неделя, септември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Tikal – иманярска настолна игра
Tikal – иманярска настолна игра

Tikal – иманярска настолна игра

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Маите са много интересно племе – много различни религиозни нрави, многобройно население, много интересна архитектура, летоброене (помните ли майския календар, с който през няколко години ни плашеха за края на света? :D). Били са много развити в ръчния труд и имат много на брой златни орнаменти и съкровища, вече разпръснати по целия свят от иманяри и музеи. И въпреки това, когато испанците решават да завземат техните земи, маите оставят междуособиците и наивността да ги подведат , след което се получава един погром от страна на испанците с шепа хора (били са близо 600 човека, а маите са били поне хиляда пъти повече). Все пак, за такива диваци каквито са били маите тогава, испанските пушки са били много страшно и непознато нещо!

 Tikal

Tikal (на български Тикал) е може би най-известната архитектурна находка от времето на маите, руините на цял град от древността. Предполага се, че както и всички други големи открития на древни находки, и тук става въпрос за древен град, който е бил столица и притежава гробница с останки на много от майските владетели ( или владетелите на маите, за тези които не ме разбраха). Но не за това искам да говорим.

Да, има настолна игра Tikal! Да, интересна е! Да, има разкопки! Не, победителя не печели истинско злато в края на играта!

Идеята на играта Tikal е вдъхновена от този град, изникнал след векове под земята, от неговата архитектура, съкровища и уникалност. В играта ще бъдете водач на археологическа експедиция, ще копаете и откривате нови неща, ще крадете откритията на другите играчи и ще ги провъзгласявате за свои. С две думи, доста реалистично са описали археологията напоследък.

pic746764_lg

 Какво представлява?

Първо, искам да кажа, че играта е доста приятна. Не включва кой знае какви механики и кой знае какви специални действия по време на игра, но това което е под кутията работи добре заедно. Може да се каже даже неочаквано добре. Движението по картата, слагането на плочките, извършването на изкопните процедури, всичко е толкова лесно за ориентиране, че играта оставя усещане за игра, която спокойно можеш да играеш с нови хора или с малки деца (но достатъчно големи, за да не глътнат някой археолог от любопитство).

Както и да е, малко за идеята. Всички сме археолози и се стремим да открием възможно най-ценните артефакти и руини, възможно най-много, възможно най-бързо (състезание за слава с други думи). Тематично играта много добре пасва на механиките, като в част от случаите тичате из гората, за да отидете и да вземете някоя огърлица, а в други случаи стоите без да мръднете на върха на храма, който разкопавате, само и само някой да не ви го завземе. Играта се печели с точки и приключва когато разкриете всичко по картата (или поне сте имали възможността да го направите),тоест когато се сложи последната модулна шестоъгълна плочка на последното свободно място на картата. А до тогава, хаос. Много хаос.

Компоненти

След като миналата игра обра моите овации за компоненти (за Jamaica говорим), мога да кажа, че тук нещата са една идея по-недовършени. Не че не ми харесват компонентите, хубави са като цяло, просто тематично не се връзват едни с други. Имате много готини картончета за етажите на храмовете, които никнат като разкопавате руините, имате хубава, красива карта и човечетата ви са… дървени призми. Началника на вашата експедиция се различава от другите с това че… е по-голяма дървена призма. Ами не ми харесва, ама какво да се прави. Лесно е да се сравнява с новите игри по компоненти и да се казва, че е по-зле от тях обаче тази е на 15 години! Със сигурност когато е излязла това е било едно от най-добрите неща, които е могло да се направят. Или поне така се надявам. Щеше да е готино да имаш човечета на експедицията, а не някакви неодушевени, дори и във въображението, предмети. Щеше, ама не е. 

 Всичко си пише на картончето

Това е една от игрите, за които казвам, че всичко си пише на картончето, защото наистина е така. Всичко си пише, стига да можеш да го разбереш. С нови хора винаги е трудно, понеже  нещата на картончето за тях нямат никакъв смисъл и гледат само някакви шарении и числа, които незнайно защо са изрисувани едно до друго, едно под друго, или едно в друго игра. На втората вече половината разбират, на третата почти всички. Малко е като математиката, повторението е майка на знанието и трябва малко да се раздвижи въображението и дизайнерските разбирания за да се стигне бързо до същността на идеята. А тя в случая е.. ами написали са ви всичко което можете да направите, било то по странен начин. Заради това често казвам „Хубаво е че няма никакъв текст, ама не съвсем.”

pic242675_lg

Играе се сравнително бързо!

Това е може би най-хубавото качество на играта, освен интересната тема. Това да можеш да изиграеш една игра по-бързо отколкото си очаквал е нещо което е голям плюс за настолна игра и може да те накара да поиграеш пак скоро. Очакванията ми бяха играта да се играе доста мудно и скучно, понеже някои хора са го написали по форумите, но се оказа приятна изненада. Дори времето, написано на кутията, не е много обективно и честно казано при 120 минути – написани на кутията, играта излезе около 90. Това е нещо, което при повечето игри е насочено в обратната посока. Ако това много ви впечатли, затаете дъх защото идва най-впечатляващата част, а именно че…

Играта е скучна!

Не претендирам да съм играл играта много, но от опита, който имам мога да кажа, че играта е скучна. Може би това е базирано на мои пристрастия към други игри, с които я сравнявам. Може да не съм бил в настроение като я играем, но е факт, че играта, въпреки интересната тема, някак не се възползва максимално добре от нея. Механиките работят добре, без съмнение, компонентите са готини в по-голямата си част, но нито ти е кой знае колко весело докато играеш, нито запомняш играта после и разказваш на някой за това колко ти е била интересна. Просто ми се вижда посредствена, не в най-лошия смисъл на думата, но в достатъчно лош.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мога да кажа, че играта е приятна, но лично мен не ме грабва. Компонентите са горе-долу добри, изиграването е горе-долу весело, играта има горе-долу добри механики. Като цяло… играта е горе-долу добра. Разбира се, не ангажирам никого с мнението си, но според мен от новите игри има доста по-качествени заглавия, които могат да се изиграят за същото време, както и доста по-красиви и по-весели.

Хайде да не съдим прекалено строго. Според мен играта е добра за времето си на производство, има интересни елементи и е занимателна, приятна е на външен вид и има интересна тема. Ако не сте играли от новите, по-динамични и пристрастяващи игри, спокойно можете да играете Tikal докато си пиете чая или четете сутрешния вестник и да сте доволни от това. Без съмнение. 

Защо бих я препоръчал:

  • Много хубава и интересна тема
  • Приятни компоненти
  • Хората без опит могат да се справят по-добре от тези с опит
  • Играе се бързо
  • Чел съм книги за маите и имам малко пристрастия по тази тема

Защо не бих я препоръчал:

  • Компонентите можеше да са по-добри
  • Играта е малко постна и скучна
Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*