Всички публикации от Георги Павлов 'BigBoxCurlylocks'

Some say he could shoot a moving car at 1/15... with the lens cap still on!

HoloGrid: Monster Battle – Какво общо има с настолните игри?

Бордгейм ли е това, или нещо друго?!

– GGGWARRRHHWWWW

Затруднявам се да определя HoloGrid, като бордгейм. Опитвах няколко пъти да го възприема като такова, но все нещо не му пасва. Безспорно е нещо интересно и иновативно, но със сигурност не е мой тип игра и не бих го препоръчал на всеки.

HoloGrid: Monster Battle

Какво всъщност представлява тази игра? На практика тя е една малка кутийка с карти, които няма да ползвате кой знае колко. Съвсем стандартно, те включват чудовища, заклинания и бойни полета. Това, което веднага прави впечатление, е че по картите няма абсолютно никакви показатели, правейки ги напълно безполезни без софтуера, който инсталирате на мобилно устройство. Предназначението на картите е да ги покажете на камерата на смартфона/таблета и така да “удостоверите” наличието на съответното чудовище или магия във вашето “тесте” … което е напълно виртуално. Дори тесте е пресилено, понеже всяка битка изисква точно 6 карти за играч: един лидер, три миньона и две заклинания. Бойното поле е единствената карта, която се използва постоянно. Т.е. Стои срещу камерата на таблета и на екрана се проектира картина, която няма абсолютно нищо общо с картата. Премествайки картата физически, се премества и бойното поле, много наложително, ако вашето устройство не може да “види” картата така че да се вижда цялото бойно поле.

Да, знам, можехме да използваме кутията от хологрида.

Ама все пак, какво играем в тази игра? Шах, играем шах. Е, малко подобрен шах, вдъхновен от сцената във филма Междузвездни войни от 1976-та година, но в същността си играта е … шах. Двама играчи, бойно поле с квадратчета, по които различните единици могат да се движат по различен начин и имат различен набор от умения, с които да извадят от игра, извинете, унищожат, противниковите единици, и безброй комбинации с чудовищата, и магиите за надхитряне на противника. Можете да играете онлайн срещу други хора, включително и в организирани турнири с награди, или да се пробвате да играете “настолно” с ваш приятел на едно устройство. Вероятно, ако смятате да играете повече от веднъж, ще трябва да си измислите и 3D принтирате някаква по-здрава стойка за таблет, защото наличната в кутията не може да издържи по-голям такъв. Дизайнерите са направили стойките подходящи за смартфон, но на практика, за да виждате нещо от бойното поле ви трябва екран поне 7 инча. Още по-добре би било ако използвате GearVR устройство, с което направо ще “влезете” в играта, но приложението ще ви струва допълнително €2.99. От HappyGiant са обещали и поддръжка за други VR устройства в бъдеще, така че просто почакайте, докато стигнат до вашето (или докато съберете пари за такова).

Гърбът на правилата е празен. Да, няма нищо, бял лист. Знам, че е странно.

На практика, колаборацията между Tippet Studios и HappyGiant е произвела точно това, в което са добри двете студиа. Добре направени същества и визуални ефекти, добре направено мобилно приложение, иновативен AR. HoloGrid е ярък пример, как игра с доста успешен кикстартър проект остана абсолютно незабелязана в бордгейм средите, за сметка на множество суперлативи и награди в технологичните сайтове. Липсата на опит в чистите настолни игри е довела до не особено интригуващ геймплей, какъвто вече сме виждали в напълно офлайн игри, било то само с карти, с фигурки, или някаква комбинация. Съществата, колкото и добре да са нарисувани и моделирани, не са запомнящи се, а по-скоро добре познати генерични фентъзи типове. Всичко това води до безлична игра с нереализиран потенциал и модерна технология. VR/AR се развива много бързо и вероятно тепърва ще навлиза в настолните игри, но според мен не би трябвало да превръща играта в просто придатък към някаква технология, без която играта да е неигруема.

Ave Roma – мини ревю… или нещо такова

Еврогейм по римски, или Рим по еврогеймски

Както е видно, обичам да живея на ръба, една грешна буква в подзаглавието и щях да стана актуален. Такъв съм си, пия червено вино с бяла тога, ям грозде със семките, подпирам се на наклонени кули, подарявам кинжал на приятелите си, а окапал съм се, ама това не е вино, какво става, приятели?!

(бел. Ред. Благодарение на навременната намеса на екипа на BBG, успяхме да възстановим старо копие на личността на ревюиращия, пуснахме го на един стар лаптоп, колкото да си допише статията.)

Ave Roma използва традиционна “постави работник” механика. На игралното поле са обособени няколко зони отговарящи на различни длъжности в Рим(квестор, едил, сенат и др.), върху които играчите поставят своите работници с номерирани от I до V и събират ресурси, пари, влияние, сгради, войска, сенатори и победни точки за своята област. Номерацията на работниците служи, за да определите коя провинция ще можете да таксувате, или коя сграда, сенатор, военна карта да вземете. Дотук не звучи особено оригинално, но в края на хода играчите прибират групите “работници” от зоните една по една и вместо от 1 до 5 ще получат съвсем различни стойности за следващият ход. Така, планирането на следващите ходове започва още преди да са започнали и добавя стратегически елемент в играта…. Играта…играта..

(бел. Ред. Извиняваме се за неудобството, лаптопът прегря и се наложи да възстановим копието на друг компютър)

Expansions, expansions everywhere!

Ave Roma е супер яка римска игра, дори игралното поле е кръгло, в центъра има колизеум в който залагате ресурси и печелите влиянието на сенатори, които носят точки в края на играта, всичко е много тематично, дори парите са разпечатани накриво, като истински сестерции или денарии, провинциите, сенаторите, военните карти и сградите са с исторически имена, дори имат правилни рисунки, а в един от експанжъните има и карта на която да се водят войни. Споменавайки за експанжъните не мога да пропусна, че те са цели пет и идват в комплект с кикстартър версията на играта, всеки един от тях добавя различни допълнителни компоненти и правила, и прави играта доста преигр@€!@(шщ12

(бел. Ред. Отново се извиняваме, но се оказва че авторът е получил раздвоение на личността и сме възстановили само половината, отново рестартираме…)

Ave Roma не е игра, подходяща за прекалено аналитичните играчи. Всеки ход имате прекалено много възможности и въпреки че те намаляват с всеки поставен на полето работник, винаги ще се чудите дали е по-добре да следвате някаква първоначална стратегия, или пък да контрирате действията на противниците. От друга страна, играта е приятно нарисувана и механиките на символите, и цветовете им, се запомнят лесно още в първите няколко хода, а на гърба на книжката има пояснения за всички по-специални. Въпреки че на масата ще има освен основния борд, по един личен и още четири тестета карти, всичко е удивително компактно, играхме я на една малка маса, защото голямата беше заета от една глупава игра в далечна, далечна галактика (опс, дано не ме рестарти…

(бел. Ред. Не обръщайте внимание на последното)

Закупуването на игри в kickstarter, изисква изпращане на вашите денарии предварително.

Ave Roma едва ли би се появила, ако не беше платформата kickstarter. Не виждам кой издател ще се хване с игра, която е недостатъчно евро за чист еврогейм и недостатъчно тематична за феновете на римската империя. Това е микс от нещо по средата, който въпреки това, не оставя играчите излъгани, а напротив играта е достатъчно ангажираща, и ако вашата компания има някакъв афинитет към Рим и неговата история, със сигурност ще открие достатъчно “кукички”, с които да влезе в атмосферата.

Или можете да пиете червено вино, то също помага, наздрAve.

(бел. Ред. Абе, какъв е тоя надпис Kernel Panic?!)

Secret Hitler – всички сме либерали

Ама ние нямаме статия за Secret Hitler, OMG!!111!edno!

BBG препоръчва: ”Не използвайте подобни емоционално интернетски изблици при игра на Secret Hitler, както и принципно при игри със скрити роли!

И така, след като разбрахме, че липсва статия за една от доста популярните и почти безплатни игри за принт, която събра почти 1.5 млн. $ в кикстартър и наскоро официалните кутии отпътуваха към подкрепилите я, е редно да поправя тази грешка и да развия темата, защо трябва непременно да си разпечатате една такава игра, и да сте твърдо убедени в либералните ми убеждения, последното поне до трети ход.

Каква все пак е тази игра? Базово е стандартна игра със скрити роли, в които за разнообразие не са вълци и селяни, или бунтовници и смотаняци, или вегани и месоядни, а фракциите Либерали и Фашисти, борещи се за властта в Германия през 1932-ра година. Либералите се борят да прокарат 5 либерални закона, а фашистите съответният брой фашистки такива, или да провъзгласят скрития Хитлер за канцлер. В корените на играта е идеята, че злото е трудно за откриване и побеждаване, затова фашистките закони са повече на брой, либералите не знаят кои са фашистите, а фашистите не само знаят кои са те, но и кой е Хитлер. Горкият Хитлер обаче е в пълно неведение за своите тайни сподвижници.

В началото, всеки получава плик с ролята си в играта и две карти Ja/Nein, с които ще упражнява правото си на глас. След стандартното, “сега всички да затворят очи, сега само фашистите да отворят очи…”, борбата за власт започва. Всеки ход един от играчите може да предложи себе си за президент и един от останалите за канцлер. След известни дебати всички пристъпват към гласуване с Ja(Да) и Nein(Не) за даденото предложение. При липса на подкрепящо мнозинство, мандатът отива в следващият играч, дебатите и гласуването се завъртат отново, и ако отново са неуспешни, следващият по ред става президент, и назначава своят помощник без гласуване.

Работата на новоизбраното правителство е тежка и отговорна, президентът скрито взема три закона от дека със законите, изхвърля един и ги предава на “вицето”, който също избира един от двата и го извърля, а останалият закон влиза в сила. Обикновено тук дебатите се разгорещяват и започват да излизат обвинения, кой е фашист и какви са били изтеглените карти. Все пак, мандатът е изпълнен и следващият по ред получава правото да предложи правителство. Докато либералните закони просто приближават фракцията към победа, то фашистките откриват интересни възможности пред новоизбрания президент. Може би тук се крие и една от най-стратегическите части на играта, защото уменията са елементарни, от рода да погледнете партийната книжка на някого, да изберете служебно правителство, да отстраните принудително играч или вето на следващия закон, но на практика са полезни, както за либерали, така и за фашисти, и всеки играч ще си прави планове, какво би направил ако излезе фашистки закон и има възможност да активира умение. В допълнение, те са с нарастваща полезност и сила, и с напредване на играта дискусиите около тях ще се ожесточават. Може би ще са необходими няколко игри, докато започнете да намирате оптималния начин за използване на дадено умение, и дори тогава може да се случи плановете ви да се окажат погрешни.

Съвсем очаквано, тази игра е подходяща за повече хора, още по-интересно е, ако не се познавате много добре. Минималният брой играчи е 5, а максимум са 10, като според мен най-добре се получава със 7 или 8, с повече може би ще се губи реда и ще е доста трудно да се следи кой какво е гласувал. Дори с 8 души забелязах, че започваме да губим реда, особено ако сме имали служебно правителство, или дискусиите кой какъв е са били по-интензивни.

Това, че играта има проста механика и бе пусната като Print n’ play(играта/PDF/ и правилата/PDF/) даде възможност на по-креативните играчи да се изявят, и в bgg можете да видите Тръмп, Хари Потър, джедаи и други варианти, а успешният кикстартър според мен ще доведе и до нови разработени от авторите такива.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Poo – игра с маймуни и … шоколадови бонбони?!

Вероятно единственият начин да си купиш играта Poo е да влезеш в магазин със стени, отрупани с настолни игри, да изключиш интернета на телефона си, или да проявиш желязна воля и да не провериш оценки и коментари за играта и да си кажеш “Искам игра в кутийка, която се събира в джоб и може да се играе от много хора”. Естествено, при вас може да е нещо по-различно, но съм 100% убеден, че никога няма да си кажете: “Искам игра в която играчите са маймуни, които от скука се замерват с … да речем шоколадови бонбони.”

Със сигурност вече ви стана ясно, че сюжета на тази игра не е много дълбок, но за сметка на това е доста кафяв. Долу-горе със същите думи може да бъде описано и разиграването на играта. Всички карти в кутийката се събират на една купчина, всеки играч си тегли по 5 от тях и “замерването” започва. Най-общо, картите са няколко вида, атакуващи, защитни, събития и други, като повечето правят това, което е написано на тях, атакуващите поразяват избран от вас противник или противници с кафяви топчета, а защитните позволяват да избегнете позора, или дори да го отбиете, към някой друг нещастен играч. Събитията временно променят правилата, но шансовете да ви се падне точното събитие, което да ви даде преимущество не са големи, те са общо 14, като има най-много по две от вид.

Егото на всяка маймуна издържа на 15 кефеви точки щета, но вероятно с цел минимален размер на кутията, в нея няма никакъв предвиден механизъм за отброяване на това. За щастие, в интернет можете да намерите достатъчно варианти за да си направите тематични токъни под формата на кафеви купчинки, или карти.

Като например такива… Да.

Трябва да спомена и едно интересно правило … на златния банан … с което първият играч достигнал 15 точки не излиза от играта, а продължава с нови 8…  и губи всъщност вторият. Това дава възможност да се разработи печеливша стратегия, в която поемате всички щети … о, кой заблуждавам, това е игра в която маймуни се мерят с кафяви неща и теглите 5 произволни карти от 108 картово тесте. Шансовете да приключите играта още на втория ход, защото са ви се паднали безполезни карти, или просто играете последен хода си, са много по-големи от шансовете да правите каквито и да е стратегии.

Все пак, връщам се в реалността, играта е спечелила награда Origins за традиционна картова игра през 2009. Оставям настрана размислите, с какво точно са се замеряли в другите картови игри през 2009-та. Мога да обобщя, че играта има много лесни правила, рисунките са в забавен анимационен стил и само намекват точно за какво става дума. Текстовете са тематични. Вероятно, ако ви се налага да заинтригувате банда хлапета (които се справят с елементарен английски) и не се притеснявате, че това може да доведе до някакъв импровизиран LARP по-късно, Poo би била много подходяща.

Плюсове

  • малка кутийка с карти, която не заема място
  • оригинална тема
  • лесни правила
  • кратка “филър” игра

Минуси

  • неподходяща за малко играчи
  • прекалено голямо влияние на късмета
  • понякога прекалено кратка
  • започвате да отбягвате секцията с маймуните в зоопарка

[divider]

Повече за играта можете да откриете тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.poothecardgame.com/“ target=“blank“ ]Poo the card game[/button]

Astro Jam или „Хамали в космоса“

Доста се чудих, как на някой му е хрумнало да измисли игра тип „хамали в космоса“, но после пък се замислих, че можеше да е със зомбита или вампири и моментално започна да ми харесва повече. Та, значи бай Гьорги, Пешо, Киро Слабия и Митьо Дебелия си работят на космическата станция, разнасят всякакви боклуци, не се тормозят много, всичко е автоматика, само казваш на роботчето накъде да бута и си ядеш сандвича. Или поне така беше, докато не стана аварията и гадния централен компютър пое управлението над станцията и започна да раздава команди. „Вземи цветето от хангара и го занеси в машинното, сега кристалите от централния компютър да се занесат към резервния генератор, по пътя мини през библиотеката …“

Досещате се, че главните герои в Astro Jam са нашите космически хамали, по-точно всеки играч си има набор от трима такива, и основната цел в живота им е да изпълняват прищевките на централния компютър. Освен персоналните ви хамали, ще разполагате и със съмнителната помощ на няколко роботчета, които обаче са под командването на всички играчи и както могат да бъдат полезни, така в следващия ход да провалят цялата ви стратегия. Из цялата станция са разхвърляни кашони, които ще ви пречат. За да опитате да преодолеете този безпорядък ще използвате няколко екшън карти, с които „програмирате“ действията на космонавтите и роботите.

Картите са няколко и както се оказа, доста добре замислени. Движение на космонавта в права посока или подхвърляне на предмет към друг ваш космонавт, придвижване на роботче или подхвърляне на предмет, преместване на кашон, преместване на чужд космонавт, смяна на местата на космонавт, кашон или роботче, или присвояване на предмета на съседен космонавт и едно от най-неприятните – изпращане на космонавт в открития космос… Не, не е това което си мислите, просто за известно време един от хамалите ви ще трябва да поработи нещо извън пределите на станцията и няма да може да помогне в постигането на заветните цели на централния компютър. Е, докато и на вас не се падне правилната карта с действие, когато ще изпратите някой друг да го замести.

Astro Jam на практика е класическо „прецакай другарче“, което на пръв поглед изглежда просто, теглиш осем карти в началото и трябва да закараш твоите хамали да вземат нещо и да го занесат някъде, но още в първия ход разбираш, че за перфектното изпълнение на гениалния план, не достига (поне) една карта, а след ходовете на останалите играчи, перфектният план вече не струва пукната пара, защото цялото игрално поле е променено. Тук всъщност започва и „играта“, в която ще трябва да се надлъгвате с останалите за всяко игрално поле и фигурка и в крайна сметка да успеете да получите пет точки одобрение от централния компютър.

Всеки занесен на правилното място предмет дава една точка, а ако сте посетили и бонус дестинацията преди това, още една. Играта ще допадне на почти всеки играч, който обича директната конфронтация с противниците, мръсните номера и внезапната загуба. Правилата са лесни, сетъпа също, така че можете да я показвате и на новаци, които да ви бият, защото имат късмет с картите.

– Бай Гьорге, помниш ли голя’ата авария от 2196-та?

– А-а, помня, Кире, помня. Оня лудия компютур вика: „мести таз кутия до мостика“, а онуй пълно с черни дупки, тежи, тежи … с Митьо са изпотихме кат’ за цял месец работа…

Споменавайки правилата, трябва да предупредя, че в английския превод на моето копие липсваше един абзац, който е, че след като предмет е занесен на правилната активна дестинация и играч е взел точките, този предмет се слага на произволно Карго поле от дясностоящия играч.

Основен недосататък за мен са компонентите, фигурките приличат на „зайчета“ според един колега, а роботчетата странно напомнят нещо от Каркасон, кашоните за сметка на това са добре, защото са жълти кубчета. Всъщност всичко това не е чак такъв недостатък на фона на това, че просто играта изглежда прекалено генерична.  Със същия успех, хамалите можеха да не са в космоса, а да чакат на пл. Македония, изобщо да не са хамали, а зайчета, които искат да си занесат моркови и зелки до дупките, или пък вампири, които влачат трупове за закуска до ковчезите си … ъъъ не последното може би нямаше да в толкова добро.

ПЛЮСОВЕ:

  • Агресивно взаимодействие между играчите (имам предвид вътреигрово, не сме стигали до бой)
  • Бърз сетъп и лесни правила (но само ако сте ги чели предварително)

МИНУСИ:

  • Не достатъчно тематична (но пък няма зомбита +++)
  • Средно качество на компоненти (за толкоз пари, толкоз)

Ще остане ли в колекцията?

  • О, да!
  • -Засега да.
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Нямам друга такава игра (имам RoboRally, която е по-добра)
  • Бих искал да поиграя още няколко пъти с други играчи
  • Не ми харесва темата (то няма много конкретна)
  • Нямам място на рафта (ми нямам, ама кутията е малка)

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Играем: We Didn’t Playtest This At All

Тази игра ще ви направи на маймуни, по един или друг начин

 Както обикновено, към играта подходих напълно непредубедено, дори не знаех, че изобщо ще имам честта да подхождам към тази игра, понеже отидох да играя съвсем друга. Но, както често се случва, някой закъснява, друг казва: „искате ли да пробваме тази игра, тя е кратка и включва банан“ … Обикновено тук получава достатъчно количество озадачени погледи, които вместо банан виждат бяла кутийка с надпис We Didn’t Playtest This At All.

 Избягвайки неудобните въпроси, какво се е случило с оригиналния банан, започваме да играем. Всеки има по две карти, на всеки ход трябва да изтегли една и да изиграе една, доста е елементарно и изглежда, че няма никакви банани. Докато някой не изиграе карта, единствената защита от която е притежанието на банан. Малко след това играта свършва, защото друг играе картата, според която всички губят, освен онзи който е загубил преди малко.

В следващата игра, някой трябва да имитира звуци от космически кораб, а едно от най-съдбоносните решения в играта е дали искаш да отвориш подарък. Не искам, имаше малко сладко котенце, губя играта. Две игри по-късно се оказва, че всички печелят, или може би само онези, които имат банан. Неусетно домакинът се сдобива с банан от хладилника. Нова игра, имам картата, с която зомбитата ядат всички, освен онзи с банана, но не мога да я играя, защото аз нямам. Някой играе карта, след която нямаме право да използваме думите Аз, Ти, Той, мое, твое… добре, че имам Star Card, която е по-добра от останалите. Играя „моята“ … опа изгорях.

 Накратко, това представляват игрите на We Didn’t Playtest This At All. По разкази на очевидци, качествата на играта видимо се подобряват при консумация на спиртни напитки и увеличаване на броя играчи, но ние не направихме точно този тест, защото едва ли щяхме да започнем играта, за която се бяхме събрали.

 Освен предварително разпечатаните карти, в кутията има и съвсем празни такива, които всеки може собственоръчно да попълни с цитати от Пауло Коелю или сентенции от 9gag и Facebook, а защо не и двете. Това едва ли би променило особено баланса на играта, който обикновено се крепи на „камък, ножица, хартия“, или избор на число от 1 до 5, или на избор да/не, или просто на вашата съобразителност да правите/не правите всичко, което пише по картите по масата. Всичко това, с не много добре предвидими последици, понеже е възможно дори и изигралият картата да загуби … с което всъщност да спечели.

 А, и да не забравяме, че който има банан е защитен от зомбита.

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

The Witcher Adventure Game (digital)

Честно казано се колебая как да започна статията, дали с „дългоочакваната“ или с „никому неизвестната“ The Witcher Adventure Game излезе за PC/iOS/Android. От една страна съм сигурен, че за много хора играта е дългоочаквана, например онези, които попадат в сечението на феновете на компютърните игри и/или книгите и фенове на настолни игри, от друга страна предишната настолна игра по вещера едва ли би предразположила някой бордгейм фен да очаква с нетърпение нещо ново. Още повече, че безсилието на издателите си личи още в името на играта. Предишната се казваше The Witcher: The Adventure Card Game, а новата … The Witcher Adventure Game. Както сигурно можете да се досетите, новата не е само с карти.

Все пак, за какво става дума. Имате Гералт, Трис, Ярпен и Данделион като герои, всеки с различни и тематични умения, които ще провокират и различен стил на игра с всеки от тях. Всеки има собствено тесте карти, което може да варира по подобен начин на развитието на героя в компютърната игра, например Гералт може да използва мощни вещерски знаци или пък да си вари чай и да прави бойни еликсири (да, бе да, с тоя голям меч само чай ще си вари…). Различни куестове дават възможност за преиграване, но в крайна сметка всичко се свежда до разхождане по картата, пребиване на чудовища и развитие на героя. Интеракцията между играчите е почти нулева, въпреки че играта е за четирима, позволява хотсийт, т.е. всички да се скупичите пред компютъра/таблета и от 50 до 75% от вас да скучаят докато един си прави хода. Позволява и игра онлайн, или пък самостоятелно срещу компютър.

Аз съм Трис Мериголд и обичам да се разхождам по картата

Много ми се иска да спомена и за положителните страни на тази игра, те са няколко. На първо място е красивата графика, картите са детайлни, чудовищата и картите също са отлично нарисувани, дори зарчетата са „като истински“. Но, отново има недостатък, за мен е неясно, защо фигурките по картата са „неоцветени“, точно както ще ги получите в кутията на играта. Интерфейсът за щастие е използваем и само някои дребни неща в управлението ще ви се сторят нелогични. Например решението да направят бутончето Tutorial трудно забележимо и всеки да скочи в играта, преди да е прочел „книжката с правилата“ не е особено добро. На второ място, е твърдата цена, тя е доста варираща в момента в зависимост от платформата на която я купувате, но поне не се очаква да плащате по „лев и двайсе“ за всеки следващ герой през месец. Засега цените са: Steam(8,99€), GoG(7.19), iOS(iPad only)(5,49 €), Android(13.87лв.), а вероятно можете да си я намерите и другаде.

Аз съм Ярпен Зигрин, обичам бира, но и на мен ми се налага да се разхождам по картата!

И понеже вече споменах, че лесно се пропуска туториала, ето това е 13 минутно филмче в което е обяснено как се играе настолната игра, но то е напълно валидно и за дигиталната 😉

 

Rival Stars Basketball – видео игра

Колекционирането на картички, картинки от дъвки, капачки или пощенски марки, може би е останало в миналото за повечето от нас, но това не означава, че няма сериозно количество приложения, които се опитват да пренесат тези страсти в цифровата ера, маскирани под названието игри с карти. Rival Stars Basketball се опитва да постигне точно този ефект, но го прави по един доста некадърен начин и естествено не успява.

Все пак, доколко е игра с карти? Ами има карти – всеки играч, напълно измислен и доста често с повтаряща се картинка, който имате представлява карта. Картата трупа опит по един доста притеснителен начин, поглъщайки други карти с безполезни играчи, освен това има атака и защита. На тези два показателя се базира и тактическия елемент от играта. По-елитните карти имат и специално умение от тип „Бонус защита, ако отбора губи“, или „Подобрена атака и защита в първа четвърт“. Имате пет играча, противника също има пет, дотук свършват и приликите с баскетбола, в произволен момент ще имате възможност да изберете един от вашите играчи за единоборство с някой от противниците. Всеки играч може да се използва веднъж, като нападател или защитник. Който има повече атака/защита съответно печели. В зависимост от резултата отборът ще е „под пара“ или ще се спече и ще му напълнят кошарката.

Моят отбор: Ишиаса Джонсън, Джим Сакат, Лумбаго Смит, Дани Артрито, Дюс Табан

Освен този, хм, тактически елемент, в играта има и нещо като екшън такъв. Отново в произволен момент от мача ще имате възможност да разиграете ключова ситуация с вашите играчи. Чрез провлачване на телесен крайник(или подходящ спомагателен предмет) по екрана ще трябва да подадете/откраднете/стреляте/забиете топката. Необходимо е да координирате първоначалния контакт на крайника и екрана да бъде в относителна близост до позицията на топката и посоката на провлачване да бъде в относителната посока на целта ѝ. Ако случайно не успеете, вероятно защото сте търкали нервно екрана поне 10 пъти преди играта да реагира, имате втори шанс. „Само“ за една златна паричка можете да опитате отново.

Споменавайки златните парички, то вече ви е ясно, че това са виртуалните пари, които се купуват с истински пари, или гледане на рекламни филмчета, но и от тях няма да съберете достатъчно, така че ако не плащате и не си купувате „бустери“ с карти, няма да напреднете особено в играта. Имате си и задължителната ограничена енергия, която да забавя „гринд“-енето, както в глупава фейсбук игричка. Почти всички лоши практики във freemium модела са налице. Как тогава тази глупост се изстреля толкова напред в класацията за card games на iTunes Store, за мен е мистерия. От много време смятам, че вече е крайно време производителите на игри да престанат да наричат игри, нещата които пускат в категория игри.

Приложението можете да свалите от iTunes или Play Store, но няма да ви дам линкове, за да не ви прецакам.

Warhammer 40k: Space Wolf – настолна видео игра

Понякога струва ли ви се, че има недостатък на количеството игри по Wh40k във вселената? Някакъв дисбаланс, повече Хаос от необходимото …

Не се притеснявайте, Звездният вълк току що превзе вашите iУстройства и ще наложи волята на Империума. Изборът е лесен: Инсталирате си Warhammer 40,000: Space Wolf, или правите 40 000 лицеви опори! За да улесня решението на изложения проблем, ще допълня че „вълкът“ е безплатна игра с вътреигрови покупки.

Той е голям, но още не знае, че си е намерил майстора.

Разработчиците от HeroCraft (вече) не са вчерашни и са научили урока за IAP, и предлагат напълно игруема походова стратегия с декбилдинг елемент за която не е нужно да плащате, освен ако не желаете да отключите и изиграете всичко моментално. Предвид, че играта е съвсем нова, все още е рано да се каже, точно колко „грайнд“ ще бъде необходим за прилична игра, но дори и това което е налично безплатно е с добро качество. За високото графично качество говори и съвсем сериозното изискване за поне iPad 3/iPad Mini 2 или iPhone 5, както и личното мнение на човек, който мрази грозни игри (т.е. моето). Интересно е, че можете да я свалите на неподдържано устройство и чак тогава да разберете, че не тръгва (т.е. както направих аз). Трябва да отбележа, че играта също така мина доста дълъг период на тестване и от самите потребители и беше около месец в soft-launch, което доведе и до множество промени инициирани от играчите.

Като за начало имате соло кампания, в която ще сплескате главите на група почитатели на боговете на Хаоса, заселили се на планетата Канак в Сегментум Обскурус. Избирате си главен герой, отключвате няколко допълнителни, събирате карти, ъпгрейдвате ги, конструирате различни тестета за битките в мисиите…. звучи като една добра настолна игра в която даже някой ви е боядисал фигурките, нали?

– Храс, як трион, а? Преди малко го ъпгрейднах!

И понеже вече чувам писъците на почитателите на играта срещу живи играчи, ще споделя че PvP режим е планиран, но все още недостъпен. Предвид забавянето от около половин година на самата игра, това не е нещо неочаквано … о, извинете, писъците са били от нанизаните на верижния ми трион култисти.

 

Изтегли от iTunes

Calculords

Най-сетне играта за която възклицанието „Смятай!“ е напълно валидно!

От известно време всяка игра с пикселизирана графика автоматично ме вкарва в Rage Mode, но след като осмислих заглавието което съм прочел две-три страници назад във фийда на Toucharcade, започнах бясно да скролирам назад при което го подминах, врътнах пак наобратно, докато го фиксирам.

Oh my (Calcu)lord!

Докато „опипвах“ екрана на таблета в магическата последователност, която щеше да ми донесе необходимите байтове си мислех, „Защо пак тегля игра на пиксели, вече не сме 96-та и клуба със SEGA Megadrive отдавна е затворен за добро. Вече дори не си спомням, какво се случи с CGA(320х200) монинитора ми, защо пак си причинявам пикселизирани игри …?“

Както и да е, като съм се хванал на (без)жицата, ще си тегля и ще играя. Трябва да отбележа, че не бих писал тук за игра, която играейки не си я представям на маса с реални карти и фигурки. Тази игричка е точно такава. В момента в който започна “обучителната” битка си я представих реализирана с истински карти и картончета. Три реда бойно поле, пет изтеглени карти от моето тесте и шест изтеглени числа от тестето ми с числа. Сега е мой ред да измисля как от изтеглените числа, с помощта на събиране, изваждане и умножение да получа “цените” на моите бойни единици и да ги пусна да мачкат тези на противника. Всъщност това е и самата игра. Сглобявате тесте с войничета, танкчета, мутантчета, и друга паплач, плюс някоя друга карта с ефекти по бойното поле и още едно с числа и се надявате, че ще пробиете защитата по някоя от линиите и ще изпратите противника в дигиталната геена.

Изключително положителен е факта, че допълнителните покупки (IAP) са реализирани ненатрапчиво и можете да играете без тях, но съм сигурен че много хора ще предпочетат да “подкрепят” разработчиците от Ninja Crime само защото са направили нещо читаво и интересно.

Линк: iTunes