Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Трябва да призная, че бях изключително развълнуван относно тази игра. Когато я получих и разгледах удивителния арт реших, че ще бъде от онези малки бижута, за които никой не е чувал, но се оказват гениални. Има доста примери с такива игри, които все още са в моята колекция – Blindes Huhn, Sponsio, SHOOT, Less, Travelin’…
За съжаление, в повечето случаи на странни малки игри се случва това, което се случи с Trash War – пълно разочарование. След като прочетох правилата си казах, че въпреки елементарните правила, все пак огромна част от забавлението ще бъде чистото тематично усещане и светкавичната игра.
Концепцията на играта е проста – играчите са си направили крепости от боклуци насред бунището и целта ви е да хвърляте колкото се може по-големи боклуци по стените на крепостите на другите играчи. Последният останал със здрава стена печели.
Играта е бърза и след като сте изиграли една-две игри можете да я преминете за около 10-15 минути. За такава бърза игра с толкова малко правила имам забележка към книжката. Обясненията са твърде много и самата книжка може да е леко объркваща с твърде многото си обяснения.
Реално тази игра можеше да мине със страничка – две обяснения.
Тук по време на вашия ход хвърляте боклук по стена на противник, след което той може да се отбранява. След това този човек може да си лекува раните (да гори боклуците, които сте им метнали по стените) и накрая самият той трябва да метне боклук по някого. С две думи – хвърляте боклуци по някого, след това този някого хвърля по когото си иска и така докато не се изтрепете. На теория е възможно играчи да бъдат изключени от битката, тъй като ходовете са на тези, които биват нападани, но едва ли ще се случи, тъй като често има рикошети, а и нямате изгода да оставате някой без шамари.
След като научите правилата цялата игра се автоматизира и изглежда почти като игра в реално време, но ето едно голямо откровение – това НЕ Е игра в реално време. И според мен – играта губи изключително от това. Тъй като тук нямате никакви избори и винаги е ясно какво да играете, можеше да се заложи на рефлексите, което само щеше да помогне за хаоса, който очевидно е търсен. Разбира се, в този случай трябва и да се променят тук-там неща. Както и да е. Не е в реално време.
Отново – на теория играта е непретенциозна и глуповата. Тип игра, която в повечето случаи бих харесал, но за съжаление забавното се изчерпва твърде бързо, колкото и да си наричат играта „хумористична“. Така е, такава е… но до едно време.
Тя започва да се повтаря след време и въпреки че има нелоша механика за часовник на играта (някои карти излизат от игра, когато са изиграни по определено време), липсата на каквито и да е решения превръща преживяването ви в безсмислено.
Не искам да хвърлям играта от тавана, да я горя или да й причинявам каквито и да е други неетични неща, подходящи за някои други, по-големи от мен ревюъри. Все пак по играта е положен труд – личи си. Но за мен – това е игра за деца на стълбите на блока (все пак е малко по-добра от Уно) или за хора, които си търсят нещо да върви с бирата в бара. И въпреки това… си мисля, че има много по-добри заглавия от това тук.
Прекрасен арт, тема и концепция… но за мен не сработи.
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотен и хумористичен арт
- Оригинална тема
МИНУСИ:
- Нямате никакви избори
- Доскучава бързо
Източник на снимките: Boardgamegeek.com
