Site icon Big Box Gamers

1944: Race to the Rhine – настолна игра с логистика

ПАТЪН: Хайде бе, мързели скапани! Трябва да печелим войната!
БРАД: По-спокойно, Джордж. Ще успеем.
ПАТЪН: Ако не си мръднем задниците, никога няма да стигнем до Рейн!
БРАД: Ще стигнем. Спести ни… твоята личност.
ПАТЪН: Лесно ти е да говориш така. Мери е търпелива. Но ако не се върна до Рождество, Рут ще ми извади гръкляна.
БРАД: Ха-ха. Значи тя е по приказлива дори и от теб. Спокойно, ще стигнем и ще бием Оста. И аз искам да се приберем на време. Знаеш колко ценим Рождество в моето семейство. А и много хора от църквата ме очакват да се прибера.
ПАТЪН: Като си толкова уверен, айде да се хванем на бас. Който пръв стигне Рейн, той ще черпи цялата трапеза за Рождество.
БРАД: Винаги си обичал глупостите Джордж. Но добре. Който загуби, той ще готви. Знаеш ли, Рут готви много хубава пуйка!
ПАТЪН: Брадли, я майн…
БРАД: Абе, къде е Монти?
ПАТЪН: Мани го, той има канадци в дивизията.
МОНТИ: Тук съм, момчета, малко закъснях. Извинявайте!
ПАТЪН: Казах ти.
МОНТИ: Ще се състезаваме, а?
ПАТЪН: На Джордж глупостите. Реших да му угодя този път.
МОНТИ: И аз ще се включа. Който стигне пръв, той черпи за Рождество, така ли?
ПАТЪН: Точно така.
МОНТИ: Нямам търпение! Джордж, Рут май правеше страхотна пуйка?
БРАД: Ха-ха!
ПАТЪН: Що и на тебе…

 ПОДРОБНИ ПРАВИЛА НА ИГРАТА ВЪВ ВИДЕОТО В КРАЯ НА СТАТИЯТА!

Всяка година по време на Рождество, ние гледаме едни и същи досадни филми, слушаме едни и същи досадни песни и вършим едни и същи рутинни неща, само защото така сме свикнали. Днес ще ви предложа една игра, която тематично може да смени малко сухите ви обичаи. Вместо да псувате лигавото хлапе от „Сам вкъщи“ и да се друсате с песните на Джордж Майкъл, вие можете да поиграете със семейството си няколко игри на една историческа и горе-долу обучителна настолна игра.

В 1944: Race to the Rhine, вие ще се запознаете с трима исторически командири, които са готови на всичко, за да се приберат при семействата си за Рождество. Дори да спечелят войната. Това е или истински праведен хъс или просто арогантност. Заради празничния дух, нека да заложим на първото.

МОНТИ: „Айзенхауър е малко разглезено хлапе!“

Тематичността на играта е това, което ме привлече на първо място. Втората световна война. Да, да, на пазара има стотици на тази тема. Но в тази игра имаше нещо различно. Имаше нещо… не толкова военно. По принцип не съм играч на военни игри. Нямам нищо против тях, просто не са ми задържали особено вниманието. Дори и номер 1 на всички времена в BGG – Twilight Struggle за мен не е чак нещо толкова особено.

1944: Race to the Rhine се рекламира като игра тип „състезание“. И такива игри съм играл. Но и от там нямам траен белег вълнение.

 Какво тогава ме привлече в играта?

 

На първо време… Race to the Rhine не е нито военна, нито игра тип „състезание“. Играта е… всъщност не знам какво е. Не мога да я определя. Не мисля, че има точен жанр, в който да мога да я позиционирам. И това, честно казано ми харесва. Дава ми надежда, че нещо ново може да се появи на пазара. Нещо различно?

Работя в телевизията и всеки път, когато чуя, че някой има концепция за „нещо различно“ тръпки ме побиват и очаквам поредната смъртоносна химия – смесица от няколко вече съществуващи проекта, родили уродливото отроче между чудовището на Франкенщайн и развалена готварска печка тип Раховец.

Когато стана въпрос за игри обаче имам по-голям толеранс. Все още има шанс за нещо ново, за иновативни комбинации и като цяло за нещо свежо. Но в съзнанието си винаги си пазя едно „Дано“.

За мое щастие, Race to the Rhine е един напълно успешен и стабилно реализиран проект, който не случайно получава добри отзиви от целия свят.

МОНТИ: Приятели, докъде стигнахте?
БРАД: Намерих запас с храна
МОНТИ: Може ли да ми дадеш малко, че моите войници са гладни.
ПАТЪН: Ха-ха-ха. Не се чуди Брад, той ръководи канадци.

Целта на играчите е да възпроизведат събитията от 1944 година в навечерието на края на Втората световна война. Всеки със своя командир иска да стигне бързо до река Рейн, но също така и да изгради стабилна доставка от провизии, които да могат да пристигат винаги навреме до фронта.

Играта се центрира върху изграждането на мрежа от маршрути и оптимална логистика. В играта има няколко ресурса, които играчите трябва умело да разпределят между полковете си, за да ги поддържат винаги във форма.

Щом играч изпрати най-после един от своите полкове (ще ги наричам така) до Рейн, той не печели автоматично. Защото освен да стигне, той трябва да има правилно изградена мрежа. Каква полза, че си достигнал фронтовата линия, когато нямаш нужните провизии да водиш войната?

Ако бързате прекалено много, контраатакуващите и враговете от Оста ще ви прекъснат мрежата зад гърба ви. Ако се бавите прекалено много и посещавате абсолютно всяко място, тогава опонентите ви от съюза ще ви изпреварят и тогава няма да има с какво да се хвалите пред… Пред кого всъщност?

БРАД: Патън, не бързай толкова. Пълно е с германци!
ПАТЪН: Спокойно, пуснал съм парашутисти близо до Дюселдорф.
МОНТИ: Благодаря за което. Доста ми помогнаха. Хи-хи.
ПАТЪН: Монтии!

Всеки играч играе в напълно различни условия. Дъската е разделена на три части и всеки се движи основно в своята част с малко общи части помежду си.

Всяка дивизия се усеща като напълно различна игра. В единия случай се стига бързо и използвате повече общи части с другите играчи, в другия случай – имате повече битки, но и повече награди и ресурси. В третия – повече възможности за медали.

 Какви медали?

 Всяка война идва със своите медали. По време на играта ще имате възможност да се сдобивате с тях. На практика това са победни точки. Защо са ви победни точки? Нали това е състезание?

Да, но…

Повечето ви игри ще свършват по алтернативен начин. Докато вие се бавите да си правите маршрутите, германците и членовете на Оста навлизат във вашата територия и ви запушват пътищата. Вие няма да имате друг начин да преминете, освен чрез битки. Ако избягвате битките твърде често, лошите ще са навлезли толкова навътре в територията, че ще ви изблъскат и забавят. Няма да можете да стигнете Рейн преди Рождество. А това все пак е целта на играта.

Икономиката и прекарването на ресурси от базата към единиците е вълнуваща и наистина можете да усетите как понякога издъхвате точно пред целта. Случвало ми се е да стигна само на две полета пред целта, а опонента ми да е съвсем в началото. И точно в този момент ресурсите ми свършват, а контраатаката реже мрежата ми от доставки. Единицата (полка) ми замръзва на място, а опонента ме изпреварва най-спокойно със свирка на уста.

БРАД: Ще се видим, деца. Минах Рейн.
ПАТЪН: Ъм… (кашлюк). Дали?
БРАД: Какво? Ето, там са моите хора.
МОНТИ: Брад, съжалявам, че ти го казвам точно аз, но… виж си връзката с полковете ти няколко километра назад.
БРАД: Коя връзка?
ПАТЪН: Именно.

Играта с прости думи има душа. Малко са игрите, които успяват да ме стоплят с присъствието си… както и да звучи тази импровизирана метафора. 1944: Race to the Rhine уцелва точно в девятката!

Как успя да пропусне десятката?

Книжката с правила има нужда от много работа. Въпреки десетките примери в нея, правилата са странно написани и излишно усложни. Играта е елегантна и бих сравнил плавната динамика с потока на Suburbia. Тотално различни игри, но с тотално лесно обяснение на правилата. Ако разчитате единствено на книжката обаче, сега все едно ви говоря измишльотини. Как работят „ограничените еднократни места с ресурси“? Къде е изяснен маркера „Остенде“?! Само два от множеството въпроси, които остават неотговорени.

Шрифта по дъската е ситен. Когато полковете ви влязат в нов град, вие трудно можете да видите кой е този град без лупа. Може би ще се опитвате да придадете ролеви елемент с първите няколко хода, но ако ви останат здрави очи от това цъклене, вие ще се откажете бързо и от там нататък ходът ви ще е  – „Отивам там и тегля карта“.

Преиграваемостта. Все още не съм убеден, че е така, но ми се струва, че въпреки тотално различните дивизии – след десетина игри, Race to the Rhine може и да стане повтаряема. За мен не е проблем, тъй като играем игрите си често с различни хора. А по-голяма преиграваемост от това здраве му кажи. Няма.

Как се играе 1944: Race to the Rhine

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ

 

Exit mobile version