Всички публикации от Георги Димитров 'BigBoxSharki'

Здравейте, аз съм Георги или BigBoxSharki, ако предпочитате. От пет шест години съм фен на Magic: The gathering, а от 2-3 се увличам и по други настолни приключения. Вниманието ми го грабва всичко фентъзи (друг въпрос е дали го задържа).

Почти ревю: Betrayal at House on the Hill: Widow’s walk

Това е нещо като превю/първи впечатления от първият експанжън на една от любимите ми игри – Betrayal at House on the Hill. Ако не знаете какво е Betrayal, то може да прочетете повече ето тук.

Експанжъна добавя нови евенти, омени, предмети, стаи, нов етаж, няколко дребни нови механики и още няколко (точно 50) нови сценария. Точно така, с експанжъна ще имате 100 сценария, които могат да ви се случат, когато играете. Преди да продължа искам да кажа, че не съм играл всички 50 нови сценария, не съм играл дори всички от старите 50, но от няколкото нови, които успях да играя имам следните впечатления, които ще споделя с вас в следващите редове.

„Всичко ново е всъщност…“

Ако сте играли поне няколко игри на Предателството знаете, че е много възможно някой от вас да попадне в мазето без да може да се измъкне от там доста дълго време. Ами вече опасността от това е много по-малка, тъй като има механика, която ви позволява да се мятате до „landing“-те на съседните под или над вас етажи.
Вече също имате токени, с които да си маркирате стаите, от които можете да увеличите статистиките на героите си, за да не мамите.  

Другото, което също ми направи впечатление е, че новите сценарии (не знам дали всички, както казах…) имат доста повечепълнеж от към история, както и от действия, които трябва да извършите по време на „хаунт“-а. Ще ви се налага повечко да обикаляте из къщата. За мен това е плюс, вярно изменя малко баланса (за това малко по-късно), но все пак създава по-реална „хорър“ обстановка(???). Какъв ще е тоя хорър филм, в който главните герои не бягат насам-натам, без да знаят какво правят?
Като цяло новото, което носи експанжъна е по време на „хаунт“-вете. Там са повечето нови механики. Няма да навлизам в подробности, тъй като това ще „спойлне“ играта, което не е желателно да се прави. Съжалявам, ще трябва да я играете =D

За жалост, въпреки новите добри неща, виждам същия проблем, който имат и старите сценарии – не всички са балансирани. Едни са по-лесни за „оцеляващите“, други за лошия… всъщност, не се изразих правилно. Едни са супер трудни за оцеляващите, а други са много трудни за лошият. Някои са ок…

Най-голямата промяна е разбира се бройката нови сценарии, които идват с експанжъна. Още 50!!! Общо сто сценария! Това са страшно много сценарии и играта за много дълго време може да ви се усеща различна. За жалост Betrayal никога не е имал свястна механика за избиране на друг сценарий от този, който ви се е паднал. Бих се радвал, ако имаше такава, особено сега, когато искам да видя новите по-бързо. Разбира се, нищо не ви спира да си го смените, но има шанс да си счупите сценария и да го осъзнаете в средата на „хаунт“-а, когато вече ще е късно.

Сега се сещам, още нещо което имаха шанса да оправят, но не са – ужасните щипки за хексагоните на героите ви. Щях да им простя прекалено голямата кутия, ако бяха включили нещо, което всъщност да върши работа, вместо това извинение за начин да се отбелязват показателите на героите……….. 

Да или Не?

Widow’s Walk, като цяло добавя още много от същото. Внася и нови неща, но те някак си не са достатъчно, за да кажа, че са основата на експанжъна. По моето скромно мнение това е разширение за хора, които са играли мнооооого Betrayal at House on the Hill, но не им е омръзнала и искат нови неща, с които да си играят.

Mystic Vale – Следващо поколение deckbuilder

Добре де, заглавието може и да е малко пресилено, но в Mystic Vale има наистина оригинална механика. За това обаче след малко, за да има някаква логика в това ревю.

За разлика от много хора на сайта аз рядко пиша за игри, които са излезли наскоро, защото рядко се хвърлям на новите игри без да съм чул нещо за тях и да съм ги пробвал по възможност. По стечение на обстоятелствата обаче имах шанс да изиграя няколко пъти Mystic Vale, която излезе тази година на Gen Con. Дизайнер на играта е John D. Clair и е публикувана от Alderac Entertainment Group, по-известни като AEG. 

Компоненти

  • 80 стартови карти
  • 96 карти с ъпгрейди(advancements)
  • 18 карти с плодородна почва
  • 36 Vale карти
  • 4 мана токени
  • 14 токена за точки(със стойност 1 и 5)
  • книжка с правила
  • протектори за картите

Както обича да казва един приятел „Най-якото на тая игра е, че си идва с протектори“, защото както знаем, игра с карти задължително води със себе си инвестиция за протектори. Е, тук няма да ви се наложи. Защо картите идват с протектори? Не, не е защото от AEG са много готини, а защото… ще разберете в следващата секция.
За самите компоненти мога да кажа, че са с чудесно качество. Картите, дори и без протекторите, не са прекалено тънки, пластмасовите карти също са добре направени. Рисунките по картите са красиви и си пасват отлично с темата.

В Мистичната Долина…

В Mystic Vales вие сте друиди, които трябва да прочистят земята от мръсотиите, които са я затлачили. От сега трябва да кажа, че темата е малко позашита. В този смисъл, че между механиките и темата няма никаква връзка почти. Визуално темата се връзва с картите, но до там. Което е малко тъжно, защото темата ми допада… но от друга страна може би не би се получила толкова добре, ако се бяха опитали да вържат всичко тематично. 

Какво представлява Mystic Vale? Това е deckbuilder с няколко интересни хрумвания, които го отличават от другите игри в жанра.
На първо място, причината да си позволя да я нарека „следващо поколение“, е възможността освен собственото тесте да си правите и самите карти. Как? Ами много просто (това е причината картите да идват с протектори) – картите, които си купувате са прозрачни и пластмасови. На тях има място за три картинки – една най-горе, една в средата и една най-долу. В стартовото ви тесте всички карти имат протектори, в които да пъхате картите, които си купувате, като ги напасвате така, че картинките им да не се покриват една друга. По този начин вие си „билдвате“ уменията на картите.

Другото много важно нещо, което произтича от тази механика е, че за разлика от в други игри от жанра, тук тестето ви практически не увеличава своя размер, а винаги си остава едно и също. Това премахва доста досадния момент на „изтъняване“ на тестето, който почти задължително присъства в deckbuilder-те. 

Третата механика, която всъщност не е хич уникална, е „пушурлък“(push your luck). Преди да можете да си купите карти, вие трябва да знаете с какъв ресурс разполагате за тях. Това разбирате, като започнете да обръщате карти от тестето си. Върху картите ви, с времето ще се натрупат добро количество иконки, но в момента ви интересуват само две – за мана и за „поквара“. Всяка карта с мана, която обърнете ви добавя толкова мана, за този ход, колкото символа… мана има на нея. Когато обърнете три символа „поквара“ обаче трябва добре да помислите дали искате да продължите, защото, ако обърнете четвърти, то губите всички карти, които сте обърнали до сега. Това звучи като доста опряна на късмет част от играта, но всъщност вие доста лесно можете да си броите картите и да знаете какъв е шанса да уцелите някое от неприятните червени кръгчета.

Освен картите, които си правите за тестето си има и втори вид карти – Vales, които не се купуват с мана, а с другите символи, които ще ви дават някои от картите, които си купувате с мана. И които ви позволяват да кажете три пъти които в едно изречение…които.  Vales обикновено са карти, които изкривяват правилата и ви позволяват да си купувате повече карти, дават ви допълнително мана, неутрализират символи „поквара“, конвертират едни символи в други или просто ви дават точки накрая на играта. Vales картите са съществена част от играта и ако решите да ги игнорирате ще загубите.

 

Точки, точки! Всичко е за точките!

Mystic Vale се играе за точки, като броят им за победа зависи от броя играчи. Има три начини да си набавяте точки. На всеки ход от картите, които сте си направили (за тези получавате токъни всеки път), накрая на играта от картите, които сте си направили (за тези не получавате токъни) и от Vales карти. Когато предопределеният брой токъни с точки се изчерпи, то започва края на играта, който се изразява в това, че рунда се довършва и се смята крайният брой точки, който имате като токъни и точки от карти. Един вид – токъните за точки са „времето“, което имате до края на играта и в зависимост от това колко бързо ги събирате, толкова бързо ще приключи играта.

Може би тук е мястото да кажа и за стратегиите на игра, тъй като те са пряко свързани с точките. Ами доста са всъщност. Можете да си направите няколко „дебели“ карти, които ви дават много мана и да гледате да си въртите по-бързо тестето, за да ви идват по-бързо. Може да имате много карти с мана, които обаче всеки ход да ви дават мана, макар и в по-малки количества. Може да заложите на карти, които на всеки няколко хода да ви дават точки по време на играта или на такива, които дават накрая, и така нататък. Каквото и да избере обаче ще трябва някак си в стратегията си да вплетете Vales картите, защото няма да стане без тях, повярвайте ми.

Не всичко е птички и цветя

Първо искам да кажа, че на мен Mystic Vale ми хареса много. По принцип харесвам игри с карти, а CCG-та и deckbuilder-и са ми сред любимите. Обаче, за да е ревю, като ревю, не мога да не кажа и няколкото негативни страни на играта. 

Първият, и най-голям проблем, й е липсата на интеракция между играчите. Няма… никаква! Ама никаква, нито грам, нула, нищо. Да вземете на някого картата, която иска не го броим. Липсата на взаимодействие малко убива играта и въпреки че тя върви сравнително бързо, особено в началото, след като си изтеглите картите за следващия ви ход, то няма много какво да правите освен да гледате другите. А към края…това ни води към втория голям минус на играта за мен, а имено…

…играта става бавна след средата. МНОГО бавна. Представете си четирима души, които са построили тестетата си и вадят по 10-15 карти. Всичко, което сте строили досега си щраква на мястото. От което следва, че и трябва да разгледат всичко, което се случва по картите и да решат какво да си купят. Което изобщо не е лесно, камо ли бързо, когато могат да си позволят всичко. О, да, ще има такива моменти, ако сте играли правилно. На мен лично ми се е случвало при пълно комбо от картите ми да вадя по 15-16 мана, което е много в тази игра.

Тук искам да вметна и нещо, което може би не стана много ясно и което за някои хора е плюс, за други минус, а за трети (като мен) им е все тая, стига играта да е добра. Mystic Vale e семейна игра. Да, така е, не ме гледайте по този начин. Играта е проста, обяснява се бързо, правилата са интуитивни и буквално след едно изиграване вече ще сте наясно какво трябва да направите следващия път и какво сте сгрешили предния.

Какво? И заключение ли ви трябва? Мързела на някои хора просто… добре, добре!

Заключение

Mystic Vale е deckbuilder, в който не само си правите тесте, но и самите карти за това тесте, като по прост, но оригинален начин си комбинирате картите в една, с до три умения. Тази механика ви позволява не само всеки път да играете с различни карти, но и запазва тестето ви с един и същи размер през цялата игра, което елеминира някои досадни характеристики на deckbuilder-ите. 

Другата изненада е, че въпреки очакванията на много хора, Mystic Vale всъщност се оказа приятна семейна игра, а не тежък геймърски deckbuilder. 

Играта за жалост си има и някои проблеми, като липсата на интеракция между играчите и способността си да става доста бавна към края, особено с четирима играчи. 

Въпреки това обаче смея да твърдя, че тази игра е един от хитовете на годината и се надявам скоро да се сдобия с нейно копие, за да мога да й се радвам всеки път, когато поискам.

О, о! Вече има дори и експанжън за играта, който има за цел, ако са ви поомръзнали картите, да внесе малко разнообразие, с нови карти.

[divider]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com 

ПРЕВЮ: Gwent Beta – Загуби днес, за да спечелиш утре

През 2015 година, изпод ръцете на талантливите хора от CD Projekt RED излезе третата част от една от най-успешните RPG игри – Witcher. Покрай многото нови неща, които добавиха добрите поляци, свързани с меленото на най-различни чудовища те добавиха и нова игра, с която да се разнообразявате, когато ви омръзне да режете уши и да събирате зъби. Точно така, става дума за Gwent. Тази игра в играта допадна толкова на феновете, че те поискаха тя да бъде развита в отделно заглавие… и CD Projekt RED го направиха! 

И така след известно чакане се появи самостоятелната игра с карти Gwent, която много хора вече бяха обявили за по-добра от Hearthstone(всъщност двете игри не могат да се сравняват). 

Преди да пристъпя към самата игра искам да кажа, че Gwent в момента е в Closed Beta тест и в процес на разработване, и неща може да се променят, както има и доста други, които трябва да се донаправят. Въпреки това играта има изградени основи, върху които лесно може да се добие реалистична представа за геймплея, който ще има играта, когато излезе официално. В момента единственият начин да играете е да се регистрирате и да се надявате да получите покана.

Концепцията на Gwent е много проста на пръв поглед. Имате тесте, дали от стартовите, които ви предлага играта, или такова, което вие сте си направили, в което има някаква водеща механика според фракцията, към която принадлежи тестето. Няма мана или какъвто и да е друг ресурс, който да ви трябва, за да играете карти. Целта ви е да спечелите два от три рунда. До тук нищо чак толкова необичайно, нали? Само че в Gwent създанията, които играете много рядко се нападат едно друго. Вместо това всяко нещо, което играете на борда ви увеличава точките или намалява тези на противника. Всички тестета се въртят около това да афектират точките, които двамата противници получават и то смея да кажа по много оригинални начини. Рундът свършва тогава, когато и двамата играчи пасуват. Щом пасувате вече не можете да играете карти, докато не свърши рунда. Също така в края на всеки рунд бордът се изчиства, точките се нулират и започвате на чисто.

Не звучи толкова сложно, нали? Да, само че в Gwent теглите карти единствено в началото на нов рунд и то две в началото на втория и една в началото на третия. Разбира се има карти и герои, които ви позволяват да теглите карти, но хич не са много засега. 

С други думи, вие много внимателно трябва да познавате тестето си, да имате ясна представа за начина, по който ще натрупате повече точки от противника си и да знаете кога точно да се опитате да го направите. Може да се опитате бързо да спечелите първите два рунда. А може и да пуснете първия рунд на опонента си с цел той да се подлъже, да си изхаби силните карти и да му вземете втория и третия. Често още в средата на вторият ще осъзнаете, че едва ли ще спечелите, а още по-често ще усетите, че и двамата се опитвате да се подхлъзнете, така, че да се излъжете да си изиграете силните карти.

Тук, вероятно, е мястото да кажа, че макар играта да е извадена буквално от Вещера, то няма никаква нужда да сте играли Вещера, за да се насладите на Gwent. Е, няма да преживеете моментите, в които картите ще ви подсещат за гадни чудовища, с които сте се измъчвали, или за любими герои, които да ви карат да се подсмихвате, разбирайки защо техните карти имат определени ефекти. Но това по никакъв начин няма да ви развали удоволствието от играта.

CD Projekt RED са измислили една много проста на пръв поглед, но всъщност много дълбока и караща ви да мислите, игра, която в същото време е динамична, бърза, и рядко продължава повече от 20 минути. Не може да не им признаем също, че въпреки волното си или неволно навлизане в CCG жанра, то го правят с игра, която няма много общо с останалите на пазара.

В Gwent, разбира се, има и нещата, които очаквате и виждате във всяко друго CCG. Можете да си купувате буустъри, да играете срещу други играчи или срещу приятелите си от GoG. За сега няма ладър, но вероятно и това ще се появи в някой бъдещ ъпдейт. Интересна механика, която за сега като цяло мисля, че е хубаво нещо е това, че ако ви кажат GG(Good Game), то получавате бонус награда след края на мача. Като цяло от тридесетината игри, които имам зад гърба си, до сега не ми се е случило повече от 3-4 пъти да не ми кажат GG, което ме навежда на мисълта, че хората го правят понеже искат и на тях да им го казват. Сега, тук можем да навлезем в цялата тема кога, защо, дали е хубаво и т.н. да се казва GG, но не мисля, че има нужда и затова няма да го направя.

Заключение

Играта определено е свеж полъх в жанра. Препоръчвам я на тези от вас, които, като мен, са фенове на жанра, но трудно намират нещо интересно и ново в него.

В момента можете да се запишете са Closed Beta теста, като CD Projekt изпращат покани на вълни и са доста щедри, така че има добър шанс бързо да се озовете в играта. Няма друг начин да играете, освен ако не получите покана за бетата.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.playgwent.com/en“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

The Warlock of Firetop Mountain – Някои неща не остаряват

Докато се чудех с какво да ви засиля този път, дали с някоя Print n Play, която никога не сте чували или с някой вариант на настолна игра в електронен вид се присетих за Sorcery! на Стив Джаксън(не този, другият) и си викам „А, ми то наскоро конвертираха и The Warlock of Firetop Mountain“ и реших да ви покажа какво са направили Tin Man Games с тази, явно безсмъртна, книга-игра.

За разлика от Sorcery! този път всичко се развива единствено в Планината, като вашата цел е да достигнете върхът, където се подвизава могъщият магьосник и господар на Планината. В зависимост кой герой си изберете в началото, то ще имате различна цел, но тя винаги ще включва Магьосника.

Имало едно време, един Магьосник…

И тук историята върви по същият оригинален и чаровен начин, както в Sorcery!, а именно винаги ви се дава едно парче хартия, на което има текст и избор, като след като направите изборът си, нов текст се появява. Много ми хареса, като идея и се радвам, че го ползват и за Firetop Mountain. Другото, което са запазили като идея е героят ви да си има фигурка, подобна на тези от настолните игри с тъмници(DnD и компания, трябва ли да уточнявам въобще). Разликата от Sorcery! e че тази е доста по-детайлна. Това всъщност важи за всичко заобикалящо ви. Тъй като сега действието се развива само в Планината, много е наблегнато на детайлите и всичко изглежда много добре. 

Освен на външен вид обаче дигиталният порт създава и едно усещане, което го нямаше в Sorcery!, а именно усещане не толкова, че четете книга, а че играете „dungeon crawl“.

В началото на играта вие ще имате избор между няколко герои, които освен различни показатели и умения имат и различни истории, които ще имат голямо значение за нещата, които ви се случват в Планината. Например може да разпознаете известен авантюрист(като вас) и по този начин да изтръгнете важна информация от него или дори да намерите ваши фенове сред иначе доста агресивно настроените гоблини. Или може да цапардосате стареца по главата и да набучите гоблина на копието си…всичко, буквално зависи от това кой сте. Героят, който ще си изберете определя и целта, която имате. Това разнообразие идващо от героите, заедно с факта, че дори и изглеждаща като настолна игра, това е книга-игра, то вие ще имате доста за преиграване и изпробване.  

Мечове и квадратчета

Сред книгите-игри има не една и две серии и The Warlock of Firetop Mountain е горд представител на Fighting Fantasy следователно вие доста ще се маризите с други типове, които с навлизането ви в Планината доста бързо ще станат много по-различни от тъпи гоблини и орки. Когато започнах играта/книгата се чудех дали ще използват същата „powerbluff“ система, както в Sorcery!, но всъщност те бяха измислили нова и то доста интересна бойна система.

Tin Man Games я наричат „GridBluff“, но реално това е програмиране на действия, които след това се случват едновременно. Това прави битките много динамични, но в същото време тактически и ще ви се наложи да помислите преди да действате. Тази система позволява и голямо разнообразие от противници. Вие ще срещате всякакви щуротии – от каменни ръце, които могат да се протягат през няколко полета и гигантски статутии, които могат да се бутат една друга и да ви приклещват до огромни чудовища, които ще удрят цели редове и колони, където ако се намирате бързо, бързо ще се сбогувате с живота си.

Заключение

Ако сте стигнали до тук, то вероятно вече сваляте играта. Смисъл Fighting Fantasy, Стив Джаксън, Иън Ливингстоун, книга-игра, Tin Man Games…трудно, ако сте фенове на жанра може да искате повече. Но дори и да не сте(все още) фенове и сте се чудили някога дали е за вас това, то Планината е и добър начин да пробвате. Дигиталния порт запазва всичко характерно за книгата и в същото време е подсилена от модерни технологии, което добавя към изживяването. Играта има какво да предложи и на стари авантюристи търсили съдбата си в Планината, тъй като добавя нови герои, противници и зони, които да се изследвате. Няма причина да не я пробвате, ако това е вашият мармалад! 

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://fightingfantasyapps.com/books/the-warlock-of-firetop-mountain/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/324740″ target=“blank“ ]Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.humblebundle.com/store/the-warlock-of-firetop-mountain“ target=“blank“ ]Humble Store[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://tinmangames.com.au/blog/“ target=“blank“ ]Tin Man Games[/button]

Reigns – Какво е да бъдеш крал?

Предният път ви казах, че за Card Crawl ме е подсетила друга мобилна игра, която бързо е станала хит и че следващият път ще ви разкажа за нея. Е следващият път е сега, а играта е Reigns.

Дело на Nerial Reigns e соло игра, в която вие сте кралят и ще трябва да решавате проблемите, които вашите поданици, съветници и генерали ви поднасят. Как? Много просто.

Имате едно тесте с карти, които са вашите поданици, всеки път най-горната карта от тестето ви ще ви представя случаен на пръв поглед проблем и две опции, от които да изберете. Всъщност често проблемите ви ще са свързани с предишни ваши избори или дори и на Крале преди вас.
Изборът ви може да има три възможни ефекта – да намали влиянието ви върху някоя фракция, да го увеличи или да няма никакъв виден на пръв поглед ефект. Ако влиянието на някоя фракция достигне максимум или нула, то вие умирате и е ред на вашият наследник, който започва от нулата горе-долу. Целта ви е да оцелеете възможно най-много години, но не само!

Колкото и да е невероятно в една толкова проста игра, разработчиците от Nerial са успели да вкарат история, която се разгръща постепенно, когато на базата на решенията си срещате нови и нови герои, които ще ви разкриват нови части от загадката, както и ще добавят нови карти към тестето ви, правейки най-често задачата ви още по-объркваща и трудна. Заговора достига дълбоко, враговете ви са навсякъде, а съюзниците неизвестни. За да ви помогне в началото с прогреса Reigns има дори и куестове, които продължават и след първите хиляда години, но не са задължителни за следавне, въпреки, че помагат да не забравите какво трябва да търсите, ако искате да победите Дявола.

Reigns е замайващо тематична игра. Ще имате любовница, ще имате жена, която няма да ви роди син(какво ще направите с детето е ваше решение), ще организирате кръстоносни походи, ще се биете с други кралства, ще ставате жертва на селски възстания и метежи водени от богатите търговци, ще организирате покушения, ще скитате изгубени из безкрайни тъмници, ще се дуелирате с хитроумни скелети. Ще умрете мразени с главата ви на кол или обичани и помнени завинаги от бъдещите поколения. Ще останете в историята или никой няма ви да помни.

В заключение мога да кажа само, че бях смаян и очарован безмерно от тази малка и на пръв поглед проста игра, която се разгръщаше повече и повече, пред мен, колкото повече я играех. Чудесна добавка към приложенията ви и една от малкото наистина добри и оригинални игри на мобилният пазар, в момента.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://nerial.co.uk/reigns/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://nerial.fr/“ target=“blank“ ]Nerial[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.devolver.reigns“ target=“blank“ ]Reigns в Google Play[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/474750/“ target=“blank“ ]Reigns в Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/reigns/id1114127463″ target=“blank“ ]Reigns в iTunes[/button]

Card Crawl – Пълзене с телефон в ръка

Уау, това ми отсъствие от сайта беше дълго! Причините бяха различни, най-вече малко време за каквото и да е „boardgame related“, но ще се опитам лека-полека да се завърна към хобито отново по-активно. Както и да е, това не е темата на тази статия, така че да минем към същността на нещата. Card Crawl. Приложение. Мобилни устройства. Моята втора „специалност“ на сайта след print and play игрите. Пак се отнесох, паузата явно ми се е отразила зле, нека опитам още веднъж да се концентрирам. Така.

Card Crawl e дело на TinyTouchTales, а художник е Max Fiedler aka Mexer, излезе 2015 година и бързо събра 3-4 награди. Това е малка соло игра с карти, която тематично е dungeon crawl, но темата не се усеща много силно. В играта целта ви е да минете през цялото тесте на бармана(понеже, разбира се, играете в една кръчма), което е 54 карти. В него винаги има определен брой чудовища, предмети, колби живот и пари.

Както споменах вашата цел е единствено да минете през цялото тесте или с други думи да минете от единият край на подземието до другият без да умрете. За да успеете обаче ще трябва много внимателно да преценявате какво да вземете, с кое да се биете и кога можете вие да поемете удара. По време на игра пред вас ще има освен грозният орк кръчмар, който пие нагло бира без вас и осем места за карти. Долните четири са вашият герой с неговите два предмета, инвентар и аватар.

На горните четири ще откривате различни неща в подземието. Тук идва стратегическият момент на играта. Докато на горният ред има повече от една карта, орка няма да раздаде нови, както и всякакви използвани предмети няма да изчезнат от полетата на вашият герой, а други не можете да играете върху използваните. В инвентара си може да имате само една карта, докато не решите да я ползвате или не я замените с друга, същото важи и за двете ви ръце. С други думи ще трябва много да внимавате какво взимате и какво за кого ползвате или много лесно може да се озовете срещу срещу нещо прекалено силно и да привършите играта си набързо. Всъщност този риск си съществува и като внимавате, но това внася лек roguelike елемент, който на мен лично ми допада.

Няколко важни неща за видовете карти за да ви се изясни още малко играта:

  • Чудовищата остават на борда докато не ударят нещо (героят ви или щита му) или не ги убиете. Можете да намалите живота и атаката им без да ги убивате изцяло и те ще останат с тези показатели докато не излязат от играта по някакъв начин.
  • Златото може да сложите в ръката си или в инвентара си, но то ще остане там, като използвана карта, докато не бъдат раздадени нови карти.
  • Колбите, ако ги сложите в ръката си ще ги използвате веднага, ако ги сложите в инвентара си ще можете да ги ползвате по-късно.
  • Оръжията са предмети, които правят поражение, но могат да бъдат използвани само веднъж, без значение дали сте ги използвали за цялата им атака или не. Тоест, ако с меч 5 ударите чудовище на 3 живот той пак ще изчезне.
  • Щитовете блокират поражение нанасяно от чудовищата, като ако чудовището има повече атака от защитата на щита, то остатъка отива в героят ви. С други думи, ако чудовище 8 удари 5 щит, то героят ви ще получи 3 поражение и чудовището изчезва. Ако обаче щита блокира чудовище по-малко от него, то изчезва, а защитата от щита пада с толкова, колкото е била атаката на чудовището.
  • Уменията са различни карти, които ви позволяват да манипулирате играта по някакъв начин. Винаги са по една от вид в тестето и са избрани на случаен принцип от тези, които имате.

И в общи линии това е цялата игра. Накрая успявате или не. Въпреки простотата си, Card Crawl има доста неприятни трикове в ръкава си и ще има известен период на учене и свикване с механиките, но една сесия е между 5 и 10 минути, така че и това няма да ви отнеме много време. Чудесен избор докато пътуване сутрин в градският транспорт или докато чакате на някоя мноооого дълга опашка. Най-лошата черта на играта може би е това, че ще научите тестето и след това лесно ще можете да броите картите и да знаете какво ви очаква, но мисля че играта е направена с идеята да можета да правите това. За тази игра ме подсети една друга игра за мобилни устройства, която обаче излезе тази година и също стана хит, но за нея следващият път!

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.cardcrawl.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/card-crawl/id950955524″ target=“blank“ ]Card Crawl в iTunes[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.tinytouchtales.cardcrawl“ target=“blank“ ]Card Crawl в GooglePlay[/button]

Millennium Blades – Игра, която симулира игра

Едва ли е тайна за някого колко много харесвам CCG-та. За това и когато чух, че има игра, която симулира CCG бях заинтересован, но бях и малко объркан. Тъй като нямах веднага възможността да я пробвам, с времето играта се позагуби от радара ми и забравих за нея. Наскоро обаче, съвсем случайно, ми изникна възможността да я играя и веднага интереса ми беше разпален наново. Дали Milenium Blades попари първоначалното ми вълнение или напротив, разберете като продължите да четете.

В Milenium Blades вие сте група приятели, които събират карти и ходят по турнири, където с тестетата, които са си направили се състезават един срещу друг. Това са и двете фази на играта, които се редуват – Турнир и купуване на буустъри/правене на тесте. Но преди да се стреснете, тестетата тук са съвсем малки – от по 10-на карти, а буустърите са по една карта. Все пак искате да завършите играта днес, нали? На турнир освен тестето си от чудовища вие може да вземете и един deckbox и два аксесоара, като и трите имат най-различни ефекти и могат допълнително да допринесат за синергията на тестето ви. В началото на играта всеки си избира цвят и получава стартър дек от съответния цвят, също стартова сума пари и един двулицев борд. Едната страна е за турнира, а другата за драфта (то си е практически точно това).

По време на турнира, редувайки се, всички играят по една карта върху страната за турнир. Като картата винаги се играe най-отляво, освен ако тя не ви казва друго. В зависимост от това какво тесте играете, то ще взимате точки например когато карти влязат в игра, когато се обърнат с гърба или накрая на турнира, когато се събират точки. Въпреки, че играта е доста опростена, то картите имат доста ефекти, също така различните цветове и сетовете също могат да играят роля в механиките. Да, има и няколко сета разбира се, какво CCG би било иначе?! Както казах, всички играят заедно на турнира, но всъщност има доста начини да се бъркате на противниците си и да им разваляте стратегията, като им обръщате картите например. Можете да влизате и в дуели 1 в 1 и тогава се гледа силата на най-дясната ви карта, плюс ефекти, които влияят на сблъсъка, както и се тегли най-горната карта от буустър дека и нейната сила се прибавя към картата ви. Когато всички са изиграли по шест карти на таблата пред себе си турнира приключва и се смятат точки.

След края на турнира е време за харчене на пари и купуване на нови карти. Тук искам да кажа, че парите в Milenium Blades са цели пачки, а не единични банкноти. Тоест една пачка от банкноти по 1 ви се брои за 1. Мисля че това е страхотна шега с това колко са скъпи физическите CCG-та. Купуването на буустъри става едновременно, от общия пазар всеки купува и веднага слага нов на мястото на купения. Като на гърба на буустъра се вижда колко шанс има определен цвят или тип карта да ви се падне. Пазара продължава на две серии по 7 минути, като през това време можете да пускате и карти за продаване от вашите. Когато времето изтече трябва да сте готови с купуването и промените по тестето си и е време отново за турнир. След третия турнир се смята общия брой точки и се определя победителят.

Milenium Blades е една страхотна идея, която е реализирана много добре и аз бих казал, че всичко в нея е отлично! Играта е лека и бърза, за това което е, в същото време има добра доза стратегия и мислене. Картите и бордовете са високо качество. Илюстрациите са чудесни и с доза чувство за хумор. Също така ефектите на картите са достатъчно разнообразни, че да можете да играете всеки цвят поне по два начина.  Milenium Blades не просто симулира друга игра, тя симулира известна част от детството на някои от нас. Играта е това, което може да извадите, когато се съберете да играете с приятелите си, които не са чак толкова запалени по CCG игри, колкото вас. А след една-две игри туко-виж ви попитали как е най-добре да започнат и те любимото ви CCG.

Източник на изображенията: BoardGameGeek.com

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/millennium-blades-nastolna-igra-ccg-simulator.html“ target=“blank“ ]Играта в Boardgames.bg[/button]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/151347/millennium-blades“ target=“blank“ ]Играта в BoardGameGeek[/button]

Paper ‘Mech – Голям робот в малка игра

Огромните роботи пленяват въображението ни от много време. Като малки не бяха Волтрон, Конника и Звездните шерифи, Power Rangers и какво ли още не. Като поотраснахме Gundam, Pacific Rim, че даже взеха и направиха римейк на Волтрон. С други думи, големите роботи са се проявили във всяка друга сфера на „ентъртейнмънта“, но не особено силно в бордовите игри, като че ли. Или поне аз не се сещам известен представител на „mech“ тематиката(ще се радвам да ме поправите). За това и след като насочиха вниманието ми към нея, реших днес да ви разкажа за тази малка, соло print and play игра, която толкова успешно пресъздава усещането, че управлявате гигантски робот. Упс, май се издадох… Както и да е, става въпрос за Paper ‘Mech, на дизайнера Chris Alton. 

В играта вие поемате ролята на пилот на робот, който трябва да задържи огромна вълна от противници, докато неговите съюзници успеят да се евакуират. За да успеете, трябва да оцелеете и да победите всички вълни от противници, които ще се хвърлят върху вас. Сега, понеже почнах малко помпозно и не искам да очаквате прекалено много от Paper ‘Mech, да си охладя малко страстите. Играта не ме спечели с това, че има да кажем яки фигурки, които можете да си направите, спечели ме с това, че докато я играете наистина имате чувството, че управлявате гигантски робот. 

Цялата игра се състои от един лист, на който ще видите всички характеристики на робота си, както и радар, на който ще виждате от къде и как се движат гадинките. Ще имате пълен контрол над машината си, като почнем от това на къде се движите и стигнете до това с кое оръжие да стреляте, дали да клекнете, да се завъртите в профил, къде да се прицелите и какво ли още не! 

Основната механика на играта се върти около Time Track, който определя реда на атаките, както на вашите, така и на противника. Всяка атака изисква определено време и това време тече, докато атаката не достигне края на трака, тогава се се осъществява и някой го отнася. След атака имате право на едно движение. 

Собствените си атаки ги избирате вие по ваша преценка според това колко близо са противниците ви, какъв вид са и колко са бързи. Видовете противници и какви атаки те ще използват решава зарът. 

Ако всичко това не ви стига, то има още. Например, преди началото на всяка игра можете да изберете с какви характеристики да започне робота ви, също така някои от оръжията имат и специални ефекти, които трябва да имате предвид, когато си избирате с какво да атакувате.

Заключение

Невероятно е колко много игра е събрал дизайнера Chris Alton, само в един лист хартия. Определено ще ми трябват доста преигравания, докато пробвам всичко или дори и само докато намеря сигурна стратегия за победа всеки път. А наскоро дори излезе разширение за играта  – Paper ‘Mech Factory, така че определено има какво да се види и пробва още. Е, вярно е, да. Играта е абстрактна, не грабва окото, соло е, няма фигурки на гигантски роботи, които се бият, но въпреки всичко смятам, че Paper ‘Mech е игра, която всеки фен на жанра трябва да пробва и да види, че ще се връща към нея през дългите, самотни, дъждовни дни.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/198541/paper-mech/files“ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/198541/paper-mech“ target=“blank“ ]Играта в BGG[/button]

The Bloody Inn – Добре дошли, заповядайте, заповядайте…

1831 година, малко, откъснато от цивилизацията, селце има късмета да е често посещавано от туристи. Няколко алчни ханджии решават, че могат да забогатеят от това, като ограбват, а когато се налага и убиват своите гости. Всичко, разбира се, трябва да стане без полицията да разбере…

Компоненти

  • 78 карти с гости
  • 4 помощни карти
  • Маркер за първия играч
  • 30 чека по 10 франка
  • 36 ключа от стаи
  • 4 маркера за точки
  • Поле със стаи
  • Правила

Отворено…

The Bloody Inn е игра за 1 до 4-ма играчи, в която всеки ще се опитва да събере най-много пари, като… се възползва от гостите, идващи в странноприемницата (inn). След като всеки оцелял посетител е имал шанса да се върне отново (тоест тестето с гости се извърти два пъти), този, който има най-много пари/точки печели играта. По своята същност Bloody Inn e hand management игра, в която вие постоянно ще използвате картите от ръката си като ресурси, за да взимате по-добри. Не бих казал, че е декбилдинг, защото нямате тесте, то е общо за всички и всъщност самото то не се променя, а само намалява. Всички в началото започват с няколко селяни, които не са особено добри и в процеса на игра ще замените повечето от тях за по-полезни карти.

Всяка карта е както гост, така и непостроена сграда, под която можете да заровите някого, който сте убили. Много от сградите имат някакви специални умения, които често ще управляват избора ви на гости и какво да правите с тях. Картите имат също и ранг, който определя колко карти трябва да изиграете от ръката си, за да извършите действие „срещу“ тази карта. Например, ако искате да подкупите госта и той има ранг 2, ще трябва да изиграете 2 карти от ръката си, без значение какви. Ако имате карти със символа за дадено действие (в случая с подкупа пачка пари) на някоя от картите, то си я връщате в ръката, а другите си тръгват от странноприемницата. Тази логика важи и за всички други действия, които можете да извършвате (като разбира се символите на картите, които си връщате варират), а те са:

  • да убиете някой (пистолет)
  • да заровите убит (ковчег)
  • да построите сграда (мистрия)
  • да пасувате (тук всъщност просто си пасувате и можете да обърнете част от парите/точки в чекове)

Когато всички изиграете хода си (по две от петте действия всеки) е време полицията да разследва, живите гости да си ходят и да платите на помощниците си (картите в ръката ви). Ако в някоя от стаите има жив полицай, то всеки, който има труп, който не е заровен трябва да подкупи полицая като плати 10 франка, а телата излизат от играта. След това получавате по 1 франк за всеки жив гост, който си тръгва от ваша стая (с вашия цвят ключ). И накрая, ако имате пари трябва да платите по 1 франк за всяка карта в ръката си. Всеки, на когото не можете да платите (по ваш избор) си отива. 

Както споменах, това продължава, докато тестето с гости не се извърти два пъти, след което се смятат парите на всички и се определя победителят.

Свободни стаи няма!

Първо, искам да кажа, че това е една от най-тематичните игри, които съм играл. Сериозно. Иска ми се да кажа „О, тя играта си е абстрактна и не се усеща много тематиката, не се притеснявайте…“, но това ще е лъжа. The Bloody Inn e сигурно една от малкото игри, при които съм виждал толкова сериозна обстановка на масата… да не кажа малко мрачна. Така че, ако темата ви идва в повече (и това ще е разбираемо), дори не се опитвайте, няма как да я избегнете. Това за мен е най-големият минус на играта, но и най-големият плюс, ако нямате против да поиграете нещо мрачничко. Освен с отлична тематика, Bloody Inn се отличава и с чудесно изпипани механики, които чудесно се вписват в темата и работят много добре една с друга. Тук трябва да спомена и уникалния стил на рисунките, който определено има своята роля във внасянето на тази атмосфера, за която споменах.

Друго което ми направи впечатление е високата преиграваемост на играта. Първо, не всички 72 карти се ползват, а само част от тях, в зависимост от броя играчи. Това значи, че никога не знаете кои точно карти са в игра. Второто нещо са немалкото стратегии, които можете да си изградите покрай специалните умения на сградите. Уменията включват неща като бонус, базиран на определен цвят карти. Този бонус прави сгради или действия по-евтини, дава ви направо пари и други. Ако темата не ви притеснява и харесвате hand management, то The Bloody Inn е много добър представител на жанра, който ви препоръчвам да пробвате.

[divider]

 [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&pcode_from_q=Y&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&search_id=&q=The+Bloody+Inn&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]Играта в Boardgames.bg[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/180593/bloody-inn“ target=“blank“ ]Играта в BGG[/button]

The Grizzled – Игра за НЕ събиране на комплекти

1912 година. Първата световна война. Малко селце във Франция. Четирима неразделни приятели, изпълнени с патриотизъм решават, че заедно ще се запишат за доброволци, като преди това си обещават, че каквото и да стане ще се върнат заедно, живи от войната.

The Grizzled е кооперативна игра с карти за 2 до 5, в която играчите ще се опитват да изиграят възможно най-много карти от ръката си, преди да се оттеглят. Целта е да изпълнят достатъчно мисии за да достигнат Мир, преди Моралът им да е достигнал нула. 

Екипировка за война

Всеки от играчите получава по два токена Подкрепа или както бързо ще почнете да ги наричате – чай. На всеки от тях има стрелка сочеща на кого давате подкрепата си. Също така и всеки си избира герой, като единствената разлика между героите е каква опасност могат да изчистят от масата. След като всеки играч е бил първи, той ще получи и по един токен с окуражителна реч, която ви позволява в началото на хода си да назовете една опасност и всички освен вас, ако я имат в ръцете си, да я изхвърлят, след което речта ви излиза от игра. 

На Мисия

В играта има две тестета, като под едното има Монумент, а под другото универсалният символ за мир – бял гълъб с маслинова клонка в човката си. Върху всяка от двете карти има по половин тесте(горе-долу). В началото на всеки рунд, първият играч избира колко ще е трудна мисията като казва по колко карти ще теглят всички. Kогато всички са изтеглили картите е време първият играч за този рунд да реши съдбата на всички, като играе карта от ръката си… Добре де, може би го пресилих малко, но е възможно и това да стане. 

На всяка карта може да има една или комбинации от шестте опасности – сняг, дъжд, нощ, противогаз, бомба и свирка. Да, има една карта, на която ги има и шестте. Освен опасностите има и карти с травми (hard knock). Kогато някоя от тях бъде изиграна, то тя веднага влиза в сила за играча, който я е играл. Ако някой играч има четири травми в някакъв момент, то той умира и всички губят играта. Травмите по някакъв начин променят правилата на играта, като винаги я правят по-трудна. В тестето има една единствена положителна карта. 

Целта на играчите е да изиграят възможно повече карти от ръката си без на масата пред тях да се съберат три еднакви опасности. Ако това се случи, всички губят мисията оттеглят се и моралът им пада. И за да е по-трудно, има карти с капани на тях и когато такава карта бъде изиграна, то се обръща най-горната карта от тестето и влиза на масата веднага, като по този начин може веднага да се провали мисията. Ако никой от играчите не може да играе карта без да провали мисията, то той може да използва умението на героят си и да изчисти опасност, каквато е посочена на картата му или да се оттегли, ако няма травма(негова или чужда), която да не го спира да направи това. Имайте предвид, че специалните умения на героите, след като се използват, се възстановяват трудно, така че внимавайте, когато ги ползвате. Ако играч се оттегли, то с него си заминават и всички негативи, които може да носят травмите му. 

Когато всички по един или друг начин са се оттеглили, се събира общият брой на карти останали в ръцете на всички играчи и толкова карти се преместват от тестето за Морал върху тестето с Мир (с гълъба).

След като падне моралът, то всеки избира един токен с чай тайно и когато всички са готови, токените се обръщат и който е събрал най – много може да махне една травма или да си възстанови специалното умение. Ако двама играчи съберат еднакъв брой чай, то нищо не се случва. 

Играта продължава така, докато не достигнете Мир или докато Моралът ви не стане нула, при което губите играта.

Заключение

The Grizzled ме изненада с това колко напрегната, бърза и всъщност трудна игра е. Вярно, подчинена в известен смисъл на късмет и случайности, но всъщност с разумна игра, тази доза шанс е доста лесно контролируема. Това е напълно кооперативна игра, в която обаче сте лишени от каквато и да е координация, тъй като не можете да казвате на другите какво имате в ръката си или на кого ще дадете чай. По един собствен начин създава автентично усещане, че сте на война и не знаете какво ще ви се спусне на главите в следващият момент и дали другарите ви под напрежението няма да онемеят или да станат егоисти, страхливци или дори тирани, и да провалят мисията. Чудесен малък, бърз, напрегнат филър или дори завършек на вечерта. Абсолютна и напълно приятна изненада за мен.