Значи… квото и да говорят хората, зомбитата винаги ще са си хит и клише-неклише никога няма да ми писнат като тема. Харесвам си и B-Movie-тата със зомбита и новите простотии със зомбита. Дори и не съм се отказал от прогресивно деградивния The Walking Dead.
По същия начин и съм с игрите със зомбита. Не само че нямам нищо против тях, но и дори изпитвам кеф от атмосферата. Last Night on Earth все още е една от любимите ми игри. Виж, викинги и самураи? Meh…
Tiny Epic Zombies вече получи куп позитивни ревюта в интернет и на теория всичко звучеше толкова добре, че вече бях резервирал, изчистил, измел и декорирал специално място на секцията ми за този бъдещ постоянен жител в моя дом.
Добре че не предплатих твърде много наеми напред…
Стойте с мен. Играта не е лоша. Просто не е това, което исках от нея.
На първо място (и това важи за всички от последните Tiny Epic игри) – играта е ненужно малка. Разбирам, че това е маркетинговата продажна точка на поредицата, но от гледна точка на заемане на място на масата ви, че дори и откъм геймплей, в това няма никакъв смисъл.
Сетъпа на Tiny Epic Zombies е тегав, тъй като трябва да се разделят сума ти неща и да се поставят изнервящо дребни токъни къде ли не. След като наредите всичко обаче, ще осъзнаете, че тази игра си заема място. С други думи, ако скриете кутията, гостите ви никога не биха познали, че това е Tiny Epic нещо си, може би освен по микроскопичните компоненти… които са страхотни между другото.
Това е една от двете игри на компанията засега, които използват системата с Itemeeples. Те са малко по-големи от стандартните мийпълчета, но с дупки под мишниците. Там се слагат оръжия и предмети, които ще се сдбобивате по време на игра. Предметите са тематични, детайлни и отново – микроскопични. Ако имате нерви и тънки пръсти, може и да ги оцветите, защото са в подходящ за целта бял цвят.
Дори и да не ги оцветите обаче – със сигурност създават на играта ви дълбока козметична тематичност, която малко подобни игри успяват. Наблягам на „козметична“.
Артът по картите също е изумителен. Цялата визия, макар и дребноскопична, е изпипана.
Най-силната страна на Tiny Epic Zombies обаче е нейната преиграваемост. По начало имате най-различни модове – кооперативен, състезателен, един срещу всички кооперативно, един срещу всички състезателно.
След това – всяка игра използва три различни цели, които оцеляващите трябва да постигнат. В играта има цели 9 (двустранни са, заради различните модове) и всеки път ще теглите 3 на случаен принцип.
Има още!
Картата, която ще строите е на случаен принцип, като двустранността на самите карти голям размер със стаи дава още не знам си колко си там си разнообразие си.
Има. ОЩЕ.
В кутията има цели 14 оцеляващи, а всяка игра ще си избирате по един. Всеки има собствени умения.
И да. Има ОЩЕ!
На гърба на всеки от тези 14 оцеляващи ще откриете негова зомби версия с нов комплект от умения. Когато играете срещу зомби играч, този играч използва едно случайно зомби и в процес на играта може и да се сдобие с още, което му дава възможност за безкрайни комбинации, особено като се има предвид, че зомби играчът използва система за вдигане на нива.
Tiny Epic Zombies използва всичко от аресенала на зомбитата – бухалки, резачки, гранатомети, че дори мотори и полицейски коли в мола. На теория тук има всичко, което заклетите фенове на абсурдните зомби филми биха харесали. НО!
За съжаление, повечето от тези неща са само „козметични“. Геймплеят, в повечето случаи“, е крайно абстрактен до етап, в който се превръща в съвсем очевиден пъзел. Особено ако играете кооперативно, и то без зомби играч.
В тази игра не можете да взаимодействате директно с другите играчи, дори и да играете състезателно, но поне можете да се борите за оптимални ходове и да сте първи в целите, което в някои случаи може доста да разбърка гърнето с интриги.
Проблемът е, че много от механиките не са интуитивни и отварят път за решаване на пъзели, а не за фрас-бум-ихаа-баси-якото, което е най-очакваното нещо от зомби игра.
Зомби играчът има готини умения, но самият начин по който се движат зомбитата е… никакъв. Всъщност тук зомбитата не се движат. Тук се появяват нови зомбита в редичка и като пъзел се опитват да стигнат до щаба на оцеляващите, за да им изпапат вкусните мозъчета.
Не ме разбирайте погрешно – това Е тактическа механика, която позволява хитри ходове, но просто ограбва от удоволствието да извадиш някое друго чревце. Странно е, защото зомби играчът в Last Night On Earth сякаш често има по-малко избори, но пък кефът там е по-голям… Предполагам се дължи точно на това безумие, което търся в подобни игри.
Движението на оцеляващите обаче е още по-пъзелово. От една страна ходовете са интересни, задоволителни, комбинативни и никога няма да чувствате, че не можете да направите нищо, от друга страна са абстрактизирани от иконките на картите и мин-максването на движението. „Стъпвам тук, това ми дава още движение, стрелям тук, това ми дава бонус за това, дърпам се тук…“ и така нататък. Да, понякога има готини тематични благинки с някои оръжия, но в повечето случаи – вие не влизате в роля, а се опитвате оптимално да изтактизирате рунда. Пак – не казвам, че е лошо. Просто не търсих това.
За съжаление кооперативният мод не прави нищо, за да адресира проблема с алфа играчите и е съвсем възможно един играч да командва останалите, защото (и тук идва основен проблем за мен) почти винаги има един правилен оптимален вариант за ход. С други думи – винаги има едно решение на пъзела и ако някой го види преди вас – вие сте направо длъжни да го спазите. Това ограбва от ролевото усещане и удоволствието да смачкате малко вмирисана разпадаща се плът.
Да, в играта има хвърляне на зар, но той не предлага особено голямо вълнение, защото вие винаги убивате зомбитата, просто трябва да внимавате дали и колко щети ще поемете след това.
Заключение
Не искам да принизявам играта повече, защото тя не го заслужава. Tiny Epic Zombies има хитри механики, които предоставят на играчите гладко преживяване и стимулиращо мозъка решаване на пъзели. И ако преживяване траеше колкото пише на кутията – 30 минути, щях да преглътна липсата на УАУ моменти. За съжаление тези 30 минути са далеч-далеч от истината. Вероятно с двама или трима играчи това е така… само при положение, че това им е 15-та игра, но за мен Tiny Epic Zombies си е поне едночасова игра, като първото ви изиграване вероятно ще бъде и повече.
Компонентите са на високо ниво, макар и да са микроскопични, артът е феноменално добър и на теория – тематично създателите са наблъскали всичко, от което зомби маниаците (като мен) биха искали да видят вътре. Вариациите и разнообразието са в чутовно количество, така че нито една игра ще се усеща като предната.
Аз имам само един проблем с играта и това е, че тя е по-скоро решаване на пъзел, отколкото бой със зомбита. Да, странно оплакване, предвид това колко обичам пъзелите, просто… това са зомбита! Искам да ги ритам, не да играя шах с тях!
ПЛЮСОВЕ:
- Удивителен арт
- Темата извира от предните две точки
- Страхотни компоненти (особено Itemeeple-ите)
- Безброй модове и вариации, предлагащи огромно количество разнообразие
МИНУСИ:
- Въпреки тематичните компоненти, играта се усеща абстрактно
- Продължава двойно по-дълго, отколкото би трябвало
- Това, че е Tiny само пречи на играта
