Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- Argent: The Consortium – великата американска Евро игра - април 28, 2015
- Купих си Smash Up, а сега какво? - април 21, 2015
- Heroes of Normandie – игра с миниатюрки … без миниатюрки - април 7, 2015
Важно е когато човек е геймър да има с кого да играе вкъщи. За моя голяма радост, приятелката ми няма нищо против да играем от време на време, а любимите ѝ игри са дедуктивните – тези, в които единият играч има цялата информация и се опитва да постигне някаква цел, а другите играчи (или играч) се опитват да разберат какво се случва и да го предотвратят. Най-известната игра в този жанр е Clue, в която играчите се опитват да разрешат убийство в едно имение като разберат кой го извършил, в коя стая и с какъв предмет.
Играта, за която искам да ви разкажа днес също принадлежи към този жанр, но според мен е най-интересният му представител и като тематика, и като геймплей. В Tragedy Looper един играч поема ролята на злодея, който се опитва да случи някаква трагедия, а останалите между 1 и 3 играчи поемат ролята на протагонистите, които се опитват да предотвратят тази трагедия … поне веднъж. Какво значи това последното ли? Ами протагонистите могат да пътуват във времето и когато трагедията се случи или когато те умрат, седмицата им автоматично се рестартира и имат възможност да опитат отново, като използват информацията, която са събрали през последния опит. За тяхно голямо съжаление злодеят също помни какво се е случило миналия път и може да се адаптира. Също за тяхно съжаление, протагонистите имат ограничен брой пъти, в които могат да „пренавият касетката“ и да опитат отново. Добрата новина е, че те трябва да успеят само веднъж – лошата е, че злодеят няма никакво желание да го позволява.
Какво представлява Tragedy Looper?
Tragedy Looper e дедуктивна игра, която се базира на сценарии. Всеки сценарий има инструкции за злодея, които описват коя е трагедията, която се разиграва, кои са подтрагедиите и какви са тайните роли на всички персонажи по дъската. По време на самата игра играчите (и злодеят и протагонистите) управляват персонажите по дъската като тайно играят карти върху тях и се опитват или да накарат трагедията да се случи, или да я предотвратят.
За елементите един по един:
Дъската – в средата на игралното поле стои дъска с 4 зони – градът, болницата, училището и храмът. Това са местата, на които се случва действието. Отстрани на тези зони стои дъската, която следи кое повторение на седмицата е, кой ден от седмицата е и дали има инциденти, които ще се случват.
Персонажите – всеки сценарий има нужда от актьори и това са те. Различните сценарии имат различни комбинации от герои, които участват в тях – дали това ще е ученикът, ученичката, лекарят, журналистът, жрицата или някой друг зависи от инструкциите на злодея. Всеки от тези герои има умение, което протагонистите могат да използват ако се сприятелят с него или нея, но всеки от тези персонажи може и да има тайна роля, която помага на злодея (сериен убиец, мозъкът зад пъкления план, култист и т.н.)
Трагедията и подтрагедиите – всеки сценарии има една централна трагедия, която указва основният начин, по който протагонистите ще загубят (да има 2 интрига в храма, да има 2 интрига върху Ключовия персонаж и т.н.) и 1 или 2 подтрагедии, които въвеждат допълнителни тайни роли или специални правила, помагащи на злодея. Всички тайни роли в играта се определят от комбинацията от трагедия и подтрагедии.
Тайните роли – всяка трагедия и подтрагедия има точно определени роли, които вървят с нея и задължително ще участват в сценария. Те дават на злодея да използва различни умения, но пък когато го прави, той дава информация на протагонистите, че дадената роля участва в сценария и кои са заподозрените.
Инцидентите – тайните роли и трагедията не са единствените неща, които се бъркат на протагонистите. Всеки сценарий идва с набор от инциденти, които ще се случат на дадени дни от седмицата (убийство, самоубийство, инцидент в болницата и т.н.), стига виновниците за тях да са паникьосани. Всеки персонаж има лимит на параноята, която може да понесе преди да се паникьоса и да започне да предизвиква инциденти. Параноята е ресурс, който злодеят може да поставя върху различните персонажи.
Картите – всеки играч има ръка с карти, които може да играе върху героите (или различни зони на дъската, но това се случва сравнително рядко). Картите изпълняват различни функции – от това да придвижват персонажите от една зона в друга, до това да им дават добра воля (сприятеляването с протагонистите), параноя или интрига (ресурс, който злодеят използва, за да случва основната трагедия). Повечето карти могат да се използват всеки ход (ден от седмицата), но някои по-силни такива могат да се използват само по веднъж преди рестартирането на седмицата.
Как се играе?
Играта започва с избиране на сценарий от злодея (който казва колко е дълга всяка седмица и колко рестартирания има тази игра) и разпределянето на съответните персонажи по таблото. След това започва първият ден на първият „лууп“. Всеки ден злодеят поставя три карти на три различни персонажа/локации, след което всеки от протагонистите поставя по 1 карта на даден персонаж/локация. След като 6-те карти са поставени те се откриват и се изпълняват. След това злодеят има право да използва уменията на скритите роли, а после протагонистите могат да използват уменията на персонажите, с които са се сприятелили. Тогава идва времето на инцидентите (ако има такива за дадения ден) и най-накрая денят свършва и започва новия. Ако по време на седмицата злодеят успее да изпълни условията на трагедията или протагностите умрат, те губят. Ако накрая на седмицата злодеят не е успял да направи нито едно от двете неща, протагонистите печелят! Протагонистите могат да спечелят и по още 1 начин. Ако накрая на играта могат успешно да назоват тайната роля на всеки един персонаж, те автоматично печелят независимо от резултата преди това. Затова злодеят трябва да играе така, че да не издава ролята на всичките си агенти.
Как могат играчите да разберат какво се случва?
Всеки път когато играчите изгубят, те получават информация. Начинът, по който са загубили им казва в коя трагедия може би се намират, а ролите, които злодеят използва им подсказват коя трагедия и подтрагедии най-вероятно са в игра. От там, играчите могат да предположат кои други роли се крият зад персонажите и да се опитат да предотвратят условията, нужни за случването на трагедията.
Заключение
И аз, и приятелката ми много харесваме тази игра. В гейм кариерата си съм се сблъсквал с Clue и с Letters from Whitechapel като други представители на този жанр, но Tragedy Looper твърдо си заема първото място в класацията ми за дедуктивни игри. Позитивите и негативите накратко:
+ елементарни правила, но огромна дълбочина на играта
+ темата е мрачна и въвличаща
+ дедукциите се случват по много направления – каква е трагедията, кои роли са в игра, кой персонаж коя роля е и т.н.
+ ако се играе от отбор протагонисти изисква много прецизна работа в екип и солиден план
+ злодеят има най-различни начини да случи трагедията си, но пък трябва да внимава кои роли разкрива, което прави играта доста трудна и за двете страни
+ има различни фенски сценарии, както и не е трудно всеки да си прави собствени
– арт стилът е аниме (заради японските корени на играта), което може да не допадне на всички
– отделните сценарии не могат да се преиграват от никой, който ги е играл, защото вече се знаят трагедиите и ролите, които участват
– играта идва с 10 сценария, а след това трябва да се използват фeнски или собствени такива, които трябва да се проверят за баланс – може да бъде направен неспечеляем сценарии, който няма да е забавен за никого
Това е от мен за тази седмица. До нови срещи и не забравяйте да се забавлявате докато подреждате пъкления си план!
