По заглавието разбрахте, че има различни версии, затова нека изчистим тази порция още в началото. Първата версия е от 2015 година с издател Cranio Creations, а втората е от 2016 от Cool Mini or Not, или както е по-известна последно време CMON, или както е дори по-политически коректно за играта CMON Limited.
И двете версии са минали през моя дом, така че в края на това кратко ревю ще направя сбито сравнение между тях.
Общата концепция и геймплей и на двете версии е абсолютно една и съща. Unusual Suspects е кооперативна игра, в която един от играчите влиза в ролята на свидетел по време на очна ставка, който се опитва не твърде директно да посочи виновник за някакво престъпление. Останалите играчи се опитват да разберат виновника спрямо следите, които им оставя свидетеля.
На масата се нареждат 12 заподозрени. Свидетелят тегли карта, която му показва кой от тези заподозрени е истинския престъпник (на престъпление, което вие сами можете да си измислите).
След това се обръща карта, която задава общ въпрос свързан с характера на престъпника, на който свидетелят може да отговори само с „Да” или „Не”. Всъщност, за целта се използват карти, защото едно обикновено „Да” може да се каже по твърде много издаващи информацията начини. Въпросите са неща от типа: „Той/тя грижи ли се за колата си?”, „Той/тя посещава ли често родителите си?”, „Учил ли е висше?” и купища още въпроси. Чудите се откъде пък играчът ще знае всички тези неща? О, бейби! Няма си и идея!
Тук идва расистката част от играта. Свидетелят трябва да отовори задължително с „Да” или „Не” единствено по външния вид на престъпника. Казват, че не трябва да съдиш по корицата, но всичко в Unusual Suspects е основано на баш обратното твърдение.
Нека ви кажа, дори илюстрациите няма да ви помогнат да се измъкнете от вътрешните ви демони. Точно обратното! Всички картинки в играта са стереотипизирани и на моменти направо пародиращи – колежанчето с празния поглед и тъпа усмивка, брадясаля дървосекач, намръщената баба тип „вещица”, чернокожия рапър и още много и много.
Няма как да се измъкнете без да направите нещо нерасистко. Не. Нека ви го кажа така – играта иска да бъдете расисти. Затова, аз ви умолявам – бъдете расисти. Откровени расисти. Защото, ако не сте, ще играете по начин, който нарочно да заобикаля стереотипния расизъм… което е дори още по-расистко!! Да не говорим, че тук важи принципът на Диксит. Не е задължително човека, който всички мислят, че не е ходил в колеж да е престъпника. Важно е какво е всъщност в главата на свидетеля. Така че нещата не са принципни, а индивидуални.
Но да се върнем на геймплея. Както казах, играта е кооперативна. Играе се за добър резултат от точки… който както във всички подобни игри изобщо не е важен.
Когато се обърне въпрос и свидетелят отговори, всички останали играчи започват да обсъждат не кой отговаря на това изискване, а кой не отговаря. Когато се обединят около заподозрян, могат да обърнат картата с лицето надолу. Ако не е престъпника могат да продължат да обръщат карти, докато решат, че не искат да рискуват повече, защото ако вземат, че нацелят престъпника, тогава всички колективно губят. Когато решат да спрат, се обръща нов въпрос, който в повечето случаи стеснява възможностите. Колкото по-бързо откриете престъпника, толкова повече точки ще спечелите по определена схема, в която сега няма да навлизам.
Преди да мина към заключението ще направя малко..
Сравнение между двете версии
Първото издание.
Първата и най-голяма разлика е, че първото (оригинално) издание пристига с бейзболна шапка, която се ползва от свидетеля, за да прикрие погледа му, докато наблюдава заподозрените. С други думи, в Unusual Suspects също съществува проблема, който се наблюдава и при Spyfall – трябва да внимавате как „гледате”, за да не ви разконспирират. Шапката не е с най-доброто качество евър, така че не трябва да ви очарова този, да го наречем, плюс.
Втората разлика е в качеството на компонентите. Тук точките определено отиват към второто издание, тъй като картите със сигурност са с по-добро качество, а листчетата за точките са направени по-ясно и по-функционално.
Илюстрациите на заподозрените са същите и в двете издания с изключение на третата разлика. Във второто издание има много повече заподозрени и няма да ви се налага да гледате едни и същи мутри всеки път.
Дотук всичко накланя към второто издание нали? Всичко щеше да е ясно и чудесно, но моментът, в който това сравнение се првърща в пълна каша е разширението на първата версия, което също се пръкна наскоро. То добавя по много от всичко. И най-вече – добавя още сума ти заподозрени. Ще кажете – голяма работа, ще ги смеся с второто издание. Да, ама не съм много сигурен. Първо, картите в двете издания не са съвсем еднакви и вторият, по-голям и по-странен, проблем е, че някои от картите в разширението вече ги има във второто издание. А други ги няма. Дам.
Така че ако се чудите кое издание да вземете, ще ви препоръчам… или едното или другото. Не помогнах, нали? Добре де – ако си вземете първото, задължително си вземете и разширението. Ако си вземете второто, ще ви излезе по-евтино, но ще имате малко по-малко неща от първото. Айде стига вече по тоя въпрос.
Заключение
Unusual Suspects е една от любимите ми парти игри, които обичам най-вече да играя с роднини. Не казвам, че родителите ми са расисти. Не го казвам. Но… всички ще се съгласим, че има нещо в предишните поколения, което е възпитало хората тогава да не гледат на различните по начина, по който ние разбираме… нормалното възприятие. Да. Да го оставим така.
Играта е елементарна, бърза и може да се играе с колкото си искате хора. Точките са напълно излишни, а смеховете са гарантирани… в повечето случаи.
Добре, сега нека укротя топката. Да, играта е това, което е. Да, можем да я наречем расистка. Но въпросите и илюстрациите са така извъртяни, че ръцете ви са вързани… в добрия смисъл. Отговорите, които ще давате често се опират на поп култура, или поне на това, което е общоприето. Разбира се, ако във вашата средностатистическа компания имате представители на повече от един етнос, бих ви препоръчал да внимавате.
И въпреки това, след нито една игра на Unusual Suspects не съм се чувствал мръсен, или дори останал с горчив вкус на вина в устата, че съм направил нещо нередно… а обичам да се възприемам за човек със сравнително изправен морален компас. С други думи – играта си е игра и тя работи чудесно. Ако я възприемате за средство, с което да се надсмивате над определена група от хора, това си е лично ваше извращение.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни правила, бърз геймплей
- Хуморът е основна част от играта
- Можете да играете колкото си искате хора
- Можете да играете с всеки. Е…
МИНУСИ:
- Може да се превърне в расистка кървава баня
- Разликата между версиите също
