Всички публикации от Владимир Крилов 'BigBoxAvisian'

Cassiopeia – Тераформирай това!

Човечеството през 22 век вече е колонизирало всичко , което е било възможно да бъде колонизирано в Слънчевата система. Но човечеството не знае кога да спре, както знаем от множество научно-фантастически хоръри и трилъри и затова продължило да разпространява своята зараза … тоест, да изследва далечни ъгълчета на галактиката и да покорява нови светове. Точно в разгара на този момент от историята на космо-човечеството се развива действието на играта на Николай Пегасов “Касиопея” (Cassiopeia). Човешката Федерация и нейните учени са набелязали 5 слънчеви системи, в които се намират планети пригодни за тераформиране и колонизация и в духа на социалистическото състезание (който помни какво е това е стар поне колкото мен, тоест много стар) пет колонизационни експедиции потеглят към своята славна съдба. Кой ще се справи с поставената от партията задача пръв? Кой първи ще създаде нов дом за бързо растящото човешко население, кой ще даде нов старт за хора, неуспели да намерят своето място на старата майка Земя? Ами… този който е смел, бърз, умен и … не се гнуси да използва всички честни и нечестни методи, за да изпревари своите братя по разум.

Цел

И така, пред нас е своеобразна игра с карти, в която няма никаква скрита информация, няма декбилдинг, няма хендбилдинг или каквато и да било друга механика, която сме свикнали да асоциираме с игрите с карти. Аз бих нарекъл този жанр кард-флипинг (card-flipping), тъй като по време на играта ще ви се изтъркат възглавничките на пръстите от постоянното обръщане на карти. Освен това втората основна механика пак не е характерна за игри с карти, но поне е що годе позната – уъркър-плейсмент.

За съжаление, не съм имал време да изпробвам играта в други режими и играх само базовата й версия, така че от тук нататък ще говоря основно за нея, като време от време ще упоменавам какви допълнителни възможности са достъпни в играта, ако играете в разширената версия за напреднали.

И така всеки играч в тази игра получава набор от седем карти-планети, които разполага пред себе си в случаен ред и с определена (нетераформирана) страна нагоре. В средата на масата се слага ред от специалисти, четири от които са задължителни за всяка игра а останалите от 2 до 4 могат да се изберат по договаряне или случайно от играчите. Те също се разполагат в случаен ред, което ще направи играта разнообразна всеки път, но за това малко по-късно. Понякога в играта ще се добавят допълнителни карти – бази, транспорти, сателити – в зависимост от специалистите, които участват в конкретната игрова сесия. Към всичко това играчите получават по един работник – повече пост-соларното високоразвито общество , просто не е могло да отдели за толкова важна мисия. И за малко да забравя купища ресурси от 5 вида, които няма смисъл да описвам, тъй като имената и описанията им са абсолютно неважни – достатъчно е, че 4 от тях са различни един от друг а петият е ресурсът-жокер, който може да се използва вместо всеки от първите четири.

Целта на играча е преди своите опоненти да тераформира всичките 7 свята в своята система. Ако го направи, той веднага печели и тъй като няма никакво завършване на рунда, няма нужда и от система за определяне на победител при равенство, то е просто невъзможно. Ами това е играта като цяло …

Средства

Майтап бе! Сега ще разкажа и как горе долу се играе. Както казах играта е свързана с обръщане на карти – всичките карти – специалисти, планети, станции и дори логистичната база (която забравих да спомена по-рано) са двустранни.

И така имате 7 планети, които трябва да обърнете от нетераформираната им страна на тераформираната, имате от 6 до 8 специалиста, които са всъщност местата за поставяне на работниците, и в зависимост от набора специалисти – възможно е да имате други все така двустранни карти, свързани с техните специалистки способности.

В своя ход играчите избират един от специалистите и слагат работника си върху тях. Върху един специалист не може да има повече от един работник, така че има конкуренция кой първи ще заеме работника , който му е нужен. След като всички са направили това, играчите изпълняват действията на специалистите в реда, в който те са разположени на масата.

В хода си играчът, чийто ред дойде в реда на специалистите изпълнява действието на специалиста и след това , ако иска и има нужните ресурси, може да тераформира една от планетите си.

При активация на специалиста, играчът събира от него монетите, натрупани на картата, ако специалистът не е бил използван предните рундове, и след това избира дали иска да активира специалната способност на специалиста или иска да го използва просто за търговия (да купува ресурси за монети). Ако избере да използва специалната способност на специалиста, играчът изпълнява действието написано на картата. Това обикновено е сбор на ресурси или действие насочено срещу играчи с повече или равно количество вече тераформирани планети.

Тъй като всички специалисти имат допълнителен бонусен ефект наречен “Логистика” е време да разкажа за логистичната база. В играта има карта “логистична база” която показва центъра, от който се извършват доставките на нужните материали за експедиционните корпуси. Както и другите карти, тази също е двустранна – на едната й страна е Земята а на другата Марс. Знаците на тези два логистични центъра са нарисувани на картите с планетите. Като на всяка планетна карта, на едната страна е знакът на Земята а на друга – Марс. Так от седем карти винаги пред вас ще има преобладаване на един или друг знак върху вашият набор от планети. Ако в момента на активацията на картата на специалиста знаците преобладаващи на вашите планети съответстват на активната логистична база, то вие получавате бонуса на Логистиката.

В края на рунда всички карти със специалисти, които са били използвани в този ход се обръщат и така на следващият раунд , на тяхно място ще бъдат вече други специалисти със други способности. А тези, които не са били избрани от играчите, получават една монетка, и така ще се трупат, докато някой от играчите не активира този специалист и не вземе всички натрупани богатства.

След като е извършил действието на специалист и ако има нужните ресурси, играчът може да тераформира една от планетите си. На всяка от картите е посочена цена за тераформиране, но не своята а на планетата  вдясно от нея. При това ако планетата бъде тераформирана, тази цена се увеличава, и съответно планетата в дясно от тераформираната вече ще изисква повече ресурси, за да бъде тераформирана на свой ред. Обаче освен че увеличава цената на тераформиране на съседната планета, облагороденото космическо тяло дава на играчите някакво постоянно предимство, например, получаване на допълнителни ресурси или складиране на ресурси в защитени хранилища, от където те не се влияят от негативните ефекти и кражби, инициирани от недобросъвестните конкуренти.

По този начин всеки ход ще е леко различен от предходния, тъй като с действията си играчите променят условията на играта за следващия ход.

Резултати

Както казах и преди, играта свършва в момента, в който някой от играчите тераформира всичките си планети. Но ще получат ли смелите първопроходци удовлетворение от своят подвиг? Ами да видим.

Играта определено използва съчетание на механики, които досега не съм срещал и това е интересно. Фактът, че с действията си играчите променят достъпните им избори за следващият рунд, прави игровата сесия разнообразна сама по себе си, а наборът от допълнителни специалисти, които могат да се сменят от игра към игра, добавя още повече разнообразие. Това несъмнено е плюс за играта.

Другият плюс е че играта е доста динамична и бърза. Няма дълги периоди, в които играчите стоят и нищо не правят, очаквайки някой друг да измисли своя гениален план. Защото действията в повечето случаи са очевидни и не толкова сложни за планиране. Всичко се свежда до поредността на играчите и дали някой ще ти вземе желаното място из под носа.

Трети плюс е в това, че въпреки постоянно променящата се обстановка, играта предлага удовлетворително ниво на планиране, тъй като е известно какви са двете страни на всеки един специалист, а същото тяка реда на тяхната активация, а също така коя планета да тераформира първа , и коя да остави за накрая. За малка игра, всъщност “Касиопея” предлата достатъчно високо ниво на стратегия. А специалистите с ефекти насочени срещу опонентите добавят и елемент на взаимодействие.

Но не всичко е така гладко.Един от минусите на играта произхожда от оригиналност на нейната механика. И това е фидлингът (микромениджмънт на множество компоненти). Постоянното премятане насам-натам на ресурсите, които лесно се трупат и бързо се харчат и необходимостта да се обръщат картите на специалистите постоянно, добавя поне половината от времето, което е нужно за изиграването на партията. И дори при не особено голямото разнообразие на действията и простотата на техните ефекти е лесно да пропуснеш ползата си от тях, тъй като са разхвърлени но разните карти – едните са на картите на специалистите, другите са на твоите тераформирани планети. Често се случва просто да се забравя необходимостта да се обърне картата на специалиста в края на хода, или да се сверява условието за логистичния център. Играчът е склонен да забравя, че с тераформирането на планета се променя набора от логистичните символи в слънчевата му система и може по инерция да активира или пропуска логистическия бонус по спомен от предният ход. Докато при игра с 2-3 човека това лесно се следи и не натоварва, в игра с 4 и 5 играчи, това може да се превърне в истински ад.

И тук аз бих могъл да направя извода, че играта е най-добра за двама играчи, тъй като при при повече (дори 3), започва от една страна всичко да се случва доста по-бързо, тъй като има специалисти даващи ресурси при активация на всички играчи и колкото повече играчи, толкова по-голям шанс че този специалист ще бъде активиран… но от друга страна всичко става прекалено объркващо – купища ресурси се подмятат насам-натам, специалистите се сменят с невероятна скорост, постоянно се върти картата на логистичният център. Тоест, появяват се множество неща, които можеш и ще забравиш/пропуснеш.

Към всичко това се добавя очевидната стратегия за поредност на тераформирането на световете от дясно на ляво, така че да не се налага да плащате повече за обръщането на повече от една планета (последната). Планетата в дясно от тераформираната винаги струва 2 ресурса повече и съответно е логично да се тераформират по-евтините планети от ляво. Но това като цяло не е голям проблем, тъй като до този извод бързо стигат всички играчи и се адаптират.

В крайна сметка, бих я препоръчал като доста добра дуелна игра, но въобще не бих посъветвал да се играе с повече от трима играчи. Разликата в усещанията е прекалено драстична и то не в полза на по-големият брой.

P.S. Към плюсовете може да се добави наличието на цяла слънчева система с планети наречени на чудовищата от творчеството на Лавкрафт 😉 Но това е само за ценители.

Love Letter Premium – по-голяма, по-лъскава, по-…всичко

Ще започна с това, че преди да се сблъскам с играта Love Letters аз твърдо смятах , че за да бъда интересна една игра тя задължително трябва да има множество компоненти, голяма карта и томче с правила колкото „Под игото“. Love Letters тотално изтри тази моя заблуда след като успя да ме грабне със своята изключително проста механика и набор от компоненти включващ единствено 15 цветни кубчета и 16 игрални карти. Поради простотата си, лекотата, с която може да се обясни на напълно незапознат играч, бързината и елегантността на процеса на самата игра, към момента на написването на тази статия, това е играта, която съм играл дори повече от Заселниците на Катан, която бе първата ми игра в живота и е била играна десетки пъти. Имаше само едно нещо, което безкрайно ме разстройваше в тази игра, и това бе ограничението на броя играчи, които могат да я играят – само четири. Това реално ставаше досадно при положение, че обикновено се събираме в група от 5-6 души.

Затова още щом видях , че на пазара се готви да излезе Love Letter Premium , разширяваща количеството на играчите до осем, веднага отидoх и си направих предварителна поръчка. Както ще разкажа по-долу, новата игра освен добре познатите 8 роли от обикновената игра, добавя нови 10 роли в комплект от нови 16 карти, което прави цялото тесте двойно по-голямо (32 карти). Обаче новите карти се използват само за игра с повече от 4 човека – версията с 4 човека използва само старият набор от карти). Въпреки, че играта ми пристигна преди около 2-3 седмици, едва вчера имах възможността да я пробвам с 5 човека, тоест с новите карти, и затова сега реших да споделя своите впечатления.

Ако не сте се сблъсквали с „основната“ версия на играта, за нея вече е писал друг автор и статията можете да прочетете ето тук. На кратко , играта раzказва историята на принцеса, навлязла във възраст за омъжване и множество кавалери пламтят от желание да се сродят с кралското семейство. Обаче поради строгият дворцов етикет и скорошни интриги, стрували главата на майката на принцесата – кралицата, това не е никак лесна задача, ако принцесата сама не благоволи да покаже на кандидата своята благосклонност. Единственият начин да се доближи кандидатът до принцесата е да намери съюзници в нейното близко обкръжение, които да предадaт на принцесата неговите любовни писма. И всичко би било хубаво, ако кандидатите не бяха повече от един, а придворните не бяха твърдо решени именно техния съюзник да спечели ръката на принцесата, за да могат и самите те да повишат своето влияние в кралският двор. И в тази борба всички средства са позволени – убийства, шантаж, доноси, и въобще всичките прелестни неща , които се смятат за обичайно придворно ежедневие.  Играта се провежда в рундове, като във всеки рунд играчите се борят за „знак на внимание“ от страна на принцесата, опитвайки се да отстранят от надпреварата своите конкуренти, или към края на рунда да останат с най-влиятелен съюзник сред оцелелите. Който събере нужното количество „знаци на внимание“ от страна на принцесата, получава самата нея и най-вероятно половин кралство, в най-добрите традиции на жанра.

И тук идва основното изменение , което ни носи Love Letter Premium – благодарение на новите роли, или поне някои от тях, повече от един играч може да получи „знак на внимание“ или дори два, в рамките на един рунд, при това в някои случая , дори ако е елиминиран в течение на рунда. Новите роли имат доста по-развити правила за отиграването им, като добавят много повече стратегически възможности в играта, правейки я по-разнообразна, но при това не обезсмислят старите роли. Например, в основната игра ролята Страж има влияние 1 и умение при неговото изиграване играчът да се опита да познае ролята на друг играч, и ако познае, познатият играч изпада от надпреварата до края на рунда. В основната игра обаче е имало само 8 роли, и тъй като Стражът не може да познае друг Страж, то вариантите оставаха 7. Но как да се справи стражът с добяването на нови 9 роли (едната от 10 нови роли е също страж, със същите функции, но друга картинка), та нали сега трябва да познава ролята на противника от 16 различни възможни варианти. Спокойно, всичко не е толкова страшно – реално вероятните роли от гледна точка на Стража сега се увеличават само с 2, тъй като повечето нови роли дублират номерата от 2 до 7 на картите от основният сет, а стражът не е нужно да посочва конкретната роля, а числото обозначаващо влиянието на ролята. По този начин към вариантите се добавят само 2 нови: 0(нула) – която носят Убиецът и Шутът, и 9 (девет) – която е присвоена на Епископа.

Другото изменение е ролята на същият този Страж, който описах в примера по-горе. В основната игра Стражът бе главното оръжие за борба с опонентите – стражите имат най-ниско влияние, обаче са най-многобройни карти в тестето и чрез тях може да опиташ да изхвърлиш директно друг играч от рунда без никаква опасност за себе си, защото ако не познаеш, просто продължаваш нататък. Във версията за повече играчи стражът вече не е толкова неуязвим, защото в играта навлиза Убиецът. Ако някой се опита да използва страж върху играч, държащ в ръката си Убиеца, то играчът на стража бива изхвърлен от играта. При това убиецът въпреки , че е разкрит, остава в ръката на своя играч, така че другите играчи, ако са невнимателни, могат отново да се пробват на него със страж и по този начин да загубят рунда.

Следващата нова механика са картите на Графа и Констебъла (наименованието на тази длъжност произлиза от латинското Началник на Конницата, но в различни страни и различни епохи и имала различни функции – в съответствие с най-разпространеното тълкуване от Средновековието, можем да приемем , че това е главнокомандващ на армията), които нямат игрови ефект моментално при тяхното разиграване, обаче носят на играча бонус, ако се намират сред изиграните от него карти. Графът модифицира с +1  числото на влиянието на картата на своя собственик при сравняването на съюзниците в края на рунда (ако са останали повече от 1 активни играчи), ако се намира в дискарда (discard pile) му, а имайки пред вид, че има два графа във тестето, някой може да си дигне влиянието на последният съюзник дори с +2. Констебълът е по-директен и ефективен – ако той се намира в свалените ви карти в момент, в който са ви изхвърлили от рунда, вие автоматически получавате един „знак на внимание“ от принцесата. Именно с негова помощ и с предвидливо изиграване на Шута, който позволява да изберете друг играч и да получите „знак на внимание“, ако вашият фаворит спечели този рунд, играчът може без да победи в рунда да спечели цели два „знака на внимание“.

Както казах по-рано, новите роли внасят доста разнообразие в процеса на играта, повече възможности за интриги, и дори възможност за временни съюзи между играчите, защото играчът, който е изиграл Констебъла и Шута е доста по-заинтересован, неговия фаворит да победи , а той самият да бъде изхвърлен от рунда. Но макар да може да се кажат още много добри неща за механиката, не мога да пропусна да спомена и качеството на играта като компоненти.

Естествено, кутията е по-масивна, отколкото стандартното издание, което се побира с лекота в средно-голям джоб на яке, обаче съдържанието и качеството според мен напълно компенсира това леко неудобство. Първо, кутията е изпълнена във вид на сандъче/кутийка за бижута, а капакът се затваря с магнитна „закопчалка“. Вътре в две отделения са поместени карти с размер като карти Таро – 32 игрални и 8 с описание на ролите и бройката карти от всеки вид. Картите са от по-дебел от обикновеното картон , което им придава определена солидност, подобаваща на ранга на величествените портрети изобразени върху тях. Което е забележително, в играта са поместени и 40 броя протектори с гръб като запечатан плик. Скучните миниатюрни кубчета, представляващи „знаци на внимание“ в основната игра, са заменени с масивни дървени сърчица.

Всичко това, донякъде създава впечатление за момичешка игра, но не се подлъгвайте – колкото и да е напудрен и покрит с панделки дворцовият живот, никога не можеш да си сигурен дали това петно на дантеленият ръкав е от скъпа помада или от кръвта на неизвестен съперник. Със сигурност това не е игра за хора, които обичат сложните тактически игри с миниатюри, завоюване на територии или разрешаване на сложни загадки – за мен това е хубава парти-игра. И точно затова много се дразнех на версията й само за 4 играчи. Сега смело мога да кажа, че единственият кусур на този малък шедьовър е поправен по все така брилянтен начин.

 

На всички пожелавам повече игри и приятели, с които да ги споделите! Наближават Коледните и Новогодишните празници, а тях е най-добре да ги посрещнете в кръга на семейството и приятелите!

Моят настолен Рим Част VII: Senator (Сенатор)

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Част I: Ave Roma[/button] [button color=“green“ size=“small link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-2-sylla/“ target=“blank“ ]Част II: Sylla[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-3-trajan/“ target=“blank“ ]Част III: Trajan[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-the-republic-of-rome/“ target=“blank“ ]Част IV: The Republic of Rome[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-5-praetor/“ target=“blank“ ]Част V: Praetor[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-augustus/“ target=“blank“ ]Част VII: Augustus[/button]

Senator (Сенатор)

  • Автор: Eric M. Lang, Kevin Wilson
  • Издател: Fantasy Flight Games

Описание

Трябва да кажа, че това е третата ми настолна игра в живота след Катан и Цитадели (е, не смятам монополиите и не се сърди човечетата), и първата ми настолна игра в живота свързана с римска тематика. Но въпреки, че всичките два пъти, които съм я играл, се забавлявах от сърце… но съм я играл само 2 пъти за всичките 7 години които я притежавам. Това се дължи основно, на това че … тя може да бъде опасна за вашето здраве. Не бих препоръчал тази играта да се играе с под 3 човека и без да сте сигурни, че хората, с които ще я играете са достатъчно уравновесени и спокойни.

В Senator вие ще сте членове на сената (колко оригинална концепция за игри от този списък ха ха), а самата игра представява заседание на сената, на което вие ще обсъждате важни въпроси свързани с всекидневието на Империята/Републиката. Да, тук няма да решавате въпроси от глобален мащаб, затова играта може да се позиционира във всяка епоха, в която Рим все още има Сенат. Целта на сенаторите е да прокарват чрез гласуване закони, които са им изгодни и/или неизгодни за други играчи. Затова те използват влиянието, което имат в сената, за да убедят други сенатори да гласуват така както те искат. Но трябва да се има предвид, че сенаторите, които убедихте за един закон вече ще са по-трудни за убеждаване да ви подкрепят за следващия. Влиянието е оскъден ресурс и трябва да се внимава с него. Играта не е пълна с исторически бисери и познания, но процесът и създава атмосфера близка до тази на The Republic of Rome – неусетно играчите влизат в ролите си и започват да се държат като истински сенатори (и не само древноримски). Играта предоставя множество възможности за съюзи и предателства, уговорки и интриги, но накрая ще остане само един и победата може да не е очевидна до самото последно гласуване.

Механика

Играта има проста аукционна механика. Играчите имат в ръката си 7 карти със стойности 1, 2 и 5. В това число влиза и една карта “Убиец”. Играчът (първи играч или този, който е спечелили последния дебат) избира една от плочките закони, която да се разгледа и дискутира. След това започва наддаване с наличните в ръката карти (неизхабени в предишните наддавания). Печели този, който предложи най-висока цена – той изважда платените карти от игра, останалите прибират своите неудачни залози в ръката, освен ако някой по време на дебатите не играе убиец. В случай че някой играе убиец, всички залози се губят и се изваждат от игра, а гласуваният закон се изхвърля от възможните за този ход. Това е първият подъл номер, който ще научите.

Следва вторият – когато някой спечели закон, той може да определи на кого да го даде – и това не значи обезателно, че ще бъде същия играч. Спечелелият ще получи, във всеки случай, бонуса от закона, но самата плочка може да се предаде на друг играч. Защо би го направил? Защото всяка плочка има два символа, и ако тя бъде дадена на играч, който има спечелени закони с конфликтни на тази плочка символи, той ще изгуби и тях и новополучената плочка. И ето това си е звънък шамар право в лицето, на който не всеки може спокойно да реагира, особено ако по подобен начин ти изхвърлят дълго и трудно събиран сет от закони. Също така в играта има и карти със събития, които се теглят всеки ход и определят правилата на хода, има и способи да се предпазят спечелените закони от подхвърлен от врага конфликт и изобщо… за игра с такива елементарни правила и набор от компоненти, “Сенатор” предлага огромно количество вариации и стратегии. И много бурни преживявания.

ПЛЮСОВЕ:

  • неизбежно вживяване в атмосферата на парламентарните дебати, много емоции
  • лесни за усвояване правила, предлагащи голямо разнообразие от стратегии

МИНУСИ:

  • Въпреки нажежената атмосфера, не бих нарекъл играта много исторична – със същият успех това можеше да е игра за Парламента на Република България
  • Предразполага към бурни емоции и не се препоръчва за хора, които лесно се палят, и въпреки че възрастовият рейтинг на играта е 8+, не мисля, че хора под 14-16 биха се справили с нивото на стратегичност и емоционалност на играта.

Субективни оценки

  • Атмосфера: 8
  • Простота/усвояемост на механиката: 6
  • Увлекателност: 8

Крайна обща оценка: 7.3/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част VI: Augustus (Август)

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Част I: Ave Roma[/button] [button color=“green“ size=“small link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-2-sylla/“ target=“blank“ ]Част II: Sylla[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-3-trajan/“ target=“blank“ ]Част III: Trajan[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-the-republic-of-rome/“ target=“blank“ ]Част IV: The Republic of Rome[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-5-praetor/“ target=“blank“ ]Част V: Praetor[/button]

Augustus (Август)

  • Автор: Paolo Mori
  • Издател: Hurrican

Описание

Както и други игри имащи в названието си име на историческа личност (Сула и Траян, например), играта претендира да е позиционирана в конкретна епоха. Действието на тази се развива по времето на управлението на първият император в съвременият смисъл на тази дума (преди това “император” е било звание на победоносен пълководец и не е носело никаква политическа власт) – Октавиан Август.

Играчите влизат в ролята на легатите (представители) на младия император, които в непомерните си амбиции желаят да достигнат до върха на кариерната стълбица, все още запазена от времената на Републиката, ставайки Консули. За да станат консули те трябва да се сдобият с поддържката на влиятелни сенатори и да постигнат контрол над стратегически провинции. И до тук с атмосферата и римска история.

Нататък играта по същината си представлява “бинго с елементи на расъждения”. Единственият ресурс, с който разполагате са легионери и в 80% от случаите тяхното използване ще бъде не в резултат от ваше стратегическо решение, а от късмета. Но е подходяща за деца, тъй като правилата са напълно елементарни и е добро начало, ако искате да запознаете дете на 8-10 години с основите на римската история и да му пробудите интереса към това. За хора над 15-16, тази игра ще си остане просто вариация на бингото.

Механика

В горното описание вече споменах, че играта е вариация на бинго, и това не е просто метафора. В рамките на играта  всеки играч има набор от плочки, на които са изобразени няколко символа съответстващи на жетоните в непрозрачна торбичка. Глашатаят вади от торбичката жетон , и ако имаш такива символи на своите карти можеш да избереш на кой от тези символи да поставиш едно легионерче. Когато всичките символи на картата са запълнени с легионерчета викаш “Бинго!” … тоест “Аве, Цезар!” и скорваш ефекта от картата. По-различното е това, че имаш само 7 легионери и трябва да преценяваш къде да ги слагаш, но пък при обяваване на символ ти можеш да преместиш на него един от вече използваните легионери, опразвайки една карта с цел да се запълни друга. Както вече споменах, картите имат различни ефекти и това също добавя стратегически елемент, като може да се стремиш към определена стратегия – просто да трупаш точки, да получиш някакъв постоянен ефект или да прецакаш другите играчи. Има и общ набор задания, за които да се съревноваваш с другите – например скорването на определен брой карти, или събирането на карти с определени изображения или цвят. Въпреки, че може да се създаде негативно впечатление от моите коментарии, играта не е за подценяване, защото е елементарна и бърза, и ако искате игра без особено напрягане, която да изиграете докато се наслаждавате на чаша младо италианско вино, купичка зрели маслини, козе сирине и домашен хляб (като истински древноримски жител) – това е играта, която ви трябва. И освен това няма опасност някой да ви замери със същите тези чаши и купички в пристъпи от гняв, както може да се случи със следващата игра в поредицата…

ПЛЮСОВЕ:

  • лесни правила, правещи играта подходяща за всички възрасти
  • бърза игра, не изискваща особено вглъбяване и мислене на стратегии

МИНУСИ:

  • потискащо голяма роля на късмета
  • толкова историческа атмосфера и образователен елемент, колкото едно бинго може да ви предложи

Субективни оценки

  • Атмосфера: 1
  • Простота/усвояемост на механиката: 10
  • Увлекателност: 4

Крайна обща оценка: 5/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част V: Praetor (Претор)

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Част I: Ave Roma[/button] [button color=“green“ size=“small link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-2-sylla/“ target=“blank“ ]Част II: Sylla[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-3-trajan/“ target=“blank“ ]Част III: Trajan[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-the-republic-of-rome/“ target=“blank“ ]Част IV: The Republic of Rome[/button]

Praetor (Претор)

  • Автор: Andrei Novac
  • Издател: NSKN Games

Описание

Действието на играта се развива по време на управлението на император Андриан, известен със своите усилия да развие провинция Британика. Играчите влизат в ролята на талантливи архитекти-инженери, които са изпратени от императора да укрепят Андриановата стена, защитаваща “цивилизованата” Британика от набезите на варварите-пикти населяващи днешна Шотландия, а също така да развият временият гарнизон до стената в пълноценен град Сегедунум по образ и подобие на римските, за да насадят високата латинска култура сред местните. Но на римляните им е присъща неудържима амбиция и архитектите започнат да се състезават за благосклонността на императора и за високото звание Претор (губернатор, управител) на построеният с общи усилия град.

Кандидатите за високият пост ще трябва да планират и изграждат новите квартали на града, заедно с това опитвайки се за удовлетворят исканията на императора, предназначени да укрепят военният гарнизон и стената, но също така те трябва да се занимават и с финанси, тъй като в края на всеки период трябва да се платят заплати на работниците. А също така трябва да се грижат и за високият морален дух на гражданите. Надпреварата по-скоро обаче е джентълменска надпревара и играчите нямат голяма възможност да си пречат едни на друг. Атмосферата на играта е специфична, от една страна всичко е нагласено под определената фабула, но от друга не носи особено духа на историчност, най-малкото с платени работници, в една иначе доста рабовладелска епоха. Също така въпреки, че описанието е на град, който се стои в подножието на стената, постоянно атакувана от варвари, в играта вие няма да преживеете варварско нападение и можете само да предполагате, че щом императорът поиска пореден товар с оръжия, то явно наскоро пистите са поочукали до неизползваемост легионерските брони.

Механика

Играта предлага на играчите да създават мозайка от квартали, като кварталите съответно им носят определени ресурси, когато в тях се пращат работници. Работниците от своя страна пък с всяко назначение натрупваt опит и стават по-ефективни, но това не е безкрайна прогресия – в един момент работникът достига максималното си ниво на опит и пред играча се изправя избор, той може да използва този работник и да получи голяма възвращаемост, но след това действие работникът ще излезе на пенсия и повече няма да може да се използва.

Също така важен момент е, че колкото повече работници има играчът, толкова повече заплати ще трябва да плати в края на хода, но също така и излезлият на пенсия работник получава своята пенсия. Така че играчът, който експлоатира активно работниците си, трябва да се смири с факта, че в един момент ще трябва да плаща голяма издръжка за неактивни работници, и всяка недоплатена сестерция (римска монета) ще се отрази негативно на морала на работниците. Което от своя страна ще доведе до недоволство на императора. Тази оригинална механика (най-малкото за мен е нова, но аз не съм спец по игри с поставяне на работници), се съчетава и с мозаична механика на постяването на квартали, при което, освен че всеки квартал дава право на определено действие, но има и оптимално разположение на кварталите един до друг, което носи повече точки. Краят настъпва когато градът достигне своите максимални размери – тоест не останат непостроени квартали, или свършат пожеланията на Императора към неговите наместници, което значи че той е готов с избора си на Претор на Сегедунум. Както казах и по-горе, играта е доста миролюбива, и специално на мен ми лисва в нея интеракцията между играчите – вие дори не можете да търгувате помежду си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила  и бърза за усвояване
  • по същината си е интересен сити-билдър и има оригинална механика със “стареещи” работници

МИНУСИ:

  • Ниска интеракция между играчите
  • слаби атмосферност и образователен елемент

Субективни оценки

  • Атмосфера: 5
  • Простота/усвояемост на механиката: 7
  • Увлекателност: 4

Крайна обща оценка: 5.3/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен рим Част IV: The Republic of Rome

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Част I: Ave Roma[/button] [button color=“green“ size=“small link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-2-sylla/“ target=“blank“ ]Част II: Sylla[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-3-trajan/“ target=“blank“ ]Част III: Trajan[/button]

The Republic of Rome (Римската Република)

 

  • Автор: Richard Berthold, Don Greenwood, Rober Haines
  • Издател: Avalon Hill

Описание

Действието на играта се развива в Ранната или Късната Република, или в Империята, в зависимост от началният сетъп, или и в трите, ако искате по-дълга игра. Играчите влизат в ролята на нещо като дух-божество-покровител на една от най-влиятелните политически фамилии в Рим. Целта е да се заграби пълната власт в Рим, като се назначи един от членовете на фамилията на играча на поста Пожизнен Консул. Но тук борбата не е само между сенаторите на различните фракции в Рим – извън стените на сената дебнат много по-страшни опасности, които могат да заплашат самото съществуване на Вечният Град: народно недоволство, варварски племена и враждебни съседи.

На играча ще му се наложи да балансира между това да се бори против другите играчи за влияние и слава, и едновременно с това да се съюзява с тях за да предпази Рим от надвисващи над него заплахи. Тази игра вероятно най-подробно представя не само историческата система на управление на древен Рим , но и предава атмосферата на непрестанна вътрешна и външна борба и напрежение, в които се е калявал характера на господарите на античният свят. Играта протича под формата на заседания на сената , на които се обсъждат належащи проблеми – назначаване на държавни постове, набиране и изпращане на войски, приемане на закони. Всеки играч има набор от сенатори (членове на семейството) с различно влияние в сената и популярност пред народа. През играта е почти невъзможно да се мине без временни съюзи, но трябва да се помни , че накрая ще победи само един. Може да се каже, че играта е прекалено атмосферна за хора, които обичат по-леки забавления, но от нея може да се научи много, а истинските любители на исторически симулации ще намерят в нея идеална възможност напълно да влязат под кожата на древнеримски сенатор.

Механика

Трудно е да се говори за механиката на тази игра. Тя като цяло отсъства. Механичната част се състои от множество действия които могат да се извършват в определена последователност, и е просто нереално да се стигне до момент на познаване на играта дотам , че да не ви трябва един човек който да следи за последователността на играта с листче в ръка. Действията са елементарни и добре понятни, но определено множество действия могат да се извършват само в определен етап на играта, и за да не изпуснеш нужният момент, трябва винаги да си нащрек. Всичко това, плюс високото ниво на комуникация между играчите, правят играта доста продължителна. Според информацията на кутията играта продължава около 5 часа, но вероятно първата ви игра, докато не всички са навлезли в хода на събитията ще бъде доста по-кратка, тъй като ще спечели този, който на-бързо се ориентирал какво и как се прави, дори смятайки времето за обясняването на множество правила  (около 1 час). Но когато играта е с вече по-опитни играчи, по-добре е да отделите около 8-9 часа. Добрата новина е, че ако след първата игра искате да играете още, то тази игра ще бъде добра за вас и тези 8 часа ще минат неусетно в непрекъснати интриги и неочаквани обрати.

ПЛЮСОВЕ:

  • атмосферна игра, дори да не знаете нищо за древен Рим, към средата на играта ще започнете да се държите като истински римлянин, неизбежно е.
  • Пълна със исторически бисери; изиграването на 1-2 игри ви гарантира, че ще знаете за това как е бил устроен Рим през античността много повече отколкото вашия учител по история от училището (а вероятно и повече от някой професор по Римско Право).

МИНУСИ:

  • За да се постигне максимално приближаване до историческата реалност има множество правила, които е невъзможно да се запомнят , и трябва постоянно да се сверяват с книжката
  • изисква да се организират 4-6 души готови да играят около 5-8 часа.

Субективни оценки

  • Атмосфера: 10
  • Простота/усвояемост на механиката: 1
  • Увлекателност: 8

Крайна обща оценка: 6/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част III: Trajan

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Част I: Ave Roma[/button] [button color=“green“ size=“small link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-2-sylla/“ target=“blank“ ]Част II: Sylla[/button]

Trajan (Траян)

 

  • Автор: Stefan Feld
  • Издател: Ammonit Spiele, Huch & Friedns

Описание

В тази игра времевата зона е доста конкретно определена – това е управлението на император Траян, при когото Империята достига своят връх в развитието (макар че би могло да е във всяка една друга епоха). По същество играта прилича на Ave Roma!, вие сте влиятелен римлянин и искате да се издигнете до върховете на римското общество, като за да постигнете това вие търгувате, спонсорирате военни експедиции, благоустройвате столицата и търсите покровительството на сенаторите. И също като Ave Roma!, тази игра няма да ви даде някакви нови знания по история или усещането, че сте в сандалите на древен римлянин, освен ако вече нямате достатъчно познания , за да облечете скелета на играта с плът от своето въображение и вкарате малко ролева игра. Но отново, за да ви помогне в това играта предлага прекрасен тематичен арт. За разлика от Ave Roma обаче тук има голямо поле за интриги и подли планове срещу другите участници в надпреварата, тъй като тук времето е от критична важност и всяко използване на някой от ресурсите ограничава избора на опонентите.

Механика

И отново сравнението с Ave Roma е неизбежно, тъй като липсата на атмосфера се компенсира с оригинална механика. Тук имате само 6 възможни действия в своя ход – сенат, търговия, война, форум, строителство и Траяновата колона. Те са подредени върху картичката на играча като олтар с 6 съответни чинии, и във всяка една от тях в началото на играта има по две пулчета (общо 12т-е пулчета са разделени на 6 двойки от един цвят).

В своя ход играчът избира една от чиниите на олтара и разпределя пулчетата от него в следващите чинии по посока на часовниковата стрелка като оставя във всяка следваща нито по-малко нито повече от едно пулче. Последната чиния, в която бъде положено пулчето съответства на действето, което играчът може да извърши в този ход. По този начин механиката на играта се основава на главоблъсканица, тъй като трябва да се планира 2-3, а понякога и повече хода напред , ако искаш да активираш точно определено умение в точно определен момент. Към това се прибавят хитроумни възможности за верижни действия, тъй като някои от действияta дават възможност, при правилното им използване, да се направят повече неща, отколкото обикновено. Това позволява при прости и лесно запомнящи се правила да се постигне голяма вариативност и да се създаде поле за оригинални решения.

Освен това играта съдържа елемент на “Играта vs Играчи”. В края на всяка от четирите “години” в които протича играта , играчът трябва да е готов да удовлетвори нуждите на населението на Вечният Град – храна, зрелища и религия, и ако не успее играта го наказва като отнема от влиянието му. Обаче за разлика от подобният елемент в The Republic of Rome , където играчите трябва да се обединят, за да се справят със заплахите на Играта, тук всеки се спасява поединично, което напълно изключва кооперативния елемент, въпреки че би могъл да се включи такъв и да направи играта още по-разнообразна. Но всъщност, ако на някого му лисва това в тази игра, то лесно може да се изправи с елементарна домашна модификация на правилата. Играта е достатъчно интересна и за двама, тъй като са включени елементи позволяващи лесно да се “настройва” играта на различен брой играчи… но колкото повече са играчите толкова по-напрегната е конкуренцията за нужните ресурси.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни за усвояване правила
  • Красиво оформление на играта
  • Иинтересна механика предлагаща множество стратегии за победа

МИНУСИ:

  • Слаба атмосферност и образователен елемент
  • Твърде пипкав сетъп и рефреша в края на всяка година, тъй като те леко забавят иначе бързата и динамичната игра

Субективни оценки

  • Атмосфера: 4
  • Простота/усвояемост на механиката: 9
  • Увлекателност: 8

Крайна обща оценка: 7/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Моят настолен Рим Част I: Ave Roma[/button]

 

Sylla (Сула)

 

  • Автор: Dominique Ehrhard
  • Издател: Rio Grande Games, Ystari Games

Описание

В тази игра играчът отново влиза в сандалите на амбициозен римски Сенатор , който се бори с другите си колеги за запълването на властовият вакум оставен от доброволното оттегляне на кървавият пожизнен диктатор Сула. Сенаторите ще се опитат да привлекат любовта и доверието на капризния римски народ чрез удовлетворяването на всекидневните им нужди и защитата му от дебнещите опасности от природен и социален характер. Както и в много други подобни игри, сенаторите ще се осланят на помощта на помошници с разни умения и специалности – военни, религиозни и търговски представители.

Трудно е да се говори за обучаващата съставна част на тази игра, най малкото поради факта , който вбеси историка в мен – при положение, че според заявлението на авторите играта се развива през 79 година ПРЕДИ Христа, в играта има личности отбелязани като християни. Като цяло играта представлява непрекъснат аукцион, в който се надцаквате с опонентите си , но има и кооперативен елемент, в който сенаторите могат да загърбят своите вражди, за да послужат заедно на възвеличаването на Рим , чрез общо построяване на един от великите проекти . Чудесата на Рим.

Въпреки очевидните за един интересуващ се от римска история анахронизми, играта предлага доста голямо поле за вживяване в един упростен модел на римското общество, дотолкова, че някои я наричат “олекотена версия” на The Republic of Rome. Аз лично намирам малко общи неща между двете, но ми харесва усещането, което дава играта, че оперираш с ограничени ресурси, за да дръпнеш напред себе си и избуташ назад конкурентите си. Добро атмосферно усещане дава и ролята на Първия Консул (Първи Играч), който има значителна власт в течение на годината-ход в която е избран.

Механика

Откъм правила играта не е особено дружелюбна, тъй като всеки от етапите на хода , а те са 7, има своя механика, която не прилича на тази от друг етап, но ползва същите ресурси. Общо бих я нарекъл нещо като хибрид между декбилдър и аукцион. Защото основната задача на играча е да състави две множества – едното (по-малкото) са сградите, които дават определен ефект, и второто множество е от разнообразни видове помощници, които по същество са основният ви ресурс. С тях се решават кризите, с тях се надава за получаване на сгради и титлата на Първи консул, и всеки път като използвате този помощник в рамките на хода той се “tap-ва” и е неизползваем докато не почне новият ход.

Съответно цялата игра се върти върху събиране на оптималната комбинация от помощници в ръка. Другата важна механика е механиката на слайдърите на четири основни потребности на Римският народ – гражданска гордост, зраве, хляб (в случая по-скоро глад) и зрелища. Действията на играчите местят токъните обозначаващи тези показатели вляво или вдясно, като по този начин приближават или отдалечават положението на Рим от кризата в съответната сфера. Интересното тук, е че едни играчи имат изгода от това даден показател да навлезе в кризисно положение, защото когато това стане играчът с най-много спечелени жетони от определен вид, се смята за главен борец с кризата и получава точки престиж, а този с най-малко – се смята за нейн причинител  и понася наказание като губи точки престиж.

При това гаднеещият трябва добре да си сметне силите, защото е възможно в края на играта да му е по-изгодно даден показател да е по-далеч от кризата, защото тогава всеки един жетон ще му носи повече точки в крайното скориране. Въпреки че първоначално се отнесох със скептицизъм към тази игра (+ тоя абсурд с християните преди Христа), трябва да призная, че при изучаването на правилата по-подробно открих множество възможности за прилагане на различни стратегии и подли номера. Но отново ще повторя – въпреки че играта има кооперативен елемент – справянето с кризите и построяването на велики сгради, играта е основана върху жестока и безпощадна конкуренция, което пък прави нивото на взаимодействие на играчите задоволително високо – опонентите вече не са просто хора случайно пречкащи се по пътя, а злонамерени врагове, които трябва да се потискат с всичката хитрост и умения. Според мен играта дава достатъчно инструменти за това.

ПЛЮСОВЕ:

  • висока степен на взаимодействие между играчите
  • множество инструменти предлагащи разни методи за постигане на победа и сдържане на опонентите

МИНУСИ:

  • историографически грешки
  • разнородна механика на рундовете, което я прави не особено лесна за усвояване

Субективни оценки

  • Атмосфера: 7
  • Простота/усвояемост на механиката: 5
  • Увлекателност: 6

Крайна обща оценка: 6/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част I: Аve Roma

Наскоро осъзнах , че в моята скромна колекция от настолни игри се обособи едно ъгълче от 7 игри, които могат условно да се нарекат “Седемте хълма на моят настолен Рим”. Това са все игри с тематика свързана с историята на Древен Рим, и от огромното множество игри със сходна тематика ги отделя факта, че те не са военни. Повечето хора свързват Римската история с непрекъснати завоевания и войни, които Рим води, за да достигне накрая размерите, заради които думата “империя” обикновено първо свързваме именно с него. Съответно съществуват стотици стратегически и тактически игри за това как Рим завоюва познатият свят, и още хиляда ,в които Рим да е поне една от страните, която се бори за световно господство.

Игрите, които искам да ви представя, не са такива. Дори и да имат военна съставна част, тя е по-скоро отдалечена и абстрактна, а самите игри са по-скоро политически и културни стратегии, отколкото военни. Въпреки, че те са така обособени от множеството военни игри, те в голяма степен се отличават една от друга, използват различни механики и носят различни усещания, така че съм уверен, че всеки би могъл да намери сред тях своят хълм в този настолен Рим, на който да се засели и да изживее своето римско приключение.

В края на всяко описание, вие ще намерите примерни оценки. Те са строго субективни и отобразяват моето лично отношение към тези игри, не ги възприемайте на доверие, защото в игрите всеки търси различни неща, и игри, които аз харесвам, не винаги се харесват от други хора. Оценките са по-скоро орентировъчни и обобщаващи моите впечатления. Същото се отнася и за плюсовете и минуси – за някои това, което аз смятам за минус, може да е плюс. Като цяло се надявам информацията която съм представил да бъде полезна и да ви накара поне да пробвате тези игри, защото за мен всяка една от тях заслужава внимание.

(бел. ред. – Разделили сме статиите на 7 части, защото така всяка игра ще може да блесне, дори и за кратко, а освен това и отваряме вратичка за още игри от римската настолна колекция на Владо)

[divider]

Ave Roma! (Аве Рим)

 

  • Автор: Attila Szőgyi
  • Издател: A-games

Описание

 Играта се развива в неопределен период от историята на Рим, тъй като в нея са премесени елементи и от республиканската и от имперската епоха. Играчът влиза в ролята на амбициозен политик, чиято цел е да стигне до върховете , като натрупа най-много влияние. Това ще можете да правите като се занимавате с търговия, участвате в управлението на провинциите, спонсорирате военни експидиции, строите обществени сгради , привличате на своя страна известни сенатори – изобщо всичко, което един човек жадуващ за власт може да използва, за да се изтигне. Не мога обаче да кажа, че играта е много атмосферна. Макар арта да подтиква към ролево отиграване, все пак е необходима определена нагласа, за да се върже механиката на играта с римските реалности. Играчът няма да научи нищо от тази игра за древния Рим, ако преди това не го е знаел. И въпреки, че Ave Roma като цяло не е лоша, дори бих казал е доста добра, при смяна на арта, тя би могла спокойно и да не бъде за Рим. Играта може да се каже дори не е за противопоставяне на сенаторите, а за надпреварата им. Възможности за прецакване и подли интриги има, но са крайно ограничени.

Механика

Механиката е нещото , което създава уникалността на тази игра. Като цяло играта не представлява нещо по-различно от много игри с поставяне на работници на картата и извършване на определени действия. Правилата са много лесни, макар и многобройни, но след първи-втори ход, вие вече ще сте експерт в тях и няма да има едничко нещо, което да не ви е ясно. Обаче оригиналността на механиката идва от това, че играчите нямат собствен набор от работници , които да поставят. Всичките работници са в един цвят със обозначения от едно до пет.

В началото всеки играч получава набор от работници, по един от всяка стойност, и в рамките на хода ги използва като ги поставя в определена зона на таблото и извършва определено действие – взима пари, спонсорира сенатор, военна или търговска експедиция, участва в строежа на обществени сгради или в управлението на провинцията, или просто отива в Колизеума, за да се повесели. Ефектът зависи от това работник с каква стойност играчът ще постави в определена зона. Когато ходът свърши и всички са поставили своите работници, почва тяхното връщане при играчите и тук идва веселата част.

Започвайки от последния играч, играчите избират зона и взимат всичките (или недостигащи им до 5) работници, които са били играни в тази зона. Така в началото на следващият ход вече имаме сетове от работници различни от първоначалните от 1 до 5. Освен това за любителите на игрите с неравни стартове тази игра предлага различни картички на играчи, върху които всеки играч има различен набор начални ресурси и тяхна цена при търговия. Ако това не ви стига , едно от петте допълнения, предлага модул, в който всеки играч има специална способност.

ПЛЮСОВЕ:

  • лесни за усвояване правила
  • красиво оформление на играта
  • интересна механика предлагаща множество стратегии за победа

МИНУСИ:

  • Слаби атмосферност и образователен елемент
  • Може би прекалено много възможни действия (не се препоръчва да се играе с хора, които дълго мислят над ходовете си)

Субективни оценки

  • Атмосфера: 5
  • Простота/усвояемост на механиката: 9
  • Увлекателност: 7

Крайна обща оценка: 7/10

Очаквайте продължение…

Fief:France 1429 – Феодална романтика по време на чума

През 1422 година умира френският крал Шарл VІ, известен като Безумният. С това започват дълги 7 години безвластие, които завършват едва през 1429. За тези 7 години Франция е раздирана от множество войни между малки и големи барони, графове, херцози и църковни владики. Всичко това е съпровождано от разгара на Стогодишната война, английската инвазия и кризата в Католическата църква. Ето това е обстановката, в която се развива действието на играта Fief: France 1429…

Кой съм аз и какво правя тук?        

Играчът премерва върху себе си бронята (или роклята) на глава на един от шестте най-влиятелни благороднически родове на Франция – всеки от които със свои амбиции и напълно обосновани претенции върху трона на кралството. Сред инструментите в тази борба са вярна армия от пехотинци и конни рицари, и до 4 члена на вашето семейство, чиято съдба вие ще управлявате. От вас зависи дали те ще намерят краят си на бойното поле или в чумната яма, или ще се окичат с титли и ще увенчаят главата си с кралска корона или пък папска тиара. В процеса на играта Вашите лордове могат да станат както барони, графове или херцози, така и да бъдат предопределени за кариера в църквата ставайки епископи, кардинали и дори Папа(освен ако не са с рокля). Лордовете освен това биват от женски и мъжки пол, и тук (слава на боговете) няма никаква псевдоисторическа толерантност. Женските лордове не могат да заемат църковни длъжности и не могат да станат крале, но от друга страна те могат да бъдат кралици(не, мъжките персонажи не могат да бъдат кралици), жизненоважни за съюзите, тъй като единствен вид съюзи в играта са брачните, и … драматична пауза … могат да носят титлата Д`Арк и да се изживяват в ролята на легендарната дева-воин.

Целта на играта е проста и елегантна – да се съберат 3 точки за соло-победа и 4 точки, ако сте в съюз с друг играч. Точките се получават също така много просто и елегантно – по 1 точка ви дава всяка от следните петте титли – барон, граф, херцог, крал или папа. И всеки, който за пръв път се сблъска с играта ще реши, че това е доста занижена цел, тъй като поне първите три титли могат да се придобият сравнително лесно и обикновено именно, благодарение на това повечето играчи в игри с 3-4 участници събират 2 точки още в първите два-три хода на играта. Но именно от тук започва адът: третата точка чрез получаване на титлите на поземлените лордове е невъзможно да се придобие без война, а длъжностите на крал и папа са изборни и са почти невъзможни за придобиване без поддръжка от друг играч.

Сун Дзъ и Макиавели        

  

За да получите заветната трета или четвърта точка ще ви се наложи да използвате целият арсенал на средновековни пълководци и политици. Опита ми от две игри ми позволява да дам съвет – не се гнусете да сте подли и не проявявайте милост, защото така крал не се става. Играта при 3 играчи е надпревара кой ще направи първи третата точка и там няма съюзи, така че цялото внимание се насочва към забавянето на противниците и настройването им един срещу друг. При повече играчи (4-6) имате предимството на възможните съюзи и кооперативна победа, но игровата карта става безнадеждно тясна за всички и при 5-6 играчи, предполагам, дори получаването на първата и втората точки, нужни за победата, ще бъдат получени само с цената на кървава пот или невниманието на другите играчи.

Това се дължи на факта че картата е разделена на 8 феодални владения (fief – от където е и името на играта), контролът над всяко от тях носи една точка. Те от своя страна се делят на херцогства, графства и баронства, но това няма значение от гледна точка на точкуване, а просто обозначава количество поселения във всяко от владенията (съответно 4,3 и 2). Селата носят доход, който може да се увеличи, чрез построяване на мелници в тях. За да си получи титлата, играчът трябва да контролира всичките поселения във владението. Така че, в идеалният случай при 4 играчи в първите ходове всеки контролира по 2 точки, и то само в случай че никой не е блокирал чуждата титла контролирайки едно от поселенията във владение, което си е набелязал друг играч. В играта е много важно да се мисли в перспектива, защото в същият този идеален случай, още в първите ходове могат да победят двама играчи на които им се паднат лордове способни да сключат брак (мъжки и женски), което ще им позволи да сключат съюз и да спечелят веднага с 4 точки.

И тук играта изпада в патова ситуация, тъй като ако всеки е играл разумно границите замръзват, тъй като армиите не са прекалено скъпи и при желание играчите могат да заемат стратегически точки охраняващи земите им така, че никой да не може да пробие защитата им без да оголи себе си от едната страна.  Точно тогава идва високата политика, която на места е по-брутална и от войната. В нея основната цел е да се разиграят точките от Краля и Папата.

Mlle D’Arc in a desperate siege against the ruling De Boars dynasty

Освен феодалните владения, картата е поделена на пет епископства, които се наслагват върху владенията, но имат различни граници. Всяко епископство се управлява от пожизнен епископ (в рядък случай лордът може да загуби епископство отделно от живота), който се избира от лордовете, контролиращи поселенията в границите на епископството, и от вече избраните епископи, кардинали и папата. Кардиналите от друга страна не се избират – има 3 кардиналски шапки които играчите могат да получат случайно, и една която могат да купят (колко показателно за епохата), обаче кардиналска шапка може да се надене само върху епископ. От друга страна Папскта тиара може също да бъде надяната на епископ, но в избирането на Папата участват само кардиналите. Но трябва да се има пред вид, че църковни длъжности могат да се заемат само от мъжки лордове, които нямат сключен брачен съюз.

След избирането на първия епископ, който зависи само от лордовете с селища в епископството, всеки следващ избор на църковно лице става все по-интересно и по-интересно, тъй като новоизлюпените епископи и кардинали участват в изборите за следващите, при това силата на гласа им е по-силен от лорд с контрол над едно селище в епископството. В по-напреднала фаза на играта злонамерени кардинали и епископи могат да форсират назначаването на свой кандидат за епископ, против волята на лордовете контролиращи земите в епископството (както направих аз със съюзника си в последната ни игра).

В избора на краля, пък участва буквално всеки куц и сакат, с поне някаква титла и има равен глас независимо дали е барон или Папата.

Хубаво е да си крал!              

        

Освен че носят по една точка за победата Кралят и Папата имат функции които им помагат да помагат на дружествени лордове и съответно да пакостят на врага. Папата може да отлъчи от църквата един от лордовете, като снеме от него всичките религиозни титли и не позволи да бъдат придобити нови или пък да бъде избиран за крал. Освен това, освен смъртта, Папата е единствен който може да разваля брачен съюз. Също така, ако има активен Папа лордове не могат да станат кардинали без неговото разрешение. Кралят от своя страна може да позволи на лорд да вземе титла без да плаща за нея (обикновенно за да се вземе титлата играчът трябва да плати определена сума).

И всяка титла дава право за събиране на феодален или църковен данък при наличие и използване на карта за събиране на данъци.

Заключение

Преди да съм преразказал изцяло правилата е по-добре да спра и да разкажа и за впечатленията си.

Аз съм човек, който плува в дълбините на историята и без излишна скромност мога да кажа, че съм ходеща историческа енциклопедия. Освен това съм и политолог, тоест съм на ти и с политическите процеси в исторически план и структурата на властта в съвремието, и в миналото. Та с всичко това основание за компетентност, мога смело да твърдя че системата на играта, въпреки своята привидна простота, доста точно предава историческите реалии на епохата, както като механика , така и като усещане. Играта лесно се разучава и може би е единствената игра с толкова висока историчност, която да е игруема за хора, които са далеч от историята. Вариантите за преиграване са множество и стратегиите се сменят дори в рамките на една игрова сесия. Въпреки простата система войната в играта има доста обрати и място за тактически хитрости.

Лично моя препоръка за тези, които решат да я пробват, е да я играят поне с 4 играчи и две корекции на правилата. Първото е правилото за кавалкадите и подкрепленията за обсадената армия. Кавалкадите са важен тактически елемент, което си е пробив през вражеските редици. Той може да се използва при армии съставени изцяло от конни рицари за преминаване през градове заети от вражеска войска, или за излизане от обсадена крепост. Принципно, в обсадена крепост според правилата свободно може да се докарва нова войска с други лордове, без битка с обсаждащата войска. Ние това правило го хаузрулнахме, тъй като смятаме че е по-логично подкрепленията да си пробиват път през обсадата и решихме да използваме кавалкадата не само за излизане, но и за влизане на подкрепление в обсаден град.

Второто е ограничение всеки играч да не купува по повече от една мелница на ход. Това е свързано с тяхната голяма полза и ограниченото количество, поради което още на втори ход те свършват, като поне един от играчите става прекалено ощетен финансово, поради това че докато ходът дойде до него, мелниците са свършили.

Като цяло, препоръчвам я горещо на хора със стратегическо мислене, тъй като без мислене поне на 1-2 хода напред, победата е немислима.

[divider]

Играта можете да откриете във физическия магазин на Paladium Games в квартал Изток – София.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B8/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]