Site icon Big Box Gamers

W1815 – 15 минутна военна игра?

W is for Waterloo. Това име свързвам основно с една много известна песен на Abba, една гара в Лондон, някаква си битка през 19-ти век и един безумно тъп виц, който обединява последните две понятия:

“Taxi! To Waterloo, mate”

“The Station?”

“Well, I guess that I am too late for the battle…”

И за всички фенове на лондонските гари, W1815 е кратка игра за двама, различна от carcassonne или табла. Но нека да го даваме поред, представяйки един от ключовите герои в тази игра, а именно фронтмена на Abba – Napoleon Bonaparte! Наполеон, бидейки предприемчив младеж с добри връзки сред якобинците, се възползва максимално от веселата анархия покрай Френската Революция и провъзгласява себе си за император (музикант къща не храни). Заграбвайки територии от австрийците и англичаните, той се превръща в трън в очите на цяла Европа, създавайки проблеми, които не бих могъл да опиша в цялата им прелест, поради жалките ми познания по история. В крайна сметка неговите действия водят до основаването на Лондонската гара, която е кръстена на съответната битка, предмет на обсъжданата игра…

Нашият герой за пореден път се е чупил от мястото, където са го натирили в изгнание и си търси сподвижници, които да му помагат да създава проблеми. За негово щастие французите само това чакат. За нула време той събира сравнително мощна френска армия от старите му приятелчета – все последен левъл опитни ветерани. В истерична паника, останалите важни играчи на европейската политическа карта създават “Седмата коалиция” (човек би предположил, че на най-силните държавници в света по това време ще се учат от грешките си и няма да им се налага седем пъти да правят едно и също нещо).  Въпреки, че Наполеон е изправен пред мощен съюз от Англичани, Пруси, Руснаци и Австрийци, историците твърдят, че победа на Наполеон над Англо-Пруската армия при Ватерло вероятно би означавала и победа във войната. Това би било удар върху коалицията, преди тя да успее да консолидира силите си изцяло.

Пресъздаването на това дръзко военно начинание предполага известна доза епичност. От друга страна очакваното време за продължителност на играта е 15 минути.

Може ли 15 минутна игра да бъде епична?

Нека първо да разгледаме компонентите. Налице е купчина грозни дървени кубчета, дъска за игра, тесте карти с много текст по тях и две зарчета… Когато видя грозни дървени кубчета в някой war game, първата дума за която се сещам е “епичност”. Представям си войскова единица, която е толкова мощна, а може би и сложна по състав, че няма никакъв смисъл тя да бъде представена по някакъв по-подробен начин. Дали това ще са 1000 бойни колесници, 10000 пехотинци, 5000 рицари, или 500 танка няма никакво значение, че през един grand strategy (имаме ли такъв термина на български?) поглед, това е просто малко дървено кубче. Тук такива  има толкова много, че напълно отговарят на очакванията за епичност.

Дъската? Тя представлява груба карта с отбелязани точните начални позиции на отделните корпуси и дивизии и няколкото важни стратегически обекта. В лявата й страна са изнесени таблиците за морал, загуби и времеви стадии на битката. Отново напълно стандартни харктеристика за war game дъска. Вглеждайки се по-внимателно, забелязвам точен мащаб на картата: 3,5 cm = 500 m. Объркването ми расте… Това не може да е 15-минутен war game. Тук идва ред на картите. Те са 12 на брой, изписани със ситен текст, малки таблички за изчисляване на резултати от сражения и разни условия, при които биха се случили. Повечето от тях са напечатани и от другата страна, по която (о, изненада) отново има други малки таблички.

Това определено е играта с най-добро съотношение “време за игра : привидна сложност на компонентите”, която съм виждал. Защо привидна? Разковничето се крие в последните джунджурии, които изпаднаха от торбичко-кутийката, когато отворих играта, а именно – двете зарчета. След бърз преглед на картите и таблците, бързо става ясно, че в играта тея зарчета ще се хвърлят доста често. На практика, всеки един резултат всъщност се изчислява на базата на едно хвърляне. Това е един вид успокоение. Хвърляне по зарче на ход вече изглежда като по-очаквана механика в 15-минутна игра.

Добре, предполагам сте си отдъхнали, че това не е war game, по-кратък от игра на сантасе. Нека ви разкажа как точно се случват нещата. Най-общо казано, по време на играта, опонентите се редуват да избират по едно от няколкото предефинирани от картите им действия. Всяка от страните започва играта с няколко различни бойни корпуса, състоящи се от по 2-3 кубчета, като на всеки един от корпусите отговаря по една карта. По време на хода си, действащият играч може да активира един от тях. Всяка една такава активация, представлява хвърляне на зарче и пресмятане на резултата спрямо картата на избрания корпус. В зависимост от получения резултат, последствията за играчите могат да бъдат загуба на войски за някоя от страните, или загуба на морал. Реално по полето не се случва никакво движение. Картата служи за по-интуитивно групиране на силите спрямо различните корпуси.

Уловката е, че ако някоя от тези групи остане без кубчета в нея, съответната карта вече не може да се използва. Тъй като всяко едно действие трябва да се прицели в точно конкретна противникова част, планът да избиете войските, които отговарят на някоя от силните карти на опонента е напълно валиден. Зад избирането на корпус, който да действа през хода се крие още едно ниво на дълбочина. Някои от от тях имат контрираща ги бойна част в армиятаа на противника. Т.е. ако съответният корпус действа през хода, някоя от вражеските карти ще бъде по-силна, или ще има алтернативно умение през следващи ход. Доста често се случва това да има решаващо значение и подаряването на контра атака в неподходящ момент може да коства много.

Как се печели? Всички избити кубчета се нареждат в табличката за загуби на съответния играч. Някъде след половината, на поленцата в таблицата почва да пише RT. Щом тези полета бъдат достигнати, играчът трябва да хвърля след всеки ход rout roll. Ако резултатът е по-висок от морала на армията, армията ви се разбягва и оставате с пръст в уста. Предполоагам, че в разгара на мащабна битка има много неща, които могат да накарат хората ти да хукнат като диви зайци, но за мен поне, това е прекалено случаен начин да загубите игра. Ако предположим, че с опонентът губите горе долу еднакво армия и морал, в един момент играта може да се сведе до 2-3 благоприятни rout roll хвърляния. За непоправимите късметлии, които набиват само единици и двойки е предвиден hard limit. Последното поленце означава задължителна загуба.

След като разбереш какво точно представлява, W1815 всъщност се оказва доста фън. Заради асиметричността и краткото време за игра, вероятно след първото разиграване някой от двамата играчи ще извика: “Хайде пак с разменени армии!” Впрочем разликата не е чак толкова голяма, но мисля, че си струва да пробваш и двете страни преди да си създадеш крайно мнение. Има възможности за стратегически избор и след първата игра веднага започна да ме гложди какво е щяло да стане ако съм играл по друг начин.

Малко критика за финал. Какво пречи на W1815 да оспори хегемонията на най добрите кратки 1v1 в колекцията ми (например Hive)? Компактността. Играта се се помещава в голяма найлонова торба. Като допълнение, картата и книжката с правилата са прекалено големи. Не е нещо, което ще носиш постоянно в раницата си и ще извадиш на масата в starbucks. Този факт обрича W1815 да бъде в една много тясна ниша – двама човека чакат още хора да играят нещо друго.

Повече за играта можете да научите, като кликнете на бутона отдолу!

U&P Games

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version