сряда, април 1, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Underleague – Ууу, шоколадче… Влизай в буса!
Underleague – Ууу, шоколадче… Влизай в буса!

Underleague – Ууу, шоколадче… Влизай в буса!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Понякога една лоша игра може да се оправи напълно с едно разместване на правило, добавяне на нещо или дори изрязване на излишното мазно.

Понякога обаче всичко е така изработено, че се смесва перфектно едно в друго и каквото и да се опиташ да пипнеш, играта е просто отвъд спасение.

Underleague е от онези кикстартъри, които привличат погледа ви с изумителен арт, добра презентация, отлична книжка и като цяло – пълен пакет 6+ козметика.

Когато обаче й махнете русата перука, свалите й грима и данъчните й вземат белия джип, ще осъзнаете, че отдолу има нещо, което на теория уж става за нещо, защото все пак уважавате, че е създание, но не си струва да се занимавате с него.

Underleague е биткаджийска игра с карти, която против на всякакви правила, работи по-добре с колкото се може повече играчи.

Правилата на играта са елементарни. Целта е да стигнете до определен брой точки – в общия случай – 30. Първият, който го направи активира последния рунд и накрая се броят точки. Всеки играч има еднакво тесте от гадове, като през цялото време ще има точно три гада, изтеглени от това тесте. Ако някой от гадовете си отиде, той веднага се замества от друг. С други думи – тук няма „тепане и демиджи“. Има два начина да ти се махне някой гад. В началото на рунда сам можеш да си смениш един от тях, а вторият начин е чрез някакъв ефект на екшън карта от чутовното тесте с екшън карти.

След като всеки от вас има пред него три гада, следва частта със залането. Всеки играч има по пет чипа, като чиповете се слагат един по един върху който искате гад (с малко изключения). Чиповете са двустранни. Можете да заложите за същество, което ще победи в битка в следващата част на играта или за същество, което ще загуби такава битка. За всеки познал чип ще теглите карта в края на хода.

Картите се използват за екшъни, но и за ресурсна цена за тези екшъни. С други думи – повечето карти изискват да изхвърлите други карти, за да можете да ги играете.

След като всеки е заложил, започва същинската част. Един по един играчите нападат с един гад по някой друг гад.

Гадовете има сила (влияние), която е различна спрямо това дали се бие през деня или през нощта. Защитникът избира по кое време на денонощието ще се бият. След това тази сила не се сравнява, а просто показва колко и какви зарове ще хвърляте. След хвърлянето на заровете вече се сравняват числата. Когато сте атакуващ можете да играете само вие и само една карта от ръката си, която може и да промени нещата във ваша полза.

Ако атакуващият победи, той печели точка, но гада му се „тапва“ – обръща се настрани и не може да бъде използван (като атакуващ или защитник) повече до края на рунда.

Ако защитникът победи, той не печели точка, но пък гада му не се „тапва“.

Разбира се, повечето гадове имат специални умения, така че трябва да имате предвид и това.

И така всичко продължава, докато играчите искат. Тоест – докато всички пасуват.

Те така…

Ако четете ревютата ми, знаете, че не обичам да влизам в детайли на правилата. Този път беше различно, защото трябваше да обоснова, това, което ще излея сега.

Underleague не работи. Знам, знам, всяка игра си има своя аудитория, но ми е трудно да видя коя е тази аудитория. Причините са няколко.

Първо – играта продължава твърде дълго, за това, което е. С четири човека се провлачва до час и половина, два. И като казвам „провлачва“, го имам предвид сериозно, защото всеки рунд ще се усеща напълно идентичен като предния. В играта няма развитие (с изключение на тук-там подобренията, които ще слагате на гадовете си). Битките са предвидими,  take-that характерът на доста от твърде счупените карти може да доведе до катастрофална мънчкин фрустрация, а фазата със залагането на чипове е просто… мъка!

Нека да поговорим за тази фаза. Underleague е биткаджийската игра, в която залагате – с това се рекламираха в кикстартър. Нека ви разочаровам аз, преди живота да е сторил това с вас. Механиката е изключително изкуствена и неудовлетворяваща. Всичко, което прави тя е да ви дава още няколко карти на ход. И това пак щеше да е окей, ако битките не бяха тооолкова предвидими. Обикновено е на 95 процента ясно кой ще спечели и е крайно очевидно на кого да залагате. А ако не си променяте често гадовете (което ще бъде случая през повечето ви игри), тогава всеки ход вероятно ще залагате на едни и същи. С други думи – фазата със залагането не е просто дълга, но и монотонна. Това, което направихме ние е да залагаме чиповете едновременно. С това спестихме поне половин час от едната ни игра.

Битките! Това уж е центъра на играта. Понеже вие избирате с кого да се биете и вече има чипове върху чудовищата, естествено, че ако искате да спечелите ще нападнете някой хилавяк и обратно. А ако след премерване на силите – един от играчите хвърля четири стенен зар, а другия шест стенен + четири стенен, шансовете са… вие сами преценете. Но дори и все пак да има някакви, тогава идва и правилото за игра на карта само от атакуващия. Разбирам, че ако и двамата можеха да играят карти, тогава това можеше да се превърне в досадно „Кансъл на кансъла“, но ако защитника няма право да се защитава, то всичко е обречено.

В игрите ни сме имали максимум по 2-3 непредвидени победи на ход.

Екшън картите са с безумен диапазон от ефекти. Някои са изключително слаби, други са крайно силни. Понеже всъщност не са толкова вида картите, но имат множество копия в огромно тесте, шансът да изтеглите всички хубави карти вие може да ви направи или счупи играта.

В тези карти има такива, които просто махат гад от някъде, независимо, че вие сте го накитили със сума ти трудно изпълними приставки. И както вече казахме – няма никакъв начин за защита…

Освен! И това се случи в една от игрите ни – аз имах всички карти за защита и си ги инсталирах върху съществата. Така до края на играта никой не можеше да ми направи нищо, което превърна геймплеят дори още по-предвидим.

Не казвам, че всичко досега е окей, но то дори не може да се сравнява с най-големия проблем, който имам с Underleague.

Всяка самоуважаваща се биткаджийска игра с карти разчита на верижни действия и извънземни комбота. В Underleague няма нито една карта, която да се обвързва с друга карта. Сякаш всяко едно умение е създадено от различен човек без мисъл как би могло да допринесе за общото благо. По този начин играта прилича по-скоро на Мънчкин, отколкото на биткаджийските игри, с които Underleague би трябвало да се сравнява.

Заключение

Underleague просто не е добра игра. Това не е изречение, което често и лесно казвам. Тук има недоразработени идеи, които биха могли да направят играта поне леко над средното ниво, но те са толкова недоизпечени и често незначителни, че като цяло ще направят преживяването ви незадоволително.

Артът и компонентите са отлични, макар и шестстенния и тристенния зар да са идентични, което е по-скоро дразнещо, отколкото истински проблем.

Истинските проблеми идват с геймплеят, който е небалансиран, тромав и протяжен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотени илюстрации
  • Добра книжка с правила

МИНУСИ:

  • Небалансирани умения
  • Протяжно дълъг и еднообразен геймплей
  • Никакво усещане за развитие по време на игра
  • Изключително предвидими битки, което прави механиката със залагането излишна
  • Механиката със залагането е излишна и без предвидимите битки

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*