Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Последната седмица ви занимавах с леки и достъпни игрички. Дори получих лични съобщения, в които хора (или по-скоро един хор – за теб говоря, Александре!) се оплакваха, че ги занимавам само с такива безумия. За тези от вас, пригответе се да ви хвърля в другата крайност.
Всъщност, само леко ще ви заметна, защото не съм готов, а и нямам силата да ви обясня подробно правилата на днешния тежък дзвер. Дори няма да се опитвам, защото освен, че правилата не са малко, те са и доста… различни.
Въпреки това, ако някой ви ги обяснява, ще откриете, че са доста интуитивни. Но да не се плонжирам напред, дайте първо да разгреем с готината тема.
Играчите влизат в ролята на престъпници, на които им е даден втори шанс. Кралят ги е освободил и е пуснал в опасна зона, където да колонизират нов свят, като това им е възможността да изкупят греховете си. Казах опасна зона. Да. Опасна зона. Варварите, които живеят там не са най-големите фенове на идеята някой да им застроява палатките с нови модерни замъци. Затова те искат разрешат този скромен дебат по най-цивилизования начин, който познават – шамари, ритници, лъкове и катапулти!
Играта е рекламирана като за повечко хора, но в основата си, това си е чиста битка между две страни – престъпници и варвари, с други думи – за двама играчи. Да, сигурно вече сте забелязали – тук няма да откриете много „добри”. Играчът с престъпниците избира своя аватар под формата на табло с умение, но на практика управлява всички престъпници – строи сгради и наема единици. С други думи, този аватар е лидер на цялата му малка престъпна групичка.
Играчът с варварите управлява цялото си „стадо” от войни и фентъзи същества, които ще накачулват стените на досадните колонизатори.
Това е игра с фигурки.. или кубчета, зависи коя версия имате. Няма нужда да ви убеждавам, че една версия е очевидно по-добра от другата. The Exiled е игра с фигурки върху карта, но е изцяло задвижвана от карти. Геймплеят е в две фази – фаза на подготовка и фаза на битка.
След като двете фази свършват, свършва и един рунд. След определен брой рундове, играта приключва. Или… по-рано.
Целта на варварите е да счупят достатъчно на брой укрепления на защитниците преди да изтекло времето, след което идват подкрепления на защитата и помитат нашествениците. Целта на защитника е да удържи крепостта определения брой рундове.
В тази игра е много важно да разчиташ противника си. Особено във фазата на подготовка. В тази фаза, всеки играч има тесте с карти, които му позволяват да строи сгради, наема единици, строи укрепления и машинарии, както и някои специфични неща от типа на капани и подобрения.
Само че това се случва по изключително оригинален начин – с програмиране. Всеки избира от голямото си тесте само 12 карти и ги подрежда по начина, по който иска те да се случат. Редът не само, че има значение, особено за капаните и болестите, които може да изиграе варваринът, но има значение и за това кога реално приключва тази фаза.
Атакуващият играч има силата да определи кога да започне битката. Той програми карта „Siege”, която прекъсва първата фаза и започва битката. Единственото условие е тази карта да не е първата, както и ако е първият рунд, да е последната.
Тоест, атакуващият определя дали и двамата играчи ще отделят време в подобрения и събиране на армия или ще се трепят „набърже” с това, което имат останало от предния рунд… а обикновено това не е много.
Преди да премина към втората фаза – битките, трябва да спомена малко и за разликите между двете страни.
Въпреки, че играта е асиметрична, двете страни работят по подобен начин.
И защитниците и атакуващите строят сгради. Да, сградите на защитниците са доста по… „фенси” – църкви, крепости, казарми… докато варварите строят само разни лагери и палатки. Тази разлика е още по-засилена от компонентите. Когато строите сгради като защитник, вие физически слагате готина плочка на предварително оформено от играта място. Нещо повече – когато подобрявате сградата, вие сменяте плочката с друга плочка. Всичките тези плочки са страхотно илюстрирани и си пасват визуално, когато се поставят една до друга. Сградите на варварите обаче са мънички плочици с цифри, които отговарят на нивото. Честно казано, това е доста странно, при положение, че всичко останало е толкова детайлно.
Когато наемате единици като защитник вие ги поставяте по стените за защита или в кулите за стрелци. Всъщност, единиците на защитниците са само три вида, като стените и кулите имат определени ограничения за брой и видове единици, които побират. Разбира се, вие можете да строите и допълнения към стените (ако са достатъчно подобрени), като горещо олио или пък камъни, които да се пускат върху нападателите.
Атакуващият играч може да не разполага с най-вълнуващо изглеждащите сгради, но пък неговата са сила е богатият избор от единици! На негово разположение е огромна армия от най-различни видове хора и същества, които се отключват от различни сгради и техните подобрения. Освен това тези единици нямат абсолютно строго ограничение за поле (имат, но е доста приемливо), както и имат голяма свобода в движение и маневри.
Да се върнем на сградите. Сградите, сами по себе си нищо не правят. НО! Истинската им сила, с изключение на това, че отключват някои единици и изглеждат яко, е това, че добавят карти в тестетата ви за битки!
Тук идва „дек билдинг” част, в която играчите добавят най-различни видове карти в ръката си, спрямо сградите, които са построили. Тези карти влизат в сила във втората фаза на играта – битките.
Втората фаза на играта – битките!
Всеки играч взема отново голямо тесте с карти, което е базово за фракцията му. Към него може да добави всяка отключена от сграда карта. Ето и врътката. Има три вида карти – базови, специални и карти за реакция. Всяко от тези тестета стои отделно. Всеки играч си избира начална ръка, която се състои от определен брой карти от всяко тесте (зависи от броя играчи и разни специални умения). След това, всеки път щом изиграе карта, играчът си допълва от съответното тесте.
С други думи, всеки играч определя сам началната си ръка, но в последствие ще тегли на случаен принцип. Тоест, няма да искате да вкарвате в това тесте отключените карти, от които няма да имате нужда. Например, в първата ми игра като защитник имах през цялото време отключени карти, които са добри срещу противниковите стрелци, но атакуващият играч така и не си направи стрелци, така че никога не ги вкарвах в тестето.
След като всеки е готов, играчите започват да се редуват да играят карти от ръката си, докато и двамата не могат повече легално да извършат действие или докато и двамата не пасуват два пъти поред.
Всяка карта може да се ползва за движение. Движението, както и всички други карти, които активират единици, „активират” определена зона (точно като Runewars). От тук нататък, всички единици в активирана зона не могат повече да се движат този ход (не рунд, ход – ще стигнем и до там).
Доста от картите дават възможности за някакви специални действия, в които няма да навлизаме (от типа на лекуване, капани и така нататък), но по-голямата част от картите са свързани с атака. Защитникът може да атакува единствено със стрелците от кулите, докато атакуващият – с всички едиniciи, съседни до стена.
За целта, този който играе „атака” показва картата си. На нея пише колко щети нанася на съответното място. Обикновено има три възможности за бонус щети или „- бонус” щети. За целта играчът тегли карта от тестето за строене и в дъното на всяка карта е указано число, което съответства на някоя от опциите на бойната карта. Това число се добавя, а понякога и изважда от базовата атака. С други думи, има дребен елемент на шанс, който да придаде малко вълнение в иначе предопределените битки.
След това се смятат броя на хората защитници, както и бонусът от стената, върху която стоят (или ако нападате варварите се гледат статистиките).
Всяка единица има различна статистика, която допринася към общата защита или атака. Събирате и изваждате по познат метод от втори клас и евентуално убивате единици, а ако сте убили всички единици върху някоя стена и нанасяте щета на стената. Ако стена поеме щета, се сваля нейната ефективност, както и се сваля общият „живот” на цялото селище. Ако това селище бъде ударено 5 пъти, атакуващият печели.
Друг вълнуващ момент са специалните карти, които подсилват базовите карти, както и картите реакция, които можете да играете по време на ходовете на другите. В тях пък съвсем няма да навлизаме.
Битката се извършва в 4 хода (не рунда – помнители, като говорих за това? Не.)
Преди да мина към хвалебственото ми заключение, не мога да не спомена колко съм очарован от фантастичното разнообразие на играта. В играта има огромно количество сгради, като всяка сграда може да се подобрява няколко пъти! По време на вашата игра, вие едва ли ще построите повече от две-три сгради, а само една-две от тях ще бъдат подобрени до последно ниво. Защитникът пък едва ли ще ползва повече от два-три вида единици, а разполага с толкова много! С други думи, всяка игра можете да разчитате на най-различни стратегии.
Освен това, играта има и няколко мода. Освен стандартния състезателен мод, вие можете да я играете напълно кооперативно, като за целта следвате един от 11-те сценария! 11 сценария, просто за мод!!! Да не говорим, че играта си има и напълно разработен соло вариант. С други думи, това е една от онези игри, които влизат в категорията – „Ако трябваше да имате само една игра…”
Заключение
The Exiled: Siege е солидна игра. Това е стълб сред океана от игри, излезли от Кикстартър. Играта е детайлно изпипана и балансирана до такова ниво, че успя да ме накара да я вкарам в списъка „Ако трябваше да имате само една игра…”.
Компонентите са зашеметителни, артът е чудесен (с малки изключения), качеството и дизайна на картите са отлични.
Геймплеят може да изглежда като мешавица от механики (програмиране, „пушурлък”, дек билдинг и други), но всъщност ни хвърля в една интуитивна машина, която крещи от оргиналност. Изненадах се колко бързо обясних за пръв път играта, като се има предвид, че дори аз самият не я бях играл. Още повече се изненадах, когато открих, че не бяхме направили нито една грешка тази първа игра. За толкова дълга и сравнително сложна игра, това си е пълен рекорд.
Разнообразието и преиграваемостта са извън тази земя, защото имат различни модове, различни персонажи (които могат да ви насочат в конкретни стратегии), както и множество избори, които можете постоянно да вземате. The Exiled е както тактическа, така и стратегическа. Заради декбилд ингелемента, вие малко по малко влизате в тясна пътека, която може да ви отведе както към победа, така и към тотален разгром. Не се притеснявайте, пътеката може да е тясна, но не е само една. Играта предоставя десетки пътища, по които да поемате. Всяка една игра ще виждате само частица от всичките възможности на The Exiled.
Ако се поразровите в нета, ще откриете, че играта е сравнявана с хита на Portal Games (а сега и новото издание на Stronghold Games) Stronghold (иронично, знам). Не говорим по темата, защото нямам опит с тази игра, така че съжалявам хардкор геймъри.
Във всеки случай, това е гениална игра и един от големите хитове за 2016. Определено влиза в моя топ 10 за 2016, което може да ви звучи като нещо малко, но всъщност тази година бройката ми изиграни игри е доста голяма.
The Exiled се третира като игра за няколко човека, но определено това е игра за двама, нека не се лъжем. Така че ако имате два-три часа на разположение и ви се играе нещо въвличащо и конфротационно, не мисля, че бихте могли да направите по-добър избор а класическа конфротационна игра за двама!
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични компоненти
- Въвличаща тема
- Оригинална и интуитивна смес от познати мехники
- Безгранично разнообразие
МИНУСИ:
- Играта си е дългичка
- Води се за повече от двама, но това са глупости
- Някои странни решения с арт дизайна
Веднага се бумнете в завършения кикстартър проект и разгледайте още повече това бижу. Или по-скоро биджу, зза който схваща референцията.
The Exiled: Siege – Kickstarter Page
Трогателно!