петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » They Come Unseen – Блъф, маневри и подводни мини
They Come Unseen – Блъф, маневри и подводни мини

They Come Unseen – Блъф, маневри и подводни мини

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Spector Ops изби рибата, когато се появи. Всички точеха лиги по нея и не съм срещал кой знае колко негативни ревюта. Съжалявам, че започвам с друга игра в това ревю, но гарантирам, че това не е от неуважение към Osprey (производителите на They Come Unseen). Всъщност е точно обратното! They Come Unseen носи едно подобно усещане като в Specter Ops, но за мен, тя надгражда атмосферата на такъв тип игри. Добавя и повече дълбочина (буквално и преносно) както в механиките, така и в темата. Прави ли я по-добра игра като цяло от Specter Ops? Не е задължително. Вижте в края на ревюто.

Не мога да не открия статията с историята на самата игра. Дами и господа, представям ви…

Комадир Андрю Бенфорд, ветеран от британската кралска флота

…и дизайнер на They Come Unseen!

Андрю Бенфорд е прекарал 21 години като командир във флотата и e обиколил всички морета с подводници. Въпреки напрегнатото му ежедневие и студената война, явно е имал доста свободно време, защото някъде там – през седемдесетте е измислил първата версия на They Come Unseen. Сега, толкова години по-късно, Osprey хващат дизайна му, поизчистват го заедно с него и воала – напрегната игра на котка и мишка между НАТО и Съветския съюз.

Играта пристига в огромна кутия (с размерита на кутията на Xia). Токъните в играта не са много и доста от тях са с повече от съмнително качество, но двата борда (единият е само за НАТО играчите, а другият е копие на него, но е в двоен размер и е картата, единна за всички) и особено параванът за НАТО играчите са отлични. За пръв път виждам толкова огромен и детайлен параван и пък трябва да сте сигурни, че нищо не се вижда през него… а и освен това гарантирам, че никога няма да падне (гледам към теб – Archipelago!).

pic2583100_lg

Играта е за от двама до пет човека и въпреки, че очевидно това e дизайн за двама играчи, и двете страни имат различни елементи, които могат да се контролират от повече от един човек. А и забавлението в кооперативността, както и споделянето в напрежението могат да допринесат за атмосферата.

They Come Unseen (страхотно име, между другото) е игра, в която една или две НАТОвски подводници ще се опитат да разбият няколко съветски бази по времето на студената война, докато комунистите ще използват кораби „унищожители”, които да засичат с радари подводниците, за да ги бомбандират, като между временно управляват логистика от допълнителни кораби, които зареждат базите и унищожителите с гориво и експлозиви.

НАТО играчите се движат тайно с подводниците зад паравана си и се показват само, ако се наложи да поемат малко гориво над повърхността. Движението на съветските кораби обаче е общо знание и достъпно за НАТОвците.

Една от хитрите части на играта е, че колкото по-добре се справяте, толкова повече наранявате противника. С други думи, имате усещане за развитие, и то сериозно. Не се притеснявайте, това не е на принципа – „избягал лидер”.

При всяка една разбита база, нещо се случва с резервите на съветските части. Може да им свърши горивото, бомбите или дори да им се ограничи качеството на корабите. Ако пък съветските кораби „фраснат” някоя подводница, тогава й ограничават дълбочината, на която може да се потапя и ще я открият по-лесно в бъдеще.

pic2583103_lg

Другата хитра част в играта е, че освен „котка и мишка” тип геймплея, изключителна важна част е управлението на ресурсите.  Подводниците и корабите имат собствени дебели плочки. Това са табла, където се измерват две неща. При подводниците – изхабеното гориво и дълбочината, на която се намират в момента. При корабите – изхабеното гориво и количеството бомби, които носят в момента.

Подводниците се движат в различни дълбочини, като това може да ограничи движението им, но може и да им помогне в блъфирането пред другите играчи. Така или иначе по някое време трябва да се подадат над повърхността, за да заредят.

Освен това, всяка подводница има верига от мини, която може да пусне веднъж в играта. Ако кораб премине през нея с висока скорост отнася много сериозна щета.

pic2583101_lg

Засичането с радарите става по един готин начин, като корабите поставят прозрачни нещица върху борда и ако засичат подводница, подводницата заявява къде горе долу се намира (спрямо система с цветове). След това корабът има право да пусне шест бомби на максимум две дълбочини и конкретни места. Ако уцели подводницата, кофти за НАТО, ако намери мястото, но не и дълбочината, подводницата се разминава на косъм, но следващият път, когато се случи това ще отнесе пердах.

Не искам да навлизам в подробности, защото играта е пълна с малки правила и детайли, които може да се подразнят на доста от вас. Тези детайли обаче са там, за да обогатят така или иначе страхотно имплементираната историческа тематика. Освен това…

Играта е трудна. Играта е много трудна.

pic2576836_lg

Под трудна имам предвид – опитните играчи ще размажат новаците. В They Come Unseen има твърде много неща, които трябва да вземате предвид. Как се движите, с колко се движите, къде се движите, къде са другите, как се движат другите, как се сдобиват с гориво другите, кога свършва вашето гориво, как да заредите вашето гориво, как да не се окажете над повърхността баш пред врага и още много, много неща.

Не случайно играта пристига с две книжки – едната с правила, другата с история, съвети и стратегии.

Картата може да изглежда голяма, но веднъж щом корабите прихванат горе-долу къде са подводниците, започва истинското дебнене, блъф и дедукция. Понеже радарите на корабите не обхващат полето точно напред, точно назад и точно под samite кораби, винаги е добра идея да се мушнете там. Въпросът е, че корабите се движат след подводницата. Това значи, че подводницата трябва да предвиди хода на кораба така, че той самият да застане над нея.

Не мислете, че само за подводниците е интересно. Корабите винаги трябва тактически да се подкрепят и да пускат радарите най-оптимално. Всъщност играчът със съветския съюз трябва да умее да разчита потния и притеснен поглед на НАТОвецът.

Има страшно много неща, за които не говорих, най-основното от които са допълнителните 4 кораба, които съветския съюз управлява. Това са просто кораби, които носят ресурси наляво-надясно, защото не е добре да стоят само в една база. Ако тази база се разруши, край с тях. А никога не знаеte коя база ще се счупи. Не говорих за тайните мисии на подводниците, не говорих за още сума ти неща, но мисля, че хванахте основната идея.

20160801_212531

Заключение

They Come Unseen е най-малкото уникална игра. Тя носи истинско напрежение, гризане на ноктите и стабилен блъф за професионалисти. Темата е историческа и е вкарана по най-детайлния възможен начин. Тук е и мястото, което може да ви издигне играта високо или да я свали в краката.

От една страна си личи, че човекът, който я е правил е напълно запознат с темата – все пак е командир от кралската флота. Всичко в играта е тематично и всякакви малки неща са там, колкото да се усетите, че наистина карате… шофирате… плавате… там, каквото и да е, подводница.

От друга страна, дизайнът е от седемдесетте и донякъде си личи. Тези тематични неща може да натежат и да направят първите ви игри ад. Да не говорим, че не особено добрата книжка помагат за това. Има доста неща, които трябва да се следят през цялото време и гарантирам, че ще пропускате редовно какво ли не. Добавете и това, че немалко от информацията е скрита, което значи, че сами трябва да си проверявате дали лъжете. Ако изиграете няколко игри обаче съм сигурен, че всичко ще се усеща по-интуитивно.

В началото сравних играта със Specter Ops, от която не бях особено очарован. Това, което ми куцаше там беше, за мен, скучната тема, скучните персонажи и свободата на действия. Аз винаги ще предпочета They Come Unseen и то не само заради по-вълнуващата, отново – за мен, тема. Напрежението от това дали ще те хванат ми се струва много по-голямо, а тактическите решения и маневри са с пъти по-разнообразни и разчитат доста повече на умения и блъф, отколкото в Specter Ops.

Разбира се, много внимавайте, когато избирате, защото аз съм в малцинството тук. Множеството мнения в интернет подкрепят другата теза. С други думи – They Come Unseen e едно комплексно и тромаво преживяване, изпълнено с тема, история и атмосфера, но съвсем непривлекателно за нови хора в хобито или за такива, които подхождат с небрежно отношение към него. Това не е игра, която ще изваждате редовно, но гарантирам, че всеки път, когато го правите ще е било запомнящо се приключение.

Знам, че съм малко колеблив и не ви давам крайно мнение, но играта е такава – на двата полюса. Вие сами преценете от кои сте – отбор пингвини или отбор бели мечки.

ПЛЮСОВЕ:

  • Истинска тема от истински ветеран от кралската флота
  • Изпълнено е с атмосфера
  • Множество избори и разнообразие
  • Напрегнати действия
  • Някои страхотни компоненти

МИНУСИ:

  • Истински дълга игра за такъв тип – от час и половина до три часа
  • Изпълнено е с малки, детайлни и забравяеми правила
  • Множество пропуски и неясноти в книжката
  • Напрегнати избори = аналитична парализа
  • Някои кофти компоненти

За да проучите още по-добре нещата ви препоръчвам да посетите сайта на Osprey!

Osprey Publishing

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.