Трябваше да уточня версиите, защото ако имате, или сте разглеждали онлайн, версията на Рио Гранде, трябва да знаете, че игрите имат известна доза разлика.
В основата са еднакви, но Равенсбургер предлага мааалко повече.
Ако не сте запознати – Транс Европа/Америка е нещо като… детската версия на Ticket to Ride, въпреки че онлайн ще откриете протиречиви мнения. Някои харесват повече Ticket to Ride, а други – този франчайз.
Едно е сигурено, Trans поредицата има 90 процента по-малко правила от ticket to Ride и е игра само от кожа и кости… като за кожата не е сигурно.
Независимо дали играете картата на Америка или на Европа, правилата са идентични, с тази разлика, че в Европа има няколко места за тунели. Тунелите не са нищо особено. Ще ги обясня по-надолу.
В началото на играта всеки играч получава по пет карти от пет различни цвята. Това са градове от пет различни зони на картата. Целта на играчите е да свържат тези градове с релси.
Преди да започне играта всеки си слага началната позиция където желае и от тук нататък може да слага релси само на места свързани с неговата мрежа.
Ето и врътката. Релсите са общи и ако един играч свърже линията си с линията на друг играч, цялата тази система от релси става обща и всеки може да продължава откъдето си иска.
По време на вашия ход слагате една или две релси. Има трудни места по картата, които изискват с двете си действия да сложите само една релса или, както обещах, ако слагате на тунел – използвате го като обикновена релси. По принцип тунелите са на места, където обичайно би трябвало да ви отнеме два хода. С други думи… има известна тактика относно това кой и кога ще сложи на тунелите.
След като някой свърже петте си града, рунда свършва и се гледа кой колко е далеч от своите цели. Ако ви е останало малко, значи ще спечелите повече точки. Играта се играе, докато играч стигне определен брой точки. Това обикновено е 4-5 рунда.
Не се притеснявайте, един рунд не трае повече от 10 минути.
И това е… цялата игра. Както виждате – вътре изглежда че няма нищо. Звучи по-скоро като играчка, като обикновена карта, върху която си строите релси.
Донякъде сте прави, но нека не подценяваме Транс системата за това, което е.
Това е игра, в която трябва внимателно да прецените кога е добре да се свържете с останалите играчи и кога да изчакате някой друг да ви свърши работата. Всичко се върти около онези „трудни“ зони. Понеже слагате една или две релси на ход, най-ефективно би било някой друг да прокопава трудните зони, докато вие бързо свързвате железопътните си пътища. С други думи – това е игра на правилен тайминг.
Добре де… малко се пресилвам. Нивото на шанс тук е огромно и може би малко хвърля сянка над каквито и да е ваши решения. Могат да ви се паднат крайно далечни градове, които сигурно нямат свързване и ако никой от другите играчи няма близка цел до вашата, вие дори няма да можете да смучете от тях.
Във версията на Равенсбургер ще откриете доста вариации. Има специални карти, които променят точкуването или пък условията по време на игра. Някои от тези условия опростяват дори повече играта, за да е подходяща за малки деца, докато други я я усложняват и добавят малко повече дълбочина. Казах малко, нека не ви хвърлям големи обещания.
Заключение
Trans Europa & America e окей семейна игра, подходяща за семейства с деца на около 7-8 години, но като нищо можете да играете и дори с по-малки, ако използвате някои от вариантите.
Да, въпреки почти никаквите правила, все пак тук-там има интересни решения и мъъъничко блъф, но според мен играта в момента е леко остаряла за пренаситения пазар.
Сигурен съм, че когато е излизал оригинала преди близо 20 години, силата на механиките са били по-влиятелни.
С други думи, играта не е лоша, но я препоръчвам само ако играете с деца. Тогава… и само тогава… може би дори е отлична.
ПЛЮСОВЕ:
- Малко, почти никакви, правила
- Бърз геймплей
- Подходяща е за малки деца
- Различни модове и вариации
МИНУСИ:
- Шансът е в особено големи размери
- Нищо особено за днешния пазар
