Архив на категория: Според нас

Топ 5 – игри от битака – „Spiel des jahres“ едишън

Ето че дойде ред и на втора статия от класацията ми топ 5 игри втора ръка. Не знаете, че има първа статия? Голям пропуск! Но спокойно, натиснете бутона отдолу и всичко ще бъде наред.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/top-5-ot-bitaka/“ ]ПЪРВАТА СТАТИЯ >ТУК<[/button]

Във втората ни среща със забравените от времето игри реших да ви представя пет игри закупени от битака и секънд хенд магазини от смесен тип, но с награда „Игра на годината – Spiel des jahres“. Това е може би най-престижното отличие за която и да е настолна игра и нейните създатели. За повече инфо относно наградата питайте Деян, той е по-запознат от мен. Подредил съм игрите по хронологичен ред и всяка от тях е наградена с престижното отличие, което се вижда и на самата кутия. И не, че се хваля но всяка една струваше по 1 лев (не ме мразете).

№1. Hase und Igel (1979) (Заек и таралеж)

Забавна състезателна игра за до 6 играчи. По време на играта всеки от вас влиза в ролята на заек и започвате надбягване с моркови. WTF?! Да, надбягвате се и събирате моркови. Играта е с много лесни и бързи за усвояване правила и интересна механика. По време на състезанието „плащате“ с морковите, които имате, за да прекосите повече полета, броя на които прилежно е описан в таблица с „ценоразпис“ Х полета за ХХХ моркова. Но можете и да се връщате назад и по този начин да събирате повече моркови и изведнъж да се изтреляте на предна позиция. Хитра стратегическа, но не много затормозяваща, семейна игра от далечната 1973. Реално това е първия носител на титлата Spiel des jahres през 79-та (наградите са основани през 1978) и най-старата наградена игра в нашата колекция.

№2. Sagaland (1982) (Омагьосаната гора) – („В страната на приказките“ – соц римейк покрай лиценза)

Предната и тази игри намерихме в един и същи ден в магазин за вещи втора ръка от смесен тип. Какво е магазин от смесен тип? Такъв, в който има почти всичко. До настолните игри стоят играчките, до тях бебешките стоки и дрешки, до тях електроуредите (защото както знаем малките деца най-много обичат контакти и прочие) и т.н.Тази  игра отново е състезателна и отново подходяща за до шестима играчи. Всички влизате в ролята на принцове и принцеси търсещи кралските съкровища скрити под определени борчета в гората. Наградата е принцеса/принц и половин кралство за този, който събере най много артефакти. Омагьосаната гора е съзсезателна игра за памет, като този от вас проверил най-много борчета, ще се ориентира по-бързо къде е конкретния предмет(стига да помни правилното борче), който се търси в дадения ход. За тази игра съм подготвил отделна статия по повод нейните качества и факта, че е направен български римейк по времето на созиализма. Играта е подходяща за цялото семейство и е лека и приятна както за малчуганите, така и за порасналите деца в лицата на технте родители.

№3 Scotland Yard (1983) – Скотландярд (Мистър Х, както ѝ казват някои играчи)

Играта е от любимия ми магазин биб (акулката). Още помня как видях новото зареждане на страницата им във фейса. Запалих колата и бях там за по-малко от 5 мин. Оказа се, че още не са отворили и редят „новата“ стока, та поседях малко отпред. Извадих голям късмет освен тази игра, взех още две малки на Ravensburger всяка по 50ст. но за тях в друго ревю. В тази липсваше козирката за Мистър Х, но за 1 лев не бива да издребняваме. За играта – една страхотна гоненица из локациите на Лондон. Един играч влиза в ролята на Мистър Х и бяга с помоща на таксита, автобуси и влакове(метро), а останалите са агенти на Скотландярд и се опитват да го заловят. Отново забавна семейна игра, без миниатюри, за до шестима играчи. Бях видял някъде да ползват фигурки, но от друга игра, за жалост не ѝ разбрах името за да ъпгрейдна нашето копие.

№4 Adel Verpflichtet по известна като Hoity Toity (1990)

Разглеждаме си с Гери из сливенския битак през лятото, но констатираме че няма нищо. Битака пълен, а липсват находки. И тъкмо като се бяхме насочили към изхода, в края на реда, на едно брезентово платнище гери видя детски пъзел с животни. Докато го гледаше забелязах още една кутия в един от кашоните и се оказа, че това е настолна игра. Нямаше цена, но търговеца ни офертира 2 лева за играта и пъзела и нямаше какво друго да направя, освен да му ги дам. Надписа, че е наградена ме грабна, дори не проверихме дали всичко е вътре. За наш късмет всичко беше там. Много запазено копие на немски език, но с малко текст по компонентите. Отново добра семейна игра за до шестима играчи. Случайност? Не мисля така. Правете деца и играйте стях, а не се ослушвайте.

№5 El Grande (1995)

Тази игра отново е от магазин на биб. Този път от Вълчедръм(но вече го закриха, магазина не селото). Къде е това ли? Дивия Северозапад…помните ли? Не! …излезни вънка да ти обясня къде се намира нагледно. Ситуацията е бърза. Влизаме уж само да разгледаме, пред касата една голяма кутия с надпис El Grande, logo spiel des jahres и цена 1 лев – Купувам!!! Извинявам се за снимката от нета, но играта я подарихме на наши приятели преди да напиша статията и я нямам заснета. Така и не ѝ дойде ред да я пробваме, докато беше при нас, но съм чувал, че е класика.Вие ще кажете става ли.

7 причини да ви е яд, че изпуснахте Настолен град 2019

Двата дни прекарани в Търново, бяха отново засипани от досаден вятър, кален сняг и гняс, която все още не мога да изчистя от колата ми, но това не попречи да си прекарам по-добре от всяко едно събитие до този момент в България.

Причините за емоционалното ми преживяване са чисто субективни, но така или иначе всичко в този сайт е съсипано от крайно небалансираните ми емоции и тролски мисли относно… ами каквото ми падне.

Преди да продължите надолу, нека ви е ясно, че не можах да се потопя във всичко, което предлагаше фестивала. Изпуснах куиза на ShadowDance, на който се бях наточил, а турнирите по Каркасон и Кингдомино не ми бяха в топ листа. Огромната игра на Катан беше хит за пореден път и въпреки че това не е моята чаша мляко с какао от вендинга на втория етаж, Боян и Inteligames изглежда си свършиха достойно работата да зарибяват рандъм хора в мола.

За пловдивския магазин Nastola, в комбинация с все още странния за мен сайт – Rise of Dice, също не намерих време и желание да се запозная, но това предполагам се дължи на разлика в отношенията и посоката на нашите медии.

Преди да ви премина към причините за моят тотален кеф миналия уикенд, все пак имаше няколко обективни проблеми, които със сигурност ще бъдат изгладени следващата година.

Първо. Имаше сериозна липса на големи издатели и магазини. На фестивала имаше няколко магазина, но там не присъстваха Фантасмагория, Paladium Games, че дори и Pikko Games. Получи се неудобна ситуация, защото Mind Fitness Games бяха там и искаха да ги насоча към издател, но подходящ такъв просто нямаше.

Вторият проблем беше, че целия фестивал беше пръснат из целия мол. Това създаде неприятен „лабиринт“ ефект, ако решиш да правиш различни дейности, но най-големият проблем всъщност с това беше, че просто забравяш за някои от нещата, които присъстваха на фестивала. По този начин изпуснах куиза на ShadowDance и искейп килерчето, което беше създадено специално за фестивала. Да, навсякъде имаше схеми на изложителите, но според мен липсваше визуален ориентир, особено на щанда с информация. С други думи, ако не питаш, няма как да се ориентираш. Въпросът беше да знаеш какво да питаш.

Ицо и Васко говорят за DnD

НО! Стига мрънканйе. Сега си чукнете две яйца на главата, защото е време да ви изпържа главите от яд с шестте причини, заради които трябва да ви е яд, че изпуснахте приключението Настолен град 2019.

Не пробвахте новите български игри

На този фестивал, както и на други подобни всъщност, имаше представяне на прототипи на български игри. И въпреки, че нямах възможност да играя Squirеl Attack, забелязах, че на тяхната маса постоянно имаше усмихнати хора. King of All Bards също се радваше на успех и имах намерение да пробвам новата версия (тъй като играх играта преди година), за да видя дали има подобрения, но отново – това беше поредното нещо, което изпуснах.

Това, което успях да играя обаче ме изненада невероятно. Codex: The Storytelling Game е отлична съвременна парти игра, която използва тук-там познати идеи, но ги надгражда по оригинален начин. Играта успява да комбинира Dixit асоциации със сторителинг, който граничи с игри като Co-mix и Once Upon a Time. Останах доволен, че въпреки това, Codex не приличаше на нищо, което съм играл. Играта се усещаше уникална и мисля, че всички на масата се забавлявахме. Създателите й са адекватни млади братя старозагорци, които използват илюстрациите на баща си. Личи си семейната любов към играта и още повече си личи, че това не е просто поредната недоизкусурена българска игра. Да, имаше продукционни проблеми, според нас, но пичовете възпитано изслушаха нашите предложения и дори си ги записаха. Ако вземат да ни послушат, това би било за пръв път.

Всъщност не, излъгах. За играта „Аз съм животинче, което“ също хората взеха, че ми чуха съображението. Ти да видиш…

Не пробвахте Imnia

Imnia е нова румънска игра, която скоро ще се появи в Кикстартър. Прототипът, който пробвахме изглеждаше като завършена игра. Признавам, впечатлих се, но първия ден, играта беше позиционирана на грешното място. Imnia е тежка евро игра със сериозен engine building елемент, но преди от компанията да се преместят в геймърската зона на феситвала, те имаха проблеми с хората, които тестваха прототипа им. Случайните хора, които преминаваха първия ден в кежуъл зоната откриваха играта за твърде сложна и объркана.

Добрата новина е, че нашата геймърска група откри истинските качества на Imnia и с нетърпение чака играта да се появи в Кикстартър.

Така че да – изпуснахте Imnia и вероятно няма да можете да я тествате на фестивала Sofia Board Game Weekend, защото по това време ще върви кикстартър кампанията им.

Не ни смачкахте

Аз и Ицо от Board Deligihts имахме евент на име „Смачкай ревюъра“. За по три часа Събота и Неделя ние предизиквахме хората на отборна игра. Който ни победи имаше възможност да спечели игра от приятелите ни от Paladium Games. Честно казано, не очаквахме, че ще има такъв наплив от геймърски садисти, които нямаха търпение да ни унижат толкова брутално. Не само, че за два дена спечелихме само 3-4 игри, но даже имаше и постоянна опашка от ентусиасти, които да ни сритат в бъбреците. Признавам си – още боли, особено от малките геймъри.

Радвам се обаче, че имаме запис на победния изстрел на малкия Мартин на играта Indoor Curling, с който той влезе в торбичката за победители и успя да спечели Mysterium.

Не съм се забавлявал да падам толкова пъти поред никога и нямам търпение да поема още настолни шамари от малки деца.

Само малко да си почина, че още съм прегракнал и ме боли гърлото от обясняване на правила както в мола, така и в Cybar.

Не прегракнахте с нас в Cybar

За втори път посещавам този култов геймърски бар. Афтър партито се проведе това място и както се досещате, ние продължихме да играем и там. Само че на по-висок глас. И с бира.

Играх някои идиотски игри в най-яката идиотска компания и се изкефих, дори и да нямах глас по-късно.

Все още не съм сигурен как точно Васко успя да води DnD в тази шумотевица, но получава десятка от мен за хъс и воля!

Не се запознахте с търновските геймъри

С Иво се познаваме отдавна, но тази година имах възможността да се запозная с повече хора от търновската общност от геймъри. Останах очарован не само от това, че по нищо не отстъпват на софийската настолна аристокрация откъм геймърски познания, но даже напротив – открих, че това са мой тип хора – забавляват се на всяка игра и откриват истинския кеф не в игрите, а в преживяването с другите хора. И шапка им свалям на топлото посрещане, близкия тон и лежерното отношение към нас. Пичове, имам чувството, че ви познавам цял живот и нямам търпение пак да играем заедно.

Не искам да пропусна да благодаря за супер готините домакини Невена и Аспарух, които ни посрещнаха в един от най-яките геймърски домове, в които съм бил, откъдето не искахме да си ходим… но все пак трябваше да ставаме рано, за да пътуваме на следващия ден към София. Тръгнахме си в 2:30 от там, но после получих снимка от тях, как те са продължили да цъкат и след нас. Така се прави, пичове. Евала.

Не бяхте с нас на закуска в Арена

Хотел Арена не е най… престижния хотел в Търново. Всъщност, по всичко си миришеше на нафталин. В случая на нашата стая и на канал. Но да – объркани резервации, не особено приветливо отношение и класическа безвкусна храна.

Това няма никакво значение обаче, ако цялата компания от всички краища на България, че дори и Румъния е в същия хотел.

Закуската неделя сутрин оглуши хотела с разговори за игри от десетки геймъри. И под всичките тези разговори се криеше втори пласт комуникация, която по-скоро пращеше от приятелски дух на хора, които свободно споделят характерите си и досаждат на стафа зад бара. Да, и друг път правим събития в София и говорим за игри, но това е като да си пиеш бира с колеги след работа срещу това да се излежавате с приятели на плажа с коктейл в ръка. И в този смисъл…

Изпуснахте семейството

Настолен град 2019 не може да се похвали с особена значимост откъм оригинални предложения. Да, нямаше кой знае колко издатели и уникални събития, но това, което успя да направи – и то за втори път, е да обедини семейството на настолните геймъри.

Причината е не само в приятелското отношение, за което вече говорих, но и в локацията на града. Точно в средата на страната, Търново дава възможност на геймъри от цяла България да се изсипят на едно място. Не знам нито един друг фестивал, който да е обединявал толкова големи групи от София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и откъде ли още не.

Настолен град 2019 може и да служи като добро място за нови случайни геймъри, но най-голямата му сила беше по-скоро в повода да се съберем и да осъзнаем, че всъщност не сме толкова малко, за колкото понякога си мислим. Хобито ни се разраства и скоро клишето, че София е меката на българския настолен геймър ще остане в историята.

Надявам се догодина да дойдете с мен и да разберете, че има с какво да се гордеем.

Малък фестивал. Големи хора.

Essen Spiel 2018 – пътепис на новобранец

*Важна бележка! Тази статия е написана от гледна точка на ревюър, чийто опит по време на фестивала е вероятно да се различава от този на човек, който просто посещава Essen Spiel за кеф.

Ей така бях през повечето време.

Написах тази бележка, защото повечето от времето си го прекарах в тичане по срещи, което в никакъв случай не е оплакване – даже напротив – запознах се със страхотни хора… и тук там попадах в неловки ситуации, които за мен бяха по-скоро забавни.

Една от тях беше свързана с жестокото разминаване в езиковата бариера между китайския и английския език, а втората с една личност на име Родолф, с когото имах среща и който очевидно е направил нещо не много приятно на Matagot, защото той не само, че е бил уволнен два дена преди фестивала, но и явно е оставил дълбока следа, защото на мен гледаха почти като на съучастник в неговите неведоми пътища. Да. Заслужаваше си дългото изречение.

Essen Spiel е най-големият и най-значимият фестивал за настолни игри в Европа. А ако се добави факта, че по това време излизат най-много игри в годината, някои могат да поспорят, че е и най-големият в света. Може да се каже, че Gen Con е едно голямо превю на нещата, които се появяват в Есен. Разбира се, това е предимно спекулация тип „гроздето е кисело“, защото ако досега ми е било трудно да събера пари да ида в Германия, щатите са просто утопия.

Всеки запален геймър трябва да иде поне веднъж в тази мека на настолните игри и аз най-после успях. Да, не е толкова скъпо да летиш до там, билетът не е кой знае какво, а и от храна можете да спестите, ако не си купувате от фестивала вода за 3 евро – все пак в близките градове има стандартните немски вериги като Lidl и Kaufland, а цените вътре ако не са по-евтини, то са почти същите като тези у нас. Може да се поозорите със средства откъм квартира и транспорт, но ако се съберете група и от това можете да спестите. Ние използвахме кола под наем и спахме в град на 25 километра от Essen, което ни спести освен средства, така и нерви, защото постоянно мъкнехме игри, а без предвидим транспорт ужасът би бил… ами ужасен.

Little boxes on the hillside… Номер 1 от 4

С това искам да кажа, че не битовите разходи са най-големият проблем.

В Essen Spiel се ходи с пари. С колкото може повече пари. Аз съм ревюър, който получава прес копия, но дори и аз бях изкушаван на всяка крачка от нещо ново и лъскаво. Слаби са ни ангелите на нас геймърите и ако не идвате с предвидени пари, по-добре не си носете кредитните карти… особено защото доста от игрите не само, че не са по-евтини от пазарните, но са дори и по-скъпи.

Първият ден е най-труден за човек, който е за пръв път на фестивала. Той си мисли, че може да купи всичко… докато след 10 минути разбира, че следващите 3 дена и 8 часа може само да рони сълзи.

Ако не търсите конкретна игра и не сте от онези, които тичат с тефтерите и начертаните като карти за съкровища схеми на халетата, бихте искали да изчакате неделя, когато на доста от игрите рязко им падат цените (може би, заради това се надуват в началото), а някои почти се подаряват. Има игри, които се продават на абсолютна безценица, дали защото издателите са донесли твърде много и им е скъпо да ги връщат или просто искат да пробутат старите си заглавия, които вече не се опитват да рекламират.

Трябва да се отбележи, че аз бях също с тефтер и карта на съкровища, но това е защото имах часове за срещи през 15 минути. За мен това беше изключително вълнуващо и нямах нищо против, но погледнато от страни сигурно съм приличал на човек, който не се забавлява и не вижда нищо от фестивала.

Видях достатъчно, макар и не всичко, и имах време да се размотавам и тук-там да пробвам игри. Опитах всичко, което ми е нужно, за да усетя духа на Essen Spiel и макар винаги да има какво още да се извлече, аз си тръгнах със задоволителното чувство, че не съжалявам за абсолютно нищо… освен може би, че не успях да се вредя за това, преди да се изчерпи…

Не знам колко хора посетиха събитието. Вероятно са били между 100 и 200 хиляди, а може и повече. Най-интересното е, че лудницата не се усещаше като „лудница“ Да, навсякъде имаше много хора и опашки. Да, имаше и места, където се образуваха по-големи задръствания и от тези на Сточна гара, но посетителите бяха учтиви. Никой не се буташе. Никой не се блъскаше. Никой не псуваше… или поне не разбирахме, че псува. Повечето наистина бяха толкова културни, че дори когато премазвах на няколко пъти пръстите на хората с 30 килограмов куфар пълен с игри, не аз, а те ми се извиняваха. Спокойно де, и аз съм учтив – казвах им „Опа“. Освен това, в Есен се е създал някакъв обичай. Традиция подобна на поздравите в планината. Тук тези поздрави не се измерват с думи, а с погледи в торбите с игри. Ще усетите, че погледите не само на всички останали, но и вашият собствен ще са постоянно носочени към чантите и количките с игри на останалите. Когато се разминавате с човек на центъра на София, често неволно разглеждате външния му вид – дрехите, обувките, погледа – и мигновено си създавате повърхностно стереотипно мнение за него. В Есен – това заклеймяване се крепи на вкуса на даден човек в игрите. Да, купил съм си детска игра със сладоледи. Не, нямам деца. Гледайте си работата! В случая имам деца и си взех игра със сладоледи за тях, но ако се бях докопал до тоалетната чиния, която изстрелва усмихнато ако, което се опитваме да хванем щях сам да си я играя! Всъщност, видях повече възрастни да играят това, отколкото деца. Готини хора.

Като казах куфар (преди 17 изречения)… Ако смятате да накупувате много игри ви препоръчвам да си намерите някакво средство за пренос на колела. Аз имах щастието да нося огромен куфар, който побираше десетки кила. Първият ден обаче не беше с мен и ръцете ми окапаха от торбите. По време на феста беше пълно с всякакви колички – къде товарни, къде самоделки. Всеки беше открил начин да се справи с материализма си.

A почивки се правеха в коридорите, които свързват халетата – навсякъде имаше седнали и легнали от умора геймъри, които нагъват вурстове. Е, аз съм на кисело мляко… което ми скапа стомаха, между другото.

Въпреки че аз имах щастието да си прекарам чудесно и нямах никакви проблеми, все пак разбрах, че е имало случаи на кражби. От една страна – кражби на ценности на посетителите, от друга – кражби и от будките на издателите. Дори се наложи да се отмени афтър партито на Artipia Games, на което бях поканен. Така че… да, на фестивала българите може и да са малко… но са там.

По време на четирите дена се извършваше и размяна, както и купуване/продаване на игри втора ръка в особено огромни размери. Този пазар на игри се организираше месеци преди събитието и като и аз бях там (с представител) със стабилно участие. От тях успях да изкарам достатъчно пари, за да мога да изпратя купищата игри към България, които се равняват на повече от 80 килограма – петък пристигат и ще ви ги покажем другата седмица.

Играта, която ми беше номер едно в очакванията от Есен не можа да влезе в багажа ми, но ще я получа след около месец. Говоря за изключителното бижу Monster Slaughter, за което не знам почти нищо освен близката до вкуса ми тема и прекрасните компоненти.

Другите игри, които ни направиха силно впечатление ще ви ги покажа със снимки.

Fertility. Изненадващо добра семейна игра. Скоро ревю.

The River. Странно е как Days of Wonder пускат толкова посредствена игра.

Stone Age – Anniversary Edition – засега само на немски.

Franchise – Не я играх, но непретенциозни приятели я пробваха и дори те не я харесаха

Nemeton – скоро ревю… но имам притеснения.

Гигантски Camel Up

Гигантски Ice Cool

Забавна детска игра за ритъм. Надявам се скоро да имам възможността за ревю.

Zoar – Скоро ревю… Имам притеснения също.

Silk – един от хитовете от Essen Spiel за мен. Играх я три пъти – с двама, с трима и с четирима. С чеитирима определено не работи, но с другите бройки е уникална! Скоро – ревю.

Scarabya! Гениална бруновска игра. Скоро – ревю.

War Chest – игра номер 1 от тези, които пробвах. Съвсем скоро – ревю.

Planet – никаква изненада – чудесна е. Скоро – ревю.

Small Islands – не очаквах много и бях приятно изненадан. Както казах, скоро – ревю.

Cat Lady – играта, която ни впечатли и изненада повече от всичко през тези 4 дена. Скоро – ревю

Dicium – имах очаквания, но… meh.

Супер игричка… но й забравих името. Помня, че беше втора версия:)

3D игричка от създателите на Ancient Horrible Things. Скоро – в Кикстартър. Не останахме особено очаровани, но ще имаме възможност за превю.

Играхме и детски игри, да.

И Сантасе, кво, нали сме геймъри?! Играем всичко.

Globe Twister – приятен пъзел – игра. Скоро – ревю.

Leaders – Очаква се да инкорпорира технологии по оригинален начин. Скоро – ревю.

Passing Through Petra. Имах избор между нея и Reykholt за ревю.

Избрах Reykholt.

Underwater Cities = най-сериозната игра, която играхме. Скоро – ревю.

Батко ви
József Dorsonczky отново се появява със силно заглавие. Verona Twist – скоро ревю.

И семейната му игра – Quinque.

A това беше личен подарък от Джоузеф, защото харесал ревюто ми на Travelin’. Второто издание, този път от Майнд Фитнес изглежда страхотно.

Чудесна игра в света на Кросмастър, която имах възможност да пробвам с Джефри от Анкама. Готин пич, с който си пипахме Флифлитата. …дълга история.

Не можах да я пробвам, но скоро ще имам възможност.

Разбира се, имаше и още забележителности, презентации и впечатления, но ще го дам мързелешката и ще го кажа така – трябва сами да идете и да ги видите. Кой знае, може и да се засечем догодина.

Това цялото всъщност се побира в малка кутия:)

Йо-йо-тата също бяха популярни.

Нямахме асансьор, но имахме 200 килограма игри.

Рандъм впечатление – хората си оставяха колелата ей така пред сградата. Незаключени.

Това също не е заключено. Дойде ни идея да го откраднем. Ей така – само, за да ги научим тия германци, че трябва да си ги заключват – за да не ги откраднат!

 

 

Раздаваха се безплатни копия на Klask, ако цял ден се разхождаш с надпис Klask на челото. Тази игра беше изненадващ хит тази година, като се има предвид, че излезе преди 2.

Bon voyage!

И да – бананите са за победители!

Pikko Games – Нещо повече от магазин за настолни игри

Здравейте, приятели на бордовите игри!

На трети май 2017г. излезе на бял свят шуробаджанащината в нашите кръгове. Медийното пространство гръмна с аферата “Шурогейт”, а именно че PikkoGames и BigBoxGamers станаха официални партньори. Дългогодишното приятелство между Деян и Ицо прерасна в хомогенно сътрудничество, поставило си за цел развитието на настолните игри в България.

И да ви кажа, вече пет месеца успяват да вървят по този път. 21 съвместни събития бяха организирани за този кратък период. Като средната посещаемост на тези “Open Gaming Nights” в Smugglers Diner e около 30-35 човека, които имат честа да играят едни от най-топлите и нови заглавия. Дори и да не познавате никой, заповядайте. Винаги ще се намери свободно място за вас, а ако не знаете правилата на някоя игра, то веднага ще се намери някой, който да ви ги обясни.

Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Снимка 7
Снимка 8
Снимка 9

Нека се върнем на PikkoGames, които този месец имат годишнина – честват 7 год. на нашият пазар. 7 години, през които са довели не една заблудена душа в лоното на бордовите игри. Аз се запознах с PIkkoGames преди по-малко от година, когато Христо, стана главен мениджър. Не знам как е изглеждал магазинът преди, но сега с ръка на сърцето мога да заявя, че е едно от най-красивите и уютни места, в които не само че се продават бордови игри, но и голяма част можете да тествате предварително. Христо влага сърцето и душата си в развитието на PikkoGames, защото вярва в ценностите поставени от Кънчо преди 7 години. И двамата гледат в една посока, а тя не е само да запалят сърцата на хората по настолните игри, но и да създадат една задружна и братска общност.

Всеки петък от 19ч. в PikkoGames се отваря и представя ново заглавие, което току що е пристигнало в България и най-често не може да бъде намерено в друг магазин на българският пазар. Всеки е добре дошъл и никой не бива и няма да бъде върнат.

Мислех си, какво повече мога да кажа за PikkoGames. И тогава изгледах последният епизод на “Board Game Breakfast” на The Dice Tower кръстен “Great Local Game Stores”. В този епизод, Том Васел, на длъж и на шир (така както той обича) обяснява, колко са важни FLGS (Friendly Local Game Stores) за развитието на настолните игри в света. И как, ако имаме такъв магазин до нас, как трябва да го поддържаме и да му помагаме. Защо? Защото има твърде много хора, които ако не бяха тази приятелски локални магазини, нямаше да бъдат част от това хоби. А без нови попълнения нашето хоби щеше да тъпче на едно място и нямаше да бъдем свидетели на толкова много нови игри всяка година.

Ето го и видеото:

Том Васел подканва хората да му изпратят кратко видео на техният FLGS. Аз мисля да му покажа колко страхотно място PikkoGames е станало. Благодарение на Христо и срещите, организирани със съдействието на BigBoxGamers всяка сряда, нямаше и аз да съм тук.

А вие? Вие на какво дължите вашето стъпване в света на бордовите игри? Моля попълнете анкетата по-долу. Благодаря Ви!

[socialpoll id=“2465942″]

Защо бордовите игри са моето хоби? Част I

Здравейте на всички. Днес реших да пиша защо бордовите игри се превърнаха в мое хоби и кое ме задържа в това хоби. Естествено причината не е само една (макар и чувството да побеждавам да ми е напълно достатъчна), затова ще разделя всички причините и ще говоря за тях в няколко статии.

Този път ще пиша, за това, което най-много ме впечатли още от самото начало, когато навлязох в това хоби. И това е – семейната обстановка. Откакто за пръв път стъпах в клуб за бордови игри, веднага започнах да усещам изключително мило и приятелско отношение, усмивки и топлота. Без дори да ме познават веднага една група ме поканиха да седна при тях и да играя. И това не бе само първият път или само в този клуб. Същата ситуация ми се е случвала десетки пъти вече – не само във Варна, но и в София и в Полша. Дори един готин тип, BigBoxYour, ме покани на гости у тях (по-точно у сестра му) без да ме познава – просто отговори на мое запитваме във Фейсбук. Беше страхотна вечер, на която намразих играта Risk, но това е друга тема.

Ей мен, на.

Board game общността е едно огромно и задружно семейство. Дори и най-големите дизайнери, и дори директори на компании, ходят по конвенции и играят с нас, простосмъртните. Не съм бил още на голяма конвенция, но обмислям да отида в Есен. Но може би ще е догодина.

Членувам в няколко групи във Фейсбук и от там още повече става ясно колко задружна е общността на настолните играчи. Какъвто и въпрос да се зададе, било то за правило на някоя игра, или коя игра да е по-добрата, та чак до въпроси от дизайнери, относно кое лого е по-красиво, то веднага се получават десетки отговори. Задружността се усеща и от това, колко много игри се финансират от общността посредством платформи като Kickstarter или Indiegogo. Ме само игри намират финансиране, но и много блогъри, които не получават пари иначе от писане или снимане на ревюта и новини относно бордовите игри. Примерно тази година, моите любимци от The Dice Tower, посредством Indiegogo събраха почти $290 000 от цели 5113 дарители.

Точно тази силна връзка, която се изгражда между всички, обичащи това хоби, ме кара всеки ден да се влюбвам все повече в света на настолните игри и да искам да давам повече от себе си за него. Това е и основната причина, поради която почнах да пиша тук – защото искам да дам моя принос и ако мога и един човек да зарибя благодарение на моето бръщолевене тук, ще съм напълно доволен от себе си.

Другото, което ми харесва, както малко намекнах, са събитията – от локалните такива, в които се срещаме постоянно с моите колеги, та до големите конвеншъни, посещавани от над 60 000 души дневно. Аз ще разкажа, за тези, на които съм бил, но знам, че има още много други, които съм пропуснал преди моето „геймърско време“. 

Ще започна с тези събития, които се организират всяка сряда от вече 20 поредни седмици – “Open Gaming Night” организирано от приятелите ни Pikko Games, и нас – Big Box Gamers, в традиционен американски дайнър с модерен привкус, Smuggler’s Diner. На тези събития са поканени всички и освен, че се играят предимно най-популярните и нови в момента игри, винаги има кой да ви обясни правилата, ако имате въпроси. Това е прекрасно събитие, на което да се запознаете с нови игри, които после да добавите във вашите колекции.

Има още едно събитие, което ви позволява да изпробвате най-новите игри на българският пазар. Отново организирано от Pikko Games, в техният магазин всяка петък вечер. На тези срещи предимно се играе една нова игра, но винаги могат да се пробват и игри от предишните срещи. Това е един от любимите ми начини да прекарам петък вечер!

Из цяла София има много клубове, които правят различни събития, турнири и прочие, но човек няма физическата възможност да посети всички. А ако имате приятели чужденци, скоро открих че в Level Up, всеки вторник засега, се провежда International Board Game Night.

В последния уикенд на февруари, във Велико Търново се проведе “Настолен Град” – уикенд за бордови игри, което събра приятели на нашето хоби от цяла България. Беше прекрасно изживяване. Имаше много представители от различни издателства, предлагащи настолни игри на българският пазар. Второто издание на “Настолен град” ще се проведе отново в последният уикенд на Февруари 2018.

Лятото, или по-точно на 10-ти Юни в Ларгото на София се проведе Hexacon лято 2017, организирано от  Организация за интелектуални развлечения и социализация (ОЗИРИС). Това бе най-мащабното събитие на което съм бил участник в София. На много маси едновременно малки и големи имаха възможност да изпробват нови и различни възможности за забавления. Библиотеката за игри не беше малка и там за пръв път пробвах Yamatai, за която разказах в предишната си статия. Не липсваха демонстрации на различни игри, особено тези, които са идеални за начинаещите в нашето хоби – игри като Catan, Ticket to Ride, Splendor и т.н.

Имаше и турнир на BigCatan – едно наистина добро преживяване е да играеш тази игра едновременно с още над 50 човека.

А приятелите ни от Фантасмагория, организираха две събития, наречени “Алеферия – уикенд за бордови игри” в Долна Баня. Тези събития се организират от вече 5 години и са страхотно преживяване далеч от шума на София. Библиотеката от игри е голяма, но освен популярните заглавия, има възможност за тестване на игри, които още ги няма на българският пазар. Последният път стояхме до 4 часа сутринта да играем. Бяхме последните останали воини. Следващото събитие се планува да е покрай Великденските празници и да е цели 5 дни. Очаквам го с нетърпение!

В края на Август във Варна се проведе първият фестивал на бордовите игри, който също продължи два дни. За жалост не успях да участвам, защото бе точно една седмица преди най-важният ден в живота ми – сватбата ми. Надявам се този фестивал да не е последния и да мога да участвам следващия път.

Заради тези прекрасни събития в сърцето ми продължава да расте привързаността ми към настолните игри. Следващият път ще се опитам да ви разкажа за уменията, на които бордови игри могат да ни научат.

До скорошни срещи!

От чата с Ицо и Деян: Какви ги вършихме през седмицата?

 

Христо Симеонов от BoardDelights

Деян Георгиев oт Bigboxgamers

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Добро.
 
Пробвах Deadline. Не съм особено очарован
 
Аз май нямам кой знае какви очаквания към нея и не съм „ексайтнат“.
Нещо като Консултинг детектива.

О, Кънсълтинга е як. 

 
Ама по – слабо ми дойде. Кооперативно стои като Grizzled. Играете карти без да си говорите и всичко опира до някаква координация. Хареса ми, че накрая си като на изпит – отговаряш на въпроси какво си разбрал за случая
Като Witness? 
Ми май да
Не съм играл Witness
Shame
И Shame за мен, че я продадох…
 
Само хубави неща съм чувал. Ама не събрах смелост.

Ние пък снощи играхме Vikings: Raid § Conquer, Escape Room: The Game (ядрената заплаха) – изцяло си е на БГ, и Paper Tales. Коя ми хареса най-много според теб?

Paper Tales.  За сценаристи – приключенци ли е?
 
Лека драфтинг игра с табло билдинг
и яко фокус върху битките

Тук центъра обаче

Са специалните умения, които дават картите
и как си взаимодействат.
Комбо игра
О – о. Много добре звучи
Табло билдинг като чуя и ми се оправя деня. 

Не.. За севънуондърсити биячи.Играта е тежко инспирирана, почти рипофирана версия на 7 уондърс.

Ами то това табло е само от 4 карти,

макс пет,  и се въртят постоянно
щото единиците стареят и умират. Има механика за стареене, която яко се манипулира.
Ооо.
Това звучи още по – добре.
 
Абе готина е доста. От Cath Up Games. Както казва Мати – Кечу. 
Тия пичове, които направиха тази доминоската – Sapiens.
Миналата година имаха една отборна Sol. Беше окей, но нищо особено.
Freak Shop ми хареса де, тяхната.
Иначе имат и още по-нова, която в Есен ще излиза – Twelve Heroes – за двама.
 
Знам ги.
Интересни са им игрите според мен.
Но остават в миманса. 
В кое?
 
В сянка, бре.
 
 
 
 
 
 
 
  
Що ме поставяш в такива ситуации, начи.
 
Е хубу, де. На кво ви учат в тия школи за писатели?
 
Иначе викингската…
Не мога да не я сравня с гон уайлд. И за съжаление бледнее пред нея.
 
Хм. Толкоз от игра по ИП
И от кс. А escape room:the board game – Ни бъгна декодера… Новия. Че нали ми смениха стария
Не ти върви с тия декодери.
 
Ами казаха ни в прав текст кода. Въведохме го…
И не го прие
Предполгам, защото ни го смениха с такъв от английската версия.
 
Иначе играта не е лоша… Ма е мн трудна:)
Хм. Много такива игри станаха бре. Само това да играем
Няма да ни стигне времето да ги врътнем
 
Аз все още имам два таймсториса,
дето не съм играл.
хаха
аз пък един МЕЛИОН модула назад там
 
E da de. Играл съм само първите два.
Все не остава време
от толкова други игри
Не знам хората на Запад как успяват
освен…
Да те оплаче човек.
като завладеем света
ще имаме време!
Ще си минем всички модули на таймсториту. Аз да ти кажа
май само на Unlock ще се спра
от тези ескейп игрици
Аз имам и още една искейп руумска игра  даже. От Цонко на Мат Трейда. Ще видя кога ще стигна до нея.
[divider]
 
…Днес сме на fantasy realms, arena for the gods
 
Малко се качих да карам трактор днес.
 
[divider]
 
 
 
 
 
Кой туй, ва? Тортуга…
Супер игра. Сошъл дедъкшън. Ама по-различна и доста тематична.
 
И това играхме

   

 
Ха ха.
Изглежда доволно болно
 
Кажи речи Junk Art за двама
Готин филър за двама.
Pile-up rush
Корейско.
 
Тия корейски работи.
Полудя
 
Имам още 4-5 от тях 🙂 Едната е с тиган.
 
Арената игра ли? И реалмса?
Арената е яка. Реалмса още повече
 
Абе пак се чудя.
 
Арената е мега ълтимат уориърз
Реалмса е готина мин-макс комбо игра.
 
Имам кинговете.
Имам ултимейт уориърс.
 
Бла за кинговете.Не ги аресвам
 
Трябва ли ми арената?
 
Да
Трябва ти.
Що?
Тя е най-геймърската. И тактическа.
 
Тактическа да
Но уориърс ми е по – геймърска.
Еми тази е по-геймърска и от уориърза.
Пейпър теййлс също е фън.
Сега даже гледах и васълите.
И те я лайкват.
Аз останах с малко смесени чувства от арената да ти кажа
Чакам да я играя пак тоя уикенд
Затова бавя и ревюто ми.
 
Аз пък ще Нирефаря неделя.
И аз. Събота или петък.
Неделя май ще Конкордна
И пореден Scythe. Играх Галия мап на Конкордиа най – сетне. Много добра.

До ся не е имало карта да не ми хареса.

В Галия корабите ти почват затворени в Средиземно море
И трябва ги вадиш към Английският канал

И много бутане и пречене.

Зарибих един народец
По Конкордиа и
Стара игра си е вече
Но взимаме да цъкаме редовно.
Конкордията си е яка.
Иначе import/export също е доста приятна геймърска игра, Но с най-отвратителните компоненти. Евър. Но ти ще я харесаш.
 

 Като дойда в София ще ме зарибиш. 

Ще я видим тая работа .Точно като Глори ту роум!

Само дето не знам как се играе глори ту роум, 

но поне ги сравняват.

Глори ту роум ми хареса. Не ми чак толкова любима, но ми харесва.

Установих, че си умирам за табло билдинг.

Вероятно в топ 20 повече от 1/3 са ми такива игри.

 

И а ги харесвам, но съмм склонен да пробвам всяка игра без предразсъдъци.

Забелязвам, че повечето геймъри са станали супер придирчиви

и понякога…

[И тук разговорът премина в дълбоки размисли по индустрията. Някой път може и да ви почешем с него.]

 
 

Тъмната страна на миниатюрите – с Денис

Днес искам да си поговорим за игрите с миниатюри и за миниатюрите в игрите като цяло. Някои от вас може да си кажат „Няма да чета тази статия. Имам толкова много игри с миниатюри, че надали ще науча нещо ново“, и  тук ще сгрешат. Това, което ще напиша е точно за тях, за Вас и за мен самия.

Какво представляват миниатюрите и какво е тяхното предназначение? Не знам до колко си задавате тези въпроси, но ще ви дам лека яснота по тях. Миниатюрите, това са малки скулптурки и не по малки произведения на изкуството. Всяка една миниатюра носи в себе си заряда на художника, който я е направил в оригинал (да същия заряд го има и във всяко следващо метално или пластмасово копие). Не се сещам за друг пример, но една от първите игри с фигурки (миниатюри) е шаха и е съчетала в себе си състезателния дух и стратегическото мислене. За това и най-скъпите и популярни игри с миниатюри до ден днешен са с военна и стратегическа насоченост.

Игрите с миниатюри са най-различни като стил, механика, геймплей и жанр. С напредване на технологиите и бордгейм индустрията днес можем да се насладим както на чисто военни игри като Warhammer 40k и Age of sigmar, Infinity, Dust tactics,  така и на екшън приключения като Zombies!!!, Last night on earth, Zombicide(модерната поредица), The others, Tannhauser, The Adventurers, а също и стратегически игри като Blood rage, Aetherium и This war of mine. Най-любимият ми тип игри с миниатюри са …да дънджънкроУ игрите.

Защо те? Защото от малък харесвам фентъзи книги, романи, а дори и кратки разкази. Израснах с книгите игри, част от които бяха превод на западни автори и там открих този невероятен свят на подземия и приключения. Все още не осъзнавах колко е велико това, но зрънцето вече беше посято. След години навлязоха компютрите за обществено ползване по залите и там се сблъсках с две от най-любимите ми фентъзи игри – Diablo 2 LoD и Heroes3. Велики времена бяха. А като отвориха батълнет за Diablo с приятели ходихме да си мачкаме заедно… ех спомени. С времето тези мераци отшумяха, но идеята беше някъде вътре в съзнанието ми и растеше. След години, докато бях студент преоткрих пак настолните игри, които до тогава за мен бяха само игри с пионки, зарчета и интересно нарисувани терени. Помислих си, че нещата не са се променили особено, освен в качеството на компонентите и по-интересните механики и сюжети.

Докато един ден някой не ми изпрати група за търгуване с игри втора ръка от България. Присъединих се – най-голямата грешка в живота ми (шегувам се разбира се, но портмонето ми още не ми говори). Там видях комбинация от нещо, на което не можах да устоя – игра съчетаваща в себе си втората световна война, тайни общества, конспирация, секретни разработки и за първи път в моя живот – миниатюри. Казах си „Това е!“ и си я поръчах. Играта е Tannhauser от 2007 година на FFG и за съжаление, играта вече не се поддържа. 

От там малко по-малко нещата започнаха да си идват на мястото. Продължих да играя всякакви настолни игри, както и до ден днешен, но семенцето беше станало дърво и желанието за миниатюри нарастваше с всеки изминал ден. Години по-късно колекцията ни от игри вече надхвърля 100 заглавия и една не малка част от тях са с така обичаните от мен фигурки.

Целта на дадена миниатюра е не само да ни помогне да си представим по-лесно дадения персонаж, същество или предмет, а да ни вкара максимално дълбоко в сюжета на играта. До толкова, че да забравим за околния свят, да се оприличим с нашия герой или фракция и за няколко часа времето да спре, а ние да се пренесем в едно по-вълнуващо и необикновено място, далеч от грижите, ангажиментите, напрежението и бюрокращината на заобикалящия ни свят. Това е основната цел в живота на една миниатюра. Второстепенните й качества са, че можете да си я оцветите. Това е много хубаво качество и е тясно свързано с хобито, особено щом се касае до миниатюри. Но трябва да знаете, че става бавно, отнема време и изисква много търпение, лека ръка и практика – Гледайте в Youtube! А може просто да си ги колекционирате, но без да прекалявате.

Слабите качества на игрите с миниатюри обаче са доста. От една страна – голямата им пазарна цена. Да не споменавам факта, че не всеки има необходимия ресурс от бои и умението необходимо, за да си ги оцвети така както иска да изглеждат. Отделно, повечето от тези игри се играят дълго и продължително и е необходимо цялото ви внимание да се съсредоточите в геймплея, за да можете да разберете какво се случва и да се насладите оптимално от преживяването.

Също така ви трябват съмишленици – хора със същата любов към хобито, финанси и свободно време, за да играят с вас. За градове като София, Пловдив и Варна това не е проблем, защото имат клубове където феновете се събират да играят и да си обсъждат новостите по дадена игра. Но в по-малките градове се налага ентусиасти като Иво Драганов да създават малки общности от нови играчи и да разпространяват любовта към настолните игри. И в това си има очарование, защото доста често демонстрацията на някоя игра (никога с миниатюри или много компоненти – защо ли? Ами губят се) е в уютен бар или на гости на нови хора. Но да се върнем на игрите с миниатюри. Освен положителните и отрицателните страни на тази част на хобито има един много сериозен проблем, който трябва да се записва във всяко ръководство на игра с миниатюри с големи букви и удебелен шрифт като СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ.

Има хора, които просто колекционират фигурки, но не играят с тях – това не е толкова лошо, стига да е в норма (2-3 игри годишно) Познавам хора, които си купуват игри само зареди миниатюрите (по едно време за малко да попадна в тази категория). А има и такива, които взимат игри, а дори не ги отварят, само и само да кажат, че имат дадена колекция от фигури и трупат количества – това вече е МАНИЯ и мисля, че тези хора се нуждаят от медицинска помощ.

Много е важно да не прекалявате във вманиачаването си по притежаването на количества от тези игри, защото тук границата между хоби и мания е много тънка, особено ако имате финансовата част. Съвета ми към тези от вас, които се оприличават с нещо от по-горе написаното е – Бъдете силни! Признайте си, че имате зависимост към пластмасовите фигурки, както направих аз.

Лесно е да излезеш от ситуацията на опияняване от невероятно детайлните образи от пластмаса само с няколко въпроса. Защо купувам тази игра? Имам ли с кого да я играя? Нямам ли друга подобна (не важи за дънджънкроУ! 🙂 )? Колко често бих я играл? Ако имам подобна игра, бих ли я продал след като си взема новата? Колко дълго ще се чувствам удовлетворен от покупката на тази игра?

След като си ги зададете, може да се почувствате тъжни, но това е самата истина. На мен ми помага винаги, когато изкочи як кикстартер или се появи нещо ново на пазара – запитвам се и сега покупките при мен са спаднали на минимум, т.е. 1-2 игри с миниатюри на година. 🙂 (бел. ред. Което за много от хората също е доста 🙂 )

В основата си игрите са измислени за забавление и развиване на ума, всичко останало е една добре поднесена украса. Без да омаловажавам труда на колегите художници и скулптори, но игрите са, за да се забавляваме с приятели. На никой не му пука дали имаш последния сезон на зомбисайт при положение, че не играеш нито един от предходните, а фигурките (тези всичките, неоцветените) ти прашясват по кутиите на шкафа, който също е прашен, защото от трупане на игри нямаш време дори да отвориш старите си и да ги разгледаш. Миниатюрите страдат, когато не се играе с тях и не им се обръща внимание.

Единственото оправдано, поне за мен, събиране на големи количества миниатюри е, ако хобито ви е само да ги оцветявате и да ги излагате във витрини, за да се виждат. Всичко останало е „вик за помощ“.

Исках това да е една весела тема, но имах нужда да ви покажа и тъмната страна на миниатюрите. Надявам се да сте ме разбрали правилно и дано всеки от вас е намерил нещо полезно в горе написаното.