Всички публикации от Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Новогодишен разбор на BigBoxLan

Тъй като много изоставам с разборите си този път ще наваксам, само описвайки впечатленията си от многото игри, които играх напоследък.

  • Dice Forge – Красива игра с иновативната механика за „строене“ на зарове. Лека е и дължината й е колкото трябва. Късметът ми идва малко в повече и изборите не са ми достатъчно интересни. 6,6/10
  • Adventure Land – Играта е сравнително абстрактна – местите хората си по карта, но само надолу или надясно. На някои от местата по картата се появяват полезни предмети. Има и контрол на територии за точки. Изиграването ми беше приятно, но ми липсва нещо. Може би разширението го добавя, но засега не съм го пробвал. 6,7/10
  • Ethnos – Въпреки възторжеността на всички по нея, не мислих че ще ми допадне. Простите правила, въпреки разнообразните раси, обикновено не ме грабват. Но бях опроверган – играта се оказа отлична. Късметът не липсва, но за дължината си не го намерих за такъв проблем, а и не липсват интересни решения и разнообразие, заради расите. 7,3/10
  • Collosseum – Една от игрите, които ме „вкара“ в хобито. Не я бях играл от години и сега играх новото издание. Първото издание на Days of Wonder ми харесва повече като компоненти и арт, но и това не е никак лошо, особено заради металните монети. Самата игра си е добра, но все пак след толкова много чудесни игри издадени след нея, вече възрастта й се усеща. 7,1/10
  • Touria – В тази лека игра темата е приключенстване из средновековно кралство и се опитвате да спечелите сърцето на принцесата. Играта използва „gimmick“ механика на 4 кули, които се въртят и страните на кулите, които играчът вижда определят действията, които може да извърши. Като цяло е твърде лека и с много късмет за геймъри, а и е малко объркваща и с повече от нужното правила за семейна. 6,2/10
Yokohama – силно евро от Япония
  • Yokohama – Отлично евро, развиващо системата на Истанбул за поставяне на асистенти, които определят къде може да се движиш и кое действие да изпълниш. Истанбул ми беше ограничаваща и не достатъчно интересна, но в Йокохама не е така. Има интересни технологии, разнообразие в нареждането за наградите за строене на различните места. Много опции – извършване на договори, църква, внос на луксозни стоки и т.н. и това – подплатено с интересната и свежа система с асистенти. 7,6/10
  • Seasons – Комбинира по интересен начин игра с драфтинг на зарове и играeне на карти с интересни и различни умения. Преди години, когато е издадена можеше да я оценя високо, но на този етап не ме заинтригува достатъчно. 6,5/10
  • Kanban – Най-накрая извадих на масата тази голяма игра на Витал Ласерда. И може би за последно, тъй като изиграването не допадна на всички и предвид трудността да се намери група за нея, реших да се разделим. Също така ,след като беше сред топ игрите ми преди около 2 години, сега виждам някои недостатъци, които е трудно да се преглътнат за игра, чиито правила се обясняват 1 час и се играе около 3. 7,3/10
  • Deus – След като не ми беше допаднала преди около 2 години и й дадох пак шанс, този път с разширението ми допадна, защото дава възможност да произвеждаш повече ресурси, които бяха много трудни за набавяне в базовата. Разнообразието и другите нови механики от него също са добри. Но и погледнах на играта по друг начин – като по-бърза и лека игра. Може би и просто имах късмет, но просто си харесвах карти, които ме устройват и ги играх без да го мисля много – така ми допадна повече. 7,3/10
  • Vast: The Crystal Caverns – Много хвалена игра. Всеки играч играе по много различен начин, като взаимодейства с другите. Идеята ми хареса, но нещо в реализацията не ми допадна, можеше да е по-изгладена на места. Късметът е не малко и я усетих като тактическа, а не толкова стратегическа. Оценявам, че е уникална. Със стила на илюстрациите не се взема много сериозно, както и с механиките си, но не е моята чаша чай. 6/10
  • Spoils of War – На практика развива Liar’s dice, като добавя set collection за наградите и някои предмети с умения. Компонентите и арта са добри. Единствения път като я играх беше с 3-ма, а явно е добра с повече играчи (дори над 4). Според късмета може да не влезнат в игра карти с интересни умения а без тях си е почти чист Liar’s dice. Бих я пробвал пак с 4 или 5 играча, но не бих я търсил активно. 6,5/10
  • Archipelago – Играта на пръв поглед изглежда като евро, но всъщност е америтраш. Компонентите са може би дори в повече. В това ми напомни Age of Discovery, която също не харесах. Много е ситуационно дали ще се хареса на определена група – разчита на социалния елемент за инвестирането в робството. Също така разчита хората да нямат проблем дали ще спечелят или не, защото до края не знаеш какво всъщност ти дава точки, можеш само да гадаеш. 6,2/10
Със закъснение се качих на хайп влака пътуващ във времето – TIME Stories
  • TIME Stories: Assylum – Този сценарий започна доста добре, но след средата се разочаровах. Не искам да спойлвам, но тръгна ненужно в посока свръхестествено без да има обяснения. Освен това имаше някои задънени улици сложени просто за идеята, които бяха по-скоро изнервящи. 6,8/10
  • TIME Stories: Prophecy of Dragons – Тук вече играта ми хареса много. Може би интересните загадки и обрати бяха малко, но пък играта е изпипана и достатъчно дълга, вместо издута със задънени улици. Историята е интересна, както и битките. Много ми допадна движението по картата за разлика от загадката с карта в Assylum. 7,6/10
  • The Pursuit of Happiness – В нея „изживявате“ цял живот, в който изпълнявате различни проекти, придобивате предмети и извършвате дейности, намирате си работа и партньор. Разнообразието е голямо, доста повече от в CV например. Играта е евро с избор на действия и управление на ресурси. Механиките не са нещо особено, правилата са малко неясни тук и там. Но в предвид интересната тема, все пак има достатъчно избори и интеракция. С 4-ма е вероятно да е твърде дълга, с 2-ма е добре, а соло версията не е никак лоша. 7,5/10
  • Grand Austria Hotel – Тази dice drafting игра на любимите ми италиански дизайнери обикновено е засенчена от големите си италиански чичовци Marco Polo и Lorenzo Il Magnifico. Страдаща от синдрома, че с 4-ма играчи даунтайма е огромен, шанса и за изява е намален. Все пак направих две сесии с двама играчи и с толкова е чудесна за разлика от доста еврота. Другия ми проблем е че съм твърде добър на нея, но какво да се прави. Иначе не е много натоварваща и има достатъчно тактически и стратегически решения, комботата които се получават са много удволетворяващи. Може би и липсва съвсем малко разнообразие (кхъ, експаншън…) 7,6/10
  • Sherlock Holmes: Jack The Ripper & West End Adventures – Идеята на SHCD ми допада и е доста различно преживяване от повечето настолни игри. Комбинира книга игра, дедукция и внимание в детайлите. Новото издание изглежда по-добре, по-изгладено е, езикът е по-разбираем също. Макар че не се справям добре, историите са ми интересни и редките моменти на „ахааа“ си струват. Играя я основно соло, но един сценарий играхме двама и също се получава доста добре. 7,5/10
Yedo – красива и тематична но за съжаление не достатъчно добра.
  • Yedo – Доста дълго търсих тази worker placement игра, която я рекламират като по-геймърска и по-тематична от популярната Lords of Waterdeep. Наистина може да се каже, че е доста тематична, но продължава доста дълго – над 3 часа. Играта изглежда доста добре на масата. За съжаление, късметът в нея е твърде много за толкова дълга игра и извира от различни места. Най-вече от оръжията, които се теглят, но също и от мисиите – някои дават много повече точки от други, без да са реално значително по-трудни. Това довежда до лидер-беглец и цялостна фрустрация за някои играчи. Не съжалявам, че я пробвах, но  едва ли ще я играя отново. 6,5/10
  • Modern Art – Играхме и класиката с наддавания на доктор Книция. Изненада ме с това, че беше доста по-дълга отколкото очаквах. Но беше ангажираща през цялото време и обсъжданията около причудивите картини бяха много забавни. Както и вживяването ни в ексцентрични арт ценители наддаващи милиони (вместо просто броени долари) за „безценните“ драсканици. Спечелих играта купувайки най-малко картини, тъй като останалите играчи се изхвърляха прекалено. 7/10
  • Tribune – Добрах се и до още една стара, но хвалена и трудно откриваема игра с поставяне на работници. Въпреки че има поставяне на работници, играта е доста различна от многото такива игри, като с работниците печелиш карти, а с тях се бориш за мнозинство над различните гилдии в Рим. Когато завземеш гилдия, получаваш определени бонуси, а също така и ако я владееш в началото на хода. Тези неща, както и бонусите ако играеш карта лидер са доста объркващи и не са означени много добре (не помогна и, че версията на играта беше на немски). 6,8/10
  • Camel Up Cards – Картовата версия на Камилската купа беше бързо забравена и повечето ревюта бяха негативни. Но пък на мен и групата, с която играхме ни хареса. Има повече правила (наистина 1-2 излишни) и продължава повечко от настолната, но пък късметът е намален малко и можеш да влияеш малко по-реално на случващото се. Изборите не са чак толкова автоматични. Вълнението от препускащите една върху друга камили си остава. С нови хора в хобито и деца винаги бих предпочел настолната, но като дълъг филър с геймъри бих носил заемащите много по-малко място карти веднъж-дваж в годината. 7/10
  • Skull King: The Dice Game – Далеч не съм почитател на трик-тейкинг игрите и идеята да „предскажеш“ колко ръце ще вземеш ми се струваше плашеща. Но в тази игра това, че имаш зарове вместо карти ми допадна доста. Също така правилата са елегантни и баланса ми се стори добър. Това, че може да вземеш повече точки и с по-малко ръце балансира донякъде късмета. Определено забавна игра, макар да не е мой тип. 7/10
  • Isle of Skye + Journeyman expansion – Играта спечелила Kennerspiel за 2016-та ми харесва, макар че е малко лека за вкуса ми. Част от останалите BigBoxGamer-и не я харесваха. Но разширението Journeyman е брилятно! Вкарва много възможности, нови начини за печелене на точки, умения, разнообразие. А все пак играта не става много тежка и дълга. Много важно за мен също е, че прави символите и терените на плочките полезни не само за точкуванията. Един от играчите не беше играл базовата и се учуди как това е разширение и какво остава от играта без него, а BigBoxGeek който не я харесваше като базова я одобри с Journeyman. И това е първото от чудесните разширения за годината на разширенията за мен – 2017-та. 7,7/10
Отглеждаме овце, крави и уиски в Шотландия – Clans of Caledonia
  • Clans of Caledonia – Една от най-очакваните за 2017-ма година игри за мен. Доста интересна ми беше заради играта по карта тип Тера Мистика (която пък не харесах много), тъй като доста малко от любимите ми евро игри включват силен такъв елемент. Същото може да се каже и за динамичния пазар като купуването и продаването на ресурси. Това подплатено със силните уникални умения на клана, който избирате в началото (подобно на персонажите в Марко Поло) обещаваха много силна игра. И играта наистина е доста добра. Изглежда чудесно, механиките са елегантни. И все пак очаквах да я харесам дори повече. Много „икономическа“ е, основно печелиш ресурси от производството на края на всеки рунд, останалите купуваш от пазара, но са много скъпи, а парите ти трябват и за строене. Това прави планирането по-важно, а играта не е достатъчно динамична. Също така умението на клана насочва доста силно стратегията ви, което оставя по-малко място за креативност. Иначе много харесвам развиването на икономическия двигател лавирайки с положението на картата и пазара и оползотворяването на умението. Определено има място в колекцията ми, но не влиза в топ 10 както се надявах. 7,7/10
  • Valetta – Имах интерес към този декбилдър, тъй като комбинира и евро елементи – управление на ресурси и контрол на територии. Останах разочарован, повечето карти са скучни и има възможност ако някой играч се изпусне да стане ефект на снежната топка. Има и немалко карти тип „открадни нещо“ от останалите играчи, което не одобрявам. 5/10 – най слаба игра на разбора
Първата игра имаща втори сезон. Първия вдигна летвата може би прекалено много?
  • Pandemic Legacy Season 2 – Започнахме новия сезон много надъхани предвид отличния предшественик и крал на Легасито. Тук са се постарали играта да е различна, което е правилен ход според мен, повече от същото щеше да дойде прекалено. Започва се на малка карта, която разширяваме по време на играта. И пандемик механиката е обърната на обратно – вместо да чистим зарази, поставяме кубчета с провизии. Ако се изтегли града за инфектиране провизия се премахва. А ако няма провизии, градът се заразява и е много трудно да се излекува. Всичко това е добре, но може би дизайнерите не са имали достатъчно време да измислят новите механики, да ги балансират и да вкарат и легаси историята изпипвайки всичко. Може и да е, защото сме прекалено разглезени от първия сезон, но удоволствието от този е една идея по-малко, даже един от играчите ни се отказа на средата. 7,5/10
  • Dogs – Лека семейна игра, в която спасявате бездомни кучета, лекувате ги и… събирате в комплекти. Подкрепих я в kickstarter, заради темата и похвалата от rahdo, но се опасявах че може да е твърде лека. Останах доволен все пак – има по някое интересно решение, правилата са лесни и заради темата мога да я играя с не-геймъри. 6,8/10
  • Discoveries – Пропуснах я, когато излезе, а имаше добри отзиви – по-лека и според някои по-добра от големия си батко Lewis and Clark. Оказа се, че нищо не съм изпуснал – заровете се разхвърлят насам натам, в началото се събират карти с умения, а после те се използват за събиране на карти с точки – няма интересни стратегии или разнообразие. Правилата са малко тромави и не върви плавно за ниската си сложност. Тематичноста също се губи някъде, въпреки отличния арт и компоненти. 5,7/10
  • Photosynthesis – И тази игра се оказа прехвалена в предвид, че я превъзнасяха за една от най-добрите от тазгодишния Есен. Доста e абстрактна, няма разнообразие и прецакването ми идва в повече. Правиш общо взето едно и също и късно разбираш какво (и дали изобщо) си сгрешил. И тук компонентите са отлични и е интересно как гората расте, но за мен играта не си заслужава а и е по-дълга отколкото трябва. 6/10
  • Lap Dance – Още една игра с зарове и със „скандална“ тема. Очаквах да е много зле (оценката и в bgg е много ниска), а всъщност се оказа не чак толкова лоша. Има лек напън да се предостави компенсация за лош късмет от хвърлени зарове, но като че ли не е достатъчно, още повече че и от изтеглените карти идва доста късмет. Все пак, ако не се приема на сериозно и играчите смятат темата за забавна става за запълване на време. 6,2/10
  • Marco Polo – Agents of Venice expansion – Сменяме с нещо сериозно – първото голямо разширение на голямата игра The Voyages of Marco Polo. То идва с няколко модула, както е модерно напоследък. Шестте нови личности задължително влизат в игра – колкото са повече, толкова по-добре. Друг модул е игра по карта във Венеция, която дава доста интересни опции и е доста по-лесно да поставяш постовете си там, тъй като не изисква скъпото действие пътуване. Последно идват агентите, които може да вземете за един рунд и ви дават още някакво силно умение. Харесвам много и двата модула, но може би не бих играл всяка игра с двата. И двата наведнъж дават твърде много опции, което може да доведе до известна анализ-парализа, а и играта става малко по-лесна отколкото ми се иска. Цялостно – отлично разширение, очаквайте скоро ревю… 8,7/10
Къщите на Ренесанса – най-доброто разширение за годината!
  • Lorenzo – Houses of Renaissance expansion – Докато сме на вълна разширения и то на игри на вездесъщият Симоне Лучани – тук италианците не си играят, а удвояват наличните лидери – добавят се нови 20 с доста различни умения, а не просто малки вариации. Добавят се и Домове, които дават силно умение подобно на личностите в Марко Поло, като е и много интересно разпределянето им с особен вид наддаване, определящо кой с какви начални ресурси ще започне. Другото ново е пета кула, която дава още опции от карти, като не всички влизат всяка игра – нещото което „народа“ искаше и за началните кули. Така разнообразието се вдига много и умелата игра се възнаграждава повече за сметката на заучени стратегии. Невероятно разширение, което прави играта това, което трябваше да бъде и я изстрелва минимум в моя Топ10! 9/10 – най-добро от разбора * и за това разширение може да се появи ревю
  • Whistle StopВлакова игра с pick up and delivery елемент, който не се харесва от повечето геймъри, но тук не е чак толкова ограничаващo. Има и различни технологии и начини на печелене на точки, но на този етап не мога да си представя по-печеливша стратегия от това да си закараш 4-те влака колкото може по-бързо до края. Това носи много точки и бонус ресурси, както и действия, което води до лек ефект на снежната топка. Липсата на разнообразие в печелившите стратегии за мен я прави скучна. Цялостно не ми допадна толкова, че да влагам време в това да опитам да намеря алтернативи. 6,3/10
  • Champions of Midgard + expansions – Темата викинги ми харесва и сравняват тази игра с Lords of Waterdeep, която ми е любима gateway игра. Играта наистина е интересна и тематична , битките са вълнуващи, а ако загубиш хората си получаваш компенсация – ценни Valhalla тоyкъни, което балансира липсата на късмет (а даже понякога искаш и нарочно да губиш войни). Нооо има и проблеми. Worker placement местата не са много интересни и са малко еднообразни. Играта продължава прекалено дълго особено с разширението The dark Mountains, което добавя по още 2 битки и срещи. Може би е по-добре без него. Късметът все пак влияе не малко(а без разширението Valhalla щеше да е безумно), заради изтеглените срещи (encounters) – варират от много лоши до много добри, а начините да се защитиш не са лесно достижими и инвестицията е немалка. 6,5/10

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Разбор на BigBoxLan и Соло игри

В днешния разбор ще наваксам с изиграните игри (до август), и ще стане въпрос за соло игри. Без да губим време – директно към впечатленията от изиграни игри последните месеци:

  • Ginkgopolis – Това е странна игра с драфтинг на карти, които използвате да поставяте плочки, върху които пък става контрол на територии. Правилата са объркващи за това какво и кога се случва, и трябва известно време за свикване. Върви сравнително бързо и оцених дизайна й, но може да е доста агресивна. Все пак има някои слаби страни и цялостно не е моя тип – 7/10
  • Unlock – Дойде време и за ескейп стаите в кутия. Не съм най-големия фен на ескейп стаи, но ги харесвам. Играх 2 сценария от Unlock, и системата, както и историите, ми харесаха. Пъзелите имаха някои проблеми и като цяло не бяха нещо особено. В един от сценариите играчите се разделят на 2 отбора и при първото изиграване един от отборите заседнахме, а другите нямаше какво да направят. Някои неща в комуникациите не бяха достатъчно ясни. Все пак на втори опит се справихме и беше забавно. Предимство на Unlock е, че не се повреждат компоненти, когато я играеш. 7,3/10
  • Agricola: Family Edition – Изчистен worker placement с фермерска тема. Няма много голяма дълбочина, основните „стратегии“ са наблягане на животни или върху земеделство. Почти няма разнообразие между игрите, тъй като всички сгради са в игра всеки път, което всъщност е и разочарованието ми от играта. Все пак е лесна за обясняване, красива и с добри компоненти. Не е лоша за игра с нови геймъри за запознаване с worker placement и resource management. Освен това е и доста евтина. 6,8/10
  • The Game: Extreme – Играх няколко пъти тази кооперативна абстрактна игра с двама. С повече от 3-ма не виждам защо би се играла. Добавя някои допълнителни икони и правила,  които усложняват малко и правят играта по-разнообразна… което е добре. Става за убиване на малко време. 6,8/10
  • Amun Re – Като цяло на игрите на игрите на Knizia все нещо не им достига да ги харесам и задържа в колекцията, но Amun Re промени статуквото. Елегантна, с различни и интересни наддавания но и още доста елементи и разнообразни начини за точкуване без да е сложна и тежка. Играта е модерна класика. Имам старото издание, но тъй като някои елементи в новото не са съвсем изпипани (картите например) високата цена не си струва за мен засега. 7,5/10
Класиката Amun Re
  • Vivajava: The dice game – забавна зарохвърлячка тип Yahtzee с технологии. Бях я играл преди години и имах добри впечатления, затова я добавих в колекцията. Добра е за малко по-дългичък филър, ако ми се прихвърлят красиви къстъм зарове. 7,1/10
  • Fable Fruit – Доста хвалена семейна игра, в която събирате плодове с които правите сокове. Играта е лека и бърза и ще искате да изиграете поне още една, в която се появяват нови карти (Fabled системата) и опциите стават по-различни. Все пак е доста лека за моя вкус а и след 2-3 игри взе да ми става еднообразна. По-нататък ставала по take-that което с определена компания може да е хит (или мис с друга). 7,1/10
  • Magic Maze – Кооперативна хаотична игра в реално време. Интересна идея, но има твърде много условности, за да се получи добре, с което ме изпуска. 6,5/10
  • New York slice – Играта, в която си поделяте и колекционирате или ядете пица. Доста забавна и лека (но не прекалено), по-добра е с 4-5 човека. Не лош дълъг филър, но не нещо, което държа да имам в колекцията. 6,9/10
  • Endeavor – Out of print игра (бел. ред. Скоро излиза Второ издание), която е харесвана от мнозина. Интересна е, но твърде злобна за мен. Според стечение на обстоятелствата по картата един играч може да бъде смазан без реално да е играл зле, а друг да просперира. 6,8/10
  • Expo 1906 – Купих тази игра от rahdo миналия Есен. Въпреки че компонентите изглежда като игра от преди 15 години механиките изглеждаха интересни – редиш плочки по борда си с проекти, до които трябва да поставяш други плочки с ресурси. Доста трудно е обаче да съобразиш как да стане добре това и някои хора имат голям проблем с това. Също така късмета има не малка роля, тъй като в пазара се появяват произволни ресурси и ако няма тези, които ти трябват за проектите губиш ценни ходове. Съчетано с механиките, че не можеш да играеш същото действие като играча преди теб и че рунда може да свърши рано според действие на друг играч, играта може да е доста злобна. Играх я и соло и ми беше по-приятна така, но не достатъчно че да я запазя. 7/10
  • Kraftwagen – Игра на Матиас Крамер която използва механика подобна на отличната Glen More. Темата за производство на автомобили е също интересна, но в играта има много късмет и прецакване. Изборите не са чак толкова интересни, както и възможните стратегии не са твърде балансирани (например състезанието ни се стори, че не дава достатъчно точки за вложението). Като цяло разочароващо, предвид дизайнера 6/10
  • Near and Far – Продължението на Above and Below, която беше наш семеен фаворит. Тук играта е по-различна, събираме екип от приключенци чрез worker placement (на 1 работник) в града и пътуваме по карта (от 11 възможни), за да правим лагери, които ни дават ресурси, точки и приключения, които се четат от книжка. В началото на играта има драфтинг на артефакти, които после се купуват и дават точки и умения. Само механично играта е добра, но не и отлична. Важни неща се решават от хвърляне на зар, в който има голяма вариация на късмета (разликата между хвърлено 1 и 6 е огромна). Добре, че се добавят приключения тип книга-игра, които този път не са произволни. Те са свързани или според избраните герои, или кампания според мястото на картата. Написани са чудесно (макар, че се използва литературен стил, за който ако не сте с много добър английски може да ви затрудни) и далеч не са типичните фентъзи клишета. Насладата от играта скача двойно и комбинацията две в едно я прави неповторима. Качва я поне в моя топ 20. С четирима обаче не я препоръчвам понеже четенето на истории ще отнеме повечко време, а и града и картата стават доста тесни  – 8,5/10 – Най-добра игра на разбора!
Чудесната игра на Ryan Laukat – Near and Far
  • Blueprints – Нелоша игра с драфтинг на зарове, с които строите „сграда“. Сградите се оценяват според цвета на заровете и как са разположени в сградата ви и който има най-добра взема 3 точки, второ място 2 и трето – една. Има и бонус карти за точки според изпълнените условия за сградите (например да имаш пет различни цвята, или пет различни цифри на заровете си). Точкуването е особено тук, което хем я прави различна, хем е и съмнително, тъй като първо място (което не е лесно да постигнеш) може да даде по-малко точки от два бонуса, а все пак късмета от заровете си е доста. Липсва и нещо като специални умения, но е бърза, лека и приятна като цяло. 6,9/10
  • Above and Below + Extended Components + Underforest and Desert Labyrinth – Допълнителната книжка с истории внася доста разнообразие и преиграваемост (след 3-4 игри доста от приключенията се повтаряха), а допълнителните компоненти правят някои елементи от играта по-интересни като това кой да отиде първи на експедиция. 8/10
  • Tournament at Camelot – Trick taking игра, на които не съм фен. Тук има разни специални умения и catch-up механика, които обаче не помагат особено – пак този с най-много късмет печели. Особено който получи повече карти мерлин (на мен ми се падна 2 пъти в играта, докато друг играч имаше по 3 средно всеки рунд) е с голямо предимство, тъй като тези карти са жокери и правят 5 пъти повече демидж на този, който и вземе. Артът е в интересен стил, но лично на мен не ми допада. 5,3/10
  • Lorenzo Il Magnifico – Страхотна игра, вариация на worker placement със сила на работниците определена от хвърлени всеки ход зарове. Специалните способности от лидерите са най-интересната част, но и всички други механики щракат чудесно (все пак е замесен Симоне Лучани). Страхотно евро, на което малко не достига да стигне висотите на Марко Поло и Tzolkin. За повече детайли прочетете ревюто ми. 8,3/10
  • Pyramids – Лека игричка с редене на пирамиди. За мен тя напълно замества абоминацията Imhotep въпреки, че имат някои общи неща, освен темата (пирамидите е по-лека и бърза и за мен доста по-добра). Има си късмет, но е бърза и не се взема на сериозно. Артът е добър и по време на играта има някои интересни избори. 7,1/10
  • Exit the game – Abandoned Cabin – Другият, може би по-нашумял ескейп рум в кутия. Тук тематиката е малко по-ниска от Unlock за сметка на по-консистентни и добри загадки. Може би ми хареса малко повече, макар че имаше няколко сравнително еднообразни загадки. По принцип се унищожават компоненти по време на игра, но с малко внимание и труд може да се „възстанови“ така, че да е възможно преиграването. 7,4/10
  • Oh My Goods – Картова игра, в която картите са и ресурси, и сгради. Групата въобще не я хареса. В играта има доста късмет  и механиките са малко объркващи в началото. Все пак, ако се приема като бърза и не толкова сериозна игра, като не се ядосвате, че някои от ходовете няма да постигнете много може да се получи забавно. Също така ми се струва по-добра с 2-ма или 3-ма. Засега ще я запазя, защото ми е интересен и соло експанжъна… който засега обаче е неоткриваем. 6,8/10
  • Sub Terra – Никак не лоша кооперативна игра с интересна тема. Хареса ми, макар че не я намирам за чак толкова дълбоко тематична и добра колкото Деян. Като избори често е ясно какво е най-добре да се направи и от там нататък нещата са въпрос на късмет. 6,8/10
Ужасии в пещерата – Sub Terra
  • Delve – Нещо като Carcasonne с четене на кратки истории (произволни) и хвърляне на зарове/битки. Късметът приижда от всякъде – от тегленето на плочките, картите с encounter-и и от хвърлянето на зарове. Историите не са твърде интересни (generic fantasy), не са написани увличащо и заради стила им не се четат плавно, което забавя играта. На всичкото отгоре картата от съединените тайлове не изглежда добре. Доста слаба игра. 4/10 най слаба игра на разбора
  • Paku Paku – Забавен парти филър комбиниращ 2 стресиращи механики – игра в реално време и сръчност. Добре, че е съвсем проста – само хвърляте зарове и ако се падне определена страна трябва да сложите чиния или купа върху кула от посуда. Всъщност ми беше забавна и дори спечелих, но не бих я играл често. Компонентите са добри, предполагам ще е забавна да се играе с деца. 7/10

Някои хора са твърдо против соло игрите, и аз ако имам възможност бих предпочел да играя с други играчи. Но в предвид свободното ми време, а и наличността на група, се случва да нямам възможност да играя колкото ми се иска.

В соло игрите (някои са специално за игра с 1 играч, но повечето са игри за 2+ играча, в които има соло варианти) играеш сам срещу играта, автоматичен противник или с цел да направиш над определен брой точки. Бях предубеден, че евро игрите не са интересни соло, но се оказа, че има такива, които са чудесни соло. Тъй като играеш сам и няма други „дразнители“, за мен е важно да се подготви атмосфера, като ако е възможно да няма шумове наоколо, да си пуснеш подходяща музика (например саунтрак от филми с подобна тема) както и да си сипеш нещо хубаво за пиене. Едно предимство на това да играеш сам е, че можеш да обмисляш ходовете колко време решиш, което при игра с повече играчи би намалило удоволствието на останалите.

Първите соло игри, които играх бяха The Game и Onirim. Особено първата е просто убиване на време без особено смислени решения, но Онирим с разширенията е интересна. Проблемът с нея е, че трябва често да се бъркат картите, което е решено в мобилната и версия, на която имам над 800 изигравания на базовата. След като се свикне 1 игра отнема от 2 до 5 минути. Процента на спечелени спрямо загубени игри ми е 60 като мога да го вдигна съвсем малко, ако играя сериозно, но като цяло късмета си влияе не малко. Sherlock Holmes consulting detective е нещо средно между книга-игра и настолна игра и поради многото текст на английски я предпочитам за соло игра. Старото и издание не ме грабна, случаите ми бяха объркани, текстът труден за четене и четох че имало грешки. Все пак си купих новото (с 4 случая за Jack The Ripper), от което изиграх един случай, в който макар да не направих много висок резултат ми беше доста интересен. Препоръчвам това издание с условност, че случаите за Jack били по не-романтизирани и брутални, та ги играйте на свой риск.

Във вече класическата соло игра Onirime сте пътешественик в сънищата

Харесват ми игри, които в соло версията си имат по-различна цел и дори механики от стандартната игра. Например в Legacy of Duke De Crecy вместо да се жените и правите деца, които правят същото съставяйки родословното дърво, в соло играта започвате отзад напред и трябва да откриете кои са били предците си като целта е да изпълните определени условия. Играта беше доста различна така и много ми хареса. Още не съм пробвал соло варианта от разширениет,о който добавя интереси промени. Terraforming Mars не променя толкова много играта, но все пак целта се сменя – за 15 хода да тераформирате марс напълно за разлика от това само да събирате точки. Играта е чудесна соло и тъй като продължава доста ходове може да направите  силен и интересен двигател(engine). Пък и… няма downtime. Все пак късмета може да окаже голяма роля.

Доста игри в соло вариантите си включват автоматичен играч, който ви пречи и понякога събира точки, които трябва да победите. Lewis and Clark е чудесна соло, в нея се състезавате срещу бот, който всеки рунд напредва с 1 място напред по реката. В началото ви се струва, че напредва много, но към края като имате добър енджин го застигате. Има и интересна механика да получавате повече от определени ресурси спрямо къде сте поставили индианци. В The Networks „робота“ работи много добре тъй като теглите карта за него и премахвате определена карта от пазара според това какво изтеглите. Има и механизъм, по който може да пасува и така да заеме бонусите от пасуване. Дори има и начин ако прекалено много пресирате късмета си дори да загубите играта преди края й. Картовата Castles of Burgundy има не лош и доста бърз соло вариант, като теглите по няколко карти всеки рунд който бота построява, и трябва всеки ход да имате повече точки от него, за да спечелите. Самата игра обаче е малко статична, тъй като никой не ви се бърка. Aqua Sphere няма официален соло вариант, но има неофициален такъв в boardgamegeek. За бота хвърляте зар и според лесни правила прави различни неща, които може да объркат плановете ви. Тъй като за играта е много трудно  да намирам играчи съм доста доволен, че открих този соло вариант. Скоро ще пробвам соло вариант и за Kanban: The Automotive Revolution, която има същия проблем с намирането и „обучаването“ на играчите като Aqua Sphere.

Lewis and Clark изглежда невероятно с арта на Винсент Дютрей

От по-тематичните игри не ми допадна особено Lord of the rings: the card game, не беше вълнуваща и не ми харесва да управлявам повече герои на веднъж. Elder sign работи много добре – приятна зарохвърлячка с все пак смислени избори от време на време и добра лъвкрафтска атмосфера. Може би бих предпочел да споделя борбата с древните с други играчи, но тъй като времето е ограничено, по-скоро ще се задоволя със солото, а игровото време с група ще инвестирам в по-сериозни игри.

Игрите на Uwe Rosenberg имат соло варианти като обикновено играете „срещу себе си“ – като не може да използвате действията, които сте ползвали предния път. Все пак това води до малко статична игра без много късмет и разнообразие. Feast for Odin все пак ми хареса соло тъй като възможностите в нея са толкова много, а има късмет в хвърлянето на заровете и тегленето на професиите. Lorenzo Il Magnifico има неофициален соло вариант, който работи сравнително добре и дори бота събира точки, които трябва да надминете, но все пак за нея ми липсва играта с други хора. Отлична соло игра е и La Granja: No Siesta, в която са добавени някои механизми правейки соло играта много елегантна и интересна. Tiny Epic Western дори смятам, че е по-добра соло отколкото с други играчи, и в нея се хвърля зар, за да се реши къде бота ще си постави каубоя. Всъщност играта остава в колекцията ми основно заради соло играта. Предстои ми да пробвам Greenland, Sylvion и Incantris, с които се сдобих основно за соло игра.

Ще завърша с реклама на първия български официален маттрейд. Имате време до неделя (10-ти септември) да добавяте игри които след това ще обявите за кои други бихте разменили. Вече направихме един експериментален, който мина добре. Няма риск да се наложи да размените играта за някоя, която не искате, а шанса за добра размяна е много по-висок в мат-трейд отколкото директно.

https://boardgamegeek.com/geeklist/229725/bulgarian-mathtrade-1-september-2017

Източник на снимките: boardgamegeek.com

 

Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016

След  дълга почивка се връщам с един по-дълъг от обикновено разбор. Ще разкажа накратко за игри, които са ме впечатлили в добрия или лошия смисъл в последно време. Има още и впечатления за kickstarter и някои активности в boardgamegeek. Kато бонус ще приключим с класацията ми за игрите от 2016-та.

Тъй като от последния ми разбор мина много време няма да мога да включа всичко което изиграх. След известно умуване реших да започна отзад напред и да споменавам само заглавията които са ми оставили по-дълбоко впечатление и така докъдето стигна. Също така ще пропусна игрите, които влизат в топ 10 за 2016-та тъй като за тях ще стане въпрос след това.

  • Dream Home– Леката игра за обзавеждане на къща нашумя доста в един момент, но напоследък почти не се чува за нея. Красива, лесна, бърза и със симпатична тема – все хубави неща за семейна игра. Има малко повече случващо се от някои други (кхъ, Kingdomino, кхъ), което ми харесва. Тя е леко повтаряема, къщите които правиш са подобни и не бих я играл всяка седмица, заради това и предполагам „славата“ и утихна.  7/10
  • Harry Potter: Hogwarts Battle – Кооперативен декбилдър с тема за много популярния магьосник. Има нещо като легаси елемент като след като спечелите една игра преминавате на следващата, която вкарва нови механики, злодеи и заклинания, предмети и съюзници. За мен определено си струва едно изиграване на кампанията, особено ако сте фенове на книги/филмите. След като се преминат седемте игри (първите две са общо взето обучителни) не смятам, че си струва да се връщате към нея. Има и високо ниво на „небалансиран“ късмет – заради късмета може да загубите независимо какво правите. Или обратното – да отнесете злодеите като куцо пиле домат. Все пак когато късмета ви вкара в златната среда игрите са напрегнати и интересни, но основната й сила е изиграването на развиващата се кампания. 7,3/10
  • Jorvik – Очаквах с интерес римейка на класическа игра на Стефан Фелд – Speicherstadt. Но бях разочарован. На първо време илюстрациите са под всякаква критика. И играта макар с интересна идея за наддаване с опашки показва възрастта си и не е достатъчно забавна. 6,3/10
  • Adrenaline – Приятна игра комбинираща евро с контрол на територии и тема First Person Shooter. Отлични компоненти и интересни оръжия. Като че ли липсва някакво разнообразие, за да е по-преиграваема, което вероятно ще се подобри с излизащото разширение. 7,3/10
  • Onitama – Отлична игра за двама. Макар да е абстрактна, чудесните компоненти помагат за насладата от играта й. Играта е от типа на шах като правилата се научават за 2 минути, но има огромна дълбочина. За разлика от шаха е доста по-бърза и всяка игра е различна заради картите, които се изтеглят всяка игра и определят какви ходове могат да правят фигурите. Ако играех по-често конфронтационни игри един срещу един щеше вероятно щеше да ми е топ игра. 7,5/10
Време за Siesta
  • La Granja: No Siesta – За мен това е най-добрата игра тип „хвърляй зарове и задраскай нещо на лист“. Тя е и малко по-комплексна от повечето такива включваща драфтинг на зарове, управление на ресурси и дори специални умения от „помощниците“. Същевременно е и лесна за разбиране и не отнема много време. На косъм не влезе в моите топ 10 за 2016. 7,5/10
  • Ristorante Italia – Търсих тази сравнително стара игра от години, но беше трудно откриваема. В Есен миналата година минути преди да си тръгнем попаднах на щанд в който беше на разпродажба. Някои механики в играта са леко остарели и икономиката е малко „дървена“. Правилата за оценяване от критиката и точкуванията в края на играта са малко трудни за обясняване и не са интуитивни. Все пак играта ми хареса доста. Темата ми е много присърце, илюстрации и компонентите са весели и с добро качество. Въпреки всичко механиките по някакъв странен начин правят играта забавна. 7,3/10
  • Bruxelles 1893 – Очаквах доста от Брюксел и на хартия е супер като за моя вкус – много механики комбинирани с worker placement. Реализацията обаче не ми допадна – прецакването може да е в повече и начините за получаване на точки са скучни. Успешните стратегии са малко. 6,3/10
  • The Downfall of Pompeii – Стара игра от дизайнера на Каркасон, която отново в едната си част включва поставяне на плочки и мийпъли (макар тук да са дървени шестоъгълници). Първата част от играта е странна и малко скучна. В нея играете карти и според тях разполагате хората си в града Помпей. След това обаче настъпва забава, в която вулкана изригва и поставяте плочки с лава опитвайки се да „хвърлите“ хората на другите играчи във вулкана, докато спасявате своите. В това прилича малко на Survive, но действието е опростено и по-динамично. Бърза е, хаотична и забавна, допадна ми, макар да не е нещо особено. 6,7/10
  • Imhotep – Мразя тази номинирана за Spiel des Jahres измишльотина. Скучни действия, скучно точкуване, всичко което се опитваш да направиш може да бъде съсипано от случайни избори на другите играчи или кой си в реда. Отдавна не съм бил толкова ядосан на игра, а по принцип уважавам дизайнера… 5/10
  • Glass Road –Игра от типа: едновременен избор на карта и според това дали и другите играчи са избрали такава печелиш повече или по-малко ресурси. Това е единствената от жанра, която ми харесва. Има интересно управление на ресурси използвайки колело тип Ora et Labora. Единствено сградите, чието строене е целта на играта са малко скучни, но за сметка на това играта е доста бърза. 7/10
  • Honshu – Интересна игра със строене на град подпъхвайки карти под или над други карти. Първата част се получава нещо като наддаване за картите тип trick taking, което е малко странно, но по извратен начин работи добре. По време на играта се забавлявам, често печеля, но накрая ми липсва като че ли достатъчно задоволство от постигнатото. Но…за сложността и дължината на играта е добре. 7/10
Декбилдър от букви
  • Paperback – Декбилдър с образуване на думи, като картите са букви, а някои имат и специални действия. Въпреки че си има недостатъците на декбилдърите и игрите на думи, ми харесва много. Най-малкото нямам нищо подобно в колекцията си. Допадна ми и кооперативния вариант. Недостатъците са даунтайма с повече от трима особено бавни и това че хора с богат английски речник са с голямо предимство. Може би Hardback която излиза този Есен ще е дори още по-добра… 7,3/10
  • Beyond Baker Street – За мен това е убиеца на Hanabi, като вкарва специални умения, малко тематичност и разчупена игра. Отново не бих я играл много често, но запълва празнината в колекцията ми оставена от Ханабито.7,3/10
  • Islebound – Игрите на Ryan Laukat са ми слабост, и тази не ме разочарова, макар и да не надмина очакванията ми. Има страхотни илюстрации и добри компоненти комбинирани с интересни механики. Като недостатък забелязах, че тъй като играта включва pick-up-and-deliver механика се получават еднообразни ходове. Като пример – един играч отива до остров А и купува риба, след което до остров Б и я разменя за пари, после до остров В за да купи сгради и всичко се повтаря. Игрите на Laukat обикновено не са напълно балансирани и изпипани, но може и точно в това да им е чара. Очаквам да я играя скоро пак, за да си създам по-цялостно впечатление, още повече че си набавих едно малко разширение за нея. 7,5/10
  • Bruges: City of Zwin – Отлично разширение на отличната Фелдова игра. Прави каналите много по-интересни, тъй като когато ги строиш получаваш възможност за друг разнообразен бонус от кораби а не само точки. Добавя и още карти с професии, което си е супер, макар че не харесвам особено механиката на „чужденците“ понеже може да забави играта. Модула правещ някое действие малко по-силно всеки рунд е окей. 7,7/10
  • FUSE – Кооперативна игра в реално време, в която трябва да се разберете със съотборниците кой зар да вземе всеки, така че да помогне най-добре на екипа. Но в бързината и хаоса често се получава обратното. Забавна е за филър и за разгряване на мозъка или за завършек на тежка гейм вечер. 7/10
  • Stockpile – Доста хвалена игра с акции като всеки от играчите има различна вътрешна информация за кои акции се вдигат и кои падат. Има и специални умения, дори акциите на различните компании се държат различно. Интересен и елемента на блъфиране и какъв извод ще си извадиш от действията на другите играчи. Всичко е добре изпипано и ми хареса много, трябва да я играя скоро пак. 7,5/10

И дотук наваксах с близо шест месеца гейминг. Преди да премина към класацията ще споделя още някои boardgames свързани неща, които ми се случиха. След като получих Near and Far (за нея следващия път) ме хвана малка Kickstarter треска, в резултат на което очаквам няколко игри – Hardback, Dogs, Clans of Caledonia и Samhain. За малко се удържах да не бекна и Archmage. И на най-добрите явно може да се случи, при положение че досега бях цялостно kickstarter скептик имайки предвид дългото чакане на игрите и рисковете.

GeekGold (метафорично изображение, все пак валутата е виртуална)

Всеки знае за сайта boardgamegeek, но обществото в него е огромно и може би не сте чували, или поне не знаете подробности за някои дейности в него. Първата за която ще спомена е виртуалната валута GeekGold. Може да си я набавиш като подкрепиш bgg в годишния им Kickstarter или качваш снимки, ревюта, файлове и т.н. или да си купиш директно от други потребители. Най-интересното според мен нещо, за което се ползва валутата са лотариите Games for Geekgold. Всеки месец потребители качват игри в Geeklist списък, за които всеки може да дава GeekGold. В края на месеца се тегли лотария, като който е дал повече GG има по-голям шанс да спечели играта но често стават и изненади. Аз извадих такъв късмет и спечелих 3 игри в последното издание като вложенията ми за GG бяха доста малки.

Пример за Mathtrade

Друга интересна активност в bgg са Mathtrades. В тях потребители качват отново в geeklist игри, които биха разменили. Особеното тук е, че алгоритъм накрая изчислява възможни размени и е възможно да не си размениш Каркасона директно за Катан с Иван, а да го дадеш на Петър, който от своя страна ще даде Диксит на Иван. Така всички са доволни. Проблемът е, че повечето такива mathtrades в bgg са за щатите. Има по-малки и за Европа, но цената за доставка от България е доста голяма. Така за проба участвах в един UK mathtrade и по принцип направих добри размени, но като добавих цената да изпратя игрите и да получа моите след това в крайна сметка се оказа неизгодно. Дойде идеята да направим Български mathtrade като се опасявам че няма да има достатъчно участници и игри за да станат повече от 3-4 размени, но защо да не опитаме! Срока за участие е до 31-ви юли, връзка:

Експериментален MathTrade България Юли 2017

Top 10 за 2016:

Ако се чудите защо в разбора ми почти нямаше игри с оценка над 7.5, то това е защото доста от тях влезнаха в класацията ми топ 10 за миналата година. Въпреки, че 2017-ма вече преполов,и някои от игрите играх дори последните месеци. Сега направо към тях…

10. The Colonists Епичната стратегическа“ евро игра има интересни механики и оценявам мащаба на развитие в нея. Започваш с две къщички, а накрая имаш огромна индустриална империя. Проблемът в нея е времето, което отнема и „счетоводството“. Пълната игра отнема над 7 часа и то с двама или трима. Правилата са доста и не са прости. Когато развиеш индустрията си всеки ход произвеждаш по десетки различни ресурси и смятането им, съхраняването им и планирането какво да ги правиш отнема време и може да доведе до мозъчни болки и анализ-парализа. Тъй като рядко имам такова време и намирането на друг играч е трудно се разделих с играта и я класирам само на 10-то място.

9. Capital –  Средна сложност игра на Granna, която съчетава драфтинг с поставяне на плочки. В нея играчите строят града Варшава (всеки отделен район от него). Плочките са доста разнообразни и всяка една има различна конфигурация – например жилищен квартал горе, парк долу в ляво и магазини долу в дясно. Има и плочки със силни специални умения. Това прави реденето им доста по-интересно от например в Between Two Cities. Плочките имат и цена и икономиката е също интересна, строенето върху друга плочка намалява цената на новата и дава повече възможности. Тематично интересно е, че има бомбардировки по време на първата и втората война – тоест на края на определени рундове трябва да махнете по 1 или 2 плочки от града си. Играта много ми хареса поради раздвижените механики и се оглеждам за възможност да я добавя в колекцията си.

8. Dynasties – Въпреки, че последните игри на Матиас Крамер бяха разочароващи дадох шанс на Dynasties, която е откриваема само на немски език (но е без текст по компонентите) и като цяло не е много разпространена и известна. Новото в нея е, че към типични евро механики и контрол на територии добавя механизма „Ти разделяш, аз избирам“, който се използва твърде рядко. Тук обикновено се случва между двама играча и не винаги е в пълния си блясък, но все пак работи добре и носи свежест на играта. И останалите механизми са стабилни и интересни, както и компонентите са добри. За това поставям играта на почетното 8-мо място за годината като след още изигравания може да се придвижи с 1-2 места нагоре или надолу.

Dynasties: Heirate & Herrsche (каквото и да значи това на немски)

7. Coal Baron: Card Game – Игра с карти, версия на настолна игра. Обикновено тази формула води до безинтересна и постна игра, но тук случая е друг. Играта е малко олекотена (парите са премахнати) без да се губи интересното от нея. Добавени са нови механики на това как товариш и изпращаш въглищата, които според мен правят играта по-добра. Има повече начини за правене на точки, а скучното и нетематично точкуване на това кой е доставил най-много въглища от различните видове е премахнато. Като цяло играта е чудесна, въпреки че има известно влияние на късмета. Тя не е много сложна и дълга, и затова я оценявам доста високо.

6. Oracle of Delphi – Новата игра на Стефан Фелд, която чакахме 2 години. Развива механиката на използване на зарове подобно на Castles of Burgundy, като се добавя модулна карта, специални умения и тематика за гръцката митология. Основната новост тук, е че играта е състезание да направиш 12 задачи първи и да се върнеш при Зевс. Това променя доста формулата на Фелд за салата от точки. В случая смятам, че не се е получило достатъчно добре. Повечето задачи са тип „вземи и достави“ което не е от най забавните механики, въпреки че тук е раздвижено и по-интересно от обикновено. Също така един играч може да напредне и другите да нямат много възможност да го забавят. Играта все пак е много добра с добра преиграваемост и добри компоненти, но все пак не е от топ игрите на Фелд и се добра само до шесто място.

5. First Class – Подобно на The Coal Baron, това е картовата игра на Russian Railroads. Макар да бях скептичен, „стриймлайнването“ на играта и заменяне на worker placement-a (който и без това е пре-използван) с избор на карти от няколко редове е много свежо. Картите правят най-различни неща и сред най-добрите неща в играта са петте модула, от които в игра влизат два. Така играта е малко по-различна всеки път. Системата за пари, които може да използваш по всяко време за допълнителни действия дава възможност за правене на много удовлетворяващи „шашми“ или комбота. Правилата не са много и не отнема твърде много време, а изборите и развитието по време на играта са на отлично ниво. Определено е хит и мисля, че я предпочитам пред големия и предшественик!

4. Railroad Revolution – Отново игра на тема железници, но революцията за мен е дори едни гърди на пред от Първата Класа. Все пак само с карти не става. Тук играта си е пълна настолна с набор от различни работници, които използваш за различни действия. Има карта, по която градите железопътните си линии и станции. Интересна е системата с акции, които може да се използват по време на хода на друг играч, когато той получи право да инвестира в компании. Играта върви плавно без много време между ходовете на играчите, има „мисии“ и доста начини за правене на точки. Има добро отношение на сложност, продължителност и забава. Най-добрата игра за мен на What’s Your Game, които правят сериозни евро игри.

Железопътна Революция

3. Terraforming Mars – Нямаше как да минем без този супер-хит в класацията ми, но някой може да се учуди, че не е дори още по-напред. Играта има интересна тема и силна икономическа игра. Основната новост тук са проектите, които са огромен брой и всяка карта прави нещо различно и интересно. Има много различни ресурси, точки се правят по различни начини и трите параметъра на тераформирането са интересни. Изграждат се „двигатели“, които всеки ход произвеждат различни ресурси, пари и точки, като в началото са слаби а накрая стават много мощни. Има надпревара за места по картата и за постижения. Недостатък за мен е немалкото ниво на късмет при тегленето на картите с проекти. Още не съм играл варианта с драфтинг, както и проектите за напреднали (само в соло игра). С тях нивото на късмет може да се понамали значително, само се опасявам да не стане твърде дълга. Ако опасенията ми се окажат напразни, като нищо играта ще скочи едно място напред.

2. A Feast for Odin – Не съм играл още Агрикола и Каверна, но предполагам, че ще ми се сторят по-стандартни и ще предпочета пира на Один пред тях, още повече заради доста по-интересната тема. Както написах в ревюто си играта е чудесна „евро“ сага с голям мащаб като същевременно е елегантна, интуитивна и не много дълга. Ако картите със „специалисти“ бяха малко по-интересни играта имаше потенциал да е тотален хит, но и така е на второ място в класацията ми за тази доста силна година.

1. Great Western Trail – Александър Фистер започна да ме печели с Isle of Skye и Mombasa, а с GWT надмина себе си. Тя се закова на първото място в класацията и дори хората, с които играя и не са фенове на предните две споменати игри я признаха. Играта използва deck-building, но той е само сравнително малка част от всичко в нея. Oбикновено повечето игри включващи декбилдинг това е основната механика. Не съм му голям фен, но тук начина по който се ползва и това, че не е основното в играта ми допада много. Имаме и движение по карта, която играчите „изграждат“ строейки най-различни сгради. Включва управление на икономика, работници и развитие на железопътна мрежа. Има много начини за правене на точки и получаване на действия и умения. Това е превъзходна игра, която неслучайно е в топ 20 на boardgamegeek също. Различна е от всички останали и влиза също и някъде в моя Топ 10 за всички времена.

Great Western Trail – истинските каубои

Това са и игрите, които за малко се разминаха: Kanagawa, La Granja: No Siesta и Islebound (за вторите две споменах в първата част на ревюто). Ако някой се чуди защо я няма Lorenzo Il Magnifico – това е защото я броя за заглавие от 2017-та, през 2016-та беше почти невъзможно да се сдобиеш с нея.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Лоренцо – Евро Магнифико

Най накрая се добрах до „новата“ игра на един от любимите ми дизайнери Симоне Лучани – Lorenzo Il Magnifico. Играта всъщност дебютира в края на миналата година – в Есен 2016, но в много ограничен тираж. Чак средата на 2017-ма може да се намери свободно по магазините като е разпространявана от не кой да е, а CMON. Да видим дали чакането си е струвало.

В Lorenzo Il Magnifico, Лучани си кооперира не с Даниеле Тачини както беше в свръх успешните Tzolkin и The Voyages of Marco Polo (ще четете тези имена често в това ревю), а с Вирджинио Гигли . Гигли е съавтора му на Grand Austria Hotel и елементи от тази игра се усещат и тук. Към тях се присъединява и и по-неизвестно име – Фламиния Бразини (Egizia и Leonardo Da Vinci), като това женско присъствие си струва да се отбележи, най-малкото защото е рядкост сред дизайнерите на настолни игри.

Лоренцо де Медичи е бил дефакто управник на Флорентинската Република през 15-ти век. Той е най-влиятелния и възторжен патрон на Ренесанса. За него важи определението „ренесансов човек“, бъдейки магнат, дипломат, политик и патрон на учени, художници и поети. Спонсорирал е имена като Ботичели и Микеланджело. Заради постиженията си той получава прозвището Великопени (Magnifico). В едноименната игра играчите са италиански семейства, които опитват да постигнат успехите на Лоренцо. Вървейки по стъпките му вие ще строите важни сгради, завоювате провинции и наемате талантливи персонажи, като не пренебрегвате и влиянието на църквата. Темата от една страна е банална за евро игрите – Италия в ренесанса, но от друга е първата игра на тези италианските дизайнери с изцяло тази тематика. Това е все едно българи да направят игра за цар Симеон I, или поне за чорбаджи Нено.

Играта в прогрес – има доста елементи и доста за мислене

Правила и Механики

Като механики играта продължава експериментите на комбиниране на поставяне на работници с хвърляне на зарове. В Лоренцо обаче късмета от заровете не е повод за оплакване, тъй като хвърлените зарове важат за всички играчи. Всеки има четири работника в четири цвята – оранжев, бял, черен и неутрален. В началото на всеки от шестте рунда се хвърлят три шест-стенни зара, които са в различни цветове – бял, черен и оранжев. За този рунд силата на всеки цвят работник на всеки играч съответства на числото хвърлено на зара със същия цвят. Неутралният работник е винаги със сила 0.

Тематично това съответства на членове на семейството, които са учен, военен и свещеник, а тази година се готви война и влиянието на военния е голямо (6 на оранжев зар), докато църквата е в запад (1 на белия). За науката се шуми, но не е най-горещата тема (4 на черен зар). Неутралният работник е издънката на семейството, който нищо не може да свърши без помощта на слуги. А слугите са „ресурс“, който използваш, за да повишиш силата на работника с толкова единици колкото слуги използваш.

Най-важните места, на които могат да се поставят работниците са четирите кули, всяка от които има по четири места и е с различен цвят. Всеки рунд се зарежда карта на всяко от тези места от тесте със същия цвят като кулата. На първото място може да се постави работник със сила поне 1 и неговия играч получава правото да купи картата на това място. На второто място се изисква поне три и т.н. За кулите важи правило, че след като поне едно от местата в кулата е заето, следващите играчи трябва да платят три пари на банката, за да поставят работник в тази кула. Това създава елемент на надпревара.

Четирите кули, символични за ренесансова Италия

От зелената кула може да завоювате провинции. Първите две провинции в кралството си може да „купите“ безплатно, но за следващите ви трябват военни точки. Провинциите предоставят ресурси еднократно, както и в последствие при активирането им чрез „жътва“. В синята кула са персонажите. Те се наемат срещу пари и отново дават добър бонус, когато ги наемете. Добавят ви и умение, което важи до края на играта. Например – оттук нататък работниците, които използвате за купуване на сгради ще имат 2 сила повече и ще купувате сградите с 1 ресурс отстъпка. Зелените и сините карти дават точки  в края на играта, като според броя, който имате точките прогресивно нарастват.

Жълтата кула има плановете на различни сгради. Сградите струват ресурси (дърво и камък най-вече, както се очаква от всяка себеуважаваща се сграда) и дават еднократно точки престиж и възможност да получите различни облаги при изпълнение на действие „продукция“ по-нататък в играта, подобно на зелените провинции и „жътвата“. В последната, лилава кула, има политически, военни или търговски „начинания“, които може да предприемете. Те носят много престиж, но за разлика от другите карти не ви помагат толкова напред в играта.

Оспорвана е надпреварата за местата „жътва“ и „продукция“. Само един работник може да стъпи на всяко от тези места на рунд, което активира двигателя ви от зелени или жълти карти. Това кои от тях ще се активират зависи от силата на работника. След това останалите играчи ще могат да ползват само по-слаба жътва или продукция. Останалите места по борда просто дават ресурси, като едно от тях определя и реда на игра за следващия рунд, което за worker placement игра, разбира се, е много важно.

Големите цветни зарове веднага привличат внимание. Наказанията от църквата са в средата в ляво над зеления диск.

На няколко пъти в играта следва инспекция от църквата. Ако до тогава не сте събрали определен брой точки за църква сте отлъчени и получавате сериозно наказание, което важи до края на играта. Точките за църква се печелят доста трудно и може да прецените, че ще се оправите с последиците от наказанието и да не се занимавате с корумпираната паплач.

Играта предоставя и вариант за „напреднали“ – Лидерите. Те са известни личности от ренесансова Италия, като Леонардо Да Винчи, Ботичели, Борджиите, както и самия Лоренцо де Медичи. Кой не би искал да има в антуража си Да Винчи! В началото на играта се раздават по 4 лидера и се прави драфтинг, така че да се разпределят честно между играчите. Всеки лидер има нелеко условие, при което играча в чиято ръка е може да го активира. След като е активиран лидера дава силно умение. По всяко време може да се откажете от някой лидер, за да получите ресурс по избор, което може да ви отвори чудесни възможности.

Размисли и страсти

Правилата на Лоренцо са по-малко от тези на Marco Polo и Tzolkin, но продължителността е сходна. Механиката за сила на работниците определена от зарове работи добре. Тя допринася за преиграваемост и кара играчите да съобразяват какво могат да постигнат с наличното. Ако в първите рундове се хвърлят ниски зарове е много вероятно резултатите на играчите да са цялостно по-ниски. Не бих казал, че е нещо революционно, но вкарва свежест в поизтъркващия се “worker placement“ жанр. Кулите са интересни, тъй като дават голям избор на силни карти и могат да се комбинират със заровете. Имам някои задръжки относно механиката за плащане на 3 пари, ако има вече работник на кулата. Разбирам, че е нужна, за да се повиши интеракцията и да „обуздае“ лавинообразния растеж, но е малко неинтуитивна. Дори не е отбелязана никъде по борда като иконография. Като стана въпрос за борда – илюстрациите макар да са от по-добрите „творби“ на Клеменс Франц все пак не пасват напълно на тежестта и темата на играта.

Правенето на двигатели от провинции и сгради е интересно и е много удовлетворяващо да видиш как инвестициите ти се изплащат. Опасявах се, че може да е твърде механично, но комбинирано с условията и надпреварата за активирането им не се оказа така. Единствената ми забележка, е че може да бъдат много силни, но зависи от играчите да балансират това. Добро впечатление ми направи тематичността на картите за развитие, като например – когато активирате казармата може да размените един слуга за три военни точки.

Компонентите са отлични – вместо кубчета, дървото и камъните са в приятни форми.

Подобно на личностите в Марко Поло, и тук Лидерите вдъхват живот на играта. Дадени са като „вариант за напреднали“, и наистина с по-неопитни играчи може би първата игра е добре да бъде без тях. Драфтването им и запознаването с уменията им може да забави малко играта, която не е особено лека и без това. Но след първото изиграване, или ако играчите са с достатъчно опит, дори още от първата игра – задължително ги включете. Уменията им не са чак толкова силни като личностите, но пък имате цели четири. Интересното тук е, че не ги получавате наготово, а трябва да изпълните трудно условие, като да сте събрали 15 слуги, 10 камъка или 5 жълти сгради. Дори и да работите само за това условие ще ви трябват два, може би три, рунда за да го изпълните. Добра идея е при драфтигна да комбинирате лидери със сходни условия или умение помагащо за условието на друг. Те са и нож с две остриета, тъй като ако инвестирате твърде много в тях вместо да следвате стратегията си за победа като нищо може да загубите играта – личен опит. Пасват много добре с останалата част от играта и дават достатъчно повод за мозъчна гимнастика.

С двама играчи от една страна конкуренцията за кулите е рехава, но от друга страна има само по едно място за продукция и жътва, което прави тези места свръх ценни след средата на играта. Аз лично бих избрал други подобни игри за двама (включително и Grand Austria Hotel). При четирима добрите карти и места се изчерпват светкавично и играта е много „стегната“. Грешките не е лесно да се поправят, по-трудно е да задоволиш църквата. Но удовлетворението ако си постигнеш целите е по-голямо. Това ми допада и смятам играта за най-добра с четирима. С трима е малко по-свободно и можеш да се сдобиеш с повече карти, да направиш по-силен двигател. Дори и да направиш неоптимални ходове вероятно ще може донякъде да се поправиш. На някои играчи това им харесва, а и играта върви малко по-бързо.

Специално внимание ще обърна на преиграваемоста. В Лоренцо тя не е никак малка – картите за развитие (в кулите) макар да влизат всички игра идват в различен ред, и на различна позиция в кулата като няма повтарящи се. Наказанията на църквата са разнообразни, веднъж едно наказание може да е размазващо за всички, а друг път наказанието почти да не влияе на някои стратегии. Най-вече разнообразието е в лидерите, които са 20 и са с най-разнообразни умения и условия. И все пак… за разглезените евро геймъри може и това да не е достатъчно. Някои от тях (според BGG форумите) искат да има още карти за развитие. Но разбирам защо дизайнерите не са го направили – можеше една играта да се дебалансира с изтеглено по-голям брой от определен вид карти. Така определена стратегия не би била успешна само поради късмет, а друга прекалено силна. Съгласен съм, че Tzolkin (особено с разширението) и Marco Polo се усещат като още по-разнообразни. В Марко Поло произволно изтеглените елементи – личности, градове и договори влияят повече на играта от лидерите и наказанията от църквата в Лоренцо.

Играчът тук е направил добър двигател от зелени и жълти карти за развитие

Дизайнерите изглежда знаят това, и разширението на Лоренцо – „Домовете на Ренесанса“ ще види бял свят след броени месеци. То ще добави „изненадващо“ – специални умения за всеки играч. Също така още 20 лидера и пета кула с още един цвят карти за развитие. Звучи отлично и с удоволствие ще се сдобия с него, но и без домовете бих играл Великолепния още неведнъж. Опасението ми относно разширението е, че освен че може да удължи играта, е да не стане играта прекалено „лесна“. Ако получиш още едно силно умение и още опции от карти може да стане едно математическо упражнение какво може да си купиш с купищата си ресурси по няколко пъти на ход, което бързо ще доскучае.

За да завърша, ще кажа че харесвам много играта и тя със сигурност влиза в моите Top 20 от близо 500 играни! Нещо Малко не й достига, за да наближи висините на дуото Tzolkin и Marco Polo, но има и още потенциал с излизането на разширението й.

[divider]

Ако ви е харесало това ревю, можете да си закупите играта от нашия партньор:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

Източник на снимките – boardgamegeek.com

Feast for Odin – Викингите на Uwe Rosenberg

Трябва да призная, че не съм играл супер хитовете на Уве Розенбърг – Агрикола и Каверна. След огромния успех на леката му игра за двама Patchwork, както и тежката му фермерска игра пак за двама Fields of Arle от 2014-та последва слаба 2015-та, в която заглавието му Hengist се оказа грандиозен провал. Тази година за сметка на това може да се насладим на 2 негови заглавия, като макар и с голяма разлика в комплексност и тежест, и двете развиват идеята от Patchwork. Става въпрос за подреждане на тетрисоподобни плочки по борд. Cottage Garden е лека и бърза семейна игра която има доста общо с Patchwork, но начина по който се вземат плочките е различен и може да се играе и с повече от двама. Другата му – сравнително тежка геймърска игра ще разгледаме в това ревю.

На корицата на правилата на Feast for Odin пише – „Пир за Один” е сага във формата на настолна игра. Вие ще преживеете културните постижения, търговски експедиции и походите на тези племена, които днес познаваме като „Викинги“ – термин който се е използвал по различен начин към края на първото хилядолетие.“ Този пасаж веднага ме заплени и ме вкара в атмосферата на темата. Накара ме да приема играта за нещо различно от просто оптимизиране на ресурси и сметки, което се случва с някои евро игри. Темата за викингите ми е много интересна, вярванията им и начина, по който са живели е доста уникален. Почитателите на сериала Vikings евентуално биха оценили темата в играта, макар че в играта няма нищо от интригите или религиозните сблъсъци.  Битките пък са доста абстрактизирани. Темата е също така изцяло историческа – няма митология или богове, въпреки че името включва Один. Е… пирове поне има доста. Както е присъщо на Уве – доста внимание се отделя на събирането на храна и изхранването на хората, но не е пренебрегнато и мореплаването.

Борда с 61 места за поставяне на работници!

Както в Agricola и Caverna, и тук основен механизъм е worker placement, но освен приликите в това и многобройните възможности, които играчите имат, Feast for Odin е доста различна от тях. Започвате играта с 7 (или 6 в кратката) игра викинги (работници в смисъла на worker placement) и всеки следващ рунд получавате по още един. Уникалното тук е, че на борда има над 60 различни места, на които можете да ги поставите!  Всъщност не всички са различни, а местата са на групи от подобни действия. Разделени са и на 4 колони, като първата колона изисква само 1 викинг и съответно предлага по-слаби облаги, за втората колона трябва да поставите два викинга а, а на четвъртата – четири, но там действията са най-силни. Всъщност на тези 60+ места може да намерите всевъзможните неща, които могат да им хрумнат на едни викинги да вършат – от събиране на зеленчуци и  ловуване през строене на лодки, коване на инструменти или морска търговия до военни походи. Въпреки многото места гарантирам, нерядко някой ще заеме място, което искате да използвате. Първо, защото доста от местата са ситуационни, а и ключовите за някои силни стратегии места са ограничени. И все пак няма да останете без интересни и добри избори.

Запълването на личните бордове – тук играчът има доход от 6 сребро, дърво, камък, руда и синя руна.

Основна цел на играчите е да трупат ценни стоки (зелени и сини), които да слагат по бордовете си представляващи техните владения. Колкото по-голяма стоката – толкова е по-добре, тъй като закрива повече „квадратчета“ от територията ви. Искате да я закриете поради 2 причини – ако закриете квадратче с цифра – дохода ви на сребро се вдига и печелите най-малката открита цифра в сребро в края на рунда. Има уловка обаче – за да закриете дадена цифра (които са по диагонала на борда) трябва да сте закрили всички квадратчета в ляво и надолу и от нея. На борда ви има и много квадратчета с „-1“ – тях трябва да ги закривате, понеже ако са открити в края на играта – губите по 1 точка за всяко. Има и квадратчета с ресурси, които ако оградите от всякъде пък получавате този ресурс в края на всеки рунд. За запълването особено на по-малки места е удобно, че може да използвате сребро и руда. Има и допълнителни правила, като това, че зелена стока не може да се постави до друга зелена, което прави сините стоки по-ценни (но и те са по-трудни за набавяне).

Контейнерите със стоки и специалните стоки долу.

Кутията на играта е огромна. Пълна е с всевъзможни стоки, за които много удобно има 2 големи контейнера. Всъщност, без контейнерите играта щеше да е почти неиграема, ще обясня защо. Стоките са около 14 вида, като най-малката е размер 1 на 2 квадратчета, следващата 1 на 3, после стават 2 на 2 и стигат до 3 на 6. От всяка стока има по 4 цвята – оранжев, червен, зелен и син. За зелените и сини вече споменах, оранжевите са вегетариански храни, а червените са месни. Храните се ползват за изхранването на викингите ви по време на пира след всеки ход, като основната идея е,че е добре да имате разнообразна храна – и зеленчуци и месо. Друго нещо, за което може да ги ползвате е за ъпгрейдване, което е представено като worker placement места за търговия. Оранжева стока може да ъпгрейднете в червена, червената в зелена, а нея в синя, като размера винаги се запазва. Така например може да изтъргувате мащерка за риба, рибата за кожа или кожата за сребърни прибори. Затова са и контейнерите – „ъпгрейдите“ на стоките са в една редица от контейнера, което много улеснява търсенето.

Другите ресурси в играта са дърво и камък, които се ползват за строене на сгради, кораби или помагат при ловуване и походи. Рудата може да се използва за коване, за въоръжение на корабите ви или да се поставя по борда (запълва едно квадратче). Среброто също запълва квадратчета по бордовете. Дървото, камъкът и рудата се получават основно от планините. Те представляват редици от ресурси, като започват с няколко дървета, после няколко камъка, след това руда и накрая сребро. Първият играч взема първите например 2 (според мястото, което използва) ресурса от планината, така за следващия се откриват евентуално по-ценни ресурси. Но ако чакате твърде много може всичко от тази планина да се изчерпи.

Планините

При ловуването и плячкостването се хвърлят зарчета – 8 стенен или 12 стенен. При лова трябва да хвърлите ниско число – ако свалите резултата до 0, ловът е успешен. Единица от зара се сваля като изиграете карта с лък (или капани)м  похарчите едно дърво. Можете да хвърлите зара до 3 пъти, което намалява нивото на късмет. Дори и да не успеете в лова, печелите утешителни награди – оръжие и дърво. При лова на китове (за който ви трябва китоловна лодка) хвърляте 12 стенния зар, но намалявате резултата с всяко оръжие, с което са екипирани лодките ви. За него ползвате харпуни вместо лъкове, а ако ловът е успешен получавате доста добра награда. При плячкосването и походите пак се хвърля зар (до 3 пъти), но трябва да постигнете висок резултат, като може да добавяте мечове и камъни. Колкото е по-висок резултатът, толкова по-добра синя (или специална) стока може да вземете.

Ако все още някой чете дотук – споменавам само още 2 аспекта от играта, тъй като да обясня всичко ще трябва да изпиша поне още толкова. Ако имате търговска или военна лодка може да емигрирате – пращате част от викингите ви да се заселят в по-плодородни земи. Това струва доста сребро – равно на рунда, в който го изпълнявате, а губите и лодката си. Но пък вече ще изхранвате с 2-ма по-малко викинги (а все още ще ги имате като работници да изпълняват действия – водачите остават при вас), и ще получите доста точки. Другата възможност е да откриете остров и да го заселите. Получавате нов борд, подобен на главния ви, на който може да слагате зелени и сини стоки, руда и сребро. От тях може също да получавате доход, бонус ресурси/стоки (ако ги оградите). Островът носи точки, но има и доста „-1“ квадратчета, които трябва да опитате да закриете, за да не загубите точки. Първите ходове са налични острови, които дават по-малко точки, но пък дават доход, а последните, ако не са взети вече плочките на островите, се обръщат и започват да дават много точки, но не и доход. Сградите са подобни на острови, но по-малки и не носят доход.

Изцяло запълнен остров Исландия – носи 16 точки, 8 доход и риба.

Финални Мисли

Както вече споменах, играта много ме впечатли. Тя влиза в горните места на моите Топ 10 за 2016-та (очаквайте скоро). Интеракцията между играчите е малко по-висока, от колкото изглежда – макар и местата за работници да са много, някои от тях са по-ключови и универсални от други. Полезно е да следите каква стратегия имат другите и за какво се приготвят, за да може да заемете някое място, което ви трябва преди тях. Надпреварата за ресурсите в планините и за специалните стоки, както и за островите, които може да населите също е сериозна. И все пак, основно си развивате своите бордове и планове, и дори да заемат мястото, което сте си харесали, има достатъчно други добри алтернативи и може да измислите „план Б“. От една страна, на играчите, които играят основно, за да се „пердашат“ или надхитряват с другите – едва ли ще им допадне играта. Но от друга, това прави играта добра с всеки брой играчи – от 1 (соло варианта е много добър) до 4. При двама ви е по-широко около врата, по-малко си пречите и рундовете вървят по-бързо. При 4-ма се добавят още 2 места, които дават възможност да използвате заето място на някой от редовете – без тези места щеше да е твърде „тясно“.

Играта има два вариянта – къс и дълъг, като късия е 6, а дългия 7 рунда. Въпреки че добавя към половин час към играта препоръчвам дългия вариант, тъй като имате повече възможност за развитие в него, както и да поправите грешката си. Късият пък е добър или за първа, обучителна игра, в която тъй или иначе няма да играете оптимално. За напреднали също може да е интересно да играят късия вариант опитвайки се да играят оптимално в по-малко ходове, но трябва да се знае, че грешките тук се наказват по-сериозно. Заровете при лова и походите първо ме притесниха, но тъй като можеш да хвърляш 3 пъти, нивото на късмета се намалява. Освен това, ако не успееш далеч не е толкова страшно – връщаш си викинг и получаваш оръжие и дърво/камък. А не мога да не призная, че внася малко вълнение в играта, все пак тя е за викинги, а не за счетоводители. Да спомена и за изхранването на хората – механика, която не е много харесвана от някои. Тук играта през ход ви дава от жътвата зеленчуци, което е почти достатъчно да изхраните викингите си за два хода – само трябва да добавите по малко месце (или сребро – явно викингите нямат против да ходят на ресторант).

Играта в действие

Възможните стратегии са доста и всяка може да бъде успешна, ако се приложи добре. Ефективното използването на картите с професии е ключово и може да е полезно съобразяването на стратегията ви с тях. Все пак трябва да спомена, че някои от професиите са доста по-полезни от други, а започвате с една и после получавате по една. Вярно, че „по-слабите“ професии дават малко повече точки, но може би бледнеят пред потенциала на правилната за стратегията ви силна професия. Все пак трябва много да ви провърви, за да ви се паднат няколко силни професии и точно такива, които ви вършат работа, тъй че обикновено сравнително се балансират нещата. Може би, ако правилата бяха да теглите 2 карти и да избирате една от тях, щеше да е малко по-интересно и честно… но кой знае, може би пък ще забави играта…

Компонентите на играта са настина много и оправдават по-високата й цена. Дърветата и камъните са детайлни, първия играч е един симпатичен дървен лос. Но основната „тежест“ на играта идва от над кило картон – като се почне от големите – лични бордове, сгради, острови, пристанище, борд за поставянето на работници и минем до 16-те вида двустранни стоки (от които има по над 15 плочки) и още над 20 специални плочки, както и лодките, като не забравяме и над 300 карти с професии. Определено пир от картон. Относно арта имах опасения, че не е красив – на плочките има летящи във въздуха меса, кожи, съдове…Но все пак стила пасва на механиките. Всъщност, най-вече по време на играта нещата пасват и този арт не прави неприятно впечатление.

Позитивно:

  • Темата – евро игри с викинги не са много, а FfO предлага цяла исторически реалистична сага
  • Добро ниво на интеракция, играта е отлична с от 1 до 4 играча
  • Многотия – истински пир от компоненти и възможности
  • Уникална с начина и възможностите за поставянето на работници и „тетрисовите“ лични бордове
  • Отнема по-малко време отколкото се очаква за толкова правила и многотия, върви доста гладко и правилата са интуитивни
  • Възможност за кратка (обучителна, бърза или за „експерти“) или дълга игра

Не толкова позитивно:

  • Илюстрациите можеше да са по-добри, стоките стоят малко абстрактно на тетрис парчетата наложени на бордовете. Но поне на мен не ми прави неприятно впечатление по време на игра.
  • Някои карти с професии могат да бъдат по-полезни от други, а нямате избор за тях – просто ги теглите една по една от тесте.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Ulm – евро играта, която се осмели!

Евро игрите, особено от преди около 5 години и назад, имаха най-често тема за строене в средновековието или търгуване в средиземноморието. Тези теми толкова омръзнаха на геймърското общество (и в частност на Том Васъл), че бидеха анатемосани. В Есен (така да се каже родното място на евротата) 2016-та почти нямаше нови игри с тези постановки. Те се обърнаха към по-нестандартни теми като прекарване на говеда през дивия запад. Дори и Стефан Фелд (чиито игри олицетворяваха липсата на тема и търгуване в _попълни празното място_) изкара игра с тема древногръцка митология, която почти може да мине за тематична или америтраш – хвърля се 10-странен зар за битка с чудовища! Все пак един дизайнер дръзна да наруши неписаната догма и извади играта Улм – в която играчите строят катедрала и търгуват в средновековието в германския град Улм.

Катедралата, която „строите“ като поставяте плочка със събитие всеки рунд в отвора

От първи поглед играта носи носталгичната атмосфера на „златния век“ на евро игрите. С това нямам предвид негативната страна – грозен арт и нискокачествени компоненти (дървени кубчета) – напротив, художник е Майкъл Мензел, чиито илюстрации са забележителни, а компонентите са доста приятни.  Дизайнерът е Гюнтер Буркхардт, чието име не ми говореше нещо. Оказа се, че е направил играта Seeland, като обаче е нормално да не съм запомнил името му, тъй като ко-дизайнера му за нея е легендарния Волфганг Крамер. Има и други игри – Maori, Darjeeling, които са ми се стрували сравнително интересни, но не съм играл. Да видим дали Улм е поредната стандартна и остаряла за времето си евро игра, чийто единствен принос е носталгията за „доброто старо време“, или пък се вписва сред игрите с добрите илюстрации и свеж геймплей.

Първо искам да отбележа, че играта се старае да представи темата си. Компонентите са тематично свързани със символи на града Улм, а лодките на играчите плуват през Дунав покрай кварталите на града. Катедралата, която „строим“ и която виждаме като триизмерен картонен модел е била за времето си една от най-големите в Европа. В допълнителната книжка има откъс с история за града. Между другото, Алберт Айнщайн е роден в този град, но разбира се векове след събитията разиграващи се в играта. Въпреки това, без известно усилие не можем да свържем механиките с темата, а и тя надали ще е много вълнуваща за повечето играчи.

Таблицата с 3×3 действия, в която „вмъквате“ плочката за действиe, която изтеглите.

Правила и механики

Новостта като механики е таблицата от 3 по 3 плочки за действия, която се намира до катедралата. Има 5 различни вида плочки за действия, които ще опиша малко по-надолу. Първоначално се теглят 9 произволни. По време на хода си всеки играч тегли една плочка за действие от платнена торбичка. Той може да сложи плочката вляво или вдясно на всеки ред от таблицата или горе или долу от всяка колона. След това „избутва“ четирите плочки от реда или колоната съответно ако е сложил в ляво тогава ги избутва надясно, а ако е сложил вдясно – наляво. Сега играчът получава възможност да изпълни новите 3 действия от същия ред или колона (без четвъртото, което е избутано извън таблицата). Следващите играчи не могат да слагат плочки на ред/колона, в която има 4 плочки. Механиката е малко сложна за обяснение, като допълнителен смут всява това, че играчите могат да вземат плочки за действия, но когато ги вземат те вече не се използват действия, а са само вид ресурс. Все пак, след като веднъж се демонстрира механиката се схваща бързо.

Ето ги и петте възможни действия:

  • Пари – получавате една улмска монета
  • Лодка – лодката ви напредва с едно разстояние напред по Дунав, ако мястото на което трябва да се постави е заето го прескача и отива на следващото свободно.
  • Събиране на плочки – играчът избира един ред/колона от „избутани“ плочки вляво, вдясно, горе или долу на таблицата и взема всички (най-много три) плочки за действия от него.
  • Печат – играчът има право да плати 2 монети и да сложи свой печат в един от двата квартала на север или на юг от мястото, на което е лодката му. Затова получава съответния бонус според квартала.
  • Карти – получавате възможност или да вземете карта от тестето, като платите две плочки за действия, които имате, или да изиграете допълнителна карта от ръката си.

Дотук нещата са сравнително прости, но има и доста детайли. Например, друг елемент от играта са врабчетата, които са символ на Улм. Започвате играта с две, но може да получавате и още. Може да ги използвате, за да вземете една от петте плочки за действия от зоната за зареждане вместо да теглите от торбата, което може да е много полезно в някои случаи, но ако си ги запазите ви дават по точка.

Реката и кварталите на Улм

Бонусите от различните квартали са най-различни, някои прости, а други по-сложни. От първите квартали може да получите гербове, които ви дават точки, но и възможност да поставите печат до таблицата с действия и всеки път, когато някой избута ред/колона към този печат получавате врабче. Също така някои гербове ви дават точки, ако играч постави печат в определен квартал. Има и квартал даващ помощници, които запазвате до края на играта и ви дават специално умение, като например да получавате две пари вместо една от всяко действие „монета“. По-нататък кварталите дават възможност за теглене на карти, пари, точки и т.н… Всеки квартал има определен брой места за печати и ако е запълнен, следващите играчи нямат право да слагат печат в тях.

Стигаме до картите, които носят и най-много точки. Ако платите за тях две различни плочки за дествие теглите една от дека, а ако платите две еднакви плочки теглите две карти и избирате една от тях. С действие „карта“ можете да играете всяка карта по два начина – да я играете пред себе си за точки в края на играта, или да я върнете в дека на изхвърлени карти за незабавно действие. Картите са три вида:

  • Катедрала – има три различни иконки катедрала. От всяка карта за катедрала в края на играта получавате по 3 точки, но ако имате 3 различни иконки получавате 9 точки бонус. Действието по време на играта е да получите 6 точки, но срещу определен вид плочка за действие.
  • Стоки – има три вида стоки, като всяка дава 3 точки, но има бонуси за 3 различни или 3 еднакви стоки. Действието по време на играта е – срещу определен вид плочка за действие печелите 3 пари и движение по реката.
  • Други – дават точки в края на играта според различни критерии (например колко пари имате) и разнообразно действие по време на играта
Картите – пълен сет от катедралата

В края на играта получавате точки от врабчетата, които сте запазили. За всяка стъпка по реката и за картите, които сте изиграли пред вас. Играчът с най-много точки печели. Играта предлага вариант „за напреднали“, който лично аз винаги бих ползвал. Добавят се събития влияещи върху играта всеки рунд. Например, този рунд действието движението по реката ще дава две стъпки вместо една. Играчите виждат и какво ще е действието за следващия рунд, тъй че може да се подготвят предварително. Също така има и негативни събития, като например да трябва да дадете 2 плочки за действия в края на рунда и ако не го направите губите 5 точки.

Личен анализ

От издателството Huch преди Есен очаквах повече играта Touria на дизайнерите Brand, но в последствие разбрах, че е твърде лека и отзивите като цяло не бяха много добри. Същевременно интереса ми към Ulm, който беше много нисък се вдигаше все повече, особено след хвалбата й от страна на Rahdo по времето на шоуто на Dice Tower.

Въпреки, че не е най-добрата творба на Майкъл Мензел според мен, илюстрациите са доста красиви. Игралната дъска напомня тази на The Pillars of the Earth, темата е подобна, а и в двете има триизмерна катедрала. Да не говорим, че художника е един и същ. Все пак дъската е малко претрупана и имам усещането, че някои игрови елементи можеше да бъдат малко по-добре означени. Компонентите са доста приятни, плочките за действия са от много дебел картон и липсват типичните евро кубчета. Единственият недостатък, който намерих е, че в играта няма найлонови пликчета с „цип“, което вече е стандартно почти за всяка игра. Но пък можете да си купите 100 броя такива за броени левчета.

Пълен поглед над играта

Лично на мен не ми хареса решението правилата да са разделени на две книжки. Идеята е от първата да научите основните правила и да започнете да играете, след което да си доизяснявате останалите от другата книжка (алманах на Улм) в процеса на игра. Може би за по-неопитни в настолните игри хора, които биха отделили повече време за игровата сесия това може да е полезно. Аз държа да знам всички правила предварително и разделението ме затрудни. Но пък втората книжка е с доста красива корица.

Относно механиките съм малко раздвоен. Таблицата с действия е интересна и избираш оптималния си ход според текущото й състояние. По принцип може да избереш действие, което оставя следващия играч в неизгодна позиция, а ако има печати даващи врабчета се опитваш да „дадеш“ на себе си и да не даваш на другите. Но в крайна сметка най-вече гледаш да получиш най-добрите действия, които ти трябват, а останалите неща остават на заден план. Възможно е по стечение на обстоятелствата за твоя ход да останат само неизгодни действия, не защото играчите преди теб са искали да те прецакат.

Харесват ми другите механики, като възможността да манипулираш плочката, която теглиш с врабче, движението по Дунав и поставянето на печат само в кварталите, до които е лодката ти. Харесва ми и възможността да използваш картите за 2 различни неща.

Водно състезание по Дунав

Но и проблемите ми с Улм са свързани с картите. Първият е в това, че най-много точки могат да се печелят от карти, тъй че почти нямаш избор да не опитваш да събираш по много от тях – съответно липсва разнообразие от стратегии, което за мен е недостатък. Това е доста по-силно изразено при игра с четирима, тъй като движението по реката е твърде лесно (в колона), а хубавите места за печати по борда се изчерпват бързо. Вторият и по-сериозен проблем е с късмета в тегленето на картите. Дори и да даваш две еднакви плочки за действия (които не е много лесно да събираш) теглиш 2 карти и е възможно пак да не ти се падне типа и вид карта, която ти трябва за да събереш сет. А разликата между три карти, които са в сет и такива, които не са в сет е потресаваща (9 срещу 18). Тоест един играч може да извади късмет и от 3 карти да получи 18 точки, а друг да няма късмет и от 5 карти да получи само 15, като за да а за да ги получи е използвал много повече действия и ресурси от първия. Някой може да харесва вълнението от късмета в игрите, но в игра продължаваща над час и половина и с не малко тактически и стратегически елементи за мен е неприемливо. Бих пробвал вариант, в който има „пазар“ от три открити карти и когато вземаш карта избираш от него, което би намалило късмета и би дало повече избор.

Позитиви:

  • Красив арт и добри компоненти
  • Носталгичен полъх от златния век на евро игрите
  • Въпреки това – иновативни и свежи механики
  • Добра комбинация на механики и интеракция
  • Под средна тежест и подходяща продължителност на играта

Негативи:

  • При игра с четирима има даунтайм и липсва разнообразие от успешни стратегии (по-добра е с двама или трима)
  • Високо ниво на късмет за такъв тип игра (евентуално може да се подобри с вариант)

 

Източник на снимките – boardgamegeek.com

The Networks – Ще надминете ли HBO, или „Битката на кабеларките“

Темата за „тематиката“ на игрите и по-точно неоригиналността им толкова се предъвква, че започва вече да се изтърква. Всичко започва разбира се, от сухите еврота, в които по закон строиш сгради някъде из ренесанса. Вече дори, поради тази анатема този тип игри доста намаляха, но за това ще стане въпрос във следващото ми ревю. Сега по-пресни са стотиците фентъзи, зомби, а напоследък и инвазията от викингски игри. Все още се радваме на свежи теми обаче, а когато механиките пасват на темата, а не са „наслагани“ и играта е интересна – имаме хит. В The Networks тематиката определено е свежа – игрите за развитие на тв програма се броят на пръстите на една ръка. Да видим дали и играта си струва…

В The Networks играчите са собственици на „кабеларки“ – телевизии, които започват с малък капитал и ужасно тъпи шоута, които нямат никакъв зрителски интерес. Но амбииците ви са големи и целта е да направите вашите програми супер успешни. Имате три активни слота за шоута – от 8,9 и 10ч, а първоначалните ви предавания са толкова ужасни (например – 1 час ревю на пазарски чанти), че няма значение в кой час ги излъчвате. В продължение на играта, която протича в 5 сезона ще можете да продуцирате нови по-добри предавания, да наемате звезди, които вдигат зрителския интерес и да сключвате договори за реклами, тъй като този бизнес не е никак евтин.

Преминаваме към механиките, които са семпли, но изпипани. Играчите се редуват да вземат една карта от „пазара“, където всеки сезон се откриват няколко предавания, звезди, реклами и карти „Networks” – които са различни събития, кампании, професионалисти… С всеки следващ ход картите в средата намаляват, а когато няма нищо (или по-рано ако преценят) интересно играчите „бюджетират сезона“ и повече не могат да вземат карти. Който бюджетира по-рано взема по-голям бонус от следващите. След като всички бюджетират следва нов сезон.

Сега малко за различните елементи от играта. Ще забележим, че играта е икономическа и нещата се въртят около ефективно набавяне на пари и харченето им за постигане на максимален брой зрители. Предаванията които са основния източник за зрители имат цена за закупуване и изисквания – звезди и/или реклами. Трябва да имате каквото се изисква в момента в който продуцирате шоуто (не може да си го запазите за после), което води до елемент на дебнене кой играч би искал да вземе шоу което ви интересува и има ли нужните звезди, реклами и пари.

След като го купите го поставяте на един от слотовете си – 8,9 или 10ч като всяко предаване има предпочитан слот, в който дава повече зрители през първия сезон. Но може този слот вече да ви е зает от друго добро шоу, а не можете да ги размествате. Ако сложите шоу на мястото на друго, старото бива прекъснато, отива в слота „повторения“ и от следващия сезон в архивите. В края на сезона активните ви шоута дават зрители, и обикновенно им плащате издръжка (спортните имат най-голяма издръжка, докато sitcom-овете са по-евтини например). Звездите добавят зрители, но трябва да им плащате всеки сезон, а рекламите, разбира се, ви носят пари също на края на сезона. След точкуването предававането остарява, и премествате кубче в следващия слот за сезон. Обикновено първите два сезона дават много точки, а последните 3-ти и 4-ти са слаби (както често става и в истинските). Имената на шоутата и илюстрациите на тях пародират реални шоута (като Found, Agent of S.H.A.M.P.O.O, American Samurai и др.), но за хумора в играта ще стане въпрос по-нататък.

Интересен елемент в играта са картите “Networks”. Някои са тривиални, като това да получите 5м. пари или да изтеглите 3 звезди и да си запазите една. Към стандарното тесте обаче може да добавите и карти „за напреднали“, с които препоръчвам да играете винаги (освен при игра с деца или хора, които почти не са се сблъсквали с модерните настолни игри). Някои от картите дават интересни възможности като това веднъж шоуто ви да не остарява. Друга дава постоянна отстъпка при купуване на предавания, или да я загубите, за да вземете едно предаване безплатно. Трета дава по 4 точки (пардон – зрители) бонус за всяко предаване в секция повторения, има и карти, които дават точки на края на играта според определени условия. Картите внасят разнообразие в играта, и още нещо, което да ви изкушава да вземето по време на хода си, още повече, че са безплатни. Има и „интерактивни“ карти, които също може да добавите или да извадите от тестето, ако си падате по такивa неща. Те внасят мръсни номера, като крадене от друг играч, саботажи и подобни.

Личен анализ

Механиките са прости. Няма нищо революционно тук, няма я елегантноста присъща на модерните евро игри, която се пренася вече и в по-масови заглавия. Но механиките са изпипани, изгладени и практични. Правилата са лесни за усвояване и правят играта подходяща за семенна или с неопитни бордгеймъри. За еврофил като мен това не ми допада съвсем, но виждам как играта би се харесала на много хора заради достъпността си. Играта предоставя достатъчно съревнование и добри избори – дори и да вземат картата, която искате най-много, има и никак нелоши алтернативи.

Казах, че механиките не са елегантни, но пък продукцията определено е. Компонените са добре замислени и практични без да има нещо излишно, като информацията, от която имате нужда е добре обобщена на скоринг трака (различен според броя играчи) и на плейър борда ви. Хумора е приятен, без да се взема на сериозно и престарава, карикатурите са като надраскани но все пак някак стилни. Те предоставят възможност на играчите да обсъждат шоутата си и да измислят кратки забавни историйки. Особено съм впечатлен от соло варианта (подобна модификация се използва и за игра с двама), в която след всеки ход премахвате карти според изтеглена карта. Ако трябва да премахнете например звезда, а те вече са свършили, получавате една „наказателна“ точка. При 5 наказателни точки директно губите играта, което води до интересен пушурлък елемент. Дори ще стигна до там да кажа, че това е една от любимите ми икономически соло игри, като удоволствието се повишава от слушане на саундтрак от сериали и подходящо питие, докато я играете.

Всичко дотук звучи отлично, но играта може да има един сериозен проблем – преиграваемост. В нея може да се стремите да вземате 3 или 5 предавания от един жанр, което ви дава добър бонус. Или пък да се съсредоточите към шоута, които дават пари и по-малко зрители, или пък да почнете да трупате точки от самото начало. Но като цяло няма особено много стратегически избори, те са предимно тактически. Хуморът и темата са чудесни, но механиките са малко сухи, основно поради сметките за правене. А след първото изиграване започвате да виждате едни и същи предавания, звезди и реклами – не са малко на брой но все пак още второто изиграване ще видите много познати лица. Много зависи от групата дали хумора ще задържи интереса и ще се забавлявате с пародиите на истински предавания и звезди. А играта разчита на това да освежи механиките, които пак ще уточня – не са никак лоши, но просто не блестят ярко спрямо някои конкуренти.

Позитиви:

  • Интересна и уникална тема, пасваща си с механиките и компонентите
  • Семпли, но изпипани и ефективни механики
  • Високо-интерактивен пазар, от който искаш да вземеш много неща, но същото искат и другите играчи
  • Интересни Network карти вкарващи малко engine-building и допълнитени тактически стратегически избори, лесна възможност за добавяне и изваждане на Advanced и Interactive карти
  • Приятен хумор, карикатурни илюстрации и компоненти
  • Отлично имплементирана соло версия и игра за двама

Негативи:

  • Хуморът се поизчерпва – зависи от групата, но може да стане след 3-4 игри, може и след половин игра
  • Играта е малко суха откъм основни механики, има доста аритметика
  • Предимно тактическа игра, няма особена възможност за различни стратегии
  • Ниска преиграваемост

Източник на снимките boardgamegeek.com

Ако имате интерес към играта, за съжаление принта й е изчерпан. Очаква се пак по дистрибуторските мрежи началото на другата година. Дотогава можете да цъкате из сайта на производителите. 

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://gil.hova.net/the-networks/“ target=“blank“ ]Formal Ferret Games[/button]

Разбор преди Есен – Second Edition

Измина една година от първото ми посещение на „Меката“ на борд-геймърите – Essen Spiel, и ето че отново е време да се стяга багажа. Тазгодишното издание на панаира е само след седмица. И за да спазим традицията – пореден разбор. Ще има малко от какво играх последния месец, малко движение в колекцията ми,  размисли за самото събитие и разбира се – Топ 10 игри, от които съм заинтересован дебютиращи в Германския град.

Какво играх в последно време:

  • Cyclades – По-стара игра от Матагот със силна репутация и добри компоненти. Това изиграване обаче се оказа мъчително, тъй като се проточи над 4 часа, което е прекалено много за такъв тип игра. Наддаванията са доста интересни, но проблема на първо време са с небалансирани карти (някой са твърде силни), а има механика, с която можеш да отваряш постоянно карти от тестето като плащаш пари които след дълга игра са в излишък. Второ, с „удряй“ лидера проблем – никой не иска да построи монумент (трябват 2 за да спечелиш), защото всички други ще почнат да играят срещу него което пак забавя играта. Не, че е лоша игра, но има възможност сесията да се провлачи. Също така и късмета все пак повечко, от колкото ми допада както и нивото на директна интеракция.  6,7/10
  • Last Night on Earth – Има всичко, което мразя в америтраш заглавията. Огромно количество късмет, срещу което нищо не можеш да направиш. Така и се случи с това изиграване – загубихме за около 3 хода без да сме сгрешили в нищо, играхме по-малко време от самото обясняване на правилата. И като история, герои и визия е банална и клиширана, също така. Поне не си загубих много време с нея. 4/10 (разочарование на разбора, макар че не очаквах нищо)
  • Arctic Scavengers – Приятен дек-билдър с няколко интересни механики. Въпреки че не съм фен на дек-билдърите тази ми допадна доста. Тематично всичко пасва много добре. Играчите са оцелели след апокалипсис и нова ледникова епоха. Интересните части са „ровенето“ (scavange) в дек от карти и битките за ценни ресурси, за които играчите запазват някои от картите си. Все пак има характерния за дек-билдърите късмет – ако не ти се падне правилна комбинация от карти си прецакан въпреки иначе добър дек. Разширенията може би помагат за това (не съм ги пробвал още). 7.3/10
  • Mombasa – Доволен съм, че успях да направя още едно изиграване на едно от най-добрите еврота от 2015-та година. Играта е напрегната, тежка и с точната доза интеракция без да прекалява със сложност и времетраене. Отново много близка игра, в която 1 акция определи победителя. Опитах да не пренебрегвам счетоводството този път, но си е трудно с него и трябва да имаш малко късмет с книгите, които се падат. Избора на правилни тракове на компаниите също е много важен – преиграемостта и разноборазието са повече отколкото изглежда на пръв поглед. 8.5/10
  • Deception: Murder in Hong Kong – Тази игра се гласи за „убиец“ на Mysterium и Spyfall и има нещо общо с тези две игри. Комбинира диксит с игра с предател тип Resistance. Играх я само с 4-ма, а изглежда е най-добра с поне 6. С по-малко хора поне е твърде лесно да се намери убиеца. Като цяло ми изглежда, че се поизтърква сравнително бързо, тъй като няма чак толкова какво да се дискутира. Може да е забавна с правилна група, но не ме впечатли особено. 6.5/10
Колелото на Викингите
  • Vikings – Направих 2 игри на тази почти „класическа“ евро игричка с викинги. Първия път играх с 2-ма и не беше толкова интересно, но сега с 3-ма играта блесна, всъщност само с толкова хора бих я играл, тъй като с 4 ще е по-бавна и няма да можеш да планираш нищо. „Експерт“ варианта, при който има наддаване за първи играч и избор на цветовете викинги е по-тактически и геймърски, но пък удължава неприятно играта. Стандартният върви по-плавно и макар, че късмета е не малко в него като че ли го предпочитам. Това, че не работи добре за 4-ма ме отказва да се разбързам да я купя за колекцията си (не е много евтина), но бих я играл пак. Имам и малък проблем, с това че точкуванията са малко статични и няма голям избор на стратегия, но въпреки това я харесвам доста. 7.5/10
  • Gold West – Добра, сравнително лека евро игра с хубави компоненти. Използва нещо като манкала механизъм за ресурсите малко подобно на Макао. Предишния път не я харесах но се оказа, че бяхме объркали важно правило, а и я играхме с 4-ма което не е оптимално – и тази игра е най-добра с 3 играча. Все пак развитието е доста бавно, правиш по-интересни неща веднъж на 2-3 хода, и възможностите ти не са кой-знае колко много в крайна сметка. – 7.2/10
  • City of Spies: Estoril – Доста интересна игра със шпиони, блъфиране и тактическо надлъгване и позициониране както и малко евро елемент в точкуването. Доста разнообразни и различна. Неочаквано ми допадна и дори мисля да я добавя в колекцията си като ще запълни ниша която ми е бедна. 7.5/10
  • My Village –  За съжаление изглежда, че е добра само с двама. С повече даунтайма се усеща и правиш малко по време на хода си. Освен това няма много разнообразие въпреки, че има много сгради – винаги са налични и нюансите в стратегиите са малко. Изглежда, че търговията  е най-печеливша. Тъй като рядко играя такава сложност игри с двама, а има и по-добри – реших да се разделя с нея. 7/10
  • Tides of Madness – Много добра кратка игра с драфтинг за двама. Някои по-особени карти от първата игра от серията (която е доста подобна иначе) са сменени и играта е по-лесна за обясняване. Механиката за лудост е интересна, вкарвайки нещо малко подобно на военната игра от 7 wonders duel. Доста е приятна. 7.3/10
  • The Arrival – Играта е „гореща“ от новата реколта промотирана за Есен от известния Martin Wallace. На първо време ме разочароваха арта и компонентите – арт почти липсва, дизайна можеше да е по-добър и от компонентите има доста какво да се желае. Като игра е по-различна от всичко друго, доста тактическа, почти абстрактна. Тя е и много зависима от късмет – от картите, с които получаваш „ресурси“ и от бонусите, които при късмет може да ти дадат голямо количество точки или почти нищо. Имаше изпуснати правила, та съвсем не се получи интересна игра, с оправени все пак има потенциал, но като цяло съм разочарован. Най-интересен е начинът, по който избираш ресурсите, които получаваш всеки ход, и това че може да нападаш другите играчи малко в стил Small World, но не с твои войски, а с чудовища. Като вземаш чудовищата получаваш корупция, от която ако общо се събере много може да промени точкуването и победител е играча с най-малко корупция. 6.5/10
  • Darkrock Ventures – Лека, добре изглеждаща игра с поставяне на работници и манипулиране на зарове. Има интересни идеи и компонентите са хубави, но няма достатъчно дълбочина, стратегия и разнообразие. Става за игра с нови хора в хобито определено, но за мен има по-добри игри от този жанр. 7/10
Цветни зарчета!
  • The Voyages of Marco Polo – След като престоя на рафта повече от колкото заслужава – направих второ изиграване с малкото разширение. Припомних си защо играта е толкова високо в класацията ми и колко огромно разнообразие (особено с новите герои) има. Играчът, който събираше много камили, разбира се, спечели. С по-сериозни геймъри е и дори по-интерактивна от колкото си мислих. Страхотна игра! 9/10 – Игра на разбора

Първото ми посещение на Есен, макар и само за два дни, никак не ме разочарова. Вдъхновяващо е да видиш толкова много хора (десетки хиляди), които обичат същото хоби като теб. Огромните зали са препълнени с игри, компоненти, плакати и море от хора. На всеки ъгъл може да попаднеш на нова „гореща“ игра, изгодна сделка за рядка игра, на „знаменитости“ като Tom Vasel или Rahdo, на рок-звезди дизайнери като Stefan Feld или Friedman Friese. Има определени места са сборни точки за търговете и математически обмени (math trades) проведени предварително в boardgamegeek.com и там особено по обяд гъмжи от хиляди хора, които се опитват да намерят човека, от който имат да купят или да му продадат игри, половината носят колички, куфари или огромни торби пълни с игри.

Ммм, немска храна

Разбира се, на щандовете на издателите могат да се играят или пробват новите игри, като има служители или доброволци, които ще ти обяснят правилата. И, разбира се, всички издатели продават игрите си, като за много има изгодни сделки. Или най-малкото може да купиш нова игра преди всички други. Дизайнерите предлагат да дадат автограф на тяхна игра, ако имате късмет може и да успеете да си поговорите с  тях. Шоуто на живо на Dice Tower ще е забавно, но билетите за него обикновено се разграбват за минути. Има разбира се и други „нърдини“ като комикси, фентъзи, манга, cosplay и т.н. Хората са всякакви и от целия свят. Този път (престоя ни ще 5 дни) се надявам вечер след феста да може да поиграваме по някоя нова игра в хотела, макар че умората от цял ден ходене, шум и носене на тежките кутии си казва думата. Иска ми се и да разгледаме малко от Есен и Нюрнберг. Всичко това макар и да не е никак евтино (но далеч не е и непосилно скъпо), си заслужава, и всеки истински почитател на настолните игри трябва да го преживее поне веднъж!

Отново не устоях на изкушението и отмъкнах доста игри от големия Есенски търг. Интересно, но почти няма тежки еврота, имам си достатъчно от тях, които не успявам да играя достатъчно. Между тях по-интересни са:

  • Harry Potter – Battle of Hogwarts – Не е точно от търга, но от друга тема за игри от САЩ. Интересен кооперативен дек-билдър с нещо като легаси система, и ще е труден за откриване в Европа. Поради темата, и че е сравнително лека, се надявам да е добра семейна игра (и от нея евентуално да преминем към Lord of the Rings – Card game).
  • Mafia de Cuba – тип resistance, но не просто поредната версия на същото. Отдавана не бях добавял подобен тип парти игра в колекцията си.
Onitama – модерният шах
  • Onitamа – отлично изглеждаща абстрактна игра тип шах за двама, но по-бърза и разнообразна. Всяка игра участват различни видове карти за възможни „движения“ на фигурите. Играта е и разчупена понеже след като направи един вид движение предоставяш възможност опонента ти да го вземе.
  • Johari – игра с интересен механизъм на едновременно избиране на карти, която ми хвана интереса, когато излезе, но имаше и лоши отзиви. Сега се предлагаше на много добра цена и не се сдържах.
  • Expo 1906 – честно казано я пообърках с World Fair 1893, но се надявам, че няма да е лоша, интересна тема (научно изложение с открития) и добра тежест.
  • Hansa – стара, но интересно изглеждаща (класически) евро игра с pick-up-and-delivery. Имам резерви, но я следя от известно време, а излезе почти без пари.
  • Ninjato – Worker placement, в който работниците са шурикени – това ми е достатъчно. А има и добра оценка в bgg.
  • Thebes: The Tomb Raiders – картова версия на приятната и лека Thebes. Разделих се с голямата игра, тъй като е малко дълга за нивото й на късмет и понеже заема много място. Тази казват, че е също толкова добра, но по-кратка и заема по-малко място…
Вулканът изригва!
  • The Downfall of Pompeii – игра, която взех донякъде от носталгия, тъй като много исках да я играя още в първите месеци, в които започнах да градя колекцията си (преди 3 години), но не успях да се докопам до нея. Включва tile laying и е на две фази – в първата разполагате хората си из града, а във втората вулкана изригва и трябва да избягате с най-много от собствените си хора, докато „хвърляте“ повече от хората на опонентите си във вулкана.
  • Council of verona – Лека, почти филър игра с надлъгване и манипулиране на различни хора. Звучи забавно и я вземам с разширение Poison, което пишат, че я прави по-добра.
  • Мини-разширения за Tzolkin, Las vegas, Zhan guo
  • Разширенията за Dungeon Petz и Simurgh (на второто особено много се точех, а Dungeon Petz ми е любима игра, която обаче много рядко успявам да играя. Все пак разширение не й е излишно
  • и други

Много накратко с какво се разделих за да освободя малко място на рафтовете:

  • Princes of Florence – въпреки, че се води класика е малко поостаряла, а и трябва много специфична група играчи, с която да е оптимална
  • Cafe Melange – не ми щракна толкова добре колкото Tobago (която е с подобна механика)
  • My Village – най-добра е с двама и не играя често с толкова, особено такава тежест игри
  • Queen’s Architect – интеракцията е много малка и въпреки интересната механика с работниците, останалата част от играта не е достатъчно добра
  • Palazzo – компонентите и арта не са много добри, а и имам и по-добри игри с наддаване
  • Signorie – Grand austria hotel ми хареса повече като dice-drafting игра. Signorie няма достатъчно разнообразие, също така е по-дълга отколкото трябва (имаше вариант за 1 рунд по-кратка игра, но така и не го пробвах)

Ето го и Top 10 списъка ми с игри излизащи на Есен:

10. Dream Home – Лека игра за строене и обзавеждане на къща от Granna. Те правят симпатични игри, и темата е доста приятна, мисля че ще се хареса за семейна игра.

9. Adrenaline – Евро first person shooter, звучи много яко. CGE са от компаниите които харесвам, и компонентите са добри също така.

Touria

8. Touria – Нова игра от Маркус и Инка Бранд, които имат някои отлични игри (Village, Murano), но и някой слаби също така. Очаквам приятна, сравнително лека евро (но не типична) игра. Визията и темата на Touria ми харесаха – играчите са приключенци, които трябва да впечатлят принцесата извършвайки геройства. Нямам много информация за самия геймплей, но и това е достатъчно.

7. La Granja: No Siesta – La Granja е отлична евро игра, която играх само веднъж и много харесах. Но така и не си я закупих понеже цената й е малко по-висока, а и конкуренцията за над 2-часово тежко евро в колекцията ми спрямо времето, което имам е тежка. No siesta е „зарова“ версия, която набляга на частта на играта с заровете (dice drafting). Тази механика ми харесва, така че играта ще е по-кратка и лека, както и на прилична цена.

6. Powergrid: The card game – След зарова стигаме и до картова версия на известна (даже класическа) евро игра. Така и още не съм играл Power Grid, за който казват че е отлична, но и дълга и доста брутална игра с много сметки. Дотук чувам отлични отзиви за тази картова игра и ако запазва сентенцията на голямата игра в половината време – може и да мина без да играя бордовата за сметка на картовата.

5. Terraforming Mars – Всички ревюъри прехвалиха тази марсиянска игра. Казват, че има сходства, но е по-добра и разнообразна от Race for The Galaxy. Темата е доста интересна, но механиките явно я правят един от хитовете на 2016-та. Интеракцията е доста голяма също така. Надявам се да я пробвам в Есен, за да преценя струва ли си парите.

4. A Feast for Odin – Нова голяма игра от Uwe Rosenberg, включваща разбира се worker placement, но различното е, че тук има над 60! места за поставяне на работници. Също така има и елемент на поставяне на „тетрисоподобни“ плочки на борд, подобно на Patchwork (всъщност механиката на Patchwork е произлязла от AFfO). Изглежда отлчино, и – Викинги. Още не съм играл нито една тежка игра на Uwe, но може и това да е първата.

3. Lorenzo Il Magnifico – Игра в която е замесен единия от дуото ми любимите ми дизайнери – бройте ме. Основните дизайнери на играта са направилите Grand Austria Hotel, която е отлично евро, което ми хареса много, но не колкото Tzolkin и Marco Polo, та ще видим тук дали са надминали себе си. В играта има драфт или worker placement на зарове, и всякакви други евро благини. Очаквам с нетърпение да я изиграя.

2. Great Western Trail – „Наследник“ на Mombasa – ново средно-тежко евро от Александър Пфистер. Темата е супер и казват, че е малко по-лека и бърза от Момбаса, което ще я направи по-лесна за изваждане на масата. Едва ли ще си тръгна от Есен без да си я набавя!

Oracle of Delphi – Фелд се завръща!

1. Oracle of Delphi – Дочакахме новата игра на краля Фелд! Играта е обявена и се развива от поне 2 години, та очаквам изключително изпипана и интригуваща игра. Знам, че има модулна карта (което е новост за Фелд) и зарове (подобно на Castles of Burgundy). Изглежда отлично, за разлика от замъците. Ако не се лъжа, намесен е и „pick-up-and-delivery“ – тази механика рядко ми харесва, но ако Фелд не може да я използва както трябва – няма кой. Освен това не е чиста салата от точки, а вид състезание. Страхотно!

Също така ще опитам поне да пробвам или разгледам: Jorvik – ново редактирано издание на Speicherstadt на Фелд с тема за викинги. Задължителните разширения – 7 Wonders Duel: Pantheon – дуела ще стане още по-добър и Keyflower: Keymelequin – малко разширенийце на любима игра, което няма да пропуисна. Welcome back to the Dungeon – още герои за доста приятната филър игра е супер тъй като 4-мата от първата игра постепенно поомръзват. Няма да пропусна и Cry Havoc – хвалят я като една от най-добрите хибридни игри на годината (нещо като Blood Rage на 2016-та). The Colonists и Guilds са евро игри, за които не знам много, но имат голям потенциал. Papa Paolo – сравнително кратко евро с тема за разнасяне на пица – която ми допада доста, и изглежда приятно. И последно – Order of the Guilded Compass, подобрена реимплементация на Alea Iacta Est, която е една от първите dice placement, която дебна от доста време.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Разбор на BigBoxLan – юли/август

Подготовката за Essen Spiel 2016 вече е в разгара си, но до спектакълa остава малко повече от месец. Разбира се в това време продължаваме с отлични игри – всъщност дори и разочарованието на разбора не е никак лоша игра.

  • Manila – Сравнително лека, но не много кратка игра за пренасяне на стоки по река в Филипините. Имаме и пирати, които може да превземат корабите със стоките, хвърляне на зарове, които показват кой кораб с колко напредва като някои от тях може да не стигнат целта. Купуват се акции в различните стоки, а цените им се покачват, ако бъдат доставени успешно. Мога да я оприлича като по-геймърска версия на Camel Cup. Доста забавна е и с добри компоненти, но някои „фидли“ правила (особено за пиратите) и дължината й може да попречат да се играе често. 7/10
  • Forbidden Desert – Не бях играл от доста време тази кооперативна игра, която (тук някои ще ме линчува) харесвам повече от чист Пандемик. Този път бяхме затрупани от пясъчната буря за нещастие. 7/10
Lancaster – евро с рицари
  • Lancaster – Играта слезе с 2-3 места, но остава в моя Top 10. Отлична е, но усещам че единственият оптимален път за победа е да събереш максимално бързо повече рицари и да ги ъпгрейдваш, разбира се, ако всички други са опитни и го знаят, съревнованието за тях ще е доста ожесточено. Допълнително и законите започват да ми се изтъркват, тъй като са винаги едни и същи. Замислям се да си набавя разширението с нови закони (или направо BigBox изданието). Или да я играя с разширението, но за хора, които не са играли базовата ще дойде твърде тежко и обяснението на правилата ще е е дълго. 7,5/10
  • Witness – След почти година пауза направиме 3-4 случая на тази различна и много забавна (с правилната група) игра. Играе се като развален телефон, като всеки играч знае част от информацията за случая и трябва да го предаде на останалите (често през 2-ма други). Накрая преди да трябва да отговорим на 3 въпроса, може да има и изненади и обрати. Въпреки, че не се справихме перфектно определено си струваше. 7,5/10
ZhanGuo – тук строите не само дворци, но и великата китайска стена!
  • ZhanGuo – Тежка евро игра с тема древен Китай – обединяването на племената, строене на замъци и на Великата Китайска Стена. По-различни механики с нещо като построяване на табло и карти, които се използват за различни неща (макар и по-ограничено този път). Точки се печелят от доста различни неща, което ми хареса, макар че area control-а може да е малко непрощаващ и потенциално някий стратегии при подходящо табло може да се окажат твърде силни. Не се оказа чак толкова тежка колкото си мислих и ми допадна. Макар и да не е топ 10 материал, запазих я в колекцията си. 7,5/10
  • Keyflower + Merchants expansion – Второто разширение на една от любимите ми игри. Играта беше напрегната и въпреки слабото начало (което ми става стандарт) откраднах победата с ъпгрейднати сгради даващи 10 точки с „разширения“ – нов елемент от разширението, което удвоява точките на сградата. Като механики това разширение е по-солидно, но променя малко повече духа на базовата игра – разширенията са изключително важни, а и животните от фермерите са по-симпатични. 9/10
  • Mysterium + Hidden Signs expansion – Очаквах да се добави още някоя механика, но се оказа, че в кутията са само повече карти към всички декове. Това е добре, ако харесваш играта и си я играл много, но засега не съм на този етап. Загубихме играта за малко. 7/10
  • Kodama: The Tree Sprits – Симпатична игра с прост драфтинг на карти и строене на дърво. Доста е лека с много малко интеракция и забелязахме, че някои карти за точкуване са много по-добри от други. С други думи, играта е много зависима от късмет. Все пак тя е отлична за не-геймъри и красива. 7/10
  • Discworld: Ankh-Morpork – Хаотична и всеки-прецаква-всеки, както винаги. Играх с героя, който трябва да вкара 8 маркера за беди и в един момент имах известен шанс, но демоните и троловете, които влезнаха от случайни събития попаднаха на места, в които вече си имаше беди. Смених си героя към края, но и това не върза. Отново играта завърши с изчерпване на дека, но Ваймс не беше в игра, тъй че играчът с най-много сгради спечели. Тъй като изпълнението на целите е толкова трудно, играта излиза на масата по-рядко. 7,3/10
  • Ice Cool – супер забавна игра със сръчност за пингивни ученици, които крадат риба. Един от пингвините е отговорник и трябва да лови останалите немирнци. Начинът, по който се фликват самобалансиращите се пингвини е страшно забавен, особено скоците и фалцирането. Въпреки че завърших последен ми хареса много – лесна за обясняване, кратка и весела – мисля да я добавя в колецията си. 7,7/10
  • Perfect Alibi – Игра с чиста дедукция и специални умения. Като цяло ми хареса, но не е нещо което бих играл често (не съм и такъв фен на дедукция). Вижте ревюто на BigBoxGamer за повече информация. 7/10
  • LeoДетска кооперативна игра с елемент на памет и готина тема – лъвът иска да стигне до фризьора в гората. Предполагам ще е забавна с деца на подходяща възраст, но за възрастни все пак се изтърква бързо. 6,5/10
  • Fruit Salad – Игра в реално време със сръчност тип Dobble, но и комибинирана с памет (подобно на Mamma Mia). Не ми допадна – твърде хаотична и проста. 5,5/10
  • Tobago – Десетото ми изиграване на тази изключително красива и различна като механики игра – сега с не-геймъри, които я харесаха доста. В нея локираме съкровища по карта като играем карти за слухове (например съкровището е близо до река, или е в гора, и т.н.). След като се намери съкровището, играчите участвали в намирането му си го поделят с нещо като „пушурлък“ механика. Намирам обаче амулетите, които се генерират след откриване на съкровище като не-добра част тъй като често се забравят, а и нови играчи по-трудно свикват какво може и какво не може да се прави с тях. След около 10 изигравания ми е малко изтъркана, но веднъж на 2-3 месеца бих я играл с удоволствие и с подходяща група. 7,3/10
Simurgh – Какво е по-хубаво от евро с рицари? – Евро с дракони!
  • Simurgh – Дебнех тази игра от миналият Есен, и най-накрая я изиграх! По-различен worker placement с като цяло отлични компоненти – плексигласови дракони, огромен брой големи тайлове с красив арт, но пък мижави токъни за отбелязването на точки и тайловете за мисии са малки, и не е много ясно на пръв поглед какво означават. Хареса ми доста. Различното е, че силните места за поставяне на работници са на тайлове, които поставяш по време на хода си от ръката си, които след това имат още силни празни места, които пък другите играчи може да използват, та трябва да прецениш момента, в който ще ти свършат перфектна работа и евенутално няма да са чак толкова полезни за другите. Това на теория може да доведе до анализ-парализа, но с подходящите играчи не е проблем. Също така не е и дълга, макар че и тук, понеже края на играта зависи от начина на игра на играчите, може да настъпи много преди да си го планирал. Това може да е разочароващо за някои. Като цяло играта си заслужава и има силен експаншън, който обаче се намира доста трудно. 7,5/10
  • Euphoria: Build a Better Dystopia – Много хвалена тематична игра с поставяне на работници които са зарове. Ако работниците са високи зарове – с по-голямо знание, може да прозрат истината за дистопията и да те напуснат (губиш зар). Изглежда отлично, но не ми хареса. Първо – има доста късмет в хвърлянето на заровете, в теглене на карти, в това кой какъв „пазар“ ще реши да строи и ще имаш ли ресурсите за него (е, може и да събереш всички ресурси, но това ти ограничава много всичко друго, което би искал да правиш). Също и в специалистите – ситуационно е, но някои ми се сториха по-полезни от други. Идеята за по-висок зар = по-голямо знание е интересна, но на практика почти винаги предпочиташ по-ниски зарове, по-високите имат полза само за събиране на ресурси от някои места, и то рядко искаш високи от тях, тъй като ниските дават и друг бонус, който може да е полезен. И накрая – лично не ми харесват много игри, които трябва да направиш X на брой точки, тип състезание(и играта свършва точно преди хода, в който би направил огромен ход), които се получават по различни странни начини. Предпочитам си салатите от големи точки. 6,3/10 – разочарованието на разбора
  • BrugesИграх я за първи път с двама, което е добре за нея – изиграва се доста бързо, а така или иначе няма много висока интеракция. Доста приятна игра на Фелд със средна сложност, не е много натоварваща, а все пак има интересен малък engine-building и интересни решения за какво да използваш картите си. 7,5/10
  • Grand Austria Hotel – Игра от един от любимите ми дизайнери (Tzolkin, Marco Polo), която и този път въобще не ме разочарова. Включва интересен dice drafting и много комбота – от персонала и от гостите. Много добър баланс на дължина и сложност. Има и всякакви други евро-благинки – мисии, за които се надпреварвате, трак на императора, по който след определени кръгове или печелите бонус или бивате наказвате. Разнообразие има, тъй като персонала, мисиите (политика) и плочките на императора са различни (а в експерт правилата персонала се драфтва и хотелите на всички играчи са също различни). Единственият недостатък е, че на практика с 4-ма не работи – down-time-a на моменти е огромен (може би с много добре запознати с играта и бързи играчи става), а някои се оплакват от него дори и с 3-ма. 7,7/10
  • Hansa TeutonicaПробвах и тази класическа, почти абстрактна игра. Има силни механики, които принуждават голяма интеракция между играчите. Интересно е и развитието на двигател, в което обаче някои елементи (действията) са доста по-важни от другите. Не останах впечатлен, тъй като не съм фен на „пресилената“ интеракция и усетих малко сухота от играта. Като се добавят грозния борд и компоненти, реших че играта не е за колекцията ми въпреки че има своите силни страни… но бих я играл пак. 7/10
Scythe – докато сме на тази вълна – Евро (хибридно) с мекове и мечки!
  • Scythe – Не можах да подмина истерията по тази овърпродюсната kick-starter игра. Трябва да призная, че компонентите, арта и продукцията са невероятни. Хвалеха я като евро игра, която е и тематична с битки, и наистина има голяма евро част. Проблемът е, че нито евро играта е отлична, нито тематичността и битките са върха. След като първите няколко хода си намислиш една стратегия, след това просто правиш действията нужни за нея, като интеракцията е малка (до момента на битките), а даунтайма с 4 и повече играча не е никак малък. Има го елемента – двама се карат, третия печели, тъй като който направи последен ход, с който завзема 2-3 важни територии и прави последен objective е доста вероятно да спечели играта (едва ли някой ще направи чак толкова по-силен engine при равностойни играчи, а териториите дават много точки – особено центъра). 7/10
  • Castles of Mad King Ludwig + Secrets expansion – По някаква причина играта продължи много дълго въпреки, че бяхме 3-ма. Не мисля, че разширението повлия основно за това, тъй като добавя само малко правила (макар, че се мисли повече, за да събереш плочките между рововете). Играта отново ми хареса много, като разширението добавя разнообразие (нови сгради), още опции (от рововете) и лебедите, които може да ти набавят пари в нужда, или да ги запазиш за точки накрая на играта. Малък недостатък е, че и сетъпа се усложнява. 8/10
  • Trajan – Една от най-тежките Фелд игри, която ми е и от любимите. Манкалата винаги се нарежда така, че да не мога да изпълня действието, което искам. Все пак извадих късмет с една продажба на 4 еднакви стоки за 20 точки, което ми и спечели играта (въпреки много неоптимални ходове накрая и завършване на играта точно преди хода ми, от което изпуснах поне 9 точки). Не отнема и толкова време – страхотна игра, в която е трудно да играеш оптимално… което ми харесва. 8/10
  • Tzolkin + Tribes and Prophecies expansion – Нямаше как да пропусна и любимата ми игра, като записах 14-тото й изиграване – сега с експаншъна. Играх с племето, което поставя малко по-евтино работници, което е полезно, но не чак толкова вълнуващо. Противник измъкна под носа ми най-изгодния монумент (за технологии) използвайки комбинация от умението си да използва съседно колело и сграда, която дава право да строиш монумент, и това му спечели играта, но аз все пак понаваксах на религията и взех 13 точки от предсказанието като завърших втори на 2-3 точки от първия. Отново напрегната, близка и много интересна игра. 9/10 – Игра на разбора
Е, Goa си е типично евро с плантации и колонии в Индия
  • Goa – Игра на Рудигер Дорн от 2004-та, която е още в Топ 100 на BGG! Бидейки Out of print чак сега се докопах до нея, и никак не ме разочарова – сравнително лесни и изчистени правила (включващи интересно наддаване), но и голяма дълбочина и интересни решения. Наддаванията (които са само с едно извъртане) са доста напрегнати и ако изпуснеш повече от колкото трябва или пък се охарчиш твърде много и дадеш парите на не който трябва може да е фатално. Важно е кои и в какъв ред технологии развиваш и дали си си набавил нужните за тях плантации. Има и малък пушурлък при колонизирането, който вкарва малко вълниение, но ако се подготвиш добре едва ли ще те накаже толкова много. А и все пак, ако се провалиш поне получаваш утешителна награда. Първата игра спечелих благодарение на експедиции, които изглеждат доста полезни (но на късмет дали ще ти се падне похдодяща за момента), но смятам, че играта е балансирана. Определено модерна класика! 7,7/10
  • Asante – Игра за двама с карти и търгуване на различни стоки в Африка. Основната механика е купуване и продаване на стоки, но тъй като имате много малък „склад“ трябва да намерите начин да манипулирате стоките, за да може да продадете нужните комбинации. Има и някои карти, които прецакват противника (животни). Първата игра е малко бавна и има доста късмет какви карти ще ти се паднат. Освен това има и някои карти с умения, които изглеждат доста силни, а други са по-слаби и ситуационни. Не смятам, че играта е лоша, но и двамата играчи, с които я пробвах не я харесаха. 6,3/10
И за разнообразие – лека и бърза тематична „зарохвърлячка“ – Risk: Star Wars
  • Risk: Star Wars Edition – Луксозното издание на тази лека тематична изглежда отлично! Тя пресъздава събитията от Епизод 6, в който бунтовниците трябва да разрушат Звездата на Смъртта, като за целта преди това унищожат генераторите й на щит на планетата Ендор. Междувременно се състои и битка на Люк с Дарт Вейдър. Играта е доста проста като двамата играчи (единият е бунтовниците, другият империята) играят скрито в определен ред по три карти, които после използват за по едно от действията означени на картата. Интересни са трите фронта, и макар и да няма много възможни стратегии и късмета да е на високо ниво (постоянно се разхвърлят купчини зарове за всичко) играта е достатъчно кратка, забавна и тематична, че въпреки че не е мой тип ми хареса доста. За да ми хареса играта спомогна и това, че след като положението беше отчайващо (Люк беше загубил от Дарт Вейдър и армада tie fighter-и блокиращи достъпа на намалялата ми флота до Звездата), Millenium Falcon-a с оставащ само 1 „живот“ се промъкна и от два зара имаше една шестица – това разруши звездата донасяйки победата на бунтовниците. 7,5/10
  • Tournay – Картова имплементация на хитовата out-of-print игра Troyes. Използва някои от механиките и идеи на голямата игра, но без зарове, борд и с достатъчно опростяване на правилата, което за мен се оказа добре – Troyes не ми допадна достатъчно. Tournay не продължава твърде дълго, а има доста интересни решения и интересни механики. Все пак играта далеч не е типична картова игра, тъй като с картите се редят „бордове“. Iма няколко различни дека, играчите имат работници (в 3 цвята) и пари. Интересно е, че можеш да използваш активните работници на другия играч, но си плащаш за това (подобно на Troyes). Важно е да балансираш всичко, тъй като и парите са важни, както и сградите и работниците, а трябва да имаш предвид и събитията (които обикновенно са негативни). Играта беше напрегната, а точките близки. Играта приятно ме изненада и макар че не бих я играл с 4-ма (даунтайма не е малък, а играта не е чак толкова кратка), с 2 или 3 е доста приянта. 7,5/10
  • Sceptre of Zavandor – Най-дългата игра, която бях играл от доста време! Отне ни над 4 часа и то само с трима играчи – при това правилата далеч не са сложни. Въпреки че играта е стара (не е особено красива) и с остарели механики все пак ни задържа интереса и на моменти беше забавна. Включва изграждане на икономически двигател, развитие на технологии и чисто наддаване за предмети и „бонуси“ за края на играта. Поради дългото време което отнема (за толкова часа можех да изиграя дори Канбан – в пъти по тежка и добра игра за това време) и малкото разнообразие/преиграваемост не бих я играл отново, но за веднъж беше интересна и се оказа равностойна – първо, един играч напредна много, после имаше на 3 пъти смяна на лидера и победителят се реши в последния ход. Има доста сходни неща с Goa, която обаче е с по-интересни ресурси, по-изчистено и бързо наддаване, разнообразие и най-вече отнема половината от времето. Не мога и да не спомена ужасната книжка с правила, от която нищо не разбрах. Разпечатах си пренаписана версия от bgg, която макар и по-добра, също бе далеч от идеална. 6/10

Следващият месец очаквайте нов разбор, в който ще споделя и предварителните си впечатленията и приготовления за фестивала в Ессен!

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Необичайните 7 – Необичайни игри

Всяко хубаво нещо си има край, а също така и не толкова хубавите. Краят на класацията необичайните топ 7 е съпътствано със седмото й издание, и какъв по-добър завършек от Топ 7 необичайни игри. За някои обичайното може да е необичайно за друг, тъй че няма нужда да пояснявам че става въпрос за моето скромно мнение. Цялостно търсих странна и неекспонирана тема и необичайни, съответстващи механики. Много необичайни игри са безинтересни и неработещи, но някои са точно в десетката – такива са и седемте игри в статията.

Top 7 Необичайни игри

Добре дошли в тъмницата!

7. Welcome to the Dungeon! – Тази почти микро игра има тема за герои които преминават през тъмница и напляскващи чудовищата в нея, което изобщо не е необичайно. Такава обаче е главната част от играта, в която играчите „съставят“ тъмницата като теглят карти с чудовища от дека и решават дали да вкарат гадта в тъмницата, или да я изкарат от игра, но да премахнат част от екипировката на героя. Когато решите, че героя с останалите му предмети не може да се справи с изчадията в тъмницата, пасувате и който остане последен трябвa да опита да премине. Ако два пъти преминете печелите играта, но ако 2 пъти тъмницата ви победи, сте елиминирани от играта. Тематично всъщност играчите са герои, които се дуят в таверната – аз ще избия чудовищата без меч! А аз ще ги изтрепя дори и без броня! Пиянството, когато става въпрос на живот и смърт не е препоръчително, но играта е много забавна. Това е много бърз, лек и приятен филър, който обикновено се играе по няколко пъти един след друг. Включва четири различни героя, но недостатък е, че не е прекалено преиграваема – всеки път усещането е сходно. Също така, трябва да се изиграе поне веднъж, за да се схване точно как се – което е необичайно за лека игра.

Фликване на пингвини

6. Ice Cool – Игра в която играчите са пингвини ученици, които бягат от час, за да откраднат риба от столовата… Темата е шантава, но ако механиките бяха различни нямаше да я сметна за толкова особена. Обаче с фигурки – самобалансиращи се пингвини, които се „фликват“, въртят по странни начини и дори подскачат – е това е необичайна игра. И е много добра – забава на макс. Всъщност е единствената чиста игра със сръчност (или фликване), която ще добавя в колекцията си, което показва колко я харесвам. Съчетава сръчност и късмет в добри дози, но все пак с повече опит и внимание може да станете по-добър. Има и все пак малко избор – дали ще опитате по-лесен удар, за да се позиционирате добре, или по-труден, с който ще вземете риба и ще избягате от дежурния пингвин, или пък ще направите сложен скок, с който ще „избиете рибата“. А моментите, когато някой, случайно или не, направи невероятен удар, с който взема 2 риби наведнъж минавайки през 2-3 стаи са просто веднъж.

Witness – детективски истории с развален телефон

5. Witness  В Witness играчите са детективи от белгийския комикс Блейк и Мортимър. Кооперативно се разследват многобройни и разнообразни случаи, като всеки от играчите знае само част от нужната информация. И тук е най-необичайното – първо, играта може да се играе само от 4 играча, и не можете да си говорите свободно, а във всеки рунд един играч прошепва на определен друг играч какво знае. Става нещо като развален телефон, където все някой няма да запомни, ще обърка или забрави по нещо. Трябва и малко дедукция и мислене, а и накрая преди да се отговарят трите въпроса по случая може да има някакъв обрат. Чувството на постижение обаче когато „разплетеш“ случая е яко. Играе се бързо, всеки може да разбере правилата (но трябва да знае английски) и включва 64 различни случая с различна трудност. Играта определено си струва, тъй като е различна от всичко друго на пазара. 

Safranito – Битката за джинджифила

4. Safranito – Игра с тема пазаруване на подправки от пазар в Индия не е нещо, което не е срещано в евро игрите. Но такава, в която се хвърлят дискове по борд е нещо нечувано. Всъщност е – Safranito е такава игра, съчетаваща сръчност и точност с елемент на икономика и важност на съставките – елементи от леко евро. Още една от малкото игри със сръчност, която имам и с която не мисля да се разделям. Дисковете, които се хвърлят имат цифра от едната страна която определя цената на която ще закупите съставката, ако сте уцелили правилното място на борда. Съответно искате ниска цифра за да купите евтино, но от друга страна, ако друг играч е уцелил с по-висок диск – той ще има право първи да я закупи, след което може да не остане наличност за вас. Но пък може да избутате диска на друг играч с вашия. Да не говорим и за специалните (по-малки и трудни за оцелване) места, които дават други различни бонуси. Safranito има доста повече от игра и решения от колкото изглежда. Също така е и доста красива, с добри компоненти и е подходяща за всеки!

Galaxy trucker – пъзел за космически тираджии
 

3. Galaxy Trucker – В класацията дотук вече имахме две игри със сръчност. Сега е ред и на игра, която се играе в реално време – играчите играят едновременно, като имат ограничение от време и се надпреварват кой ще „нареди“ своя пъзел (или космически кораб в случая) по-бързо. Темата е следната – играчите са космически „тираджии“, на които се оказва по-изгодно да направят от материалите, които превозват, кораб отколкото да ги товарят на готови кораби. Основната механика е вземане на плочка от куп в средата на масата и поставянето й на борд на играча, свързвайки я с останалите плочки, или връщането й и вземане на друга, и т.н. Същата механика се ползва в играта Мондо, която обаче е много по-лека и проста. На плочките има най-различни неща като генератор на енергия, двигатели, екипаж, оръдия, щитове или дори извънземни! Но те имат и връзки, които трябва да се спазват при подреждането, като се стремите да нямате много „стърчащи“ връзки. Реденето на кораба е само първата част от играта – след това корабите „излитат“ и се надпреварват (колкото повече активни двигателя имат – по-бързо летят). Теглят се събития от дек с карти (част от които може да се поглеждат във фазата на сглобяване на кораби) и се случват всевъзможни бедствия. Изключително забавно (за някои) е като корабите започнат да се разпадат ударени от метеорити, пирати или звезден прах. Играта има доста правила и далеч не е толкова лека колкото изглежда, но е много тематична, изключително забавна и необикновена.

Above and Below – Райън Лаукат показва защо е важно да си иновативен в дизайна на настолни игри

2. Above and Below – Въобще не очаквах, че ще харесам тази игра включваща книжка със „случки“ подобна на книга-игра, но тя ме опроверга. С всяко следващо изиграване я оценявам все повече. Необичайното тук, разбира се, е книгата и как тя е съчетана с механики от типа на евро worker placement. От една страна купуваш сгради, събираш различни предмети, наемаш хора… и от друга разкриваш огромна пещера пълна с всевъзможни същества, зали, езера и какво ли още не. Историите в книжката също са странни, както и съществата, които срещаш. Играта толкова ми допадна въпреки късмета в експедициите, че подкрепих Kickstarter-а на нейното продължение Near and Far, от който ще получа и малко разширение и книжка с още истории за Above and Below.

Dungeon Petz – най-добрата необичайна игра

1. Dungeon Petz – Vlada Chvatil убедително печели класацията ми за необичайни игри спечелвайки първо и трето място. От темата за отглеждане на чудовища (актуална със скорощния бум на Pokemon), през механиките и учудващо огромната тематичност за евро игра – всичко в нея крещи – необичайна. Не само, че развивате магазин за „домашни любимци“ за тъмнница, но сте и семейство гоблини, което е избягало от господарите си. които ги карат само да копаят за злато. Хуморът, с който са описани нелеките правила е забележителен. В играта ще купувате, храните и ще се грижите за чудовищата, а те ще растат (и нуждите им ще нарасват). Ще ги водите на изложения, ще им купувате по-добри клетки, ще им чистите (което не е безопасно) и накрая трябва да им намерите подходящ стопанин. Механиките също са забележителни – поставяне на работници, които скрито разпределяте на групи – и най-голямата група има право първа да избере място по борда, след това следващата по големина и т.н. – нещо подобно на наддаване. Начинът, по който задавате нуждите на чудовищата с карти е също много интересен, макар че е малко сложен за схващане. Това е чудесна необичайна игра, която съчетава перфектно евро планиране и оптимизация с характерните за америтраша запомнящи се истории – ако играчите си направят труда да ги забележат.

Rockband Manager – шантава игра за рок банди

За „великолепната седморка“ се бориха още някои необичайни игри. Super motherload е интересна игра, в която играчите копаят за ресурси използвайки deck-building механизъм. Unusual suspects дори има думата необичайни в името си и в нея има няколко открити рисунки на хора, от които играчите трябва да познаят един конкретен. Един от играчите знае кой е, и отговаря на случайно изтеглени въпроси – например „интересува ли се от политика“. Останалите изключват колкото от хората решат. Играта е типичен пример за невинаги добрата практика да се съдят хората според външния им вид. Rockband manager е игра, в която съставяте шантава рок група и изнасяте концерти, правите албуми и понякога се саботирате, като всичко това става с малко странна механика на наддаване. Механиките й не са от най-силните, но тематиката предразполага добро изкарване с рок/метъл фенове. И последно Brick party – игра, в която един играч прави фигурка от лего парчета без да знае каква е, а друг му „обяснява“ но без да говори, например (според изтеглена карта) – ако това не е необичайно незнам кое е, но пък е доста забавно!

Източник на снимките: boardgamegeek.com