четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The Lost Expedition – По следите на Пърси Фосет
The Lost Expedition – По следите на Пърси Фосет

The Lost Expedition – По следите на Пърси Фосет

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Обикновено игрите, които пристигат с няколко мода (често с допълнителен кооперативен или съответно състезателен) имат предвид, че пристигат с една игра и няколко окей компромиса, които вероятно никога няма да играете. The Lost Expedition пристига с 3 различни начина на игра – кооперативен, състезателен за двама и соло. Играл съм и трите и нека ви кажа още тук – въпреки че правилата са доста сходни, и трите вършат страхотна работа за това, за което са предназначени!

Ако сте запознати с качеството на игрите на Osprey Games, и тук играта пристига в книгоподобна форма, а самите компоненти са страхотни. Така де, с изключение на малките токънчета, играта основно  се състои от купчина огромни карти. Илюстрациите по тях обаче са изключително професионални и създават атмосфера каквато малко игри успяват.

Това е втората игра за 2017-та, в която се опитвам да достигна колкото се може по-бързо Ел Дорадо. Тук обаче нещата са далеч по-сериозни от The Quest to El Dorado от Ravensburger. В повечето от игрите ви, вие дори няма да успеете да стигнете средата на пътя, защото или ще ви изядат диви животни, или ще ви ухапят отровни насекоми, или ще ви набодат местните.

Всъщност вашата мисия е малко по-различна от това да се отрупате със злато и богатства. The Lost Expedition използва за основа истинската история на Percy Fawcett, който в търсенето си на El Dorado из джунглите на Южна Америка изчезва безследно. Тук, вашата цел е да го откриете, като вървите по стъпките му. Или поне това ви е целта в кооперативния и соло варианта. В състезателния вариант вие просто се опитвате пръв да достигнете Ел Дорадо. Но за това след малко.

Основните механики в играта се крепят на нещо като пъзел и вероятно в първата ви игра, щом видите че всичко, което правите е да подреждате символи в определен ред, може и да ви се стори, че играта е абстрактна. Нека избия тази абсурдна мисъл от главата ви още сега. The Lost Expedition е една от най-тематичните игри, които съм играл тази година.

Кооперативният режим носи дух, подобен на The Grizzled, но въпреки това тук нещата са малко по-малко депресиращи. Да, и тук вероятно ще умрете, както вярвам го правите и в The Grizzled, но приключенската тема помага за намаляване на отчаянието.

В средата на масата се нарежда пътят през джунглата. В края е Ел Дорадо, а в началото е човече, което символизира лагера на екипа пробиващ си път. Всички играчи играят общо точно с три изследователя, като разликата между тях (освен визуална и тематична) се крие в един единствен уникален символ, който всеки от тях има.

Всеки играч държи в ръка определен брой карти, като ала Grizzled няма право да обсъжда с останалите. Един по един играчите ще слагат карти на масата, като всеки път щом сложат карта, тя трябва да се подреди спрямо числото й, така че всички карти да са в последователен ред от най-ниско към най-високо число.

След като всеки играч е сложил половината от картите си е време да се изпълнят всички те. Тук се гледат символите. Някои ви отнемат живот, храна и куршуми, а други (отчайващо малко) ви дават такива неща. Понякога сте задължени да изпълните символите на картата, понякога имате избор между няколко неща, а понякога ви се предоставя опция, която съвсем не е задължителна. Дори и да получите нещо, в 90 процента от случаите ще трябва да жертвате друго.

Разбира се има и други по-специални символи от типа – добавяне на случайни карти, махане на крайни карти, махане на следващата карта, дори разместване на карти. Някои карти ви дават символи, които можете да запазите и да похарчите, когато ви ги изискват, а други карти ви дават опция… директно да си убиете някой от хората. Звучи ви странно, но понякога е доста полезно и притеснително тематично.

Най-важният от всички тези символи обаче е Изследователят. Това е единственият символ, който ви позволява да се движите напред… и почти винаги на цената на нещо скъпо за вас.

След като сте минали тази фаза, денят свършва и трябва хората ви да ядат, което вероятно няма да се случи, защото всички ресурси са кът (особено куршумите).

После обаче идва нощната фаза, в която играчите трябва да изиграят и останалите си три карти от ръцете. Така че ако си мислите да дадете само хубавите карти през деня, помислете отново дали  нощта няма да ви се стори ад. Разликата от деня се крие в това, че тук числата на картите нямат никакво значение и както сложите картите на масата така си остават.

Дотук говорих чисто механично. Време е да ви обясня и кое толкова е тематичното.

Пример: Срещата племето Калапалос. Символите на картата показват храна или премахване на следващата карта, или два символа защита. Тематично може и никъде да не е обяснено, но е напълно ясно, че може да изберете да искате храна от племето, да искате помощ за посоката и да заобиколите някоя гадости, или да си вземете гид.

Друг пример. Срещата змия. Можете да се оставите да ви ухапе и да поемете две щети или да я застреляте и да вземете едно храна (символите са куршум за храна или две живот).

Всяка една карта е по този начин, така че как точно ще построите пъзела е от критична важност.

Соло режимът е малко по-различен. Спазват се основните механики, но тук играчът играе освен със собствените си карти, но и с такива от тестето на случаен принцип. В началото на хода се теглят две карти от тестето, играчът след това играе две от своите. После се тегли една допълнителна и накрая играчът слага още една. По подобен начин се извършва и нощната фаза.

Соло вариантът е чист пъзел, който е достатъчно предизвикателен да ви задържи вниманието и достатъчно кратък, че да може да се играе от всеки, който има само малко свободно време.

И кооперативния и соло варианта ми допадат, и то не малко, но любимият ми мод си остава състезателният.

Тук само двама играчи могат да играят, като целта ви е да стигнете пръв до Ел Дорадо или да сте последния с останали живи изследователи.

Тук и двамата играчи движат свои собствени трима изследователи. Разликата е, че в този вариант всеки ход ще се образуват два пътя. Когато някой сложи карта, той има избор дали да я сложи на единия път или на другия, като има правила за балансиране на дължината на пътищата.

 

След като и двата пътя са построени, лидерът този ход има право да избере пръв един от двата пътя или да даде тази възможност на другия играч. Това е от голяма важност, защото който избере сега, няма да може да избира следващия път. Този начин провокира играчите да балансират пътищата. Лидерът би искал да си направи лесен път, защото той знае, че ще избира пръв, затова другия играч ще иска да направи колкото се може по-трудни и двата пътя. С други думи, в този вариант има лек елемент на блъф, който не може да се открие в другите два мода.

Заключение

The Lost Expedition е игра за всякакви ситуации. Пристига с три варианта, които покриват три сериозни сърбежа на всеки геймър – трудна и тематична кооперативна игра, състезателно-дуелна игра за двама, както и соло игра, за когато искате да откраднете малко време за себе си.

И трите варианта са достойни за своята категория. Кооперативният режим определено се нарежда сред моите лични фаворити в този жанр, не съм играл кой знае колко игри соло, но определено достойнствата на соло мода са отлични, а състезателният вариант изстрелва The Lost Expedition в една от любимите ми игри за двама, които притежавам.

Механиките на играта са брилятно семпли и дори успяват да комбинират две от любимите неща в настолните игри – пъзели и тематичност.

За мен най-добрата черта на играта се крие в бързия геймплей, който трае максимум 30-40 минути, а може разбира се да продължи и 5 минути, защото е повече от възможно да загубите още първия ход.

Случайността в предизвикателните кооперативни игри е често срещан фактор. И тук имате сляпо теглене на карти, но в повечето ситуации може да откриете вярното, или по-скоро оптимално, решение на пъзела, след което да изгубите най-малко.

Подреждането и прибирането на играта е за минута, а кутията е достатъчно удобна, за да я носите навсякъде. Вярно е, играта може и да отнеме доста място, защото все пак нареждате карти с огромен формат една до друга, но това изобщо не е болка за умиране, освен ако не си търсите нещо дребно за терасата.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни илюстрации
  • Трудни и ангажиращи пъзели
  • Силна тематичност, въпреки своя пъзел характер
  • Семпли правила
  • Бързо подготвяне и прибиране на играта
  • Три напълно достойни вариации – Кооперативна игра, соло игра и състезателен режим за двама

МИНУСИ:

  • Ще ви трябват протектори, но тогава няма да можете да поберете картите в кутията
  • Заема стабилно количество място от вашата маса

Няма нужда да се мушкате в джунглата, за да откриете играта, а само да свиете в една пряка на Витошка – Неофит Рилски. Там на номер 31 ще откриете физическия магазин на нашите партньори от Pikko Games. Ако все пак ви мързи, не сте от София, или не ви се рискува да ви нападнат отровни жаби в трамвая, можете да цъкнете на линка отдолу, който с възможно най-новата технология ще ви телепортира в сайта на Pikko Games.

Купи: The Lost Expedition

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*