четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » The Mind – играта без правила
The Mind – играта без правила

The Mind – играта без правила

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Преди няколко години една игра рязко се номинира за игра на годината и това сериозно раздразни геймърите. Играта се наричаше The Game и всъщност беше отлична семейна игра, работеща най-добре с двойки.

Няколко години по-късно, от компанията NSV пускат съмнително наподобяваща визуално игра и на теория близка до концепцията на The Game. Даже новата игра също беше номинирана за игра на годината. The Mind обаче е на друг дизайнер (Wolfgang Warsch), който имаше силна 2018-та година. Освен хита The Mind, пичът изкара и Quacks of Quedlinburg.

The Mind e играта с най-безумната концепция, която някога съм срещал. Тук липсата на правила така ще ви накарат да си чешете объркана кроманьонска физиономия, докато четете книжката, че дори се е наложило дизайнера да се намеси в правилата с изречението – „Знам, че ви звучи като да няма игра тук, но спокойно – играйте една-две игри и ще видите, че не е така!“

И е прав. В The Mind има повече игра, от колкото някои сериозни и тежки хитове на пазара.

Да, голяма част от геймплея се базира на мета преживяване, но ако изтърпите едно-две разигравания ще започнете да осъзнавате заглавието – The Mind.

Колкото и да е странно, тук вие наистина трябва, а и ЩЕ, започнете да разчитате другите какво си мислят само 10-15 минути след първото раздаване на картите.

The Mind пристига в малка кутийка, която има няколко допълнителни карти, но основата се крепи около тесте от 100 карти с номера от 1 до 100. Играчите се опитват кооперативно да подредят случайно раздадените им карти във възходящ ред. В първия рунд всеки получава по една карта, втория по две и така до около 10 рунда, в зависимост от броя на играчите.

Ето и къде се крие магията.

  • Всеки си държи картите тайно
  • Нямате право на никакво подсказване. Нито дори на знаци и други подобни.
  • Няма никакъв ред по какъвто да слагате картите си на масата

В общи линии – всеки решава сам кога ще сложи картата на масата без да има никаква информация за числата в ръцете на другите играчи. Чудите си – WTF?! Това не е ли пълна случайност? Ами… не съвсем. Фокусът в The Mind е да играете извън играта. Тук трябва да можете да прецените колко уверени са другите играчи в картите си.

С други думи – след едно-две разигравания вероятно ще сте научили кой колко смее да рискува, как мисли и колко е уверен в себе си.

Често играта се свежда до двама човека, които бавно бутат карти с лицето надолу към средата и се гледат в очите. Не. Не е нужно да мълчите. Тук свободно можете да говорите неща от типа – Аз съм следващия. Сигурен ли си? Не. А ти? И аз. По-скоро съм аз. Не… май не съм. Бам! Трети се намесва.

В играта има няколко право на грешки преди да изгубите напълно, като през няколко рунда ще получавате нови животи.

Освен това ще имате и тук-там жокери, които можете да ползвате. Жокерите позволяват всички да изхвърлят най-ниската си карта, което не само, че чисти голяма част от рунда, но и ви дава солидна информация за ръката на съотборниците ви.

Има правило, което казва, че не можеш да играеш която и да е карта от ръката. Трябва винаги да даваш най-ниската. Това помага срещу чийтове, защото когато някой сгреши – всички играчи изхвърлят по-ниските карти от току що изиграната.

Понякога, ако имате само високи карти не е лошо нарочно да загубите живот, така че има някакво „геймване“ на системата.

Но не прекалявайте с геймърството. Защото… The Mind тотално се чупи, когато подходите към нея като геймъри. Виждал съм всякакви опити за „изгеймване“ на системата – Подсказване с кодови думи, намигания, знаци, че чак до безумната система за броене на ум, за която не само съм чел в нета, но разбрах, че и мои приятели използват. Абе, я да ви питам всички вас големите геймъри – Кого точно лъжете? Кого тарикатствате? Играете заедно срещу играта. И кво – заедно й въртите някакви номера? Лично аз не бих се чувствал победител, ако мамих безмълвна картонена кутийка.

The Game е създадена с определена цел и ако за вас това е да спечелите на всяка цена, за мен е да се създаде атмосфера на четене на мислите на съотборниците с напрегнат, но пресметнат риск.

Какво вълнение и какъв риск има в това да си програмирате действията? Това е все едно да хвърлиш зар, чиито всички стени показват шестици и да се надяваш на шестица. Единственият начин да загубите е да ви се падне калъч. Вълнуващо!

Заключение

The Mind е събитие в хобито. Играта е успешен експеримент, който ни показва, че не само с малко, но на практика с почти никакви правила, може да се извади ангажираща и вълнуваща игра с безкрайни обрати и УАУ моменти.

В тази малка кутийка се крие дълбока мета игра, която ще ви сближи с хората около масата до такава степен, че ще започнете наистина да си четете мислите. Така че ако имате нещо в мазето, за което другите не искат да знаят, по-добре си играйте сам.

Ако обаче осъзнаете в какво се забърквате, ще се счупите от кеф.

Трябва да имате предвид, че това не е геймърска игра и не е създадена, за да могат геймърите да се гаврят с условията й, като си добавят системи и правила.

Ако не понасяте семплия факт, че тук целта е да се впуснете непреубедено в едно изпразнено от игра събитие е по-добре да избягвате това бижу.

Лично аз играя The Mind единствено в семейна атмосфера или с хора, които не са играли много игри. Тогава те наистина се потапят в атмосферата и идеята на играта.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изненадващо много игра без правила
  • Вълнуващи моменти
  • С тази игра опознавате хората около масата
  • Бърз геймплей… но никога няма да играете само една игра на събиране. Гарантирано!
  • МИНУСИ:
  • Ако се опитвате да измамите играта, преживяването ви се превръща в скучна програмирана победа

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*