Site icon Big Box Gamers

Wildcatters – една от най-тематичните игри, които съм играл!

Винаги съм обичал тематичните игри. И под тематични, имам предвид всякакви теми – предимно без фентъзи и фантастика. Не че имам нещо против тях, но тези теми се поизчерпаха. Каквото и да си говорим, не е особено трудно да измислиш поредната фентъзи военна тема или някакъв си сай-фай дек билдър с лепнати извънземни. Възхищавам се на смелостта и идейността на дизайнерите, които работят върху реалистични и не много използвани теми.

Нефтеният бизнес е не много използвана тема в настолните игри, като може би най-известното заглавие е Black Gold на Fantasy Flight Games. Въпреки слабата реклама, сравнително много геймъри останаха доволни от него. Аз не съм го пробвал, но ми изглеждаше твърде суха. Всъщност, единствената игра за нефт, която съм е играл е малка абстрактна игричка на име Atacama. Но… както се досещате от предното изречение – твърде абстрактна. Тогава какво ме наведе на интереса към Wildcatters?

Доста внимателно разгледах всичко, което имаше за тази игра в BGG, но най-вече едно ревю и разговор във форумите под него бяха тези, които ме погъделичкаха. Ревюто беше на човек, който дълги години е работил в нефтения бизнес, а отговорът на дизайнера под него даваше вид на човек, който разбира за какво говори. С други думи – това се очертаваше да бъде игра, която не е просто генерично тематична, но истински оправдана и с механики, които да те накарат да се чувстваш като човек от този бизнес.

Темата

Първо, на български заглавието е така – „Борсови спекуланти“! Страхотно заглавие, а? Само че в играта, играчите не са такива, а са собственици на най-големите нефтени компании в света в периода на големия бум на точене на нефт преди две столетия. Точат нефт, строят влакови композиции, за да могат да закарват варелите до пристанището или рафинериите, пренасят с танкери варелите през целия свят, купуват и продават акции, манипулират стоковите акции из целия свят, използват борсовите спекуланти, които предпримачески дебнат из най-благодатните зони на света и накрая гледат да получат най-голямо влияние над света и да завършат най-накрая това сякаш безкрайно изречение.

Това ли получих?

Да… в известен смисъл. Първо, нека да тресна едно-две изречения за компонентите. Централната дъска, с която пристига играта е огромна и въпреки съвсем сухото излъчване, всъщност е доста функционална. Много ясно се вижда къде се копае за нефт, къде са влаковите линии, къде се строят рафинерии.

В играта има много тестета акции, а парите са долари, които също са с качество на карти, но изглеждат изтъркани и сгънати в средата. Артът по тях изключително много ми хареса и наистина имам усещането, че са висяли сгънати на две по джобовете на хората дълго време. Дори аз на няколко пъти инстиктивно тръгнах да ги сгъвам.

Играта

Темата избива отвсякъде и мяхът, пълен с абстрактни механики едва я сдържа. Всъщност, темата е толкова добре представена, че… играта леко скучнее.

Много исках да харесам Wildcatters и честно казано, колкото повече четох за нея, толкова повече се надъхвах, но се оказа, че е една от онези игри, които на теория са много по-интересни. Разбира се, не искам да съм празнословен и без да навлизам в подробни описания на механиките, искам да се аргументирам.

Твърде много тематичност

В опита си да бъде твърде тематична, играта използва някои объркващи малки механики, с които се свиква чак след няколко игри… и въпреки това смятам за отежняващи. В играта, всеки има собствени акции и ги използва за най-различни неща – предимно за купуване на варели за собствената си рафинерия от други играчи, но и за други неща. Въпросът е, че вие няма да имате само ваши акции. Ще притежавате всякакви акции и тъй като накрая на играта се печелят точки както за контрол над континенти, така и за контрол над компании (чрез акции), това не е лошо. Лошото е, че се забравя кога се плаща с твои акции, кога се купува с твои акции, кога се ползват чуждите акции, как се получават и как се вземат.

Всичко това е тематично и наистина се свиква, но си е сковано. Понякога човек трябва да се отърве от нещо или да го опрости по някакъв начин за сметка на играта. А тъй като Wildcatters не се слави с гениална графика, то поне механиките трябваше да бъдат изчистени.

Повтаряемост

Това е най-големият проблем на играта. Ще имате чувството, че всеки ход правите едно и също. Копаете за нефт, местите нефт в танкер. Местите танкер с нефт към рафинерия, местите нефт от рафинерия към резервите на даден континент. След няколко хода дори ще се изкопали нефта и ще останете само с местенето.

Очаквах Wildcatters да бъде тежка евро игра с много избори и интересни решения. Вместо това, играта се оказа просто едно логистично състезание, в което целите просто да прехвърлите ресурса си на правилното място в правилното време и да вземете максимално много акции за това. Което ме навежда и на едно доста неприятно нещо, което изглежда по-скоро като слаб дизайн, отколкото опира до въпрос на вкус.

Парите са много ценен ресурс в играта, тъй като това е единственият начин за строене на помпи, рафинерии, танкери и всякакви други неща. Получаването на пари обаче е нещо съвсем друго. Всъщност… в играта няма абсолютно никакъв начин да печелите пари по време на играта ви, тъй като другите играчи ви плащат в акции, не с пари. Заради това, приходите на пари ви идват насилено само от два източника. Първо, и основно, – всеки ход, автоматично просто получавате 10 пари.Ей така, от нищото. Просто доход на компанията. И това са здрава и твърда сума, която не се променя. Другият начин са карти, които всеки ход се теглят, за да определят къде можете да оперирате този ход. На някои от тях има символ с пари отдолу. Само че вие вземате тези карти основно, заради мястото, където ви позволява да работите, а не заради парите, така че този доход я го имате, я го нямате. И без това не е кой знае колко голям.

Това са двете дразнещи неща в играта, като първото може и да е личен проблем, но си мисля, че второто е нещо, което всеки ще открие за неприятно. Автоматичното получаване на един и същи доход дава усещане на застой, сякаш нищо не си правил предните ходове и най-вече – сякаш правиш абсолютно същото като другите играчи. Да не говорим усещането за един цикъл – вземаш, местиш, товариш. Да, получаваш акции, но парите са също толкова важни.

Сега обаче трябва да спомена и за няколко хубави неща, защото не искам да ви оставя с впечатлението, че това е една лоша игра. Напротив – смятам, че е солидна игра… но с проблеми.

Картите за действие на дадена част от континентите е много свежа идея и ограничава малко действията ви, което сваля малко парализата на мисълта ви, а и придава взаимодействие…

Което всъщност съвсем не е малко. Механиките са така построени, че много често ще искате първо някой друг да копае за нефт, а вие наготово да се нагъчкате на континента, за да може по-евтино да източите малкото останало. С други думи, по-предприемчивите ще изчакат другите да избързат и да започнат да строят, но пък ако си първи – плащаш солидно. Все пак е скъпичко да изследваш нови територии.

В този смисъл, взаимодействие има много и то съвсем не агресивно.

Борсовите спекуланти по картата също са много важни, защото в момента, в който някой изкопае нефт, те също искат малко от кльопачката. Само че те са неутрални, тогава кой печели? Ами… зависи от търга, който се провежда. Който има нефтено влияние на зоната може да наддава за тези спекуланти. С други думи, спекулантите купуват акции от вас и вие не само имате възможност за повече продажби на варели, но в края на играта, който влияе повечко спекуланти ще вземе доста солидна сума точки.

Точкуването също ми хареса, тъй като се случва два пъти по време на играта. Да, това е класическа игра с влияние на територии, но има толкова неща, които трябва да следите, че винаги има към кой тип акции да се насочите… особено ако играете с по-малко от 4 играча. В този случай, играта използва ботове, за да допълнят картата, но пък акциите на тези ботове се добиват трудно, тъй като те няма как да ви плащат за превоз или нещо друго. Има начини да купувате такива акции, но те са много малко, което се оказва изключително ценно.

В този смисъл – играта определено е най-добра, когато се играе с пълния брой играчи – 4 човека.

Заключение

Wildcatters е обещаваща и различна евро игра, която вкарва на сцената на настолните игри някои интересни предложения, но в опита си да бъде твърде близка до темата пропуска някои важни елементи и си остава само с обещанието за доста хора, включително и за мен. Темата определено е най-силната част на играта и ако сте фенове на копаенето на нефт и се интересувате от подобна атмосфера или дори от този бизнес, мисля че това е абсолютно добър избор за вас. Никак няма да сгрешите. Ако обаче сте обикновен геймър, който просто иска нещо интересно и никога не ви е пукало много за подобна тема, мисля че ще останете разочаровани. Механиките в играта, колкото тематични, са толкова и объркващи. Играта е пълна с малки детайли, които ще работят единствено ако се отдадете на играта с много повторни игри. Странни дизайнерски решения правят играта циклеща в един и същи кръг всеки ход и няма да имате усещане за развитие.

Компоненти са субективно добри, тъй като са изключително функционални, но виждам как някои биха ги нарекли сухи и едноцветни. Аз не съм от тези хора и ги намирам за отлични, но ако това ви е проблема, не се притеснявайте. Скоро ви очаква нов принт на играта и този път е от Passport Games. Играта ще има нов арт, нов облик, надявам се и поправени правила. Ако използването на парите бъде променено и се намери начин да се печелят пари, освен от автоматичния доход всеки ход, играта ще качи оценката ми поне с още две. Само че… така както е, механиката изглежда завършена и обвързана, така че съм песимист за тия мои въжделения.

Наистина имах интерес към играта и смятах, че ще я харесам, но просто не се получи така. Въпреки че съм тематичен играч, понякога дори и оригинално представената тема не може да спаси небалансираната игра.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ще остане ли в колекцията ми?

Защо?

За повече информация, можете да посетите сайта на играта, като кликнете на бутона отдолу!

Wildcatters by RASS Games

Exit mobile version