събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Total Party Kill – Дънджън Кроул с карти, направен както трябва!
Total Party Kill – Дънджън Кроул с карти, направен както трябва!

Total Party Kill – Дънджън Кроул с карти, направен както трябва!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

За мен това е най-голямата изненада за миналата година. Жалко, че не я бях играл преди да запишем най-добрите игри за 2017. Ако не сте слушали нашите „настолни оскари“ с Ицо от BoardDelights, можете да кликнете отдолу…

Най-добрите настолни игри за 2017

TPK е термин от ролевите игри, според който гейм мастъра изтрепва всички герои и всичко свършва. Няма да навлизам във философската част дали това е етичен начин на игра или не, въпреки че имам известен опит с ролевите игри. Няма да го правя, защото днес ще говорим за една напълно самостоятелна игра с карти, симулираща класически дънджън кроул.

Не тичайте далеч обаче, защото има много неща, които TPK върши правилно… освен заглавието. Не казвам, че е лошо, но ако се опитате да намерите играта в гугъл, успех.

Създатели на играта са NoLands Productions, които може да не са спецове в създаването на класически настолни игри, но отдавна са на пазара с авторски комикси и ролеви игри. Освен това определено са мастъри на илюстрациите, защото те са просто върха. Вярно е, темата е абсолютно клиширана и позната, но артът изпъква от всяка една карта. Той е в комиксов стил, точно както и всичките им творби, които можете да намерите онлайн.

Наскоро имах опит с друга картова игра, която се опитваше да симулира дънджън кроул – Beyond Nexus и се опарих в „Meh” изпълнението на създателите. Дори успях да си създам предразсъдък, че картова версия на такъв тип игра просто не може да съществува.

За щастие, TPK ме опроверга с качества, които на теория не би трябвало да работят. Това е игра със сума ти тестета, много текст, много „take that” и дори безброй „кансъл на кансъла“ моменти. Това звучи като нещо, от което бих избягал с момичешки писъци без дори да търся обувките си.

Добре, и друг път съм споделял за игри, които не би трябвало да ми харесат, но ми харесват. Ако обаче направя класация за такива игри, определено TPK би заела челното място.

В тази игра всеки играч разполага със собствено тесте, като тестетата тематично представляват някаква форма на класически фентъзи стереотипи – джуджета, елфи, магьосници и хора. Освен джуджетата, другите наистина бегло наподобяват класиките, като остава само привкус.

Всеки играч ще тегли от тези тестета, като в ръката си ще добавя и от други места – магии, артефакти и наемници.

Целта е всеки да си подготви и състави най-добрата групичка, която ще завладява територии. Групичката е от трима човека (в повечето случаи), а играта е изцяло състезателна.

TPK се развива в куп фази, като без да навлизам в тях ще ви споделя, че не са толкова сложни.

Важното е, че по време на първите няколко, вие ще си изграждате „партито“, ще екипирате хората, ще вдигате нива на единиците и столицата си (Да, има и вдигане на нива) и ще зареждате с магии.

Ресурсите, с които ще пращате са два – злато и руни, като почти всяка карта има написана стойност и на двете, написани върху нея. Така играта ефективно с превръща в „мултиюз“ карти тип. С други думи, винаги ще имате тежки избори – дали да си купите нещо скъпо, или да си запазите друго, но което може да се изплати.

След като сте си направили „партито“, един по един имате възможност да решите дали искате да ходите да трошите гадове и да събирате артефакти – демек „рейд“. Ако пасувате е следващият играч. Първият, който реши, че ще ходи избира една от предварително сложени локации. След това останалите могат или да пасуват или да тръгнат към същата локация. Ето и врътката. Само една групичка може да отиде на локация. Затова всички решили да ходят се сбиват.

И тук идва месото на играта. Всяка единица има сила и умения, които зависят от нивото, на което е единицата. Освен това играчите имат магии в ръката си. Първият, който играе хода си по време на битка е играчът с най-малко видима сила. Той играе карти и използва умения, докато реши, че иска да спре. Целта му е да вдигне силата си колкото се може повече. След това е следващият играч и така, докато всички са имали възможност. Накрая се сравнява силата и който има най-много – печели битката. НО! Независимо дали сте победител или победен, вие претърпявате загуби. Предимството на победителя (освен, че ще ходи на рейд) е, че определя какъв тип загуба всеки ще претърпи (включително и той). Загубата може да е или загуба на ниво или на цяла единица.

След това, победителят събира каквото му е останало и е време за сериозен бой на локацията. Всяка локация пристига с определен брой случайни гадове, които не се знаят предварително. Един от играчите взема гадовете и играе битка с победителят по същия начин като преди малко.

Трудно се печели локация от първия път. Вероятно ще можете да потрепете малко, но ще останат гадове. Възможно е и да се изтрепете взаимно с тях, но да не спечелите локацията и следващият път тя ще бъде празна.

Защо е толкова трудно? Ами защото цялостният победител е играчът, който спечели две локации.

Може да ви звучи лесно, но играта продължава около час, а може даже и два, ако това ви е първа игра.

В TPK има много четене и още повече свикване. Трябва да опознаете фракциите, за да знаете точно как работят, тъй като всяка си има собствено усещане и безкрай комбинации между умения и магии.

Какво толкова ми хареса в играта? Абсолютно всяка карта е счупена. Всички умения са крайно интересни и комбинират с други карти по готин начин. Да, има някои директно гадости и доста take that, което може да е кофти, особено ако нямате защита… защото може да ви унищожат единица, която сте си хвърляли три дена пари да подобрявате… но съм готов да го преглътна, тъй като така се освобождава място за дори по-силни комбинации.

Притеснението ми беше, че с толкова много четене и хиляди умения и нива, играта трудно ще се следи. Оказа се, че не е така. Дори с 4 човека се свиква с уменията на другите играчи, тъй като те са интуитивни и изграждат нещо като мини двигател. Ако направите перфектната машина, трудно могат да ви спрат… поотделно. В тази игра определено има ефекта на „Бой по лидера“, защото един човек лесно ще отблъснете, но цялостен хейт… ще ви загроби. Пак казвам – за ход-два. Ново „парти“ се строи бързо.

Имаше коментар, че си личи, че компанията не е правила никога игри и че вероятно не играе много настолни игри. Не мога да знам колко са опитни играчите, но дори и да е така – това не значи, че не могат да произведат хубаво творение. Малко е вероятно, но не е невъзможно. Пример – Splatter’s SHOOT – игра, чийто дизайнер тръби, че изобщо не играе настолни игри, а вижте какво прекрасно средство за кеф е изобретил.

Заключение

Total Party Kill работи. Не просто работи – това е една от най-добрите игри за 2017, за мен. В топ 10? Не знам. В топ 20 – със сигурност. Трябва да имате предвид, че в моята компания се прие разнородно. Някои я харесаха, други я заобичаха, трети не искат повече да я виждат. Да, TPK звучи като тромаво нещо, звучи като неловка мешавица, звучи дори като пълна каша. Но както се пее в една анимация, която се налага да гледам 20 пъти в седмицата – „Всеки понякога е пълна каша“. А понякога пълната каша отговаря на нашите хаотични изисквания.

Total Party Kill е фантастично преживяване, поне за мен. Да, тя не предлага нищо ревлюционно, но всяка една карта е толкова уникална и силна, че можете да се привържете към нея и всяка игра да се чудите как да я комбинирате с друга карта следващия път. Илюстрациите са феноменално добри, а усещането за дънджън кроул го има, и то на високо ниво.

Ако сте свикнали с моите странни прищевици, бихте оценили това оригинално заглавие. Ако обаче имате съмнения за играта, вероятно имате основание. Ако можете – пробвайте я преди да решите дали да си я купите. Хубавото е, че цената е добра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Удивителни илюстрации
  • Задоволителни решения и ходове
  • Тематичен геймплей
  • Огромно разнообразие от комбинации
  • Счупени умения

МИНУСИ:

  • Много четене
  • Продължава малко повече, отколкото би трябвало
  • Огромна доза Take-that
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.