Site icon Big Box Gamers

Топ 10 настолни игри за 2018 и от мен – Деян от Big Box Gamers

2018-та беше изключително силна година и въпреки че нямаше чупещ класациите хит се наситихме с огромно количество леки до средно тежки достъпни игри – игрите на бъдещето в нашето хоби.

Заради тази масова вълна от игри без тежест, когато се появи нещо мъничко по… солидно откъм правила, то правеше впечатление на нас геймърите

Преди да започна да ви изброявам листа с игри, трябва да знаете, че това е най-гъстата ми година и съм играл десетки игри, може би достигащи сто – и всички от 2018-та. Освен това, в листа съм включил игри, които според BGG са от 2017, но на практика са видели бял свят (поне в Европа) през 2018.

Тук липсват игри, които очаквах със сигурност, че ще влязат вътре, но като си направих сметката, просто няма място за всичко. А това са страхотни игри! За пример, не съм вкарал нито една парти игра, а Just One и особено Operators са феноменални попадения. В листа за малко да влязат и Silk, Drop It, Railroad inк, Pictomania, Hexpanse, Time Barons (Second Edition), Feudum, Santa Maria и Luxor. Те можеха съвсем достойно да се наредят в топ 10, ама ко да прайш. Подозирам и че Root дори имаше шанс, но копието ми се бави няколко месеца, а до този момент успях да я пробвам само веднъж и то с грешни правила.

10

Rise of Queensdale

Играта беше тотален хит в моя дом, като огромна част от заслугата се дължеше на рязката фенщина от страна на прекрасната ми съпруга, чийто вътрешен геймър се показа с все сили и доминантен хъс – нещо, което беше се скрило последните месеци. Като изключим субективния фактор, Rise of Queensdale е солидна евро игра и със сигурно най-добрата от „Legacy” системата, която съм играл.

Ревю: Rise of Queensdale

9

Altiplano

За съжаление, нямам ревю на тази игра, защото нямам ревю копие и колкото и неприятно да звучи, прес копията има приоритет пред всичко останало. Altiplano ми беше подарък за рождения ден от приятелите ми геймъри и въпреки че на доста от тях тя не им харесва, то те със сигурност са уцелили извратения ми вкус. Ще го кажа така. Вече нямам Orleans.

8

Cat Lady

Тази елементарна филър игра ме изненада не само с хитрия си геймплей, но и с оригиналния си свеж арт и хумор… а аз дори не съм фен на котки. Cat Lady измести Travelin’ и Drop it от класацията.

Със сигурност това е една от най-добрите игри на AEG тази година. Но не най-добрата.

Ревю: Cat Lady

7

Q System

Тази година потънахме в искейп руум игри и е трудно да се измъкнеш от стадото (Unlock, Deckscape, Exit, Escape Room: The Game и още сума ти подобия). Освен това, на пазара се появиха и няколко големи детективски игри, сред които Detective и Chronicles of Crime. В мен има лека умора от искейп руум игрите и нямаше как да сложа която и да е в този лист, а от детективските съм играл така нашумялата Chronicles of Crime. Играх три случая и въпреки че играта е добра, не мисля, че може да се сравнява с миниатюрните тестенца на Q системата и в частност Sherlock поредицата. Това е огромен хит в малка кутия и трябва все повече хора да чуят за него. Няма да се уморя да ги препоръчвам.

Ревю: Q System

6

Chimera Station

Да, всички сме виждали ревюта на играта от 2017-та, но тя на практика стигна тук тази година. Така че я броя за ново попълнение и не ме интересува. И без това обичам факлите и развалените яйца.

Chimeta Station пристига с огромен брой пластмасови играчки, които си ги сглобявате на различни нива и въпреки заблудата това творение клони към тежко евро (но не най-тежкото в този лист) с достатъчно мислене, че да ви опържи мозъчетата. Комбинативността и сложните пъзели, които трябва да решавате тук са нещото, което ми пръска ушите отвътре навън всеки път щом се сетя за нея.

Ревю: Chimera Station

5

Scarabya

Тази година Blue Orange Games имаше три хита, като за Scarabya сякаш се говореше най-малко. Играта беше обявена от повечето ревюъри за посредствена, поради причината, че прилича на Уве Розенбъргските тетрисови игри. Казах го в ревюто си, казвам го и сега – това е втората най-добра на Уве Розенбърг, която не е на Уве Розенбърг (hint: Първата също не е негова).

Ревю: Scarabya

4

Carpe Diem

Страхотен хит от Stefan Feld, който ако не приличаше на пингвинско гуано, можеше да стигне дори по-високо в този лист.

Дизайнерът не е загубил моджото си и продължава да прави познати хитове, като само леко сменя някои неща. Аз съм фен бой!

Ревю: Carpe Diem

3

Gaia Project

Ето това е вторият подарък, който получих от геймърската ми група и аз мигновено се влюбих в него. Никога не бях играл Тера Мистика и търсих възможност да го направя, но вече нямам причина. Доколкото разбирам това е по-чиста, но едновременно с това по-дълбока и определено по-добре изглеждаща игра.

Със сигурност Gaia Project е тежка игра, която оставя сериозни мозъчни щети, но самите правила са толкова елегантни и логични, че трудно се забравят. Гениална игра.

2

Azul

Правим обратен завой и стигаме до мъгълите в хобито. Аз обичам пъзели, много пъти съм го повтарял, а Azul е чисто и просто един пъзел… за чието завършване трябва да се борите с опонентите си. Играта е чиста, изпипана, изтупана и прошнурована – готова за масовия геймър, и не само.

Играл съм я с геймъри, играл съм я с хора, които никога не са играли игри, играл съм я дори и със сина ми. Тя е хит всеки път. Обожавам я.

Ревю: Azul

1

War Chest

За тези от вас, които следят ревютата ми, това не е никаква изненада. Тръбя за War Chest още преди да я бях пробвам. Бях убеден, че ще ми хареса и я заобичах още повече, когато разбрах, че тя работи еднакво добре както с двама, така и с четирима. А компонентите са мамата си джаз. Имам ревю – имам лиги.

Ревю: War Chest

Exit mobile version