Site icon Big Box Gamers

Via Nebula – настолна игра в облаците!

Мартин Уолъс. Продължаваме с хит мейкъра, който тази година ни залива с пет игри. Via Nebula е класическо отроче на стопанина си, направено от познати материали, но толкова добре издялано и очистено, че можем да наречем предците му – прототипи.

Без да извъртам още, играта е основана на една от най-противоречивите механики – pick up and deliver, или на български – “оди-земи-и-донеси”, съкратено – „Земи-донеси”. Спокойно, мили хейтъри, този път механиката измита, изтъркана, изчистена и полирана.

Помощ! Озверял игрояд!

Освен изрядната лична хигиена, Via Nebula може да се похвали и с чудесен избор за козметика. Играта е на Space Cowboys, което автоматично ни хвърля във висококачествен грим и реквизит. С други думи, Via Nebula крещи от помпозни компоненти, като започнем от уникалните фигурки и прекрасния борд и стигнем до перфектната кутия, в която всичко си има конкретно място.

Темата е доста тънка и ако не бяха компонентите, щеше да е направо нищожна. В играта вие развивате град в мъглавина, като с общи усилия гоните мъглата и разкривате колкото се може повече земя. Занаятчии изработват най-различни ресурси, а кранове от стари руини дърпат тези ресурси при себе си, за да могат да построят сгради. Както виждате, идеята е приказна и въпреки че в нито един момент няма да навлезете дълбоко в каквато и да е история, то чудесните топли цветове, професионалните илюстрации и тематично изработените ресурси ще ви помогнат поне да се потопите в тази еферна атмосфера.

Всеки играч има собствено табло, върху което поставя своите сгради, своите занаятчии и различни полянки, които ще слага на борда върху мъгла (тематично – това се вижда след издухването на мъглата).

Играта се печели с точки и свърша, когато някой си построи всички сгради.

Страотната кутия!

Точките се печелят по три основни начини:

Колкото повече полянки слагате, толкова повече места по борда ви се откриват и толкова повече точки се печелят.

Всеки има само няколко фигурки, които може да построи по време на играта. Тези фигурки, макар и уникални за всеки играч, всъщност са само външен вид на карти, които ще излизат на борда като „пазар”. С други думи, вие строите картите и отбелязвате това с една от вашите фигурки. Всяка сграда изисква различно количество и вид ресурси, дават различни точки, а повечето от тях дават и някакво моментално умение.

В началото на играта, на случаен принцип се слагат токъни върху всички видими полянки. Тези токъни изобразяват ресурси, които биха могли да се произведат на това място. Всеки токън дава и различни точки, в зависимост от ресурсите, които би могъл да произведе. Когато слагате занаятчия на това място, вие се прибирате токъна, който ви е някакви точки в края на играта и слагате до занаятичията на борда определения брой и вид ресурси. Внимавайте! Имате само двама или трима (в зависимост от броя на играчите) занаятчии и не можете да си ги приберете обратно, преди ресурсите от това поле не бъдат изтеглени с крановете.

Стигнахме до основните действия на играта. По време на хода си, играч има право на две „време”, като повечето действия, които може да направи отнемат едно „Време”. Единственото действие, което отнема две „време” е разкриването на омагьосна гора. С други думи – слагането на полянка върху малко по-гадна мъгла. Обикновено тези гадни места са върху ключови инфраструктури… разбира се.

Ненаял се игрояд!

Другите действия са:

За да построите сграда, първо трябва да имате строителна площадка с кран. Тези площадки се строят върху стари руини и заемат половината от шестоъгълното поле. Ако играете с двама играчи – заемат цялото поле. След като имате кран е време да посъберете ресурси за сграда.

Личното табло на играч.

За целта, от крана трябва да има непрекъсната линия от чисти полянки до поле, в което има ресурси (обикновено със занаятчия). За едно действие си вземате ресурсчето и си го пльосвате на крана.

Внимавайте обаче, защото когато построите сграда и вземат, че ви останат ресурси, тези ресурси отиват върху вашето поле и са ви не малко минус точки в края на играта. Разбира се, има варианти и за чистене на този „боклук”.

С изключение на някои малки правила, това е основата.

Ходовете минават за секунди, защото правите ясни и бързи действия. Цялата игра продължава около час, че дори с обясненията на правилата, което беше малка изненада, като се има превид размера на играта.

Няколко от сградите.

Трябва да се отбележи, че Via Nebula пристига с двустранна дъска, като от едната страна конфликтите (които са под формата на блокиране, основно) са в много по-голяма степен. Играл съм и двата борда и си мисля, че точно този „по-напрегнат” вариант ми допада повече… въпреки че ако играя с нови хора може и да предложа базовия вариант. Защото нека ви кажа, Via Nebula е чудесен избор за игра за начинаещи… които може би са пробвали една-две други настолни игри и искат нещо мааалко по-интригуващо, но не твърде сложно. Всъщност, защо да не пробвате Via Nebula и с пълни мъгъли? За мен, тежестта на Via Nebula е точно в зоната на Ticket to Ride.

Преял игрояд.

Заключение

Via Nebula e прекрасна игра. Както откъм визия (особено откъм визия), така и откъм геймплей. Играта е с ясни, динамични и изчистени правила, които могат лесно да се разберат и от съвсем начинаещи в нашето хоби. Това в никакъв случай не значи, че играта е лоша и за геймъри. Напротив. Въпреки недиректната конфронтация, Via Nebula предоставя чудесни възможности за взаимодействие между играчите под формата на състезание за сгради, за точки, както и за така важните места по картата.

Ако предпочитате по-неконфликтна игра, където да разчитате предимно на себе си, можете да цъкате на базовия вариант. Ако си падате по малко по-пиперливо и нагрято взаимодействие, просто обръщате дъската на другата страна и ще откриете по-предизвикателен „сетъп”.

Изиграването на една игра е доста бързо, а ходовете са светкавични. Играта няма да ви напрегне, напротив. Всяка наша игра е завършвала с усмивки. Можете да цитирате предното изречение като комунистически лозунг. Но наистина е така, просто в тази игра точките не са от значение. Когато пътят е бил пълноценен и ангажиращ, крайната цел остава на заден план.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Снимки: Георги Павлов, Big Box Gamers
Exit mobile version