пътека, или да минат всички събития (рекордното ми минаване на едно такова поле ми беше точно един ход … 6 поредни събития. Горкият Саурон се измори да ходи, защото се доближи със 6 полета до нас.). Точно по време на тези игрови полета идва кооперативната игра. Няма правилен начин за игране или точно определена схема за минаве на дадено поле с най-малко негативни ефекти.Само трябва да отбележа една особеност на играта, която може или да нарани задругата, или да помогне: използването на Пръстена. Той може да се ползва само веднъж на игрово поле: първо играчът го слага върху „фигурката“ на героя си, като по този начин заявява, че ще го ползва. След това се хвърля зар, два пъти – веднъж за Саурон и веднъж за движение. Като се хвърли зарът за движение, тогава маркерът на някоя пътека се премества спрямо резултата от зара. С това действие може лесно да се избегнат някои полета, които изискват да се мята зарът. Една игра обикновено продължава между един и два часа. Не очаквайте във всяка игра да унищожите пръстена, но можете да очаквате да загубите точно като достигнете Съдбовния хълм (true story).

Единствената ми игра с щастлив край

Лично мнение

Играта лично ме впечатли с това, че е просто направена, но трудна за завършване. Кооперативният елемент е силно изразен, защото всяко решение влияе на задругата. Няма как и да не отбележа колко са красиво нарисувани картите и полетата за игра. Освен това играта не е чак толкова скъпа и има голям елемент на преиграване. Както споменах по-рано, играта не отнема много време (дори и да се добави времето за приготвяне на самата игра). Само едно нещо не ми хареса и това е, че някои по особени правила не са обяснени и трябва да се проверява в нета за тях.