Всички публикации от Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Здравейте, казвам се Денис. По професия съм аниматор(на филмчета, не на туристи) – скулптор(правя къстъм екшън фигури, статуетки и бюстове, а от скоро се опитвам да правя и миниатюри за настолни игри). Имам доста хобита, но настолните игри, правенето и оцветяване на миниатюри си остават най любимите ми занимания. Играя настолни игри от дете. И аз като повечето от нас съм израснал с „Не се сърди човече“ и „Дама“ , но от 2010 интереса ми се засили, благодарение на Иво Драганов и събитието за настолни игри, което организира във Велико Търново. Защо играя – играя зареди самата игра и социалния контакт с хората. Победата не ми е приоритет, обичам да гледам как се развива самата игра (освен при Heroquest – ТАМ ПРОСТО ИЗБИВАМ ВСИЧКО В ТЪМНИЦИТЕ НА ПОДЗЕМИЕТО, А ПОСЛЕ ПРИБИРАМ ЗЛАТОТО И АРТЕФАКТИТЕ!!!)

ТРИ…ТРИК…ТРИКАЗКА.

Дойде и това време да се продуцират повече игри в нашата родина и днес ще ви представя проекта „Триказка“ на Boarderia.

Нека да започнем от тук. България е малка страна, но с богата природа, фолклор и история. Има много извори, от които да черпим своето вдъхновение за нашите проекти. Така са направили и авторите на Триказка. Съчетали са бита с фолклора и са го допълнили с въображение.

Не бях помолен, а имах честта да тествам това произведение на съвременния български бордгейм дизайн. Ще си кажете „Какво толкова ги възхваляваш тия, я гледай колко български игри започнаха да излизат всяка година.“, но няма да сте прави, защото не става въпрос, а и никога не е ставало, за количеството преди качеството.

Мнозина от вас са я тествали в различен период от нейното създаване, а и екипа все още изглажда детайлите по механиката и правила. За това аз ще ви споделя личните си впечатления от плейтеста, който направихме у нас, а вие ще прецените до колко това ви е полезно като информация и дали трябва да ми се доверите.

Ще започна с единственото нещо, което ме затрудни – оформлението на книжката с правилата. Отне ми извесно време да подготвя компонентите, защото нямаше никакви картинки показващи отделните компоненти, по които да се ориентирам кое какво е в началото. Важното, е че авторите на играта са отворени към градивна критика и предложения и това в крайния вариант ще бъде изчистено. Самите правила са добре структурирани и разяснени. Бързо се вниква в историята и сюжета на играта. Стартовия куест също има въвеждаща функция за играчите.

Сетъпа на играта е интересен, защото всеки от тримата(това е заложения брой играчи, ни повече, ни по-малко) играчи получава различно пророчество, на което да вярва и спрямо него си избира подходящ герой за игра. Едва в края на „миналото“(първия от двата етапа в играта) когато ви свършат теренните плочки, на случаен принцип се тегли едно от трите пророчества и се пренасяте в „бъдещето“ (втория етап от играта)  за да видите неговото изпълнение. Всеки от героите си има дашборд, който дори и прототипен стои издържано и впечатляващо. Всички сектори са обозначени с цифри или синволи, а само специалните умения са с текст, защото са различни за всеки герой.

Следващия елемент, на който искам да обърна внимание са теренните плочки – тип „Каркасон“. Разликата тук е че са разделени с мрежа на четири равни полета в квадрат, по които да се движат нашите приключенци. По плочките има различни синволи и обекти, някои постоянни, други временни, докато не бъдат взети или не изпълнят своето действие. Има и прегради спиращи хода на героя, като по този начин го карат да заобиколи даденото препядствие и да се забави. Поставянето им е основен елемнт от механиката на играта и подобно на „Диабло“  и още няколко дънджън компютърни игри от близкото минало, представлява разкриване на картата в реално време. Поставящия решава, коя от четирите страни да допре до своята плочка и от коя страна това да се случи. По този начин само с две плочки имате 16 различни комбинации. Ами ако плочките са 20?

Като всяка игра от подобен тип и тук имаме карти със съкровища, които са разделени в три категории. Интересна механика е хвърлянето на къстъм зар за определяне на наградата от даденото съкровище. Играча хвърля три зара и в зависимост от получения резултат „печели“ една от трите опции на картата. Има вариант и нищо да не вземете ако хвърлите празен резултат. Прави ли ви впечатление как почти всичко е „три“?

Подобно на тях са разделени и картите за битките, отново на три нива. Но тук вече всяка карта отговаря на даден противник, съответно, колкото по-високо ниво е картата, толкова по-опасен е противника.

Тоукъните за маркиране по терена са пластмасови, което в повечето игри се води „Делукс“. Също така качеството на компонентите за прототип е на много високо ниво (по-добро от на някои игри на пазара).

Няма как да не обърна внимание на изчистения и прецизен дизайн на кутиите. Не знам дали това ще е крайния вариант, но дори на този етап стои като завършен продукт, който бих си купул.

И за финал оставих най-доброто…миниатюрите разбира се. Що е то Дънджън без фигурки? Не знам, аз само работя тук!

Та за фигурките, скалата на прототипите е около 28мм, но с правилни пропорции. Т.е. са с по-тънки крайници и оръжия. Детайла им е супер, защото са отпечатани на резинов 3Д принтер, а там вече се правят всички мострени фигурки за такъв тип игри. Надявам се зареди пропорциите финалните миниатюри да са поне 32 мм, за да не се загуби от детайла при масовата продукция. На груповата снимка се забелязва, че част от детайлите липсват (рогата и оръжията), но това е в следствие на крехкия резин. Материала е такъв, че прави страхотен остър детайл, но не е подходящ за пренасяне и многократна употреба. И въпреки тези транспортни дефекти, детайла на живо е удивителен. Дизайна на героите е взаимстван от нашенския фолклор. Хубавото е, че не стартирате с джудже, варварин, елф и магьосник, а примерно с „Неродена мома“, Сребърния елен„ и „Слънце и месец(луна)“, като последното са два героя в едно, всеки стъпил на половин база и в даден момент от играта могат да се разделят, като ползват едни и същи характеристики.

Освен тук в играта ще срещнете много такива интересни и раздвижващи сюжета моменти, както в битките, така и в съкровищата.

В заключение ще кажа, че „Триказка“ определено не е поредния „дънджънкрол“ с преправени правила от класическите заглави. Играта си има свой авторски свят, механика и дизайн и по нищо не отстъпва на чуждоезиковите си съперници. Пожелавам ви ако не сте я пробвали, да се впуснете в нейните приключения възможно най-скоро.

„Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!“ – народна мъдрост

 

Едно от най-очакваните родни заглавия за тази година(2020 F.U. Covid19), съвсем скоро ще е на пазара. Но преди да ви зарина с хвалебствия (вече сте предупредени) искам да споделя с тези от вас, който не са запознати, част от историята на това игрово произведение.

Преди много много години в далечната 2019, когато хората се движеха свободно и не носеха маски, в далечното кралство Майналенд се проведе благородния турнир „Пловдив гейм Джем“. Беше пълно с рицари, принцеси и всякакъв род митични изроди, решили да премерят слили в различните изпитания, заложени от организаторите. Нашите двама герой, се записали за турнира къде на сериозно, къде на майтап. За жалост нито един от тях не могъл да се впише в някои от вече сформираните отбори и като двама аутсайдери, решили да сформират свой собствен Дует отбор. Представянето им в турнира било толкова епично и зрелищно и въпреки липсата на добра подготовка, нашите двама герои докоснали сърцата по трибуните и завоювали „Наградата на публиката“. И така започнала сагата на играта „На вуте да му е зле“.

Година по късно, след голямо количество плейтест и дузина корекции играта вече има свой официален физически облик и няколко игрови копия. Все още се очаква доставката на първата партида – бройки за продажба (но когато четеш това, те вече може да са по родните магазини).

Идеята на играта е много социална – до болка познатата ни тема за съвместното съжителство в жилищна коооперация тип – панелка. Не са пропуснати комшиите и техните „особености“. И Най-вече преживяването на играчите на социалния контакт с тези същества(…да комшиите).

Що се касае до правилата и механиката на играта, авторите наистина са отделили време в тяхното проучване, разработване и тестване. Като краен резултат в ръцете си държим една страхотна социална парти игра, с лесни правила и семпла, но издържана механика, позволяващи бързо разучаване и разиграване на няколко игри, без да почувствате отегчение или да загубите интерес. Хапчетата са най-доброто хрумване тук. Това е което мен лично ме грабна от компонентите най-много. Едно наистина съобразено и внасящо голяма доза реализъм в играта решение, за което поздравявам авторите ѝ. Няма такова удоволствие да видиш как някой комшия (най-вероятно бивш приятел, след играта) изпива последното си хапче за успокоение пронизвайки те с най-чистия поглед изпълнен с омраза…мухахахахахахахаааааа… Играта се базира на хумора и е важно хората, с които играете да имат чувство за хумор или поне да са чували за него. Зарчето е другия елемент предизвикващ голяма доза смях по време на междусъседските сблъсъци. Също както и в истинските кооперации, тук комшиите могат да се съюзят временно докато елиминират, някой по-нежелан съсобственик, а после пак да се хванат за гушите.

За картите ще отделя по-специално внимание. На първо място страхотните карикатурни образи ви разсмиват още от корицата на кутията. Всяка карта е с уникален рисунък представящ част от живота на панеления обитател. Друго добро решение са различните пословици и поговорки на всяка една от картите спрямо нейната функция. Някой може да види сходство в дизайна на самото им оформление с някоя от чуждестранните картови игри от подобен тип, но това не е от значение, защото всеки се учи от добрите практики.

В заключение ще кажа: „Това е едно страхотно социално-гейм преживяване, което ще ви държи в напрежение до самия Ви край!“

[button color=“blue“ size=“medium“ link=“https://nastola.bg/navute/?fbclid=IwAR20F_ZJBaxbitpDW0ZMA0F_FQ-URwsN0ayobdm5yr8gTmPtPIzP0YHYqoo“ ]Още за играта[/button]

П.С.

НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА СИ ПОЛУЧА МОЯТА БРОЙКА И ПАК ДА Я ИГРАЕМ С ПРИЯТЕЛИ!!!

Tactix – Dust Tactics?!…не! Джъст Tactix!

 

Днес имам не леката задача да ви представя рекламна статия на игра(„Деян ме накара“). Преди година стартирахме едно начинание с него, но това ревю така и не достигна до вас, но сега ще поправя тази грешка. Аз лично избягвам рекламите, но за забавление, ще направя изключение. И в този ред на мисли държда да знаете, че съм абсолютно безпристрастен при написването на следващия текс и не съм получил нито стотинка от създателите на играта. За това като един Хорст Фукс на настолния блогшоп, ще се опитам да ви убедя, че имате нужда точно от тази игра.

Както написах и в заглавието на статията, можете да се досетите, че още щом видях играта в главата ми се появи асоциация. Разбира се, че с игра с миниатюри, каква друга да е?! Но тази не е такава и въпреки това в основата си е много сходна, с онази другата, да с фигурките.

За да ви стане по-ясно на кратко ще ви обясня за самата игра. Тактикс е игра наподобяваща много шаха, но за разлика от него се играе със зарчета. Това е страхотно, защото сами решавате с какъв ход да играете и имате реална представа от възможните ходове на вашия опонент. Механиката е много елементарна, защото можете да движите зара с толкова полета колкото показва най-горната му страна. Трябва да изминете пълния брой полета, а като бонус имате право веднъж на ход да завиете на ляво или на дасно. Както и при други игри от елиминационен тип, ако вашия зар спре на поле с противников зар, го изкарва от играта. Хубавото тук е, че противника ви няма как да върне обратно този зар в играта. Крайната цел е или да елиминирате противниковия цар(стъпвайки отгоре му) или вашия цар да стигне стартовото поле на противниковия. Звучи лесно а?

Да ама не, тук както и при шаха идва момента за стратегия и пресмятане на ходовете. В тази игра буквално упражнявате пресмятане и броене на числа. Също така играта развива и стратегическото ви мислене на едно съвсем елементарно ниво. Това прави Тактикс идеален филър преди разиграването на някое по ресиозно заглавие със стратегически елементи в геймплея.

Играта е подходяща за деца от 8 годишна възраст, което я превръща и подходяща дидактическа игра(да има и такива образователни игри, да знам и за други игри освен тези с миниатюрите) помагаща за развиването на умстения им потенциал.

Играта се среща и с английското заглавие “Duel”. Първата от поредицата излиза на бял свят през далечната 1975 година. И така до ден днешен. Това е един неугасващ хит, който силно препоръчвам на заклетите бордгеймъри. Това е като да сте фенове на хобито, а да нямате у вас някоя стара кутия с Домино или Не се сърди човече…не не ми казвайте МОНОПОЛИ.

Тук вече ще обърна много специално внимание на дизайна. Уникален е! Да започнем със зарчетата. Всеки играч разполага със седем зара шест, от които са стандартни D6(това е обикновен зар с шест страни) и един специален, който играе ролята на царя. При него особеното е, че се движи винаги с едно поле напред. Самите зарове имат вдлъбнати ръбове. Това е така, защото дъската за игра е оребрена с изпъкнали очертания. В момента, в който бутнете зара напред, той се претъркулва и цифрата отгоре се променя. Така до последното завъртане цифрата на зара е съвсем друга от тази в началото. Заровете са дървени и усещането е много приятно. Самата кутия си има готов органайзер вътре и няма нужда от допълнително оформление.

Сетинга е супер бърз. След като отворите кутията само трябва да подредите заровете по места за около 30 секунди и сте готови за игра. Една игра не продължава повече от 15 минути. Общо взето всичко е бързо, лесно и интересно.

В заключение ще допълня, че това е игра подходяща за всякакъв тип играчи, малки или големи, нови или напреднали, дори Деян ще хареса тази игра със зарове, защото тук зара е логичен и контрулируем. Единствения недостатък на играта е, че не съм я виждал по нашите магазини.

 

March on the Drina (WW1) – „Балканския театър“ през погледа на сърбите

Маршът към Дрина е стратегическа военна игра за контрол на територия, която ще ни върне назад във времето на Първата световна война. И ще ни хвърли в сблъсъка между най-мощните нации в света. Играта обхваща действията от „Балканския театър“, а по-точно  историята на Сърбия, нападната от три „жестоки“ империи, Германската, Австро-Унгарската и Българската(когато бяхме империя). Преди да ви запозная с предварителните факти за играта хвърлете един поглед на документалния филм по повод историческите такива свързани с тези събития.
[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=S3j0PR-xwfg“ ]към ФИЛМА[/button]

Какво ще съдържа играта? Всяка една от четирите армии има еднакви като вид, но различни по съотношение единици. Ще разполагате с командири, кавалерия, пехота и артилерия. Картата ще бъде с хексагонални полета и основните военни действия ще се извършват на сръбска територия. Играта ще бъде за играчи от двама до четирима, като всеки играч, ще може да влезе в ролята на командир на една от включените нации. Урааааааа ще играем с България. Не е зле.

Времетраенето на една игра ще е между два и три часа. Още за компонентите?! Разбира се тоукъни, карти, четири дашборда за всяка армия и маркери с валута, защото на война без кеш не се ходи(зловещ смях и зелени блясъци в очите)

За впечатленията ми от геймплея ще ви кажа в ревюто когато получа играта и я тествам, но все пак ако искате да видите примерно разиграване натиснете бутона отдолу. За сега изглежда обещаващо.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?time_continue=529&v=Pj_8IoH3l_o&feature=emb_logo“ ]Как се играе[/button]

Механиката на играта е стандартна ходова, не включва зар, защото всичко се опира на вашите стратегически умения. Това е WARGAME и като такъв включва много малко случайни моменти. Интересното тук е календара, който следва хронологията на събитията. Във всеки следващ ход се обръща нова страница, която играе ролята на евент карта добавяща нещо специфично за даденото разиграване. Споменах ви и за командирите, тук представени като генерали от историята, всеки от тях има специфично умения, което приложено правилно на бойното поле ще ви доведе до победата.

Илюстрациите на стендовете са на много добро ниво, както и самия дизайн на компонентите и кутията. Вижда се, че авторите са вложили цялата си енергия в тази игра, защото я разработват повече от седем години.

Харесвам идеята им да заложат на историческите факти и по този начин да ни покажат историята от друга гледна точка, различна от нашата. Войната е Ад и всеки учасник в нея я възприема по различен начин.

За пледжовете – няколко са обявените в предварителната кампания, като знам, че ще има и един допълнителен, позволяващ ви да сложите ваша снимка на една от фигурите и евентуално на арта на самата кутия.

Цената на стандартния пледж е 55$, а доставката до България ще е още 17$. Кампанията в кикстартер ще стартира на 22 септември, но страницата вече е заредена и може да се види, като натиснете бутона отдолу.  Ако и вие като мен проявявате интерес, включете се !!!

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/princepsgames/march-on-the-drina-ww1?ref=3y24q2&token=323b1184&fbclid=IwAR07LhzgIfn3H4lBv4T7Q2s1OwkdiAgEw0EyPzK8eBAI3x1M9H1h6W9h0y8″ ]–> КЪМ КАМПАНИЯТА В КИКСТАРТЕР[/button]

Witty Hooligan – Палавото отроче на Playland

Днес ще ви запозная с новата поредица на Playland – witty hooligan. Първите десет заглавия са на пазара от няколко месеца и вече набират популярност. Можете да ги откриете като натиснете бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.ozone.bg/series-witty-hooligan/“ ]Купи от тук[/button]

Защо реших да ви представя тази поредица. За тези от вас, които не знаят, Playland са на пазара в България от десетилетия. Имат най-много български заглавия, а дори да съберем останалите български игри + преведените от други държави, пак няма да се доближим и на половина до тяхната бройка. Познавам творчеството им от „истинската“ ми работа. Когато правим детски конкурси за рисунка винаги част от наградите са техни игри, а през летните месеци организираме лятна арт школа, където петъците са ден на настолните игри, защото моя мисия си остава да популяризирам хобито винаги когато мога. Та там децата също носят игри на  Playland и доста от тях са интересни и образователни. Това не са игрите на които върлите фенове на хобито са свикнали, не блестят с уникален арт, да не говорим за миниатюри, но си имат своите качества. Чара им е в това, че се придържат към класическата визия – борд, зарче, пионки и карти. Имат и доста интересни хрумвания, но това, което искам да ви кажа е, че игрите им в основата си са образователни и семейни, целящи да съберат семейството заедно да се повесели. И за това поредицата на Witty привлече вниманието ми веднага след като я видях. Нещо ново, загадъчно и мрачно с ретро комиксови илюстрации и провокиращи заглавия. Не можах да устоя. Е…това са игрите на Witty Hooligan.

 

Проекта представлява колекця от парти игри за възрастни(18+) в основата си свързани с майтапи, ловкост, асоциативно мислене, употреба на алкохол и събличане. Има и изключения разбира се, но по-голямата част не е подходяща за деца. Ще ви споделя впечатленията си от всяка една игра, както и ще ви дам насоки за допълнителни възможности за забавление с някои от тях.

Първата игра е “Алко сити”. Това, което пропуснах да спомена е, че 6 от игрите са в малки кутии (и разбира се по-евтини като вариант), а останалите 4 са в големи. Та тази е от големите. За всички игри ще има видеа представящи компонентите и геймплея им, като в момента на писане на статията в нашия ютуб канал са качени първите 6 от тях. За това няма да влизам в подробности за правилата и съдържанието а ще ви споделя крайните си впечатления от самите компоненти и геймплея. “Алко сити” е една от игрите с по-бавен сетинг, но пак не отнема повече от 2 мин. от отварянето ѝ. Качеството на кутията и компонентите е много добро, особено за цената, на която се предлагат тази и всички останали игри. Играта има интересни игрови решения, особено частта с полицията (но няма да ви издам, за да запазя момента на изненадата). Стартирайки първо ще разучите вашия алкохолен град, докато разкриете всички възможни места за посещение. После така или иначе ще сте се наквасили и ще продължите да минавате през вече посетените преди това места за забавление. Имате стандартен D6 зар за игра, който да ви навигира в моментите на замаяност и по лесно да се ориентирате в кой обект да влезете и да се изложите. Ако сте решили да се „накажете“, съвсем спокойно можете да замените пластмасовата бутилка с ШОТ, който играча да изпива на своя ход, а след това да бъде презареден за следващия. Играта е добра основа за интерпретации и свежи идеи за допълнително забавление. Това, което най-много ми допада в поредицата, е факта че в зависимост от компанията редом с напитките и мезето можете да си вземете и една от игрите и да си разнообразите максимално вечерта.

Следващата игра е „Само на трезва глава“ отнова от големите кутии. Тук пак ще срещнете бутилката, но като допълнение имате вече и краставичка. Хахахаха коварно нали? И аз се замислих в края на вечерта да не вземе някой да я сдъвче, но не сме имали такъв проблем до момента. Играта е основно за ловкост и събиране на еднакви карти. Хубавото, е че ако се абстрахираме от крайната цел – поръчката на дадено мезе или питие, това си е една доста достъпна и добре направена игра за стъчност, която можете да играете и с деца, да кажем 7+ . Както споменах и във видеото, съвсем лесно можете да си направите система за точкуване в зависимост броя събрани карти. Лично за мен играта се комбинира, добре и по двата начина, макар, че за да спазим правилата (тествали сме я на домашно) нямаше как да се поръчат предложените менюта, за това който грабнеше търсения предмет, хапваше или отпиваше от питието си, а накрая брояхме точките от картите (по 1 за всяка карта). Важна забележка, внимавайте с разливането в бързината след 1-2 разигравания.

Третата игра от поредицата е „Тайна или действие“ – подобно на познатата ни игра от тинейджърските години „Истина или предизвикателство“, където всеки питаше неудобни въпроси или карахме някой да направи нещо глупаво за да се посмеем, тук автора е решил да ви улесни максимално с подготвените предварително компоненти. По този начин ви спестява сръдните, защото задачите и въпросите са предварително подготвени от трето лице и участниците нямат вина за това, което ще ви се случи. Допада ми и харазртния момент с пръстчето. Играта е от тези в по-малките и компактни кутии и можете да си я пренасяте удобно на всякъде. Подходяща е както за тинейджъри така и за по-пораснали палавници.

Следващата игра в поредицата е „На здраве!!!“. Още по-компактна, защото се състои само от карти с предизвикателства и ако си намерите по-малка кутия за тях, буквално можете да си ги носите в джоба като отивате някъде. Игра е основно от предизвикателства, които единия играч чете, а всички останали изпълняват, като така, четящия е имунизиран за дадената карта. На дали някой излязъл да пие ще спази условието да се въздаржи, само защото не е изпълнил някоя от картите, така че вие решете какво да е наказанието за срамежливите. Целта ѝ е да ви улесни в измислянето на забавни предизвикателства особено след 3-тата чашка, когато сте тотално блокирали.

Петата игра от поредицата е „Никога!!!“. Харесва ми механиката със зарчето и синволите на картите, които ви държат в напрежение, да не се окаже, че трябва да свалите някоя своя дреха, вместо да направите нещо забавно (за останалите разбира се). Препоръчвам играта на компании от млади и необвързани хора, или на приятелски двойки, които поне са ходили на плаж заедно/голям смях/.  Не ви препоръчвам да я играете в бар или публично заведение, защото може да ви санкционират ако останете по бельо в нощен клуб.

Шестата игра от поредицата е „Гледна точка“. Играта вече е известна вкъщи като „Чужд сред свой и свой сред чужди“. Асоциативна игра, която „сплотява“ приятелските взаимоотношения. Препоръчвам ви да я играете най-вече с хора, които познавате и такива с чувство за хумор. Играта не е подходяща за хора със слаби нерви и високо самочувствие. И съвсем спокойно можем да смъкнем границата на 16+, защото няма цинизми.

Седмата игра от поредицата е „Сериозно ли?“. Отново представител на компактните кутии. Тази игра е като по лека и достъпна версия на „Карти срещу човечеството“, която сама по себе си е доста вулгарна и специфична. Тук имате само карти с многозначни изречения, чийто дупки трябва да запълните (двузначно а?). Това, което я различава от КСЧ и най-вече на мен и компанията ни допадна е факта, че сами измисляте с какво да попълните празнотите, като използвате вашето въображение и чувство за хумор. Целта отново е да предизвикате емоция у водещия, но победител е, този който го „докосне“ най-силно.

Осмата игра се казва „Еропантомима“. Подобно на „Никога!!!“ и тя е свързана със събличане, но това не е в основата ѝ. Подобно на игрите с пантомима като „Филми“, „Герои“ и „Личности“ и тук обяснявате „нещо“ с езика на тялото, с тази разлика, че ако никой не ви разбере, накрая сваляте една от своите дрехи. Подобен тип игри са много популярни в студентските компании особено по време на петъчните купони в общежитията. Подходяща е също и за семейни(като нашата) и несемейни двойки, особено за „разведряване“ преди лягане. Като цяло много лека, забавна и неангажираща парти игра.

Деветата игра е „Не ми се вярва!“. Играта е като версия за възрастни на „Кой съм аз?“ издавана от Playland. Заложено е на пиперливия хумор за по-порасналите палавници, а нещата, които можете да бъдете(трябва да отгатнете) са разнообразни и закачливи. Важното е да ги познаете за една минута иначе някоя от дрехите ви ще изчезне. Отново подходяща за младежки компани и такива от необвързани приятели. Единствения минус е при игра в заведение, че не можете да се събличате, но съвсем спокойно това се заменя с изпиването на шот водка.

И десетата, последна за сега, игра е „Съвместима несъвместимост“. И тази игра наподобява известната у нас „Карти срещу човечеството“, но и тук става дума за качествен, а не вулгарен и ценичен хумор. Обогатената механика със зар предлагащ 3 нива на избор подпомага  и разнообразява решенията, които ще вземат играчите. Подобно на „Сериозно ли?“ и тук се задава обща тема, но в случая играчите не трябва да измислят а да изберат между предложените им отговори разделени в три категории на всяка карта. Забавна, свежа и неангажираща и в пъти по достъпна от някои чуждоезикови варианти. Тя е нашия фаворит за сега от тази поредица.

Като цяло игрите са лесни, достъпни и забавни. Основното изискване е да сте с подходящата компания, не само за тези, но и за всяка друга игра на пазара. Защото ако приятелите ви не са предразположени за парти, каквото и да направите няма да е весело. Но с поредицата на Witty Hooligan имате силек КОЗ в ръкава, да превърнете обикновенната петък вечер в едни незабравим купон изпълнен с весели мигове и емоции.
[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/playlist?list=PL6pDBVakZF-QdDM2XwqI5tcW8U0hF_3vZ“ ]Видео представяне[/button]

Baron Voodoo – Магия, зарчета и още нещо…

И вие ли го чувате(звук от електрическа китара…вокал: …voodoo people, magic people…) ?

 

Нека да започна с истър ега в играта. Правилата са на френски и трябваше да търся превод онлайн. За това не намерих ифо за това в тях. Какво е LOA? В играта – вашия дашборд. Иначе това се тълкува буквално като Хаитяхски и Луизиански вуду духове (превод от wikipedia). Та и от там идеята на самата игра – чрез събиране на зарчета и трупане на точки, посредством техните синволни и цветови комбинации, вие да станете най-могъщия вуду шаман.

Самата игра има леко абстрактен характер, какъв друг да бъде при наличието на ВУДУ? Всеки един от четиримата играчи има специално умение, различно от другите, но пък с малко магия и пилешки черепи, омагьосвате когото си поискате и ползвате неговото умение като ваше. Има и супер магия да се преобразите в мастър вуду шамана от корицата, който владее всички умения и ги ползва безплатно. Но в основата си играта е местене на зарчета по основния борд, подобно на играта „Шашки“, тук също прескачате желания зар за да го получите, така един вид събирате енергия и материали за вашето Вуду. В последствие с тях правите заклинания (подреждате комплекти) и ги обръщате в точки, за да се доближите до победата. Играта има сравнително бърз, лесен и интуитивен сетинг. Рундовете минават за секунди. Има голяма доза стратегия изискваща вашата концентраци и съобразителност при комбинирането на специалните умения и позволените ви действия във всеки ход. Точкуването е много лесно, защото на всеки дашборд има подсказка, кое колко точки ви носи. А в BGG можете да намерите английските правила, ако решите да се сдобиете с играта на френски.

Компонентите на играта са много добре организирани сами по себе си и компакто подредени в пластмасовия инсърт на кутията, което ви позволява както бързо да я подредите, така и да я приберете след игра.

Зарчетата и борда им са с идеален дизайн, както визуално така и практично – за да не се разместват по време на игра. Тоукъна с мастър шамана идеално пасва на всеки дашборт за момента на вашето превъплащение.

Малките тоукъни с пилешки черепи са страхотно хрумване за да ви потопят във вуду атмосферата на тази игра с абстрактни заклинания. Аз лично обмислям да си направя един от моделин и да го отлея, ще е страхотно по масата да се търкалят разни кокаляци за настроение.

Единственото, което според мен рядко ще се използва са 4-те тоукъна с огньове по 20 точки. Не за друго, а защото играта винаги приключва преди тези точки и в много редки случаи някои ги надхвърля. Но не пречи да ги има.

Илюстрациите са в стил актуален и в момента, по мое наблюдение навлязъл от края на 2017 с македонския художник Mihajlo Dimitrievski. Малко странен, но вече разпознаваем и по-важното типично европейски. Типажите и синволите са много добре подбрани за да ви помогнат да се превъплатите на любимия си шаман.

Като цяло играта ще остане в колекцията ни. У нас се харесват такъв тип(от по странните) игри от всички възрасти. Кутията е компактна и не заема място, което също е плюс. Взаимодействието между играчите посредством решенията им прави играта динамична и социална, а също така и подходяща както за начинаещи така и за напреднали геймъри.

За тези от вас, които не харесват зарчета, спокойно!!! Заровете се мятат само в началото, след това се редят по борда и от там вече няма нищо случайно, всичко е планиране и стратегия.

Ванко: Ееееее…(сочейки борда със зарчетата) – в прево: Тая игра изглежда страхотно, тия кубченца ядат ли се?

WheelVille – Изцяло българска игра с WWF кауза

Wheel Villeе първата българска настолна игра създадена с подкрепата на световната организация WWF(не става въпрос за КЕЧисти, а за природозащитници) и нейната цел е да ни научи като едни бъдещи предприемачи, как да балансираме между добра печалба и защита на околната среда. Играта е икономическа (12+) за до 4-ма играчи.

Да започнем със сетинга на играта. Имайки предвид, че говорим за опазване на природата, в кутята няма пластмасов инсърт както сме свикнали до момента. Големите картонени компоненти са свободно пръснати, а тоукъните и дървените мипъли са прибрани в текстилни торбички. Това по никакъв начин не затруднява подредбата на играта за стартиране, защото след като се запознаете с правилата, ще ви отнеме не повече от минута. Игралното поле представлява едно голямо село с няколко (2-4) махали и мегдан по средата (на който ваши работници чакат да изкарат своя надник).

Махалите са с форма на Хексагони, като три от страните са ви заредени с природните ресурси на вашаия регион, а в другите три можете да развивате бизнес, спрямо заобикалящите ви ресурси. Имате пазар с карти „бизнес“ и „иновация“ и разбира се тоукън за първи играч, който представлява стенд на пандата от логото на WWF.

Арта на кутията и картите е доста специфичен и интересен. Леко ми напомня на старите руски книжки с приказки, но в същото време има тази дигитална нотка, която го отличава от всичко друго на пазара. Рисунките са с пастелни тонове и действат успокояващо, което ви дава възможност да се съсредоточите в самата игра. Дизайна на „махалите“ и картите е много интуитивен и лесен за разбиране. С единственото изключение на червения знак Х на картите с иновация, които при нас пробуди различни асоциации. Но в крайна сметка в ръководството пише „Бонус“, което предполага, че Хикса показва, премахването от експлоатация на дадения природен ресурс и спасяването му по този начин (екологично решение един вид). Все пак щеше да е хубаво да има едно изречение за тази пиктограма и нейното действие, английския ми не е много добър, но когато правилата са на български и имам питания започвам да се чувствам странно.

В играта всеки един от вас влиза в ролята на предприемач в малко село в различна област (да кажем в България). Всеки от вас има ресурси и работници с помоща, на които да развие бизнеса си. Целта и смисъла на играта, разбира се е победата, но в този случай авторите ни учат да победим намирайки баланса между човек и природа. Заложени са много важни теми свързани с опазването на околната среда и това, че човек е пряко отговорен за екологичното състояние на цялата планета.

Тук освен победа трябва да намерите и хармонията в самите себе си. Авторите ви подсказват това с трите типа карти бизнес – екологичен(изцяло с възобновяеми ресурси), компромисен (50/50) и агресивен (изцяло невъзобновяеми ресурси). И съответно при първия тип печалбата ви е 1 (най-малка), а при последния 3 (най-висока). Т.е. колкото по бързо и с повече изразходени невъзобновяеми ресурси се развива вашия бизнес, толкова повече капитал ще натрупате, но толкова повече ще навредите на природата. Имате и скала за репутация, която е добро хрумване стига всички да сме достатъчно „узрели“ и да разберем, че можем да се развиваме и с по малко, вместо да сме алчни за сметка на природата и бъдещето на децата ни. Споменавам това, защото за всеки загубен ресурс губите и репутация, т.е. морала на населението в играта е на едно вече утопично ниво и хората са осъзнали сериозността на нещата свързани с опазването на околната среда.

Геймплеят е бърз, лесен и забавен. Нямам голям опит с икономическите игри за разлика от Деян, за това момента с ресурсите ми напомня най-вече на Катан (и тук някой ще въздъхне с отегчение знам), но има своята собствена иновативна механика с двата си типа – възобновяеми и невъзобновяеми ресурси.

При първите е ясно, че се връщат в игра на следващия рунд, но по-интересното е при вторите. Когато ги губите губите и съответния брой точки „репутация“ и тук идва интересния момент. Дори и след това вие можете да възстановите загубения ресурс, като изпратите работник да го направи с „доброволен труд“, което ще забави развитието на бизнеса ви, но ще покаже че сте загрижени за майката земя и ще ви донесе точки към репутацията ви.  Интересна е и идеята с картите „иновация“, които за да използвате, трябва предварително да сте обучили персонал, който да ви донесе необходимите точки за тяхото закупуване. Всяка карта иновация е в полза на вашия бизнес и може да го превърне от агресивен към екологичен и доходоносен.

Друг интересен момент в играта е стачката, където влизате в ролята на „Саботьор“ и изпращате свои работници да стачкуват в чужд обект, все едно противниковия персонал негодува срещу нещо. И не на последно място случайните евенти в края на рунда – първият играч хвърля шест стенен зар и в съответствие на цифрата се случва нещо на останалите играчи (50/50 положително или отрицателно).

Играта развива логическото и практично мислене. Лекотата на правилата я прави достъпна за повече играчи на по-малка възраст (12+) и дори бих казал, че в даден момент може да се превърне в любима семейна игра с образователен характер, стига 12 годишния подрастващ да не е залепен за някой екран.

Пазарната цена е почти двойна спрямо тази на други игри от подобен тип (брой и качество на компонентите), но е оправдана защото има кауза за която отиват спечелените средства и аз подкрепям това. Още повече, че ако инвестирате в тази игра, освен зареди вложения капитал, ще я играете и зареди самата идея и удовлетворението, което ще ви носи факта, че сте един от хората загрижение за нашата природа. Препоръчвам я на всеки млад предприемач, за да си зададе въпроса „моя бизнес повече вреди или помага за развитието на региона, в който се намирам?“

Коментар от Деян Георгиев

Съгласен съм с повечето неща казани от Денис. Играта използва иновативни механики, които не съм срещал другаде, артът е страхотен и като цяло Wheelville изглежда като уникална игра с фантастичен потенциал. Но имам няколко по-сериозни критики, които дори обсъдих с дизайнера и за щастие, той се оказа отворен към тези идеи и критики. 

Първо, относно компонентите – Като игра с еко кауза, намерих за изключително абсурден парадокс огромните листи за точкуване, които са (без да преувеличавам) минимум 5 пъти по-големи от това, което реално имате нужда. По думите на автора, това е грешка в принта. Имайте го предвид, докато преживявате първоначалния шок, защото това ще е наистина първият ви сблъсък с играта, щом отворите кутията. 

Книжката с правила също не е най-ясната и въпреки че разбирам колко трудно се пишат подобни наръчници, не мога да не спомена, че има реална липса на правила за някои механики. Другият проблем е и гърба на кутията, върху който липсва каквато и да е илюстрация на конкретни части от играта, което е изпусната възможност да покажеш малко повече на потенциалните си клиенти преди да си я купят.

Нека поговорим за очевидните истински проблеми обаче. Имам няколко забележки с малки механики, като например – изкуствената употреба на ресурс „Иновация“, който се получава само от едно място и се използва само за едно нещо, което го прави на практика ненужен за играта. Това обаче може лесно да се поправи с допълнения към играта, които го използват по-често.

Основните ми проблеми са два:

  • Смяната на първия играч. Както в много игри и тук първият играч се сменя всеки рунд, но специално в тази игра, това създава доста проблеми и се налага дори изясняването на малки детайлни ситуации в книжката, понеже наистина ще навлизате в особени казуси. Проблемът е най-видим в играта с двама души. Понеже всеки играч има 4 действия на ход, при игра с двама играчи с механиката на смяна на първия играч ефективно означава, че всеки ще има 8 поредни действия. При нашия опит това беше не само „счупено“, но и трудно за следване. 
  • Вторият ми голям проблем е дължината на играта. В основата си Wheelville е игра за създаване на двигател. Това е такъв тип игра, в която си изграждаш определена стратегия и с всеки ход ставаш все по-добър в нея, като се развиваш динамично. За жалост, играта приключва незадоволително и рязко точно в момента, в който си започнал да получаваш дивиденти от добре изградената си система. 

Като заключение искам да кажа нещо оптимистично. Дизайнерът Костадин Андонов ме попита нещо обнадеждаващо: „Може ли само с допълнение или просто с изяснителни правила да се оправят някои от проблемите.“. Абсолютно. Смятам, че проблемите са чисто механични и нямат нищо общо с компонентите. 

Wheelville има бъдеще. Личи си, че е хвърлено доста труд по нея и въпреки, че има нужда от още малко, смятам, че играта може да бъде чудесно семейно забавление, та дори и за по-малките. 12+ не е съвсем коректно. Моят 7 годишен син спокойно би могъл да я играе. Механиките са любопитни и не съм ги срещал на други места, а артът е наистина постижение. Да, цената е почти двойно по-висока от това, което бихте очаквали за такъв мащаб игра, но нека не забравяме, че Wheelville е игра с мисия и тук никой няма да забогатее от нас. Напротив – всеки, който си закупи играта ще допринесе за една достойна кауза.

Повече за каузата може да прочетете тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/3i0y5w9″ ]КАУЗА[/button]

Играта можете да закупите от тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/2DdAViN“ ]Купи от тук[/button]

 

Русалски игри – Свежото детско парти мемори!

Днес ще ви представя един летен хит. Защо мисля, че трябва да е хит ли? Много просто… Това е игра подходяща за навсякъде, но имайки предвид тематиката, подозирам, че най-много ще и приЛЯГА да се играе под чадъра на плажа. Всички знаете какво представляват мемори игрите(…сериозно?…добре, това са игри с карти или картончета с чифтове картинки, които са с лицето на долу и вашата цел е да съберете повече чифтове, като на хода си имате право да обръщате само по две от картите).

На пазара има хиляди вариации с различни картинки, но какво е това, което отличава тази родна игра от останалите и защо мисля, че трябва да я имате? На първо място идеята. Поне аз не съм виждал подобна комбинация до момента, а може и да има, но това няма значение. Съчетанието на развиване на паметта в комбинация с проява на творчество и въображение ме грабна истински. От издателство рибка се отличават на пазара както с качествено съдържание, с невероятни илюстрации, така и с материали на компонентите си на световно ниво. Ако сложим например логото на IELLO на тази кутия, по нищо няма да разберете, че играта е правена в България. Картите са от дебел картно, както и кутията, на която е добавен магнит за затваряне и текстилни ленти под картите за по-бързо изваждане. Съотношението цена – качество е повече от задоволителна.

Самата игра е сравнително бърза, но скоростта ѝ зависи главно от вас, от това  колко добре ви е развита паметта, а и до колко сте артистично настроени.

Няма нищо сложно в правилата. Научават се за 2 минути, а после ви очакват часове игра. За повече информация натиснете зеления бутон.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=sJKqTDmU0NM“ ]Към видеото на играта[/button]

Искренно се надявам след време от издателството да пуснат и втора част на играта с още от красивите илюстрации и забавните предизвикателства. Играта е семейна, детска и парти. Може и да се ползва като филър за сериозни играчи, събрали се да играят парти игри, но пак зависи от компанията. Картите с предизвикателствата са този елемент, който прави Русалски игри толкова забавна.

За самите илюстрации…ами вижте видеото! Както казах и там страхотни, забавни, изпълнени с емоция акварелни рисунки, потапящи ви в подводния свят на малката Мая.

Признавам си, че не съм попадал до сега на такава малка и лесна игра с такъв забавен геймплей и толкова красиви и качествени компоненти. Останах наистина приятно изненадан. С чисто сърце ви препоръчвам да си набавите едно копие, докато не е свършило лятото.

[button color=“blue“ size=“small“ link=“https://ribka-publishing.bg/catalog/rusalski-igri/“ ]Купи от тук[/button]

Flyi’n Goblin – свежия, летен, зелен коктейл със смях и забавление, поднесен ни от IELLO

Замък, гоблин, катапулт…какво може да се обърка?

 

Flyi’n Goblin е най-забавната игра за сръчност, която ми е попадала за първото полугодие на „прекрасната“ 2020. Защо ли?! Нека ви разкажа…

Тук ще започна с Арта на играта, който е супер свеж и идеален за лятната ви отпуска или ваканция. Имаме едни сладурски гоблини отличаващи се със своята стилистика и чувство за хумор, имаме обсаден замък бомбардиран с катапултирани гоблини – не правете това у дома деца (и възрастни), гоблините са професионалисти и знаят как да се приземят след изтрелване от катапулт.

Правилата са кратки, ясни и лесни за научаване. Дори имате и съвети за катапултиране от мастър гоблин изтрелвача. Повече подробности за тях вижте в книжката с инструкции.

Компонентите…това е перлата в короната…всичко, дори самата кутия е игрови компонент от тази игра. Замъка с кулата се сглобяват от долната част на кутията в комбинация с няколко картонени ленти, кръстосани по между си образуващи стените на отделните стаи.

Разполагате с два вида картонени монети и кристални пластмасови диаманти, за награда и пазаруване на подкрепления. Самите гоблини и катапулта са дървени, като фигурките представляват мипъли със страхотен дизайн, различен за всеки клас.

Сетинга на играта е бърз и лесен, дори замъка със стаите може да се прибира без да се разглобява, само като се демонтира кулата с царя. Царя?! Хахахахаха да има цар и за малко да го забравя. Това е царя – негово дървено величество!

Механиката на играта е свързана с това до колко е развита вашата ловкост и преценка. Ако нямате опит с подобен тип игри, първите няколко разигравания ще си постреляте на воля. Но като му хванете цаката започва истинското забавление…пуцай кумееееее!!! Събирайте диаманти за да трупате точки за победа, плячкосвайте колкото можете повече злато за да си наемете нови видове гоблини, отдайте чест на гоблинския култ като построите своя тотем върху покрива на замъка. И най-важното, целете се внимателно, защото в играта има и FRIENDLY FIRE (приятелски огън), което означава че можете да елиминирате някои от вашите гоблини или да си саборите сами тотема.

У нас зареди глобалната ситуация, все още играем игрите си само двамата с Гери, но и с двама играчи тези гоблини знаят как да ни разсмеят и развеселят.

Съотношението цена – качество – времетраене – преиграваемост е повече от задоволително. Играта си я подарихме за годишнината с още две игри (Santorini и Kakao) миналия месец и я играем почти всяка вечер. Подходяща е както за семейни вечери с децата, така и за бордгейм вечери с приятели. Ситуациите, които се получават в небето над замъка по някога са неочаквани и лишени от всякаква логика(да ви се сблъскат гоблините в небето или „гюлето“ ви да падне извън очертанията, след което да отскочи и да се върне в замъка в помещението с диамантите) и най-важното, винаги ще ви разсмеят. Отдавна не съм се радвал така на игра, която да искам да играя отново и отново. Много свежо и то на достъпна цена попадение. Играта я има вече на българския пазар и можете да я откриете без проблем. За пореден път IELLO не ме разочароват, за което съм и безкрайно признателен.

Reichbusters: projekt vril – най-доброто от света на Weird War-a събрано в една настолна игра.

Като фен на тематиката за конспиративните теории около Втората световна война, нямаше как да пропусна това заглавие още през 2018, когато беше тяхната кампания.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/1162110258/reichbusters-projekt-vril/description“ ]–> КЪМ КАМПАНИЯТА В КИКСТАРТЕР[/button]

Аз съм запален почитател на DUST 1947(военна игра с миниатюри на същата тематика – много е добра!) и тази вселена ми е като втора родина.  Играта Райхбъстърс се развива в алтернативна история през 1944 г. Германците намират в Тибет нов източник на енергия наречен ВРИЛ през 1938, след което започват всякакъв вид опити с него. Веществтото се оказва мулти функционално и освен за захранване на машини и оръжия, намира широко приложение за подобряване на структурата и качествата на живи организми(хора, кучета и разни неща дето мърдат), а също така и за реанимирането на вече мъртви такива – да си го кажем направо, създават зомбита и мутанти. Стилистиката на фигурките напомня на компютърната игра Wolfenstein, но всичко останало като история, механика и дизайн е оригинален продукт на студиото. А и честно казано няма как да правиш игра на тази тема и да не си играл Wolfenstein поне веднъж.

Какво ме грабна освен идеята? Фигурките? Не!….шегувам се, разбира се, че бяха фигурките. Толкова много и разнообразни типажи с красив дизайн, раздвижени пози и балансиран детайл. Никой не може да устои на това изкушение ако е фен на миниатюрите. Кампанията беше завладяваща с добре балансирано съотношение пари-стречголове. Две опции – базова игра + стречголове и Всичко на куп (базова игра, стречголове, експанжъни и добавки). Добрата комуникация с кореспондентите на Mythic студио също е похвална. Нямам случай да съм им писал някога за нещо и да не са ми отговорили до ден най-късно. Изпълнението на продукцията е на много високо ниво (фабриката на DUST STUDIO – по повод миниатюрите и вратите, за хартията и тоукъните нямам информация). Всичко без разпращането вървеше в срок, докато не се коронясахме и света (Китай) спря да функционира за няколко месеца. Има и леки грешки при опаковането на някои от кутиите, но това са единични случаи и от студиото изпращат заменки веднага щом могат. Няма как да няма греешки при толкова голям проект от кикстартер. Всички големи студиа имат по някоя и друга дефектна бройка, защото някой е сложил нещо без да гледа в кутията. Важното е, че накрая има Happy end.За самата игра…

Вие и вашите приятели(от 1 до 3-ма заблудени другари, решили да загубят няколко часа от живота си угаждайки на фетишите ви) влизате в ролите на добре обучени войници, от различни националности(българска, дай боже в сезон 2), изпълняващи специални операции за SOE (Special Operation Executive) с цел саботиране на немското научно звено развиващо Врил технологията. В базовата игра имате 6 героя от които да си изберете, но ако си намерите кутията със стречголовете, нещата стават интересни – още 11 героя се присъединяват към вашия отдел с техните нови и уникални умения, а ако сте супер фен, то трябва да си вземете и Сержант Сали – героинята на Паоло Паренте. Тук героите имат нещо като левъл система на целия отряд, сами по себе си не се развиват и не сменят оръжията си. Учил си се да стреляш с лък, значи нема как да гърмиш с автомат, това е положението. Разбира се има решение, след всяка мисия, можете да си смените героя и да пробвате различен подход, но така ще загубите натрупаните предмети от предишния ви герой ако играете в кампания. За случайните мисии няма проблем да си тествате, докато намерите подходящия за вас персонаж и чак тогава да се впуснете в кампанията.

За механиката на играта мога да кажа, че е иновативна по отношение на комбинирането на фиксирани действия и използване на карти даващи бонус или действие по избор на играча. Зарчетата се включват само при случайните действия: тест за шум, тест на предмет или атака(защото няма как да предвидите реакцията на противника ви във всеки един момент). И тук го има характерното за приключенския тип кооперативни игри, следване на карта, събиране на предмети, битка с лошите, преджобване на повалените, изпълняване на задачи и бягство от картата през изхода. Интересното е, че тук можете да бъдете заловени и вашите другари трябва да ви освободят. Има също така доста скрити предмети, които могат да ви помогнат или да ви усложнят самата мисия.

Генерирането на злодеи по картата се извършва с предварително подготвено МЕНЮ с характеристики на всеки един от тях. На картата на всеки един от враговете ви има индикация към кое меню може да бъде включен, защото от някои имате по два или три вида от един и същи персонаж, но с различни характеристики, в зависимост от мисията за която е пригоден.

Подобно на игрите от подерицата Zombicide и тук е важно да пазите тишина (…що не зема да им метна тая граната, както са се скупчили там ония шестимата?), защото имате две фази по време на мисия – преди и след алармата. Първата е по-лека от към натрапници и ви позволява по-бързо да се предвижите до целта, при втората нещата стават грозни, защото всички знаят ще сте тук и даже викат подкрепления.

По повод на правилата, като се изиграят няколко игри се свиква. Самата книжка поне за мен е написана малко хаотично и на първо четене дори неясно за някои неща. Също така има разделяне на информация между книжката с правилата и тази с мисиите. Първите две игри със сигурност най-големия ентусиаст от вас ще държи ръководството от началото до края на мисията и ще го прелиства неколкократно, защото за доста от ситуациите картите с бързите правила няма да ви помогнат. Играта има страхотен замисъл и тематичен геймплей, но отнема време да се научи. От студиото пуснаха PDFс пояснения на най-често задаваните въпроси, а има и слухове, че ще преиздадат правилата в по подреден и разбран вид. Лично моя съвет е, както и при други такива тежки заглавия, ако едно правило не ви е ясно, не ви харесва или просто не пасва на начина ви на игра, променете го! Няма да ходите на Олимпиада, а също така все още няма агенция, която да проверява и глобява в случай на неизпълнение на правилата на настолните игри (да не ме чуе някой, че и такава ще назначат). Игрите са за да носят радост и забавления, а не неприятни чувства от неразбиране или излишно усложняване. Играта е супер и само от вас зависи да и се насладите максимално.

Арта и миниатюрите не струват, ужасни са, най-грозното нещо, което съм виждал някога, ШЕГУВАМ СЕ…как изобщо си го помислихте, че може да е истина? Тази игра е пример за това как трябва да изглежда един завършен продукт от към Дизайн, качество на Рисунките и Скулптурите, качество на хартиените и картонени компоненти, идея и история, както и механика и геймплей. Лично аз предпочитам разбъркани, но работещи правила, от колкото подредени и счупени.

Експанжъните са общо три до момента, без стречгол кутията: Вратички (най-необходимия), Projekt Х – Голяма кутия за голяма миниатюра и „Not of this Earth“ – който ви изпраща в друго измерение, добавя извънземни към враговете ви и нови видове германски войници и босове. Да кажем, че това е добра поддръжка на играта, защото с тези компоненти имате повече от 20 мисии за изпълнение. Също така на фен сайта на играта, можете да си генерирате случайни карти за всеки един от индивидуалните модове, както и да си правите къстъм карти за персонажи от тази вселена, взаимствани от други игри (Hellboy например).

Няма как да не отбележа и козметичните допълнения от поредицата: Артбук с илюстрации и скици по играта, подбран комплект бои за оцветяване + алтернативна миниатюра от Army painters, тарелка за зарчета и гигантски плеймат, от които имам последните две (Благодаря ви Mythic games).

До момента сме изиграли три от мисиите в кампанията на базовата игра и още не сме се сблъскали с всичко налично. Играем двама души с по два героя и играта се получава добре. Единствения недостатък, който виждам лично за мен е, че няма как някой да играе с германците в ролята на нещо като Дънджънмастър, но може във втория сезон това да се промени. Едно е сигурно обаче, когато става въпрос за избиване на лошите, трябват си хора и огнева мощ! Не, че не можехме да пробваме и с двама, но като видите размерите на големите чудовища, все едно човек да спре товарния влак с голи ръце (за една от фигурките важи буквално).

В заключение ще ви посъветвам, ако още не сте взели решение дали да се впуснете в това шпионско приключение по време на война, да хвърлите един поглед на разопаковането на целия сет, което направих специално за вас.

[button color=“red“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=cnMLxJQ1zo8″ ]Към видеото[/button]

За сега нямам информация, кога ще се появи на нашия пазар. Можете да отправите запитване към някои от онлайн магазините в странта, а ако не ви се чака в ebay  има налични всички кутии, но цената е доста над реалната.