Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Преди около две седмици за пръв път играх El Grande. Играта е от 1995 и все още мога да кажа, че е много по-модерна от повечето съвременни игри. Тя е една от най-чистите игри за контрол на територии. Проблемът на El Grande обаче идва от изключително дългият геймплей за игра с толкова малко правила.
The King is Dead взема отново базовата концепция за контрол на територии и орязва всякакви “сложнотии”, които доста от днешните подобни игри имат. Орязва ги до толкова, колкото да започне да носи подобно на Ел Гранде усещане. Само че! Орязва и времетраенето на играта от 2-3 часово преживяване, до половинчасова светкавична надпревара. Не ме разбирайте погрешно, това не краде от готини изобри и решения… всъщност, нека не приминавам към заключението. Искам първо да ви кажа две приказки за играта.
Тематично, играчите са членове от двора на крал Артур. След неговата смърт, цяла Великобритания е разпокъсана между шотландци, уелсци и романо-британци. И докато тези фракции се борят една с друга, саксонците търсят удобен случай да нахлуят и да пометат всички.
Казвам го веднага – играта е абстрактна. Толкова абстрактна, че през цялото време ще си говорите в кубчета, цветове и числа. Не мисля и че играта претендира за толкова темтичност, така или иначе. Тук центъра са механиките.
В средата на масата слагате карта на Великобритания, която е разделена на 8 района. Вземате тесте с 8 карти, които показват районите и на случаен принцип ги нареждате около дъската. Играта се играе в 8 рунда, като всеки рунд в един от районите се отбелязва победител . След като район бъде „скорнат”, той повече не може да бъде манипулиран до края на играта. Така че с течение на времето, изборите стават все по-малко и по-малко.
Както споменах, това е игра с контрол на територии. В играта има три фракции – да ги наричем с истинските им имена – жълти, червени и сини. Когато даден район се „скорне” се брои кой цвят има най-голям контрол (от кой цвят кубчета има най-много). За всеки цвят има токъни, с които се отбелязват победителите в даден район.
Тези цветове не са на играчите. Целта на играчите е да събират кубчета от определени цветове. В края на играта се гледа коя фракция е спечелила най-много райони (има най-много токъни от този цвят). Играчът с най-много кубчета от този цвят печели играта.
Една от хитрите части на играта е, че когато даден район се „скорва” и така се получи, че кубчетата от различни цветове за първо място са с равен брой, тогава саксонците превземат района и това се отбелязва с техен токън. Ако саксонците превземат 4 района, играта свършва мигновено и в този случай условието за победителят се променя – тогава играчът с най-много комплекти кубчета от трите цвята печели играта. Не се случва твърде често. Разбира се, в играта има сума ти правила за решаване на победител при равни, защото ето това ще се случва твърде често – равните. С едно изречние, както пише в заглавието – евро игра без точки.
Всеки играч получава идентична ръка от карти – 8 на брой. Тези карти са основният ви ресурс. Те служат за манипулиране на кубчетата по дъската. Освен това, всеки път щом изиграете карта, си вземате кубче от дъската, откъдето искате, може дори да е от вече “скорнат” район. Картите се трупат една върху друга пред вас, така че другите ще искат да следят какво сте играли, за да предвиждат действията ви. Освен това, изиграете ли си картите, това е… вече само ще чакате да свърши играта.
По време на хода си или играете карта или пасувате. Ако всички пауват поред, рунда свършва и се „скорва” района. Ако пасувате веднъж, това не е краят за вас в този рунд, можете отново да играете карта, стига някой друг преди това също да е играл. Готин елемент е, че с тази карта можете да манипулирате който си искате район, не е задължително да е този, който в момента се гледа… стига единствено да не е район, който вече е бил „скорнат”.
В зависимост от броя на играчите, играта е съвсем различна. За съжаление, не съм пробвал играта с 4 човека, но това за мен е странен вариант с два отбора по двама играчи. Съотборниците не могат да обсъждат решенията си. От друга страна можете да видите в интернет, че доста хора го харесват, така че това не е мус.
Да го кажем направо – The King is Dead е игра за трима. Най-голяма й сила е точно там. Най-голямото взаимодействие и най-големите обрати и комбинации са тогава.
Когато играете само двама, играта също не е лоша. Напротив, отново е много добра, но цялото усещане се променя напълно. Играта се превърща в шах и четене на противника. При трима играчи трудно можете да предвидите ходовете на двама други играчи, но когато сте само двама сте си направо длъжни да следите всеки ход на противника и да предвиждате поне един рунд напред. Когато сте само двама, навлизането на саксонците би могло да се случва доста по-често, защото играта е по-предвидима.
Заключение
The King is Dead е изклюючително хитра игра. Тя взема идеята на голяма и тежка игра като El Grande и я свива само в трийсет минути, като не отнема от напрежението и интересните решения. От една страна, играта може да се играе като филър, от друга – в нея има доста месо, така че не очаквайте нещо лекичко.
Презентацията, както е нормално за повечето игри на Osprey, е чудесна, кутията отново се отваря като книга, а картите и борда са добро качество. Сетъпът отнема не повече от минута, също колкото и прибирането на компонентите обратно.
Правилата са елементарни и като нищо можете да използвате the King is Dead и с хора, които не са играли настолни игри, но обичат пъзелите и провокиращото мислене.
Да, играта е абстрактна и няма да си говорите дълго за нея след всяка игра, не оставя трайна история. Въпреки това, мога да ви гарантирам, че ако имате малко време, но не ви се играе някоя безумна игра със зарове, това е идеалното решение за вас.
ПЛЮСОВЕ:
- Чисти механики
- Бърз геймплей
- Много интеракция, блъф и четене на опонентите
- Взема концепции от големи игри и ги свива в компактна форма
МИНУСИ:
- Играта е предназначена за точно трима играчи, въпреки че има варианти за двама и за четири
Можете да разгледате играта, както и новите готини бъдещи проекти на компанията в техния сайт.
