понеделник, април 24, 2017
Заглавна страница » КНИГИ ИГРИ » Тихото Училище – зомбита, руски алкохол и инфантилизъм
Тихото Училище – зомбита, руски алкохол и инфантилизъм

Тихото Училище – зомбита, руски алкохол и инфантилизъм

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Отдавна не бях писал ревю на книга-игра, всъщност от месеци дори не бях чел такава… освен… (кашлюк)… моята…

За съжаление, така се случи, че първата такава книга, която попадна в ръцете ми благодарение на Ал Торо и сдружение „Книги-игри“ беше Тихото училище.

Ще се опитам да бъда кратък с това ревю, защото, първо се опитвам да бъда минимално негативен, а тази книга успява да ме провокира… Второ, ще ми се отделя повече време в правене на „Евала“ на новото Призвание Герой 3, което този път надмина себе си. Но за него в друга статия.

 Малко предистория

Тихото училище е от руския автор – Роман Островерхов и е заела пето място от 25 във форумен руски конкурс през 2013. Според екипа на сдружение „Книги-игри“, това, че е чак на пето се дължи на някакъв въведен критерий на конкурса, който не определя Тихото училище като подходяща книга за детска аудитория

Не знам дали това е така и какви са книгите след Тихото училище, но това дали тази книга е подходяща за деца… е най-малкия й проблем.

Историята в Тихото училище е проста – Протагонистът Константин Сухов, срамежлив интелектуалец, е учител по история. Една сутрин, след тежък за главата пиянски диспут с негов колега се събужда и разбира, че всички в училището са станали зомбита. Той се опитва да се измъкне, да открие други пияндета, които благодарение на алкохола още са с разсъдъка си и най-вече се опитва да не се отдаде на странния си вътрешен конфликт да потъне в мрака…

 Да започнем от малкото хубави неща в книгата…

Персонажите имат плът и се развиват. В повечето книги-игри персонажите са дървени черупки на стереотипни същества, които сме чели и виждали в други произведения. Дори протагонистите обикновено са читателите, но тук играчите направляват едно пиянде, което тича из коридорите на училището. Лично аз винаги съм предпочитал да играя с персонаж, а не да съм „аз“ в приключението. Нямам нужда да се пренасям в други светове, харесвам си живота.

10365998_585535194908142_253611864340728097_nТова, че персонажите са по-различни може да се дължи и на нещо друго. Различната култура. Или по-скоро – на класическия рускохолен манталитет. Признавам, звучи по-различно и разчупено, лековато и иронично… почти. След малко за това.

В играта има ясен конфликт и драматургия. Лесно можем да проследим историята на Сухов из училището и как той се мисли за много повече от останалите и междувременно борбата му със собствените комплекси. Дори имаше нещо чаровно с вътрешната му борба да остане себе си, когато имаше възможност на няколко пъти да пребива дразнещите ученици. Да, има драматургия… но… когато четох книгата, постоянно ми се щеше да фрасна с юмрук някого по лицето. Не, с шамар. Така е по-унизително. За жалост аз съм един жалък човек, а Роман звучи като едър руснак, който би помел пода с мен… така че ще седя кротко пред компютъра си и ще го плюя кротко и лицемерно, както всеки себененавиждащ се трол.

 А ето и защо ненавиждам тази книга-игра

Да започнем от малките неща. Моралните решения. В началото на играта си избирате характеристика. Дали да пушете или да бъдете дебел. Интересно – казах си. Готино е да си избереш негативен ефект, а и придава малко индивидуалност.

Аз избрах да бъда дебел, защото, първо, съм твърдо против пушенето и второ… щото съм дебел.

Още в началото това влезе в сила, когато трябваше да тичам повечко, но не ми се получи. Викам си – лошото свърши, поне не пуша и ще избегна този негативен ефект. Грешка! Оказа се, че пушенето има само позитивен ефект. Когато намериш цигари и пушиш се лекуваш. Освен това – ако вземеш, че намериш трева за пушене се лекуваш дори повече! Да, има съвсем малък негативен ефект при тревата, но само колкото автора да се разпише с етикета „цигарите вредят на здравето ви!“ . А позитивния ефект от това да си дебел е, че когато на едно място се опитваш да отвориш врата с блъскане на тялото ти – не поемаш двете точки щети. Ех…

Забелязах нещо малко странно. Когато бях в ситуация, в която трябваше да избирам от доста избори – с други думи – разпределителните места, където често се завръща играчът, правилният ред на посещение на локациите е отгоре надолу. Тоест, ако просто ги карате наред – всичко ще е наред и няма да се сблъскате с проблеми.

Мързеливо решение, ако питате мен.  Но пак е допустимо.

 Финалът…

 Ох, понякога желанието ни да направим нещо различно ни кара да измисляме големи глупости. Много пъти съм срещал това нещо във филмите, книгите, сериали и други подобни места. Ще ви шокираме! Ще паднете от стола! Ще счупите краката на стола и сами ще паднете на земята… и ще си счупите вашите крака! Ще вземем счупените крака от стола и ще ви ги забием в счупените крака и мозъка, за да сме ви разбъркали разума с този неочакван обрат!

Повярвайте ми, като човек, който се занимава с драматургия от както се помни, аз самия съм изпадал в такива ситуации и после съм се опитвал да се скрия. Няма прикритие от провала обаче. Изисква се много препрочитане, изисква се редакция и мнение поне на три абсолютни хейтъра, за да можеш да заключиш, че една история е добра.

Тихото училище се опитва да изгради неочакван обрат и когато стигнете до него, разбирате, че финалът е обвързан с цялостната история и дори навява някаква претенциозна философия (която странно наподобява една от глупостите на Стивън Кинг – „Под купола“).

За жалост, този финал може да звучи вълнуващо в първия момент, но само след минута си казваш „Чакай… какво?“. Пълната липса на логика и мотивация ме накара дори да се засмея. Няма да ви издавам финала, защото вие можете да се окажете много по-приветливи към тази книга.

Винаги съм се възхищавал към смели решения и докато този финал си е вдигнал крака за такава крачка, за нещастие го делят километри от здравото стъпване върху твърдия асфалт.

Хейт, хейт… но едва сега започвам.

Всичко това е леко дразнещо, но това, което ме изкара от кожата беше…

 Инфантилността

 Първо – във финалната сцена, ако дадете интервю за това какво се е случило в училището – това ви прави продажна селебрити сатанинска гад, която би трябвало всички да ненавиждаме. Определя персонажа към така известните глуповати реалити формати и псевдо „звезди, защото са звезди“ типове. Това е интервю, брат! Просто интервю! Този подход ми напомня на онези хора, които нямат телевизор и мразят телевизията, без дори да я познават. Приятелите на дърветата, за които всичко, което е модно е дяволско и трябва да се изгори заедно с вещиците, които ги дават по телевизията… която никога не са гледали. Не казвам, че телевизията е едно топло и приятно място, което заслужава да му се кланяме. Съвсем не. Все пак, работя там и съм пределно наясно от фалша, който съществува. Нека обаче не заклеймяваме неща, от които нищо не разбираме.

С други думи – мисли преди да говориш.

Което ме навежда най-после на нещото, което ме изкара от кожата!

Препратките…

… извинявайте – безцелното мятане на разни имена от филми, игри, литератураи поп култура, които явно наскоро Роман е срещал и иска да сподели.

Severance, Devil May Cry, Сивият, Парфюмът, Майкъл Джексън, Warcraft 3, Left4Dead (през епизод), Умирай Трудно (през останалите епизоди), Maelstorm, 300, Парламентьорът, Байрон, Киплинг, Бърнс,Аватар, Троя, Убийствен Пъзел, Mortal Kombat, дори е намесил (FAT, NTFS и ISO)… Пропуснал съм нещо със сигурност, а Ал Торо ме увери, че дори са ги намалили. И това в книжка само с 200 епизода?!

Това не са препратки, а просто ей така ТУРЕНИ неща. Само защото. Окей, разбрахме, че се кефиш на Left4Dead, аз също. Но да не прекялваме… Да не говорим, че е напълно нетаматично точно този персонаж да играе такива игри или да гледа този тип филми. Млад интелектуалец, който се скъсва да цъка Мортал и DMC, като между другото гледа Аватар и депресии като Парфюмът и Сивият… Айде стига! Това все едно го е писал тринайсет годишен.

Стига толкова, защото започна да става много притеснително колко лесно ми се излиза хейта…

 ПЛЮСОВЕ:

  • Добре изградени персонажи
  • Ясна драматургия и конфликт

МИНУСИ:

  • Недомислен и немотивиран финал
  • Малоумни препратки
  • Деца, цигарите са полезни за вашето здраве!

 Пето място? Сериозно ли?

Може да закупите книгата от:Legacy of Kreya

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта

Най-добрите цени на настолни игри в България и огромно разнообразие от заглавия. Посетете онлайн магазина на партньорите ни от Ozonе.bg и изберете Вашата игра от тук:ozone

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*