Всички публикации от Николай Апостолов 'BigBoxDicer'
Името ми е Николай. Винаги съм бил геймър по душа, но в последните години настолните игри почти изцяло заместиха електронните в моето ежедневие. Настолните игри не само ми помагат да разпускам с приятели в приятна атмосфера – те се превърнаха и в моя професия. Издал съм една игра, а в момента работя по още две нови. Нямам търпение да ги представя на страхотната българска публика! Но до тогава, а и след това, ще се опитвам да забавлявам и информирам запалените по настолните игри чрез статиите си тук.
Хората, които ме познават, знаят, че обожавам социални игри – особено такива с блъфиране и манипулиране на другарчетата, като The Resistance например. Точно затова нямах търпение да изпробвам и Serial Killer. Дали е достатъчно забавна и предлага ли дълбочина и преиграваемост? Спокойно де, ей сега ще разберем.
Представям Ви Serial Killer – играта, в която безмилостно избивате приятелите си!
„Ама, Ники, аз харесвам приятелите си!“
И герите в A Game of Thrones сигурно харесвате, но повечето измряха. Все пак както е казал един много по-мъдър от мен човек, има две сигурни неща в живота – смърт и данъци. #позитивизъм
Основни Характеристики
Serial Killer е бърза социална парти игра в реално време за 5-50 психопати. Както в повечето подобни игри, борбата се води между два отбора – този на убийците и този на мирните граждани и полицията. Правилата са изключително прости, но доста странни. Това поражда много въпроси при разясняването им, което отнема около 5 минути, а самото изиграване – 5 до 20 минути.
Компоненти и Илюстрации
Играта се състои само от карти, които определят ролята Ви в разиграващия се сценарий. Илюстрациите не са нищо особено – черни силуети на сив фон. Не съм човек, който би играл глупава игра само защото е красива, но въпреки това не ми допада, когато създателите не се стараят да направят играта визуално приятна. И все пак, минималистичният, черно-сив външен вид пасва на “убийствената” тематика.
Тематика и История
Serial Killer е изключително постна откъм тематика, а в книжката с правила има само един абзац, който опитва да те “вкара във филма”, което доста ме разочарова. Дори не си заслужава да разказвам какво пише в него. Когато тематиката е толкова семпла според мен е добре да има повече история, която да придаде дълбочина на света, в който те потапя играта. В противен случай играта се усеща още по-суха и незавладяваща. А всъщност идеята на играта е да бъде забавна, което все пак се получава с правилната компания.
Правила и Геймплей
Обясняването на правилата на Serial Killer ми напомня на страхотната игра The Mind, която излезе съвсем скоро. И двете игри могат да бъдат обяснени с по едно изречение, но то звучи толкова абсурдно, че след това възникват ужасно много въпроси. Ще трябва да направите много разяснения, за да премахнете безкрайно обърканите физиономии на Вашите приятели.
В Serial Killer няма други компоненти освен картите, които определят ролята и отбора на играчите. Поради тази причина, за да могат убийците да “очистят” някого, те трябва да го сръчкат в ребрата, да му намигнат, да го погледнат лошо, да му направят муцка или каквото решат, че би накарало жертвата “да се почувства умряла”. Полицаите пък трябва да бъдат бдителни и да забелязват тези жалки опити за убийство, за да могат да заловят злосторниците. Не се шегувам, това е всичко. Е, има няколко малко по-интересни роли като експлодиращия, който размазва мозъците на съседите си по стената, ако бъде убит, което вкарва малко повече непредсказуемост и забава в тази игра на котка и мишка. Разбира се винаги можете и да блъфирате и да манипулирате останалите, но семплият геймплей не дава много възможности за това – което би се харесало на много играчи, които не си падат по прекомерното лъжене в игрите.
Заключение
Като всяка социална игра, Serial Killer има потенциал да бъде изключително забавна в правилната компания. Играчите трябва да могат сами “да се вкарат във филма” и да създадат подходяща атмосфера. Но ако това липсва, играта става изключително еднообразна и постна. Непривлекателните компоненти и липсата на интересна тематика също не помагат. Играта има и още потенциал, който според мен не е реализиран. С още 1-2 прости механизми и още различни роли би могла да бъде доста добра, без да се усложнява излишно или да става по-скъпа за изработка.
И все пак бих казал, че Serial Killer е нелош гейтуей филър и е подходяща за големи семейства с много деца, баби, и пухкави чичовци, които не знаят що е то настолна игра и не биха се справили с нещо по-сложно от Dixit. Точно затова ще задържа играта в колекцията си в Mulligan Rakovski – втория ни клуб за игри, който отвори преди месец на ул. Георги С. Раковски 111 (срам ме е да се саморекламирам, но се налага :)).
Бих казал за себе си, че сънувам много често… Или по-точно казано, често помня сънищата си. Всъщност как да не ги помня, като обикновено са изключително интересни, и за щастие – приятни. Е, време е да се потопим в нещо различно… Нещо странно, мрачно и плашещо…
Escape the Nightmare е една наистина различна игра. Напоследък забелязвам, че много от създателите на игри се стараят да издават уникални продукти, не само откъм арт и тематика, но и откъм геймплей. В опита си да измислят нещо ново, създателите често го правят толкова абстрактно или недобре съчетано творение, че крайният резултат за жалост е разочароващ. Е, тази игра успява да съчетае доста успешно много различни, дори уникални, елементи само в малка кутийка с простички правила. Готови ли сте да се потопите доброволно в кошмарите си? Представям ви…
Escape the Nightmare
Забавна игра с неприятни кошмари
„Кошмари?!? Достатъчно ми е, че ги сънувам, не ми трябват и докато се опитвам да се забавлявам с приятели!“
Спокойно. Картите няма да ви изядат. Безобидни са. Мен не ме ухапаха нито веднъж!
Основни характеристики
Escape the Nightmare е игра за от 3 до 8 сомнамбули. Играта е кооперативна, а целта е всички заедно да се измъкнете от кошмарите, като надвиете надзирателите. Научаването на правилата отнема 2-3 минути, а играта – до 10. Играенето е силно зависимо от знанията ви по английски език – текстът по картите не е сложен, но всички карти са уникални и трябва да бъдат разбрани бързо и точно, тъй като се играе в реално време.
Компоненти и илюстрации
Артът е ефектен, но е можело да се постараят малко повече с илюстрациите – доста от тях са твърде семпли. По някои от картите има изображения, които не биха се харесали на по-чувствителни хора. И все пак, не бих казал, че играта е неподходяща за подрастващи. Кутийката и картите са малки и удобни, което прави ETN чудесна за плажа, планината или местната кръчма.
Тематика и история
В Escape the Nightmare вие и останалите играчи се опитвате да избягате от кошмарите си, като ги споделяте един с друг. Предполагам, че създателите са сънували доста неприятни сънища, тъй като вдъхновенията за картите в играта са изключително разнообразни и тематични, което до голяма степен „те вкарва във филма“.
Правила и геймплей
Правилата са прости и доста добре написани. Въпреки това играта не е подходяща за деца, заради донякъде страшните илюстрации, високата езикова зависимост и играенето в реално време.
Както написах и по-рано – Escape the Nightmare е различна, при това в добрия смисъл. Нека започнем от това, че се играе в реално време. Честно казано не съм фен на този механизъм, но тук определено пасва на идеята на играта. Също така играта е кооперативна, което не е по вкуса на повечето геймъри. Въпреки кооперативния елемент, всеки от играчите е изключително независим и важен сам по себе си, и не може да става дума за това един да води играта на останалите.
Основният геймплей е изключително прост – това, което ще правите през повечето време е да търгувате карти с другите играчи и да изпълнявате действието им. Когато съберете нужните карти за да надвиете надзирателя просто спирате играта и го обявявате. Обаче самото изпълнение на инструкциите по картите не винаги е толкова просто. Всъщност кошмарите имат ефект само след като някой друг играч ви ги натресе. По-безобидните кошмари могат например да ви принудят да пеете или да прегърнете съседчето. По-сериозните обаче често ви ограничават сериозно, което прави печеленето на играта трудно, и силно зависещо от това колко добре останалите играчи познават картите. Често се налага да се действа много бързо, за да не бъдете погълнати от кошмара на безкрайното пропадане в бездната на мрака…
Заключение
Тъй като Escape the Nightmare е кооперативна и се играе в реално време, мисля, че най-добре би било да бъде играна с приятели, с които се събирате често. Качествената комуникация и синергията с околните са от изключителна важност. Въпреки това, играта е изключително забавна във всякаква компания. Най-важното е сомнамбулите да са се отпуснали достатъчно, за да играят правилно подобна абсурдна игра.
Смятам, че Escape the Nightmare има доста висока преиграваемост за толкова малка игра, но все пак не очаквайте чудеса. Броят карти и възможни действия са ограничени, а простите механики правят играта леко еднообразна. И все пак, ако харесвате социални игри горещо ви я препоръчвам!
Плюсове:
Компактен размер
Забавна и разпускаща
Наистина оригинална
Бърз геймплей
Ниска цена
Минуси:
Това колко ви харесва зависи силно от останалите играчи
Малко на брой възможни действия
[divider]
Не откривам все още играта в България, но можете да си я поръчате от сайта на производителите. В момента сайтът им е крашнал, но ето адреса, за да го почакате да се оправи.
Тези, които ме познават, са наясно, че най-голямата ми слабост е храната. Не мога да имам храна около себе си и да не я ям, независимо колко се опитвам да не ѝ обръщам внимание… Играта, която ще ви представя, ми показва, че явно не съм единствен!
Ninja Dojo Fight! е много бърза и лека игра, в която вие използвате вашите умения на нинджа, за да съберете най-добрите оръжия. Те ви трябват за финалната битка, в която можете да наръгате, нарежете или набучите вашите опоненти. Пазете се обаче от вашия учител, който не може да бъде победен по този конвенционален начин – и той, като мен, се поддава само на вкусната храна.
Представям ви Ninja Dojo Fight! – игра с ловки нинджи, хладни оръжия и… Топла супа.
„Супа? Мислех, че само един качествен пират може да победи нинджа!“
В тази игра няма пирати, така че ще се наложи да духате супата, докато не достигне подходящата температура. Зад суровия вид на нинджите се крие едно нежно небце. Супата иначе се нарича Рамен – това е японско ястие от нудъли и тук-там зеленчуци, обикновено поднесени в пилешки, свински или рибен бульон.
Основни характеристики
Ninja Dojo Fight! е игра за 2 до 4 нинджи. Целта ви е да надхитрите останалите, за да успеете да контрирате техните умения и оръжия с вашите. Научаването на правилата отнема 1 – 2 минути, а играта – около 10. Простите правила правят играта подходяща за деца – бих казал, че дори и пет годишните биха се справили чудесно!
Преди да продължа, бих искал да обърна внимание на авторите на играта – Allen Chang и Alistair Kearney. Ninja Dojo Fight! всъщност е вдъхновена от предишната игра на създателите, наречена Entropy. Двата продукта споделят някои от механизмите си, но Ninja Dojo Fight! определено е по-забавна и сполучлива според мен. За да не задълбавам излишно, можете да прочетете ревюто на Entropy на Деян:
Картинките на картите са изключително симплистични – но все пак и играта е такава. Това в никакъв случай не е критика – артът ми харесва много и определено подхожда на стила на геймплея. Много често малки, прости игрички биват украсени със сложни, сериозно изглеждащи илюстрации, и това обикновено не изглежда добре. Не казвам, че илюстрациите не трябва да са хубави – те могат да бъдат чудесни дори и когато имат прост, семпъл вид. Според мен опаковката трябва да подхожда на съдържанието.
Тематика и история
Не съм сигурен дали е ясно, така че ще го напиша пак: в тази игра вие сте… нинджи. Изглежда, че още се обучавате, защото вашият учител (Master) може да ви надвие независимо колко добро снаряжение имате. Пригответе се да използвате нинджа способностите си, за да надвиете опонентите!
Когато става въпрос за толкова семпла игра е трудно да се говори за тематичност. Ninja Dojo Fight! е възможно най-тематична, но все пак простичкият ѝ геймплей ограничава това до колко можете да навлезете в света на играта.
Правила и геймплей
Правилата са изключително добре обяснени, а това е нещо което се среща удивително рядко. От една страна леснотата на усвояването им се дължи на това, че те почти липсват. И все пак, няма как да не похваля старанието на авторите да опишат играта възможно най-добре.
Геймплеят е много интуитивен. Играта се състои от пет рунда, в които всеки играч има на разположение по три хода, за да изиграе три от четирите си Ninjutsu карти. В края на всеки рунд се провежда битка, в която намират място оръжията, които сте събрали. Тук Ninja Dojo Fight! напомня донякъде на играта Камък – Ножица – Хартия. Обаче е важно не само да се постараете да намерите силни оръжия, но и да успеете да разберете какви оръжия имат опонентите ви. Силата им е както следва: рамен > звезда > копие > катана. Обаче има уловка – въпреки, че учителят може да победи всяко хладно оръжие, раменът (топлото оръжие!) всъщност побеждава него. Тоест, ако бъде изигран учител, но не и рамен, всички хладни оръжия губят. Ако обаче бъде изиграна ароматната супичка, учителят отново побеждава оръжията, но тъй като любовта и слабостта му минават през стомаха, той бива надвит от приятното ястие. И така, в крайна сметка, миловидно изглеждащата чорбичка надвива де що ѝ се е опълчило. Но това не бива да ви изненадва – все пак тихите супи са най-дълбоки.
Това вкарва важен блъф елемент в Ninja Dojo Fight!, а аз винаги съм бил фен на такива игри. Ще се наложи да поемате много рискове, тъй като всичко, което правите, е в потенциален конфликт с останалите играчи. Интеракцията е непрестанна. Ninjutsu картите, които споменах по-рано, се неутрализират, ако в един ход двама или повече играчи решат да употребят една и съща. И тъй като разполагате само с четири възможности, това се случва много често, особено, когато имате повече опоненти. Можете ли да предвидите ходовете на останалите? Ще се наложи, ако искате да спечелите!
Заключение
Рядко ми се случва да имам силно желание да изиграя отново игра, която току-що съм изпробвал за пръв път. Е, с Ninja Dojo Fight! беше така. Всъщност я изиграх около 5 пъти първия ден и още няколко на следващия. Всички останали, на които показах играта, също се влюбиха в нея, и то напълно заслужено. За толкова проста и семпла игра, Ninja Dojo Fight! е наистина супер!
За жалост обаче Ninja Dojo Fight! не предоставя голяма преиграваемост. Въпреки това, джобният размер, в комбинация с разчупения, забавен геймплей, я прави перфектната филър игра!
Sci-fi тематиките ми допадат, тъй като харесвам истории за измислени светове. По цял ден всеки ден се налага да бродим из реалния свят – така че малко разнообразие винаги може да бъде от полза!
Res Publica: 2230AD ни дава възможността да се пренесем в един такъв свят. Името ѝ може да бъде подвеждащо – все пак това е латинска фраза, означаваща нещо като публични афери, от която е произлязла думата „република“. Въпреки това, играта няма абсолютно нищо общо нито с римската империя или миналото като цяло, нито със създаването на държава.
Представям ви Res Publica: 2230AD – игра на междузвездно колонизиране.
„Междузвездно колонизиране? Звучи интересно!“
Както се казва – да, ама не. Високите очаквания довеждат единствено до големи разочарования. Въпреки популярността на автора на играта, Reiner Knizia, не очаквах много преди да я изпробвам. Въпреки това не останах с особено добри впечатления. *намръщ*
Основни характеристики
Res Publica: 2230AD е игра за 3 до 5 ентусиаста, в която използвате влиянието си върху отделни раси и познанията си относно напредничави технологии, за да създадете просперираща колония. В играта няма много възможности за изграждане на стратегия, а вместо това се налага да разчитате на късмет при тегленето на карти и склонността на останалите играчи да търгуват с вас. Научаването на правилата отнема 10-15 минути, а самата игра – около 60.
Компоненти и илюстрации
Качеството на компонентите и арта е на изключително високо ниво. Различните раси в играта изглеждат наистина правдоподобно и допринасят за истинското потапяне в този измислен свят, впечатлявайки с външния си вид.
Тематика и история
В Res Publica: 2230AD влизате в ролята на космически колонизатори, опитвайки се да създадете най-проспериращата планета. За тази цел използвате технологии и раси, които всъщност да изградят важните за един нов свят съоръжения. Ако обаче сте се насочили към Марс, внимавайте да не забравите Мат Деймън на планетата!
Тематиката е сравнително добре застъпена, макар и играта да е изключително постна. Расите, които ви помагат да спечелите, са достъпни за всички, карайки ви всъщност да се концентрирате върху 1-2 от тях.
Правила и геймплей
Удивително е как една изключително семпла и лека игра като Res Publica: 2230AD може да има толкова объркваща и дълга книжка с правила. Първоначалното им усвояване не е особено лесно, въпреки че играта може да бъде играна и от 7-годишни. Е, поне книжката е красива и удобна, и не е под формата на чаршаф като в много други игри.
Конфронтация между играчите няма, и единствената интеракция всъщност е търгуването, което ще трябва да правите на почти всеки ход, за да сполучите. Другата основна механика е тегленето на карти, където разчитате на 99% късмет и 1% стратегия. Това прави играта еднообразна и не особено интригуваща, а нивото на преиграваемост клони към нулата. Успявах да изпитам някакво вълнение единствено когато имах късмета да изтегля карти, които ми вършеха донякъде добра работа.
Заключение
Res Publica: 2230AD продължава твърде дълго за геймплея, който осигурява. След първите 30 минути вече ми се искаше да оставя играта, което ми се случва изключително рядко. Ако Res Publica: 2230AD беше по-кратка сигурно щеше да бъде много по-интригуваща. Според мен е можело да бъдат добавени поне още един-два механизми, които да направят играта по-разнообразна, без да увеличават трудността ѝ. Всичкият този красив арт е погубен в сухия и безинтересен геймплей.
И все пак, играта би могла да се хареса на ентусиасти, запалени по sci-fi, които търсят нещо лесно и просто за запълване на времето. Разчита се на много късмет и преговори между играчите, което прави играта неподходяща за хора, предпочитащи сложни стратегически игри.
Плюсове:
Красив външен вид
Интересна тематика
Подходяща за деца
Минуси:
Почти несъществуваща интеракция
Ниска преиграваемост
Малко на брой възможни действия
Твърде голяма продължителност
Можете да поръчате играта директно от страницата на издателя – Mage Company.
[divider]
Обожавам морето! И същевременно се страхувам от него. Не знам дали е защото притежава неудържима сила, готова да те унищожи дръзнеш ли да ѝ се противопоставиш, или защото умея да плувам малко повече от глинена тухла…
Играта Go with the Flow ни дава да управляваме жадни за съкровища пирати, които грабят разбил се кораб. Разбира се, тази професия крие много рискове, и повечето пирати биват загубени в стихиите на морето. Мъдрите хора съветват никога да не казваш никога, но съм убеден, че никога не бих се захванал с такава работа!
Представям ви Go with the Flow (Pirate Edition) – любимата игра на гладните акули!
Проклети акули…
„Ники, к-к-какви акули?“
Спокойно, те ядат само пирати. Съкровищата ви ще оцелеят! *ка-чинг!*
Основни характеристики
Go with the Flow е бърза евро игра за 2 до 4 ентусиаста, в която използвате наличните си лодки и пирати, за да транспортирате съкровища от разбил се кораб до вашия безопасен пиратски остров. Най-силно застъпеният механизъм е постоянно променящо се игрално поле, съставено от отделни части (modular board). В Go with the Flow се разчита и на голяма доза късмет. Научаването на правилата отнема 5 минути, а самата игра – около 30.
Компоненти и илюстрации
Външният вид на Go with the Flow изобщо не е лош. Особено като се има предвид колко нискобюджетна е играта, бих казал, че изглежда доста добре. Определено се отбелязва напредък в сравнение с другия продукт от същия създател и илюстратор, Jeremy Galilee, наречен Anchorage.
Лодките ми допадат много, защото са функционални – можеш наистина да ги използваш, за да пренасяш пиратите и съкровищата. Плочките, от които се създава игралното поле, са здрави и с много добро качество, което прави постоянното им подменяне удобно и лесно.
Тематика и история
Всеки играч притежава остров в открито море, на който се намира пиратската му база. Целта е да прекарате възможно най-много съкровища от разбилия се кораб до вашия остров, като навигирате с лодките си из опасните води. Там се срещат акули, водовъртежи, бури, и морски течения – или иначе казано многобройни начини играта да осуети плановете ви. *Ааааааа! Бълбук – бълбук…*
Налага се да разчитате на огромна доза късмет, тъй като никога не се знае на какво ще попаднете, и често не ще имате особена власт върху случващото се. Възможно е да се запътите към вашия остров, но акули да изядат пиратите ви, а след това лодката да бъде подхваната от течения, които да отведат съкровището на острова на ваш опонент (говоря от опит). Точно тази непредсказуемост прави играта изключително забавна!
Плочките трябва да се заменят постоянно. Така никога не знаеш на какво ще попаднеш…
Тематиката е доста добре застъпена. Изключително много ми харесва наличието на всевъзможни и донякъде непредвидени гадости, търпеливо очакващи вашите лодки и пирати. Но всичко това не е изненадващо – все пак в длъжностната характеристика на всеки пират най-вероятно пише, че е възможно да загине по много начини и че работодателят му не носи отговорност… Но пък оцелее ли, ще стане богат!
Правила и геймплей
Go with the Flow (Pirate Edition) е една много лека игра. Също както в Anchorage, правилата са добре обяснени и могат да бъдат усвоени бързо от всеки, което прави играта подходяща и за деца под 10 годишна възраст. Единствената директна конфронтация е нападането на чужди лодки, но тя може да бъде избегната напълно. Лесният геймплей и многото забавни изненади правят Go with the Flow подходяща за семейства с деца. Кое дете не харесва пиратски истории? *Арррр!*
Харесва ми механизма на движение чрез следването на морски течения. Ако нямате пират на лодката нямате и власт върху това накъде тя би се запътила. Често се случва лодката ви да се изгуби, като попадне във водовъртеж или бъде отнесена извън игралното поле. Но, ако не рискувате, няма как и да спечелите, тъй като ресурсите (и най-вече броят ходове) са силно ограничени.
И все пак, Go with the Flow не осигурява голяма преиграваемост. Променящото се игрално поле е голям плюс и прави играта донякъде разнообразна. Хаосът обаче е основен фактор, което най-вероятно би омръзнало след време.
Заключение
След изпробването наAnchorage, честно казано не очаквах много от Go with the Flow. Но наистина се забавлявах с играта, и бих я играл отново! Въпреки, че геймплеят няма нищо общо с този на Colt Express, усещането от Go with the Flow е донякъде подобно. И в двете игри можеш да си градиш планове и стратегии, но много често те биват разбити на пух и прах без да можеш да направиш нищо по въпроса. И това е страхотно! Обожавам стратегически игри, но се забавлявам неимоверно и с такива, в които не винаги имам контрол върху случващото се.
Освен за семейства с деца, играта е подходяща и за по-неопитни играчи. Разчита се на много късмет, което би отблъснало хора, предпочитащи стратегически и сложни игри. Но ако ви се играе нещо бързо, лесно и забавно, то играта е за вас!
Плюсове:
Бързо научаване
Разсмиващ геймплей
Подходяща за деца
Дървени компоненти
Много ниска цена
Минуси:
Почти несъществуваща интеракция
Не много висока преиграваемост
Малко на брой възможни действия
[divider] За да си поръчате играта, можете да се свържете с компанията Arctic Fox във Фейсбук – www.arcticfoxgames.com. Във вашето съобщение напишете ‘BigBoxGamers’, за да получите отстъпка от 5 Паунда (Лири).
Като човек с бизнес образование винаги съм харесвал (поне да изпробвам) игрите на подобна тематика – било то въртене на търговия или производство или пък управление на интересно измислена „фирма“. За това бях доста ентусиазиран да поиграя на Anchorage и да разкажа за това!
Представям ви Anchorage – първата игра, на която пиша ревю!
Основни характеристики
Anchorage е бърза евро игра за 2 или 3 играча, в която строите фабрики, за да произвеждате стоки. Тях пък пренасяте от пристанище до пристанище чрез управлението на собствен товарeн кораб. Най-силно застъпеният механизъм е управлението на ресурси (resource management). Научаването на правилата отнема 5 минути, а самата игра – около 45.
Компоненти и илюстрации
Да започнем с това, което забелязваме първо след отварянето на една игра – нейните компоненти и илюстрациите по тях. Не съм човек, който се впечатлява особено от арта. За мен най-важен винаги е бил геймплеят. Въпреки това, честно казано, бях разочарован от външния вид на Anchorage.
Смятам, че всяка игра, създавана с желание за сравнително добро качество, би трябвало да може да си позволи поне малко по-добър арт. Струва ми се, че създателите са подходили несериозно към външния вид. Например картите, показващи какви стоки се търсят по пристанищата съдържат само цветни квадратчета, отпечатани на бял фон и лепнати върху дървена плочка. Знам колко е скъпо и трудоемко да се изработват дървени части. Освен, че обикновено е по-красиво, дървото е и по-екологично от пластмасата, което също ме печели. Но скъпите дървени плочки са наистина похабени за изключително непрофесионалния и грозноват дизайн на залепените на тях листчета.
И все пак, трябва да поздравя създателя на играта – Jeremy Galilee, тъй като той е създал не само геймплея, но и илюстрациите, а те са доста по-добри върху игралното поле. Освен това корабите, които играчите използват, за да превозват товари, са изключително симпатични и добре измислени, макар и груби и простовати на външен вид. Малко ме разочароваха стоките обаче, тъй като не са тематични и нямат някакъв реален еквивалент. Навсякъде в играта те биват наричани просто „yellow“, „orange“, „brown“, „black“ и „plain“. Вместо това можеше да се казват съответно „банани“, „слънца“, „тухли“, „катран“ и „скука“, например. Смятам, че дори и „скука“ е по-интересно наименование от „plain“ и поне може да бъде асоциирано с нещо реално, като например тематиката на играта.
Но както казах по-рано, артът не е чак толкова важен – нека обърнем внимание и на останалите аспекти.
Тематика и история
Всеки играч поема ролята на бизнес магнат – новобранец, който се бори за надмощие в производството, спедицията и търговията на мистериозни стоки.
„Ники, да не би тези стоки да са оръжия и забранени субстанции?“
Като се има предвид липсата на конкретен смисъл в наименованията им, по-скоро бих заключил, че става дума за незаконна контрабанда. Не казвайте на никого! *хлъц*
Изглежда, че действието в играта се развива в наши дни в района на Аляска, ако се съди по заглавието. Или пък просто авторът е искал да вкара игра на думи в наименованието. История няма, ако изключим, че в кратък абзац пише как трябва да се бориш твоят бизнес да бъде единственият оцелял, т.е. „из тези ширни морета няма място и за двама ни“. Тематиката е доста слабо застъпена, а е можело да бъде с повече дълбочина. Обмяната на ресурси в точки и слабата тематика са типични за „сухите“ евро игри (прочети повече тук), което прави Anchorage не особено оригинална и завладяваща.
Правила и геймплей
Играта е доста лека. Правилата са много добре обяснени и могат да бъдат усвоени от всеки за 5-6 минути, дори и от деца под 10 годишна възраст. И все пак, в играта има повече стратегия, от колкото изглежда на пръв поглед. Това, което е наистина жалко обаче, е че липсва директна интеракция между играчите. Има възможност да се включи такава, дори и на съвсем елементарно ниво без някакво усложняване на геймплея. От друга страна, липсата на директна интеракция прави Anchorage по-подходяща за семейства, тъй като в сегашния си вариант играта няма как да забърка играчите в какъвто и да било конфликт.
Основната интеракция, макар и недиректна, е в търговията на гореспоменатите мистериозни ресурси. Първият играч, доставил някоя от стоките на пристанище получава повече точки от следващия, или поне същото количество. Тук виждам много изгубен потенциал за допълнителни стратегически елементи. Можело е например някои стоки да стават по-ценни с времето, заради търсене, което се увеличава по-бързо от предлагането. По този начин играчите биха се възползвали един от друг и биха внимавали къде са противниковите кораби, за да могат да спечелят максимален брой точки. Вместо това единственото, което правят, е да се стараят да са първите, доставили от съответния ресурс.
Интересен механизъм е използването на приливите – когато те са високи можете да се движите повече. Но и тук има изгубен потенциал, тъй като и в двете разигравания на Anchorage, които направих, височината на приливите нямаше абсолютно никакво значение. Ниският прилив дори веднъж не ограничи някой от играчите. И все пак, използването на буйовете е интересно и вкарва още малко стратегия в иначе сухия геймплей. Освен това буйовете могат да доведат до още недиректна интеракция между играчите в игри с 3-ма, тъй като на много от полетата е възможно да бъдат поставени максимум 2 буя.
В играта няма почти никакъв късмет, което ми хареса. За да постигнеш победата, трябва да бъдеш първият натрупал определен брой точки. Това те кара да се замислиш кой е най-оптималния начин за тяхното бързо събиране, особено в края на играта. И все пак вариантите се броят на около половината от пръстите на едната ръка, което не внася много преиграваемост. Игралното поле се сглобява от 8 отделни части, което би трябвало да увеличи преиграваемостта. За жалост обаче разликата между отделните варианти на подредба е несъществена.
Заключение
Въпреки всичката ми критика до сега, Anchorage ми хареса поне малко. Изключителната ѝ семплост и леснота я превръщат в добър избор за семейства с малки деца и за по-неопитни играчи, което прави играта донякъде подходяща за въвеждане на хора в хобито. Въпреки това, липсата на красиви компоненти е сравнително отблъскваща, особено за индивиди, които не са играли много настолни игри. Те са най-често тези, които държат една игра да изглежда наистина добре.
Страхотно е, че Anchorage е изцяло изработена от дърво и хартия, като изключим пластмасовата кутия. Хареса ми това, че корабите наистина физически пренасят товара, който им възложиш. Плюсове:
Бързо научаване
Лесни за усвояване стратегии за победа
Подходяща за деца
Дървени компоненти
Много ниска цена
Минуси:
Почти несъществуваща интеракция
Непривлекателен арт
Малко на брой възможни действия
Ниска преиграваемост
Безинтересни механики и тематика, които сме виждали в стотици други игри
Бих препоръчал Anchorage на:
Семейства с деца
Casual играчи, за които артът не е важен
[divider]
За да си поръчате играта, можете да се свържете с компанията Arctic Fox във фейсбук – www.arcticfoxgames.com. Във вашето съобщение напишете ‘BigBoxGamers’, за да получите отстъпка от 5 паунда (лири).
Днешният понеделник може да не е работен ден, но въпреки това с огромно удоволствие отново съм подготвил статия, с която се надявам приятно да разнообразя вашата почивка!
Когато нямаме възможност да играем на любимите си игри, защото отнемат твърде много време, е добре да знаем какви алтернативи имаме. Освен страхотните микро игри, които екипът на BBG препоръча преди време, има и такива, които не се събират в джоба ви, но също са изключително забавни. Ако ви се случва да се чудите какво да правите в обедната си почивка, голямото междучасие или късно вечер, когато не можете да отделите нужните часове за още едно преиграване на Game of Thrones, то моля четете нататък!
Седмичните 7 – Игри, които отнемат под 30 минути
1. Tokaido 2-5 играча; ~90 лв.
Tokaido е една отлична и изключително красиво изработена тематична игра, която за жалост е слабо известна в нашата страна. Пренасяйки ви на „Източния морски път“ в Япония, играта ви превръща в пътешественик, който се стреми да открие най-вълнуващите гледки, сувенири и запознанства. Разбира се, имате и възможността да опитате екзотични ястия и традиционни японски бани. А ако в последните вече има къпещи се мъже дори получавате бонус точки! Но ако решите да не ядете и да не се къпете, няма проблем – никой няма да ви съди, освен може би останалите играчи… И мъжете в топлата минерална баня, които сте отминали без да спирате и да се обръщате.
„Ники, какви ги говориш?“
Всичко това може да звучи малко налудничаво, но всъщност е вкарано в играта по много интересен и ненатрапчив начин. Имате немалко свобода на действие, но това къде можете да се спрете по този японски път зависи силно и от останалите играчи. Интеракцията, макар и недиректна, е доста добре застъпена и вкарва много стратегия в иначе лесната за научаване Tokaido.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/tokaido-familna-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button]
2. Splendor 2-4 играча; ~55 лв.
Въпреки, че бях много скептично настроен към Splendor, заради изключително семплия ѝ геймплей, тя бързо се превърна в една от любимите ми бързи игри. В нея има нещо елегантно и завладяващо, което те грабва още от първото изиграване. Играта се научава изключително лесно, но в нея има удивително много стратегия за нещо толкова малко и просто. Бих я препоръчал на всеки, независимо от възраст и предпочитания!
„Ники, тези кръгчета в ляво на картинката бонбонки ли са?“
Не – това са скъпоценни камъни, които служат за ресурс в играта. За жалост не са ядливи… Като цяло имате избор само измежду 3 действия – взимане на ресурс, купуване и запазване на карта. Въпреки това трябва да сте много внимателни какво точно правите, тъй като в тази бърза игра всеки ход е от изключителна важност за постигане на победата.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/splendor-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/2255/splendor.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
3. Crokinole 2-4 играча; ~120 лв.
Crokinole е една по-различна игра – в нея най-важна обикновено е практиката, тъй като за да победиш са нужни ловкост и сръчност. Точки се печелят чрез вкарване на пулове във вътрешните кръгове на дървеното игрално поле, подобно на спорта Кърлинг. Разбира се същевременно трябва да изкарвате от там пуловете на вашите опоненти, което често не завършва по начина, по който сте си го представяли преди да изстреляте вашия пул. Разликата между перфектния удар и трагичното самопрецакване може да се дължи на отклонение по-малко от милиметър… Но точно това прави играта изключително забавна – никога не знаеш какво точно ще се случи когато като някой играч стреля! Тъй като е доста интересно и само да гледаш играта в действие, в нея няма даунтайм – т.е. забавна е дори и когато ти самият не си на ход.
„Ники, ами ако съм много несръчен?“
Crokinole е изключително забавна и за не особено сръчни хора, като мен и много други, с които съм играл. Представете си, че играете Дартс или Въздушен хокей – в тях се забавлявате дори и когато се представяте ужасно зле, нали? Дори често е най-смешно и интересно, когато в Crokinole се е случил рикoшет, който наистина не си целял да направиш.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&pcode_from_q=Y&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&search_id=&q=%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button]
4. The Resistance / Avalon 5-10 играча; ~40-80 лв.
Време е за нещо интересно за по-голям брой играчи – The Resistance и нейните продължения са продукти, за които мога да говоря наистина много… Но ще гледам да се въздържам. Въпреки, че не харесвах The Resistance, тя се превърна в любимата ми играта след излизането на продължението Hostile Intent. Почти година по-късно това все още е най-интересната игра, която някога съм играл. Продълженията Hidden Agenda и Hostile Intent добавят изключително много опции за сетъп и действие, както и стратегия, особено като се има предвид колко малка е играта. Avalon също е страхотна игра, която все още играя. Обаче The Resistance + Hidden Agenda включват и компонентите на Авалон, макар и с различен арт – така че не е нужно да притежавате абсолютно всички варианти на играта.
За жалост The Resistance притежава един голям недостатък – по-голямата част от геймплея бива прекарван в разговори (и понякога в караници) с останалите на масата, тъй като в играта има много блъфиране и дедукция. Това често ядосва и отблъсква хората, обаче не е никакъв проблем, ако харесвате такива игри и имате подходяща компания, с която да играете. За мен няма нищо по-забавно от това да „предам доверието“ на приятелите си в играта, когато накрая се окаже, че точно аз съм провалил техните мисии! *Мухахахахаха!*
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&pcode_from_q=Y&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&search_id=&q=resistance&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/search.php?action=dmExecAdvancedSearch&phrase=resistance&ProductDetails=1&ProductCode=&CategoryID=0&SearchInSubcategory=1&ManufacturerID=0&ProductPriceFrom=&ProductPriceTo=&ProductClassID=0&ProductAttributes=0&ProductOptions=0&ProductSort=1″ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
5. Shadow Hunters 4-8 играча; ~80 лв.
Shadow Hunters също е игра за повече хора. И тя, като The Resistance, включва блъф и дедукция, но на много по-ниско ниво. Играта е до някъде отборна, но за да спечелиш не винаги се налага да знаеш кой е твой съотборник (ако изобщо имаш такъв). В Shadow Hunters в повечето случаи се налага просто да избиете правилните противници, за да се коронясате като победител, но понякога трябва да съберете определени артефакти или просто да оцелеете. В играта има много голямо разнообразие от различни роли, което осигурява огромна преиграваемост и принуждава да адаптирате на личната си стратегия в зависимост от това какво ви се падне.
Спомням си, че играта изобщо не ми хареса, когато я играх първите няколко пъти поради липсата на добър баланс между ролите и отборите. Но след като спрях да я взимам толкова на сериозно осъзнах колко забавна и интересна е всъщност. Освен това е лесна за научаване и е подходяща за по-млади играчи, но същевременно е предизвикателство да бъде спечелена. В играта можете да намерите различни предмети като динамит, моторна резачка, хладни оръжия, бананови обелки и магически талисмани, които да ви предпазват. Като цяло комбинацията е странна, но както написах по-горе, Shadow Hunters не трябва да се взима на сериозно. Как да не ти хареса настолна игра, в която можеш да се пребиеш на обелка от банан и по този начин да загубиш моторната си резачка? *Подхлъз*
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/shadow-hunters-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button]
6. Dominion 2-4 играча; ~63 лв.
Dominion заслужено се радва на огромна популярност, заемайки 31-во място в BoardGameGeek. Това е една изключително интересна, бърза и лесна игра, в която всеки ваш малък избор може да се отрази драстично на крайния изход от играта. В Dominion има много стратегия и преиграваемост, тъй като има 5 различни варианта за игра с общо 500 карти, всеки от които може да се спечели по различни начини в зависимост от броя на играчите. Играта има един сериозен недостатък, особено при игра с четирима – големият даунтайм. Докато другите са на ход вие почти нямате какво да правите, което става малко досадно, когато играете с по-бавни играчи. Но ако сте в добра компания това няма голямо значение, а и играта си е страхотна.
Tsuro е една много елегантна и красива игра, която е подходяща за всякакви възрасти, тъй като е изключително елементарна. Леснотата ѝ не бива да ви отблъсква – играта е чудесна за разтоварване, особено когато сте сред повечко на брой приятели. Освен това Tsuro е чудесен избор за хора, които са съвсем нови в хобито или не са големи фенове на настолните игри и е трудно да ги накарате да играят нещо по-сложно. Според мен играта е задължителна за колекцията на всяко семейство с деца.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/tsuro-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button]
И за финал – 3 предложения, които почти попаднаха в Седмичните 7:
8. Jenga – отпадна, защото е достатъчно известна и предполагам, че вече сте я играли.
9. Kingdoms – отпадна, защото може да продължи много по-дълго, особено с по-бавни играчи.
10. Saboteur – отпадна, защото (също като Kingdoms) може да отнеме много време, особено ако се играе с повече хора.
Надявам се, че втората статия от моята рубрика, наречена Седмичните 7, ви хареса. До следващия понеделник!
Настолните игри стават все по-популярни в България. Особено през последната година изключително много хора се запалиха по хобито, което е страхотно! Поради тази причина игрите се превърнаха в доста често купуван подарък. С цел да съм от полза на търсещите на подходящ дар за любимите си хора се спрях на тази тема за първата статия от моята рубрика, наречена Седмичните 7.
Избрах изброените по-долу игри по следните критерии:
Наличност в България
Достъпна цена
Универсалност (т.е. харесват се от много хора)
Подходящи са за не особено опитни играчи (може би най-важното)
„Ники, защо държиш игрите да са за новобранци?“
Причините са две – както нсаписах по-горе има много нови хора, които напоследък се запалиха по настолните игри, и все още нямат много опит. Освен това е много трудно да се избере подобен подарък за опитен геймър – шансът играта да не е негов тип е много голям. С времето всеки си изгражда предпочитания и капризи…
Седмичните 7 – Игри, подходящи за подарък
1. Dixit Odyssey 4-12 играча; ~50 лв.
Честно казано, не съм голям фен на играта, но се забавлявам много, играейки я с близки приятели. За максимално удоволствие от Dixit според мен е нужно наистина да познаваш останалите играчи – играта предразполага към интересни разговори, които са по-забавни с изроди, подобни на теб самия.
„Ники, щом не харесваш играта защо ми я препоръчваш?“
Играя настолни игри с много различни хора и постоянно се запознавам с такива, които от скоро са запалени по игрите (или ги запалвам аз). Мисля, че не познавам новобранец, който да не е играл Dixit и тя да не му е харесала. Играта е забавна и разтоварваща, а и има и лек стратегически елемент. Харесва ми това, че размърдва мозъчните неврони без да натоварва, правейки я чудесно средство за разпускане. Смятам, че Dixit е добра – просто има твърде много други игри, които ми харесват повече и са мой тип. Картите в Dixit са много качествени, красиви и пълни със смисъл (като изключим някои от продълженията). Хората, които се занимават с изкуство, ги обожават – така че ако търсите подарък за „арт“ човек, то Dixit е чудесен избор.
Не бих казал, че играта е от най-любимите ми, но и тя, като Dixit, става много забавна в подходяща компания. Това, което най-много ми харесва в Coup е чувството на задоволство от предизвикването на противник в играта, твърдейки че лъже… Когато се оказвам прав, разбира се. Никак не е забавно да ти умре един от агентите, когато сгрешиш. И също като Dixit, Coup е универсална игра, която се харесва от (почти) всички. Научава се бързо, свършва бързо, но пък изобщо не омръзва бързо, за разлика от други микро игри.
„Ники, кои микро игри имаш предвид?“
Визирам Love Letter, Lost Legacy и Too Many Cinderellas, както и по-големите по обем бързи игри като Tsuro и Jenga… Всички те ми харесват, но не мога да ги играя често, или за дълго.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/coup-igra-s-karti.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1471/coup.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
3. One Night Ultimate Werewolf 3-10 играча; ~45 лв.
Това е една от любимите ми игри и въпреки, че съм я играл стотици пъти не е омръзнала ни най-малко и продължава да бъде изключително забавна и разтоварваща. Ще бъда кратък, така че ако искате да прочетете повече, вижте статията BBG препоръчва: Любими разширения на игри, където наскоро препоръчах One Night Ultimate Werewolf: Daybreak.
One Night Ultimate Werewolf е друга малка игра, която е изпълнена до пръсване с преиграваемост. Един рунд отнема 5-10 минути, а ми се е случвало да се забавлявам с нея с часове без прекъсване. В малката кутия има огромно разнообразие от варианти за сетъп, особено ако притежавате Daybreak. Точно с One Night запалих повечето си приятели по настолните игри. Те продължават да обожават да я играят. Кой би устоил на желанието да се превъплъти във върколак, за да изяде нищо неподозиращите си вкусни приятели? Никой.
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/one-night-ultimate-werewolf-igra-s-karti.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/One-Night-Ultimate-Werewolf-c20id285.html“ target=“blank“ ]Pikko-Games.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1750/one-night-ultimate-werewolf.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
4. Bang! / Bang! The Dice Game 3-8 играча; ~50-60лв.
И двата варианта на Bang – този с карти и този със зарове – са чудесно забавление за голяма група хора. Аз лично предпочитам Bang! The Dice game, но много приятели по-скоро биха играли стандартното издание с карти. Действието се развива в дивия запад и продължава 15-30 минути, но пък е изпълнено с екшън, престрелки и… бира.
„Алкохол в наш… наштолна игра? Ники, ражкажи по… повеч-че! *хлъц*“
Въпреки, че не пия алкохол, много харесвам идеята за лекуване в играта. След като бъдеш застрелян не се налага да се превързваш или да ходиш до д-р Куин – лечителката. Достатъчно е само да пийнеш малко бира. Ако пък имаш излишно пиво, можеш да го споделиш с друг играч в опит да го накараш да те мрази по-малко. Като фен на игрите с блъф много харесвам първите минути на играта, тъй като всеки претендира, че е заместника на шерифа, опитвайки се да го спечели на своя страна с лъжи, подмазване и бира. Явно едно време да пиеш на работното си място е било съвсем нормално, независимо колко сериозна и отговорна е работата ти… Честно казано не бих се учудил, ако в дивия запад (където всъщност се развива действието в играта) мъжете наистина са предпочитали да лекуват раните си, като се почерпят в близката кръчма. Добре, че конете са умни животни и знаят къде след това трябва да извозят натрясканите си стопани… *Ийхаааа!*
Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/bang-the-dice-game.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button]
5. Colt Express 2-6 играча; ~55 лв.
Colt Express заслужено стана игра на годината (Spiel des Jahres) за 2015. Играта е чудесна, но няма да изпадам в детайли, тъй като съвсем скоро ние от екипа на BBG писахме за Colt Express в първото издание на новата ни рубрика „BBG Гарантира“.
Въпреки, че не съм привърженик на сглобяването на каквито и да било (игри, пъзели, модели и т.н.), съединяването на отделните части на вагоните и локомотива в играта ми достави огромно удоволствие. Тази задача не бива да ви плаши – сглобяването беше достатъчно лесно, та дори и несръчен идиот като мен да успее да се справи.
„Но Ники, аз май съм по-несръчен от теб…“
Съмнявам се. Моля да ме извините, време е за ограбване на влак! *Тудуф-тудуф* *фиу фиу фиу* *тряс-прас* *дзън*
Не знам дали изобщо има смисъл да обяснявам защо съм включил играта в този списък. Ticket to Ride е класика, която всеки трябва да изпробва. Точка.
„Ама Ники, знам хора, които не се кефят на Ticket to Ride.”
Ами прав им път, да хванат автобус щом не харесват влакчетата! Колкото хора, толкова мнения. И все пак, играта е забавна, лесна, приятна и все още е една от любимите ми игри, която играя често. Познавам изключително малко хора, които не я харесват. Освен това има доста разширения с допълнителни карти, които разнообразяват геймплея и добавят нови стратегии. Наскоро се появи и карта на България, направена от фен на играта. Може да бъде свалена безплатно. Ticket to Ride е малко по-скъпичка и поради тази причина за малко да не попадне в този списък. Въпреки това мисля, че си заслужава. Време е за пътешествие! *Тудуф-тудуф!*
Ако знаете какви игри притежава човекът, за когото ви трябва подарък, то най-вероятно няма да сгрешите, ако му подарите разширение за тях. Разбира се, първо разберете дали все още обича да играе на съответната игра и дали няма разширението, което сте харесали. В повечето случаи разширенията подобряват играта или поне я разнообразяват, вдъхвайки й нов живот, по този начин разпалвайки отново интереса на собственика. Ето и няколко разширения, които според мен са задължителни за всеки човек, който притежава базовата им игра:
The Resistance: Avalon / Hostile Intent / Hidden Agenda
One Night Ultimate Werewolf: Daybreak
Coup: Reformation
Ticket to Ride: Europe / Switzerland / Nordic Countries / други
И за финал – 3 предложения, които почти попаднаха в Седмичните 7:
The Resistance – отпадна, защото много хора не харесват игри с блъф. Освен това без разширения играта не е особено сполучлива, но пък добавките Hostile Intent и Avalon са страхотни. Последната може да бъде играна и без базовата игра.
Settlers of Catan – отпадна, защото е абсолютно навсякъде и всеки я има или я е играл. И все пак играта е класика и също като Ticket to Ride задължително трябва да бъде изиграна поне веднъж!
Pandemic – отпадна, защото много хора не харесват кооперативни игри. Въпреки това, Pandemic е изключително популярна в България и не само тук. Тя си заслужава да се изиграе поне веднъж.
Надявам се, че първата статия от моята рубрика, наречена Седмичните 7, ви хареса. До следващия понеделник!
