Villagers and Villains – ето това е да си мощен селянин!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

За пръв път забелязах играта преди няколко години. Направи ми силно впечатление, заради две неща – страхотния забавен арт и лековатия геймплей. Казах си – ето това е една лека игричка, която трябва да имам. Най-после успях да я играя, че дори и в пълната й форма – с всички разширения и промота. Е… точно затова трябва да се тестват игрите. Понякога теорията и ентусиазмът могат да надделеят над реалната преценка.

Страхотният забавен арт

Дизайнерът и художникът на играта са един и същи човек, с което само получава моите адмирации. Той не само има пълната свобода да прави точно това, което изисква от себе си, но и може да си позволи да се разшири колкото иска. Точно заради това и всяка една от над стоте карти в тестето е напълно уникална!

Картинките са детайлни и хумористични, някои с лек ироничен пародиен елемент. Като цяло стилистиката и атмосферата е средновековно фентъзи.

Историята на играта не е нещо особено, но за такъв тип игра мисля, че е повече от достатъчно. Играчите са управители на села, които се сблъскват с всякакви проблеми – дракони, варварски нашествия, глад, студ, дори бюрокрация. Да, това си е проблем. И то значителен! Целта е всеки да си изгради подходящо за справяне с проблемите село, като наема граждани, които да носят пари, герои, които да се бият с гадовете и сгради, които… да изглеждат хубаво.

Според мен, играта си заслужава най-вече заради арта и как той създава една непринудена и тематична атмосфера, която не само ще ви накара да се усмихнете, но и често ще породи лек елемент на ролева игра.

Лековатият геймплей

Когато взех играта знаех, че тя изцяло разчита на късмет. Имах съмнения, че въпреки това тази част може да се окаже спънка във взаимоотношението ми с тази прекрасна на външен вид девойка. Не. Не беше. Късметът на зара даже се оказа по-малък, отколкото очаквах. В играта има твърде много модификатори. Толкова много, че след няколко хода, зарът почти няма да има значение. Но… стъпка по стъпка.

Всеки играч слага пред себе си заместник кмета и взема в ръката си карта „Ядосана тълпа“ (силен модификаор на зара, но се ползва веднъж за цялата игра). След това се обръщат 6 карти на масата. Картите могат да бъдат както нещо, което можете да добавите в града си, така и кофти предизвикателство.
Играчът на ход избира една от шестте карти и хвърля зар. Като брои картите от ляво надясно, той трябва да хвърли равно или по-голямо число от номера на картата в реда. Ако успее я взема в ръка. Ако не успее, взема първата в реда. След това другите играчи повтарят това.
Ако на някой му се е паднало предизвикателство, сега е моментът да види дали ще успее да се справи с него. Всяко предизвикателство си има трудност. Тоест – число, което трябва да хвърли, или по-голямо. Ако успее да се справи, обикновено има награда (loot), ако не, предизвикателството прави нещо кофти – краде пари или намалява зар, или подобни неща. Най-важното е, че остава там и следващият път играчът пак ще трябва да се справя с него. Ако го е победил, може да си го вземе в ръка, защото в края на играта е точки… евентуално.
Следващата фаза е вземане на пари. Почти всички граждани дават една паричка на ход. Някои сгради също. Просто смятате тези пари от картите, които сте сложили в града си и вземате толкова от банката.
Време е за строене. Всеки може да построи точно една карта (освен ако не ползва умението на заместник кмета си) от ръка. Всяка карта си има цена. Просто се плаща и картата отива на масата. Важно е да имате граждани, за да получавате пари, но е и важно да имате сгради, за да получите повече точки в края на играта. Не трябва да се подценяват и героите, които дават допълнително хвърляне на зарове при справяне с предизвикателство.
Когато някой играч има девет карти пред себе си (предизвикателствата също се броят към тях), играта свършва в края на хода и се броят точки.

Точките са кът и се получават от малко места.

Точките, които пише върху всяка карта в селото
Точки за предизвикателство в ръка (с което сте се справили), но само ако сте първите двама играчи с най-много.
Точки за героите в селото, но само ако сте сред първите двама с най-много герои.
Точки за чифтове. Доста от картите имат карта, с която се чифто… свързват. Ако ги имате и двете, получавате точки.
Точки за най-много карти в града.

Това са горе долу основните правила на играта. Не съм говорил за така наречените „advance” правила, с които според мен трябва да играете всеки път. Това са всъщност уменията на картите, чифтовете, както и едно малко токънче – King’s Favour. То се печели при фазата с вземане на карти и може да се ползва за бонуси при хвърляне или за сменяне на първия играч (който всъщност е от критично значение).

По принцип бях напълно запознат с правилата преди да получа играта… защо тогава не останах толкова очарован, колкото очаквах?

Отдолу се оказа руса

Точкуването се оказа проблем, защото често е доста очевидно кой ще спечели след средата на играта, ако поне малко следите какво се случва. Много трудно можете да догоните някой, който вече събрал сума ти предизвикателства. Странно ми е, че чифтосването (да, казах го!) дава толкова малко точки. То е изключително трудно за постигане, тъй като тестето е огромно, а понякога не си струва да вземете някоя карта, която не ви върши друга работа само за едни пусти 2 точки. Боят е най-добрият начин за печелене. За да ги биеште ефективно предизвикателствата, трябва да имате герои. Героите, видите ли – дават точки. Тоест, ако имате два три героя, тогава вероятно ще размажете всичко по пътя си. Ще кажете – добре, просто и другите ще си вземат герои. Да, ама не…

Вземането на карти е крайно небалансирано! Шестте карти, които се появяват са абсолютно случайни. Някои са очевидно по-добри от други. Поредността на играчите оказва зашеметително влияние. След всяко вземане на карта, редът не се запълва и ако сте последни, просто вземате това, което ви остане. Това важи с изключителна сила за игра с 5 играча (с експанжъна и с 6).

Да кажем, това може и да се превъзмогне за лека и бърза игричка. Бърза ли казах? Най-големият ми проблем с играта е дължината. V&V продължава около един час. Това може да не ви звучи много, но за такъв тип игра не трябва да се отделя повече от 30-40 минути. Когато добавите към това и ясния победител, тогава играта може да стане тегава след средата.

Преди да мина към сърцераздерателното ми заключение, нека хвърля бърз поглед върху двете разширения, които правят играта по-разнообразна.

The Borderlands

Това разширение е само от 22 карти, но всяка карта пристига с интересно умение, което увеличава взаимодействието на иначе сравнително безконфликтния геймплей. Освен това има умения, които ви дават повече контрол върху играта, като вземате карти от дискарда. Като цяло, не е лошо да има още повече прецакване, тъй като без него предизвикателствата не са особено трудни.

Препоръчвам ви силно това разширение и даже трябва направо да го мушнете в тестето без да се чудите! Както се казва – малко, но удоволствие ти извършва.

City Builder

Това разширение е малко по-голямо и вкарва две нови неща. Първото е – абсолютно ненужните лични табла на играчите. Въпреки това, признавам, че ги ползвам. Те не дават нищо повече от това да имате място за парите, токъните и новите фигурки, както и добавя кратко описание на фазите (в базовата игра това описание е върху карти).

Както името говори, селото ви вече се превръща в град. Ще имате възможност да си подобрите селото като използвате две къщички.

В началото на играта се обръщат толкова големи карти, колкото са играчите. Тези карти дават специални умения. Във фазата със строенето имате право и да си вземете умение като блокирате едно от двете възможни места, които има върху картата

Това автоматично създава проблем за хората, които са последни в първия ход. Има умения, които са по-добри от други и те ще се вземат от първите играчи.

Като цяло обаче, колкото и да не е задължително това разширение, мисля че ще отвори доста свежи възможности за развитие. Препоръчвам ви го, защото добавя цвят без да усложнява, нито да натежава на играта.

Заключение

Villagers and Villains е лека игра с много късмет и страхотни илюстрации. Изпитвам силно уважение към авторът на играта и това, което е постигнал с нея.

Вече изявих някои негативни страни и от всичко дотук, може да излезе, че не харесвам играта. Аз пък ще бъда комформист и ще кажа следното – играта съвсем не е лоша. Всъщност, всички с които съм я играл я намериха за приятна. Дори аз не я открих за дразнеща, нито усещам времето с нея за загубено. Просто… очаквах повече. Може би се навих твърде много за тази игра и това се оказа грешка. В крайна сметка, тя си върши работата, за която е на пазара. Това, че аз не й харесвам леко отпуснатото й ляво ухо си е лично мой проблем. С годините се свиква с асиметрията, но все пак реших да бъда егоцентричен темерут и да постъпя неправилно като зарежа един чудесен пакет само заради лек дерматологичен проблем.

Знам, че звучи като оправдание, но малко се разкъсвам тук. Тоооолкова надежди хвърлих в тази малка игра, за която дори не са чували кой знае колко хора. Но… в крайна сметка, скъпа, оказа се, че не сме един за друг.

ПЛЮСОВЕ: