четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxGamers препоръчва » Необичайните Топ 7 – Игри с фигурки, които не са в цветовете на играчите
Необичайните Топ 7 – Игри с фигурки, които не са в цветовете на играчите
Самолетите от Airlines Europe влизат в критериите

Необичайните Топ 7 – Игри с фигурки, които не са в цветовете на играчите

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Почти всяка игра започва с това играчите да изберат цвета, с който да играят. Някои държат на определен цвят, други вземат каквото остане, а и цвета, който предпочиташ може да каже нещо за стила ти на игра. Но това е друга тема. Свикнали сме в началото на играта да получаваме фигурките в нашия свят – мийпъли, кубчета, дискове, къщички или пластмасови миниатюри. Някои игри обаче обръщат това правило – фигурките са неутрални, като се манипулират, придобиват, или купуват от играчите. Днешната класация е за такива игри с нестандартен елемент в разцветката на фигурките. 

Top 7 Игри с фигурки, които не са в цветове на играчите

Стиймпънк лунапарк за роботи?!!

Стиймпънк лунапарк за разноцветни роботи?!!

7. Steam Park – Това е семейна игра, в която играчите строят свои увеселителни паркове за роботи. Различните цветове роботи искат да се возят в определени атракции и играчите ги привличат чрез хвърляне на определена страна на заровете. Могат да строят информационни, рекламни и павилиони за сигурност, които помагат да се привлекат правилните роботи. Точно и роботите, които се изтеглят от торбичка са въпросните фигурки, които не са в цветовете на играчите. В играта има механика на хвърляне на зарове в реално време, която тук работи добре и не води до твърде много стрес както в Escape например, тъй като се случва само в началото на всеки рунд и отнема само няколко минути. Не бива да пропускаме и триизмерните атракции от картон, които постигат ефектен вид, както и илюстрациите от художничката на Диксит. Отлична семейна игра, в която се комбинира (доста) късмет, бързина и планиране в игра с привлекателна тема, която не продължава повече отколкото е нужно.

Влакчета отново, но с акции и в североизточните щати.

Влакчета отново, но с акции и в североизточните щати.

6. Chicago Express – Игрите с акции често имат елемент на развитие на неурални компании, от които играчите купуват акции. Колкото повече акции имаш в компанията толкова по-голям интерес имаш тя да се развие. В Chicago Express развитието на компаниите става чрез поставяне на локомотивчета с цвета на компанията на картата. И това са фигурките, които не са в цвета на играчите. Играта е сравнително лека за игра с акции. Всеки ход играчите имат избор от едно от три действия. Наддаването за акции е най-ключовото в играта, но и развитието на компаниите е много важно. Двоумях се между нея и Airlines Europe, но я избрах поради това че е по-бърза като цяло и точкуването не отнема толкова време. А и са малко игрите с наддаване, които харесвам.

Работниците от Брюж

Работниците от Брюж

5. Bruges – Брюж е чудесна игра на Стефан Фелд, която набляга на механизма карти, които могат да се използват за различни неща. Тук се стига и по-далече, даже и гърбовете на картите са в различни цветове и се теглят от два дека, което дава известен контрол над това какви карти получаваш. Тези цветове са навързани с 5-те зара, които се хвърлят в началото на всеки рунд. Например, ако избереш да играеш лилава карта за получаване на пари – получаваш толкова пари колкото показва лилавия зар. Игране на карта за получаване на работници дава работници в същия цвят като на картата, а за построяване на къща трябва да се използва карта и работник от цвета на тази карта – всичко е отлично преплетено. Фигурките с цвят, различен от този на играчите, в случая са точно тези работници, които са малки човечета с леко белгийски ренесансов силует.

Платформи с управници които не се задържат дълго на власт

Платформи с управници, които не се задържат дълго на власт

4. Council of Four – Това е най-новата игра на любимите ми дизайнери Симоне Лучани и Даниеле Ташини (Tzolkin, The Voyages of Marco Polo). Играта е малко по-лека, но тя също има интересни механики. Играчите строят търговски постове в различни градове по карта, но за да получат разрешение трябва да дадат политически карти в цветовете на 4-те управителя на съответната провинция. Тези 4 управника са мийпъли в един от 6 цвята, които стоят на платформа, която има място за точно 4-ма от тях. Играчите могат да променят политическата картина като изберат да вкарат управник в цвят по техен избор в някоя от провинциите и така избутват последния управник от платформата. Разбира се, в играта се случват и много други неща – при свързване на верига от търговски постове се получават бонусите от всички свързани градове, което е доста интересно. Има бонуси от много точки за първите поставили постове във всички градове с еднакви цветове, които обаче са раздалечени и това намалява бонусите от свързани градове. Съвета на краля е четвърта платформа която се използва и манипулира по същия начин, но дава право на строеж по различен начин. Въпреки че продукцията не е перфектна (има и някои дребни грешки по картата, платформите не са много стабилни), играта е отлична.

Аз казах. Хау!

Аз казах. Хау!

3. Lewis and Clark – Играта успява да бъде много тематична като същевременно съчетава много механики без да бъде излишно тежка. В нея има дек билдинг, поставяне на работници, resource management, а интеракцията с останалите играчи не е никак ниска. Всяка една механика сама по себе си обаче е нестандартна – дек билдинга включва „multi use cards“ като много от картите се влияят от това какви карти са изиграни от останалите играчи. Worker placement-а пък е нестандартен поради това, че всички работници са един цвят – индианци. Те не принадлежат на определен играч, а се печелят с определена карта (преводача) като се събират всички индианци от селото, което и освобождава заетите места – което пък от своя страна създава уникална динамика. Играта има и проблеми – с повече от трима играчи става твърде дълга и бавна, възможно е и един играч да направи много силен дек и да е ясно, че ще спечели няколко хода преди края. Но това при играчи на еднакво ниво не би трябвало да се случва често и положителните страни на играта отреждат третото място на индианците „работници“ в нея.

Къщичките - релкива от монополи или икона на евроигрите?

Къщичките – релкива от Монополи или икона на евроигрите?

2. Mombasa – Тази сравнително нова игра скоро влезе в Топ 100 на BoardGameGeek и определено има много положителни страни. Тя също смесва доста интересни механики, подобно на Lewis and Clark. Отново има интересен и нестандартен дек билдинг аспект и поставяне на работници, но тук се внася и елемент на акции в компании и „развитието“ им. Това е малко подобно на Chicago Express. И на двете места има „къщички“, които отчитат развитието на компаниите. В Mombasa има и възможност за превземане на територия от една компания на друга. Това вкарва малко директна интеракция, макар че не е толкова агресивна колкото звучи, тъй като е скъпо да се прави, а и се случва чак, когато компаниите са стигнали до съседни територии. За играта мога да говоря много, но не му е тук мястото и само ще кажа, че една от най-добрите тежки евро игри от 2015-та.

Най-добрата игра с наддаване според мен - Keyflower!

Най-добрата игра с наддаване според мен – Keyflower!

1. Keyflower – Първата игра, за която се сещам според критерия на класацията е и най-добрата. В нея е най-хитрия начин за използване на работници, който съм виждал изобщо в настолна игра. Играчите получават произволно в началото няколко работника, които са от 3 различни цвята. Цветовете не съответстват на играчите, но работниците се използват за наддаване за една от наличните плочки, или за активиране на плочка и получаване на изгодите от нея. Ако за една плочка е наддадено с червен човек, следващите играчи могат да надкачат само с работници от същия цвят. За да се активира плочката трябва да се използва работник от същия (червен) цвят. Играчите могат да активират и плочки на другите играчи, което обаче дава тези работници за следващия рунд на играча, който притежава плочката. Освен всичко това има и наддаване за ред – кой ще избира пръв един от наличните кораби, които носят работници и инструменти, както и кой ще е пръв. В един от рундовете има плочки, които дават специални умения, а в последния рунд (зима) играчите избират коя от плочките, които дават възможност за силно точкуване по определени правила ще влезе в игра. Всичко това води до много интересна и напрегната (една от най-агресивните евро игри, които знам и харесвам) игра с много възможни избори, стратегии и тактически решения без дори да споменаваме двете отлични разширения. Keyflower не само печели тази класация, но дори е стабилно заглавие в личната ми Топ 10 класация.

Самолетите от Airlines Europe влизат в критериите

Самолетите от Airlines Europe влизат в критериите

В днешния етап от развитието на настолните игри много механики са открити, експлоатирани, развивани и модифицирани. Често не е достатъчно просто да смесиш 2-3 познати механики, за да се получи игра задържаща интереса. Дизайнерите трябва да са иновативни и да прибягват до нестандартни средства, най-малкото от които е това фигурки, които не са в цвета на играчите. Други игри, които мога да спомена спадащи под тази категория са Five Tribes – за която вече споменах в една от другите ми необичайни класации. Ricochet Robots – на която BigBoxGamer направи скоро ревю и която включва интересен пространствен пъзел, който играчите са надпреварват да решат в реално време. Karuba също принадлежи към тази група – прочетете ревюто за повече информация. И недооценената (спрямо друга негова игра) класика на Alan R. Moon – Airlines Europe разбира се!

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*