Не знам откъде да започна с тази игра. Фен съм на странните игри, но дори и аз не съм сигурен, че мога да я опиша адекватно.
Ако искам да бъда референтен, може би бих казал, че това е Jenga(но не точно) с контрол на територии (но не точно), с фрустриращото усещане на дебелопръстието от Meeple Circus… но не точно.
Това е японска игра, окей? Нещата в Япония са просто, защото така. Няма нужда да ги обясняваме.
Tokyo Highway беше популярна игра в Есен, но аз така й нямах време да й обърна нужното внимание.
Месец по-късно обаче интернет беше залян от мнения за нея, защото тя определено предлага различно преживяване.
Версиите на играта са две – първото издание се появи в малка кутийка и беше само за двама играчи, а второто идва не само с комплект за 4 човека, но и няколко допълнителни колони, които да служат за пречки по време на игра.
Сега. Вижте тая картинка.
Нещо такова ще правите и в Tokyo Highway.
В основата TH е игра за ловкост, макар и това да не изглежда така първите един-два хода.
Всеки играч има 20-30 дебели пулчета, които ще трупа едно върху друго, за да издига колони, както и 10-15 плоски пръчки, напомнящи пръчки от сладолед, които ще поставя върху въпросните колони.
Всеки играч започва с един предварително построен път – от масата до първо ниво колона (само с едно пулче). Върху този път поставя свой цвят микроскопична количка. Спокойно, играта идва с пинцети. Ще имате нужда от тях. Много!
Имате по десет колички. Целта ви е пръв да си поставите всички колички.
Когато е ваш ход, вие продължавате пътя си от последната ваша колона. Можете лесно да проследите пътя до началната ви количка. Условието за поставяне на път е да го сложите върху нова изградена колона, която е с едно пулче по-ниска или с едно пулче по-висока… освен ако не използвате едно от трите си жълти пулчета. Тогава нямате ограничение във височината.
Ако след строенето, този път минава над най-високия до момента път и този път е на друг играч, вие си поставяте количка.
Ако минава под най-ниския до момента път на друг играч, пак поставяте количка. Ако изпълните условието няколко пъти – поставяте няколко колички.
С други думи – тук целта ви е постоянно да се мотаете около пътищата на другите.
Лошата новина е, че всичко е толкова малко, тясно и нестабилно, че е невъзможно да изиграете игра без да бутнете нещо. Да. Исторически и статистически е невъзможно. Проверих го. Изчислих го. Измислих си го.
Tokyo Highway не е особена дълбока откъм избори. Обикновено е очевидно къде трябва да строите, за да сложите най-много коли. Но… ще го направите ли? Това е най-тънкият момент – колко точно рискован ход сте готов да направите?
Ако съборите части на другите играчи, трябва да ги вдигнете обратно и да дадете на тези играчи същите части, но от вашия резерв. По този начин, на теория, бихте могли сами да се изкарате от игра, ако събаряте твърде често.
НО! Както казах, това е само на теория. Защото според правилата, в тази игра има само един победител. Бих могъл да се съглася, донякъде, защото половината ни игри са свършвали по този начин. Другата половина обаче един играч е събарял толкова много части, че е практически невъзможно да помните кое къде е било. Проверих го. Изчислих го. Да.
Дори и да успеете да си спомните кое къде е било, ако вие сте съборили всички тия чаркове, ви гарантирам, че настройката ви ще е на ниво „А, фък ит. Айде отначало“. С други думи, Tokyo Highway има или един победител, или един загубил.
Но това не е проблем, тъй като геймплеят не продължава повече от 15 минути. Понякога сетъпа е по-дълъг.
Преди да завърша трябва да ви споделя, че има огромна разлика в преживяването между това да играете трима или четирима и това да играете само двама.
При трима и четирима геймплеят става по-хаотичен, тъй като е по-лесно да слагате много коли наведнъж и често играта ще продължава само три-четири завъртания. Да не говорим, че моментът с „единия загубил“ може и да фрустрира този, който в момента е най-напред. Не. Играта не е лоша с толкова играчи, но просто си личи, че дизайнът винаги е бил насочен към дуелна форма.
При двама всичко е различно. Първо – ако съборите всичко, тогава просто другият е победител, а подготовката за игра не трае повече от минута. Освен това решенията ви са по-значими, защото можете да прецените какво искате да правите два-три хода по-рано.
Заключение
Tokyo Highway е уникална игра. Това може да се каже със сигурност. Тя комбинира елементи за ловкост, тактическо мислене и push your luck механизми. Звучи като нишова игра и въпреки че има хора, които със сигурност биха я отбягвали, мисля, че това е игра за широката аудитория. Причината се крепи в елементарните правила (5 годишният ми син е равностоен съперник) и бързия геймплей, като не се дава и намек, че това е детска игра. Не. Tokyo Highway си е отлична филър игра, която може да се играе и от деца.
Препоръчвам я жестоко… само не очаквайте особено дълбоко нещо. Това е просто… забавление с мъничка доза тактика и често по-голяма доза фрустрация. Игра за ловкост е все пак.
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични дървени компоненти
- Елементарни правила, които се разбират и от деца
- Бърз геймплей
МИНУСИ:
- За някои може да бъде фрустрираща
- Вариантът за трима и четирима е под въпрос
Можете да си осигурите това бижу от магазина на нашите партноьори от Time2Play.
