четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Ticket to Ride: Asia – копон на изток
Ticket to Ride: Asia  – копон на изток

Ticket to Ride: Asia – копон на изток

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Това може и да не е най-актуалното заглавие, но определено е нещо, към което се целих от много време! Ticket to Ride е една от любимите ми игри и е твърдо в личния ми е топ 10 на всички времена без изгледи скоро да излезе от там… особено с разширения като това.

Това е първото разширение на Ticket to Ride от поредицата Map Collection и типично за повечето от тези „колекции“, то пристига с две карти, всяка от които със собствени особености и правила. НО! Имайте предвид, че това е само разширение и все пак имате нужда от някоя от базовите игри – било то USA или Europe.

Подхождам към това ревю с много кеф и малко срам, или с други думи съм, както казва 3 годишния ми син „Много добър, малко лош“. Кефът идва от повече от страхотната Азия, а срамът от това, че така и не съм играл Легендарната Азия (една от двете карти). Новото в тази карта е малко, но достатъчно различно, че да открои картата. В Легендарната Азия влаковете, които преминават през опасните Хималаи могат да изхвърчат от пътя и… колкото и да звучи неприятно… по този начин ви носят точки. Нямам мнение по въпроса дали това прави разширението по-вълнуващо от другите карти, но спокойно, няма да ви оставя безревювни. Използвах помощ от приятел и се допитах до Камен (BigBoxYour). Ето и какво мисли той за Legendary Asia:

Legendary Asia е един много интересен вариант на Ticket to Ride, в който ще трябва да строите линиите по планинските склонове. Разбира се, това ще изисква жертви, а именно факта, че ще трябва да чупите част от локомотивите в ръката си. Може да не звучи особено забавно, но това е една от най-приятните карти за игра с начинаещи, а защо не и с опитни играчи. Има много избор, много чупене на вагони, с две думи – много купон.          – BigBoxYour

Сега е време за моите лиги.Ticket to Ride: Asia е отборна карта. Уаа? Да. До три отбора по двама играчи могат да се включат в надпреварата за точки. До три… значи вече могат да играят шест човека? Уааа? Да. Това е единствената карта, където можете да пласирате тъжния шести човек, който все се върти около масата ви с надеждата някой да отиде до тоалетната и да си заплюе място през това време.

Чудих се дали механиката ще работи добре, особено след като прочетох правилата. Имах съмнения, защото на пръв поглед сякаш всичкобеш е почти същото с изключение на това, че използвате един и същи цвят вагончета с партньора си и че можете да си изпълнявате един на друг билетите. Освен това съотборниците нямат право да си говорят… освен за общи неща, несвързани с играта. Да, това го пише в играта. Съотборници, които не обсъждат? То това изглежда като насилен вариант.

Всъщност всичките ми съмнения рухнаха след моят опит с Азия.

Картата е така построена, че много трудно бихте се справили сами в начинанията си. Определено ще ви трябва помощта на вашия партньор.

Между съотборниците се слагат две дървени поставки за карти. Върху едната ще поставяте общи билети, а върху другата – общи карти с вагони. Отделно, всеки един от съотборниците си има собствени билети и собствени карти с вагончи, които не може да споделя, нито да показва на неговия човек.

В играта вече има и четвърта опция за действията ви. Освен вземането на карти, вземането на билети и слагането на вагони по картата, вече имате опция и да свалите един от билетите си в общата поставка. Това е колкото ценно действие, така и тежко, защото хабите цял важен ход.

Има и една друга добавка. Когато теглите карта, винаги едната отива в общата поставка, а другата в ръката. Ако теглите само една (в случай на локомотив), тогава тя отива в общата поставка. Това изглежда като нещо малко, но поражда най-комичните, но и най-фрустриращите понякога ситуации. Мога смело да кажа, че точно тук се крепи здравата основа на оригиналността, свързана с отборната механика.

Защото вие винаги се надявате вашият партньор да вземе нужната за вас карта и да я сложи в общото пространство.

За да с случи това обаче, вие трябва да сте му дали някаква улика – или да сте свалили общ билет, или да сте построили така вашите вагони, че на другия да му е ясно къде искате да стигнете.

Играл съм играта единствено с 4 човека и въпреки, че беше напрегната и вълнуваща игра, бас държа, че с 6 човека (3 отбора), Азия би се превърнала в една от най-бруталните и агресивни карти от поредицата. Това автоматично значи, че отборният аспект ще се засили до такъв момент, че всяка една грешка на вашия съотборник може да се превърне в синка под окото му. Ох, нямам търпение да я пробвам така!

Заключение

Ticket to Ride: Asia ми е любимото разширение на тази гениална игра! Дори и евро вариантът UK не може да се опре на отборният вариант, който съществува тук. Смятам, че даже само заради него си заслужава да се сдобиете с това бижу. Защото нека честно си признаем – колко добри отборни игри съществуват на пазара? Колко игри са успели толкова добре да хванат отборния дух? Колко игри схващат, че това да се разбираш със съотборника ви не се крепи на манипулация и думи, а на четене на действия и перфектен синхрон. Играта с 4 човека е отлична, но ако искате кървав бой с релси, определено я пробвайте и с 6 човека.

А за Legendary Asia, чухте колегата. Купон!

ПЛЮСОВЕ:

  • Истински отборен дух  (Asia)
  • Играта достига вече до 6 човека (Asia)
  • Дървени поставки за карти, които можете да ползвате и за други игри (кхъ.. Hanabi… кхъ) (Asia)
  • Оригинални нови механики, които не усложняват познатото от базовата игра (Legendary Asia)
  • Подходяща както за начинаещи, така и за геймъри (и двете)

МИНУСИ:

  • Нищо кой знае колко ново и оригинално като механики (Legendary Asia)
  • Ако не харесвате Ticket to Ride по принцип, това рашзирение няма да ви промени мнението

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Един коментар

  1. Според мен срамът ти трябва да е най-вече, че чак сега играеш отборната игра. 😀

    Иначе не си прав, че с 3 отбора играта е по-напрегната. Дори напротив, с 2 отбора играта е по-трудна и сложна. При само 2 отбора двойните линии не важат, а също така сте директно противопоставени и тактиката да пречиш на другия отбор става по-силна.
    И имаш грешка в обясненията на правилата – като си използваш хода за сваляне на билети от ръката си при общите, можеш да свалиш до 2 билета.
    Като оставим тези две забележки, ревюто ти е доста добро! Любимият ми вариант, без съмнение! Много харесвам кооперативни или отборни игри, в които обаче нямаш пълната информация и съответно не може да се прояви синдромът ми на Алфа-играч. В голяма степен играта ми напомня на класическите отборни игри с карти, като белот например. Не можете да си говорите със съотборника как да играе, затова трябва да му подскажеш с действията си. Интересно е да се отбележи, че според мен има не малка разлика дали играеш като „водещ“ или „следващ“ играч, т.е. дали си първи или втори да играе в отбора. И двете са трудни и интересни, а ситуацията, в която се налага да водиш от втора позиция прави играта доста трудна. И това е една игрите, в които най-много те „троли“ (т.е. пречи) не някой от противниците, а собственият ти съотборник, често правейки коренно различни неща от твоите планове, включително използвайки за нещо глупаво събираните от теб в продължение на много ходове карти, предвидени за някоя жизненоважна линия. Но пък моментите, в които се разберете перфектно носят много удовлетворение.
    Единственият недостатък е, че картата не е чак толкова интересна всъщност. Затова и обмислям да опитам да играем някоя от останалите карти в отборен вариант.

    Легендарната Азия всъщност е интересна. Като карта е добра (според мен повече от тази на отборната Азия). Механиката за 10 точки за най-голяма мрежа от градове, вместо най-дълга линия, предразполага към по-различен стил на игра, а механиката с 2-те точки за „счупено“ вагонче всъщност забързват неимоверно играта и я правят, според мен, най-бързия за игра вариант на TtR, който знам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers