Site icon Big Box Gamers

Walls of York – Повече пари или по-малко варвари?

Последните две години пазарът ни е пълен с леки, семейни игри, подходящо за навлизащи в хобито хора. Не съм сигурен, че съм недоволен, защото тези игри ми влизат все повече под кожата.

Walls of York е едно от добрите такива заглавия, чиито семпли и елегантни правила са толкова логични, че ако играете с нови хора – от момента, в който дръпнете кутията от секцията, до самото започване на играта ще минат не повече от 5 минути.

Да, окей, играта използва все още неостаряващата тема за викингите, както и готини тематични компоненти, но в общи линии това е абстрактно бижу изискващо малко пъзел мислене и въздържание от алчни ходове.

Walls of York комбинира две от любимите ми неща в настолните игри – пъзелите и „пушурлък“ (push your luck) усещането. Тук това натискане на късмета не зависи чак толкова от случайностите в играта, а от решенията на другите. Но нека не изпреварвам мислите си.

В началото на играта всеки играч получава 4 конкретни табла, които трябва да нареди по един и същи начин с другите играчи по консенсус или драфт механика. Всяка плочка е двустранна, може да отиде на което и да е от четирите възможни места и може да се върти всякак. Идеята е всеки да си направи едно и също табло от 2 на 2 и накрая да си сложи рамки, които пристигат с играта. Рамките не са толкова огънати като в Scarabya, но са доста хилави и често ще се разпадат. Въпреки това, веднъж щом ги забиете няма да ги пипате… а дори и не са ви нужни чак толкова, ако не си разбутвате плочките, така не е кой знае какъв проблем.

Най-значителният компонент в играта е тройната кула за зарове, която трябва да сглобите щом отворите кутията. Плочките за сглобяване не са особено дебели и не влизат добре една в друга, което превърна сглобяването в мъка дори и за супер сръчната ми съпруга (аз се отказах след стандартното мъжко пуфкване, блъскане, псуване и крещене). Въпреки това, след като сглобите кулата, тя ще стои стабилно и никой никога няма да помни колко нерви, кръв и пот е отделено по построяване на кулите против викинги.

Кулата е тройна, защото ще се пускат три шест стенни зара във всяка една. Заровете обаче не са еднакви и на случаен принцип ще избирате кой зар къде ще отиде. След като излязе от другата страна, всеки зар ще се яви под картинка на пазар, канал или църква.

Вашата цел е върху вашите табла да заградите с готини 3Д стени толкова от тези сгради, колкото показват заровете. С други думи – да си заградите град. Това не е толкова лесно, защото освен картинките със сградите по таблото има и викинги, които не искате да се озоват в града, както и парички, които пък искате точно обратното – да са от вътрешната страна на стените. Открих, че вътрешният конфликт с паричките за мен е по-сериозен, защото често трябва да жертвате време, за да ги оградите. Особено, ако сте алчняри като мен.

В кутията има купища парички и викинги, като викингите не са за подценяване, защото който яде най-много шамари от тях ще загуби доста пари в края на рунда.

Walls of York се развива в два рунда, като всеки рунд е идентичен. Хвърляте заровете и виждате какви градове искате да заградите. След това се опитвате да умувате как и кои точно сгради да заградите, защото те са повече от колкото показват заровете. Най-вече – как можете да заобиколите викингите и да чопнете някоя друга паричка.

А ето и как се строят стени. Всеки ход един играч хвърля гигантски зар, който показва колко и в каква формация стени трябва да сложите. Можете да ги сложите където си искате, като дори можете да не спазите формацията, а просто да сложите една стена някъде.

Ето откъде идва въпросният „пушурлък“ елемент. Вие хубаво ще искате да не бързате и да заграждате жълтичките, но в момента, в който някой успее да си загради нужните сгради, той започа да цоца парички – и то много.

Зарът, който показва формацията на стените, показва също така и парички (от 1 до 3). Ако някой е завършил града си, а другите още не, всеки път щом се хвърли големия зар, играчът ще си взема пари.

Затова трябва много да внимвате кой какво прави и как го прави, за да не се окаже, че на вас ви остават много ходове, през които ще подарите победата на опонентите си.

Често става така, че щом някой завърши града си, другите започват толкова да бързат, че не ги интересува дали ще имат викинги в града или не. Все пак е по-добре да бъдат обрани от викингите, отколкото опонентите им да спечелят пари! Приказката за вуте си я знаем.

След два рунда, всичко свърша и който има най-много кинти печели. Играта продължава не повече от 30 минути и като нищо можете да започнете втора.

Това, което ми направи впечатление е, че бройката играчи може да промени темпото ви на игра. Да, всичко се случва в реално време, но ако сте повече, ще искате дори по-бързо да оградите града си, защото шансът дълго време да събирате безплатни пари е по-голям, отколкото, когато сте само двама.

Заключение

Walls of York е елегантна игра с лесни правила, които можете да продадете и на негеймъри. Въпреки това мисля, че тя е подходяща и за отпускане след тежко геймърско преживяване или пък за филър между две по-сериозни настолни манджи. Компонентите са прекрасни и атмосферата е лежерна. Да, има известна доза състезание между играчите, но гарантирам, че няма нищо натоварващо в геймплея, което да ви напрегне. Сетъпът е разнообразен и никога няма да повторите едно и също разположение, а заровете променят тотално играта ви всеки път. Правите едно и също винаги, но тук има интересен блъф елемент, в който трябва да решавате дали искате да рискувате със събиране на монети или искате безобразно и безцеремонно да затворите града си колкото се може по-бързо. Тоест, разнообразието идва и от взаимодействието с другите играчи. Е… нямаше да се обидя ако имаше и още малко други символи, които да заграждаме или да не заграждаме. Но предполагам това е механика, която може да се разработи.

Играта е добра и я препоръчвам. Мисля да си остане в моята колекция.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

 

Exit mobile version