петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The Witcher Adventure – неочаквано слаба игра
The Witcher Adventure – неочаквано слаба игра

The Witcher Adventure – неочаквано слаба игра

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Вещерът (The Witcher) e поредица от фентъзи разкази, написана от полския писател Анджей Сапковски. Неговите измислени светове с най-различни същества, вдъхновени от славянския фолклор и приказките, завладяват сърцата на много фенове на фентъзи поредиците и за много кратно The Witcher става световно известно заглавие, а по разказите са създадени цели четири видео игри.

Преди известно време разбрах за дизайнера и издателството. Игнаси Чевичек, един от най-известните дизайнери на настолни игри, човекът зад игри като Imperial Settlers и Robinson Crusoe. Mайстор на тематичните игри участва в дизайна на настолна игра по The Witcher? В комбинация с Fantasy Flight Games, майсторите на добрите компоненти? Предполагам ви звучи като гаранция за успех или поне много обещаващо на пръв поглед.

Въпреки че не знаех за съществуването на Чевичек до скоро (пригответе доматите!), наличието на Fantasy Flight Games в проекта би трябвало да ви подсказва колко любопитно ми беше как ще изглежда като външен вид и геймплей играта, прекроена в настолен вариант.  Още по-интересно стана след като се разбра, че със сигурност ще има издание на The Witcher, специално за феновете на настолните игри. Помислих си „Ще изглежда вълнуващо – миниатюри, широка карта, много карти и токъни, ще бъде много стратегическа и тематична фентъзи игра“. Вие обаче не се разпалвайте прекалено много, нека погледнем за какво става въпрос.

 Играта

Основната идея на играта е състезание за изпълняване на мисии и събиране на точки. Всеки от играчите си избира един от четиримата герои, всеки с различните си специални умения и възможности за развитие (всеки има цяло мини тесте с карти за бонус умения, допълващи базовите), поставят се проклятия и чудовища и играта започва. Като общо обяснение, играта е състезание за точки, като основният начин да съберете тези точки е чрез мисии, а след като един играч направи три мисии, играта приключва и се смятат точките.

Гералт и Трис обикалят и разследват

В играта има доста добри идеи и моменти, но имаше и неща които ми се видяха доста странни. Първото нещо което, което ме удари като чук по главата, беше че в тази приключенска игра няма почти никаква интеракция между играчите. Преди нахъсано да си закупя играта чрез така любимото ми онлайн пазаруване от чужбина по Коледа, винаги съм си мислел, че играта ще е някакво непрестанно надхитряване, че ще си правим номерца и ще е нещо много динамично и интересно. Да, ама не. В The Witcher Adventure Game вашите герои са толкова приятелски настроени един към друг, че не само не си пречат, ами даже се гонят за да си помогнат. Разбира се, можете да прецаквате другите, като вие им помагате и не им позволявате те да ви помогнат. Гениално, а? Може би всъщност идеята е била да се направи полукооперативна игра и накрая някой е казал „Дайте да е 99% кооперативна, понеже тематично, героите в играта са приятели, ще се развали връзката с книгата и игрите.“ Няма лошо, съгласен съм с някакво такова решение, за да се запази историята, обаче когато това отнема много от геймплея на самата игра не мога да кажа, че е добра идея. Но за това по-късно ще кажа две-три думи.

Разбира се, за всяка игра може да се каже по нещо негативно и това не е лошо за играта, просто всеки има гледна точка и често тази на геймърите е доста по-далечна от гледната точка на дизайнерите. Нека оставим този негативен (според мен) елемент в ъгъла и да продължим с това какво има в сравнително голямата шарена кутия на играта.

Висококачествени компоненти

Отваряйки кутията, няма как да не се забележи качеството на компонентите. Не че съм изненадан, това е нещо съвсем типично за Fantasy Flight Games, предполагам дори е най-главната част от маркетинговата стратегия на компанията. Както се вижда тук, това им е един от основните козове – всичко от гледна точка на компонентите е много внимателно изпипано и трябва да се признае, че играта изглежда много красиво. Има каквото си поискате откъм компоненти – пулчета, миниатюри, карти, токени, плочки, зарове. По-важното в случая обаче е, че всичко работи добре и въпреки, че докато играех ми се искаше да има миниатюри и за чудовищата, то това са по-скоро неща, които биха направили играта по-готина, отколкото да бъдат проблеми в играта.

Няма недостиг на компоненти

Като голям фен на миниатюрите в настолните игри съм сравнително доволен. Фактът, че миниатюрите в играта са само четири (по една за всеки от героите) беше донякъде объркващ, при положение, че имаше толкова много чудовища за биене. Така и не разбрах защо не си бяха направили труда да направят миниатюри и за тях, но предполагам, че причината за това е желанието на дизайнерите да задържат цената на играта по-ниска. Четирите налични миниатюри са хубаво изработени, доста детайлни и показващи уменията на всеки от героите – Гералт е с двата си меча, а в едната си ръка носи глава на убито чудовище, Трис прави магия в едната си ръка и сякаш слиза надолу от кулата на магьосниците, Данделиън си носи лютнята в ръка, а Ярпен Зигрин носи типичните за джудже-войн брадва и щит. Както се казва, малко са, но са качествени. Даже в комбинация с останалите компоненти създават доста приятна игрова обстановка. Това ни довежда до следващия елемент на играта – темата.

 Темата

Без съмнение, това е най-силният елемент в играта. Като започнем с това, че всички компоненти са насочени изцяло към това да се вържат тематично с идеята от компютърните версии на играта, преминем към това, че играта е пълна с текст, изцяло свързан със света на Вещера и стигнем до двете книжки, които идват с играта, една от които е пълна с история на героите и света, в който ще се играе играта. Мисиите ви за изпълнение са изцяло пълни със събития и детайли, които ако искате можете да четете. Те са най-вече сложени там за хората, които искат да навлязат в усещането на света на Вещера с всичките му приключенски елементи. До каквото и да се докоснете в играта, все е тематично свързано с общото и това прави играта много богата откъм възможности за вашето въображение да се развихри.

Относно темата обаче има и минуси. В стремежа си да направят темата по-богата и по-изразена в играта сякаш Игнаси Чевичек и Fantasy Flight Games са позабравили, че най-важното нещо в една игра е геймплея, и че това много ще наклони везните веднага след първите две-три изигравания. Възможно е пък просто да са се пробвали малко по-различен подход от обичайния за тях, но резултата не е много впечатляващ. Това довежда и до следващата част от ревюто, а именно какво най-много не ми хареса в нея.

 Играта въобще не е вълнуваща!

Играта хич не е вълнуваща и това според мен се дължи на липсата на баланс и прекалено насочения към темата геймплей. Няма никакво усещане за напрежение по време на играта, което може да е добре за парти игра, но според мен прави една игра от такиво ниво на очакване доста скучна и еднообразна. Ходите насам-натам, случват ви се някакви неща, разминавате се свободно с чудовища и други играчи, дори можете да си седите на едно място докато станете много силни откъм умения и после да бутате всичко наред (в една от игрите го пробвах и след половин час игра вече можех да бия абсолютно всяко чудовище по картата). Определено това за мен не е сериозна фентъзи игра, по-скоро нещо като имитация на такава и съм много разочарован заради очакванията си. Няма и как да е иначе – очаквах нещо което да ме грабне, нещо което да ме сдъвче и да ме изплюе, нещо, което предполагам е типично Чевичек. Дори и когато не знаех, че той участва в играта, ми се искаше да е вълнуващо. Oчаквах нещо като Robinson, нещо много подвижно и неизвестно, нещо което да те вкара във филма така да се каже, а не да е само обикаляне по картата два часа без никаква интеракция и почти никакви пречки. Дори повечето карти не се използват – Fortune картите ги взимате много рядко при разследване и понякога при изпълняване на мисия (като цяло не ни се е случвало човек да е взел повече от три в игра), а картите с които печелите символи за разследване от даден цвят често пъти ви прецакват и е безмислено да ги има при положение, че спокойно можете да обикаляте докато съберете всичко нужно без тяхната помощ. Тотална липса на баланс, поне според мен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бих препоръчал тази игра на хора които не очакват нещо сериозно от тази игра (а има ли такива въобще?). Както казах, в играта липсва динамика, липсва свързаност и няма нищо интригуващо. Естествено, всеки си има вкус и аз не казвам, че всеки който я играе ще я оцени така. При всяко положение, ако имате високи очаквания към играта или ги занижете драстично, или просто не я пробвайте, защото ви гарантирам, че няма да се „влюбите от пръв поглед“ в нея.

Играта попада в следните ми класации НАЙ:
– Най-скучна фентъзи игра
– Игра с най-хубави компоненти
– Игра с най-голяма липса на баланс
– Игра с най-добре направени зарчета
– Игра с най-богата тема

Ако играта попада в някоя от вашите класации НАЙ или просто искате да питате или споделите нещо за нея, моля, драснете един-два реда в коментарите.

Може да закупите книгата от:BoardGames.BGBigBag.bg

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта

Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*